Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

юни 28, 2024 | Истории

Колко изкара ChatGPT на матурата по български?

28 юни 2024 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

По света може много да се говори за теста на Тюринг, но ние си имаме български еквивалент, който е не по-малко показателен – матурата по български език и литература.

След като всяко лято излязат оценките, медиите бързат да се впечатлят от ниските резултати (макар и тази година да са малко по-добри). Как обаче би се справил ChatGPT? Колко ли ще изкара суперзвездата в света на изкуствения интелект? Ще му стигне ли балът, за да влезе в елитна университетска специалност?

Време е за един прелюбопитен експеримент. Ще задам на нашия герой без никакви допълнителни указания задачите от тазгодишния зрелостен изпит. За да има елемент на състезание, ще се включа и аз, също ще попълня матурата.

 

Изпити по никое време

После идва ред на учителя г-н Светослав Стойчев, който е сред истинските оценители на матурите и се съгласи да се включи в експеримента. Той ще получи двете попълнени форми – от мен и ChatGPT, и ще ги оцени, точно както се случва в практиката. И като допълнение – ще проверим дали учителят ще успее да различи кое е попълнено от алгоритъма и кое – от попрестарял зрелостник.

Кой ли от двама ни ще се изложи повече? Вземайте пуканките.

Впрочем, не е късно да се включите и вие! Тазгодишната матура ще намерите тук, после можем да сравним резултатите, поне във въпросите с фиксиран отговор.

 

ChatGPT на матура

 

Пак ще се срещнем…

Първо е мой ред, за да не се изкушавам да крада отговорите от листа на съседния чин. Няма как за автентичност да си осигуря класна стая, сядам насред мола. Сам ще съм си квестор, обещавам да се отнеса сериозно към задачата.

По мое време още нямаше матури, което дава жокер и колко далеч е било това мое време. Тъкмо 21 години са минали от годината, когато бих се явявал на подобни изпити, ако не исках да влизам веднага в казармата.

Ще простите носталгичната нотка, тя е продиктувана още от първите задачи, които ме връщат в гимназията. Правописът е сравнително лесен, все пак същите тези 21 години си изкарвам хляба с писане на думи (и JavaScript). О, добра новина, имаме доста граматика, тук би трябвало да съм доста по-успешен от железния си съперник, на него понякога в българския език му куцат например главните букви.

После идва ред на задачите, свързани с показана графика. На истинската матура имаше проблем с отпечатването, заради който на нея бяха признати за верни всички отговори. Ние с колегата обаче нямаме такива проблеми, ще се опитаме да се справим и с нея.

Следва приложен текст за историята на рекламата, написан толкова „увлекателно“ и „художествено“, че определено би могъл да е дело на моя съперник. Ето, тук се замислям повече – какво се казва в изречението „Без съмнение рекламата е продукт, но и „продуцент“.“ Хм-хм, да видим дали ще позная.

 

ChatGPT на матура

 

Който се учи…

Идва време за литература. „Кой проблем е заложен в интерпретацията на темата за вярата и надеждата в „Спасова могила“?“ То всичко хубаво, ама ако си спомнях каква беше изобщо тази „Спасова могила“… Налучквам.

„Запишете ЕДНО значение на заглавието „Две души“ за смисъла на творбата.“ Ох, май ще трябва да си припомня конспекта по литература, вие сещате ли се коя беше тя? Отново се налага да стрелям на посоки.

Така или иначе, струва ми се, че се справям добре с повечето въпроси. Харесва ми много, че са включени автори като Добромир Тонев, въпросите са интересни.

Попълвам първите две части доста по-бързо от времето, което ми дава МОН (все пак съм в мол) и идва време за тежката артилерия – финалния текст, който дава цели 30 от 100-те точки. Мога да избирам между есе и интерпретативно съчинение за „Цената на компромиса“ в „Приказка за стълбата“ на Смирненски.

Ама защо ми дават и целия текст на великото произведение, не се ли очаква да съм го учил в училище и да го познавам добре?

 

ChatGPT на матура

 

Електронен дневник

Простете отново невежеството ми, не помня точните критерии за интерпретативно съчинение, а може и по мое време формата да е била друга. Карам от сърце, наистина харесвам много текста и темата! Ограничението е 4 страници, само че на ръка, а аз предавам текста си на компютър. (Иначе бих изправил проверителя пред невъзможната задача да декодира почерка ми, с това също не би се справил дори споменатият Тюринг.) Страница и малко се оказват размислите ми, преди да усетя, че почвам да се повтарям.

Готов съм, предавам изпита (на себе си), но вместо, както е редно, да ходя да го полея (или да оглася мола, броейки до 12 за влизане в роля), направо е време за поправка.

Тук вече няма да се потя аз, а ChatGPT. За протокола – използвам новата версия с модела ChatGPT 4о (омни). Инструктирам го специално да не търси отговорите ми онлайн, за да няма риска да попадне на самата матура. Но дори ако случаят е такъв, лесно ще хвана преписвача – тогава няма да има грешен отговор.

Не се впускам в никакви конкретни указания, което със сигурност би подобрило представянето на електронния зрелостник. Копирам въпросите, после и отговорите – включително и последния, с дългия текст. Моля го за финал и той да се поизпоти над темата за компромиса при Смирненски, но изпитваният не дава индикации, че се поти, а веднага ми връща текст.

 

ChatGPT на матура

 

Стената на плача

Двата файла са готови, разбърквам (онче-бонче) и ги изпращам на Светослав Стойчев. Тук е моментът специално да благодаря за отделеното време на младия учител по български език и литература от Националната природо-математическа гимназия! Идеята за експеримента му допадна и той се включи с ентусиазъм.

След няколко дни вълнение е време двамата с електронния ми съученик да видим какво сме направили…

В първия критерий, честно казано, няма голяма изненада, поне за мен. Учителят с пълна увереност е познал кой от двата изпита е направен от човек и кой – от алгоритъм. Казва, че това няма как да се случи по въпросите с предложени отговори, но определено се е откроило по интерпретативното съчинение. С какво ли?

„По текста се вижда, че ChatGPT не може да разпознава фразеологизми. Не умее да прави препратки и асоциативни връзки. Използва доста скован език, липсва му живот. Изреченията следват едни и същи синтактични схеми“, безпощадно откровен е към електронния зрелостник учителят. „Другото, което ми направи впечатление, е, че в текста изкуственият интелект повтаря многократно едни и същи твърдения, не умее да разгледа проблема в дълбочина и да го обвърже с друг свой опит – личен, читателски.“

 

ChatGPT на матура

 

Висша форма на доверие

И все пак, важно е да уточним, че въпреки това алгоритъмът се е справил доста добре спрямо критериите и е получил немалко точки. Още нещо, което според Светослав е отличило ChatGPT, са словесните конструкции, в които си личи влиянието на английския. Разбира се, това обаче би могло да се случи и с текстовете на млади хора, както е ставало дума в Дигитални истории.

„Интересно ми е дали изкуственият интелект ще успее да се развие в някакъв момент толкова, че да изглежда като естествен носител на езика. И ми е любопитно дали среща същите затруднения с лексикалните норми и на английски. Паронимията също е нещо, което не е успял да хване“, допълва учителят.

Важни уточнения са, че ChatGPT наистина е обучаван на данни, много малка част от които са били на български и един достатъчно добър модел, специализиран в нашия език, не би страдал от този проблем. Също е редно да спомена, че резултатът щеше да е значително по-добър, ако бях дал по-конкретни указания на алгоритъма за това какво се търси, какво да включи в текста и в каква роля да го направи. А също и след няколко итерации, в които му посоча грешките, тогава авторът би бил доста по-трудно различим, както показа друг мой експеримент, в който се включиха почти 2000 души.

И така, време е да се разделим… разбира се, шегувам се, време е за резултатите.

 

ChatGPT на матура

Илюстрация на Midjourney по „Приказка за стълбата“

 

Един неразделен клас

Добрата новина. С колегата сме отличници! И все пак… аз съм се оказал една идея по-добър! При максимален сбор от 100 точки ChatGPT e изкарал цели 90, а аз – 93. Всичко това би ни донесло отлична оценка – тъй като скалата, предоставена от МОН, е ориентировъчна, изчислявам, че би значело оценка около 5,70 за алгоритъма и 5,80 за мен.

Още само два верни отговора и щях да имам пълна шестица, още само 5 – за чатбота. Доста прилично, какво ще кажете?

Любопитно е да разгледаме какво сме сбъркали. Можете да видите моята матура тук (грешките са отбелязани), а представянето на „колегата“ – тук.

Е, да, всичко, за което се колебаех, съм объркал – можеше да имам и малко късмет. Тук-там съм допуснал няколко правописни грешки, съвсем нормално в бързането (молът в неделя не е най-тихото място). Само една точка под максимума съм си заслужил за текста.

Това е и основната разлика, която ни разделя с „колегата“ – срещу моите 29 точки за разсъжденията си по Смирненски той е получил 27. Любопитно е и какво е сбъркал – 4 от задачите с фиксиран отговор, не прави разлика между „образование“ и „образувание“, но пък видимо е „чел“ произведенията, за които аз не успях да се сетя. Говори за „корупцията на моралните и духовните ценности“, но е допуснал по-малко правописни грешки от мен.

„Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски е една от най-запомнящите се и дълбоки алегории за човешката същност и цената на компромисите, които правим по пътя към успеха и властта“, смята нашият човек. И аз разбирам какво има предвид проверителят (с още едно важно уточнение, че в случая той знаеше, че единият от двата текста е генериран).

 

ChatGPT на матура

Илюстрация на ChatGPT по „Приказка за стълбата“

 

Цената на компромиса

Как ли стоят постиженията ни в сравнение с истинските 12-класници? Доста добре, дори на фона на това, че тазгодишните резултати бяха най-високите от 2008 г., откакто у нас се провеждат задължителните матури по български език и литература.

Младежите имат средно 58,48 от 100-те точки, което се равнява на оценка добър (4,32) при среден успех миналата година добър (3,93). 10% са двойките (за целта трябва да събереш под 30 точки, което, от това, което видях, наистина изисква сериозни усилия).

От всички 46 916 ученици отличен (над 5,50) са изкарали 5557 души, тоест, най-вероятно, и двамата с ChatGPT бихме попаднали в 5% на най-добрите резултати. Специално си струва да похвалим 24-имата, изкарали пълните 100 точки, на тях определено не им трябва изкуствен интелект, имат предостатъчно естествен.

Какви са изводите? Оставям ги на вас, според мен и двамата бихме се справили прилично с теста на Тюринг, с всички въпроси, които това поставя… или един от нас не би, след като учителят разпозна автора? Няма да казвам кой, не искам да рискувам да ми се обиди.

А сега вече наистина е време да се разделим, с колегата зрелостник имаме нова важна задача. С този резултат от матура, ако имаме прилични и останалите оценки, включени в бала, определено бихме могли да влезем в повечето, включително и доста престижни университетски специалности… Време е да помислим за квартирка.

Дръж се, Студентски град, треперете, дискотеки, ние с ChatGPT идваме!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This