„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

ное. 15, 2022 | Срещи

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

15 ноември 2022 | Срещи

Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук.

През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.

Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?


 

– Технологиите напредват, а през последните години у нас има рекордна смъртност. Топим се, средната продължителност на живота също тръгна надолу. Защо е така? Хората ли не се грижат за здравето си, или системата не го прави?

– Здравното състояние на нашия народ е покъртително. Независимо, че имаше 2 години пандемия, други проблеми също бяха изпуснати. Много хора умряха заради това, че не се грижехме за тях, понеже нямахме възможност. Косвените жертви от ковид са значително повече от отчетените.

Но тези тенденции ги имаше и преди пандемията. В останалите части на Балканския полуостров не е така, но

ние сме изключително невежи и немарливи към собственото си здраве.

Не може да те боли бъбрек от 3 месеца и ти да звъниш в неделя в 12 ч през нощта. Не може да имаш повишена кръвна захар от 10 години и когато започнеш да ослепяваш, да се сетиш да питаш какво да правиш.

Изключително невежество и небрежност, това виждаме всеки ден. Хора, които се интересуват най-вече от това да се наядат. Но е така до време и после минавам към моето „любимо“ хоби – реставрация. Казвам им го директно: „Благодаря ви, че дойдохте в моя кабинет, сега ще започна моята функция на реставратор“. Тогава обаче вече е късно.

 

Д-р Славян Стоилов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Откъде идва това невежество? Нали днес имаме повече достъп до информация, постоянно има информационни кампании. На всичкото отгоре, за разлика например от Западна Европа, тук може още същия ден да намериш достъп до лекар…

– Невежеството е покъртително, през последните 20 – 30 години няма никакви курсове и методи, където да те обучава някой, който разбира. Макар че струваме 1 лев – 50 евроцента, за други сме безплатни, повечето българи предпочитат д-р Гугъл. Като малък един от любимите ми филми беше за д-р Гигълс, по-лошия вариант на д-р Менгеле. Е, понякога д-р Гугъл е дори по-смъртоносен.

Никаква култура за грижи към собственото тяло и душа, а тя трябва да започне да се изгражда в семейството и училището. Покъртително плачевни познания за поведение при критични ситуации.

Така че зависи от нас, хората, не от нас – докторите.

 

– И сред тях обаче има хора, които не са дори на нивото на д-р Гугъл.

– Това е категорично. Ако имам сериозни здравословни проблеми, ще се обърна към мои състуденти и съученици, които отдавна не живеят в България.

Системата е такава. При тези 50 евроцента на човек, какъв мотив имаш да му изнесеш лекция?

И то на достъпен език, който той ще разбере… Прегледите по здравна каса са 15 минути, кое по-напред? Нямаш мотив да го правиш, цената е една и съща – дали ще му напишеш само едно хапче, без да му говориш, както правят повечето млади колеги, или ще седнеш да му обясниш какво се случва… Най-вероятно аз съм някакъв романтик, но от моята романтика не само няма никаква полза, а доходите ми са по-ниски с 40%.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Да, но съм свидетел как си спасявал живота на хора с подобни думи.

– Възможно е само ако човекът насреща е интелигентен и като му говориш, разбира за какво става въпрос. Повечето хора не са толкова образовани, не са толкова интелигентни, на тях трябва да им се отдели много повече време. Трябва да ти повярват.

Младежите например са много разхвърляни. Те не могат да правят алгоритъм. Идва и казва: „Дай ми хапче!“. Ама проблемът не е в хапчето, то лекува следствието, а трябва да лекуваме причината. Изобщо не разбират за какво говорим. От десетки години в България

думата „профилактика“ беше забравена, после забранена, а сега е абсолютно неразбрана.

 

– Да, понякога всички търсим хапче…

– Западният човек прави така. За наше утешение, в Далечния Изток също вече искат да приличат на западния човек и отдавна не спазват тези принципи, на които са обучавани от хиляди години. Древният Изток е изхождал от причината. Някогашните китайски лекари, които са лекували с акупунктура, акупресура, пред които цъкаме с език, са били считани от колегите си за занаятчии, за

слаби лекари, защото са допуснали техният пациент да се разболее и да се налага да го лекуват.

 

– Това, което правим, подценявайки здравето си, не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение?

– Хората ги е страх да приемат истината. Когато този човек дойде, трябва да му кажа какъв е проблемът, а него го е страх да се изправи пред този проблем. Имаме такава поговорка – „да се бориш със страховете си“. Но

нас вече ни мързи да се изправим пред проблемите, които са свързани с нас.

Искаме някой друг да ги решава, така е по-лесно. Не искаме да поемем отговорност. Навремето се опитвах да го обяснявам.

Ако не уважаваш себе си, винаги ще бъдеш болен.

Ако не се уважаваш, не се и грижиш за себе си. Това е вид егоизъм, но е въпрос на оцеляване, всички животни го правят. Трябва да се уважаваш, а идваш като дроб, защото не си си обърнал внимание. Значи приемаш себе си като торба за ядене, нищо повече. Не се възприемаш като нещо, заслужаващо уважение и внимание. Нямаш индивидуалност, нито сила. Това е огромен проблем.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Донякъде дължим на технологиите това, че се отказахме неподготвени за света, в който живеем. В него все още има пандемии и войни, а ние вече сме разглезени от удобствата и не сме готови за подобни драматични събития.

– Зависи, всичко е ин и ян. Както има много лигльовци, така има и други хора, които се опитват да компенсират, махалото не може да е само на едната страна. Затова днес има и повече екстремисти във всеки смисъл. От едната страна са хората, които ги мързи да станат от стола, от другата са тези, които измислят непрекъснато нови, по-екстремни спортове. Често те не знаят защо го правят, а всъщност е заради себе си. Дали ще играеш хазарт, дали ще си алкохолик, или ще практикуваш екстремен спорт, биофизичната и биохимичната връзка е една и съща.

Такава е нашата природа. Като се засилва броят на мързеливите, на безволевите, това се компенсира. Другите са по-малко и затова се стига до все по-крайни екстремуми.

Социалните мрежи ни зомбират. Но пък така се спестяват много средства на разузнавателните служби.

Има идеи, че технологиите ще направят нов вид хора и най-вероятно вече ги виждаме.

 

– Много учени говорят за това. Например заради новия начин, по който възприемаме информация, по който се съсредоточаваме. А може би вече ни променят и физиологично, например от заседяването, това, че прекарваме пред екраните толкова време…

– Да, човекът не е устроен да прави това по цял ден. И тъй като самото ни тяло не е подготвено, започват промени. Технологиите изпреварват биологичните промени, това е нормално, технически винаги сме вървели пред физическото развитие. В същото време тази промяна работи предимно върху интелектуалното напрежение. Интелектът върви бързо напред, физиологията не може да го настигне, защото има свои закони.

Телесното ще изостава все повече и с това ще се получават все повече болести.

Това трябва да се компенсира по някакъв начин и младежите го правят, най-вече с химични решения, за да се чувстват бодри, силни, работоспособни, потентни.

Технологиите се промениха много. Аз бях един от първите, които имаха мобилен телефон в квартала. Не толкова отдавна ходехме с мобифони с антенки, не навсякъде имаше покритие. Сега сме с 5G, това ни променя, с такива хора се общува по съвсем различен начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Как ще навакса физиологията?

– Не знам дали ще успее, такава скорост на развитие не е по възможностите ѝ. Следвайки някои модерни тенденции идва идеята изкуствено да ѝ помогнем, вече има желание от някои кръгове, но

това е много опасен експеримент.

Вече смело се говори за тези неща – ще вкараме тук 2-3 чипа, на друго място също. И тялото, прескачайки всички варианти на нормално развитие, ще стане чисто ново, ще е по-стабилно.

 

– Може би пък това е естественото развитие?

– Може да е така, но това ще може да се каже след дълги години, след 1-2 поколения. Днес не знаем какво ще се случи след 10, 20 или 30 години. Кьолнската катедрала са я строили 7 века. Гауди, който е започнал „Саграда Фамилия“, е предполагал какво ще се получи, но не е дочакал резултата.

При нас е същото. Ще започнем някакви въздействия с вещества или микрочипове, но не знаем това до какво ще доведе това. Ще променим някои хора, а след 20 години или век ефектът може да се окаже обратен на този, който сме очаквали.

Имах един професор, вече беше много възрастен, когато ми четеше лекции. Темата на живота му беше тайната на програмираното унищожаване на клетките. Клетките имат автоматична програма, която в един момент се включва и ги убива. Неговата мечта беше да намери кода на тая програма, да спре смъртта на клетките и да остане вечно жив. Не успя.

Може някой да успее, обаче какво ще се случи, ако получим един безсмъртен владетел, който е лош? Така пише и в Библията, Антихристът ще дойде с добри намерения…

 

– Какви са биологичните последствия от това да стоиш пред екрана повече от нужното?

– Всеки ще каже, че се увреждат очите. Не е така, уврежда се част от главния мозък, независимо дали имаш диоптър, защити, модерен екран. Рефлексът на мигане и движение на очите е подсъзнателен. Когато се гледа втренчено, не се мига и не се мърда с глава, това води до проблеми с оптичния център на главния мозък. Така се стига до една болест, която в Германия въведоха отдавна – компютърното главоболие.

Продължаваме надолу. Древните много са настоявали седежът да бъде правилен, при нас е абсолютно погрешен и се променя всичко. Гръбначният стълб е единственото нещо, което ни държи срещу земното притегляне. В момента, когато тръгне да се нарушава тази ос, това автоматично вади тялото от равновесие, физиологично и биологично. Ставите и мускулите загубват еластичност, кожата на краката се променя, когато те не се движат, се получава венозно задържане… мога да продължа с часове.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– В крайна сметка кога става проблем? Къде минава мярката?

– Когато не компенсираш всичко това с нещо друго. Аз съм обикалял много, едни от най-запалените туристи и екстремни катерачи са програмисти. Подсъзнателно искат да компенсират това, което нямат, и го правят чудесно. Даже като видя някой много добър из планината, веднага го питам дали не е програмист.

 

– И все пак, това не важи за повечето.

– Затова сме различни хора – едните разбират за какво става въпрос, а другите – не. В западните краища на страната имаме прекрасна дума за такива хора – „тулуп“, това не може да се преведе на друг език, нито на книжовен български. Другите стават тулупи. Ще пият цял живот лекарства, но няма да е много дълъг този живот, защото всичко изпада в тотален застой. Физиология, анатомия, сексуален живот.

В края на краищата човекът не е само една глава.

 

– Все пак, няма ли начин здравната ни система да заработи?

– Днес от сутринта имах огромни проблеми с малоумието на това, което ти наричаш система. Аз не мога да работя, да преглеждам хора, което съм учил аз, баща ми, дядо ми, прадядо ми. Имаме страшни проблеми от недомислици, от неща, направени от хора, които не са виждали жив болен. Няма система, а и не виждам кой може да оправи това. Тук играят огромни интереси и много пари.

 

– Има ли случай, когато технологиите са те спасявали в напрегната ситуация?

– Ако алпийските котки, пикел и въже са технологии… Или пък главата ми.

Иначе съм бил свидетел на много интересна ситуация – мъж над 1,90 м, 115 кг се разплака като малаче в гората, защото свърши батерията на GPS-а. Той не знае какво е да се ориентираш с карта, не е виждал, седна на една туфа, и зарева. „Край, загубихме се, дотук сме“. Нищо подобно, изведох го на пътя.

Края на краищата, казах му, ние се изгубваме, за да се намерим пак.

Взе да ме прегръща и да ме целува завалията.

Има технологии и технологии. Едно време арабите са пътували по всички морета с астролаби. Аз съм се опитвал да разбера как работи това нещо и не мога.

Съвременните технологии в туризма и алпинизма са нещо изключително полезно, имам прекрасна екипировка, която съм събирал години, нови материи, нови видове обувки. Еверест обаче са го качвали и без такива неща.

 

– Ако днес държим децата далеч от технологиите, не ги ли правим аутсайдери? Какъв е правилният подход?

– Имам такива случаи. Да ги наречем „биородители“, дълги години държаха децата си без интернет вкъщи, не им вземаха телефони, за да не свикват и когато отидоха в училище, дълги години бяха абсолютни аутсайдери, другите им се подиграваха. Тази крайност също не може да просъществува в това общество.

 

– Въпросът пак е да намерим баланса.

– Точно това означава да си родител. Да носиш отговорност. А не като онази, която не искала да лекува глистите на детето си, защото щяла да ги убие.

Кой учи децата да си мият ръцете? Те западняците не знаеха какво е да си мият ръцете, та се наложи покрай пандемията да ги учат, че е хубаво да го правят от време на време. И да се къпят.

Трябва да си влезем в ролята на родители. Училището и обществото не могат да заместят родителите, по-добре е ти да научиш детето ти да псува, отколкото да го научат на улицата. И да му обясниш някои неща, преди да му ги обяснят по друг начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Лично теб кое те мотивира да продължаваш да учиш – и модерните технологии, и древните медицински системи?

– Ако не прочета поне по една медицинска научна статия или нещо, свързано с медицината на някакъв език, не считам деня за нормален.

В медицината се появяват забележителни неща, ново поколение техника и технологии, нещата се развиват изключително бързо. Един мой професор казваше, че информацията в света на медицината на всеки 4 години се обновява на 50%! И това, което си учил като студент, отдавна не е така.

Както казваше една моя учителка, моята цел не е да ти дам знание, а да те науча ти да го търсиш. Моите колеги, повечето са вече възрастни. За да четеш, първо трябва да имаш технологии. И много повече:

да търсиш информацията, а не тя да те търси.

Иначе си изгубил войната.

Ние трябва всеки ден да сме в сегашното, знаейки миналото и предполагайки бъдещето. И дано то все пак дойде…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This