Човекът и Космосът 50 години по-късно

юли 6, 2021 | Срещи

Човекът и Космосът 50 години по-късно

6 юли 2021 | Срещи

Напоследък се взираме дълго в монитора и рядко отправяме поглед към звездите. И буквално, и метафорично. Вместо технологиите да ни изстрелят там, те в много по-голяма степен ни „заземиха“. Все пак, това далеч не е завършила дигитална история.
Доц. Васил Умленски се занимава професионално с астрономия точно от половин век. Той е от онова поколение учени, което имаше късмета и предизвикателството да е част от тази наука в годините, когато тя се радваше на огромното обществено внимание, в десетилетията след най-големите ѝ успехи.
Срещаме се, за да поговорим за звездите, за любовта към небето и бъдещето на човека в Космоса от погледа на 50-годишния му опит.

 

Васил Умленски

Доц. Васил Умленски. Снимка: Владимир Мачоков

– Доц. Умленски, вече 50 години следите отношението на човека към Космоса. Смятате ли, че има регрес в него, вместо развитието, което се очакваше?

– Не мисля, че има регрес. По-скоро има спадане на интереса, защото дори директните изследвания на планетите, астероидите и кометите с космически апарати станаха рутинна дейност.

 

– Да, но стигнахме веднъж до Луната… а после спря да ни бъде интересна!?

– Разходките до Луната са твърде скъпи. Американците спечелиха надпреварата със СССР,

престана да им е интересно и не им се даваха повече пари.

А и за изучаване на стотиците килограми лунно вещество, донесено от експедициите „Аполо“, са нужни още десетки години.

 

– А как се отнасяте към идеята, че никога не сме стъпвали там?

– Определено отрицателно. При онази жестока конкуренция със САЩ, Съветският съюз нямаше да признае постижението, ако имаше и най-малко съмнение. Полетът беше следен от целия свят. Ако не ме лъже паметта, „Аполо 11“ беше „придружаван“ от безпилотен съветски кораб.

„Съветите“ бяха готови с лунен кораб, с който се надяваха да преварят американците, но отложиха пилотирания полет заради недостатъчна надеждност на ракетата-носител. Първи на Луната трябваше да стъпи Алексей Леонов. След успеха на американците обаче СССР прекрати лунната си програма.

Вестник „Правда“ всеки ден публикуваше подробна информация за полета на „Аполо 11“ и първото посещение от човек на друго небесно тяло – за разлика от „Работническо дело“, където на събитието се отделяха само по няколко реда.

космос

Снимка Pexels

– Кога и как се насочихте към астрономията?

– Интересът ми се зароди в най-ранно детство. Вероятно „вина“ има и баща ми – гимназиален учител по български език в Кюстендил, езиковед, етнограф и фолклорист. Често ме качваше на велосипеда и ме водеше в близкото село Багренци, където имаше роднини.

Когато се връщахме по тъмно, спираше и ми показваше съзвездията,

много ми беше интересно.

По това време – 50-те години на ХХ век, астрономията се изучаваше в гимназията като отделен предмет. Завършващи гимназисти ми подариха учебник, който четях с голям интерес. Вечер приятелчетата от улицата се събираха около мен да им разказвам за звездите и планетите. Знаех предварително, че ще бъде изстрелян изкуствен спътник на Земята. Очаквах го с нетърпение и много се вълнувах, когато това се случи на 4 октомври 1957 г. Разбира се, не се вълнувах само аз. Вестниците и радиото съобщаваха кога и откъде ще мине „Спутник 1“. Хората излизаха вечер и с удивление наблюдаваха новото небесно тяло, което бавно и тържествено се носеше между звездите.

На 10 вече „издавах“ лист „Млад астроном“ на пишещата машинка на баща ми.

млад астроном

– Ако по онова време някой ви беше попитал как си представяте 20-те години на XXI век, какво щяхте да му отговорите?

– По-лесно ми е да кажа какво не бих си представил по онова време. Не бих могъл да си представя, че социализмът ще си отиде без световна война. Не бих си представил масовата компютризация. Тогава връх на изчислителната техника бяха сметачните линийки, електронните калкулатори се появиха по-късно. Всъщност, имаше и механични изчислителни машини с ръчка и клавиши, но бяха много малко. През 70-те години на миналия век една такава още стоеше в бившата Секция по астрономия към БАН.

Чел съм, че изчисленията за полета на Гагарин са правили група математици, които

не са се доверили на компютрите, въпреки че са разполагали с такива.

И, разбира се, не бих си представил, че китайски марсоход ще щъка по Червената планета.

 

– Кои са истинските герои на Космоса?

– Герои са първите, които откриха нова ера в човешката история. Някои от тях – с цената на живота си.

космос

Снимка Pexels

– Кой е най-интересният небесен обект?

– Според мен това си остава Марс, защото на него е имало живот. Още преди 25 години в ALH84001, метеорит с произход от Марс, бяха открити фосили на микроорганизми, напомнящи земни бактерии. Те са във вътрешността на метеорита, което изключва замърсяване след падането на нашата планета. Така че е възможно животът на Земята да е дошъл от Марс. Наскоро под повърхността на планетата бяха открити езера от вода в течно състояние. Това показва, че не е изключено и днес там да има някакви форми на живот.

 

– Вярвате ли, че е реално колонизирането му?

– Условията на Марс – атмосфера, гравитационно притегляне, магнитно поле, ниво на радиация и т.н., са много различни от тези на Земята. Преди създаването на селище на Марс, трябва да бъдат решени десетки проблеми. Затова считам, че е реално, но в едно по-далечно бъдеще. Макар че сега времето върви много по-бързо, отколкото преди половин век например.

 

– Добра идея ли е колонизацията?

– По-скоро не, но може да се окаже необходима. Ако обаче там наистина има каквито и да било форми на живот,

никакво тераформиране на Червената планета не бива да има.

 

– Кое е най-важното ни знание за устройството на Вселената, което сме научили през последните 50 – 60 години?

– Според мен това е реликтовото излъчване – ехо от времето, когато е възникнала съвременната Вселена. За пръв път е предсказано през 1948 г. от космолога Георгий (Джордж) Гамов, съветски учен, емигрирал в САЩ. Доказано е наблюдателно през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, които за откритието си получават Нобеловата награда за физика през 1978 г.

 

– Харесвате ли Мъск и това, които прави?

– Не го харесвам особено. И не съм единствен, такова чувство се споделя от мнозина. Самият Мъск е наясно с това и наскоро се пошегува: „Иcтината е, че аз съм 3000-годишен вампир“. Като астроном считам, че спътниците, които се кани да изстреля, ще пречат на астрономическите наблюдения. Освен това са бъдещ източник на космически боклук.

космос

Снимка: Josh Gordon, Unsplash

– Какъв е естественият път на развитие на човечеството, как ви се струва от днешна гледна точка?

– Развитието на човечеството е циклично – с много възходи и спадове. Различни цивилизации са възниквали, достигали са някакви върхове и са загивали. За много от тях не знаем и може би никога няма да научим. Хора живеят на Земята от милиони години, затова

не ми се вярва, че ние сме първото технологично развито общество.

Случвало се е екологични и други катастрофи да намалят драстично броя му, но човечеството е успявало да оцелее.

 

– Кое е най-интересното небесно явление, което сте наблюдавали?

– Най-впечатляващо беше пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. От Шабла успях да се насладя на слънчевата корона. Но по-интересен беше сблъсъкът на кометата Шумейкър-Леви с гиганта на Слънчевата система – Юпитер, през 1994 г. Тялото на тази голяма комета беше разкъсано на 21 фрагмента от приливните сили на Юпитер. Тези фрагменти с големина от порядъка на километър влетяха един след друг с огромна скорост в мощната атмосфера на планетата, предизвиквайки серия от страхотни експлозии. Мястото на самия сблъсък не беше видимо от България в момента на удара. Няколко часа по-късно обаче Юпитер се беше завъртял достатъчно и успях да заснема последствията с Шмит-телескопа на НАО-Рожен. Тъмното петно в атмосферата беше по-голямо от Земята!

 

– Кои са следващите главни цели, които според вас би трябвало да си поставим като цивилизация?

– Главната цел би трябвало да бъде оцеляването на нашата цивилизация, защото положението, меко казано, не е добро. Пренаселеност, емиграция, имиграция, конфликти, атомни, биологични и геофизични оръжия, замърсяване на околната среда, климатични промени, епидемии, генни модификации… Да, благодарение на ваксините населението на Земята е над 7 милиарда души, но поне половината от тях са изнежени, полуздрави и зависими от различни лекарства.

космос

Снимка Pexels

– Споменахте климатичните промени. Какво мислите за глобалното затопляне?

– Глобалното затопляне заради човешката дейност е глобална измама.

От VIII до XII век например климатът е бил по-топъл от днешния. Гренландия е била покрита с буйна растителност, затова е наречена от викингите „Грюнланд“ – „зелена страна“. Към 1200-а година обаче започнало бързо застудяване – „малък ледников период“, продължил повече от 500 години.

Основната причина за климатичните промени е слънчевата активност. Освен нейните добре известни 11-годишни цикли, съществуват векови цикли и дори такива с продължителност над 2000 години. Леко повишение на средните температури може да има още 4 – 5 години, но то ще е последвано от захлаждане. Не е изключено след няколко десетилетия да настъпи и нов „малък ледников период“.

 

– Разширихме ли достатъчно познанията си за устройството на Вселената през последните десетилетия така, както развихме технологиите, с които си комуникираме от двата края на масата?

– Разбира се, нашите знания за Вселената нараснаха многократно с помощта на модерните наземни и космически телескопи. И на космическите апарати, които могат да доставят материал едва ли не от другия край на Слънчевата система. Но винаги има и ще има какво да научим.

 

– Вие сте астроном, но едно от най-интересните ви открития не е свързано със звездите, а с рождената година на Иисус Христос. Защо ви е интересна тази тема?

– От хронология се заинтересувах покрай изчисленията, които правех за Астрономическия календар на БАН. Естествено беше да се запозная и с проблема за началото на нашата ера. Годините на Рождество и Възкресение не са мое откритие. Те са посочени от „бащата“ на църковната хронография Евсевий Кесарийски още преди около 1700 години, но по слънчеви и лунни кръгове. Аз просто приведох неговите сведения към съвременното летоброене, официално използвано от XV в. За годината на Рождество се получи 9 г. от н.е., на Възкресение – 42 г. Астрономическите и календарните изчисления показаха, че тези години единствени са в съгласие с данните в Евангелието.

 

Доц. д-р Васил Умленски е роден през 1947 г. в Кюстендил, в семейството на учители. През 1971 година завършва висшето си образование в Софийския университет като физик, специалист по астрономия. До пенсионирането си през 2010 г. работи в Института по астрономия на БАН и неговите обсерватории – Белоградчишката и Националната астрономическа обсерватория.
Дълги години е редактор на Астрономическия календар на БАН. Автор на многобройни популярни статии, съавтор или автор на книгите „Халеевата комета на път към Слънчевата система“, „Времето и календарният проблем“ и „Драконът и Слънцето“.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This