„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

ян. 9, 2024 | Срещи

„ИИ е груб импулс, който ще събуди човечеството“

9 януари 2024 | Срещи

Как технологиите са на път да решат вечната битка между диктатурата и свободата? Защо може да се окаже, че голямата технологична заплаха за човечеството всъщност идва от изток? При това със сериозните аргументи на човек, познаващ отблизо Китай и неговите особености.

С мнения за технологичната промяна на Дигитални истории са гостували технологични специалисти, творци, учени, предприемачи, дори духовници. Ето че дойде моментът за прелюбопитната среща с един специален гост от света на дизайна.

Свилен Гамолов е световноизвестен продуктов и интериорен дизайнер, който повече от 23 години работи в България, Кипър и Китай. През 2018 г. попада в топ 100 на световната класация за дизайн на Design Intelligence Award, Ханджоу, Китай. През същата година в Комо, Италия, получава платинена награда за дизайн в състезание с 45 906 проекта от цял свят. Работи за превръщането на Варна в място на среща на дизайна в България и света чрез Дизайн Хъб Варна. Ръководи Gamolov Design Studio.

Как ще изглеждат домовете на бъдещето? Защо пазарът на недвижими имоти ще се промени из основи след броени години? Трябва ли човекът да се откаже от състезанието с машината, като се научи да дава алтернатива? Защо технологиите са тук, за да ни събудят от десетилетията на самодоволен застой?


 

– Според вас създаването на технологии, които се намесват в креативността ни, е следващата стъпка срещу човешкото творчество, срещу свободата ни в една продължаваща дълго време битка. Как изглежда тя?

– За мен войната, която се води, в момента е дигитална, но не е преставала, откакто свят светува. Винаги е имало стремеж към някакъв вид диктатура. Наблюдаваме тази тенденция, какво се случва в света в момента. Политическите неприятности и драматични събития са пряко отражение на

това, което се води в интелектуален план по отношение на тенденциите за сливане на човека с машината.

Но няма да стане така, по-силният ще надделее. Временно…

 

Свилен Гамолов

Дизайн, показан от Свилен Гамолов в Шенжен, Китай

 

– По някакъв начин всички технологични лидери признават, че идеята е да се слеем с технологиите, защото другият вариант, ако са „те“, а не „ние“, би ни унищожил като вид.

– Абсолютно! Но нека започнем с нещо положително. Това е естествен процес в историята на човечеството, поредният технологичен скок. Просто трябва да преживеем шока! Подобен е имало и по времето на индустриалната революция. Опасенията, че машините ще ни вземат хляба, ще ни вземат професиите, сега се повтаря същото.

Това е естествен еволюционен етап на развитие на човечеството, който неминуемо е за наше добро… по някакъв начин. Дава огромни възможности. Хубаво или лошо? В сблъсъка с това, което предстои, човечеството ще изгради стратегия как да го включи като инструмент за развитието си.

Няма начин да стигнем звездите и да търсим живот на далечни планети, ако тъпчем на едно място. При всички случаи изкуственият интелект увеличава възможностите на човечеството да напредне в много области, включително медицина, изследване на Космоса. Освен това, той представлява един

груб, разтърсващ импулс, за да се събуди това човечество, което последните десетилетия самодоволно застоя върху своите постижения.

Почнахме да кръстосваме планетата с евтини полети, станахме глобално село. Но установихме, че това не е непременно най-доброто, което цивилизацията предлага. Защото в същото време все още ползваме първобитни технологии, изгаряне на смеси. Даже добивът на електричество от ядрена енергия продължава да е чрез пара! Такова свръхразхищение на ресурси от първобитен стадий няма как да продължава. Трябва човечеството да направи много сериозен скок и в технологии, и във всичко, с което се занимава – изкуство, изчисления…

 

– По някакъв начин не са ли закърнели инстинктите ни, за да сме способни на такъв скок? Защото се подвеждаме по лесното…

– Закърнели са инстинктите на хората, които никога не са мислили да се променят.

Дошли са в един уреден свят с някакви постулати и са решили, че така ще бъде цял живот.

Тази сигурност, към която хората се стремят, планиране на бъдещето, е ясно, че вече я няма. Това е първи скок, опит за събуждане. Всъщност, най-сигурното нещо в света в момента е, че няма никаква сигурност. От една страна е лошо за хората, които са слаби психически. И обратното за силните психически, които само в екстремна обстановка постигат истински високи резултати. Тоест,

отново ще се отсее с едно голямо сито човечеството – тези, които са готови и останалите.

За вторите добрата вест е, че този преход все още е контролиран. Той по някакъв начин ще даде време за глътка въздух, за адаптиране на хората, които искат да си карат постарому. Някакъв буферен период от 5-6 години.

 

Свилен Гамолов

 

Всичко ново ще има две лица. Едното ще е крайното обезчовечоване, диктатурите ще използват този инструмент за свои цели. Демокрациите – по друг начин, така проявите на крайния продукт на изкуствения интелект и всичко, което той може да донесе на човечеството, ще бъдат различни.

Ние трябва да заемем позиция като алтернатива, защото другата, която се задава от Изток, е абсолютно безчовечна!

Тя е на пълно сливане на човека с машината с цел технологично превъзходство на Изтока над Запада. Когато човек се подобри физически и умствено чрез връзката си с машината, той се превръща в свръхчовек, като в научната фантастика.

Алтернативата е точно обратната – човекът да си остане в центъра на своята вселена, а всички нови технологии да се приемат разумно. Това е подходът на Европа, която има това предимство пред останалия свят – много по-разумно и прагматично гледа на всичко ново, което се задава. Да го прекарва през своята призма и да го вкарва в най-добрата и полезна форма, която е възможна за цялото човечество. Мисля, че алтернативата на Изтока е европейската цивилизация с историята, с уроците от Ренесанса.

 

– Само че Изтокът има много важни уроци в същите тези посоки. Затова ми е много интересна вашата гледна точка като човек, който има богат опит от Китай и в същото време – толкова крайна оценка. Аз мисля, че и там търсят начини да очовечават технологиите, да ги осмислят чрез творчество, изкуство.

– Неминуем е този този процес, ще се развива и при тях с някаква алтернатива. Но аз съм по-краен, защото съм наблюдавал на какво се радват и как възпитават своите млади хора.

Това е едно общество, в което всичко, което мърда, светка, мига, движи се, всичко, което е механично, е на почит.

В съвременния свят се наблюдава нещо подобно. В южния град Шънджън, технологичната столица на Китай, 75% са млади хора, програмисти, технологични специалисти.

В една област, която се нарича „Хуацянбей“, пълно е с небостъргачи, в които се продават последните достижения на китайската електроника. Могат пред теб да ти сглобят какъвто желаеш телефон – може да се казва „Нокия“, „Самсунг“, „Айфон“, питат те с колко камери да бъде, с колко памет, получаваш си свой телефон, бях свидетел как се случва. Всеки, разбиращ какво е „Айфон“, е наясно какво се извършва там в микромащаб. Но в макромащаб това е една страна експеримент във всяко отношение.

Нека не забравяме, че Китай беше доста изостанал преди 5 десетилетия, още си спомням как правехме колети за китайските другарчетаq пращахме им захар, ориз, брашно.

В Китай се извършва много дълбок социален експеримент, касаещ човечеството

и не е никак за подценяване всичко, което се случва там.

 

Свилен Гамолов

Един от наградените му проекти

 

– Повече от интересен! Дотам, че едва ли не днес китайците се учат… да мързелуват. И с всички слухове и истини за прословутия социален рейтинг. Напоследък някак си сме свикнали, стане ли дума за технологии, да гледаме какво става на Запад. А всичко там се развива успоредно, без да се обсъжда или регулира.

– Нека не забравяме, че Китай „освободи“ Запада от всички „вредни“ производства. Те натрупаха невероятен опит, всякакви технологии и идеи за поне 10 години напред. Още нещо, което ги различава от европейското мислене, е, че те планират с години напред на централно ниво какво ще правят със страната си.

В Китай по някакъв начин стигнаха стандарт, към който се стремяха и сега започна обратният процес. Докато преди компаниите бяха затрупани от кандидати, сега се появи проблем да си намерят работници, защото те вече имат много по-високи изисквания. Лека-полека се превръщат в продължение на западния свят по отношение на социалната база. Това неминуемо ще доведе до конфликти. А това е много сложно общество, от което нищо не разбираме. Китай се състои от 150 нации, това са различни култури, вярвания, езици, обединени под обща шапка.

Китай е поглъщал тези нации в продължение на векове, усвоявал е техния опит и достижения и ги е складирал. Приспособявал ги е към една обща култура. Ако си зададем въпроса защо се случват тези процеси точно там, точно в многообразието и в потапянето на източната философия, ще открием и отговори защо днес процесът там е толкова важен.

 

– За да оцелеем през следващите години на големи промени, какво си струва да учим? Технологии, философия, история…

– Ние не можем да смятаме по-бързо от един калкулатор, а какво остава от изкуствен интелект. Човекът не е създаден, за да се състезава с машината по отношение на изчислителни процеси, битката отдавна е загубена.

Това, което трябва да прави човек, е не да се състезава с машината, а да предложи алтернатива.

Мисля, че тя се състои в това, което не може да направи машината, макар че тя ще се опита да имитира, да се приспособи. Преподавам в два варненски университета и студентите по дизайн често ме питат по тази тема. В различните направления на дизайна машината се справя все по-добре. И сега сме свидетели на изкуство, на рисунки, създавани чрез указания. Да, личи си все още един машинен подход към задачите, виждат се грешки. Да кажем, че до 5-10 години те ще изчезнат. Една машина ще бъде в състояние да проектира сгради, ще създава продуктов, интериорен дизайн и ще го прави много добре.

 

Свилен Гамолов

Скици, направени от госта

 

Ще стигнем до етапа да не можем да се надпреварваме с изкуствения интелект и в тези области.

Това, което обаче той все още не може да прави, е да обича и да мрази.

Именно този човешки фактор – чувствата, довели до едно или второ решение, са нещото, което машината скоро няма да може да наподоби.

Да вземем дизайна на един стол. Ако, когато го видиш, те накара да се разтресеш, да се чувстваш уютно, да изпиташ емоция, това машината няма да го разбере. Тя ще направи най-доброто от себе си, но само хората са в състояние да направят от крайния продукт нещо емоционално.

Просто светът ще се състои от две различни неща – хора и машини. Сътрудничеството между тях е възможно, но не на всяка цена. Трябва да ги използваме просто като инструмент, а не да се прехласваме по тях.

 

– Но те ще могат да уподобяват все по-добре чувства и емоции. Освен това… не съм сигурен, че бих избрал стол, който ми въздейства емоционално, а и не мисля, че има такъв. Бих избрал по-удобния, който алгоритъмът ще създаде конкретно за мен. Всъщност, за повечето хора няма много области, където да търсят такава емоция.

– Но това ще различава човешкия дизайн от изкуствения. Винаги ще има стол, който да накара някого да се разплаче от умиление. Другият ще е просто комфортен.

 

– Как според вас ще се променят домовете, в които ще живеем?

– Мисля, че ще станат изключително комфортни и практични. Предстоят много сериозни сътресения в пазара за недвижими имоти, защото в тях немалка стойност е вложеният от хората труд. Остават 5-10 години до една много сериозна драма.

Все по-често се прилагат, има примери от Белгия, Германия, Италия, за фантастични сгради, все още проектирани от хора, но създадени с триизмерно принтиране. Използва се смес, която може да бъде бетонова, глинеста и това гарантира здравина и устойчивост.

Наскоро видях пример с двуетажна къща в Белгия, това са сгради от съвсем нов тип. Използва се една почти гениална система за усилване на самоносеща конструкция – без скелета и колони. Просто се принтира една сграда, която се отличава с невероятна конструктивна здравина.

За да се отпечата една такава къща, са необходими 10 дена. Сега, в най-бързи темпове по традиционния начин, това отнема 2 до 3 месеца. На един обект работят 30-40 работници. Новата технология моментално сваля цената на строителство – много по-евтино, по-здраво, съвършено. Остава изкуственият интелект да приложи изчислителната си мощ и да почне да строи всякакви сгради за отрицателно време, елиминирайки и тук човешкия фактор. Човешките грешки в проектирането също ще бъдат избегнати от машините. Домовете ще станат много по-съвършени и евтини, достъпни за повече хора. Това ще стане масово след 10 години в цял свят.

Технологиите не могат да бъдат спрени!

 

Свилен Гамолов

Тук и надолу – как Midjourney си представя домовете на бъдещето

 

– И не бива. Но вероятно това ще повлияе и на урбанизацията, чрез технологиите е много по-лесно да работиш и учиш навсякъде, да получиш достъп до здравеопазване. Тези неща, които сега ни задържат в големите градове. А иначе не е толкова удобно в апартамент, с мръсен въздух, заобиколен от шум и лош микроклимат.

– Да, но какво би станало, ако същите хора, които трябва да населят тези идеални градове, трябва утре да се справят с една икономическа реалност, където пак ще бъдат необходими някакви доходи – за покриване на сметки, за да си купиш това или онова?

Какво ще стане, когато хората ще са масово безработни? Ето тук е големият проблем.

Трябва да се мисли как двете неща да съществуват рамо до рамо – технологията и човешката цивилизация.

С изкуствения интелект това предстои – масова безработица. Все повече сфери на разглезеното човешко общество, опиращо се на постиженията си, ще бъдат засегнати.
Ако хората не започнат отсега, ако веднага не бъде въведена в образователните системи стратегия за развитието на обществото, мисля, че предстои много сериозна драма.

 

– И аз така мисля, но дотук като вид и цивилизация не личи да ни бива особено с дългосрочните стратегии. Имам две момчета – на 6 и на 3. Засега планът на единия е да стане дърводелец, на другия – майстор. И на мен ми звучи като хубава идея за времето, когато ще имаме принтирани къщи, но все ще има какво да се счупи, а ние ще сме все по-неспособни сами.

– Абсолютно, на прав път са! Ще се появят нови майстори и нови професии. Затова хората трябва да са интелигентни и бързо да се приспособяват.

Човечеството дължи оцеляването си на бързото си приспособяване към всякакви условия – благоприятни или не.

Когато изсъхне една принтирана къща, ако хвана чук, за да забия пирон за картина на място, което не е предназначено за това, ще зейне огромна дупка. И ако нищо не разбирам от мазилки и строителни дейности, ще извикам майстор. Но тогава смесите ще са други, защото те трябва да са съобразени към тези, с които ще се принтира. Да, всичко ще се промени.

 

Свилен Гамолов

 

– Има и друга гледна точка, че сме склонни в такива моменти да надценяваме технологията. Блокът, който в момента строят отсреща, почти не се отличава от този, в който живея аз, обзавеждането не се е променило кой знае колко за половин век. Не сме ли все пак по-консервативни хората, отколкото сме склонни да вярваме в предположенията си за технологиите?

– Ние сме консервативни и се стремим към това, за да запазим здравия си разум, да не откачим от пренапрежение.

Но ми се струва, че правите грешка. Сравнявате България, местната действителност. Аз пък мога да ви кажа, че докато бях в Китай, виждах отсреща как строят небостъргачи. Нямало ме е два месеца, озовавам се в същата стая на същия хотел… и отсреща виждам вече построен небостъргач с комуникации на две нива, на градски магистрали, на метро. Всичко това е факт за два месеца! А вие говорите за блока в България…

Но докато там работят толкова бързо, те същевременно изпитват всички негативи, всички недостатъци на още непознатите нови технологии. Така са правени хиляди грешки в Китай, които после са замазвани.

Ние тук, в България, сме толкова инертни, че проспиваме всички технологии, всички грешки и предимства.

Може да се каже, че сме му намерили цаката, намерили сме алтернативата.

Може би е твърде мрачна картината, която чертая, но според мен неминуемо ще се случи. Дали по-бавно или по-бързо, натам водят всички пътища.

Ако сте строителна фирма, която работи с традиционни материали, с познати методи, а аз реша да ви конкурирам с принтирани къщи, няма да плащам на работници, ще използвам високи технологии. В един момент ще взема и вашия хляб, и вашия пазар. В света на съвременните икономически отношения това е най-нормална практика. Както казват американците, просто бизнес, нищо лично. Но какво правим тогава?

 

– Обаче и днес, когато човек влезе в модерен хипермаркет, има автоматични каси, които са много по-евтини за управление. Само че почти никой не ги ползва.

– Напротив, ползват ги! Забелязали сте кои хора? Младите. Това е буферът. Когато това поколение се смени, утре, след 10 години, няма да има касиери. Аз ви гарантирам, тази професия ще отмре.

 

Свилен Гамолов

 

– А ако надникнем вътре, в домовете, освен че, разбира се, ще има все повече смарт устройства, как ще се промени „хралупата“ ни?

– Човекът все повече ще се превръща в номад, а не в уседнал. „Юбер“ дава възможност за по-евтини пътувания. Ако проследим плановете на „Тесла“, светът става все по-споделен. Дори с небезизвестните тротинетки ние преживяваме споделеността в градската мобилност. В бъдеще тези задръствания, тези огромни площи, заети от автомобили, ще се разчистят, защото ще има компании, които дават споделен автомобил. Ползвате го, когато ви трябва.

В началото всяка новост се възприема песимистично. Говорехме за касата, много добра идея, не след дълго хората ще се чудят как е било възможно да има касиер човек. За градската мобилност това тепърва предстои.

Някой ще предложи и споделен дом, ползваш го известно време, но не си обвързан с постоянен имот, който да виси като камък на шията ти.

 

– Имате много интересен проект за походна, сгъваема къща, в такива ли ще живеем?

– Ковид донесе една нова реалност, в която е възможно и даже е за предпочитане да нямаш вземане-даване с други хора край теб. Можеш да се отделиш на далечно място, днес да си тук, утре другаде, да си свободен човек.

Домът, който изградих, предлага точно тази мобилност и свобода, която е отдавна известна, има цели общества, които живеят по този начин.

Имаме българска поговорка – „всяко зло за добро“. За мен това е съвършена демонстрация на херметизма. Наистина е така! Но може да се интерпретира и по обратния начин –

всяко добро за зло, защото при човечеството досега няма някаква добра идея, която да не е донесла и трагедия,

примерно атомната енергия.

Това ще е добър повод за развитието на цялото ни общество. Винаги ще има алтернатива. Да, ще са повече хората с мобилни домове, но ще има и такива със стационарни, както е било досега. Всяка мода винаги ще има алтернатива…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да...

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация

Най-новите:

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

„Всеки може да е програмист. Време е да сме повече инженери!“

Ивайло Кенов е вдъхновяващ учител, помогнал на толкова много хора да станат програмисти. Насочва се към тази професия случайно, след като разбира, че строителното инженерство не е за него. Решава да опита като преподавател, въпреки че е срамежлив по природа.
Дълги години е начело на екипа програмисти в СофтУни, води лекции по безброй технологии. Преподава, увлича и дава занаят, от него и аз съм научил основите на технологията, с която днес си изкарвам хляба.
Днес Ивайло е изправен пред ново начинание. Екипът му се превърна във фирма, която се е устремила към амбициозната задача да припомни, че създаването на софтуер все повече трябва да бъде инженерен процес, а не просто кодене.
Наистина ли всеки може да стане програмист, както казва учителят, помогнал на мнозина да изпълнят тази мечта? Какви са основните трудности, които спират хората?
Кои са големите проблеми, с които се сблъскват днешните програмисти? Защо си струва те вече да са не просто кодери, а да подхождат инженерно и към останалите страни от работата си?
Дали наистина е толкова трудно да си намериш първа работа в тази област? Кои са най-честите грешки?
Как Ивайло, на когото лекарите предричат, че няма да може да ходи, днес вдига 150-килограмови тяги благодарение на… инженерния подход?

повече информация
Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Share This