„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

ное. 15, 2022 | Срещи

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

15 ноември 2022 | Срещи

Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук.

През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.

Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?


 

– Технологиите напредват, а през последните години у нас има рекордна смъртност. Топим се, средната продължителност на живота също тръгна надолу. Защо е така? Хората ли не се грижат за здравето си, или системата не го прави?

– Здравното състояние на нашия народ е покъртително. Независимо, че имаше 2 години пандемия, други проблеми също бяха изпуснати. Много хора умряха заради това, че не се грижехме за тях, понеже нямахме възможност. Косвените жертви от ковид са значително повече от отчетените.

Но тези тенденции ги имаше и преди пандемията. В останалите части на Балканския полуостров не е така, но

ние сме изключително невежи и немарливи към собственото си здраве.

Не може да те боли бъбрек от 3 месеца и ти да звъниш в неделя в 12 ч през нощта. Не може да имаш повишена кръвна захар от 10 години и когато започнеш да ослепяваш, да се сетиш да питаш какво да правиш.

Изключително невежество и небрежност, това виждаме всеки ден. Хора, които се интересуват най-вече от това да се наядат. Но е така до време и после минавам към моето „любимо“ хоби – реставрация. Казвам им го директно: „Благодаря ви, че дойдохте в моя кабинет, сега ще започна моята функция на реставратор“. Тогава обаче вече е късно.

 

Д-р Славян Стоилов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Откъде идва това невежество? Нали днес имаме повече достъп до информация, постоянно има информационни кампании. На всичкото отгоре, за разлика например от Западна Европа, тук може още същия ден да намериш достъп до лекар…

– Невежеството е покъртително, през последните 20 – 30 години няма никакви курсове и методи, където да те обучава някой, който разбира. Макар че струваме 1 лев – 50 евроцента, за други сме безплатни, повечето българи предпочитат д-р Гугъл. Като малък един от любимите ми филми беше за д-р Гигълс, по-лошия вариант на д-р Менгеле. Е, понякога д-р Гугъл е дори по-смъртоносен.

Никаква култура за грижи към собственото тяло и душа, а тя трябва да започне да се изгражда в семейството и училището. Покъртително плачевни познания за поведение при критични ситуации.

Така че зависи от нас, хората, не от нас – докторите.

 

– И сред тях обаче има хора, които не са дори на нивото на д-р Гугъл.

– Това е категорично. Ако имам сериозни здравословни проблеми, ще се обърна към мои състуденти и съученици, които отдавна не живеят в България.

Системата е такава. При тези 50 евроцента на човек, какъв мотив имаш да му изнесеш лекция?

И то на достъпен език, който той ще разбере… Прегледите по здравна каса са 15 минути, кое по-напред? Нямаш мотив да го правиш, цената е една и съща – дали ще му напишеш само едно хапче, без да му говориш, както правят повечето млади колеги, или ще седнеш да му обясниш какво се случва… Най-вероятно аз съм някакъв романтик, но от моята романтика не само няма никаква полза, а доходите ми са по-ниски с 40%.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Да, но съм свидетел как си спасявал живота на хора с подобни думи.

– Възможно е само ако човекът насреща е интелигентен и като му говориш, разбира за какво става въпрос. Повечето хора не са толкова образовани, не са толкова интелигентни, на тях трябва да им се отдели много повече време. Трябва да ти повярват.

Младежите например са много разхвърляни. Те не могат да правят алгоритъм. Идва и казва: „Дай ми хапче!“. Ама проблемът не е в хапчето, то лекува следствието, а трябва да лекуваме причината. Изобщо не разбират за какво говорим. От десетки години в България

думата „профилактика“ беше забравена, после забранена, а сега е абсолютно неразбрана.

 

– Да, понякога всички търсим хапче…

– Западният човек прави така. За наше утешение, в Далечния Изток също вече искат да приличат на западния човек и отдавна не спазват тези принципи, на които са обучавани от хиляди години. Древният Изток е изхождал от причината. Някогашните китайски лекари, които са лекували с акупунктура, акупресура, пред които цъкаме с език, са били считани от колегите си за занаятчии, за

слаби лекари, защото са допуснали техният пациент да се разболее и да се налага да го лекуват.

 

– Това, което правим, подценявайки здравето си, не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение?

– Хората ги е страх да приемат истината. Когато този човек дойде, трябва да му кажа какъв е проблемът, а него го е страх да се изправи пред този проблем. Имаме такава поговорка – „да се бориш със страховете си“. Но

нас вече ни мързи да се изправим пред проблемите, които са свързани с нас.

Искаме някой друг да ги решава, така е по-лесно. Не искаме да поемем отговорност. Навремето се опитвах да го обяснявам.

Ако не уважаваш себе си, винаги ще бъдеш болен.

Ако не се уважаваш, не се и грижиш за себе си. Това е вид егоизъм, но е въпрос на оцеляване, всички животни го правят. Трябва да се уважаваш, а идваш като дроб, защото не си си обърнал внимание. Значи приемаш себе си като торба за ядене, нищо повече. Не се възприемаш като нещо, заслужаващо уважение и внимание. Нямаш индивидуалност, нито сила. Това е огромен проблем.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Донякъде дължим на технологиите това, че се отказахме неподготвени за света, в който живеем. В него все още има пандемии и войни, а ние вече сме разглезени от удобствата и не сме готови за подобни драматични събития.

– Зависи, всичко е ин и ян. Както има много лигльовци, така има и други хора, които се опитват да компенсират, махалото не може да е само на едната страна. Затова днес има и повече екстремисти във всеки смисъл. От едната страна са хората, които ги мързи да станат от стола, от другата са тези, които измислят непрекъснато нови, по-екстремни спортове. Често те не знаят защо го правят, а всъщност е заради себе си. Дали ще играеш хазарт, дали ще си алкохолик, или ще практикуваш екстремен спорт, биофизичната и биохимичната връзка е една и съща.

Такава е нашата природа. Като се засилва броят на мързеливите, на безволевите, това се компенсира. Другите са по-малко и затова се стига до все по-крайни екстремуми.

Социалните мрежи ни зомбират. Но пък така се спестяват много средства на разузнавателните служби.

Има идеи, че технологиите ще направят нов вид хора и най-вероятно вече ги виждаме.

 

– Много учени говорят за това. Например заради новия начин, по който възприемаме информация, по който се съсредоточаваме. А може би вече ни променят и физиологично, например от заседяването, това, че прекарваме пред екраните толкова време…

– Да, човекът не е устроен да прави това по цял ден. И тъй като самото ни тяло не е подготвено, започват промени. Технологиите изпреварват биологичните промени, това е нормално, технически винаги сме вървели пред физическото развитие. В същото време тази промяна работи предимно върху интелектуалното напрежение. Интелектът върви бързо напред, физиологията не може да го настигне, защото има свои закони.

Телесното ще изостава все повече и с това ще се получават все повече болести.

Това трябва да се компенсира по някакъв начин и младежите го правят, най-вече с химични решения, за да се чувстват бодри, силни, работоспособни, потентни.

Технологиите се промениха много. Аз бях един от първите, които имаха мобилен телефон в квартала. Не толкова отдавна ходехме с мобифони с антенки, не навсякъде имаше покритие. Сега сме с 5G, това ни променя, с такива хора се общува по съвсем различен начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Как ще навакса физиологията?

– Не знам дали ще успее, такава скорост на развитие не е по възможностите ѝ. Следвайки някои модерни тенденции идва идеята изкуствено да ѝ помогнем, вече има желание от някои кръгове, но

това е много опасен експеримент.

Вече смело се говори за тези неща – ще вкараме тук 2-3 чипа, на друго място също. И тялото, прескачайки всички варианти на нормално развитие, ще стане чисто ново, ще е по-стабилно.

 

– Може би пък това е естественото развитие?

– Може да е така, но това ще може да се каже след дълги години, след 1-2 поколения. Днес не знаем какво ще се случи след 10, 20 или 30 години. Кьолнската катедрала са я строили 7 века. Гауди, който е започнал „Саграда Фамилия“, е предполагал какво ще се получи, но не е дочакал резултата.

При нас е същото. Ще започнем някакви въздействия с вещества или микрочипове, но не знаем това до какво ще доведе това. Ще променим някои хора, а след 20 години или век ефектът може да се окаже обратен на този, който сме очаквали.

Имах един професор, вече беше много възрастен, когато ми четеше лекции. Темата на живота му беше тайната на програмираното унищожаване на клетките. Клетките имат автоматична програма, която в един момент се включва и ги убива. Неговата мечта беше да намери кода на тая програма, да спре смъртта на клетките и да остане вечно жив. Не успя.

Може някой да успее, обаче какво ще се случи, ако получим един безсмъртен владетел, който е лош? Така пише и в Библията, Антихристът ще дойде с добри намерения…

 

– Какви са биологичните последствия от това да стоиш пред екрана повече от нужното?

– Всеки ще каже, че се увреждат очите. Не е така, уврежда се част от главния мозък, независимо дали имаш диоптър, защити, модерен екран. Рефлексът на мигане и движение на очите е подсъзнателен. Когато се гледа втренчено, не се мига и не се мърда с глава, това води до проблеми с оптичния център на главния мозък. Така се стига до една болест, която в Германия въведоха отдавна – компютърното главоболие.

Продължаваме надолу. Древните много са настоявали седежът да бъде правилен, при нас е абсолютно погрешен и се променя всичко. Гръбначният стълб е единственото нещо, което ни държи срещу земното притегляне. В момента, когато тръгне да се нарушава тази ос, това автоматично вади тялото от равновесие, физиологично и биологично. Ставите и мускулите загубват еластичност, кожата на краката се променя, когато те не се движат, се получава венозно задържане… мога да продължа с часове.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– В крайна сметка кога става проблем? Къде минава мярката?

– Когато не компенсираш всичко това с нещо друго. Аз съм обикалял много, едни от най-запалените туристи и екстремни катерачи са програмисти. Подсъзнателно искат да компенсират това, което нямат, и го правят чудесно. Даже като видя някой много добър из планината, веднага го питам дали не е програмист.

 

– И все пак, това не важи за повечето.

– Затова сме различни хора – едните разбират за какво става въпрос, а другите – не. В западните краища на страната имаме прекрасна дума за такива хора – „тулуп“, това не може да се преведе на друг език, нито на книжовен български. Другите стават тулупи. Ще пият цял живот лекарства, но няма да е много дълъг този живот, защото всичко изпада в тотален застой. Физиология, анатомия, сексуален живот.

В края на краищата човекът не е само една глава.

 

– Все пак, няма ли начин здравната ни система да заработи?

– Днес от сутринта имах огромни проблеми с малоумието на това, което ти наричаш система. Аз не мога да работя, да преглеждам хора, което съм учил аз, баща ми, дядо ми, прадядо ми. Имаме страшни проблеми от недомислици, от неща, направени от хора, които не са виждали жив болен. Няма система, а и не виждам кой може да оправи това. Тук играят огромни интереси и много пари.

 

– Има ли случай, когато технологиите са те спасявали в напрегната ситуация?

– Ако алпийските котки, пикел и въже са технологии… Или пък главата ми.

Иначе съм бил свидетел на много интересна ситуация – мъж над 1,90 м, 115 кг се разплака като малаче в гората, защото свърши батерията на GPS-а. Той не знае какво е да се ориентираш с карта, не е виждал, седна на една туфа, и зарева. „Край, загубихме се, дотук сме“. Нищо подобно, изведох го на пътя.

Края на краищата, казах му, ние се изгубваме, за да се намерим пак.

Взе да ме прегръща и да ме целува завалията.

Има технологии и технологии. Едно време арабите са пътували по всички морета с астролаби. Аз съм се опитвал да разбера как работи това нещо и не мога.

Съвременните технологии в туризма и алпинизма са нещо изключително полезно, имам прекрасна екипировка, която съм събирал години, нови материи, нови видове обувки. Еверест обаче са го качвали и без такива неща.

 

– Ако днес държим децата далеч от технологиите, не ги ли правим аутсайдери? Какъв е правилният подход?

– Имам такива случаи. Да ги наречем „биородители“, дълги години държаха децата си без интернет вкъщи, не им вземаха телефони, за да не свикват и когато отидоха в училище, дълги години бяха абсолютни аутсайдери, другите им се подиграваха. Тази крайност също не може да просъществува в това общество.

 

– Въпросът пак е да намерим баланса.

– Точно това означава да си родител. Да носиш отговорност. А не като онази, която не искала да лекува глистите на детето си, защото щяла да ги убие.

Кой учи децата да си мият ръцете? Те западняците не знаеха какво е да си мият ръцете, та се наложи покрай пандемията да ги учат, че е хубаво да го правят от време на време. И да се къпят.

Трябва да си влезем в ролята на родители. Училището и обществото не могат да заместят родителите, по-добре е ти да научиш детето ти да псува, отколкото да го научат на улицата. И да му обясниш някои неща, преди да му ги обяснят по друг начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Лично теб кое те мотивира да продължаваш да учиш – и модерните технологии, и древните медицински системи?

– Ако не прочета поне по една медицинска научна статия или нещо, свързано с медицината на някакъв език, не считам деня за нормален.

В медицината се появяват забележителни неща, ново поколение техника и технологии, нещата се развиват изключително бързо. Един мой професор казваше, че информацията в света на медицината на всеки 4 години се обновява на 50%! И това, което си учил като студент, отдавна не е така.

Както казваше една моя учителка, моята цел не е да ти дам знание, а да те науча ти да го търсиш. Моите колеги, повечето са вече възрастни. За да четеш, първо трябва да имаш технологии. И много повече:

да търсиш информацията, а не тя да те търси.

Иначе си изгубил войната.

Ние трябва всеки ден да сме в сегашното, знаейки миналото и предполагайки бъдещето. И дано то все пак дойде…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация

Най-новите:

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
Share This