Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

сеп. 16, 2022 | Технологии

Идва GPT-4, който обещава да промени всичко

16 септември 2022 | Технологии

Надали има в света на прословутия изкуствен интелект алгоритъм, по-прочут от GPT-3. Тук можете да прочетете подробно как и защо решението на OpenAI се оказа сериозен пробив в редица области. Той се появи в края на 2020-а и малко по малко даде шанс да изследователи от различни посоки да използват възможностите му, за да покажат невиждани до момента пробиви. В създаването и редактирането на текстове, в превода, в генерирането на компютърен код, за свръхнапреднали чатботове и какво ли още не.

И ето че идва следващият състезател. Макар и забавил се спрямо първоначалните очаквания, GPT-4 се очаква да бъде представен съвсем скоро. Дали от него можем да получим дори много повече? С какво се различава от предшественика си? Кои са областите, в които очакваме да донесе нещо наистина различно?

 

GPT-4

Изображенията, които виждате, са създадени от „детето“ на GPT-3 – DALL·E. Под всяка от тях ще намерите описанието, зададено на алгоритъма. Тук имаме „маслено платно на Анри Матис на робот хуманоид, който играе шах“

 

G пи три

И така, става дума за модел от висшия пилотаж на изкуствения интелект – дълбоките невронни мрежи. Този тип алгоритми стават изключително добри тогава, когато имат достъп до масивни обеми от информация, на базата на които се учат да търсят и намират закономерностите. После изпълняват поставената задача – например да генерират свой текст по зададени параметри.

Съкращението идва от „генеративен предварително обучен трансформатор“, Generative Pretrained Transformer. Всяка от версиите всъщност не е един модел, а група от такива, които имат различно предназначение.

Когато става дума за някои от големите компании, те разчитат на свои алгоритми в това начинание. Големият плюс на OpenAI, както си личи и от името на начинанието, стартирано от Илон Мъск и съмишленици, е, че дава достъп на разнообразни проекти до претренирания модел, който се справя добре с широк кръг задачи. Оттук нататък е работа на отделните екипи да формулират заданието си и да го подготвят така, че да се възползват от уменията на алгоритъма.

Най-впечатляващи бяха успехите във всички области, свързани с текста. GPT-3 беше безспорен пробив, що се отнася до каквито и да било манипулации, свързани с думи. Разбира се, тези възможности бяха преди всичко свързани с английския език. Появиха се приложения, с които невероятно успешно се обработва текст – той бива редактиран, пренаписван в различни стилове и какво ли още не. Оказа се, че платформата работи невероятно добре и в други посоки – например генерирането на компютърен код или ноти. Всичко, което по някакъв начин може да бъде сведено до писмени знаци.

 

GPT-4

„Добър, приятелски настроен робот от Ренесанса“

 

G(PT)enius

А също и в наподобяването – например в провеждането на разговор.

Дали и следващият член на GPT семейството ще донесе подобен пробив, но в следващите области? Това е един от въпросите, които си задават специалистите в областта на изкуствения интелект. Както неотдавна каза футуроложката доц. Мариана Тодорова, от GPT-4 се очакват големи неща. Всички в тази област са наострили уши, докато, за съжаление, конкретните новини за уменията на бъдещия алгоритъм все още остават неясни.

Например, що се отнася до броя на параметрите, с които ще бъде обучен. Данните са ужасно противоречиви. В началото се говореше, че ще са десетки трилиони, после трилион… докато накрая се оказва, че е по-вероятно да става дума за дори по-малко входни данни, отколкото тези, с които беше обучен предшественикът му.

GPT-1 дойде през 2018-а, година по-късно пристигна и наследникът му, който беше обучен на 1,5 милиарда параметъра. Прословутият вариант 3 беше представен през 2020-а със своите 175 милиарда единици информация. Така четвъртата версия се бави от ритъма на пускане на останалите, а ето че учудва и по другия водещ показател…

 

GPT-4

„Два робота обсъждат бъдещето, реалистично изображение“

 

G си ти

В началото, покрай еуфорията, дошла с налагането на третата версия, се говореше, че последващата я ще бъде обучена със 100 трилиона параметъра и с това за първи път ще бъде достигнат броят на синапсите – връзките между невроните, които всеки от нас приютява в мозъка си. А ето, че крачката ще бъде по-скоро назад – към дори по-малко от 175-те милиарда.

По-скоро ще се разчита на по-развити алгоритми. И на по-внимателен подбор на това какво точно ще съдържат данните за самообучение.

Факт е, че закономерностите в тази посока до момента изглеждаха незаобиколими. Дълго време развитието на невронните мрежи се забавяше от невъзможността на компютрите да обработват данните в обемите, които са им нужни. После, някак естествено, хардуерът напредна и стана ред на софтуера да го настигне. Защото се оказа, че обемът има значение за това да подобрява резултатите само тогава, когато е смислено подаден. Когато невронните мрежи се учат не на базата на телефонния указател, а на повече и повече текстове, които обаче са смислено структурирани.

Новината, че GPT-3 ще бъде обучен на по-малко параметри дойде от думите на изпълнителния директор на OpenAI Сам Алтман, който, за съжаление, рядко дава интервюта по темата. Той каза още, че макар базата, с която бъдещият алгоритъм ще бъде „захранен“, да е по-скромна, той ще е значително по-сложен от своя предшественик. Обучението му ще изисква значително по-голяма изчислителна мощ, но той ще се справя с много повече поставени задачи.

 

GPT-4

„Много интелигентен и симпатичен андроид, който има чувства“

 

Размерът…

Така или иначе, GPT-3 и до момента, макар безспорно да е най-известният, далеч не е изкуственият интелект, който държи първенството по брой параметри, на които е обучен. Gopher например е „прочел“ 280, PaLM – 540 млрд.

Обучението е най-ключовата част от работата на дълбоките невронни мрежи. В началото те са просто поредици от алгоритми, които не са способни да решават задачи. Трябва да бъдат „захранени“ с максимално голям обем информация, на базата на който да свикнат да намират закономерностите, да търсят важните фактори, да дават повече тежест на тези части от мрежата, които се оказват по-показателни.

Дълго време изглеждаше, че взаимовръзката е пряка – колкото повече са данните, толкова по-прецизни са резултатите. Според много от учените обаче вече сме постигнали предела от това данните да има смисъл да растат като обем, докато е много по-важно как точно работят алгоритмите, каква е архитектурата на невронната мрежа.

 

GPT-4

„Маслена картина на Ван Гог на робот хуманоид, който пие бира“

 

G(PT) точка

Важно уточнение, което трябва да направим, е, че що се отнася до дълбоките невронни мрежи, уви, ние знаем твърде малко за конкретния начин, по който функционират. Те са затворена, черна кутия, поредица от слоеве алгоритми, за които знаем само входните и изходните данни. Можем да им влияем с различни допълнителни параметри, но като цяло как точно са били обучени от приемането на данните си остава енигма. Какво се случва „вътре“, кои параметри ги „вълнуват“, все още са важни и недостатъчно отговорени въпроси, за които се търсят нестандартни решения (като например „дълбокия сън“).

Някъде тук идва следващият голям въпрос: ако GPT-4 в крайна започне да дава точен отговор във все повече области, дали той няма да е и поредната стъпка към евентуалния бъдещ генерален изкуствен интелект? Или поне ще е нещото, което все повече го наподобява.

Още нещо любопитно, което вече се знае за GPT-4, е, че той отново ще бъде обучаван само с текст. През последните години станаха популярни начинанията, при които се търси мултимодалност – данните, които се подават, са не само текст, но и изображения, звуци, видео. Популярен и впечатляващ пример в тази посока е DALL·E – алгоритъмът, който създава изумителни изображения на базата на описание.

И въпреки това… DALL·E също се крепи на плещите на GPT-3, това е алгоритъмът, „изрисувал“ картините, които виждате. Защото се оказва, че невронната мрежа е способна на чудеса и когато е обучена допълнително. Да, ИИ художникът е обучен на базата на връзка между текст и изображение, но само като форма на надграждане над чисто текстовия алгоритъм. Той е своеобразен специфичен вариант на GPT-3, каквато е и платформата за генериране на компютърен код Codex.

Много специалисти очакваха, че и GPT екипът ще се насочи в тази посока. И все пак, за момента се оказва, че е по-ефективно да се получават успешни решения на широк кръг проблеми, като за основа се използва единствено текст. Което е странно, доколкото невронните мрежи би трябвало да наподобяват мозъците ни, които, разбира се, са „захранвани“ с много по-разнообразна информация. Очевидно идеята на OpenAI е да развият докрай възможностите на текстовите модели, преди да се пренасочат към още по-сложното мултимодално бъдеще.

 

GPT-4

„Умен и чувствителен робот андроид, създаден по време на Ренесанса“

 

В началото беше текстът

В тази посока е любопитно мнението на Иля Суцкевър, изследователят начело на учените в OpenAI. Още през 2020-а той прогнозира, че „до края на 2021-а езиковите модели ще започнат да разбират и визуалния свят. Сам по себе си текстът може да изразява огромен обем информация за заобикалящия ни свят, но не е завършен, защото също така ние живеем и във визуален свят“.

И след като няколко пъти става дума колко е важна точната информация, любопитно е да погледнем каква всъщност е тя. За GPT-4 все още можем само да предполагаме, но това е известно за неговия известен предшественик.

Над 90% от данните, с които той е захранен, са от англоезични източници, което обяснява и защо алгоритъмът е толкова добър конкретно на „родния“ си език. Целият обем данни е с размер 45 терабайта, можете да си представите колко много текст може да се побере вътре. Най-голяма част от тях – 410 милиарда единици са от колекцията Common Crawl, свободно достъпна база данни, която сканира и запазва информацията от целия интернет. Тоест, именно там попадат и най-разнообразните текстове. На тази база се падат и цели 60% от тежестта – това какво значение им отдава алгоритъмът. 22% идват от база, където се събират публикации в Reddit, събрали поне 3 положителни гласа.

GPT-3 е „чел“ от две бази данни общо 67 милиарда думи, събрани в различни книги, с общо „тегло“ 16%. Най-малко – 3 милиарда, са единиците, които са въведени от англоезичната Wikipedia, те все пак имат значително по-високо за пропорцията тегло от 3%.

Интересен повод да се замислим… ами ако създателите му бяха дали да „чете“ повече книги и по-малко случайни текстове?

 

GPT-4

„Много разумен и готин андроид, който се държи като човек“

 

Ти си GPT

Всичко това дава и още поводи за замисляне какво ни очаква с идването на 4-ата версия. Ако 4-ия GPT наистина е значително по-съвършен алгоритъм, той например би могъл да е способен изключително бързо да генерира неразличими от истината фалшиви видеа, по-известни като дийп фейк. Или пък текстове, масиви от информация, които няма да могат да бъдат различени от създадените от човека. Ако чатботовете все още могат лесно да бъдат хванати „в крачка“, дали сега няма да станат още по-убедителни?

Така идват и следващите важни въпроси, които постоянно гостуват на „Дигитални истории“. За бъдещето ни като хора, за технологиите, които могат и променят всичко, колкото и да сме скептични понякога. Интересното бъдеще отдавна е тук и става все по-интересно. А несъмнено част от голямата картина съвсем скоро ще бъде и GPT-4 – натоварен с огромни очаквания и надежди… и, разбира се, задължителната в тази тема щипка притеснение.

А кое трябва да бъде повече? Очаквайте следващата Дигитална история! С проф. Преслав Наков, един от световните специалисти в областта на ИИ и обработката на естествени езици, заедно ще вперим поглед в бъдещето!

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия...

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели,...

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен център, уникален за целия...

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед звучи като приказка. И е приказка, само че от дигиталните времена. Някак по български, започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене…...

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Много Дигитални истории звучат като научна фантастика, а вече се случват пред очите ни. В други случаи големите надежди, които възлагаме на дадена технология, не се оказват оправдани. И някой, който...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Разделяй и владей онлайн

Разделяй и владей онлайн

Дали някое от най-смислените събития в историята ни, безспорен еталон за които е Съединението, би могло да се случи във времената на социалните мрежи?
Дали наистина във времето, когато онлайн средата предопределя съзнанието ни дори повече от офлайн битието, си струва да повтаряме прословутото: „Съединението прави силата?“
6 септември, планирани са бунтове в много градове. Правителството на Източна Румелия трябва да бъде свалено с мирен преврат… обаче всичко се проваля. Новината попада в неправилната фейсбук група и се почва. „Тия нищо не знаят“ „Вие сте николайофили!“ „Слуги на падишаха“ „Vsi4ko mi e qsno“ „Позор!!!!“ „Ганя…“ „Лираджии“ „Жълтопаветници“ (хем ги няма още жълтите павета) „Аз може да не разбирам, ама…“ „Който мисли така, да ми се маха от приятелите“.

повече информация

Най-новите:

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

„Днес дори разумните аргументи не убеждават“

Светослав Иванов е знаков журналист, репортер и водещ, защото търси не само актуалното, но и смисленото, дълбокото. Историите, които могат да вълнуват, които показват, че и правенето на телевизия все още може да бъде изкуство.
Какво ли би попитал той своя събеседник, ако насреща му стои съвършен изкуствен интелект? Кои са най-големите опасности, които носят за обществото този тип технологии? Защо хората на различно мнение днес често се оказват в „онлайн затвор“? Ще успеем ли да създадем алгоритъм, който да разказва трогателни истории като Иво Иванов?

повече информация
„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?
Как ли ще разтълкуват алгоритмите за генериране на изображение класически цитати от българската литература?
Този тип ИИ е хит през последните месеци, той е изумителен пример за това на какво са способни вече технологиите. Заради него се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. А какво ли ще се случи, когато го „захраним“ със строфите на доказани майстори?
Ето прелюбопитните резултати!

повече информация
„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

„Сега е важно държавата и обществото да подкрепят INSAIT“

INSAIT е най-добрата новина за българския айти свят, а и за целия образователен сектор от десетилетия. Като че ли от нищото в София в началото на 2022-а се появи модерен институт, уникален за региона.
Начинанието се ражда благодарение на упоритите усилия на проф. Мартин Вечев. Идеята му идва през 2003 г., докато кандидатства за докторантура в Кеймбридж и на поредната бланка трябва да попълни какво мечтае да постигне през следващите 20 години.
Но как се случи тази тиха научна революция? Какви са най-големите рискове пред начинанието? Как ще изглежда България, ако проектът се развие според очакванията? За какво мечтае неговият създател?
Как проф. Вечев успя да доведе тази седмица в София някои от световните учени, които създават утрешния ден?

повече информация
Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Dronamics. „Мечтите трябва да са амбициозни!“

Историята на двамата братя и черния лебед е приказка, само че от дигиталните времена. Започва с разговора как да се изпрати в чужбина една тенекия сирене… а днес Dronamics е може би най-обещаващият и самобитен български стартъп, който носи в себе си огромния потенциал да промени цялата транспортна индустрия.
Двамата братя са изпреварили с години състезатели като Amazon и DHL, до края на 2022-а прототипният им дрон – „Черният лебед“, ще полети на първия си търговски полет. Той носи товар от 350 килограма на 2500 километра със скорост почти 200 км/ч и разход на гориво… под 7 на 100.
„Летяща баничарка“ го нарича Свилен Рангелов. Срещаме се, за да ни разкаже пъстрата история дотук. Как проект, започнал у нас, води с няколко години пред Amazon? Как ще изглежда невероятното бъдеще на транспортната индустрия, ако „Черният лебед“ прелети успешно и последните стъпки от дългия си път към успеха? Защо ли двамата братя от 8 години не се бръснат и си струва… всички да стискаме палци най-накрая да ги видим без бради?

повече информация
Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Експеримент: може ли ИИ да пише вместо нас?

Безспорно всеки ден вече четем текстове, генерирани от алгоритъм. Как става това на практика?
Има ли програми, базирани на изкуствен интелект, готови да вземат хляба на хората, които работят със слово?
Репортери, редактори, коректори, копирайтъри, дигитални маркетолози, писатели, преводачи… кои от всички тях най-скоро могат да бъдат „заместени“?
Срещам се с няколко от най-популярните приложения за генериране и обработка на текст. Ето какво имат да покажат те.

повече информация
Славяни от всички страни, усмихнете се!

Славяни от всички страни, усмихнете се!

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

повече информация
Share This