Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

сеп. 16, 2022 | Технологии

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

16 септември 2022 | Технологии

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се появи в края на 2020-а и малко по малко даде шанс да изследователи от различни посоки да използват възможностите му, за да покажат невиждани до момента пробиви. В създаването и редактирането на текстове, в превода, в генерирането на компютърен код, за свръхнапреднали чатботове и какво ли още не.

И ето че идва следващият състезател. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро. Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе нещо наистина различно?

 

GPT-4

Изображенията, които виждате, са създадени от „детето“ на GPT-3 – DALL·E. Под всяка от тях ще намерите описанието, зададено на алгоритъма. Тук имаме „маслено платно на Анри Матис на робот хуманоид, който играе шах“

 

G пи три

И така, става дума за модел от висшия пилотаж на изкуствения интелект – дълбоките невронни мрежи. Този тип алгоритми стават изключително добри тогава, когато имат достъп до масивни обеми от информация, на базата на които се учат да търсят и намират закономерностите. После изпълняват поставената задача – например да генерират свой текст по зададени параметри.

Съкращението идва от „генеративен предварително обучен трансформатор“, Generative Pretrained Transformer. Всяка от версиите всъщност не е един модел, а група от такива, които имат различно предназначение.

Когато става дума за някои от големите компании, те разчитат на свои алгоритми в това начинание. Големият плюс на OpenAI, както си личи и от името на начинанието, стартирано от Илон Мъск и съмишленици, е, че дава достъп на разнообразни проекти до претренирания модел, който се справя добре с широк кръг задачи. Оттук нататък е работа на отделните екипи да формулират заданието си и да го подготвят така, че да се възползват от уменията на алгоритъма.

Най-впечатляващи бяха успехите във всички области, свързани с текста. GPT-3 беше безспорен пробив, що се отнася до каквито и да било манипулации, свързани с думи. Разбира се, тези възможности бяха преди всичко свързани с английския език. Появиха се приложения, с които невероятно успешно се обработва текст – той бива редактиран, пренаписван в различни стилове и какво ли още не. Оказа се, че платформата работи невероятно добре и в други посоки – например генерирането на компютърен код или ноти. Всичко, което по някакъв начин може да бъде сведено до писмени знаци.

 

GPT-4

„Добър, приятелски настроен робот от Ренесанса“

 

G(PT)enius

А също и в наподобяването – например в провеждането на разговор.

Дали и следващият член на GPT семейството ще донесе подобен пробив, но в следващите области? Това е един от въпросите, които си задават специалистите в областта на изкуствения интелект. Както неотдавна каза футуроложката доц. Мариана Тодорова, от GPT-4 се очакват големи неща. Всички в тази област са наострили уши, докато, за съжаление, конкретните новини за уменията на бъдещия алгоритъм все още остават неясни.

Например, що се отнася до броя на параметрите, с които ще бъде обучен. Данните са ужасно противоречиви. В началото се говореше, че ще са десетки трилиони, после трилион… докато накрая се оказва, че е по-вероятно да става дума за дори по-малко входни данни, отколкото тези, с които беше обучен предшественикът му.

GPT-1 дойде през 2018-а, година по-късно пристигна и наследникът му, който беше обучен на 1,5 милиарда параметъра. Прословутият вариант 3 беше представен през 2020-а със своите 175 милиарда единици информация. Така четвъртата версия се бави от ритъма на пускане на останалите, а ето че учудва и по другия водещ показател…

 

GPT-4

„Два робота обсъждат бъдещето, реалистично изображение“

 

G си ти

В началото, покрай еуфорията, дошла с налагането на третата версия, се говореше, че последващата я ще бъде обучена със 100 трилиона параметъра и с това за първи път ще бъде достигнат броят на синапсите – връзките между невроните, които всеки от нас приютява в мозъка си. А ето, че крачката ще бъде по-скоро назад – към дори по-малко от 175-те милиарда.

По-скоро ще се разчита на по-развити алгоритми. И на по-внимателен подбор на това какво точно ще съдържат данните за самообучение.

Факт е, че закономерностите в тази посока до момента изглеждаха незаобиколими. Дълго време развитието на невронните мрежи се забавяше от невъзможността на компютрите да обработват данните в обемите, които са им нужни. После, някак естествено, хардуерът напредна и стана ред на софтуера да го настигне. Защото се оказа, че обемът има значение за това да подобрява резултатите само тогава, когато е смислено подаден. Когато невронните мрежи се учат не на базата на телефонния указател, а на повече и повече текстове, които обаче са смислено структурирани.

Новината, че GPT-3 ще бъде обучен на по-малко параметри дойде от думите на изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман, който, за съжаление, рядко дава интервюта по темата. Той каза още, че макар базата, с която бъдещият алгоритъм ще бъде „захранен“, да е по-скромна, той ще е значително по-сложен от своя предшественик. Обучението му ще изисква значително по-голяма изчислителна мощ, но той ще се справя с много повече поставени задачи.

 

GPT-4

„Много интелигентен и симпатичен андроид, който има чувства“

 

Размерът…

Така или иначе, GPT-3 и до момента, макар безспорно да е най-известният, далеч не е изкуственият интелект, който държи първенството по брой параметри, на които е обучен. Gopher например е „прочел“ 280, PaLM – 540 млрд.

Обучението е най-ключовата част от работата на дълбоките невронни мрежи. В началото те са просто поредици от алгоритми, които не са способни да решават задачи. Трябва да бъдат „захранени“ с максимално голям обем информация, на базата на който да свикнат да намират закономерностите, да търсят важните фактори, да дават повече тежест на тези части от мрежата, които се оказват по-показателни.

Дълго време изглеждаше, че взаимовръзката е пряка – колкото повече са данните, толкова по-прецизни са резултатите. Според много от учените обаче вече сме постигнали предела от това данните да има смисъл да растат като обем, докато е много по-важно как точно работят алгоритмите, каква е архитектурата на невронната мрежа.

 

GPT-4

„Маслена картина на Ван Гог на робот хуманоид, който пие бира“

 

G(PT) точка

Важно уточнение, което трябва да направим, е, че що се отнася до дълбоките невронни мрежи, уви, ние знаем твърде малко за конкретния начин, по който функционират. Те са затворена, черна кутия, поредица от слоеве алгоритми, за които знаем само входните и изходните данни. Можем да им влияем с различни допълнителни параметри, но като цяло как точно са били обучени от приемането на данните си остава енигма. Какво се случва „вътре“, кои параметри ги „вълнуват“, все още са важни и недостатъчно отговорени въпроси, за които се търсят нестандартни решения (като например „дълбокия сън“).

Някъде тук идва следващият голям въпрос: ако GPT-4 в крайна започне да дава точен отговор във все повече области, дали той няма да е и поредната стъпка към евентуалния бъдещ генерален изкуствен интелект? Или поне ще е нещото, което все повече го наподобява.

Още нещо любопитно, което вече се знае за GPT-4, е, че той отново ще бъде обучаван само с текст. През последните години станаха популярни начинанията, при които се търси мултимодалност – данните, които се подават, са не само текст, но и изображения, звуци, видео. Популярен и впечатляващ пример в тази посока е DALL·E – алгоритъмът, който създава изумителни изображения на базата на описание.

И въпреки това… DALL·E също се крепи на плещите на GPT-3, това е алгоритъмът, „изрисувал“ картините, които виждате. Защото се оказва, че невронната мрежа е способна на чудеса и когато е обучена допълнително. Да, ИИ художникът е обучен на базата на връзка между текст и изображение, но само като форма на надграждане над чисто текстовия алгоритъм. Той е своеобразен специфичен вариант на GPT-3, каквато е и платформата за генериране на компютърен код Codex.

Много специалисти очакваха, че и GPT екипът ще се насочи в тази посока. И все пак, за момента се оказва, че е по-ефективно да се получават успешни решения на широк кръг проблеми, като за основа се използва единствено текст. Което е странно, доколкото невронните мрежи би трябвало да наподобяват мозъците ни, които, разбира се, са „захранвани“ с много по-разнообразна информация. Очевидно идеята на OpenAI е да развият докрай възможностите на текстовите модели, преди да се пренасочат към още по-сложното мултимодално бъдеще.

 

GPT-4

„Умен и чувствителен робот андроид, създаден по време на Ренесанса“

 

В началото беше текстът

В тази посока е любопитно мнението на Иля Суцкевър, изследователят начело на учените в OpenAI. Още през 2020-а той прогнозира, че „до края на 2021-а езиковите модели ще започнат да разбират и визуалния свят. Сам по себе си текстът може да изразява огромен обем информация за заобикалящия ни свят, но не е завършен, защото също така ние живеем и във визуален свят“.

И след като няколко пъти става дума колко е важна точната информация, любопитно е да погледнем каква всъщност е тя. За GPT-4 все още можем само да предполагаме, но това е известно за неговия известен предшественик.

Над 90% от данните, с които той е захранен, са от англоезични източници, което обяснява и защо алгоритъмът е толкова добър конкретно на „родния“ си език. Целият обем данни е с размер 45 терабайта, можете да си представите колко много текст може да се побере вътре. Най-голяма част от тях – 410 милиарда единици са от колекцията Common Crawl, свободно достъпна база данни, която сканира и запазва информацията от целия интернет. Тоест, именно там попадат и най-разнообразните текстове. На тази база се падат и цели 60% от тежестта – това какво значение им отдава алгоритъмът. 22% идват от база, където се събират публикации в Reddit, събрали поне 3 положителни гласа.

GPT-3 е „чел“ от две бази данни общо 67 милиарда думи, събрани в различни книги, с общо „тегло“ 16%. Най-малко – 3 милиарда, са единиците, които са въведени от англоезичната Wikipedia, те все пак имат значително по-високо за пропорцията тегло от 3%.

Интересен повод да се замислим… ами ако създателите му бяха дали да „чете“ повече книги и по-малко случайни текстове?

 

GPT-4

„Много разумен и готин андроид, който се държи като човек“

 

Ти си GPT

Всичко това дава и още поводи за замисляне какво ни очаква с идването на 4-ата версия. Ако 4-ия GPT наистина е значително по-съвършен алгоритъм, той например би могъл да е способен изключително бързо да генерира неразличими от истината фалшиви видеа, по-известни като дийп фейк. Или пък текстове, масиви от информация, които няма да могат да бъдат различени от създадените от човека. Ако чатботовете все още могат лесно да бъдат хванати „в крачка“, дали сега няма да станат още по-убедителни?

Така идват и следващите важни въпроси, които постоянно гостуват на „Дигитални истории“. За бъдещето ни като хора, за технологиите, които могат и променят всичко, колкото и да сме скептични понякога. Интересното бъдеще отдавна е тук и става все по-интересно. А несъмнено част от голямата картина съвсем скоро ще бъде и GPT-4 – натоварен с огромни очаквания и надежди… и, разбира се, задължителната в тази тема щипка притеснение.

А кое трябва да бъде повече? Очаквайте следващата Дигитална история! С проф. Преслав Наков, един от световните специалисти в областта на ИИ и обработката на естествени езици, заедно ще вперим поглед в бъдещето!

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Стив Джобс воскресе!

Стив Джобс воскресе!

Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.
Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско.
Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.
Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами?
Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This