Човекът и Космосът 50 години по-късно

юли 6, 2021 | Срещи

Човекът и Космосът 50 години по-късно

6 юли 2021 | Срещи

Напоследък се взираме дълго в монитора и рядко отправяме поглед към звездите. И буквално, и метафорично. Вместо технологиите да ни изстрелят там, те в много по-голяма степен ни „заземиха“. Все пак, това далеч не е завършила дигитална история.
Доц. Васил Умленски се занимава професионално с астрономия точно от половин век. Той е от онова поколение учени, което имаше късмета и предизвикателството да е част от тази наука в годините, когато тя се радваше на огромното обществено внимание, в десетилетията след най-големите ѝ успехи.
Срещаме се, за да поговорим за звездите, за любовта към небето и бъдещето на човека в Космоса от погледа на 50-годишния му опит.

 

Васил Умленски

Доц. Васил Умленски. Снимка: Владимир Мачоков

– Доц. Умленски, вече 50 години следите отношението на човека към Космоса. Смятате ли, че има регрес в него, вместо развитието, което се очакваше?

– Не мисля, че има регрес. По-скоро има спадане на интереса, защото дори директните изследвания на планетите, астероидите и кометите с космически апарати станаха рутинна дейност.

 

– Да, но стигнахме веднъж до Луната… а после спря да ни бъде интересна!?

– Разходките до Луната са твърде скъпи. Американците спечелиха надпреварата със СССР,

престана да им е интересно и не им се даваха повече пари.

А и за изучаване на стотиците килограми лунно вещество, донесено от експедициите „Аполо“, са нужни още десетки години.

 

– А как се отнасяте към идеята, че никога не сме стъпвали там?

– Определено отрицателно. При онази жестока конкуренция със САЩ, Съветският съюз нямаше да признае постижението, ако имаше и най-малко съмнение. Полетът беше следен от целия свят. Ако не ме лъже паметта, „Аполо 11“ беше „придружаван“ от безпилотен съветски кораб.

„Съветите“ бяха готови с лунен кораб, с който се надяваха да преварят американците, но отложиха пилотирания полет заради недостатъчна надеждност на ракетата-носител. Първи на Луната трябваше да стъпи Алексей Леонов. След успеха на американците обаче СССР прекрати лунната си програма.

Вестник „Правда“ всеки ден публикуваше подробна информация за полета на „Аполо 11“ и първото посещение от човек на друго небесно тяло – за разлика от „Работническо дело“, където на събитието се отделяха само по няколко реда.

космос

Снимка Pexels

– Кога и как се насочихте към астрономията?

– Интересът ми се зароди в най-ранно детство. Вероятно „вина“ има и баща ми – гимназиален учител по български език в Кюстендил, езиковед, етнограф и фолклорист. Често ме качваше на велосипеда и ме водеше в близкото село Багренци, където имаше роднини.

Когато се връщахме по тъмно, спираше и ми показваше съзвездията,

много ми беше интересно.

По това време – 50-те години на ХХ век, астрономията се изучаваше в гимназията като отделен предмет. Завършващи гимназисти ми подариха учебник, който четях с голям интерес. Вечер приятелчетата от улицата се събираха около мен да им разказвам за звездите и планетите. Знаех предварително, че ще бъде изстрелян изкуствен спътник на Земята. Очаквах го с нетърпение и много се вълнувах, когато това се случи на 4 октомври 1957 г. Разбира се, не се вълнувах само аз. Вестниците и радиото съобщаваха кога и откъде ще мине „Спутник 1“. Хората излизаха вечер и с удивление наблюдаваха новото небесно тяло, което бавно и тържествено се носеше между звездите.

На 10 вече „издавах“ лист „Млад астроном“ на пишещата машинка на баща ми.

млад астроном

– Ако по онова време някой ви беше попитал как си представяте 20-те години на XXI век, какво щяхте да му отговорите?

– По-лесно ми е да кажа какво не бих си представил по онова време. Не бих могъл да си представя, че социализмът ще си отиде без световна война. Не бих си представил масовата компютризация. Тогава връх на изчислителната техника бяха сметачните линийки, електронните калкулатори се появиха по-късно. Всъщност, имаше и механични изчислителни машини с ръчка и клавиши, но бяха много малко. През 70-те години на миналия век една такава още стоеше в бившата Секция по астрономия към БАН.

Чел съм, че изчисленията за полета на Гагарин са правили група математици, които

не са се доверили на компютрите, въпреки че са разполагали с такива.

И, разбира се, не бих си представил, че китайски марсоход ще щъка по Червената планета.

 

– Кои са истинските герои на Космоса?

– Герои са първите, които откриха нова ера в човешката история. Някои от тях – с цената на живота си.

космос

Снимка Pexels

– Кой е най-интересният небесен обект?

– Според мен това си остава Марс, защото на него е имало живот. Още преди 25 години в ALH84001, метеорит с произход от Марс, бяха открити фосили на микроорганизми, напомнящи земни бактерии. Те са във вътрешността на метеорита, което изключва замърсяване след падането на нашата планета. Така че е възможно животът на Земята да е дошъл от Марс. Наскоро под повърхността на планетата бяха открити езера от вода в течно състояние. Това показва, че не е изключено и днес там да има някакви форми на живот.

 

– Вярвате ли, че е реално колонизирането му?

– Условията на Марс – атмосфера, гравитационно притегляне, магнитно поле, ниво на радиация и т.н., са много различни от тези на Земята. Преди създаването на селище на Марс, трябва да бъдат решени десетки проблеми. Затова считам, че е реално, но в едно по-далечно бъдеще. Макар че сега времето върви много по-бързо, отколкото преди половин век например.

 

– Добра идея ли е колонизацията?

– По-скоро не, но може да се окаже необходима. Ако обаче там наистина има каквито и да било форми на живот,

никакво тераформиране на Червената планета не бива да има.

 

– Кое е най-важното ни знание за устройството на Вселената, което сме научили през последните 50 – 60 години?

– Според мен това е реликтовото излъчване – ехо от времето, когато е възникнала съвременната Вселена. За пръв път е предсказано през 1948 г. от космолога Георгий (Джордж) Гамов, съветски учен, емигрирал в САЩ. Доказано е наблюдателно през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, които за откритието си получават Нобеловата награда за физика през 1978 г.

 

– Харесвате ли Мъск и това, които прави?

– Не го харесвам особено. И не съм единствен, такова чувство се споделя от мнозина. Самият Мъск е наясно с това и наскоро се пошегува: „Иcтината е, че аз съм 3000-годишен вампир“. Като астроном считам, че спътниците, които се кани да изстреля, ще пречат на астрономическите наблюдения. Освен това са бъдещ източник на космически боклук.

космос

Снимка: Josh Gordon, Unsplash

– Какъв е естественият път на развитие на човечеството, как ви се струва от днешна гледна точка?

– Развитието на човечеството е циклично – с много възходи и спадове. Различни цивилизации са възниквали, достигали са някакви върхове и са загивали. За много от тях не знаем и може би никога няма да научим. Хора живеят на Земята от милиони години, затова

не ми се вярва, че ние сме първото технологично развито общество.

Случвало се е екологични и други катастрофи да намалят драстично броя му, но човечеството е успявало да оцелее.

 

– Кое е най-интересното небесно явление, което сте наблюдавали?

– Най-впечатляващо беше пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. От Шабла успях да се насладя на слънчевата корона. Но по-интересен беше сблъсъкът на кометата Шумейкър-Леви с гиганта на Слънчевата система – Юпитер, през 1994 г. Тялото на тази голяма комета беше разкъсано на 21 фрагмента от приливните сили на Юпитер. Тези фрагменти с големина от порядъка на километър влетяха един след друг с огромна скорост в мощната атмосфера на планетата, предизвиквайки серия от страхотни експлозии. Мястото на самия сблъсък не беше видимо от България в момента на удара. Няколко часа по-късно обаче Юпитер се беше завъртял достатъчно и успях да заснема последствията с Шмит-телескопа на НАО-Рожен. Тъмното петно в атмосферата беше по-голямо от Земята!

 

– Кои са следващите главни цели, които според вас би трябвало да си поставим като цивилизация?

– Главната цел би трябвало да бъде оцеляването на нашата цивилизация, защото положението, меко казано, не е добро. Пренаселеност, емиграция, имиграция, конфликти, атомни, биологични и геофизични оръжия, замърсяване на околната среда, климатични промени, епидемии, генни модификации… Да, благодарение на ваксините населението на Земята е над 7 милиарда души, но поне половината от тях са изнежени, полуздрави и зависими от различни лекарства.

космос

Снимка Pexels

– Споменахте климатичните промени. Какво мислите за глобалното затопляне?

– Глобалното затопляне заради човешката дейност е глобална измама.

От VIII до XII век например климатът е бил по-топъл от днешния. Гренландия е била покрита с буйна растителност, затова е наречена от викингите „Грюнланд“ – „зелена страна“. Към 1200-а година обаче започнало бързо застудяване – „малък ледников период“, продължил повече от 500 години.

Основната причина за климатичните промени е слънчевата активност. Освен нейните добре известни 11-годишни цикли, съществуват векови цикли и дори такива с продължителност над 2000 години. Леко повишение на средните температури може да има още 4 – 5 години, но то ще е последвано от захлаждане. Не е изключено след няколко десетилетия да настъпи и нов „малък ледников период“.

 

– Разширихме ли достатъчно познанията си за устройството на Вселената през последните десетилетия така, както развихме технологиите, с които си комуникираме от двата края на масата?

– Разбира се, нашите знания за Вселената нараснаха многократно с помощта на модерните наземни и космически телескопи. И на космическите апарати, които могат да доставят материал едва ли не от другия край на Слънчевата система. Но винаги има и ще има какво да научим.

 

– Вие сте астроном, но едно от най-интересните ви открития не е свързано със звездите, а с рождената година на Иисус Христос. Защо ви е интересна тази тема?

– От хронология се заинтересувах покрай изчисленията, които правех за Астрономическия календар на БАН. Естествено беше да се запозная и с проблема за началото на нашата ера. Годините на Рождество и Възкресение не са мое откритие. Те са посочени от „бащата“ на църковната хронография Евсевий Кесарийски още преди около 1700 години, но по слънчеви и лунни кръгове. Аз просто приведох неговите сведения към съвременното летоброене, официално използвано от XV в. За годината на Рождество се получи 9 г. от н.е., на Възкресение – 42 г. Астрономическите и календарните изчисления показаха, че тези години единствени са в съгласие с данните в Евангелието.

 

Доц. д-р Васил Умленски е роден през 1947 г. в Кюстендил, в семейството на учители. През 1971 година завършва висшето си образование в Софийския университет като физик, специалист по астрономия. До пенсионирането си през 2010 г. работи в Института по астрономия на БАН и неговите обсерватории – Белоградчишката и Националната астрономическа обсерватория.
Дълги години е редактор на Астрономическия календар на БАН. Автор на многобройни популярни статии, съавтор или автор на книгите „Халеевата комета на път към Слънчевата система“, „Времето и календарният проблем“ и „Драконът и Слънцето“.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This