„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

ян. 24, 2023 | Срещи

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

24 януари 2023 | Срещи

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е близкото бъдеще?

Тодор Колев е програмист с огромен опит, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.

Израснал в Карлово, от малък участва в състезания по информатика и печели призови места. През последните 15 години е начело на бутиковата софтуерна компания Обекто, която работи със стартъпи от цял свят.

Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.

Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?


 

Тодор Колев

Презентация в Малта на проекта на „Комрад Кооператив“ „ScyNet“

– Казваш, че не трябва да сме колело в системата, а двигател. Че хората не сме изпълнители, а творци. Че светът се променя, а ние не сме готови за това, което се задава. В какво време живеем?

– През последните години съм разочарован от това, че хората не виждат света, в който живеят. Има някаква

димна завеса, която ги държи хипнотизирани, лашкани напред-назад от мейнстрийм медията,

за да не забелязват какво им се случва. 2014-а беше много повратна година за мен. Винаги съм бил любознателен, но дотогава се бях забил в бизнеса и си казах: „Време е да се поинтересувам накъде върви светът. Ще прочета всички възможни книги, ще изгледам всички филми, за да видя какво ни чака през следващите години“.

Така научих за теорията за експоненциалното развитие на Рей Кърцуайл. Той има списък на сбъднати технологични прогнози още от 80-те години, продължават да се сбъдват и сега – технологиите растат експоненциално. За 2045 г. той предвижда сингулярността, момента, когато изкуственият интелект става неконтролируем. Първо беше казал, че през 2029-а ще имаме изчислителна мощ, равна на един човешки мозък, после коригира тази прогноза на 2023-а.

Оттогава чакам 2023-а… и през декември миналата година излезе ChatGPT, който беше голям фурор. Той се базира на алгоритъма GPT 3.5 със 175 милиарда параметъра. През 2023 г. чакаме GPT-4, който по неофициални изказвания ще има 100 трилиона, което ще надмине броя на невроните в човешкия мозък. По всичко личи, че наистина ще преминем тази граница.

 

Тодор Колев

Тодор Колев получава грамота от наградите „Джон Атанасов“ през 2019 г.

 

– Да, доста интересни неща очакваме от GPT-4, макар че, като че ли, параметрите ще са по-скромни и това вече се оказва не чак толкова важен показател. Но пък, наистина, говорейки за сингулярността… Кърцуайл отново ще се окаже прав. Какво променя това?

– Ето един пример. Работим по интелигентни асистенти, системи за диалог, насочени към конкретни задачи, имаме комерсиален проект за гласови ботове. Разработваме ги съвместно с друга голяма софтуерна компания, която ще ги продава.

Ако заработи, служителите в колцентрове, стават излишни.

Ето едно много погрешно масово разбиране – хората си мислят, че изкуственият интелект ще замени работниците на строежа. Скоро правих ремонт, тях няма да ги замени и след 1000 години – това чукане, псуване и намиране на чалъм няма да го оправи ИИ. Ще замени тарикатите в офисите –

от хората в колцентъра до некадърните програмисти през следващите няколко години ги грози безработица.

И това е само началото. Но има един инстинкт, по който масово казват: „Аз мога да правя повече от този ИИ“. „О, ама ChatGPT прави грешки!“ Да, все едно ти не правиш грешки! Само че на него растежът му е експоненциален. Хората догодина няма да са два пъти по-добри, а изкуственият интелект ще е.

Тук идва проблемът, че

хората отъждествяват смисъла на своя живот с изпълняването на задачи.

Огромна грешка! И това, че ИИ започва да изпълнява задачи толкова добре, колкото тях, много ги напряга. Започват да се чудят: какъв е смисълът от мен? И отговорът е: никакъв. До момента, когато ти си нещо, което изпълнява задачи, вярвай ми, винаги ще се намери технология, която да ги изпълнява по-добре от теб. Обаче човекът има едно свойство, което ИИ нямам идея как би придобил: да имаш цел, желанието да я постигнеш. И тази цел не е да си изпълниш квотичката, да си вземеш заплатката и да си живееш животеца, а отвъд това.

 

Тодор Колев

„Комрад кооператив“ печели финансиране от 250 000 евро.

 

– Но творците като че ли винаги са били малцинство, в по-широк или конкретен план.

– В теологията има една теза, че човек е докоснат от Бог. Образът на Сътворението, в който Бог е протегнал ръка да го докосне, човекът също, но пръстът му е леко свит. Той трябва да направи усилие, трябва да го поиска.

Докосването от Бог означава, че човекът е творец по природа.

Ако не изпълняваме ролята си на творци, ставаме една биомаса, която може би наистина е излишна в този си обем.

Това ни казва световната политика. Влизаме в турбулентни времена, където изглежда, че средната класа и по-голяма част от населението не го чака нищо добро. От пандемии, войни, инфлация, липса на храна. Същевременно изглежда, че върхушката на света не се интересува да оправи проблема. Ако изобщо прави нещо, по-скоро е да налива масло в огъня, пример: войната в Украйна.

Хората в миналото са имали по-голямо усещане за творене. Когато живееш на село, природата е пред теб и те блъска, започваш да търсиш начин да се справиш с живота, без да изпълняваш рецепти. Днешното общество живее в изкуствена среда, създадена през ХХ век, с централизирана икономика, йерархия от шефове и работници.

Преди няколко години вярвах, че хората могат да разберат всичко това. Затова и създадох един кооператив – да направим нещо, да покажем, че може. Да работим заедно, да имаме цел и тя да не е да вземаме заплата, да си свършим работата, а да е отвъд нормата, отвъд това, което е познато.

За жалост, през последните 5-6 години разбрах, че това е химера и хората масово не се интересуват от тези неща. Масово народът може да е бил докоснат от Бог, но е забравил това, не иска да си опъне пръстчето. Ситуацията е по-скоро безнадеждна.

 

Тодор Колев

Тодор с колегите му С Бранимир (вляво) и Божидар

 

– Спомена кооператива, създаден от теб, той е доста нетипично начинание – организация, в която няма служители и шефове, няма заплати, а всеки получава това, което е заслужил с работата си. Как се развиха нещата?

– Да, това е „Комрад Кооператив“ – един експеримент, който започнахме през 2017-а с тези мои идеи и концепции, които разказвах на останалите. Имам такъв проблем – много бързо хората се захласват по това, което казвам и искат да се включат, но не винаги разбират какво имам предвид.

Мнозина дойдоха, за да работят – мислеха, че това е стартъп, обикновена компания. Аз седя и им обяснявам, че идеята е за организация, която никой не притежава, тя е на всички и същевременно на никого, автономна е, кооперативна, а те идваха, за да са на заплата. Много ме дразнеше това, че всички очакваха аз да водя, а моята цел беше точно обратната – да участвам в организация, в която имаме обща цел и никой не е водачът „спасител“.

Привлякохме общо около 400 000 евро инвестиция, което беше впечатляващо – срещу тях инвеститорите дори не получаваха дялова собственост, защото сме кооперация, а не фирма. Поизхарчихме парите, правихме проекти, които имаха добра идея, но хората ги възприемаха като работа, а не като кауза. През 2019 г. решихме да замразим кооператива, но останаха пари и малко след това започнаха да се появяват нови съмишленици, идеята се възроди.

 

Тодор Колев

В Института по математика и информатика на БАН с журито и кандидатите за участие в програмата Research Summer School (RSI’2023) в MIT. Тази година там ще участва Радостин Чолаков.

 

– Над какво работите сега?

– С двама мои колеги от „Обекто“ – Бранимир и Божидар, решихме да правим нещо, което е изцяло нова концепция за блокчейн мрежа. Казва се „Апокриф“ и го развиваме в кооператива, защото искаме един ден зад проекта да стои децентрализирана автономна организация, не компания. Работим от 3 години и проектът става все по-ясен като концепция. Изпълни се и една от мечтите ми – някой друг да стане председател на кооператива, сега това е Божидар.

Целта на „Апокриф“ е да стане децентрализиран клауд, да може да се качват приложения, както в другите клаудове, но да не се изпълняват само на една машина или клъстер, а на цяла мрежа.

Правим „Апокриф“ парче по парче с идеята накрая да ги сглобим. Работим като истински блокчейн проект, какъвто едно време беше „Етериум“. После се появиха всякакви шарлатани, но това беше идеята му – мрежа с отворен код, която е нецензорируема и неспираема.

 

Тодор Колев

Награди „Джон Атанасов“ през 2017 г. получават Звездин и Георги от екипа на „Комрад Кооператив“.

 

– Ти си ментор на млади хора като Звезделин Бесарабов и Радостин Чолаков – двама души, които са съвсем млади, а са изключително перспективни и са натрупали впечатляващи награди…

– Да, те са по-известни, но имам и доста други ученици. Например, тримаса „хоумскулъри“ – никога не са били част от традиционната образователна система. Един от тях – Божидар, е изключително добър, а отритнат и отхвърлен от системата. С него се запознахме на едно от малкото състезания, на които го приеха, на другите не го допускаха, защото не е ученик тук, а дистанционно учи в американската система. Интересно е, че

тези младежи се оказват по-добри от другите, които минават през училищата, просто никой не знае за тях.

Сега имам един нов ученик – Петър Петров от Свищов, много интересно дете, на 12 години. Завършил е СофтУни, Наков ми го препоръча. Вече иска да работи, много е напред с материала.

Когато човек е „хоумскулър“, това да търси знание за него е лична отговорност, иначе някой те кара. Другите са много любознателни, но имат рамка.

 

Тодор Колев

Награди „Джон Атанасов“ 2022 г. – този път отличени са Ради, Сашо и двама негови ученици – Георги и Денис.

 

– В този контекст – не е ли и обществото, което унищожава творците? Сещам се например за коментарите във фейсбук, когато пуснах материала за Ради, бяха безпричинно ужасяващи.

– Да, точно това правим. Още от античността има едно философско разделение – между обществото и природата. Даже има тълкувания, че обществото е творение на дявола, а природата – на Бог. Всички лоши черти на човека идват от поведението му в обществото. Разбира се, чисто еволюционно нямаше да сме тук, ако нямахме общества, но въпросът е какво следва.

Един много интересен учен – Майкъл Левин, казва, че всяка интелигентност е колективна интелигентност. Неговите теории са на ниво клетки, прави впечатляващи експерименти и развива много интересни идеи. Например, какво представлява ракът? Група клетки, които са скъсали комуникацията си с останалата част от организма и се мислят за отделен организъм. Но са твърде малки и така свеждат съществуването си до най-примитивната форма, която се грижи само за оцеляване и размножаване.

От друга страна, защо роботите нямат рак? Защото при тях всичко е йерархично и управлявано – няма място за своеволия на отделните компоненти. Роботите обаче някак си не са живи, нямат автономност – те имат функция и задачи, но не и цел. Всеки един от компонентите им има функция и задачи, но не и собствена цел. При живите организми е фундаментално различно, там всеки един компонент има собствена цел и ако всички компоненти колаборират добре, имаме здрав организъм.

Освен това, колкото по-сложна е една система, толкова по-трудно е тя да се управлява централизирано. Според Левин можем с правилната среда и сигнали да убедим група клетки да работят заедно, за да създадът сложен орган като око, но нямаме никакъв шанс, ако тръгнем да инструктираме всяка клетка поотделно какво да прави.

Текущото ни общество е свикнало да работи йерархично и хората, които имат смисъл на живота, са само тези по върха, останалите изпълняват това, което им се каже и с поколения са били тренирани да го правят.

Тази система ще рухне от собствената си тежест. Има все повече турбуленции и проблеми на много нива.

Едно общество, в което отделните хора имат своите смислени творчески цели, би било много по-здраво. Това е например идеята на блокчейн – хората си взаимодействат, някои могат да бъдат дори зловредни, но има начин да постигнем съгласие относно истината, без да си вярваме един на друг.

 

Тодор Колев

С президента Румен Радев на държавно посещение в Катар

 

– Да, но всички опити да се промени системата драстично, са се превръщали в утопия и са се провалили по един или друг начин…

– Така е. Да се тупна в гърдите, да развея знамето и да кажа: „Хора, хайде да се организираме по този начин!“, е абсолютно тъпотия. Това ще се провали по същата причина, поради която и другото. Защото някой интелектуализира това, което трябва да стане и започва да го налага през интелектуалната си сила.

Нищо няма да стане, защото някой го е е направил, а ще се случи, защото е естественият път.

Не че някой ще се събуди с идея, а ще е естественото развитие. Напредъкът на технологиите е експоненциален от 1900 г., расте безотказно, на графиката не се виждат финансови кризи, не се виждат войни. Курцвейл казва и доказва, че

технологията е природна сила сама по себе си и се развива независимо от това, което правят хората.

По същия начин е и обществото. В момента сме на някакъв предел, когато сегашната система ще бъде разрушена, както, да речем, колапсът на бронзовата епоха. После ще се роди нова и не защото някой я е измислил, а защото това е логичната стъпка. По-стабилното състояние на системата, както казва Левин.

Аз мисля по темата не защото искам да развея знамето, а защото искам да предвидя какво, така или иначе, ще стане.

 

Тодор Колев

3 март на връх Шипка

 

– Как според теб ще изглежда този колапс?

– Геополитически вървим към мултиполярен свят – вече няма да има една световна империя, която да контролира целия свят. Появяват се ревизионери в историята като Китай и Русия, които се заявяват като полюси. Постепенно ще започне разпадът на лагери.

Това, че ще има много империи, ще промени и търговията. Досега имахме някакви международни организации и правила, които бяха общи, уж световни, но с щаб квартири в Ню Йорк. Сега се появяват алтернативни организации, примерно БРИКС създават паралелни структури. Започваме да имаме все повече островчета.

Но за да имаме световна икономика, ще трябва да намерим начин за обща истина, без да си вярваме, което е дефиницията на блокчейн. Да, разбира се, където има лесни пари, има и схемаджии, те са първите, които започват да виреят там. Но фундаментът на тази технология е именно това – да можем да постигнем истина, без да си вярваме, даже бидейки напълно убедени, че останалите са зловредни.

Бъдещият свят първо ще започне да работи на блокчейн като технология, второ – хората ще усвояват този мироглед и в отношенията помежду си. Разцепвайки се на по-малки групи, някои просто няма да оцелеят, защото не могат да се справят с този нов свят. Но това, което ще продължи да живее, ще бъде малко и автономно. Поради това, че нямаме хегемон, ще се научаваме да работим самостоятелно под най-различни форми, както като индивиди, така и в малки групи, които грубо може да наричаме кооперативи. Това беше целта и на експеримента ми.

Задаващото се атомизиране има два варианта. Това, което се опитва да направи империята, е да го използва за контрол. Тоест, разделяне на хората с цел контрол и с осъзнаването, че не всички са нужни в една бъдеща икономика, движена от изкуствения интелект.

От друга страна: атомизирането може да наклони везните към автономните системи. Затова сме в точката на бифуркация, може да отидем или в дистопичния свят по Оруел, или в друг, по-добър свят. От всички нас зависи как ще развият нещата, дано все пак го осъзнаем…

 

Тодор Колев

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This