„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

ное. 15, 2022 | Срещи

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

15 ноември 2022 | Срещи

Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук.

През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.

Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?


 

– Технологиите напредват, а през последните години у нас има рекордна смъртност. Топим се, средната продължителност на живота също тръгна надолу. Защо е така? Хората ли не се грижат за здравето си, или системата не го прави?

– Здравното състояние на нашия народ е покъртително. Независимо, че имаше 2 години пандемия, други проблеми също бяха изпуснати. Много хора умряха заради това, че не се грижехме за тях, понеже нямахме възможност. Косвените жертви от ковид са значително повече от отчетените.

Но тези тенденции ги имаше и преди пандемията. В останалите части на Балканския полуостров не е така, но

ние сме изключително невежи и немарливи към собственото си здраве.

Не може да те боли бъбрек от 3 месеца и ти да звъниш в неделя в 12 ч през нощта. Не може да имаш повишена кръвна захар от 10 години и когато започнеш да ослепяваш, да се сетиш да питаш какво да правиш.

Изключително невежество и небрежност, това виждаме всеки ден. Хора, които се интересуват най-вече от това да се наядат. Но е така до време и после минавам към моето „любимо“ хоби – реставрация. Казвам им го директно: „Благодаря ви, че дойдохте в моя кабинет, сега ще започна моята функция на реставратор“. Тогава обаче вече е късно.

 

Д-р Славян Стоилов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Откъде идва това невежество? Нали днес имаме повече достъп до информация, постоянно има информационни кампании. На всичкото отгоре, за разлика например от Западна Европа, тук може още същия ден да намериш достъп до лекар…

– Невежеството е покъртително, през последните 20 – 30 години няма никакви курсове и методи, където да те обучава някой, който разбира. Макар че струваме 1 лев – 50 евроцента, за други сме безплатни, повечето българи предпочитат д-р Гугъл. Като малък един от любимите ми филми беше за д-р Гигълс, по-лошия вариант на д-р Менгеле. Е, понякога д-р Гугъл е дори по-смъртоносен.

Никаква култура за грижи към собственото тяло и душа, а тя трябва да започне да се изгражда в семейството и училището. Покъртително плачевни познания за поведение при критични ситуации.

Така че зависи от нас, хората, не от нас – докторите.

 

– И сред тях обаче има хора, които не са дори на нивото на д-р Гугъл.

– Това е категорично. Ако имам сериозни здравословни проблеми, ще се обърна към мои състуденти и съученици, които отдавна не живеят в България.

Системата е такава. При тези 50 евроцента на човек, какъв мотив имаш да му изнесеш лекция?

И то на достъпен език, който той ще разбере… Прегледите по здравна каса са 15 минути, кое по-напред? Нямаш мотив да го правиш, цената е една и съща – дали ще му напишеш само едно хапче, без да му говориш, както правят повечето млади колеги, или ще седнеш да му обясниш какво се случва… Най-вероятно аз съм някакъв романтик, но от моята романтика не само няма никаква полза, а доходите ми са по-ниски с 40%.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Да, но съм свидетел как си спасявал живота на хора с подобни думи.

– Възможно е само ако човекът насреща е интелигентен и като му говориш, разбира за какво става въпрос. Повечето хора не са толкова образовани, не са толкова интелигентни, на тях трябва да им се отдели много повече време. Трябва да ти повярват.

Младежите например са много разхвърляни. Те не могат да правят алгоритъм. Идва и казва: „Дай ми хапче!“. Ама проблемът не е в хапчето, то лекува следствието, а трябва да лекуваме причината. Изобщо не разбират за какво говорим. От десетки години в България

думата „профилактика“ беше забравена, после забранена, а сега е абсолютно неразбрана.

 

– Да, понякога всички търсим хапче…

– Западният човек прави така. За наше утешение, в Далечния Изток също вече искат да приличат на западния човек и отдавна не спазват тези принципи, на които са обучавани от хиляди години. Древният Изток е изхождал от причината. Някогашните китайски лекари, които са лекували с акупунктура, акупресура, пред които цъкаме с език, са били считани от колегите си за занаятчии, за

слаби лекари, защото са допуснали техният пациент да се разболее и да се налага да го лекуват.

 

– Това, което правим, подценявайки здравето си, не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение?

– Хората ги е страх да приемат истината. Когато този човек дойде, трябва да му кажа какъв е проблемът, а него го е страх да се изправи пред този проблем. Имаме такава поговорка – „да се бориш със страховете си“. Но

нас вече ни мързи да се изправим пред проблемите, които са свързани с нас.

Искаме някой друг да ги решава, така е по-лесно. Не искаме да поемем отговорност. Навремето се опитвах да го обяснявам.

Ако не уважаваш себе си, винаги ще бъдеш болен.

Ако не се уважаваш, не се и грижиш за себе си. Това е вид егоизъм, но е въпрос на оцеляване, всички животни го правят. Трябва да се уважаваш, а идваш като дроб, защото не си си обърнал внимание. Значи приемаш себе си като торба за ядене, нищо повече. Не се възприемаш като нещо, заслужаващо уважение и внимание. Нямаш индивидуалност, нито сила. Това е огромен проблем.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Донякъде дължим на технологиите това, че се отказахме неподготвени за света, в който живеем. В него все още има пандемии и войни, а ние вече сме разглезени от удобствата и не сме готови за подобни драматични събития.

– Зависи, всичко е ин и ян. Както има много лигльовци, така има и други хора, които се опитват да компенсират, махалото не може да е само на едната страна. Затова днес има и повече екстремисти във всеки смисъл. От едната страна са хората, които ги мързи да станат от стола, от другата са тези, които измислят непрекъснато нови, по-екстремни спортове. Често те не знаят защо го правят, а всъщност е заради себе си. Дали ще играеш хазарт, дали ще си алкохолик, или ще практикуваш екстремен спорт, биофизичната и биохимичната връзка е една и съща.

Такава е нашата природа. Като се засилва броят на мързеливите, на безволевите, това се компенсира. Другите са по-малко и затова се стига до все по-крайни екстремуми.

Социалните мрежи ни зомбират. Но пък така се спестяват много средства на разузнавателните служби.

Има идеи, че технологиите ще направят нов вид хора и най-вероятно вече ги виждаме.

 

– Много учени говорят за това. Например заради новия начин, по който възприемаме информация, по който се съсредоточаваме. А може би вече ни променят и физиологично, например от заседяването, това, че прекарваме пред екраните толкова време…

– Да, човекът не е устроен да прави това по цял ден. И тъй като самото ни тяло не е подготвено, започват промени. Технологиите изпреварват биологичните промени, това е нормално, технически винаги сме вървели пред физическото развитие. В същото време тази промяна работи предимно върху интелектуалното напрежение. Интелектът върви бързо напред, физиологията не може да го настигне, защото има свои закони.

Телесното ще изостава все повече и с това ще се получават все повече болести.

Това трябва да се компенсира по някакъв начин и младежите го правят, най-вече с химични решения, за да се чувстват бодри, силни, работоспособни, потентни.

Технологиите се промениха много. Аз бях един от първите, които имаха мобилен телефон в квартала. Не толкова отдавна ходехме с мобифони с антенки, не навсякъде имаше покритие. Сега сме с 5G, това ни променя, с такива хора се общува по съвсем различен начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Как ще навакса физиологията?

– Не знам дали ще успее, такава скорост на развитие не е по възможностите ѝ. Следвайки някои модерни тенденции идва идеята изкуствено да ѝ помогнем, вече има желание от някои кръгове, но

това е много опасен експеримент.

Вече смело се говори за тези неща – ще вкараме тук 2-3 чипа, на друго място също. И тялото, прескачайки всички варианти на нормално развитие, ще стане чисто ново, ще е по-стабилно.

 

– Може би пък това е естественото развитие?

– Може да е така, но това ще може да се каже след дълги години, след 1-2 поколения. Днес не знаем какво ще се случи след 10, 20 или 30 години. Кьолнската катедрала са я строили 7 века. Гауди, който е започнал „Саграда Фамилия“, е предполагал какво ще се получи, но не е дочакал резултата.

При нас е същото. Ще започнем някакви въздействия с вещества или микрочипове, но не знаем това до какво ще доведе това. Ще променим някои хора, а след 20 години или век ефектът може да се окаже обратен на този, който сме очаквали.

Имах един професор, вече беше много възрастен, когато ми четеше лекции. Темата на живота му беше тайната на програмираното унищожаване на клетките. Клетките имат автоматична програма, която в един момент се включва и ги убива. Неговата мечта беше да намери кода на тая програма, да спре смъртта на клетките и да остане вечно жив. Не успя.

Може някой да успее, обаче какво ще се случи, ако получим един безсмъртен владетел, който е лош? Така пише и в Библията, Антихристът ще дойде с добри намерения…

 

– Какви са биологичните последствия от това да стоиш пред екрана повече от нужното?

– Всеки ще каже, че се увреждат очите. Не е така, уврежда се част от главния мозък, независимо дали имаш диоптър, защити, модерен екран. Рефлексът на мигане и движение на очите е подсъзнателен. Когато се гледа втренчено, не се мига и не се мърда с глава, това води до проблеми с оптичния център на главния мозък. Така се стига до една болест, която в Германия въведоха отдавна – компютърното главоболие.

Продължаваме надолу. Древните много са настоявали седежът да бъде правилен, при нас е абсолютно погрешен и се променя всичко. Гръбначният стълб е единственото нещо, което ни държи срещу земното притегляне. В момента, когато тръгне да се нарушава тази ос, това автоматично вади тялото от равновесие, физиологично и биологично. Ставите и мускулите загубват еластичност, кожата на краката се променя, когато те не се движат, се получава венозно задържане… мога да продължа с часове.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– В крайна сметка кога става проблем? Къде минава мярката?

– Когато не компенсираш всичко това с нещо друго. Аз съм обикалял много, едни от най-запалените туристи и екстремни катерачи са програмисти. Подсъзнателно искат да компенсират това, което нямат, и го правят чудесно. Даже като видя някой много добър из планината, веднага го питам дали не е програмист.

 

– И все пак, това не важи за повечето.

– Затова сме различни хора – едните разбират за какво става въпрос, а другите – не. В западните краища на страната имаме прекрасна дума за такива хора – „тулуп“, това не може да се преведе на друг език, нито на книжовен български. Другите стават тулупи. Ще пият цял живот лекарства, но няма да е много дълъг този живот, защото всичко изпада в тотален застой. Физиология, анатомия, сексуален живот.

В края на краищата човекът не е само една глава.

 

– Все пак, няма ли начин здравната ни система да заработи?

– Днес от сутринта имах огромни проблеми с малоумието на това, което ти наричаш система. Аз не мога да работя, да преглеждам хора, което съм учил аз, баща ми, дядо ми, прадядо ми. Имаме страшни проблеми от недомислици, от неща, направени от хора, които не са виждали жив болен. Няма система, а и не виждам кой може да оправи това. Тук играят огромни интереси и много пари.

 

– Има ли случай, когато технологиите са те спасявали в напрегната ситуация?

– Ако алпийските котки, пикел и въже са технологии… Или пък главата ми.

Иначе съм бил свидетел на много интересна ситуация – мъж над 1,90 м, 115 кг се разплака като малаче в гората, защото свърши батерията на GPS-а. Той не знае какво е да се ориентираш с карта, не е виждал, седна на една туфа, и зарева. „Край, загубихме се, дотук сме“. Нищо подобно, изведох го на пътя.

Края на краищата, казах му, ние се изгубваме, за да се намерим пак.

Взе да ме прегръща и да ме целува завалията.

Има технологии и технологии. Едно време арабите са пътували по всички морета с астролаби. Аз съм се опитвал да разбера как работи това нещо и не мога.

Съвременните технологии в туризма и алпинизма са нещо изключително полезно, имам прекрасна екипировка, която съм събирал години, нови материи, нови видове обувки. Еверест обаче са го качвали и без такива неща.

 

– Ако днес държим децата далеч от технологиите, не ги ли правим аутсайдери? Какъв е правилният подход?

– Имам такива случаи. Да ги наречем „биородители“, дълги години държаха децата си без интернет вкъщи, не им вземаха телефони, за да не свикват и когато отидоха в училище, дълги години бяха абсолютни аутсайдери, другите им се подиграваха. Тази крайност също не може да просъществува в това общество.

 

– Въпросът пак е да намерим баланса.

– Точно това означава да си родител. Да носиш отговорност. А не като онази, която не искала да лекува глистите на детето си, защото щяла да ги убие.

Кой учи децата да си мият ръцете? Те западняците не знаеха какво е да си мият ръцете, та се наложи покрай пандемията да ги учат, че е хубаво да го правят от време на време. И да се къпят.

Трябва да си влезем в ролята на родители. Училището и обществото не могат да заместят родителите, по-добре е ти да научиш детето ти да псува, отколкото да го научат на улицата. И да му обясниш някои неща, преди да му ги обяснят по друг начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Лично теб кое те мотивира да продължаваш да учиш – и модерните технологии, и древните медицински системи?

– Ако не прочета поне по една медицинска научна статия или нещо, свързано с медицината на някакъв език, не считам деня за нормален.

В медицината се появяват забележителни неща, ново поколение техника и технологии, нещата се развиват изключително бързо. Един мой професор казваше, че информацията в света на медицината на всеки 4 години се обновява на 50%! И това, което си учил като студент, отдавна не е така.

Както казваше една моя учителка, моята цел не е да ти дам знание, а да те науча ти да го търсиш. Моите колеги, повечето са вече възрастни. За да четеш, първо трябва да имаш технологии. И много повече:

да търсиш информацията, а не тя да те търси.

Иначе си изгубил войната.

Ние трябва всеки ден да сме в сегашното, знаейки миналото и предполагайки бъдещето. И дано то все пак дойде…

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This