Човекът и Космосът 50 години по-късно

юли 6, 2021 | Срещи

Човекът и Космосът 50 години по-късно

6 юли 2021 | Срещи

Напоследък се взираме дълго в монитора и рядко отправяме поглед към звездите. И буквално, и метафорично. Вместо технологиите да ни изстрелят там, те в много по-голяма степен ни „заземиха“. Все пак, това далеч не е завършила дигитална история.
Доц. Васил Умленски се занимава професионално с астрономия точно от половин век. Той е от онова поколение учени, което имаше късмета и предизвикателството да е част от тази наука в годините, когато тя се радваше на огромното обществено внимание, в десетилетията след най-големите ѝ успехи.
Срещаме се, за да поговорим за звездите, за любовта към небето и бъдещето на човека в Космоса от погледа на 50-годишния му опит.

 

Васил Умленски

Доц. Васил Умленски. Снимка: Владимир Мачоков

– Доц. Умленски, вече 50 години следите отношението на човека към Космоса. Смятате ли, че има регрес в него, вместо развитието, което се очакваше?

– Не мисля, че има регрес. По-скоро има спадане на интереса, защото дори директните изследвания на планетите, астероидите и кометите с космически апарати станаха рутинна дейност.

 

– Да, но стигнахме веднъж до Луната… а после спря да ни бъде интересна!?

– Разходките до Луната са твърде скъпи. Американците спечелиха надпреварата със СССР,

престана да им е интересно и не им се даваха повече пари.

А и за изучаване на стотиците килограми лунно вещество, донесено от експедициите „Аполо“, са нужни още десетки години.

 

– А как се отнасяте към идеята, че никога не сме стъпвали там?

– Определено отрицателно. При онази жестока конкуренция със САЩ, Съветският съюз нямаше да признае постижението, ако имаше и най-малко съмнение. Полетът беше следен от целия свят. Ако не ме лъже паметта, „Аполо 11“ беше „придружаван“ от безпилотен съветски кораб.

„Съветите“ бяха готови с лунен кораб, с който се надяваха да преварят американците, но отложиха пилотирания полет заради недостатъчна надеждност на ракетата-носител. Първи на Луната трябваше да стъпи Алексей Леонов. След успеха на американците обаче СССР прекрати лунната си програма.

Вестник „Правда“ всеки ден публикуваше подробна информация за полета на „Аполо 11“ и първото посещение от човек на друго небесно тяло – за разлика от „Работническо дело“, където на събитието се отделяха само по няколко реда.

космос

Снимка Pexels

– Кога и как се насочихте към астрономията?

– Интересът ми се зароди в най-ранно детство. Вероятно „вина“ има и баща ми – гимназиален учител по български език в Кюстендил, езиковед, етнограф и фолклорист. Често ме качваше на велосипеда и ме водеше в близкото село Багренци, където имаше роднини.

Когато се връщахме по тъмно, спираше и ми показваше съзвездията,

много ми беше интересно.

По това време – 50-те години на ХХ век, астрономията се изучаваше в гимназията като отделен предмет. Завършващи гимназисти ми подариха учебник, който четях с голям интерес. Вечер приятелчетата от улицата се събираха около мен да им разказвам за звездите и планетите. Знаех предварително, че ще бъде изстрелян изкуствен спътник на Земята. Очаквах го с нетърпение и много се вълнувах, когато това се случи на 4 октомври 1957 г. Разбира се, не се вълнувах само аз. Вестниците и радиото съобщаваха кога и откъде ще мине „Спутник 1“. Хората излизаха вечер и с удивление наблюдаваха новото небесно тяло, което бавно и тържествено се носеше между звездите.

На 10 вече „издавах“ лист „Млад астроном“ на пишещата машинка на баща ми.

млад астроном

– Ако по онова време някой ви беше попитал как си представяте 20-те години на XXI век, какво щяхте да му отговорите?

– По-лесно ми е да кажа какво не бих си представил по онова време. Не бих могъл да си представя, че социализмът ще си отиде без световна война. Не бих си представил масовата компютризация. Тогава връх на изчислителната техника бяха сметачните линийки, електронните калкулатори се появиха по-късно. Всъщност, имаше и механични изчислителни машини с ръчка и клавиши, но бяха много малко. През 70-те години на миналия век една такава още стоеше в бившата Секция по астрономия към БАН.

Чел съм, че изчисленията за полета на Гагарин са правили група математици, които

не са се доверили на компютрите, въпреки че са разполагали с такива.

И, разбира се, не бих си представил, че китайски марсоход ще щъка по Червената планета.

 

– Кои са истинските герои на Космоса?

– Герои са първите, които откриха нова ера в човешката история. Някои от тях – с цената на живота си.

космос

Снимка Pexels

– Кой е най-интересният небесен обект?

– Според мен това си остава Марс, защото на него е имало живот. Още преди 25 години в ALH84001, метеорит с произход от Марс, бяха открити фосили на микроорганизми, напомнящи земни бактерии. Те са във вътрешността на метеорита, което изключва замърсяване след падането на нашата планета. Така че е възможно животът на Земята да е дошъл от Марс. Наскоро под повърхността на планетата бяха открити езера от вода в течно състояние. Това показва, че не е изключено и днес там да има някакви форми на живот.

 

– Вярвате ли, че е реално колонизирането му?

– Условията на Марс – атмосфера, гравитационно притегляне, магнитно поле, ниво на радиация и т.н., са много различни от тези на Земята. Преди създаването на селище на Марс, трябва да бъдат решени десетки проблеми. Затова считам, че е реално, но в едно по-далечно бъдеще. Макар че сега времето върви много по-бързо, отколкото преди половин век например.

 

– Добра идея ли е колонизацията?

– По-скоро не, но може да се окаже необходима. Ако обаче там наистина има каквито и да било форми на живот,

никакво тераформиране на Червената планета не бива да има.

 

– Кое е най-важното ни знание за устройството на Вселената, което сме научили през последните 50 – 60 години?

– Според мен това е реликтовото излъчване – ехо от времето, когато е възникнала съвременната Вселена. За пръв път е предсказано през 1948 г. от космолога Георгий (Джордж) Гамов, съветски учен, емигрирал в САЩ. Доказано е наблюдателно през 1965 г. от Арно Пензиас и Робърт Уилсън, които за откритието си получават Нобеловата награда за физика през 1978 г.

 

– Харесвате ли Мъск и това, които прави?

– Не го харесвам особено. И не съм единствен, такова чувство се споделя от мнозина. Самият Мъск е наясно с това и наскоро се пошегува: „Иcтината е, че аз съм 3000-годишен вампир“. Като астроном считам, че спътниците, които се кани да изстреля, ще пречат на астрономическите наблюдения. Освен това са бъдещ източник на космически боклук.

космос

Снимка: Josh Gordon, Unsplash

– Какъв е естественият път на развитие на човечеството, как ви се струва от днешна гледна точка?

– Развитието на човечеството е циклично – с много възходи и спадове. Различни цивилизации са възниквали, достигали са някакви върхове и са загивали. За много от тях не знаем и може би никога няма да научим. Хора живеят на Земята от милиони години, затова

не ми се вярва, че ние сме първото технологично развито общество.

Случвало се е екологични и други катастрофи да намалят драстично броя му, но човечеството е успявало да оцелее.

 

– Кое е най-интересното небесно явление, което сте наблюдавали?

– Най-впечатляващо беше пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. От Шабла успях да се насладя на слънчевата корона. Но по-интересен беше сблъсъкът на кометата Шумейкър-Леви с гиганта на Слънчевата система – Юпитер, през 1994 г. Тялото на тази голяма комета беше разкъсано на 21 фрагмента от приливните сили на Юпитер. Тези фрагменти с големина от порядъка на километър влетяха един след друг с огромна скорост в мощната атмосфера на планетата, предизвиквайки серия от страхотни експлозии. Мястото на самия сблъсък не беше видимо от България в момента на удара. Няколко часа по-късно обаче Юпитер се беше завъртял достатъчно и успях да заснема последствията с Шмит-телескопа на НАО-Рожен. Тъмното петно в атмосферата беше по-голямо от Земята!

 

– Кои са следващите главни цели, които според вас би трябвало да си поставим като цивилизация?

– Главната цел би трябвало да бъде оцеляването на нашата цивилизация, защото положението, меко казано, не е добро. Пренаселеност, емиграция, имиграция, конфликти, атомни, биологични и геофизични оръжия, замърсяване на околната среда, климатични промени, епидемии, генни модификации… Да, благодарение на ваксините населението на Земята е над 7 милиарда души, но поне половината от тях са изнежени, полуздрави и зависими от различни лекарства.

космос

Снимка Pexels

– Споменахте климатичните промени. Какво мислите за глобалното затопляне?

– Глобалното затопляне заради човешката дейност е глобална измама.

От VIII до XII век например климатът е бил по-топъл от днешния. Гренландия е била покрита с буйна растителност, затова е наречена от викингите „Грюнланд“ – „зелена страна“. Към 1200-а година обаче започнало бързо застудяване – „малък ледников период“, продължил повече от 500 години.

Основната причина за климатичните промени е слънчевата активност. Освен нейните добре известни 11-годишни цикли, съществуват векови цикли и дори такива с продължителност над 2000 години. Леко повишение на средните температури може да има още 4 – 5 години, но то ще е последвано от захлаждане. Не е изключено след няколко десетилетия да настъпи и нов „малък ледников период“.

 

– Разширихме ли достатъчно познанията си за устройството на Вселената през последните десетилетия така, както развихме технологиите, с които си комуникираме от двата края на масата?

– Разбира се, нашите знания за Вселената нараснаха многократно с помощта на модерните наземни и космически телескопи. И на космическите апарати, които могат да доставят материал едва ли не от другия край на Слънчевата система. Но винаги има и ще има какво да научим.

 

– Вие сте астроном, но едно от най-интересните ви открития не е свързано със звездите, а с рождената година на Иисус Христос. Защо ви е интересна тази тема?

– От хронология се заинтересувах покрай изчисленията, които правех за Астрономическия календар на БАН. Естествено беше да се запозная и с проблема за началото на нашата ера. Годините на Рождество и Възкресение не са мое откритие. Те са посочени от „бащата“ на църковната хронография Евсевий Кесарийски още преди около 1700 години, но по слънчеви и лунни кръгове. Аз просто приведох неговите сведения към съвременното летоброене, официално използвано от XV в. За годината на Рождество се получи 9 г. от н.е., на Възкресение – 42 г. Астрономическите и календарните изчисления показаха, че тези години единствени са в съгласие с данните в Евангелието.

 

Доц. д-р Васил Умленски е роден през 1947 г. в Кюстендил, в семейството на учители. През 1971 година завършва висшето си образование в Софийския университет като физик, специалист по астрономия. До пенсионирането си през 2010 г. работи в Института по астрономия на БАН и неговите обсерватории – Белоградчишката и Националната астрономическа обсерватория.
Дълги години е редактор на Астрономическия календар на БАН. Автор на многобройни популярни статии, съавтор или автор на книгите „Халеевата комета на път към Слънчевата система“, „Времето и календарният проблем“ и „Драконът и Слънцето“.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация

Най-новите:

Кой говори – човек или алгоритъм?

Кой говори – човек или алгоритъм?

Не е новина, че ИИ генерира изображения и текстове, които (проверено!) не могат да бъдат различени от създадените от човека. Видеото като че ли все още изостава, но… Можете ли да си представите глас, неразличим от човешкия, който да чете новините? Или да ви се обади по телефона, без да има никакъв шанс да го различите? Не говорим за популярното решение гласът да бъде клониран, а за напълно изкуствено създаден, който обаче е толкова убедителен. При това на чист български, който е почти невъзможен за човек, чийто роден език не е!
Време е за една звучна Дигитална история. А какво предизвикателство ви очаква след това…

повече информация
Колко изкара ИИ на матура?

Колко изкара ИИ на матура?

Какво ще стане, ако изпитаме на матурата по български език и литература три от най-мощните модели изкуствен интелект? Усилията им ще оценят двама опитни проверители на истинските зрелостни изпити. За да е състезанието още по-оспорвано и показателно, включваме двама реални зрелостници и мен, автора на тези редове.
Ще изкарат ли пълни шестици ChatGPT, Claude и Gemini, или ще се провалят с гръм и трясък?
Ще разпознаят ли учителите коя от работите е на изкуствен интелект и коя – на човек?
Кой ще получи най-високата и кой – най-ниската оценка?
Какво ще ни кажат резултатите и за най-показателния изпит в българското образование, и за напредъка на алгоритмите, и за големите въпроси, с които идват новите технологии?

повече информация
„Хайде да спрем да се подценяваме!“

„Хайде да спрем да се подценяваме!“

Как да сме по-щастливи като общество? Как да изведем на следващо ниво ИТ сектора в България?
Седнали двама програмисти да си говорят за счупения обществен разговор, за разделението, за пътя на успеха. Звучи като начало на виц, а се получи сериозно и замислящо интервю в подкаста на DEV.BG. Думите, които разменихме, ми се сториха толкова важни, че ще ви ги представя и тук.
Веско Колев е начело на Icanpreneur – стартъп, който помага на повече ИТ компании да създадат работещ продукт. Има богат опит в софтуерния свят и особено интересни наблюдения, с които ще се срещнем днес.
Защо и как е време отново да започнем не само да се слушаме, но и да си говорим, дори когато ни разделя актуалният спор на деня? Защо е изграждащо и осмислящо честото „настъпване на мотиката“ и си струва да се радваме, когато детето ни получи слаба оценка? Какво ни е нужно като общество, за да вървим заедно напред, и то в епохата на напредналия изкуствен интелект?

повече информация
Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Share This