Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…
– Започваме от центъра и си признавам, в засада съм. Не ти казах предварително, но те поканих за интервю, за да обсъдим един експеримент, в който генерирах CV изцяло с помощта на ChatGPT и изпратих на 10 обяви за джуниър позиции в сферата на информационните технологии. 9 избрах случайно и само една – целенасочено, от обява в твоята компания, за да видя как ще реагирате. Според теб какво се случи? Стигна ли кандидатът с фалшиво CV до интервю?
– На 100% съм убеден, че до интервю не е стигнал. Абсолютно никакъв шанс.
– Правилен отговор. Твой колега ми отговори още в деня на пускане на обявата с молба да дам телефон за връзка. В CV-то нямаше номер по разбираеми причини. Това според мен беше много адекватна реакция, подход да се провери дали кандидатът Максим Иванов е истински.
– Да, проверявам веднага, Максим Иванов е вкаран в системата като обещаващ кандидат. Което е добра обратна връзка за работата на колегата, който ти е отговорил. Нещо хубаво научих.
– Но пък „Максим Иванов“ в крайна сметка стигна до две интервюта на други места. Изненадва ли те това?
– Ами, гледам сивито, като си ми казал вече, е очевидно, че снимката е генерирана.
CV-то не е точно като за джуниър. Човекът си има 3 години опит и със сигурност щеше да бъде извикан на прескрийнинг. В момента виждам бележките в системата, колегата е отбелязал, че си е отворил имейла, но не е отговорил с телефона си.
– Според теб възможно ли е в някакъв момент всичко това да продължи? Аз да доразвия този експеримент, някой да наеме фалшив човек и после ChatGPT да му върши работата? Колко е далеч една такава лудост?
– Точно в този вариант, към сегашното състояние на технологиите, би трябвало да е невъзможно. Но все пак има всякакви хора и компании, така че има някаква вероятност. На немалко места се е случвало, особено с навлизането на отдалечената работа през последните няколко години, хора да работят на няколко места едновременно.
Най-често дистанционно, няма как физически да си на няколко места едновременно. В САЩ не бяха малко тези случаи, в които
опитен програмист уж работи дистанционно на няколко места, а си наема хора в Китай или Източна Европа и те му вършат работата, докато си почива.
Така подобни примери, малко по-различни от този, който даде, се случват постоянно.
– Имаш ли подобни истории? Аз например имам – влизаме в интервю, кандидатът е успял да стигне дотам със силно CV, даже в LinkedIn си беше направил профил, българин… и всичко се оказа фалшиво, появява се азиатец с тотално измислена история. Не знам на какво се надяваше, всичко гугълваше.
– Абсолютно същите истории, същото ми се е случвало в предходната компания, за която работех. В момента отговарям за цялото наемането на софтуерни специалисти, имаме около 200 позиции. Наемаме хора от цял свят.
Доста често ми се случва, като интервюирам хора от Далечния Изток, да се появяват на интервюто кандидати, които хал хабер си нямат от това, което са написали в CV-то. В един момент стана някаква пандемия, затова започнахме да ги отсяваме предварително – с тестове, задачи.
Ще дам пример. Ние като цяло работим в офис, но от време на време се появява някоя позиция, най-често за чуждестранни кандидати, която е дистанционна. Пускам обява за Европа и в рамките на по-малко от 20 часа получих 240 кандидатури. Безумие, абсолютно безумие! Спрях веднага обявата, да прегледаш 240 кандидатури отнема супер много време, позицията не е елементарна. Е, прегледах ги.
Казват, че хората, които набират таланти, гледали по 5 секунди CV. Това е мит.
Става единствено, ако видиш още с първия ред, че кандидатурата е тотално нерелевантна към това, което търсиш. Но всяко друго си отнема поне половин минута, да прегледаш отгоре-отгоре опита, да видиш дали този човек става, дали можеш да го пуснеш на следващия етап.
След това препубликувах обявата, само че вкарах много въпроси, на които да отговарят кандидатите, ограничих локацията, въведох още критерии и CV-тата паднаха на около 40. Около 10 бяха релевантни, със 7-8 от тях се чух и сега имам двама, които са на финално интервю. Надявам се да вземем поне един от тях.
– В момента съм далеч от София, в малко село. Преди малко ходих до центъра и се запознах с един индиец, сикх, с типични дрехи, помага в строителството в района. Как ти се струва, ще става ли все по-интернационален пазарът на труда?
– Глобализацията към момента изглежда неизбежна. Тя се случва много активно през последните 30-50 години. Навсякъде в Западния свят, към който и ние принадлежим, има проблем с работната ръка.
Ако искаме да поддържаме добро развитие на нашите икономики, да има растеж, някакъв растеж, сме принудени да вкарваме много нови работници. Но това е нож с две остриета.
Невинаги ще се окаже добро решение в дългосрочен план и трябва да бъдем много умни като народ, като държава, с това какво искаме да постигнем след 20, 30 или 50 години.
Случва се тази глобализация, в момента много компании в България вкарват чуждестранни работници. Миналата година са издадени около 27 000 разрешения. Това не са ИТ специалисти, а хора, които основно работят по хотелите, заводите, в строителството. Офисът на нашата компания е около бул. „Черни Връх“ и се строи много. Като застана на терасата, виждам, че голяма част от работниците на новостроящите се сгради отсреща със сигурност не са родени на Балканите. Такива хора ще има навсякъде.
– И, както каза, съвсем не съм сигурен, че се случва обмислено, а не стихийно. Започнахме с футболните аналогии, представям си как ще заприличаме на „Лудогорец“ – каним чужденци, те вършат много добра работа… докато не остане място за българи. Ако е обмислено, ще намираш място за чужденци, но ще развиваш и своите „играчи“.
– Разбира се. Може да се върнем и на Олимпиадата, на която взехме много медали, но от тези спортисти голяма част са натурализирани и то последните няколко месеца. Не е проблем, че са чужденци, ако са родени тук и са плод на нашата школа, на нашата спортна система, това е чудесно.
Но моментът, в който взимаме готови спортисти от чужди страни, които по една или друга причина са избягали отнякъде, за мен не трябва да ни дава чак такъв повод за национална гордост и радост. Да, хубаво е, приемаме останалите, плюс е, че се борят за България и вземат медали, но е много по-хубаво сами да си отглеждаме спортистите – били те българи, или не.
– Абсолютно. А ако говорим за ИТ сферата, какви са в момента нашите силни страни? Според мен вече не сме евтина дестинация, но пък сме с много близък до европейския манталитет. И все пак сме добри специалисти, най-общо казано.
– Да, за това си прав напълно. Културните различия, които имаме със страните от Далечния Изток, са големи. Ние сме много по европейци, дори от страни, които са съвсем малко по на изток от нас. Това е плюс при работата със западняците.
Относно заплащането – не сме евтина дестинация, със сигурност. Миналата година участвах в една менторска програма, която беше насочена към студенти от Пакистан, Бангладеш, Иран. Заплатите, които програмистите получават там, са наистина ниски, работят за 500-1000 долара.
Качеството при някои хора там наистина не е високо, но при други е на много добро ниво. Когато добавим, че тези страни имат много по-голямо население, е просто въпрос на подбор, на правилна пресейка, преценка, да намериш точните хора, които ще ти свършат работата на добро ниво за без пари.
В тази конкуренция ние наистина трябва да предлагаме продукт, който да е на много по-високо ниво от просто хора, които да работят на ниски дневни ставки.
Не можем да се сравняваме с Мексико, Индия, Пакистан, Бангладеш, където населението е много по-голямо и за 5000 долара, каквато е заплатата на опитен програмист в България, ще си наемеш поне четирима.
– В моя експеримент стигнах до 2 интервюта, една задача, две компания ми писаха, че са намерили по-добър човек и само трима не ми отговориха. Мисля, че вече има търсене на джуниър позиции, което май не беше така преди година, как ти се струва?
– Няма прекалено много търсене на джуниър хора. В момента имаме да затваряме около 8 позиции за QA на средно ниво, поне с 2-3 години опит. Общо взето ни е трудно да намерим подходящите кадри. CV-та има, кандидати не липсват, отсяването им обаче отнема повече време. Особено при професии като QA, където през последните години доста хора се пренасочиха.
Интервюта, които провеждаме, не са прекалено сложни, но много хора се провалят и е нужно да проведем 4-5, преди да наемем някого, докато преди ми се е случвало с 1-2.
– Дали обаче системата не си вкарва автогол, като не приема достатъчно джуниър хора? След 2-3 години откъде ще се вземат синиъри при това положение?
– Донякъде си прав. Обаче… пак влизат джуниъри. Просто не са толкова много, колкото преди. Ако погледнем какво става като обяви, в DEV.BG са 114. Ами, не са чак толкова малко, дори има много повече, отколкото преди години.
Има и стажове, много компании постоянно пускат академии, а част от хората, които ги завършват, остават на работа.
За да сме обективни, нека прегледаме и в Jobs.bg, в IT. Entry level / junior. Там само че включват и друг тип позиции, които са около IT и са около 500. Така че има възможности за джуниър хората.
Не винаги могат да влязат директно на позиция, която пожелаят, но не е като да няма възможности. По-малко са, отколкото бяха 2021-2022 г., но това се дължи на икономическия цикъл, който в момента върви надолу.
– Мислиш ли, че е късно сега човек да се преначоси към ИТ сферата – да става QA или програмист?
– Не, но ще му бъде по-трудно. Определено компаниите стават много по-взискателни. Аз ще предпочета да интервюирам хора, които са завършили Техническия университет, ФМИ или пък се връщат от чужбина с техническо образование, а онези, които са завършили само академия, ще останат някъде назад в листата.
– Значи навреме завърших академия през 2018 г…
– Да, наистина навреме. Хванал си много по-благоприятен период.
– И все пак… дали опира само до икономическите причини? Според теб изкуственият интелект промени ли по някакъв начин пазара на труда? Доста се говореше, че ще го направи рязко, но май не се случва.
– Аз си мисля абсолютно същото.
ИИ беше използван от някои компании, за да плашат своите служители, да си оправдаят намаленията.
Аз също чета много по темата, интересувам се живо. Използвам ChatGPT всеки ден, какви ли не неща съм се опитвал и продължавам да правя. Но не виждам как това нещо ще ми вземе цялата работа.
Използвам и много възможности за автоматизация, които не са ИИ, макар че напоследък всичко го пакетират под изкуствен интелект. Те ми помагат да бъда много по-продуктивен и да свърша за единица време в пъти повече работа.
Но все пак, аз трябва да ги настроя, да ходя, да си говоря с хората, с мениджърите, с шефовете, с бизнеса – какво иска, как го иска. В сферата на човешките ресурси трябва и да отида, да си говоря с хората – дали в компанията имат някакви проблеми.
Чатботът не може да разреши такива проблеми. Може да отговори на някакви по-тривиални въпроси, да не ме занимават с това как да си пуснат болничния. Но вече как да си вземат парите от застрахователя, който отказва да им вдигне телефона, бих могъл да се намеся и аз. Същото се отнася и за интервю процеса. Може да минеш автоматично, да се направи системата за подбор така, че, примерно кандидатстваш, системата да оцени CV-то, което си пратил, автоматично да върне отговор. Ти да направиш теста успешно, да бъде оценено, че не си използвал ИИ, и това се хваща. И впоследствие целият твой профил да дойде обратно при мен, като ми казва: „Ето, CV-то му отговаря на основните критерии, издържал е теста. Ако решиш, извикай го на интервю“.
Не вярвам конкретно това в момента да ми застрашава работата. По-скоро икономическият цикъл е такъв, свършиха евтините пари. Когато няма достатъчно свежи пари, не се въртят, икономиката не върви добре и нямаш нужда от толкова много хора. И
винаги можеш да се оправдаеш, че си въвел някаква технология и поради това освобождаваш хора.
– Очакваше се техническата поддръжка да е първото нещо, в което ще се нужни много по-малко хора. Случи ли се това?
– Не напълно. В нашата компания имаме огромен отдел за работа с клиенти, имаме развити технологии за автоматизация, но отново са нужни хора.
Много от клиентите предпочитат въобще да не разговарят с чатботове.
Където могат, търсят човешкия глас, човешката намеса. Пропускат всички възможни опции да си говорят с чатбота. В определени компании, които са се опитали да премахнат възможността да говориш с човек, ефектът е много лош за потребителския опит.
– Доста професии чакахме да изчезнат, когато се появи GPT, и аз съм давал такива прогнози. Обаче, поне засега, нито една не изчезна. Даже се появиха нови, с цялата сфера на разработката на изкуствен интелект и работата с него.
– И професията по техническа поддръжка не мисля, че ще изчезне. Винаги ще има нужда от хора, които да обслужват клиентите на даден бизнес. Ще има такива, които обичат да общуват с реални личности, искат да си общуват с някого. Все едно да отидеш в магазина, за да си избираш дрехи и да няма с кого да обмениш две думи. Да ти каже: „Ей, това ти стои добре“ или „Чакай, ще ти предложа нещо друго“. Това и чатботът може да го направи. Но дали ще ти хареса?
– Или ще са повече хората като мен, които не искат подобни коментари? Днес го виждаме и в супермаркета – има доста автоматични каси, обаче почти всички си се редят. Или пък на съдиите във футбола, затова имаме вече ВАР… шегувам се, точно това е пример, че е трудно да заменим човека.
А мислиш ли, че скоро може да има нова „секси“ област като информационните технологии? Както е през последните 5-6 години у нас – да има посока, в която да се насочват всякакви хора в търсене на успеха? Шегичките сочат, че ще става дума за ремонти, плочки, строителство…
– Ще поживеем, ще видим, казват по на изток. Според мен много хора ще продължат да преследват кариера в ИТ сферата, това няма как да отмре.
ИИ няма да вземе работата на всички инженери. На някакви хора може да ограничи възможностите, ако те самите не се развиват.
Но някой програмист да стане оксиженист… не го вярвам. Това са само шеги. Всеки, който е подхванал тази удобна работа – да е в приятния офис или вкъщи по цял ден, малко са хората, които ще се върнат да работят физически труд на полето ипи по строежите.
Много шеги има за плочкаджиите, че едва ли не изкарват повече от програмистите… Тая работа е тежка. Цял ден си на крака, дишаш лепила, носиш тежко… много малко хора ще се решат да направят такова нещо. А други, мисля си, ще направят лека кариерна промяна. Това се случи в САЩ миналата и по-миналата година, имаше големи съкращения. Почти 700 000 души си изгубиха работата за 8-9 месеца.
И всички бързо си намериха нова! Една част от тях не бяха точно в ИТ компании, но работеха за компании, които имат нужда от ИТ услуги.
Така че
стига икономиката да не е тотално спряла, човек ще може да си намери работа с уменията на ИТ специалист.
– Според мен също, особено, ако не спира да се развива. Защото нещата бързо се променят. Да кажем, сега програмист, който се е научил да използва ИИ, е много по-ефективен от този, който не е. А какво си струва да учим сега?
– Винаги ще си струва да развиваме меките си умения. Колкото и да сме добри технически в това, което извършваме, комуникацията с хора, това да можем да презентираме добре своите идеи, своите мисли, да убеждаваме останалите в правотата на това, което искаме да свършим, е безценно. Дори да си чудесен програмист, да можеш да правиш много неща, ако съм твой клиент и не можеш да ми продадеш идеята, че моят сайт трябва да изглежда по определен начин, няма значение колкото си добър. Ако се появи някой, който има по-добри рекламни умения от теб и успее да ме омае, че неговата продукция ще бъде по-добра и ще ми свърши повече работа, като клиент ще избера него.
В България едно от нещата, които ни куцат, не е техническата и инженерната част, а продажбите и маркетингът. Смятам, че там сме слаби. Това се променя, естествено, но все още твърдя, че по-лесно може да намериш добър програмист, отколкото специалист по продажбите. Подписвам се на 100% под тези думи.
– И все пак… нека видим как ще свърши мачът. Българи срещу чужденци, алгоритми срещу хора… ще се радвам да го продължим на неутрален терен. Благодаря ти!
