„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

авг. 1, 2023 | Срещи

„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

1 август 2023 | Срещи

Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара?

Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии.

2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие.

Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи.

Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български софтуерни продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?


 

– Следиш отблизо българските начинания в света на информационните технологии. Откъде очакваш най-големи новини?

– Секторът, който е свързан с изкуствения интелект, както навсякъде по света, ще се развие. Със сигурност много пари ще изчезнат, но големите победители – новите Google, Facebook, Apple, които ще определят следващите 10 години, ще са компании, свързани с ИИ. Очаквам и в България това да продължава да се развива.

Но друго според мен е по-важното. Днес е най-добрият момент да се започне стартъп. Очаквам големи новини от всеки, който сега си казва: „Искам да започна нещо свое, да направя нещо значимо“.

В момента по-големите компании освобождават служители, на пазара излизат кадърни хора, готови да създадат следващото голямо нещо. Следя какви идеи изплуват и наистина си мисля, че

в кризата хората са най-силни и най-добре се каляват.

Ще ми се да ме чуят всички, които се чудят дали да опитат. Нека се престрашат!

Може да е с компания, която предлага услуги, и там се учи много, просто растежът не би могъл да е толкова голяма. Това е бизнес, който купуваш на една стойност и продаваш в най-добрия случай за два или три пъти повече.

Друго е обаче, ако разработваш свой продукт. В началото на 2020 г. SMSBump порасна от 20 000 до 50 000 потребители за по-малко от 6 месеца, при това – с труда на екип от 25 човека. Това е огромно нещо! Когато работиш с професионалисти, които са отдадени на дадена идея, нещата се получават. Със сигурност добър допълнителен стимул за хората е възможността да получат и своя дял. Това прави голяма разлика в момента, когато компанията постига и дори надминава целите си.

 

NitroPack

 

– В момента си начело на NitroPack, компания, която помага за това сайтовете да са по-бързи. Опитах и аз плъгина, моята страница е направена на WordPress и вашата добавка определено направи всичко по-бързо.

– Ако влезем в Core Vitals Technology Report, който генерира Google, и сравним NitroPack с другите технологии на пазара, ще видим, че нашият продукт се откроява с конкурентно предимство. Това са официални данни, събирани от потребители на Google Chrome. Разликата между нашата платформа и останалите е повече от видима. Благодарение на него два пъти намаляваме обема на информация, който минава през мрежата и ускорява зареждането на страницата.

Но това не е всичко. Докато в началото, когато стартирахме, фокусът ни беше в скорост на зареждане, сега я надграждаме с цялостно изживяване на посетителите във вашия сайт. Да помагаме на бизнесите да отговарят на изискванията за Core Web Vitals – редица показатели, избрани от Google, които показват колко е ползваем един сайт.

 

– Нека се върнем обаче по-назад. Как се роди идеята?

– Историята наистина е дълга. През 2011 г. създадохме първата си компания – iSensе, която скоро се превърна в iSenseLabs. Добавихме „лабс“, защото решихме, че ще е лаборатория, в която тестваме различни неща и виждаме кои работят.

Дълго време правехме сайтове с помощта на OpenCart – безплатна платформа за електронни магазини с отворен код. Избрахме я, защото преценихме, че има голям, неразработен потенциал.

А също – за да опитаме да стават все по-добри. Така написахме първата версия на NitroPack през 2013 г. –

това беше изобщо първият плъгин, който имаше възможност да подобрява рейтинга за скорост на страницата в Google.

Точно по това време в Google осъзнаха, че по-бавният сайт пречи за доброто потребителско изживяване и решиха да стимулират съдържателите на сайтове да проверят колко е бърз сайтът им и при нужда да предприемат мерки.

Докато бяхме в ОpenCart, успяхме да се издигнем дотам, че да работим с компании като Facebook, Amazon Pay, Mastercard. Чак до 2019 г. NitroPack не срещна почти никаква конкуренция на платформата. Постепенно осъзнахме, че сме надраснали категорията, в която оперираме, и взехме решение да отворим продуктите си към всички платформи от типа на Shopify, Wix и Weebly, които растат по-бързо от пазара. През 2017 г., след доста големи проекти, които успяхме да реализираме в OpenCart, видяхме, че сме първи по продажби и надминаваме всички от второ до шесто място взети заедно!

 

Михаил Стойчев

 

– И явно е било време да продължите нататък…

– Да, беше привилегия за нас да сме на лидерска позиция но… след като минат 20 секунди, си казваш: Добре, ама как да помогнем на повече онлайн бизнеси? Как да просъществуваме на тази платформа, ако сме ограничени от нейния малък пазар?

Бяхме в пазар, който не растеше както ни се иска. Така решихме да вземем два от нашите най-добри и използвани продукти – SMSBump и NitroPack. Те отново бяха или позиционирани главно в OpenCart и нямаха възможност да растат.

Много се радвам, че тези две решения носят истинска стойност на потребителите. Едната маркетингова, а другата – по-скоро свързана със скоростта на сайтовете.

 

– Как се насочихте точно към тях?

– Дотогава използвахме лицензионен модел – купуваш си даден софтуер и го ползваш. Е, хвърлихме го в шахтата и решихме, че ще направим два продукта от типа „софтуер като услуга“. Беше почти спонтанно. Влязохме в Google Trends, написахме някакви ключови думи, видяхме коя платформа как расте и това беше. После стана ясно, че сме взели правилното решение.

Избрахме SaaS модела WordPress, с идеята приложението ни да се интегрира на повече от една платформа. Вкарахме 6 години в проучвания и разработка, но си струваше.

Пуснахме NitroPack като SaaS продукт през 2019 г., а през 2020 г. Google представиха Core Web Vitals, с идеята да измерват реалните изживявания на посетителите на уебсайтовете. Това е цялостна система, която събира много повече данни, добавиха конкретни измерители. Ние бяхме първата компания, която прегърна този подход и сменихме фокуса. Успяхме да приложим цялото си знание към тези изисквания.

 

NitroPack

 

– Това е доста специализирано програмиране. Не търсиш просто програмисти с традиционни фронтенд или бекенд технологии, трябват хора с дълбоки познания. Българи ли разработват всичко това?

– Само българи, колегите, които от самото начало са в ядрото на продукта. В момента сме 53 човека, голяма част са базирани в България, като наскоро отворихме офис в САЩ. В WordPress започнахме от нулата, а днес имаме близо 200 хиляди клиента.

Целта е да достигнем до 1 000 000 активни сайтове през следващите 3 години.

 

– Скоростта определено днес е много важна за всеки сайт, и аз съм навлизал в темата. И все пак, какво прави вашия проект толкова различен? И какви са следващите стъпки?

– Това, което ни отличава от останалите решения на пазара, е начинът, по който мерим скоростта на зареждане, а именно: през очите на посетителя.

Ние вярваме, че един сайт е бърз само тогава, когато гостите изживяват тази бързина. Фокусираме се върху данните, които Google Chrome споделя от реалните посетители. Така успяваме да намерим ефективно решение за бавните страници и това да помогнем на онлайн брандовете да увеличат продажбите си.

Отличителна характеристика на NitroPack е иновацията. Технологията, с която оптимизираме шрифтове и изображения, постига драстично по-добри резултати от всички други.

Неотдавна ни поканиха на ежегодната конференция Google I/O – нещо изумително! –, това определено ни показа, че се движим в правилната посока. Срещнахме се с компании като Disney, Bank of America, Cloudflare. В конференцията участваха 1500 души, а партньорите като нас бяха по-малко от 10%. Бяхме единствените българи и единственият продукт от нашия сектор. Много яко усещане, което ми даде допълнителен кураж, че сме в правилната посока.

Core Web Vitals сат важен показател, дори при напредъка на изкуствения интелект. Има една шега: „ако искаш да скриеш мъртво тяло, правилното място е втора страница на Гугъл“. Всички отварят резултатите от първата и това е пряко свързано със скоростта на сайта и останалите ранкинг фактори.

В момента с Google правим серия от уебинари по тези теми. Как тези показатели се съотнасят с реалните измерители за бизнеса. Как да ги подобрим и как това би се отразило на конверсиите, на времето, което потребителят прекарва на сайта, на броя страници, преди да направи поръчка.

 

Михаил Стойчев

 

– След като толкова успешно развихте и продадохте първото си начинание, не е ли изкусително да го направите и с NitroPack?

– Имахме вече няколко предложения, но ги отказахме. Защото вярваме, че можем да направим много по-мащабен бизнес. Че проблемът, който решаваме, е доста голям, а големите проблеми имат комплексни решения.

Това, което научихме от Shopify екосистемата, е, че

хората предпочитат да натискат бутони, а не да пишат код.

Същото искаме да направим с NitroPack 2.0 – много проста платформа за хора, които не са програмисти.

Да, изкушаващо е. Но не гледаме на всяко начинание от позицията на това какво да направим, за да го продадем.

 

– Започнали сте със 140 идеи, от които сте избрали 2. Това ли е най-трудният етап – да се избере начинанието, което ще се окаже успешно? По какво да го познаем?

– Когато избирахме, се водехме по това коя от идеите според нас би имала най-голямо въздействие, така че да станем готина, устойчива компании, която може да работи с най-големите таланти в България. Търсехме идеите, които имат най-голям потенциал да създадат голям продукт и тези, по които лично сме най-запалени. След доста разговори установихме, че са именно тези две.

Сега, с толкова опит, работейки в организация с 1000 души, със сигурност сме виждали и другата страна, където се правят много задълбочени анализи, финансови модели, проучвания. Решенията не са толкова праволинейни и отнемат доста повече време. Нашият модел беше много по-прост. Поглеждайки назад: сработи, но това не означава, че когато трябва да вземеш много важно решение и имаш възможността да работиш с всички интелигентни хора, тясно специализирани в това да правят проучвания и финансови модели, не е по-добре. Напротив, виждали сме го да работи страхотно, но

ако говорим за стартъпи, според мен по-малкото е повече. Понякога просто трябва да имаш една-две метрики плюс усета.

 

Михаил Стойчев

 

– Какъв според теб е пътят, така че секторът да създава повече продукти, да има повече стартъпи? Сега е доминиран от сървиз компании, а така създаваме продукт, който печели в чужбина.

– Според мен пътят е

хората да са по-отворени към риска и към неизвестното на лично ниво. Да си вярват,

че могат да направят нещо с висока добавена стойност. Не само да режем дърветата от гората и да ги продаваме за дървесина, а и да правим мебели от тях, там е високата добавена стойност.

Имаме все повече продуктови компании, които успяват, достатъчно е да спомена Telerik, Payhawk, SiteGround, GtmHub. Когато видиш, че има компания, която стартира от България и стига оценка един милиард, си казваш: „Добре, някой го е направил, значи и аз мога“.

Според мен цялото знание, което хората придобиват в сървиз компаниите, може много лесно да се пренесе в това да правят продукти.

Израел по същия начин е тръгнал като среда, в която има доста услуги, но с времето се преориентира изцяло към продуктова икономика. В един момент стават толкова високи цените да имаш програмисти, че просто не излиза сметката да си сървиз компания. Много се радвам, че виждам примери от компании, които вдигат нивото на целия пазар у нас.

За мен пътят е повече публичност, повече разговори и видимост за компаниите,

които създават продукт, без значение дали е подкрепен с инвеститорски интерес. Повече споделяне на неуспешни истории и повече инвестиции. Много се радвам, че през последните години в България има много фондове, които инвестират в продукти и си мисля, че е въпрос на време да се преориентираме от сървиз икономика в продуктова.

Някои пращат спътници в Космоса като „Ендуро Сат“, други са като „Дронамикс“, но повечето не включват хардуер, а само софтуер. Не е толкова трудно да създадеш продукт. Всички големи художници в началото на кариерата си са започнали да копират, да се инспирират, да заимстват. Не е грешен начин да тръгнеш с идеята: „Виждам този продукт, ползвам го всеки ден, обаче не ми харесва нещо. Мисля, че мога да го продавам по-добре, да го направя по-красив, да му добавя важна функционалност или да има много по-добра връзка с клиентите, да го насоча в друг сегмент от пазара“.

Винаги може да намериш някаква ниша, в която да специализираш, даже не е толкова трудно!

 

Михаил Стойчев

 

– Споменаваш разказването, аз също мисля, че то е много важно, а все още не се случва. Повечето хора, които срещнеш на улицата, не са чували за Telerik или Payhawk. Защо е толкова трудно на нашия сектор да разказва за себе си?

– Аз се радвам, че има такива медии, включително твоята, The Recursive, Trending Topics, специализирани медии, каквито нямахме преди 5 години! Виждам, че постепенно и мейнстрийм медиите започват да изкарват тези теми на преден план.

Важно е хората да чуват, че е възможно да се прави нещо толкова колосално. Младите имат достъп до море от информация, въпросът е тя да бъде споделена в каналите, които ги интересуват.

Тези истории започват да стигат до класните стаи, до някой, ровещ в Инстаграм, докато се чуди дали да се прибере в България. Всичко идва с наслагване. И с търсене на подходящите формати.

Стигнали сме дотам, че не четем. Хората се учим да оптимизираме от гледна точка на времето, тъй като рано или късно осъзнаваме, че то е най-ценно. За мен просто трябва да представяме историите в различни формати, по правилния начин. Успеем ли, според мен медиите ще са първите, които ще хванат тенденцията и ще я вдигнат на пиедестал.

Това според мен трябва да е лайтмотивът – хората, които не спират.

В момента, в който спреш, и животът спира. Когато спреш да поливаш хубави цветя, те умират. Трябва да го правиш всеки ден, малко по малко, за да израснат. Така и екосистемата ни ще разцъфне.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This