„Успехът онлайн е за тези, които знаят на кого говорят“

юли 16, 2021 | Срещи

„Успехът онлайн е за тези, които знаят на кого говорят“

16 юли 2021 | Срещи

Дигиталният маркетинг е значима част от живота на всеки от нас, независимо дали го усещаме и дали го искаме.

Навлизаме в дълбоките му дебри с най-подходящия гост – Василена Вълчанова. Самата тя е увлекателен разказвач на Дигитални истории в англоезичния си сайт, а преди това – повече от 10 години в блога за маркетинг и комуникации „Васи ли?!“. Нашата гостенка има огромен и пъстър опит в своята област, работила е със световни брандове като BMW и DELL и с фирми от най-различни браншове и с различни амбиции. Обича да споделя огромните си знания и като преподавател.

Темата на днешната ни среща е многоликият успех онлайн. На чие рамо каца птиченцето в ожесточената битка за внимание в мрежата? Трябва ли да сме готови на всичко, за да постигнем успеха? Има ли етика в маркетинга? А творчество ли е той, или просто набор от правила?


 

– Чел съм в твое интервю, че мечтаеш един ден маркетингът да спре да се асоциира с „манипулация“. За много хора, включително и за мен, признавам си, те наистина са неделими. Аз също съм се опитвал да уча маркетинг и винаги това ме е отделяло – че по някакъв начин целта е да представяш не как изглеждат нещата, а как би искал да изглеждат. Има ли нещо вярно?

– Много е лесно да накараш някого да си купи от теб веднъж. Обаче оттам нататък започва сложната работа.

За да накараш някого да си купи от теб втори път, ти не може просто да си го изманипулирал.

Трябва да си му дал нещо, което е предвидено за него, съобразено е по някакъв начин, съвпада с очакванията, които си създал предварително. Защото един продукт, който чудесно си рекламирал, дори да е много добър, може просто да не работи за този човек. Ако рекламата е била пред много грешна аудитория, човекът просто няма да го ползва, или няма да е дългосрочно и ще каже на всичките си познати: „Този продукт е пълен боклук“.

Лесно е да стигнеш чрез манипулация до някакъв начален, бърз успех и това го виждаме постоянно. Но оттам нататък, ако целта ти е тези клиенти да се връщат и да организираш някакъв устойчив бизнес, не мисля, че маркетингът, който разчита на манипулация, ще донесе някакъв успех.

 

Василена Вълчанова

Снимки: личен архив

 

– Успехът онлайн много често изглежда случаен, поне погледнат отстрани. Такъв ли е наистина, или зависи и от креативността?

– Според мен не зависи непременно от креативността. Виждала съм много хора, които са ужасно креативни и не успяват да се справят с онлайн формàта. Докато има други, които не са непременно толкова креативни, не правят нещо нечувано и невиждано, а се приемат много добре. Според мен ключовият фактор е да познаваш аудиторията си и да се научиш чрез експериментиране да видиш какво работи конкретно за нея. Защото, колкото и добри практики да прилагаш, колкото и да следиш какво правят другите, в крайна сметка

хората, на които говориш, ще са тотално различни от тези, които се вълнуват от други брандове или създатели на съдържание.

Така че по-скоро за мен това е разковничето – опознаване на аудиторията и постоянно тестване на нови неща, за да видиш кое ще сработи и си заслужава да се насочиш към него.

 

– Онлайн битката за вниманието ни е страховита и всеки опит да успееш, е наистина труден. Освен познаването на аудиторията, какво печели тази битка? Какъв тип идеи най-често работят?

– Мога да отговоря само за нещата, с които основно се занимавам – създаването на съдържание с маркетинг цели. За мен практиките, които работят, са такива, които са ориентирани и идват от нуждите на аудиторията, а не от това какво ти искаш да кажеш. Тук, казвайки „нужди“, можем да тръгнем от някакво базово и стандартно съдържание от типа “how to”, което, особено за по-комплексни и b2b насочени брандове, работи много добре. Целта е да дадеш стойност на хората и по някакъв начин да отговориш на въпросите им. Да ги направиш по-успешни.

От друга страна, можем да говорим и за чисто емоционални нужди. Всеки поне веднъж в дигиталния си живот е споделял някаква реклама на „Найк“, просто защото те са много добри в това да отговорят на нуждата ни за допълнителна мотивация, за нахъсване.

Ако трябва да търся някакво по-голямо обобщение, ще е именно това – да разбираш какви са нуждите на хората и да се водиш по тях при създаването на съдържание.

 

Василена Вълчанова

Снимки: личен архив

 

– Наистина е много удобно, че онлайн можеш да експериментираш и веднага да виждаш резултата. Знаеш всяка стъпка на всеки посетител на сайта и така разбираш какво работи, какъв тип информация се чете. Но това не убива ли оригиналността, собствения поглед? Не прави ли създаването на съдържание и копирайтинга някакъв роботизиран процес? Получава се нещо като балона на филтрите – създаваш само това, което се търси, и то те ограничава…

– Това не е нещо ново. Всички светила в рекламния бизнес от САЩ – още от Дейвид Огилви и Джоузеф Шугърман, започват с принципа – трябва да знаеш на кого говориш и по какъв начин. Така е и в рекламния бизнес като цяло – най-креативните кампании се базират на т.нар. инсайт.

Трябва добре да си помислил какво е интересно на аудиторията, за да стигнеш после до креативното зрънце, което ще покълне и ще се развие в творческа идея.

Не мисля, че двете неща по някакъв начин се бият, напротив. Когато познаваш аудиторията, подхождаш към създаването на идеи не от позицията на това какво на теб ти харесва, а какво би било интересно на голяма група хора. Вече можеш да вземеш предвид много повече тенденции и фактори.

Ето един пример, който в момента е доста актуален. Бургерите „Скапто“ в навечерието на изборите направиха една много яка кампания, която беше свързана с това да стимулират повече хора да гласуват. Предполагам, идеята се е родила в главата на някой от хората в тяхната криейтив агенция. От една страна е формирана от това какво представлява брандът като цяло, те от години правят социално ангажирани кампании. От друга пък е базирано на много добро познаване на аудиторията. Защото те знаят, че тези – много мразя това определение, но ще го използвам тук, – активни млади хора, които са социално ангажирани, са естествената аудитория, на която „Скапто“ по принцип говори. Тоест, тук съвпадат много неща. И идеята всъщност е добра, защото пасва във всички посоки. Хем на нас ни е интересно и е яко да го направим, хем е подходящо и за бранда, и за аудиторията, на която говорим.

 

– В някакъв смисъл това винаги го е имало в комуникацията. Защото, ако например, един роман е изпреварил времето си, или просто не е намерил читателите си, дори да е гениален, бързо ще бъде забравен. Ти също си и четящ човек. Как мислиш, биха ли излезли от любимите ти писатели добри копирайтъри?

– Много от писателите, които следя активно, виждам, че използват подходи, прилагани и от копирайтърите. Например Брандън Сандърсън, един от най-яките фентъзи автори в момента, в началото прекарва много дълго време, за да планира какво ще се случи в самата книга, как ще построи повествованието, къде ще отидат различните герои. Което е добър подход и при копирайтинга.

Не просто да знаеш коя думичка до коя трябва да застане, за да звучи приятно.

Трябва да си наясно също докъде в крайна сметка искаш да стигнеш.

Някои от най-популярните автори са и много дисциплинирани. Ако отидем отвъд книгите, Куентин Тарантино казва, че сценариите са започнали да му се получават добре, когато е преминал от разхвърляно писане в случайни периоди на деня, разчитайки, че ще му дойде музата, към това да си структурира времето като нормален работен ден. Сутрин да сяда и да пише от 10 до 16 ч, а на края на деня да види кои от нещата, които е написал, стават и какво трябва да се изхвърли.

Това са отделни знаци, които ми казват, че авторите биха били добри копирайтъри. Или пък обратното – че копирайтърите могат да си вземат някои уроци от хората на изкуството.

 

Василена Вълчанова

Снимки: личен архив

 

 

– Примерът със Сандърсън и на мен ми се струва много подходящ. Той винаги има дълъг списък с тестови читатели, обича да проверява какво работи и кое трябва да го промени. Освен това пише с изумителна скорост, от която всички можем да се учим.

А според теб може ли в момента една медия да бъде работещ бранд?

– Това е наистина интересно. За мен границата между медии и създатели на съдържание започва леко да се губи. Не знам доколко това е добро или лошо. Донякъде създателите на съдържание в маркетинга като цикъл на производство работят точно като медии.

Но, от друга страна, те са ужасно субективни. Не можеш да разчиташ на някаква журналистическа етика, на задължително отразяване на различни гледни точки.

Ако трябва да си вляза в обувките на потребител, медиите, които аз следя, обикновено имат доста сериозно дигитално присъствие. Включително и отделни шоута, например Last week tonight на Джон Оливър има много активна комуникация и в ютюб, фейсбук. Те не целят някой просто да им гледа съдържанието в рамките на канала, където го произвеждат, а търсят начин да стигне до по-голяма аудитория. Мисля, че това е много полезно, защото създава допълнителен диалог.

Тук спира и познанието ми за медиите като функциониращ бизнес, защото пък това налага доста допълнителни ограничения по какъв начин се получават приходи. Рекламата в ютюб не е със същите цени като в телевизионен канал. От гледна точка на потребител ми допада дигитализирането на медиите, разчупването от това просто да имаш една рубрика, която присъства в х часа по х канала. Осъзнавам обаче, че то нанася доста големи проблеми за финансирането.

А колкото по-трудно се финансира една медия, толкова по-малко вероятно е тя да е обективна.

 

– Абсолютно! А това според мен е продиктувано по някакъв начин и от аудиторията, която се разучи да чете внимателно. И да подбира внимателно какво чете. Има ли нещо такова?

– Аз съм малко скептична в това отношение. В момента, когато се появява телевизията, всички скачат и казват: Ето, тази технология ще накара хората да са по-разсеяни и да не обръщат внимание на съдържанието. А преди това, когато пък идва радиото, пак ги има същите идеи. Ако отиваме по-назад и по-назад, Сократ е говорил как младите са много по-разсеяни, не обръщат достатъчно внимание на важните неща.

Не мисля, че дигиталната среда ще убие фокуса ни. По-скоро това, на което трябва да се наблегне, е обучаването на хората да подхождат по-критично към информацията.

Става все по-лесно непроверени неща да стигат до много по-големи аудитории.

Мисля, че в момента хората обръщат същото количество внимание на информацията. Проблемът е, че има много повече непроверени, или пък съзнателно фалшиви текстове, на които можем да обръщаме внимание.

 

– Да, но това се случва и защото бързаме. Гледаш заглавието, нямаш време, трябва да скролваш, излизаш, нещо следващо се бори за вниманието ти…

– Според мен просто получаваме информация от много повече канали и умението да избираме подходящите трябва да се развива. За мен, още от Факултета по журналистика, продължава да е странно, че в училище нямаме часове по критично мислене, медийна грамотност и други подобни теми.

 

Василена Вълчанова

Снимки: личен архив

 

– При това не само у нас… А защо общуването онлайн често става по-грубо, агресивно? Веднага се появява хейт, независимо от темата…

– Първо, според мен е много по-лесно тогава, когато не стоиш лице в лице с някого, да му кажеш нещо, което би се притеснил в друга ситуация. Дори от гледна точка на емоция и емпатия, ти не виждаш веднага реакцията, която твоите думи провокират. Много по-разкъсана е връзката между това, което правиш като вербално действие, и резултата отсреща. А ние сме, малко или повече, социални конформисти. Еволюирали сме с цел да се разбираме с другите около нас, да създаваме по-големи общества.

Втори фактор е възможността за анонимност. Продължава да има много канали, в които можеш да си анонимен, колкото и да се опитват да се борят с това и фейсбук, и ютюб.

И на трето място, някак си се получава ефект на натрупване. Колкото повече хора говорят негативно онлайн, толкова повече четейки, ние интерпретираме нещо като отрицателен коментар. Случвало ми се е да прочета мнение, което ми звучи като много остра нападка. И след като поседя 10 минути, върна се и опитам да погледна малко по-обективно, човекът всъщност не е казал нещо ужасно. Но в момента, когато някой тръгне да те критикува, не знаеш по какъв начин и с каква интонация би го казал. Нещо се губи в превода. И тъй като си знаем по принцип, че хората са много по-негативни онлайн, е много по-вероятно да интерпретираме думите в мрежата като агресивни повече, отколкото човекът е искал да бъдат.

 

– Историите продължават да ни вълнуват, откакто ги има. От огньовете, през книгите, та до дигиталния маркетинг. Вярваш ли, че ще е така и след 10, 20… и повече години?

– Имайки предвид, че от Омир до рекламата „1984“ на „Епъл“ всичко е по някакъв начин история… Че всичко, което ни вълнува, попада в това определение, мисля, че да.

Защото през истории ние учим, през истории разбираме другите хора, през истории успяваме да предадем някаква информация, която е дори видово важна.

И не виждам индикатор, че това по някакъв начин ще се промени, поне за момента.

 

Василена Вълчанова

Снимки: личен архив

 

– Преди да се разделим, ми се иска да поговорим и за Ratio. Ти си един от създателите на проекта, който цели да представя науката „на човешки език“. Ясно е, че е тежко и неблагодарно занимание човек да организира почти десетилетие събития, свързани с науката. Какво те кара да продължаваш?

– До голяма степен започнахме с егоистични подбуди. Защото аз и Любомир Бабуров, с когото създадохме проекта, искахме да си общуваме повече с интересни комуникатори на науката. Оказа се, че начинът да го правим, е като организираме събития и каним тези хора. И в момента основният ми мотиватор е да продължим това общуване.

Благодарение на факта, че се занимавам с дигитален маркетинг, доста се водя по цифрите. Виждам във времето приятно развитие, което много ме радва и ми се ще да вярвам, че то е плод на дългогодишната ни работа – както на нас, така и на други организации. Разширява се аудиторията от хора, които се интересуват от тези теми.

Успяваме да правим все повече неща, не само събития на живо. Подкаст серията, която стартирахме преди няколко години, вече има 4 рубрики, които излизат почти всяка седмица. Работим и по видеоформати, които са планирани изцяло, а не са просто записи от събития.

Средата, според мен, се развива. Когато стартирахме, през 2012-а, имаше само един друг формат за събития за научна комуникация – фестивала на науката на British Council. Сега всеки месец има доста подобни събития, включително и организирани от традиционни институции като БАН и Софийския университет. И те започват да виждат нуждата да комуникират на разбираем език, да стигат до по-големи аудитории. Освен това там има все повече млади хора, които го правят с желание.

Със сигурност развитието е по-бавно, отколкото ни се иска. Но пък виждаме, че го има, има промяна. И ако по някакъв начин сме провокирали, дори у малко хора, интерес към науката, аз съм много щастлива.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи...

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на...

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те...

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е…...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация

Най-новите:

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Агент GPT. Когато изкуствените интелекти заиграят в отбор

Какво ли ще стане, ако обърнем стереотипа за изкуствен интелект? Нямаме насреща си един модел, с който например да си чатим, а безброй отделни „индивиди“. Раздаваме им задачи, всеки от тях работи автономно, специализира се в дадена работа, трупа знания по нея, контролира другите…
Целта например е да създават софтуер. Единият модел ще се научи да формулира изискванията, друг да пише програмния код, трети ще подготви визуалната страна, четвърти ще тества кое и как се е получило… и така ще се събере цяла софтуерна фирма, работеща милиони пъти по-бързо от обичайните, защото е изградена не от хора, а от алгоритми.
Колко далечно е днес това бъдеще?
Неотдавна Сам Алтман каза, че именно в тази посока се задават много сериозни пробиви. ИИ агентите са една от областите в компютърните науки, където очакваме големи новини. Следващите поколения изкуствен интелект, способни да решават значително по-сложни и комплексни задачи, допускащи много по-малко грешки. Мнозина от най-големите специалисти казват, че чрез този подход ще извървим следващата голяма стъпка в развитието на изкуствения интелект. Ето защо.

повече информация
„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

„ИИ вече може да помогне в абсолютно всяка човешка задача“

Николай Марков е сред специалистите, които проправят пътя към все по-масовото навлизане на изкуствения интелект във всяка област от живота ни. Макар повече от 2 десетилетия да е в света на информационните технологии, той е завършил инженерна физика и макроикономика. Опитът му минава от разработването на облачни решения през киберсигурността до изследването и внедряването на изкуствен интелект.
Днес е начело на екипа по ИИ, девопс и облачни практики на SoftServe. Заедно с това в TeamLandi разработва система, с чиято помощ малкият и среден бизнес ще получи достъп до пълния спектър възможности, които дава изкуственият интелект.
Защо тези технологии са тук, за да останат и да променят живота ни? Как така изкуственият интелект е първата технология, която може да навлезе в абсолютно всяка област? Как ще изглежда бъдещето?

повече информация
PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

PC Mania, Gamers Workshop… Легендите се завръщат!

Обичаш компютрите и за да можеш да ги ползваш… си купуваш списания!?
Ама не е ли странно? Та нали онлайн има всичко? Днес е така, но тази дигитална история се ражда в едновременно близкото и толкова далечно компютърно минало. Едно хлапе мечтае да получи непознато списание с лика на Джеймс Бонд, което е привлякло погледа му. Лишава се от джобните си, за да го купи, но само няколко часа по-късно му го вземат „батковците“. Така обаче се пробужда интересът му към култовите компютърни списания от края на миналия век, любими четива на цяло едно поколение.
Десетилетия по-късно момчето отново „среща“ същия Бонд, списанието отприщва историята нататък. Минават хиляди упорити часове, докато днес проект „Лазарус“ е завършен, всеки може да разгледа пълната колекция от легендарните компютърни списания от 90-те и първите години на 21-и век. Един своеобразен културен феномен, който трудно може да може да бъде обяснен на следващите млади…
Вие кое списание обичахте? PC Mania, Gamers Workshop или някое друго от дългия списък?

повече информация
„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

„До 5 години ще слеем реалното и виртуалното“

Говорим си в Техническия университет в София, а… можем да сме навсякъде. Защото в лабораторията, в която се срещаме, се развиват следващите поколения средства за добавена и виртуална реалност. Те все по-убедително ще ни водят към съвършената имитация на света около нас.
Доц. Агата Манолова е декан на Факултета по телекомуникации на ТУ, преподавател с огромен опит. Специалист в компютърното зрение и невронните мрежи, но също и в разработването на добавена и виртуална реалност, холографски комуникации.
Защо въпреки очакванията на Марк Зукърбърг все още не сме в метавселената, където щяхме да прекарваме цялото си време? Колко далеч е моментът, когато ще постигнем съвършената, неразличима виртуална реалност? Кои са най-важните стъпки по този път и възможно ли е да се окаже невъзможно? Защо българските специалисти в тази област са толкова търсени и уважавани по света?
Време е за един съвсем инженерен и реален разговор за виртуалното и големите въпроси, които се задават в тази посока.

повече информация
Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Името на Apple-а. Историите зад големите марки онлайн

Братовчеди ли са Java и JavaScript и ако нямат нищо общо… защо носят толкова подобни имена? Защо в название и символ на Apple се превръща толкова експлоатиран символ като ябълката? Какво ли е… Adobe? А Google? Има ли Lenovo общо с Ленин?
„Туй, което зовем ний „роза“, ще ухае сладко под всяко друго име“, казва Жулиета, цитирана от Шекспир. А туй, което зовем Apple или Amazon, щеше ли да ухае сладко под друго име?
Можем само да гадаем. Но зад названията на най-големите в онлайн света понякога се крият забавни истории. В следващите редове ще минем набързо през някои от най-поучителните и неочакваните.

повече информация
Кога се срещат щастието и успехът?

Кога се срещат щастието и успехът?

Има ли рецепта за успех в живота? А какво изобщо е успехът? Среща ли се, или се сблъсква с щастието? Кое обединява хората, постигнали забележителни резултати? А щастливи ли са те?
Полина Маринова Помплиано се посвещава на мисията да търси тези важни отговори. Като в същото време дава много силен пример как би изглеждала журналистиката на бъдещето.
От дете живее в САЩ, където сбъдва голямата си мечта да е журналист – кариерата ѝ минава през CNN и Fortune, докато не решава, че е време за следваща стъпка. Така създава собствена медия – бюлетинът The Profile, в който разказва историите на най-успелите хора в света, вече има над 100 000 абонати. Събира есенцията в първата си книга „Скрита дарба“, преведена на 12 езика, сред които и българския, благодарение на Даниел Пенев.
За срещата на успеха и щастието, за парите и късмета ще си поговорим с авторката, която си е общувала с хора като Дуейн Джонсън – Скалата, Мелинда Гейтс и Ричард Брансън. За бъдещето на медиите и начина, по който се снабдяваме с информация. За несъвършенствата, които създават изкуството и вечната сила на историите, които продължават да ни правят хора…

повече информация
Share This