„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

мар. 31, 2023 | Срещи

„Онлайн личи колко слаб е всъщност човекът…“

31 март 2023 | Срещи

„Миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно“, казва днешната ни гостенка. Тя признава, че стои встрани от социалните мрежи, защото атмосферата в тях е фундаментално различна от нейните разбирания.

Камелия Кучер е млада писателка, но романите ѝ крият неподозирана зрялост. Улавят патината на миналото по нишката на силната история. Докато по дълбочина, подготовка, емоция според мен не отстъпват на световно успешни заглавия.

Тя пътува дълго по света, живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, преди да реши със семейството си да се върне у нас. Трите ѝ романа – „Нощ“, „Сън“ и „Дом“, са четива, които според мен си струва да стигнат до много повече хора.

Може ли и струва ли си романът да бъде разказан в нюзфийд? Защо Камелия се насочва към периоди като Втората световна война и защо е жизненоважно всички ние да си ги припомняме и осмисляме именно днес? Какво е да напишеш първия си роман, когато вече си майка на три деца? Променя ли това погледа към миналото и бъдещето?

Сядаме на чаша виртуален чай, за да поговорим с писателката, така умело рисуваща днес в книгите си едни отминали магически времена…


 

– Казваш, че не ползваш фейсбук. Защо?

– Когато се появи първият ми роман, създадох профили в социалните мрежи по съвет на моето издателство – аз съм отговорен човек, а работата по една книга не приключва с издаването ѝ, колкото и на нас, авторите, да ни се иска. Трябва да застанеш с лицето си до твоя роман, да го подкрепиш. Приех тази задача отговорно, постарах се да присъствам до книгите си.

Но нямаше как това да продължава вечно,

атмосферата във фейсбук е фундаментално различна от моите разбирания

за това как трябва да комуникира човек, кое и как да показва от себе си. Виртуалната реалност освобождава от отговорност за думите и действията. И, за жалост, се оказва, че много често човекът е слаб, не владее себе си, не умее да създава и спазва своите собствени граници и тези на другите.

Това, което наблюдавам в социалните мрежи, е инфантилност – всичко, което може, е редно, а ако някъде за нещо все пак ме накажат, тогава ще знам, че не може.

 

Камелия Кучер

снимки: Кристина Збарская

 

– А после, разбира се, идва като естествено продължение и хейтът

– Виртуалната реалност ти дава възможност да проявяваш себе си не според качествата си, а в някаква пълна свободия.

Получава се един вид морален разгул – многознайничиш, когато нямаш житейския опит за това, обиждаш, без да трябва да се изправиш лице в лице

с обекта на твоята агресия. Обикновено хората, които правят това в социалните мрежи, в живия живот нямат смелостта да вдигнат поглед от земята – това създава голям дисонанс между действителност и възприятията за нея.

За мен е много важна хигиената в информацията, с която запълвам съзнанието си

– всичкото това, което се случва в социалните мрежи, всичките мнения, спорове като на площада, не са ми нужни, не ми носят нищо. Обратното – вредят и от тях не остава място за смислената информация.

Нищо не може да се сравни с общуването лице в лице с хора, с които наистина имаш какво да си кажеш, от които има какво да научиш, с които споделяте общи морални ценности. Това е насладата от общуването, останалото е суета, хаос и просто пускане по течението. Всъщност, социалните мрежи биха могли да служат за прекрасни, важни неща, те ни свързват, разширяват границите ни, но в момента са заразени с нисши страсти, това е моето възприятие.

 

– Именно заради такива теми го има сайта Дигитални истории. Може би и това е една от причините в книгите си да гледаш все към миналото, така ли е? А плаши ли те бъдещето?

– Знаеш ли, разсъждавам така: миналото е теория, настоящето е практика, бъдещето – резултат. В този смисъл

бъдещето е подвижно понятие, то може да се променя и то многократно.

Моето собствено бъдеще не ме плаши, старая се да не съм подвластна на обстоятелствата, да търся всичко първо в себе си. Когато човек поеме пълна отговорност, той престава да се плаши от разни хипотези – просто вървиш по пътя си с всичко, което това носи.

А бъдещето на човечеството – никой не може да каже какво ще бъде то, но като човек, който обича да се занимава с миналото, съм намерила такъв отговор за себе си: обстоятелствата, времената и нравите се менят, но човекът, основната му същност – не. Винаги ще има една маса от хора, които ще се движат нанякъде хомогенно – дали към унищожителна война като Втората световна, или към борба за права и свободи с всички жестокости и жертви, които това често носи, или пък към някакво друго разбиране за благополучие, равенство и щастие. Докато

една шепа хора няма да гледат на света толкова праволинейно, ще го разбират в ядрото му,

ще гледат на света хем с любов, хем с омерзение, хем с вдъхновение, хем с тъга.

 

Камелия Кучер

 

– Посягаш към теми и периоди, които са ми познати от Ремарк, любим за мен писател. И все пак, намираш нов и убедителен поглед. Какво те води там?

– За мен историята на човечеството е много важна – чрез нея разбирам по-добре връзките между явленията, които водят до настоящето. Не просто в политически и икономически смисъл, а в обществен и индивидуален. Човечеството върви по някакъв път, но и отделният човек има свой собствен път – как те са взаимосвързани, как си влияят, помагат или пречат – винаги ми е било интересно.

„Нощ“ се развива по време на Втората световна война, която ме вълнува отдавна – и аз обичам Ремарк, – исках да видя това време не като читател, а да го съпреживея, пресъздавайки го. За мен, като човек, беше важно. Защото тази война е страшна дори не толкова заради мащаба си, а

заради рязкото обезчовечаване във време, когато всички класически книги вече са написани,

всички класически симфонии са създадени.

Страшна е мисълта, че дори здравият фундамент на това, което ни прави човеци, се оказва недостатъчен да запазим човешкия си облик. И все пак моите романи винаги са съсредоточени върху човека, независимо къде и кога се развиват, върху индивидуалния човешки път, върху вътрешния свят, който всички носим.

 

 

– Как успяваш да се вглъбиш в такава степен в далечни времена и места? Не е ли твърде изкусително настоящето?

– За мен – изобщо. Не изпитвам никакъв афинитет към настоящето. Казвам го с ясното съзнание, че, бидейки жена, живея във време, когато имам право върху самата себе си. Днес в една част от света хората имат права и свободи, свободен достъп до образование, здравна система, социална политика, възможност за израстване, реализация и определяне на собствения житейски път.

Очарованието ми от съвременния свят спира дотук.

Съвременният свят препуска твърде бързо и това е в дисонанс с вътрешния ми свят.

Хората днес живеят в непрекъсната гонитба за нещо и в тази гонитба губят себе си. Дори паметта ни, способността да се съсредоточаваме са станали фрагментарни – един слайд се заменя от друг, нищо не се задържа достатъчно дълго, че да посее нещо голямо, смислено.

Говоря най-вече за вътрешния свят на човека, останалото е резултат от това. Вървим с голям устрем нанякъде, но всъщност никой не може да каже накъде. И уж модерният свят е индивидуалистичен, но е тъкмо обратното – социумът е живото тяло, тежката маса. Голяма част от

хората, които прокламират мислите си из социалните площадки, не съзнават, че тези мисли всъщност не са техни.

 

– А това променя и моделира и обществото…

– Започваме да губим способността да разсъждаваме индивидуално, отделно, независимо. Има такива мисли, които трябва да се случват бавно, например мисълта за себе си. Трябва да умеем да спираме хода на времето, да мислим бавно, да съзерцаваме, само тогава идват смислените неща. Например четенето на класическа литература, класическата музика – тези неща забавят времето.

Социалните мрежи, риалити предаванията правят обратното, забързват го и човек губи себе си, губи смисъла си.

Не гледам телевизия и не слушам радио – изобщо – повече от седем години и това е едно от най-смислените решения в моя живот. Човек може да бъде информиран или качествено информиран, аз избирам второто.

Връщам се в миналото не защото там всичко е било прекрасно, а защото връщайки се там, аз забавям мислите и възприятията си и мога да погледна към човека като към нещо отделно от социума, да го предам откровено, истински. И удивителното е, че читателите се отъждествяват с тези герои много силно, намират себе си в тях – което означава, че всички имаме нужда да забавим времето, да чуем себе си, да си спомним някои забравени неща.

 

Камелия Кучер

 

– Влекат те драматичните периоди на войни, диктатури, преследвания. А изведнъж се озовахме в някакви подобни времена в XXI век. Изненада ли е това?

– Изненадах се, че войната в Украйна ме хвана неподготвена. Беше ми трудно да приема, че е възможно да се случи днес, в Европа. Че е възможно да се случи в мястото, където са моите корени, моята родова история. Дълго изпитвах вътрешен гняв, не ми се беше случвало от тийнейджърските години. Но изненадата и неприемането дойдоха заради личния елемент. Иначе светът не е преставал да бъде размирно място, войни и диктатури има по много места по света.

Моята философия отдавна е такава:

не вярвам в човечеството, но вярвам в човека.

Това изречение присъства в първия ми роман – „Дом“. Дори историята на Исус съдържа това – отделния човек срещу тълпата. В него, в човека, а не в човечеството, е силата, колкото и странно да звучи. И може би в него е надеждата.

 

– Неизбежно явление ли е войната?

– В света такъв, какъвто е днес, да.

Войната е невежество, непълноценност, неудовлетвореност, слабост.

Щастливият, пълноценен, удовлетворен от бита и живота си човек, този, който се чувства добре вътре в себе си и навън в обкръжението си, който умее да дава и получава любов, който е поел отговорност за щастието и несгодите в живота си, няма да се вдигне, да изостави живота си и да тръгне да напада друга страна, да убива хора, да разрушава градове. Войната е проявление на нисшите честоти на ума, на съзнанието, на чувствата.

 

– Може ли роман да бъде разказан в нюзфийд?

– Аз съм традиционалист,

обичам хартиения носител, обичам красивата, филигранна структура на един роман,

за мен това са важни ритуали. Но не мога да отговоря отрицателно, защото ще излъжа. Може. Може да се разкаже в нюзфийд, може да се разкаже в подкаст, може дори да се напише върху салфетки, върху текстил, по стените у дома. Важен е мотивът: правиш го, за да бъдеш различен, за да бъдеш интересен, тоест, служиш на егото си. Или защото не можеш да си представиш да е иначе, защото твоята история може да бъде разказана само така, тя диша заедно със стената, върху която е надраскана.

 

Камелия Кучер

 

– Изкуственият интелект напредва впечатляващо. Има ли истории, които никога няма да успее да разкаже?

– Никога няма да може да разкаже човешка история, просто защото никога няма да бъде човек. В историите, които са останали с нас през вековете, има неща, които се четат между редовете и в това е истинската им ценност. Например, да вземем „Идиот“ – сюжетът е криминален, но можем ли да кажем, че това е криминален роман?

„Идиот“ не просто не е криминален роман, ами е невероятно дълбока и проницателна дисекция на човешката същност.

В този ред на мисли изкуственият интелект може да напише един добър, дори трогателен сюжет. Но онова между редовете, тънката материя на романа, емпиричното – то може да се създаде единствено от онзи, който го носи вътре в себе си. „Майстора и Маргарита“ – още един прекрасен пример за това.

 

– Ако срещнеш изкуствения интелект, постигнал човешка интелигентност, коя история би му разказала?

– Не знам… Може би историята за Исус, жертвал се, за да спаси човечеството.

 

– А какво би го попитала?

– Какво мисли за тази история.

 

– Ставаш писател, след като имаш три деца. Как се получи така?

– Писането е част от моя живот от много години, откакто се помня. С „Дом“, дебютния ми роман, просто се почувствах готова – да встъпя в света с него, да го изкарам вън от личните си граници, да го споделя. Моите романи са част от вътрешното ми развитие, така че нещата се случиха естествено, в процеса по издаване на романите ми няма нищо насилено, няма борба, множество опити, проби, колебания. Вярвам в правилните моменти за нещата, просто съм успяла да усетя кога е дошъл моят.

 

Камелия Кучер

 

– Кое е най-важно от твоя опит за първите срещи на децата с технологиите?

– Нашите деца живеят в действителност, силно различна от онази от нашето детство. Трудно ми е да се ориентирам като родител в този силно технологичен свят, моите ценности са различни, за мен са важни живият контакт, живият живот, природата, тишината, съзерцанието, бавността на битието. А днес технологиите ускоряват всички процеси, правят света много шумен и създават голям вътрешен шум.

Досегашният ми опит с децата и технологиите ми показа едно:

правилният подход не е да ги ограничаваш чрез правила като например по колко време на ден да използват едно устройство, а да им дадеш алтернатива

– да им покажеш живия живот, да ги водиш навън сред природата, да ги взимаш със себе си на срещи с приятели и техните деца, да ги водиш на театър, балет и други културни събития, да ги запишеш на курсове, които изискват мисловна или двигателна дейност… Да ги въвличаш в живота извън устройствата. Това разширява кръгозора им, учи ги да общуват, прави ги дейни. А просто да въведеш някакви ограничения – действа, но временно. Защото когато поотраснат, те, без да са истински дейни в живия живот, без да са създали свои интереси, свой жив социум, ще потънат във виртуалния свят.

 

– Можем ли да предпазим от нещо децата си? Или само така ни се струва?

– Това е философски въпрос, но ще се постарая да отговоря на повърхността:

не можем да ги предпазим, но можем да ги научим да пазят себе си.

Как? Като ги научим да обичат себе си, в дълбокия смисъл на тази дума. Да приемат себе си, да се грижат за себе си, да поемат отговорност за вътрешния си свят. Но не можем да ги научим на това, ако ние самите не го умеем.

Родителството е на първо място самоизрастване, то е като писането: не можеш да пишеш за нещо, което не носиш в себе си, което не чувстваш, което не умееш да изпиташ отвътре.

 

Камелия Кучер

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация

Най-новите:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Share This