„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

авг. 1, 2023 | Срещи

„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

1 август 2023 | Срещи

Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара?

Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии.

2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие.

Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи.

Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български софтуерни продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?


 

– Следиш отблизо българските начинания в света на информационните технологии. Откъде очакваш най-големи новини?

– Секторът, който е свързан с изкуствения интелект, както навсякъде по света, ще се развие. Със сигурност много пари ще изчезнат, но големите победители – новите Google, Facebook, Apple, които ще определят следващите 10 години, ще са компании, свързани с ИИ. Очаквам и в България това да продължава да се развива.

Но друго според мен е по-важното. Днес е най-добрият момент да се започне стартъп. Очаквам големи новини от всеки, който сега си казва: „Искам да започна нещо свое, да направя нещо значимо“.

В момента по-големите компании освобождават служители, на пазара излизат кадърни хора, готови да създадат следващото голямо нещо. Следя какви идеи изплуват и наистина си мисля, че

в кризата хората са най-силни и най-добре се каляват.

Ще ми се да ме чуят всички, които се чудят дали да опитат. Нека се престрашат!

Може да е с компания, която предлага услуги, и там се учи много, просто растежът не би могъл да е толкова голяма. Това е бизнес, който купуваш на една стойност и продаваш в най-добрия случай за два или три пъти повече.

Друго е обаче, ако разработваш свой продукт. В началото на 2020 г. SMSBump порасна от 20 000 до 50 000 потребители за по-малко от 6 месеца, при това – с труда на екип от 25 човека. Това е огромно нещо! Когато работиш с професионалисти, които са отдадени на дадена идея, нещата се получават. Със сигурност добър допълнителен стимул за хората е възможността да получат и своя дял. Това прави голяма разлика в момента, когато компанията постига и дори надминава целите си.

 

NitroPack

 

– В момента си начело на NitroPack, компания, която помага за това сайтовете да са по-бързи. Опитах и аз плъгина, моята страница е направена на WordPress и вашата добавка определено направи всичко по-бързо.

– Ако влезем в Core Vitals Technology Report, който генерира Google, и сравним NitroPack с другите технологии на пазара, ще видим, че нашият продукт се откроява с конкурентно предимство. Това са официални данни, събирани от потребители на Google Chrome. Разликата между нашата платформа и останалите е повече от видима. Благодарение на него два пъти намаляваме обема на информация, който минава през мрежата и ускорява зареждането на страницата.

Но това не е всичко. Докато в началото, когато стартирахме, фокусът ни беше в скорост на зареждане, сега я надграждаме с цялостно изживяване на посетителите във вашия сайт. Да помагаме на бизнесите да отговарят на изискванията за Core Web Vitals – редица показатели, избрани от Google, които показват колко е ползваем един сайт.

 

– Нека се върнем обаче по-назад. Как се роди идеята?

– Историята наистина е дълга. През 2011 г. създадохме първата си компания – iSensе, която скоро се превърна в iSenseLabs. Добавихме „лабс“, защото решихме, че ще е лаборатория, в която тестваме различни неща и виждаме кои работят.

Дълго време правехме сайтове с помощта на OpenCart – безплатна платформа за електронни магазини с отворен код. Избрахме я, защото преценихме, че има голям, неразработен потенциал.

А също – за да опитаме да стават все по-добри. Така написахме първата версия на NitroPack през 2013 г. –

това беше изобщо първият плъгин, който имаше възможност да подобрява рейтинга за скорост на страницата в Google.

Точно по това време в Google осъзнаха, че по-бавният сайт пречи за доброто потребителско изживяване и решиха да стимулират съдържателите на сайтове да проверят колко е бърз сайтът им и при нужда да предприемат мерки.

Докато бяхме в ОpenCart, успяхме да се издигнем дотам, че да работим с компании като Facebook, Amazon Pay, Mastercard. Чак до 2019 г. NitroPack не срещна почти никаква конкуренция на платформата. Постепенно осъзнахме, че сме надраснали категорията, в която оперираме, и взехме решение да отворим продуктите си към всички платформи от типа на Shopify, Wix и Weebly, които растат по-бързо от пазара. През 2017 г., след доста големи проекти, които успяхме да реализираме в OpenCart, видяхме, че сме първи по продажби и надминаваме всички от второ до шесто място взети заедно!

 

Михаил Стойчев

 

– И явно е било време да продължите нататък…

– Да, беше привилегия за нас да сме на лидерска позиция но… след като минат 20 секунди, си казваш: Добре, ама как да помогнем на повече онлайн бизнеси? Как да просъществуваме на тази платформа, ако сме ограничени от нейния малък пазар?

Бяхме в пазар, който не растеше както ни се иска. Така решихме да вземем два от нашите най-добри и използвани продукти – SMSBump и NitroPack. Те отново бяха или позиционирани главно в OpenCart и нямаха възможност да растат.

Много се радвам, че тези две решения носят истинска стойност на потребителите. Едната маркетингова, а другата – по-скоро свързана със скоростта на сайтовете.

 

– Как се насочихте точно към тях?

– Дотогава използвахме лицензионен модел – купуваш си даден софтуер и го ползваш. Е, хвърлихме го в шахтата и решихме, че ще направим два продукта от типа „софтуер като услуга“. Беше почти спонтанно. Влязохме в Google Trends, написахме някакви ключови думи, видяхме коя платформа как расте и това беше. После стана ясно, че сме взели правилното решение.

Избрахме SaaS модела WordPress, с идеята приложението ни да се интегрира на повече от една платформа. Вкарахме 6 години в проучвания и разработка, но си струваше.

Пуснахме NitroPack като SaaS продукт през 2019 г., а през 2020 г. Google представиха Core Web Vitals, с идеята да измерват реалните изживявания на посетителите на уебсайтовете. Това е цялостна система, която събира много повече данни, добавиха конкретни измерители. Ние бяхме първата компания, която прегърна този подход и сменихме фокуса. Успяхме да приложим цялото си знание към тези изисквания.

 

NitroPack

 

– Това е доста специализирано програмиране. Не търсиш просто програмисти с традиционни фронтенд или бекенд технологии, трябват хора с дълбоки познания. Българи ли разработват всичко това?

– Само българи, колегите, които от самото начало са в ядрото на продукта. В момента сме 53 човека, голяма част са базирани в България, като наскоро отворихме офис в САЩ. В WordPress започнахме от нулата, а днес имаме близо 200 хиляди клиента.

Целта е да достигнем до 1 000 000 активни сайтове през следващите 3 години.

 

– Скоростта определено днес е много важна за всеки сайт, и аз съм навлизал в темата. И все пак, какво прави вашия проект толкова различен? И какви са следващите стъпки?

– Това, което ни отличава от останалите решения на пазара, е начинът, по който мерим скоростта на зареждане, а именно: през очите на посетителя.

Ние вярваме, че един сайт е бърз само тогава, когато гостите изживяват тази бързина. Фокусираме се върху данните, които Google Chrome споделя от реалните посетители. Така успяваме да намерим ефективно решение за бавните страници и това да помогнем на онлайн брандовете да увеличат продажбите си.

Отличителна характеристика на NitroPack е иновацията. Технологията, с която оптимизираме шрифтове и изображения, постига драстично по-добри резултати от всички други.

Неотдавна ни поканиха на ежегодната конференция Google I/O – нещо изумително! –, това определено ни показа, че се движим в правилната посока. Срещнахме се с компании като Disney, Bank of America, Cloudflare. В конференцията участваха 1500 души, а партньорите като нас бяха по-малко от 10%. Бяхме единствените българи и единственият продукт от нашия сектор. Много яко усещане, което ми даде допълнителен кураж, че сме в правилната посока.

Core Web Vitals сат важен показател, дори при напредъка на изкуствения интелект. Има една шега: „ако искаш да скриеш мъртво тяло, правилното място е втора страница на Гугъл“. Всички отварят резултатите от първата и това е пряко свързано със скоростта на сайта и останалите ранкинг фактори.

В момента с Google правим серия от уебинари по тези теми. Как тези показатели се съотнасят с реалните измерители за бизнеса. Как да ги подобрим и как това би се отразило на конверсиите, на времето, което потребителят прекарва на сайта, на броя страници, преди да направи поръчка.

 

Михаил Стойчев

 

– След като толкова успешно развихте и продадохте първото си начинание, не е ли изкусително да го направите и с NitroPack?

– Имахме вече няколко предложения, но ги отказахме. Защото вярваме, че можем да направим много по-мащабен бизнес. Че проблемът, който решаваме, е доста голям, а големите проблеми имат комплексни решения.

Това, което научихме от Shopify екосистемата, е, че

хората предпочитат да натискат бутони, а не да пишат код.

Същото искаме да направим с NitroPack 2.0 – много проста платформа за хора, които не са програмисти.

Да, изкушаващо е. Но не гледаме на всяко начинание от позицията на това какво да направим, за да го продадем.

 

– Започнали сте със 140 идеи, от които сте избрали 2. Това ли е най-трудният етап – да се избере начинанието, което ще се окаже успешно? По какво да го познаем?

– Когато избирахме, се водехме по това коя от идеите според нас би имала най-голямо въздействие, така че да станем готина, устойчива компании, която може да работи с най-големите таланти в България. Търсехме идеите, които имат най-голям потенциал да създадат голям продукт и тези, по които лично сме най-запалени. След доста разговори установихме, че са именно тези две.

Сега, с толкова опит, работейки в организация с 1000 души, със сигурност сме виждали и другата страна, където се правят много задълбочени анализи, финансови модели, проучвания. Решенията не са толкова праволинейни и отнемат доста повече време. Нашият модел беше много по-прост. Поглеждайки назад: сработи, но това не означава, че когато трябва да вземеш много важно решение и имаш възможността да работиш с всички интелигентни хора, тясно специализирани в това да правят проучвания и финансови модели, не е по-добре. Напротив, виждали сме го да работи страхотно, но

ако говорим за стартъпи, според мен по-малкото е повече. Понякога просто трябва да имаш една-две метрики плюс усета.

 

Михаил Стойчев

 

– Какъв според теб е пътят, така че секторът да създава повече продукти, да има повече стартъпи? Сега е доминиран от сървиз компании, а така създаваме продукт, който печели в чужбина.

– Според мен пътят е

хората да са по-отворени към риска и към неизвестното на лично ниво. Да си вярват,

че могат да направят нещо с висока добавена стойност. Не само да режем дърветата от гората и да ги продаваме за дървесина, а и да правим мебели от тях, там е високата добавена стойност.

Имаме все повече продуктови компании, които успяват, достатъчно е да спомена Telerik, Payhawk, SiteGround, GtmHub. Когато видиш, че има компания, която стартира от България и стига оценка един милиард, си казваш: „Добре, някой го е направил, значи и аз мога“.

Според мен цялото знание, което хората придобиват в сървиз компаниите, може много лесно да се пренесе в това да правят продукти.

Израел по същия начин е тръгнал като среда, в която има доста услуги, но с времето се преориентира изцяло към продуктова икономика. В един момент стават толкова високи цените да имаш програмисти, че просто не излиза сметката да си сървиз компания. Много се радвам, че виждам примери от компании, които вдигат нивото на целия пазар у нас.

За мен пътят е повече публичност, повече разговори и видимост за компаниите,

които създават продукт, без значение дали е подкрепен с инвеститорски интерес. Повече споделяне на неуспешни истории и повече инвестиции. Много се радвам, че през последните години в България има много фондове, които инвестират в продукти и си мисля, че е въпрос на време да се преориентираме от сървиз икономика в продуктова.

Някои пращат спътници в Космоса като „Ендуро Сат“, други са като „Дронамикс“, но повечето не включват хардуер, а само софтуер. Не е толкова трудно да създадеш продукт. Всички големи художници в началото на кариерата си са започнали да копират, да се инспирират, да заимстват. Не е грешен начин да тръгнеш с идеята: „Виждам този продукт, ползвам го всеки ден, обаче не ми харесва нещо. Мисля, че мога да го продавам по-добре, да го направя по-красив, да му добавя важна функционалност или да има много по-добра връзка с клиентите, да го насоча в друг сегмент от пазара“.

Винаги може да намериш някаква ниша, в която да специализираш, даже не е толкова трудно!

 

Михаил Стойчев

 

– Споменаваш разказването, аз също мисля, че то е много важно, а все още не се случва. Повечето хора, които срещнеш на улицата, не са чували за Telerik или Payhawk. Защо е толкова трудно на нашия сектор да разказва за себе си?

– Аз се радвам, че има такива медии, включително твоята, The Recursive, Trending Topics, специализирани медии, каквито нямахме преди 5 години! Виждам, че постепенно и мейнстрийм медиите започват да изкарват тези теми на преден план.

Важно е хората да чуват, че е възможно да се прави нещо толкова колосално. Младите имат достъп до море от информация, въпросът е тя да бъде споделена в каналите, които ги интересуват.

Тези истории започват да стигат до класните стаи, до някой, ровещ в Инстаграм, докато се чуди дали да се прибере в България. Всичко идва с наслагване. И с търсене на подходящите формати.

Стигнали сме дотам, че не четем. Хората се учим да оптимизираме от гледна точка на времето, тъй като рано или късно осъзнаваме, че то е най-ценно. За мен просто трябва да представяме историите в различни формати, по правилния начин. Успеем ли, според мен медиите ще са първите, които ще хванат тенденцията и ще я вдигнат на пиедестал.

Това според мен трябва да е лайтмотивът – хората, които не спират.

В момента, в който спреш, и животът спира. Когато спреш да поливаш хубави цветя, те умират. Трябва да го правиш всеки ден, малко по малко, за да израснат. Така и екосистемата ни ще разцъфне.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре! Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация

Най-новите:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
FM-2030. Той не умира

FM-2030. Той не умира

Наляво или надясно? Нагоре!
Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.
Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?
Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Share This