„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

ное. 15, 2022 | Срещи

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

15 ноември 2022 | Срещи

Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук.

През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.

Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?


 

– Технологиите напредват, а през последните години у нас има рекордна смъртност. Топим се, средната продължителност на живота също тръгна надолу. Защо е така? Хората ли не се грижат за здравето си, или системата не го прави?

– Здравното състояние на нашия народ е покъртително. Независимо, че имаше 2 години пандемия, други проблеми също бяха изпуснати. Много хора умряха заради това, че не се грижехме за тях, понеже нямахме възможност. Косвените жертви от ковид са значително повече от отчетените.

Но тези тенденции ги имаше и преди пандемията. В останалите части на Балканския полуостров не е така, но

ние сме изключително невежи и немарливи към собственото си здраве.

Не може да те боли бъбрек от 3 месеца и ти да звъниш в неделя в 12 ч през нощта. Не може да имаш повишена кръвна захар от 10 години и когато започнеш да ослепяваш, да се сетиш да питаш какво да правиш.

Изключително невежество и небрежност, това виждаме всеки ден. Хора, които се интересуват най-вече от това да се наядат. Но е така до време и после минавам към моето „любимо“ хоби – реставрация. Казвам им го директно: „Благодаря ви, че дойдохте в моя кабинет, сега ще започна моята функция на реставратор“. Тогава обаче вече е късно.

 

Д-р Славян Стоилов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Откъде идва това невежество? Нали днес имаме повече достъп до информация, постоянно има информационни кампании. На всичкото отгоре, за разлика например от Западна Европа, тук може още същия ден да намериш достъп до лекар…

– Невежеството е покъртително, през последните 20 – 30 години няма никакви курсове и методи, където да те обучава някой, който разбира. Макар че струваме 1 лев – 50 евроцента, за други сме безплатни, повечето българи предпочитат д-р Гугъл. Като малък един от любимите ми филми беше за д-р Гигълс, по-лошия вариант на д-р Менгеле. Е, понякога д-р Гугъл е дори по-смъртоносен.

Никаква култура за грижи към собственото тяло и душа, а тя трябва да започне да се изгражда в семейството и училището. Покъртително плачевни познания за поведение при критични ситуации.

Така че зависи от нас, хората, не от нас – докторите.

 

– И сред тях обаче има хора, които не са дори на нивото на д-р Гугъл.

– Това е категорично. Ако имам сериозни здравословни проблеми, ще се обърна към мои състуденти и съученици, които отдавна не живеят в България.

Системата е такава. При тези 50 евроцента на човек, какъв мотив имаш да му изнесеш лекция?

И то на достъпен език, който той ще разбере… Прегледите по здравна каса са 15 минути, кое по-напред? Нямаш мотив да го правиш, цената е една и съща – дали ще му напишеш само едно хапче, без да му говориш, както правят повечето млади колеги, или ще седнеш да му обясниш какво се случва… Най-вероятно аз съм някакъв романтик, но от моята романтика не само няма никаква полза, а доходите ми са по-ниски с 40%.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Да, но съм свидетел как си спасявал живота на хора с подобни думи.

– Възможно е само ако човекът насреща е интелигентен и като му говориш, разбира за какво става въпрос. Повечето хора не са толкова образовани, не са толкова интелигентни, на тях трябва да им се отдели много повече време. Трябва да ти повярват.

Младежите например са много разхвърляни. Те не могат да правят алгоритъм. Идва и казва: „Дай ми хапче!“. Ама проблемът не е в хапчето, то лекува следствието, а трябва да лекуваме причината. Изобщо не разбират за какво говорим. От десетки години в България

думата „профилактика“ беше забравена, после забранена, а сега е абсолютно неразбрана.

 

– Да, понякога всички търсим хапче…

– Западният човек прави така. За наше утешение, в Далечния Изток също вече искат да приличат на западния човек и отдавна не спазват тези принципи, на които са обучавани от хиляди години. Древният Изток е изхождал от причината. Някогашните китайски лекари, които са лекували с акупунктура, акупресура, пред които цъкаме с език, са били считани от колегите си за занаятчии, за

слаби лекари, защото са допуснали техният пациент да се разболее и да се налага да го лекуват.

 

– Това, което правим, подценявайки здравето си, не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение?

– Хората ги е страх да приемат истината. Когато този човек дойде, трябва да му кажа какъв е проблемът, а него го е страх да се изправи пред този проблем. Имаме такава поговорка – „да се бориш със страховете си“. Но

нас вече ни мързи да се изправим пред проблемите, които са свързани с нас.

Искаме някой друг да ги решава, така е по-лесно. Не искаме да поемем отговорност. Навремето се опитвах да го обяснявам.

Ако не уважаваш себе си, винаги ще бъдеш болен.

Ако не се уважаваш, не се и грижиш за себе си. Това е вид егоизъм, но е въпрос на оцеляване, всички животни го правят. Трябва да се уважаваш, а идваш като дроб, защото не си си обърнал внимание. Значи приемаш себе си като торба за ядене, нищо повече. Не се възприемаш като нещо, заслужаващо уважение и внимание. Нямаш индивидуалност, нито сила. Това е огромен проблем.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Донякъде дължим на технологиите това, че се отказахме неподготвени за света, в който живеем. В него все още има пандемии и войни, а ние вече сме разглезени от удобствата и не сме готови за подобни драматични събития.

– Зависи, всичко е ин и ян. Както има много лигльовци, така има и други хора, които се опитват да компенсират, махалото не може да е само на едната страна. Затова днес има и повече екстремисти във всеки смисъл. От едната страна са хората, които ги мързи да станат от стола, от другата са тези, които измислят непрекъснато нови, по-екстремни спортове. Често те не знаят защо го правят, а всъщност е заради себе си. Дали ще играеш хазарт, дали ще си алкохолик, или ще практикуваш екстремен спорт, биофизичната и биохимичната връзка е една и съща.

Такава е нашата природа. Като се засилва броят на мързеливите, на безволевите, това се компенсира. Другите са по-малко и затова се стига до все по-крайни екстремуми.

Социалните мрежи ни зомбират. Но пък така се спестяват много средства на разузнавателните служби.

Има идеи, че технологиите ще направят нов вид хора и най-вероятно вече ги виждаме.

 

– Много учени говорят за това. Например заради новия начин, по който възприемаме информация, по който се съсредоточаваме. А може би вече ни променят и физиологично, например от заседяването, това, че прекарваме пред екраните толкова време…

– Да, човекът не е устроен да прави това по цял ден. И тъй като самото ни тяло не е подготвено, започват промени. Технологиите изпреварват биологичните промени, това е нормално, технически винаги сме вървели пред физическото развитие. В същото време тази промяна работи предимно върху интелектуалното напрежение. Интелектът върви бързо напред, физиологията не може да го настигне, защото има свои закони.

Телесното ще изостава все повече и с това ще се получават все повече болести.

Това трябва да се компенсира по някакъв начин и младежите го правят, най-вече с химични решения, за да се чувстват бодри, силни, работоспособни, потентни.

Технологиите се промениха много. Аз бях един от първите, които имаха мобилен телефон в квартала. Не толкова отдавна ходехме с мобифони с антенки, не навсякъде имаше покритие. Сега сме с 5G, това ни променя, с такива хора се общува по съвсем различен начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Как ще навакса физиологията?

– Не знам дали ще успее, такава скорост на развитие не е по възможностите ѝ. Следвайки някои модерни тенденции идва идеята изкуствено да ѝ помогнем, вече има желание от някои кръгове, но

това е много опасен експеримент.

Вече смело се говори за тези неща – ще вкараме тук 2-3 чипа, на друго място също. И тялото, прескачайки всички варианти на нормално развитие, ще стане чисто ново, ще е по-стабилно.

 

– Може би пък това е естественото развитие?

– Може да е така, но това ще може да се каже след дълги години, след 1-2 поколения. Днес не знаем какво ще се случи след 10, 20 или 30 години. Кьолнската катедрала са я строили 7 века. Гауди, който е започнал „Саграда Фамилия“, е предполагал какво ще се получи, но не е дочакал резултата.

При нас е същото. Ще започнем някакви въздействия с вещества или микрочипове, но не знаем това до какво ще доведе това. Ще променим някои хора, а след 20 години или век ефектът може да се окаже обратен на този, който сме очаквали.

Имах един професор, вече беше много възрастен, когато ми четеше лекции. Темата на живота му беше тайната на програмираното унищожаване на клетките. Клетките имат автоматична програма, която в един момент се включва и ги убива. Неговата мечта беше да намери кода на тая програма, да спре смъртта на клетките и да остане вечно жив. Не успя.

Може някой да успее, обаче какво ще се случи, ако получим един безсмъртен владетел, който е лош? Така пише и в Библията, Антихристът ще дойде с добри намерения…

 

– Какви са биологичните последствия от това да стоиш пред екрана повече от нужното?

– Всеки ще каже, че се увреждат очите. Не е така, уврежда се част от главния мозък, независимо дали имаш диоптър, защити, модерен екран. Рефлексът на мигане и движение на очите е подсъзнателен. Когато се гледа втренчено, не се мига и не се мърда с глава, това води до проблеми с оптичния център на главния мозък. Така се стига до една болест, която в Германия въведоха отдавна – компютърното главоболие.

Продължаваме надолу. Древните много са настоявали седежът да бъде правилен, при нас е абсолютно погрешен и се променя всичко. Гръбначният стълб е единственото нещо, което ни държи срещу земното притегляне. В момента, когато тръгне да се нарушава тази ос, това автоматично вади тялото от равновесие, физиологично и биологично. Ставите и мускулите загубват еластичност, кожата на краката се променя, когато те не се движат, се получава венозно задържане… мога да продължа с часове.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– В крайна сметка кога става проблем? Къде минава мярката?

– Когато не компенсираш всичко това с нещо друго. Аз съм обикалял много, едни от най-запалените туристи и екстремни катерачи са програмисти. Подсъзнателно искат да компенсират това, което нямат, и го правят чудесно. Даже като видя някой много добър из планината, веднага го питам дали не е програмист.

 

– И все пак, това не важи за повечето.

– Затова сме различни хора – едните разбират за какво става въпрос, а другите – не. В западните краища на страната имаме прекрасна дума за такива хора – „тулуп“, това не може да се преведе на друг език, нито на книжовен български. Другите стават тулупи. Ще пият цял живот лекарства, но няма да е много дълъг този живот, защото всичко изпада в тотален застой. Физиология, анатомия, сексуален живот.

В края на краищата човекът не е само една глава.

 

– Все пак, няма ли начин здравната ни система да заработи?

– Днес от сутринта имах огромни проблеми с малоумието на това, което ти наричаш система. Аз не мога да работя, да преглеждам хора, което съм учил аз, баща ми, дядо ми, прадядо ми. Имаме страшни проблеми от недомислици, от неща, направени от хора, които не са виждали жив болен. Няма система, а и не виждам кой може да оправи това. Тук играят огромни интереси и много пари.

 

– Има ли случай, когато технологиите са те спасявали в напрегната ситуация?

– Ако алпийските котки, пикел и въже са технологии… Или пък главата ми.

Иначе съм бил свидетел на много интересна ситуация – мъж над 1,90 м, 115 кг се разплака като малаче в гората, защото свърши батерията на GPS-а. Той не знае какво е да се ориентираш с карта, не е виждал, седна на една туфа, и зарева. „Край, загубихме се, дотук сме“. Нищо подобно, изведох го на пътя.

Края на краищата, казах му, ние се изгубваме, за да се намерим пак.

Взе да ме прегръща и да ме целува завалията.

Има технологии и технологии. Едно време арабите са пътували по всички морета с астролаби. Аз съм се опитвал да разбера как работи това нещо и не мога.

Съвременните технологии в туризма и алпинизма са нещо изключително полезно, имам прекрасна екипировка, която съм събирал години, нови материи, нови видове обувки. Еверест обаче са го качвали и без такива неща.

 

– Ако днес държим децата далеч от технологиите, не ги ли правим аутсайдери? Какъв е правилният подход?

– Имам такива случаи. Да ги наречем „биородители“, дълги години държаха децата си без интернет вкъщи, не им вземаха телефони, за да не свикват и когато отидоха в училище, дълги години бяха абсолютни аутсайдери, другите им се подиграваха. Тази крайност също не може да просъществува в това общество.

 

– Въпросът пак е да намерим баланса.

– Точно това означава да си родител. Да носиш отговорност. А не като онази, която не искала да лекува глистите на детето си, защото щяла да ги убие.

Кой учи децата да си мият ръцете? Те западняците не знаеха какво е да си мият ръцете, та се наложи покрай пандемията да ги учат, че е хубаво да го правят от време на време. И да се къпят.

Трябва да си влезем в ролята на родители. Училището и обществото не могат да заместят родителите, по-добре е ти да научиш детето ти да псува, отколкото да го научат на улицата. И да му обясниш някои неща, преди да му ги обяснят по друг начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Лично теб кое те мотивира да продължаваш да учиш – и модерните технологии, и древните медицински системи?

– Ако не прочета поне по една медицинска научна статия или нещо, свързано с медицината на някакъв език, не считам деня за нормален.

В медицината се появяват забележителни неща, ново поколение техника и технологии, нещата се развиват изключително бързо. Един мой професор казваше, че информацията в света на медицината на всеки 4 години се обновява на 50%! И това, което си учил като студент, отдавна не е така.

Както казваше една моя учителка, моята цел не е да ти дам знание, а да те науча ти да го търсиш. Моите колеги, повечето са вече възрастни. За да четеш, първо трябва да имаш технологии. И много повече:

да търсиш информацията, а не тя да те търси.

Иначе си изгубил войната.

Ние трябва всеки ден да сме в сегашното, знаейки миналото и предполагайки бъдещето. И дано то все пак дойде…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Озовахме се във време, в което чатботът не е просто помощник, а и „психотерапевт“. Преди още да го познаваме достатъчно добре, преди да сме заложили етичните рамки. Вече виждаме първите...

повече информация
5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

Точно преди 5 години излезе „Робот с мартеничка“, първият материал на сайта Дигитални истории! Оттогава всяка седмица се появяват по един или два дълги текста, рисуващи историята на самите Дигитални...

повече информация
Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Вярвахте ли преди няколко години, че изкуственият интелект ще създава толкова изпипани изображения? От свръхреалистични „фотографии“ до персонализирани карикатури в поредната модна тема, която...

повече информация
Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Представяте ли си какво им е било на кочияшите, когато видели първите автомобили? Сигурно в началото са се чувствали в безопасност. „Кой ли ще се качи в тези странни кубчета? Вместо да се наслаждава...

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina. На церемония в Столична библиотека...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

„Работата, професионалния живот, устремът да постигаме корпоративни успехи и позиции, това се е превърнало в масова култура на обществото ни в световен мащаб. Много хора осмислят по този начин живота си и до момента. Оттук нататък ще трябва да го променим. Ще трябва да търсим смисъл.“
Озовахме се във време, в което чатботът не е просто помощник, а и „психотерапевт“. Преди още да го познаваме достатъчно добре, преди да сме заложили етичните рамки. Вече виждаме първите предизвикателства от това, а тепърва се задават истинските проблеми.
Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с над 15 години опит. Този път решихме заедно да поканим на психотерапевтичен сеанс… изкуствения интелект. Защото, както казва Доника, вече много от клиентите ѝ получават съвети от него, преди да я срещнат. Така и не открихме начин и подход, с който да направим подобен експеримент, затова решихме да обсъдим темата, да поставим основите, след което да поканим всеки от вас да ни даде идеи как да продължим. Ето как започва този разговор.

повече информация
„Задава се сложна и тежка година“

„Задава се сложна и тежка година“

Не, няма астрология тук, а чиста наука. Колко учени познавате, които могат с точност 85% да предскажат бъдещето?
Аз – само един. Оценката дори не е само моя, а и на ChatGPT от един особено показателен експеримент.
Доц. Мариана Тодорова гостува в превърналото се в традиция интервю за Дигитални истории в началото на всяка година. Футуроложката винаги дава важни поводи за замисляне, няма нужда да губим времето с дълго въведение. Нека заедно надникнем в бъдещето!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация

Най-новите:

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

Как да надникнем в „мислите“ на изкуствения интелект?

„Работата, професионалния живот, устремът да постигаме корпоративни успехи и позиции, това се е превърнало в масова култура на обществото ни в световен мащаб. Много хора осмислят по този начин живота си и до момента. Оттук нататък ще трябва да го променим. Ще трябва да търсим смисъл.“
Озовахме се във време, в което чатботът не е просто помощник, а и „психотерапевт“. Преди още да го познаваме достатъчно добре, преди да сме заложили етичните рамки. Вече виждаме първите предизвикателства от това, а тепърва се задават истинските проблеми.
Доника Боримечкова е психолог и психотерапевт с над 15 години опит. Този път решихме заедно да поканим на психотерапевтичен сеанс… изкуствения интелект. Защото, както казва Доника, вече много от клиентите ѝ получават съвети от него, преди да я срещнат. Така и не открихме начин и подход, с който да направим подобен експеримент, затова решихме да обсъдим темата, да поставим основите, след което да поканим всеки от вас да ни даде идеи как да продължим. Ето как започва този разговор.

повече информация
5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

5 г. Дигитални истории! Ще решите ли куиза с награди?

Точно преди 5 години излезе първият материал на сайта Дигитални истории! Моят скромен подарък е един забавен и неочакван куиз с награди. Опитайте да се справите с 30 въпроса и ще се включите в жребия за 10 книги, свързани по един или друг начин с историята на начинанието. Куизът отнема не повече от 10 минути, опитайте! А после ви чака изключително любопитната му история…

повече информация
От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

От Floor-а до Quizza. Предизвикай знанията си!

Представям ви Quizza! Сайт, който създадохме с доброволен труд. В който можете да се предизвикате, като решите някой от многобройните ни постоянни куизове на какви ли не теми. Можете да се изправите в седмично състезание срещу някои от познатите ви от он- и офлайн състезания герои! И, не на последно място, да срещнете каузи, зад които всеки от нас застава с името си!
Не се съмнявам, че снощи сте гледали първия епизод от The Floor, новото и иновативно състезание по NOVA. Ако не сте, изобщо не е късно, тепърва остават цели 12 епизода. Само по себе си е повод за празник, че игра за знание, а не за скандали, се появява в праймтайма и вярвам, че ще бъде хитът на сезона. Слуховете (и ChatGPT) мълвят, че и аз съм там.
Тук сме обаче за една малко по-различна дигитална история, която е тясно свързана с играта. Тя идва да ни покаже, че когато сме заедно, сме способни на чудеса. Че щом хора, събрани уж да се състезават и побеждават един друг, могат да си протегнат ръка за нещо по-голямо, значи и обществото ни може да го направи.
Обичате ли да провокирате и проверявате знанията си? Търсите ли смислени каузи, на които да помогнете, като сте сигурни, че помощта отива на точното място и помага за нещо важно и устойчиво?
Ако отговорът ви е „да“ дори на един от тези въпроси, то тази Дигитална история е точно за вас!

повече информация
Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

Как ИИ нарисува 10 класически стиха? 2022 срещу 2026 г.

През 2022 г. призовах първия впечатляващ ИИ модел за изображения MidJourney да изпълни неочаквана задача. Подадох му 10 цитата от любими български поети, за да видим какво ще нарисува той. Резултатите бяха впечатляващи и замислящи, това се превърна в една от най-четените и обсъждани Дигитални истории.
Оттогава мина почти петилетка. Как ли ще изглеждат картинките, които днес ще нарисуват най-модерните модели по същите тези стихове? ИИ несъмнено ще покаже повече умения, но дали ще покаже и творчество, разбиране? Дали илюстрациите му ще са по-близко до изкуство? Преценете сами…
„В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме AI – най-новият AI –
дома си на чашка абсент.“

повече информация
Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Денят, в който програмистите спряха да пишат код

Само за месец някои от безспорните авторитети от различни поколения и области на компютърния свят се обединиха зад една и съща идея. Днес не е нужно човекът да пише компютърен код. Защото изкуственият интелект вече го прави по-добре от нас.
Тази Дигитална история е важна не само за десетките милиони програмисти, но и защото е силен пример. Тя се случва в софтуерния свят, но няма причина да не се повтори във всяка друга област, където ИИ навлиза по-бавно, но също толкова неумолимо.
Май е време да „слизаме“ от клавиатурите. Но… какво да захванем тогава? Какво ще правят програмистите, когато вече не пишат код?

повече информация
Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Поет + ИИ = Apollo ex Machina. Кои са победителите?

Дойде време да обявим победителите в първия у нас (и един от първите по света) конкурс за поезия, генерирана с помощта на изкуствен интелект – Apollo ex Machina.
На церемония в Столична библиотека бяха обявени избраниците на журито. Там бе представена и стихосбирката с избрани творби от надпреварата, дело на издателство Scribens. След малко ще можете да прочетете стиховете на най-добрите и да прецените сами колко добри са те.

повече информация
Share This