„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

ное. 15, 2022 | Срещи

„Д-р Гугъл може да е по-смъртоносен от д-р Менгеле“

15 ноември 2022 | Срещи

Д-р Славян Стоилов е забележителен лекар и крайно нестандартна личност. Лекар на безброй алпийски и други далечни експедиции, той носи отговорността за живота и здравето на спътниците си, понякога в екстремни условия. Както сам казва, случва се да лекува зъб с клещи и чук.

През останалото време е общопрактикуващ лекар, пред кабинета му в олющено столично ДКЦ се вият опашки.

Д-р Стоилов е изследовател на древните медицински системи, четвърто поколение лекар. И въпреки това има специален поглед и към технологиите, за които далеч не винаги е пълен с ентусиазъм.

Създават ли технологиите нов човешки вид? Защо българите продължаваме да умираме с рекордни темпове и може ли това да се промени? Как да се научим да се грижим за собственото си здраве, преди да е станало късно? Защо понякога д-р Гугъл може да се окаже дори по-смъртоносен от д-р Менгеле?


 

– Технологиите напредват, а през последните години у нас има рекордна смъртност. Топим се, средната продължителност на живота също тръгна надолу. Защо е така? Хората ли не се грижат за здравето си, или системата не го прави?

– Здравното състояние на нашия народ е покъртително. Независимо, че имаше 2 години пандемия, други проблеми също бяха изпуснати. Много хора умряха заради това, че не се грижехме за тях, понеже нямахме възможност. Косвените жертви от ковид са значително повече от отчетените.

Но тези тенденции ги имаше и преди пандемията. В останалите части на Балканския полуостров не е така, но

ние сме изключително невежи и немарливи към собственото си здраве.

Не може да те боли бъбрек от 3 месеца и ти да звъниш в неделя в 12 ч през нощта. Не може да имаш повишена кръвна захар от 10 години и когато започнеш да ослепяваш, да се сетиш да питаш какво да правиш.

Изключително невежество и небрежност, това виждаме всеки ден. Хора, които се интересуват най-вече от това да се наядат. Но е така до време и после минавам към моето „любимо“ хоби – реставрация. Казвам им го директно: „Благодаря ви, че дойдохте в моя кабинет, сега ще започна моята функция на реставратор“. Тогава обаче вече е късно.

 

Д-р Славян Стоилов

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Откъде идва това невежество? Нали днес имаме повече достъп до информация, постоянно има информационни кампании. На всичкото отгоре, за разлика например от Западна Европа, тук може още същия ден да намериш достъп до лекар…

– Невежеството е покъртително, през последните 20 – 30 години няма никакви курсове и методи, където да те обучава някой, който разбира. Макар че струваме 1 лев – 50 евроцента, за други сме безплатни, повечето българи предпочитат д-р Гугъл. Като малък един от любимите ми филми беше за д-р Гигълс, по-лошия вариант на д-р Менгеле. Е, понякога д-р Гугъл е дори по-смъртоносен.

Никаква култура за грижи към собственото тяло и душа, а тя трябва да започне да се изгражда в семейството и училището. Покъртително плачевни познания за поведение при критични ситуации.

Така че зависи от нас, хората, не от нас – докторите.

 

– И сред тях обаче има хора, които не са дори на нивото на д-р Гугъл.

– Това е категорично. Ако имам сериозни здравословни проблеми, ще се обърна към мои състуденти и съученици, които отдавна не живеят в България.

Системата е такава. При тези 50 евроцента на човек, какъв мотив имаш да му изнесеш лекция?

И то на достъпен език, който той ще разбере… Прегледите по здравна каса са 15 минути, кое по-напред? Нямаш мотив да го правиш, цената е една и съща – дали ще му напишеш само едно хапче, без да му говориш, както правят повечето млади колеги, или ще седнеш да му обясниш какво се случва… Най-вероятно аз съм някакъв романтик, но от моята романтика не само няма никаква полза, а доходите ми са по-ниски с 40%.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Да, но съм свидетел как си спасявал живота на хора с подобни думи.

– Възможно е само ако човекът насреща е интелигентен и като му говориш, разбира за какво става въпрос. Повечето хора не са толкова образовани, не са толкова интелигентни, на тях трябва да им се отдели много повече време. Трябва да ти повярват.

Младежите например са много разхвърляни. Те не могат да правят алгоритъм. Идва и казва: „Дай ми хапче!“. Ама проблемът не е в хапчето, то лекува следствието, а трябва да лекуваме причината. Изобщо не разбират за какво говорим. От десетки години в България

думата „профилактика“ беше забравена, после забранена, а сега е абсолютно неразбрана.

 

– Да, понякога всички търсим хапче…

– Западният човек прави така. За наше утешение, в Далечния Изток също вече искат да приличат на западния човек и отдавна не спазват тези принципи, на които са обучавани от хиляди години. Древният Изток е изхождал от причината. Някогашните китайски лекари, които са лекували с акупунктура, акупресура, пред които цъкаме с език, са били считани от колегите си за занаятчии, за

слаби лекари, защото са допуснали техният пациент да се разболее и да се налага да го лекуват.

 

– Това, което правим, подценявайки здравето си, не противоречи ли на инстинкта за самосъхранение?

– Хората ги е страх да приемат истината. Когато този човек дойде, трябва да му кажа какъв е проблемът, а него го е страх да се изправи пред този проблем. Имаме такава поговорка – „да се бориш със страховете си“. Но

нас вече ни мързи да се изправим пред проблемите, които са свързани с нас.

Искаме някой друг да ги решава, така е по-лесно. Не искаме да поемем отговорност. Навремето се опитвах да го обяснявам.

Ако не уважаваш себе си, винаги ще бъдеш болен.

Ако не се уважаваш, не се и грижиш за себе си. Това е вид егоизъм, но е въпрос на оцеляване, всички животни го правят. Трябва да се уважаваш, а идваш като дроб, защото не си си обърнал внимание. Значи приемаш себе си като торба за ядене, нищо повече. Не се възприемаш като нещо, заслужаващо уважение и внимание. Нямаш индивидуалност, нито сила. Това е огромен проблем.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Донякъде дължим на технологиите това, че се отказахме неподготвени за света, в който живеем. В него все още има пандемии и войни, а ние вече сме разглезени от удобствата и не сме готови за подобни драматични събития.

– Зависи, всичко е ин и ян. Както има много лигльовци, така има и други хора, които се опитват да компенсират, махалото не може да е само на едната страна. Затова днес има и повече екстремисти във всеки смисъл. От едната страна са хората, които ги мързи да станат от стола, от другата са тези, които измислят непрекъснато нови, по-екстремни спортове. Често те не знаят защо го правят, а всъщност е заради себе си. Дали ще играеш хазарт, дали ще си алкохолик, или ще практикуваш екстремен спорт, биофизичната и биохимичната връзка е една и съща.

Такава е нашата природа. Като се засилва броят на мързеливите, на безволевите, това се компенсира. Другите са по-малко и затова се стига до все по-крайни екстремуми.

Социалните мрежи ни зомбират. Но пък така се спестяват много средства на разузнавателните служби.

Има идеи, че технологиите ще направят нов вид хора и най-вероятно вече ги виждаме.

 

– Много учени говорят за това. Например заради новия начин, по който възприемаме информация, по който се съсредоточаваме. А може би вече ни променят и физиологично, например от заседяването, това, че прекарваме пред екраните толкова време…

– Да, човекът не е устроен да прави това по цял ден. И тъй като самото ни тяло не е подготвено, започват промени. Технологиите изпреварват биологичните промени, това е нормално, технически винаги сме вървели пред физическото развитие. В същото време тази промяна работи предимно върху интелектуалното напрежение. Интелектът върви бързо напред, физиологията не може да го настигне, защото има свои закони.

Телесното ще изостава все повече и с това ще се получават все повече болести.

Това трябва да се компенсира по някакъв начин и младежите го правят, най-вече с химични решения, за да се чувстват бодри, силни, работоспособни, потентни.

Технологиите се промениха много. Аз бях един от първите, които имаха мобилен телефон в квартала. Не толкова отдавна ходехме с мобифони с антенки, не навсякъде имаше покритие. Сега сме с 5G, това ни променя, с такива хора се общува по съвсем различен начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Как ще навакса физиологията?

– Не знам дали ще успее, такава скорост на развитие не е по възможностите ѝ. Следвайки някои модерни тенденции идва идеята изкуствено да ѝ помогнем, вече има желание от някои кръгове, но

това е много опасен експеримент.

Вече смело се говори за тези неща – ще вкараме тук 2-3 чипа, на друго място също. И тялото, прескачайки всички варианти на нормално развитие, ще стане чисто ново, ще е по-стабилно.

 

– Може би пък това е естественото развитие?

– Може да е така, но това ще може да се каже след дълги години, след 1-2 поколения. Днес не знаем какво ще се случи след 10, 20 или 30 години. Кьолнската катедрала са я строили 7 века. Гауди, който е започнал „Саграда Фамилия“, е предполагал какво ще се получи, но не е дочакал резултата.

При нас е същото. Ще започнем някакви въздействия с вещества или микрочипове, но не знаем това до какво ще доведе това. Ще променим някои хора, а след 20 години или век ефектът може да се окаже обратен на този, който сме очаквали.

Имах един професор, вече беше много възрастен, когато ми четеше лекции. Темата на живота му беше тайната на програмираното унищожаване на клетките. Клетките имат автоматична програма, която в един момент се включва и ги убива. Неговата мечта беше да намери кода на тая програма, да спре смъртта на клетките и да остане вечно жив. Не успя.

Може някой да успее, обаче какво ще се случи, ако получим един безсмъртен владетел, който е лош? Така пише и в Библията, Антихристът ще дойде с добри намерения…

 

– Какви са биологичните последствия от това да стоиш пред екрана повече от нужното?

– Всеки ще каже, че се увреждат очите. Не е така, уврежда се част от главния мозък, независимо дали имаш диоптър, защити, модерен екран. Рефлексът на мигане и движение на очите е подсъзнателен. Когато се гледа втренчено, не се мига и не се мърда с глава, това води до проблеми с оптичния център на главния мозък. Така се стига до една болест, която в Германия въведоха отдавна – компютърното главоболие.

Продължаваме надолу. Древните много са настоявали седежът да бъде правилен, при нас е абсолютно погрешен и се променя всичко. Гръбначният стълб е единственото нещо, което ни държи срещу земното притегляне. В момента, когато тръгне да се нарушава тази ос, това автоматично вади тялото от равновесие, физиологично и биологично. Ставите и мускулите загубват еластичност, кожата на краката се променя, когато те не се движат, се получава венозно задържане… мога да продължа с часове.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– В крайна сметка кога става проблем? Къде минава мярката?

– Когато не компенсираш всичко това с нещо друго. Аз съм обикалял много, едни от най-запалените туристи и екстремни катерачи са програмисти. Подсъзнателно искат да компенсират това, което нямат, и го правят чудесно. Даже като видя някой много добър из планината, веднага го питам дали не е програмист.

 

– И все пак, това не важи за повечето.

– Затова сме различни хора – едните разбират за какво става въпрос, а другите – не. В западните краища на страната имаме прекрасна дума за такива хора – „тулуп“, това не може да се преведе на друг език, нито на книжовен български. Другите стават тулупи. Ще пият цял живот лекарства, но няма да е много дълъг този живот, защото всичко изпада в тотален застой. Физиология, анатомия, сексуален живот.

В края на краищата човекът не е само една глава.

 

– Все пак, няма ли начин здравната ни система да заработи?

– Днес от сутринта имах огромни проблеми с малоумието на това, което ти наричаш система. Аз не мога да работя, да преглеждам хора, което съм учил аз, баща ми, дядо ми, прадядо ми. Имаме страшни проблеми от недомислици, от неща, направени от хора, които не са виждали жив болен. Няма система, а и не виждам кой може да оправи това. Тук играят огромни интереси и много пари.

 

– Има ли случай, когато технологиите са те спасявали в напрегната ситуация?

– Ако алпийските котки, пикел и въже са технологии… Или пък главата ми.

Иначе съм бил свидетел на много интересна ситуация – мъж над 1,90 м, 115 кг се разплака като малаче в гората, защото свърши батерията на GPS-а. Той не знае какво е да се ориентираш с карта, не е виждал, седна на една туфа, и зарева. „Край, загубихме се, дотук сме“. Нищо подобно, изведох го на пътя.

Края на краищата, казах му, ние се изгубваме, за да се намерим пак.

Взе да ме прегръща и да ме целува завалията.

Има технологии и технологии. Едно време арабите са пътували по всички морета с астролаби. Аз съм се опитвал да разбера как работи това нещо и не мога.

Съвременните технологии в туризма и алпинизма са нещо изключително полезно, имам прекрасна екипировка, която съм събирал години, нови материи, нови видове обувки. Еверест обаче са го качвали и без такива неща.

 

– Ако днес държим децата далеч от технологиите, не ги ли правим аутсайдери? Какъв е правилният подход?

– Имам такива случаи. Да ги наречем „биородители“, дълги години държаха децата си без интернет вкъщи, не им вземаха телефони, за да не свикват и когато отидоха в училище, дълги години бяха абсолютни аутсайдери, другите им се подиграваха. Тази крайност също не може да просъществува в това общество.

 

– Въпросът пак е да намерим баланса.

– Точно това означава да си родител. Да носиш отговорност. А не като онази, която не искала да лекува глистите на детето си, защото щяла да ги убие.

Кой учи децата да си мият ръцете? Те западняците не знаеха какво е да си мият ръцете, та се наложи покрай пандемията да ги учат, че е хубаво да го правят от време на време. И да се къпят.

Трябва да си влезем в ролята на родители. Училището и обществото не могат да заместят родителите, по-добре е ти да научиш детето ти да псува, отколкото да го научат на улицата. И да му обясниш някои неща, преди да му ги обяснят по друг начин.

 

Д-р Славян Стоилов

 

– Лично теб кое те мотивира да продължаваш да учиш – и модерните технологии, и древните медицински системи?

– Ако не прочета поне по една медицинска научна статия или нещо, свързано с медицината на някакъв език, не считам деня за нормален.

В медицината се появяват забележителни неща, ново поколение техника и технологии, нещата се развиват изключително бързо. Един мой професор казваше, че информацията в света на медицината на всеки 4 години се обновява на 50%! И това, което си учил като студент, отдавна не е така.

Както казваше една моя учителка, моята цел не е да ти дам знание, а да те науча ти да го търсиш. Моите колеги, повечето са вече възрастни. За да четеш, първо трябва да имаш технологии. И много повече:

да търсиш информацията, а не тя да те търси.

Иначе си изгубил войната.

Ние трябва всеки ден да сме в сегашното, знаейки миналото и предполагайки бъдещето. И дано то все пак дойде…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This