„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

авг. 1, 2023 | Срещи

„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

1 август 2023 | Срещи

Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара?

Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии.

2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие.

Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи.

Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български софтуерни продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?


 

– Следиш отблизо българските начинания в света на информационните технологии. Откъде очакваш най-големи новини?

– Секторът, който е свързан с изкуствения интелект, както навсякъде по света, ще се развие. Със сигурност много пари ще изчезнат, но големите победители – новите Google, Facebook, Apple, които ще определят следващите 10 години, ще са компании, свързани с ИИ. Очаквам и в България това да продължава да се развива.

Но друго според мен е по-важното. Днес е най-добрият момент да се започне стартъп. Очаквам големи новини от всеки, който сега си казва: „Искам да започна нещо свое, да направя нещо значимо“.

В момента по-големите компании освобождават служители, на пазара излизат кадърни хора, готови да създадат следващото голямо нещо. Следя какви идеи изплуват и наистина си мисля, че

в кризата хората са най-силни и най-добре се каляват.

Ще ми се да ме чуят всички, които се чудят дали да опитат. Нека се престрашат!

Може да е с компания, която предлага услуги, и там се учи много, просто растежът не би могъл да е толкова голяма. Това е бизнес, който купуваш на една стойност и продаваш в най-добрия случай за два или три пъти повече.

Друго е обаче, ако разработваш свой продукт. В началото на 2020 г. SMSBump порасна от 20 000 до 50 000 потребители за по-малко от 6 месеца, при това – с труда на екип от 25 човека. Това е огромно нещо! Когато работиш с професионалисти, които са отдадени на дадена идея, нещата се получават. Със сигурност добър допълнителен стимул за хората е възможността да получат и своя дял. Това прави голяма разлика в момента, когато компанията постига и дори надминава целите си.

 

NitroPack

 

– В момента си начело на NitroPack, компания, която помага за това сайтовете да са по-бързи. Опитах и аз плъгина, моята страница е направена на WordPress и вашата добавка определено направи всичко по-бързо.

– Ако влезем в Core Vitals Technology Report, който генерира Google, и сравним NitroPack с другите технологии на пазара, ще видим, че нашият продукт се откроява с конкурентно предимство. Това са официални данни, събирани от потребители на Google Chrome. Разликата между нашата платформа и останалите е повече от видима. Благодарение на него два пъти намаляваме обема на информация, който минава през мрежата и ускорява зареждането на страницата.

Но това не е всичко. Докато в началото, когато стартирахме, фокусът ни беше в скорост на зареждане, сега я надграждаме с цялостно изживяване на посетителите във вашия сайт. Да помагаме на бизнесите да отговарят на изискванията за Core Web Vitals – редица показатели, избрани от Google, които показват колко е ползваем един сайт.

 

– Нека се върнем обаче по-назад. Как се роди идеята?

– Историята наистина е дълга. През 2011 г. създадохме първата си компания – iSensе, която скоро се превърна в iSenseLabs. Добавихме „лабс“, защото решихме, че ще е лаборатория, в която тестваме различни неща и виждаме кои работят.

Дълго време правехме сайтове с помощта на OpenCart – безплатна платформа за електронни магазини с отворен код. Избрахме я, защото преценихме, че има голям, неразработен потенциал.

А също – за да опитаме да стават все по-добри. Така написахме първата версия на NitroPack през 2013 г. –

това беше изобщо първият плъгин, който имаше възможност да подобрява рейтинга за скорост на страницата в Google.

Точно по това време в Google осъзнаха, че по-бавният сайт пречи за доброто потребителско изживяване и решиха да стимулират съдържателите на сайтове да проверят колко е бърз сайтът им и при нужда да предприемат мерки.

Докато бяхме в ОpenCart, успяхме да се издигнем дотам, че да работим с компании като Facebook, Amazon Pay, Mastercard. Чак до 2019 г. NitroPack не срещна почти никаква конкуренция на платформата. Постепенно осъзнахме, че сме надраснали категорията, в която оперираме, и взехме решение да отворим продуктите си към всички платформи от типа на Shopify, Wix и Weebly, които растат по-бързо от пазара. През 2017 г., след доста големи проекти, които успяхме да реализираме в OpenCart, видяхме, че сме първи по продажби и надминаваме всички от второ до шесто място взети заедно!

 

Михаил Стойчев

 

– И явно е било време да продължите нататък…

– Да, беше привилегия за нас да сме на лидерска позиция но… след като минат 20 секунди, си казваш: Добре, ама как да помогнем на повече онлайн бизнеси? Как да просъществуваме на тази платформа, ако сме ограничени от нейния малък пазар?

Бяхме в пазар, който не растеше както ни се иска. Така решихме да вземем два от нашите най-добри и използвани продукти – SMSBump и NitroPack. Те отново бяха или позиционирани главно в OpenCart и нямаха възможност да растат.

Много се радвам, че тези две решения носят истинска стойност на потребителите. Едната маркетингова, а другата – по-скоро свързана със скоростта на сайтовете.

 

– Как се насочихте точно към тях?

– Дотогава използвахме лицензионен модел – купуваш си даден софтуер и го ползваш. Е, хвърлихме го в шахтата и решихме, че ще направим два продукта от типа „софтуер като услуга“. Беше почти спонтанно. Влязохме в Google Trends, написахме някакви ключови думи, видяхме коя платформа как расте и това беше. После стана ясно, че сме взели правилното решение.

Избрахме SaaS модела WordPress, с идеята приложението ни да се интегрира на повече от една платформа. Вкарахме 6 години в проучвания и разработка, но си струваше.

Пуснахме NitroPack като SaaS продукт през 2019 г., а през 2020 г. Google представиха Core Web Vitals, с идеята да измерват реалните изживявания на посетителите на уебсайтовете. Това е цялостна система, която събира много повече данни, добавиха конкретни измерители. Ние бяхме първата компания, която прегърна този подход и сменихме фокуса. Успяхме да приложим цялото си знание към тези изисквания.

 

NitroPack

 

– Това е доста специализирано програмиране. Не търсиш просто програмисти с традиционни фронтенд или бекенд технологии, трябват хора с дълбоки познания. Българи ли разработват всичко това?

– Само българи, колегите, които от самото начало са в ядрото на продукта. В момента сме 53 човека, голяма част са базирани в България, като наскоро отворихме офис в САЩ. В WordPress започнахме от нулата, а днес имаме близо 200 хиляди клиента.

Целта е да достигнем до 1 000 000 активни сайтове през следващите 3 години.

 

– Скоростта определено днес е много важна за всеки сайт, и аз съм навлизал в темата. И все пак, какво прави вашия проект толкова различен? И какви са следващите стъпки?

– Това, което ни отличава от останалите решения на пазара, е начинът, по който мерим скоростта на зареждане, а именно: през очите на посетителя.

Ние вярваме, че един сайт е бърз само тогава, когато гостите изживяват тази бързина. Фокусираме се върху данните, които Google Chrome споделя от реалните посетители. Така успяваме да намерим ефективно решение за бавните страници и това да помогнем на онлайн брандовете да увеличат продажбите си.

Отличителна характеристика на NitroPack е иновацията. Технологията, с която оптимизираме шрифтове и изображения, постига драстично по-добри резултати от всички други.

Неотдавна ни поканиха на ежегодната конференция Google I/O – нещо изумително! –, това определено ни показа, че се движим в правилната посока. Срещнахме се с компании като Disney, Bank of America, Cloudflare. В конференцията участваха 1500 души, а партньорите като нас бяха по-малко от 10%. Бяхме единствените българи и единственият продукт от нашия сектор. Много яко усещане, което ми даде допълнителен кураж, че сме в правилната посока.

Core Web Vitals сат важен показател, дори при напредъка на изкуствения интелект. Има една шега: „ако искаш да скриеш мъртво тяло, правилното място е втора страница на Гугъл“. Всички отварят резултатите от първата и това е пряко свързано със скоростта на сайта и останалите ранкинг фактори.

В момента с Google правим серия от уебинари по тези теми. Как тези показатели се съотнасят с реалните измерители за бизнеса. Как да ги подобрим и как това би се отразило на конверсиите, на времето, което потребителят прекарва на сайта, на броя страници, преди да направи поръчка.

 

Михаил Стойчев

 

– След като толкова успешно развихте и продадохте първото си начинание, не е ли изкусително да го направите и с NitroPack?

– Имахме вече няколко предложения, но ги отказахме. Защото вярваме, че можем да направим много по-мащабен бизнес. Че проблемът, който решаваме, е доста голям, а големите проблеми имат комплексни решения.

Това, което научихме от Shopify екосистемата, е, че

хората предпочитат да натискат бутони, а не да пишат код.

Същото искаме да направим с NitroPack 2.0 – много проста платформа за хора, които не са програмисти.

Да, изкушаващо е. Но не гледаме на всяко начинание от позицията на това какво да направим, за да го продадем.

 

– Започнали сте със 140 идеи, от които сте избрали 2. Това ли е най-трудният етап – да се избере начинанието, което ще се окаже успешно? По какво да го познаем?

– Когато избирахме, се водехме по това коя от идеите според нас би имала най-голямо въздействие, така че да станем готина, устойчива компании, която може да работи с най-големите таланти в България. Търсехме идеите, които имат най-голям потенциал да създадат голям продукт и тези, по които лично сме най-запалени. След доста разговори установихме, че са именно тези две.

Сега, с толкова опит, работейки в организация с 1000 души, със сигурност сме виждали и другата страна, където се правят много задълбочени анализи, финансови модели, проучвания. Решенията не са толкова праволинейни и отнемат доста повече време. Нашият модел беше много по-прост. Поглеждайки назад: сработи, но това не означава, че когато трябва да вземеш много важно решение и имаш възможността да работиш с всички интелигентни хора, тясно специализирани в това да правят проучвания и финансови модели, не е по-добре. Напротив, виждали сме го да работи страхотно, но

ако говорим за стартъпи, според мен по-малкото е повече. Понякога просто трябва да имаш една-две метрики плюс усета.

 

Михаил Стойчев

 

– Какъв според теб е пътят, така че секторът да създава повече продукти, да има повече стартъпи? Сега е доминиран от сървиз компании, а така създаваме продукт, който печели в чужбина.

– Според мен пътят е

хората да са по-отворени към риска и към неизвестното на лично ниво. Да си вярват,

че могат да направят нещо с висока добавена стойност. Не само да режем дърветата от гората и да ги продаваме за дървесина, а и да правим мебели от тях, там е високата добавена стойност.

Имаме все повече продуктови компании, които успяват, достатъчно е да спомена Telerik, Payhawk, SiteGround, GtmHub. Когато видиш, че има компания, която стартира от България и стига оценка един милиард, си казваш: „Добре, някой го е направил, значи и аз мога“.

Според мен цялото знание, което хората придобиват в сървиз компаниите, може много лесно да се пренесе в това да правят продукти.

Израел по същия начин е тръгнал като среда, в която има доста услуги, но с времето се преориентира изцяло към продуктова икономика. В един момент стават толкова високи цените да имаш програмисти, че просто не излиза сметката да си сървиз компания. Много се радвам, че виждам примери от компании, които вдигат нивото на целия пазар у нас.

За мен пътят е повече публичност, повече разговори и видимост за компаниите,

които създават продукт, без значение дали е подкрепен с инвеститорски интерес. Повече споделяне на неуспешни истории и повече инвестиции. Много се радвам, че през последните години в България има много фондове, които инвестират в продукти и си мисля, че е въпрос на време да се преориентираме от сървиз икономика в продуктова.

Някои пращат спътници в Космоса като „Ендуро Сат“, други са като „Дронамикс“, но повечето не включват хардуер, а само софтуер. Не е толкова трудно да създадеш продукт. Всички големи художници в началото на кариерата си са започнали да копират, да се инспирират, да заимстват. Не е грешен начин да тръгнеш с идеята: „Виждам този продукт, ползвам го всеки ден, обаче не ми харесва нещо. Мисля, че мога да го продавам по-добре, да го направя по-красив, да му добавя важна функционалност или да има много по-добра връзка с клиентите, да го насоча в друг сегмент от пазара“.

Винаги може да намериш някаква ниша, в която да специализираш, даже не е толкова трудно!

 

Михаил Стойчев

 

– Споменаваш разказването, аз също мисля, че то е много важно, а все още не се случва. Повечето хора, които срещнеш на улицата, не са чували за Telerik или Payhawk. Защо е толкова трудно на нашия сектор да разказва за себе си?

– Аз се радвам, че има такива медии, включително твоята, The Recursive, Trending Topics, специализирани медии, каквито нямахме преди 5 години! Виждам, че постепенно и мейнстрийм медиите започват да изкарват тези теми на преден план.

Важно е хората да чуват, че е възможно да се прави нещо толкова колосално. Младите имат достъп до море от информация, въпросът е тя да бъде споделена в каналите, които ги интересуват.

Тези истории започват да стигат до класните стаи, до някой, ровещ в Инстаграм, докато се чуди дали да се прибере в България. Всичко идва с наслагване. И с търсене на подходящите формати.

Стигнали сме дотам, че не четем. Хората се учим да оптимизираме от гледна точка на времето, тъй като рано или късно осъзнаваме, че то е най-ценно. За мен просто трябва да представяме историите в различни формати, по правилния начин. Успеем ли, според мен медиите ще са първите, които ще хванат тенденцията и ще я вдигнат на пиедестал.

Това според мен трябва да е лайтмотивът – хората, които не спират.

В момента, в който спреш, и животът спира. Когато спреш да поливаш хубави цветя, те умират. Трябва да го правиш всеки ден, малко по малко, за да израснат. Така и екосистемата ни ще разцъфне.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Разказът е част от първия том на „Нашата Коледа“, сборник под редакцията Захари Карабашлиев, включващ текстове не 17 автори, сред които Георги Милков, Иван Ланджев, Николай Терзийски. Втората...

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация

Най-новите:

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Весела Колед@!

Весела Колед@!

Най-накрая успя да си осигури нормален нет. Скоростта все куцаше, докато накрая се сети какво да направи и в навечерието на поредната Коледа написа писмо на колега.
„Пускам интернет на Дядо Коледа за Коледа“, гласеше туитът на Илън Мъск, който си беше самата истина, макар че последователите на най-богатия чешит, кой знае защо, не успяха да вникнат в смисъла.
Но как да започне? Не научи много от джуджетата, всички бяха вперили погледи в телефоните и докато ги разпитваше, чегъртаха екраните с показалче, докато с неприкрита досада се опитваха да отклонят въпросите.
Все пак му стана ясно, че пътят минава през прословутите социални мрежи. И сега седеше, вперил отчаян поглед в монитора и нервно пушеше…

повече информация
Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
Share This