Марина Шидерова е едновременно човек на изкуството и на технологиите. В сърцето ѝ има място и за голямата любов към рисуването, и за професионалното ѝ призвание. Тя и екипът ѝ създават дигитален дизайн от следващото поколение, който превръща отварянето на уеб страницата в удобство, в естетическа наслада, в приключение.
Марина завършва инженерен дизайн в Техническият Университет в София, специализира и работи в Германия и в Китай, но избира да потърси успеха обратно в България. И го намира.
От пет години тя е начело на създаденото от нея студио Fram Creative. Екипът ѝ от специалисти в различни области на дизайна разработва многобройни впечатляващи онлайн проекти за компании от различни сектори. Доверяват ѝ се фирми като “Deloitte”, “Duracell”, „Кока-кола“, „Еконт“, дори и… „Господарите на ефира“. (Още от проектите на Fram и на Марина)
Запознах се с нея в ролята ѝ на преподавател по „изкуството за създаване на Landing страници“. В курса тя даде много смислени и полезни щрихи към ежедневието ни онлайн, успеха в мрежата, отношенията между сайтовете и потребителите им.
Гостува ни в Дигитални истории, за да добавим още една ценна гледна точка към технологичното настояще – тази от позицията на дизайна.
– Как се раждат най-интересните идеи в уеб дизайна? Идват от нищото, или се заравяш в особеностите на конкретната фирма?
– Най-интересните идеи идват по същия начин, както при всеки истински продукт на дизайна. Често са вдъхновени от природата, от някакви исторически стилове, случки.
Най-красивите, оригинални, забележителни идеи онлайн се раждат от нещо, което е много силно в истинския свят.
И когато авторът е впечатлен и пречупва това през своята призма, през творчеството си; когато успява да му придаде нова форма, нов живот, тогава наистина резултатът става впечатляващ.
– По този начин може би е дошло и името на фирмата ти? Как избра да я кръстиш точно на кораба на Фритьоф Нансен?
– С него сме родени на много близки дати и от малка израснах с историите му. Той ми е пример за един истински смислен живот. Първоначално е бил човек с големи успехи в спорта, след това става забележителен учен и изследовател. В този период построява и кораба „Фрам“, който е вдъхновен от една орехова черупка. С нея отива корабостроителя, най-добрия на времето си, и му казва: „Искам да ми построиш кораб, който да е с такава конструкция. Така ще може да издържа на ледовете и на всякакви други трудности“. Оказва се прав.
В края на живота си Фритьоф Нансен влиза в политиката и създава прословутия нансенов паспорт, който помага на много хора да се спасят зад граница след войните. Получава Нобелова награда за мир. А „Фрам“ означава „напред“…
– Много хора смятат, че в създаването на сайтове няма място за творящи хора. Така ли е наистина?
– Напротив, всички сайтове и всички дигитални продукти са също творение. За тях също има определена стилистика и правила за изграждане, те са творчество на 100%.
Моят светоглед гласи, че най-съвършените дигитални продукти се създават от истински дизайнери, от истински творци.
Не от хора, които по някакъв начин са усвоили занаят и идват от други професии заради препитанието, а от такива, които са с нужното творческо образование и усещане. Дигиталните продукти са произведения, но от нова ера, те са просто творчеството на нашето време.
– Как мислиш, може ли успехът онлайн да дойде, ако нещо не изглежда добре, ако не е красиво и изпипано?
– Всеки проект онлайн трябва да бъде в перфектната синергия между функционално и красиво. Не бива да се изпада нито в едната, нито в другата крайност. Ако е прекалено функционален, се връщаме в ерата на т. нар. developers дизайн, когато програмистите правеха функционални неща, показваха някакви форми и нещата се случваха, но по не особено лицеприятен, направо може да го наречем грозен начин. Ако пък проектът се прави само от дизайнери и артисти, резултатът са едни красиви картинки, които не носят функции, нито смисъл.
Затова съществува професията UX/UI, която е точно съчетанието между функционалното и красивото. Правилният баланс между това едно нещо да работи, да е лесно за използване и да изглежда добре, да е приятно визуално.
В момента това един сайт да е с много силен UI, тоест – да е привлекателен визуално, е сериозен приоритет, защото се превърна в основен фактор, по който хората избират. В много области съществуват една камара приложения, които се припокриват. Например, във финансовите технологии, всяко приложение има плащания, трансакции, личен профил, всичко, което е необходимо. И това, което ги различава и кара хората да избират, е как изглежда, как е представено визуално. Често изборът на потребителя е изцяло субективен, буквално от типа „харесвам жълтото повече и затова ползвам това приложение“.
– Как би представила професията UX на някого, който не знае какво прави един такъв специалист?
– Занимава се със създаването на потребителско преживяване. Анализира правилните потребители за даден дигитален продукт, опитва се да влезе в техните обувки, да съпреживява това, което усещат те, така че да направи продукта лесен за употреба, удобен и използваем.
– Спомена как изглеждаше едно време интернет – сайтовете бяха лъскави, пъстри, бляскащи, с флаш анимации. Сега като че ли е времето на плоския, по-семплия и изчистен дизайн.
– Промените не са свързани толкова с плоския дизайн и шарените страници. По-скоро се промениха потребностите от различни видове сайтове. Преди да си направиш сайт беше грандиозен проект – кой ще го гледа, какво ще си помислят хората. Страшно много се залагаше на анимации, на видеа. В момента хората се стараят по-скоро да имат сайт като визитна картичка, дори да е по-скромна, простичка, лека. Но чрез нея да предават, да продават и визуализират своя продукт или услуга.
В момента повечето сайтове са по-прости, функционални, залагат на по-лека и изчистена естетика. Това идва и от готовите шаблони, има огромен избор от такива и се използват много широко. Малко хора рисуват и се занимават със сложни визуализации, колажи и структури на сайтове. По-често просто се взема шаблон, който бързо и лесно се персонализира с цел функционалност и ефективност.
– А какво идва след това като тенденция?
– Следваща мода със сигурност е 3Д. Задава се ерата на все по-триизмерното, по-реалистичното усещане. Това върви с виртуалната, с добавената реалност, но се засилва като тенденция дори в графичния дизайн.
Снимка: Iben Kønig, Unsplash
– В сайтовете имаш възможност веднага да видиш кое работи и кое – не, безспорно това е много голямо удобство. Но няма ли и негативи – бързаш, изпускаш по-големите тенденции, лишаваш се от творчество…?
– Пак се връщаме на въпроса за UX. В крайна сметка, целта на всеки сайт на първо място е да свърши някаква работа на потребителя. Тоест, най-важно е всичко да бъде лесно и удобно за него.
Когато се прави сайт, често дизайнерите поставят един бутон, т.нар. call-to-action, който им се струва идеален и на правилното място. А после потребителските проучвания и тестването показват, че са сбъркали и това налага промяна на мястото, на текста, на формата, на цвета. Тази проверка е важно да се прави постоянно. Създаването на потребителското преживяване наистина не е точно творчество.
– А по-скоро творчеството е във визуалната и в маркетинговата страна на нещата?
– Да, така е.
– Какви най-чести грешки в потребителското преживяване показва като резултат тестването?
– Обикновено става дума за сгрешени потребителски пътеки, които водят до по-ниско потребление. Удължил си потребителското преживяване с ненужни стъпки, бутоните са на неподходящо място, цялостно е станало сложно по някаква причина и в резултат потребителите не се справят с продукта.
– Тоест, всяко улеснение онлайн е добре дошло за потребителя?
– Точно така.
Снимка: Guillaume de Germain, Unsplash
– Мислиш ли, че имат бъдеще медиите в интернет?
– На мен ми е много болна темата, че все повече се върви към намаляване на хартията, на аналоговото. Не знам, не мога да си представя живота без истински книги, без хартиените издания на някои медии. Ако гледаме от позицията на клиентското изживяване, медиите със сигурност имат своите точки и канали, чрез които да достигат до хората. Дигиталното не им пречи, то ги допълва.
– Би трябвало. Само че, за съжаление, ги унищожава, като ги лишава от шанса да са професионални. Прави невъзможни традиционните начини за финансиране чрез продажба на съдържание и реклама. Но това наистина е друга тема.
Докъде се припокриват графичният и уеб дизайнът? Хората, които имат знания и опит в графичния дизайн, успяват ли лесно да се пренастроят към онлайн проектите?
– И да, и не. Зависи колко технически са настроени и колко бързо усвояват основните правила за изграждането на UI/UX дизайн. В екипа си имам няколко души, завършили графичен дизайн, които изключително успешно се трансформираха. И предишните визуални умения им помагат страшно много, за да изразяват себе си и да създават по-красиво съдържание в дигиталното пространство.
– Трябва ли да харесваш един продукт, за да можеш да го представяш достатъчно добре?
– Абсолютно. Убедена съм, че
ако не влагаш парченце сърце във всичко, което правиш, във всеки продукт, той първо няма смисъл
и второ, няма да можеш да го защитиш. Няма как да се подпишеш под нещо, в което не вярваш и което не е твоето.
Естествено, в много случаи клиентите доминират, променят продукта до степен, когато вече не се припознаваш, това не е твоето нещо. Съществуват решения, за които няма как да се огънеш. Да се откажеш от определени преценки, които си направил за този продукт. В крайна сметка, накрая клиентът може да избере лилаво, което не харесваш, да избере илюстрация, която според теб не е идеалната. Но ако останалото е правилно, правилният UX, правилната пътека, правилната основна идея, нещата се получават.
– Случвало ли ти се е да откажеш да работиш с клиент, ако продуктът му не ти харесва или противоречи на твоя светоглед?
– Да, ние не работим за определени индустрии, които са в разрез с моите ценности.
– Това, което мен лично ме отдалечава от маркетинга е основната идея, че от определен момент по някакъв начин трябва да подвеждаш, да манипулираш. Къде минава границата?
– Моята теория е следната:
Ако продуктът не разочарова впоследствие, то всякакви маркетингови средства са позволени.
Катастрофата настъпва тогава, когато продуктът е разочароващ. Когато нещо, което не струва, е сложено в най-прекрасната опаковка.
Но ако на някакъв продукт, който е по-скромен, не толкова впечатляващ, му се сложи добрата маркетингова опаковка, благодарение на която той намира своите потребители, своето място под слънцето, но не е разочарова никого, това е съвсем окей.
– Смяташ, че лесно може да накараш някого да купи веднъж, трудното е да повтори…
– Именно, това е тайната! Много брандове продължават да допускат тази грешка. Какъв е смисълът да излъжеш човека да купи веднъж просто ей така? При положение, че той ще се разочарова, ще се оплаче на още 6-7 души. И самият той не би повторил…
– Хората се отучиха да четат дълги текстове. Имат ли все още те място някъде в сайтовете?
– За жалост, не. Тенденцията, поне в UX и UI, е, че колкото по-кратко е съдържанието, толкова читаемо е. Хората отдавна вече не четат, а сканират, което също е тъжно за човек като мен, който е израснал с книги, библиотеки. Който чете. Текстовете стават все по-технически, кратки, обрани. Липсва удоволствието да четеш. Със сигурност тенденция важи с пълна сила и при сайтовете, и при мобилните приложения.
Всичко трябва да бъде казано в едно изречение, с няколко думи, бързо, кратко, точно и ясно.
– Според теб има ли някакъв начин това един ден да се промени? Дизайнът да започне да работи повече за задържане на това внимание? Защото в един момент наистина всички ще избухнем от сетивно претоварване…
– Зависи от вида на продукта. Ако например е образователен и целта му е хората да се обогатяват, усещането да е като от истинска книга, тогава ще се използват тези механизми, които са необходими, за да се подобри изживяването. Да се накарат хората да четат, да се задържа вниманието. Но най-често ние създаваме приложения за общо ползване – тогава трябва да кажеш какво продаваш, какви са ти продуктите и услугите по възможно най-краткия, разбираем и прост начин.
– Социалните мрежи направиха ли по-малко значението на продуктовите и на фирмените сайтове?
– Не мисля. В момента продуктовите сайтове са много важен фактор за репутацията. Трудно някой ще избере даден бранд само заради неговия фейсбук или инстаграм профил. Днес всяка компания трябва да развива цялостна екосистема, да разполага с необходимите оръжия. Да си има и продуктовия, имиджовия сайт, да развива хубави профили в социалните мрежи. Да има и някакъв канал, чрез който хората да могат да се свържат и да си поговорят, да кажем, колцентър.
– Имат ли блоговете бъдеще като вид сайт?
– Да, те също са продукт, просто са продукт на персоналните брандове. Тоест, това са хора, които продават себе си като продукти, като бранд. И благодарение на това създават нужното съдържание, своя имидж. Изграждат аура около себе си, около това, което създават, независимо дали са рецепти, картини или статии. Те могат да си сменят вида, да не се казват блогове, но ще продължат да работят в тази посока.
– От тази гледна точка и работата на инфлуенсъра е форма на блог, просто в друг тип платформа. Дори и само за да си шляпва по 10 снимки всеки ден в инстаграм.
– Да, но инфлуенсърът е блогър, който не може да пише, безсловесен да го наречем…
– В крайна сметка, след всичко, за което поговорихме, стигам до една неприятна мисъл, която не ми беше хрумвала в този вид. Цялото онлайн общуване може да бъде сведено до купуване и продаване на нещо.
– Да, и аз мисля така.
– Малко е тъжно, не е ли така? Много трудно може да съществува онлайн нещо достатъчно значимо, което е резултат просто от добра воля, благородна идея, от равното начало, което уж трябваше да ни даде интернет.
– Да, наистина е тъжно. Но това го наложи и всичко, което ни се случва в световен план. Станахме истински бездуховни. Епидемията ни направи още по-егоистично настроени, самовглъбени.
Това, което се говореше миналата година по медиите, че в резултат от нея сме станали голямо семейство, по-задружни и съпричастни, са пълни глупости. Всеки се самоизолира, затвори се. Започна да се страхува страшно много за себе си, за собственото си здраве.
Същевременно останахме без абсолютно всички онези неща, които ни правят хора – като се започне от празнуването на семейни празници, мине се през концерти, театър, кино. Всичко, което беше нашият духовен живот, беше отрязано.
Все едно изведнъж се смениха потребителите. Изведнъж хората вече бях с друг профил. Това е тъжното…
– Нека все пак не завършваме с тъжното. Всъщност, защо се върна в България?
– Обичам страната си. Обичам хората ѝ и смятам, че имат огромен потенциал. Просто им е липсвал историческият шанс да попаднат в правилните условия за развитие. Всеки от нас носи огромен потенциал, просто не го осъзнаваме.
– Какво те зарежда с оптимизъм?
– Много са нещата, които ме карат да се усмихвам всеки ден. Имам безкрайно много причини да се чувствам дълбоко благодарна и щастлива. Като се започне с прекрасният ми екип – от всички милиони дизайнери по света, на мен ми е приятно да творя и споделям креативния процес точно с тези хора, и се мине през щастието, което те изпълва, когато твориш.
Няма нищо по-прекрасно от това да заспиваш вечер щастлив и удовлетворен, че си създал нещо красиво
и смислено през деня. Няма ден, който да започвам без усмивка и безкрайно нетърпение какво ще творим заедно с екипа ми!
– За какво мечтаеш?
– Мечтая от сърце за изграждане на наш Fram стандарт, който да бъде основа за това милиони хора по света да изграждат своите дигитални продукти.
Нещо като азбука, или като анатомия, но за дизайнери, програмисти и бизнес хора.
Всички дигитални продукти, направени с него, ще изглеждат красиви, издържани стилово и функционално защитени. Така ще се постави нова ера на истински стандарти при изграждането на дигитални продукти.
– Доста амбициозна идея… Разбира се, стискам палци да успееш! И ще се радвам някой ден пак да ни гостуваш, за да разкажеш повече за нея…
