Идва ли д-р Изкуствен интелект?

дек. 12, 2023 | Срещи

Идва ли д-р Изкуствен интелект?

12 декември 2023 | Срещи

В кои области на медицината ще навлезе скоро изкуственият интелект? А има ли технологии, базирани на него, които вече са част от практиката? В диагностика или в лечението се оказват по-перспективни? Кои са следващите големи стъпки на хоризонта?

С днешната ни гостенка ще надникнем в прелюбопитното близко бъдеще, в което медицината среща възможностите на изкуствения интелект.

Стефани Паунова е програмист с опит и „от двете страни“ на кода – разработва бекенд технологии с Java и фронтенд с React, част е от екипа на TINQIN. И въпреки че има тази търсена професия, вече 4 години тя води упражнения по бази данни в Пловдивския университет. В момента подготвя докторската си дисертация, свързана именно с навлизането на изкуствения интелект в медицината.

През последните месеци тя се е заровила в най-новите научни изследвания по темата, затова е повече от интересно да видим какво се задава…


 

Стефани Паунова

 

– Много интересна посока за изследвания си избрала. Ще разкажеш ли за някои от приложенията на ИИ в медицината, които те впечатлиха, докато правеше проучването си? Такива, които не си и предполагала, че съществуват…

– Интегрират се много методи, но не за вземане на последно решение, а по-скоро за консултация, която да помогне на лекаря. Например в САЩ вече широко се използват технологии за откриването на ракови клетки в белия дроб на рентгенова снимка. Тамошната Агенция по храните и лекарствата на няколко месеца актуализира списъка с интелигентни системи, които могат да се използват в медицинската и болничната помощ.

Вече са разработени системи, при които смарт устройства записват различни данни на пациентите и се прави прогноза кога ще се излекуваш от даденото заболяване. Може да се промени назначената терапия в зависимост от това как върви лечението, или пък да се изпрати сигнал на лекаря. Но все още не можем да имаме пълно доверие на тези системи, защото, както и всичко друго, свързано с изкуствения интелект, става дума за черна кутия. Реално не знаеш как работят и хората нямат достатъчно доверие, за да се осланят единствено на тях при вземането на решение за лечението.

Някои системи могат да сравнят физиологичните показатели на пациента, заболяването, приложеното лечение и да направят

прогноза кога ще бъде излекуван и какви странични ефекти би могло да се проявят.

Това, освен че улеснява лекарите при вземането на решения, носи информираност на пациента.

Изкуственият интелект вече се използва активно и за тестването и откриването на нови лекарства, за анализирането на данните при пациентите, участващи в подобни проучвания. Навлиза в обработката на снимки, анализите на големи данни. Интересен пример е откриването на рак на белите дробове на рентген или снимки от скенер и търсенето на разсейки.

В Китай, който има своята традиционна медицина, попаднах на напреднали разработки, които използват ИИ, за да я комбинират с модерните методи.

До момента Агенцията по храните и лекарствата в САЩ вече е одобрила внедряването на цели 692 медицински устройства, използващи методи от изкуствения интелект!

 

– Доколкото знам, трудностите с въвеждането на изкуствения интелект в медицината много често са свързани с липсата на данни, както и такива, които да са достатъчно стандартизирани и систематизирани.

– Така е. Проблемът в тази посока според мен е, че в момента няма ясно разработена единна система, по която да се събират медицински данни, да бъдат съхранявани и обработвани. Медицината е много обширна област, влияе се от множество фактори, а някои са прекалено субективни. Например, всеки човек персонално степенува главоболието – мога да кажа, че ме боли страшно много главата, а моето главоболие за друг да е обикновено, ежедневно състояние.

Според моето проучване повечето алгоритми, разработени тази година, залагат на това

да се потърси максимална обективност, да се задават колкото може повече въпроси,

така че самият пациент да може да определи своите симптоми. Преди в повечето алгоритми дори не се е взимал предвид полът на човека, а това е един от основните белези при различните заболявания.

 

– Могат ли тези данни да бъдат стандартизирани? От кого зависи повече – от техническата или от медицинската страна?

– Медицината е огромна област – от една страна зависи от териториалното разположение, всяка държава има свои норми. Според мен може да се мисли за изготвянето на някаква единна система, но трябва да бъде на доста високо ниво – например Световната здравна организация, както се случи с ваксините срещу ковид.

Ако излизат повече научни статии, че трябва да се направи глобално хранилище на данни, сортирано спрямо заболяванията, пола и възрастовата група, това би било във възможностите на тази организация. Все още сме доста далеч, но с оглед на скоростта на развитие на тези системи, е напълно възможно да се случи.

 

Стефани Паунова

 

– Как стои въпросът кой е виновен при грешна диагноза, поставена от ИИ – докторът, алгоритъмът, разработчиците?

– За мен може да се каже еднозначно. Трудно е за обикновения човек да разбере как работят тези системи. В момента при всички приложими технологии ИИ винаги върви със задължителната удивителна, че

само подпомага, това не е последната дума и лекарят трябва да вземе окончателно решение.

Може да си помогне с това приложение, но отговорността е изцяло човешка.

 

– Това дали може да се промени?

– Според мен човешкият фактор винаги влияе при вземането на решение. Поне за момента няма система, която да следи пациента и да комбинира всички разработени алгоритми. Докато един опитен лекар забелязва дори на пръв поглед странични промени, които, в комбинация с дадени симптоми и възрастова група, могат да са важни за диагнозата.

За момента не можем да оставим тези системи да решават автономно, поне що се отнася до медицината.

 

ИИ в медицината

Помолих и нашия „приятел“ MidJourney да поразсъждава по темата за навлизането на ИИ в медицината. Резултатът са следващите изображения.

 

– В началото на големия шум покрай изкуствения интелект Бил Гейтс написа, че здравеопазването и образованието са областите, в които ще са най-големите промени. Защото той вече дава достъп до „нещо като лекар“ на няколко милиарда души, лишени от това. Дали ще се случи наистина?

– Мисля, че в по консервативните страни, каквито са тези на Балканския полуостров, няма да се случи поне в близките 10-15 години поне. Да разчиташ на система за цялостно лечение, поне засега, е несериозно. Няма как да сме сигурни, че данните, които тя има, за да изведе даден извод, са достоверни, все още медицината е твърде комплексна област за алгоритмите. Затова според мен приложението по-скоро е за конкретни случаи, за диагностицирането на определени заболявания.

А ако стигнем до такъв момент, според мен това ще се случи първо в по-развитите държави. Човек ще може да избере да се лекуваш посредством изкуствен интелект, но ще подписва някакво споразумение, че е на негова отговорност. Не мисля, че много хора биха рискували, но зависи и от тяхната информираност

 

– А и какво може да предложи медицината, например при нелечими състояния. Доста се говореше, че привличането на вниманието покрай ковид ще даде огромен тласък на медицинските технологии. Защо не го виждаме до момента?

– Според мен има забавяне и то се дължи най-вече на липсата на компетентни кадри. Има много малко източници на информация и технологични курсове, които могат да предадат тези знания, така хората, които ги притежават, са ограничен кръг.

Другото е самата нагласа към тези системи – дали има хора, които да инвестират в тях? За разработването им са нужни доста сериозни средства, скъпоплатени екипи.

 

ИИ в медицината

 

– Ако излезем от науката и навлезем във фантазията, как си представяш, че ще изглежда медицината на бъдещето?

– Представям си обозначени места, кабинки с интерактивен монитор – влизаш, компютърът те сканира, разпитва те за симптомите, прави различни проверки. Накрая анализира цялата събрана информация, какво е заболяването и как да те излекува.
След като поставят диагнозата, тези роботизирани лекари ще „забъркат“ смес от подходящите вещества, за да те излекуват. Тя ще бъде строго индивидуална за всеки.

Мисля, че в бъдещето повече хора ще имат достъп до всякакви смарт устройства, които ще се комбинират с тези роботизирани лекари, като събират информацията и следят хода на лечението. Ще проследяват стойностите в дома на човека и ще изпращат информацията в единна система за обработка на данни.

 

– Защо реши да се насочиш към медицината за дисертацията си?

– Исках да разработя нещо, което не е често срещано, да се сблъсквам с различни проблеми и да науча нещо ново. Медицината свързва хората. Ако можеш да помогнеш по някакъв начин на останалите, като откриеш нещо, дори да е минимално, което да подобри медицинските грижи, би било страхотно.

 

ИИ в медицината

 

– Какво е темата, по която работиш?

– Започнах с магистърската си дипломна работа, която беше разработване на уебприложение, което да улесни комуникацията между пациенти и лекари в условията на ковид пандемията. Впоследствие го разширих и може да се използва за всякакви заболявания. Пациентът попълва избраните от лекаря показатели – кръвно, сатурация, главоболие, всякакви възможни симптоми. Алгоритъмът претегля значението на всеки въведен симптом, развитието му и изчислява какво е здравословното състояние на пациента, което се свежда до три типа. Нормално; с леки симптоми, но изискващо проследяване; и тежко – при което лекарят незабавно трябва да бъде уведомен, за да вземе мерки, например да изпише електронна рецепта.

Оттук дойде идеята за дисертацията ми, от март тази година събирам актуална информация за изкуствения интелект в медицината. Такива са правилата, преди да напишеш дисертационен труд, трябва да се запознаеш какви са наличните разработки до момента.

Следващата стъпка е да започна да разглеждам някаква имплементация на алгоритъм, който обработва данни за конкретно заболяване, насочила съм се към бъбречната недостатъчност. И в момента има алгоритми, които анализират данните от профилактичните прегледи и показват дали човек е склонен да развие този проблем, но аз ще се фокусирам върху проследяването.

 

 

– Като човек, който вече си изкарва хляба като софтуерен инженер, кое те кара да продължаваш с ученето?

– Винаги е имало нещо, което не ми е достатъчно, винаги съм искала да науча нещо повече. Един от преподавателите казва, че сме като лекарите.

Ако искаш да си винаги в крак с технологиите, трябва непрекъснато да учиш, да се ровиш,

да четеш, защото постоянно излизат нови неща. Обичам работата си, тя ми носи удоволствие, интересна ми е и искам да се развивам.

 

ИИ в медицината

 

– Помага ли в нашата професия университетското образование?

– Много хора ще кажат, че не ни е нужно, за да работим. И от една страна са прави, но от друга тези години в университета, изучаването на предмети от различни области дава една по-голяма картина. Ако изкараш един Java курс, няма да си запознат с принципите, с най-малките части от различните технологии. Докато през тези 4-5 години се сблъскваш с най-различни теми, срещаш се с хора, с които дискутирате. А

при нашата работа воденето на дискусии също е доста важно умение.

 

– И според мен е така. Но може ли образованието в нашата област да е достатъчно адекватно, при положение, че нещата се променят толкова бързо?

– Мисля, че то не е достатъчно динамично. Наистина, промяната на университетската програма, на изучаваните материали се случва консервативно, много е трудно да направиш нещо ново и иновативно, да го въведеш в нашата система. Много от хората, които вземат решенията, не са работещи активно, а са „книжовници“. Когато не се е сблъсквал с новите технологии в проекти, в работа или в странично занимание, човек няма представа за повечето неща, които са излезли и могат да се ползват.

 

ИИ в медицината

 

– Как да обърнем това, как да привличаме повече хора от практиката в университетите?

– Като се дава възможност на по-млади преподаватели, дори на хонорувани асистенти. Когато видиш срещу теб един човек, който има реален практически опит, е съвсем друго. Не само е чел книги, а и ти дава ежедневни примери. Освен това младите преподаватели позволяват повече дискусия със студентите, докато по-възрастните често се смятат за единствен източник на информация.

Но мен лично ме зарежда това, че комуникирам с млади хора, че покрай тях научавам доста нови неща. Случвало се е да ми зададат въпрос и да не мога да отговоря. Първия път се паникьосваш, а после казваш: „Ще го проверя и ще ви предоставя отговора следващия път“.

Няма нищо по-хубаво от това да научаваш нови неща всеки ден!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Има ли днес роден и чужд език?

Има ли днес роден и чужд език?

Има ли смисъл да учим чужди езици?
Машинният превод се разви изключително бързо, днес успява да улови голяма част от думите, което трябва да се появят на друг език… Стигнахме ли предела и какво се задава нататък?
Калоян Кирилов е писмен и устен преводач с почти две десетилетия опит. Благодарение на него думите на политици, лектори и други публични личности достигат до ушите на международната и българска аудитория. Начело е на компания за преводи и езикови услуги „Словоред“.
Преводаческото изкуство неслучайно се нарича така… дали обаче ще запази статута си? Занимание за избрани или предпоставка за успех е владеенето на чужд език в епохата на напредналия изкуствен интелект?
И… ще научим ли алгоритъма да попържа убедително, за да зазвучи като истински носител на езика?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This