„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

ян. 9, 2024 | Срещи

„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

9 януари 2024 | Срещи

Как технологиите са на път да решат вечната битка между диктатурата и свободата? Защо може да се окаже, че голямата технологична заплаха за човечеството всъщност идва от изток? При това със сериозните аргументи на човек, познаващ отблизо Китай и неговите особености.

С мнения за технологичната промяна на Дигитални истории са гостували технологични специалисти, творци, учени, предприемачи, дори духовници. Ето че дойде моментът за прелюбопитната среща с един специален гост от света на дизайна.

Свилен Гамолов е световноизвестен продуктов и интериорен дизайнер, който повече от 23 години работи в България, Кипър и Китай. През 2018 г. попада в топ 100 на световната класация за дизайн на Design Intelligence Award, Ханджоу, Китай. През същата година в Комо, Италия, получава платинена награда за дизайн в състезание с 45 906 проекта от цял свят. Работи за превръщането на Варна в място на среща на дизайна в България и света чрез Дизайн Хъб Варна. Ръководи Gamolov Design Studio.

Как ще изглеждат домовете на бъдещето? Защо пазарът на недвижими имоти ще се промени из основи след броени години? Трябва ли човекът да се откаже от състезанието с машината, като се научи да дава алтернатива? Защо технологиите са тук, за да ни събудят от десетилетията на самодоволен застой?


 

– Според вас създаването на технологии, които се намесват в креативността ни, е следващата стъпка срещу човешкото творчество, срещу свободата ни в една продължаваща дълго време битка. Как изглежда тя?

– За мен войната, която се води, в момента е дигитална, но не е преставала, откакто свят светува. Винаги е имало стремеж към някакъв вид диктатура. Наблюдаваме тази тенденция, какво се случва в света в момента. Политическите неприятности и драматични събития са пряко отражение на

това, което се води в интелектуален план по отношение на тенденциите за сливане на човека с машината.

Но няма да стане така, по-силният ще надделее. Временно…

 

Свилен Гамолов

Дизайн, показан от Свилен Гамолов в Шенжен, Китай

 

– По някакъв начин всички технологични лидери признават, че идеята е да се слеем с технологиите, защото другият вариант, ако са „те“, а не „ние“, би ни унищожил като вид.

– Абсолютно! Но нека започнем с нещо положително. Това е естествен процес в историята на човечеството, поредният технологичен скок. Просто трябва да преживеем шока! Подобен е имало и по времето на индустриалната революция. Опасенията, че машините ще ни вземат хляба, ще ни вземат професиите, сега се повтаря същото.

Това е естествен еволюционен етап на развитие на човечеството, който неминуемо е за наше добро… по някакъв начин. Дава огромни възможности. Хубаво или лошо? В сблъсъка с това, което предстои, човечеството ще изгради стратегия как да го включи като инструмент за развитието си.

Няма начин да стигнем звездите и да търсим живот на далечни планети, ако тъпчем на едно място. При всички случаи изкуственият интелект увеличава възможностите на човечеството да напредне в много области, включително медицина, изследване на Космоса. Освен това, той представлява един

груб, разтърсващ импулс, за да се събуди това човечество, което последните десетилетия самодоволно застоя върху своите постижения.

Почнахме да кръстосваме планетата с евтини полети, станахме глобално село. Но установихме, че това не е непременно най-доброто, което цивилизацията предлага. Защото в същото време все още ползваме първобитни технологии, изгаряне на смеси. Даже добивът на електричество от ядрена енергия продължава да е чрез пара! Такова свръхразхищение на ресурси от първобитен стадий няма как да продължава. Трябва човечеството да направи много сериозен скок и в технологии, и във всичко, с което се занимава – изкуство, изчисления…

 

– По някакъв начин не са ли закърнели инстинктите ни, за да сме способни на такъв скок? Защото се подвеждаме по лесното…

– Закърнели са инстинктите на хората, които никога не са мислили да се променят.

Дошли са в един уреден свят с някакви постулати и са решили, че така ще бъде цял живот.

Тази сигурност, към която хората се стремят, планиране на бъдещето, е ясно, че вече я няма. Това е първи скок, опит за събуждане. Всъщност, най-сигурното нещо в света в момента е, че няма никаква сигурност. От една страна е лошо за хората, които са слаби психически. И обратното за силните психически, които само в екстремна обстановка постигат истински високи резултати. Тоест,

отново ще се отсее с едно голямо сито човечеството – тези, които са готови и останалите.

За вторите добрата вест е, че този преход все още е контролиран. Той по някакъв начин ще даде време за глътка въздух, за адаптиране на хората, които искат да си карат постарому. Някакъв буферен период от 5-6 години.

 

Свилен Гамолов

 

Всичко ново ще има две лица. Едното ще е крайното обезчовечоване, диктатурите ще използват този инструмент за свои цели. Демокрациите – по друг начин, така проявите на крайния продукт на изкуствения интелект и всичко, което той може да донесе на човечеството, ще бъдат различни.

Ние трябва да заемем позиция като алтернатива, защото другата, която се задава от Изток, е абсолютно безчовечна!

Тя е на пълно сливане на човека с машината с цел технологично превъзходство на Изтока над Запада. Когато човек се подобри физически и умствено чрез връзката си с машината, той се превръща в свръхчовек, като в научната фантастика.

Алтернативата е точно обратната – човекът да си остане в центъра на своята вселена, а всички нови технологии да се приемат разумно. Това е подходът на Европа, която има това предимство пред останалия свят – много по-разумно и прагматично гледа на всичко ново, което се задава. Да го прекарва през своята призма и да го вкарва в най-добрата и полезна форма, която е възможна за цялото човечество. Мисля, че алтернативата на Изтока е европейската цивилизация с историята, с уроците от Ренесанса.

 

– Само че Изтокът има много важни уроци в същите тези посоки. Затова ми е много интересна вашата гледна точка като човек, който има богат опит от Китай и в същото време – толкова крайна оценка. Аз мисля, че и там търсят начини да очовечават технологиите, да ги осмислят чрез творчество, изкуство.

– Неминуем е този този процес, ще се развива и при тях с някаква алтернатива. Но аз съм по-краен, защото съм наблюдавал на какво се радват и как възпитават своите млади хора.

Това е едно общество, в което всичко, което мърда, светка, мига, движи се, всичко, което е механично, е на почит.

В съвременния свят се наблюдава нещо подобно. В южния град Шънджън, технологичната столица на Китай, 75% са млади хора, програмисти, технологични специалисти.

В една област, която се нарича „Хуацянбей“, пълно е с небостъргачи, в които се продават последните достижения на китайската електроника. Могат пред теб да ти сглобят какъвто желаеш телефон – може да се казва „Нокия“, „Самсунг“, „Айфон“, питат те с колко камери да бъде, с колко памет, получаваш си свой телефон, бях свидетел как се случва. Всеки, разбиращ какво е „Айфон“, е наясно какво се извършва там в микромащаб. Но в макромащаб това е една страна експеримент във всяко отношение.

Нека не забравяме, че Китай беше доста изостанал преди 5 десетилетия, още си спомням как правехме колети за китайските другарчетаq пращахме им захар, ориз, брашно.

В Китай се извършва много дълбок социален експеримент, касаещ човечеството

и не е никак за подценяване всичко, което се случва там.

 

Свилен Гамолов

Един от наградените му проекти

 

– Повече от интересен! Дотам, че едва ли не днес китайците се учат… да мързелуват. И с всички слухове и истини за прословутия социален рейтинг. Напоследък някак си сме свикнали, стане ли дума за технологии, да гледаме какво става на Запад. А всичко там се развива успоредно, без да се обсъжда или регулира.

– Нека не забравяме, че Китай „освободи“ Запада от всички „вредни“ производства. Те натрупаха невероятен опит, всякакви технологии и идеи за поне 10 години напред. Още нещо, което ги различава от европейското мислене, е, че те планират с години напред на централно ниво какво ще правят със страната си.

В Китай по някакъв начин стигнаха стандарт, към който се стремяха и сега започна обратният процес. Докато преди компаниите бяха затрупани от кандидати, сега се появи проблем да си намерят работници, защото те вече имат много по-високи изисквания. Лека-полека се превръщат в продължение на западния свят по отношение на социалната база. Това неминуемо ще доведе до конфликти. А това е много сложно общество, от което нищо не разбираме. Китай се състои от 150 нации, това са различни култури, вярвания, езици, обединени под обща шапка.

Китай е поглъщал тези нации в продължение на векове, усвоявал е техния опит и достижения и ги е складирал. Приспособявал ги е към една обща култура. Ако си зададем въпроса защо се случват тези процеси точно там, точно в многообразието и в потапянето на източната философия, ще открием и отговори защо днес процесът там е толкова важен.

 

– За да оцелеем през следващите години на големи промени, какво си струва да учим? Технологии, философия, история…

– Ние не можем да смятаме по-бързо от един калкулатор, а какво остава от изкуствен интелект. Човекът не е създаден, за да се състезава с машината по отношение на изчислителни процеси, битката отдавна е загубена.

Това, което трябва да прави човек, е не да се състезава с машината, а да предложи алтернатива.

Мисля, че тя се състои в това, което не може да направи машината, макар че тя ще се опита да имитира, да се приспособи. Преподавам в два варненски университета и студентите по дизайн често ме питат по тази тема. В различните направления на дизайна машината се справя все по-добре. И сега сме свидетели на изкуство, на рисунки, създавани чрез указания. Да, личи си все още един машинен подход към задачите, виждат се грешки. Да кажем, че до 5-10 години те ще изчезнат. Една машина ще бъде в състояние да проектира сгради, ще създава продуктов, интериорен дизайн и ще го прави много добре.

 

Свилен Гамолов

Скици, направени от госта

 

Ще стигнем до етапа да не можем да се надпреварваме с изкуствения интелект и в тези области.

Това, което обаче той все още не може да прави, е да обича и да мрази.

Именно този човешки фактор – чувствата, довели до едно или второ решение, са нещото, което машината скоро няма да може да наподоби.

Да вземем дизайна на един стол. Ако, когато го видиш, те накара да се разтресеш, да се чувстваш уютно, да изпиташ емоция, това машината няма да го разбере. Тя ще направи най-доброто от себе си, но само хората са в състояние да направят от крайния продукт нещо емоционално.

Просто светът ще се състои от две различни неща – хора и машини. Сътрудничеството между тях е възможно, но не на всяка цена. Трябва да ги използваме просто като инструмент, а не да се прехласваме по тях.

 

– Но те ще могат да уподобяват все по-добре чувства и емоции. Освен това… не съм сигурен, че бих избрал стол, който ми въздейства емоционално, а и не мисля, че има такъв. Бих избрал по-удобния, който алгоритъмът ще създаде конкретно за мен. Всъщност, за повечето хора няма много области, където да търсят такава емоция.

– Но това ще различава човешкия дизайн от изкуствения. Винаги ще има стол, който да накара някого да се разплаче от умиление. Другият ще е просто комфортен.

 

– Как според вас ще се променят домовете, в които ще живеем?

– Мисля, че ще станат изключително комфортни и практични. Предстоят много сериозни сътресения в пазара за недвижими имоти, защото в тях немалка стойност е вложеният от хората труд. Остават 5-10 години до една много сериозна драма.

Все по-често се прилагат, има примери от Белгия, Германия, Италия, за фантастични сгради, все още проектирани от хора, но създадени с триизмерно принтиране. Използва се смес, която може да бъде бетонова, глинеста и това гарантира здравина и устойчивост.

Наскоро видях пример с двуетажна къща в Белгия, това са сгради от съвсем нов тип. Използва се една почти гениална система за усилване на самоносеща конструкция – без скелета и колони. Просто се принтира една сграда, която се отличава с невероятна конструктивна здравина.

За да се отпечата една такава къща, са необходими 10 дена. Сега, в най-бързи темпове по традиционния начин, това отнема 2 до 3 месеца. На един обект работят 30-40 работници. Новата технология моментално сваля цената на строителство – много по-евтино, по-здраво, съвършено. Остава изкуственият интелект да приложи изчислителната си мощ и да почне да строи всякакви сгради за отрицателно време, елиминирайки и тук човешкия фактор. Човешките грешки в проектирането също ще бъдат избегнати от машините. Домовете ще станат много по-съвършени и евтини, достъпни за повече хора. Това ще стане масово след 10 години в цял свят.

Технологиите не могат да бъдат спрени!

 

Свилен Гамолов

Тук и надолу – как Midjourney си представя домовете на бъдещето

 

– И не бива. Но вероятно това ще повлияе и на урбанизацията, чрез технологиите е много по-лесно да работиш и учиш навсякъде, да получиш достъп до здравеопазване. Тези неща, които сега ни задържат в големите градове. А иначе не е толкова удобно в апартамент, с мръсен въздух, заобиколен от шум и лош микроклимат.

– Да, но какво би станало, ако същите хора, които трябва да населят тези идеални градове, трябва утре да се справят с една икономическа реалност, където пак ще бъдат необходими някакви доходи – за покриване на сметки, за да си купиш това или онова?

Какво ще стане, когато хората ще са масово безработни? Ето тук е големият проблем.

Трябва да се мисли как двете неща да съществуват рамо до рамо – технологията и човешката цивилизация.

С изкуствения интелект това предстои – масова безработица. Все повече сфери на разглезеното човешко общество, опиращо се на постиженията си, ще бъдат засегнати.
Ако хората не започнат отсега, ако веднага не бъде въведена в образователните системи стратегия за развитието на обществото, мисля, че предстои много сериозна драма.

 

– И аз така мисля, но дотук като вид и цивилизация не личи да ни бива особено с дългосрочните стратегии. Имам две момчета – на 6 и на 3. Засега планът на единия е да стане дърводелец, на другия – майстор. И на мен ми звучи като хубава идея за времето, когато ще имаме принтирани къщи, но все ще има какво да се счупи, а ние ще сме все по-неспособни сами.

– Абсолютно, на прав път са! Ще се появят нови майстори и нови професии. Затова хората трябва да са интелигентни и бързо да се приспособяват.

Човечеството дължи оцеляването си на бързото си приспособяване към всякакви условия – благоприятни или не.

Когато изсъхне една принтирана къща, ако хвана чук, за да забия пирон за картина на място, което не е предназначено за това, ще зейне огромна дупка. И ако нищо не разбирам от мазилки и строителни дейности, ще извикам майстор. Но тогава смесите ще са други, защото те трябва да са съобразени към тези, с които ще се принтира. Да, всичко ще се промени.

 

Свилен Гамолов

 

– Има и друга гледна точка, че сме склонни в такива моменти да надценяваме технологията. Блокът, който в момента строят отсреща, почти не се отличава от този, в който живея аз, обзавеждането не се е променило кой знае колко за половин век. Не сме ли все пак по-консервативни хората, отколкото сме склонни да вярваме в предположенията си за технологиите?

– Ние сме консервативни и се стремим към това, за да запазим здравия си разум, да не откачим от пренапрежение.

Но ми се струва, че правите грешка. Сравнявате България, местната действителност. Аз пък мога да ви кажа, че докато бях в Китай, виждах отсреща как строят небостъргачи. Нямало ме е два месеца, озовавам се в същата стая на същия хотел… и отсреща виждам вече построен небостъргач с комуникации на две нива, на градски магистрали, на метро. Всичко това е факт за два месеца! А вие говорите за блока в България…

Но докато там работят толкова бързо, те същевременно изпитват всички негативи, всички недостатъци на още непознатите нови технологии. Така са правени хиляди грешки в Китай, които после са замазвани.

Ние тук, в България, сме толкова инертни, че проспиваме всички технологии, всички грешки и предимства.

Може да се каже, че сме му намерили цаката, намерили сме алтернативата.

Може би е твърде мрачна картината, която чертая, но според мен неминуемо ще се случи. Дали по-бавно или по-бързо, натам водят всички пътища.

Ако сте строителна фирма, която работи с традиционни материали, с познати методи, а аз реша да ви конкурирам с принтирани къщи, няма да плащам на работници, ще използвам високи технологии. В един момент ще взема и вашия хляб, и вашия пазар. В света на съвременните икономически отношения това е най-нормална практика. Както казват американците, просто бизнес, нищо лично. Но какво правим тогава?

 

– Обаче и днес, когато човек влезе в модерен хипермаркет, има автоматични каси, които са много по-евтини за управление. Само че почти никой не ги ползва.

– Напротив, ползват ги! Забелязали сте кои хора? Младите. Това е буферът. Когато това поколение се смени, утре, след 10 години, няма да има касиери. Аз ви гарантирам, тази професия ще отмре.

 

Свилен Гамолов

 

– А ако надникнем вътре, в домовете, освен че, разбира се, ще има все повече смарт устройства, как ще се промени „хралупата“ ни?

– Човекът все повече ще се превръща в номад, а не в уседнал. „Юбер“ дава възможност за по-евтини пътувания. Ако проследим плановете на „Тесла“, светът става все по-споделен. Дори с небезизвестните тротинетки ние преживяваме споделеността в градската мобилност. В бъдеще тези задръствания, тези огромни площи, заети от автомобили, ще се разчистят, защото ще има компании, които дават споделен автомобил. Ползвате го, когато ви трябва.

В началото всяка новост се възприема песимистично. Говорехме за касата, много добра идея, не след дълго хората ще се чудят как е било възможно да има касиер човек. За градската мобилност това тепърва предстои.

Някой ще предложи и споделен дом, ползваш го известно време, но не си обвързан с постоянен имот, който да виси като камък на шията ти.

 

– Имате много интересен проект за походна, сгъваема къща, в такива ли ще живеем?

– Ковид донесе една нова реалност, в която е възможно и даже е за предпочитане да нямаш вземане-даване с други хора край теб. Можеш да се отделиш на далечно място, днес да си тук, утре другаде, да си свободен човек.

Домът, който изградих, предлага точно тази мобилност и свобода, която е отдавна известна, има цели общества, които живеят по този начин.

Имаме българска поговорка – „всяко зло за добро“. За мен това е съвършена демонстрация на херметизма. Наистина е така! Но може да се интерпретира и по обратния начин –

всяко добро за зло, защото при човечеството досега няма някаква добра идея, която да не е донесла и трагедия,

примерно атомната енергия.

Това ще е добър повод за развитието на цялото ни общество. Винаги ще има алтернатива. Да, ще са повече хората с мобилни домове, но ще има и такива със стационарни, както е било досега. Всяка мода винаги ще има алтернатива…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This