„Създаването на софтуер е колективен спорт. Екипът е по-силен от индивида“

сеп. 2, 2022 | Срещи

„Създаването на софтуер е колективен спорт. Екипът е по-силен от индивида“

2 септември 2022 | Срещи

Докога програмистите ще са толкова търсени у нас? Как изглежда бъдещето на този атрактивен сектор? Какво трябва да направим, за да му осигурим по-добри перспективи? С какво се отличаваме и какво реноме имат по света българските айти специалисти?

Струва ли си днес да се насочите към програмирането като професионално поприще?

Вели Пехливанов е гост, който може да даде смислени отговори на тези въпроси.

Започва като младши програмист в „Телерик“ през 2008-а и бързо върви нагоре по софтуерната стълбица, дори след като компанията е придобита в една от най-големите софтуерни сделки у нас през 2014-а. Две години по-късно той вече ръководи инженерен екип в “Progress”. На 26 се озовава начело на специалисти от американската компания, които имат десетки години опит. Ръководи екип от над 100 души, работещ в най-различни технологични области, разпределяйки бюджет за развитие от 5 милиона долара.

Днес той е сред съоснователите на “Resolute Software”. С колеги и съмишленици създават софтуерната консултантска компания, която иска да предложи свой модел и вече работи с клиенти от 4 континента. С какво ли е различна тяхната идея?


 

– Защо съществува стереотипът, че програмистите са темерути, затворени, некомуникативни хора? А той нерядко се оказва и точен…

– Като цяло инженерите обичаме да се занимаваме с абстрактни идеи и технологии и то е обратното на това да сме социални, да развиваме взаимоотношения, комуникация с отсрещния човек. Това е въпрос първо на афинитет и второ – на умения. Ако не исках да се занимавам с компютри, а с хора, щях да стана търговски представител.

От друга страна, много добре осъзнавам, че

като софтуерен инженер аз трябва да умея да говоря с хората,

които ми възлагат или приемат проекта, от мен те трябва да разберат за качеството на моя труд. Това означава, че трябва да придобия уменията да говоря на адекватно ниво, независимо че съм интровертен, затворен, некомуникативен. Според мен тези умения се придобиват, независимо каква е склонността на човека – към повече комуникация или техническа работа.

Но ако умее да комбинира двете, това го прави изключително силен в нашата професия. Когато добрият програмист се научи и да комуникира, стават чудеса. Хората, които инвестират в компенсирането на едно от тези две качества, правят много добра услуга на себе си като професионалисти.

 

Resolute

 

– Освен склонността да учиш и аналитичната мисъл, кои са другите важни качества, за да успееш в тази професия?

– Това е много интересен казус. През последните години, покрай изолацията, видяхме как

независимо че работим с технологии, ние сме социални същества

и основното ни средство за комуникация са човешките взаимоотношения.

Бих казал, че най-силните инженери са изключително добри в комуникацията и в емоционалната интелигентност така, както и в техническите и аналитичните умения.

Комуникационните умения и емоционалната интелигентност ти дават възможност да разбереш как разсъждава другият, защо мисли по определен начин. Такива хора са в състояние да развиват софтуерната разработка така, че това, което създаваме, да е в полза на бизнеса и да добавя стойност.

 

– Късно ли е някога човек да стане програмист?

– Никога не е късно! Имаме колеги в екипа, които са започнали на доста сериозна възраст. Един от големите ни клиенти в САЩ има собствен софтуерен екип и някои от хората в него са бивши полицейски служители с над 20-30 години стаж.

 

Вели Пехливанов

 

– Сигурно са добри за QA инженери. Умеят да откриват грешките…

– Добри са и за програмисти, и за QA, но най-вече са много показателен пример за това как човек никога не е късно да се занимава с нещо, което му харесва и му е страст.

В този бранш има толкова много неща, които можеш да разбереш и с които да си продуктивен, има голям ръст, развитие и подобрение на технологиите. Даже това, което си учил преди 10 години, може да не е релевантно, а онова, което ще научиш днес, ще ти е полезно утре.

В нашия екип имаме колеги с опит в различни професии, бивши юристи, архитекти, финансисти. Надграждат традиционно образование с професионални курсове и се превръщат в софтуерни инженери.

Никога не трябва да е късно да следваш мечтите си.

А много от тези хора показват, че са направили правилен избор, влагат душа и сърце в сектора, без да ги притеснява, че са инвестирали 5-10 години в нещо, което днес не практикуват.

 

– Напоследък софтуерният бранш в България привлича все повече погледи. Има ли области и технологии, в които по някакъв начин се отличаваме?

– Много добри сме в алгоритмичните познания и сложните модели на програмиране. По принцип, колкото повече се развиват технологиите, толкова повече като инженери ставаме генералисти – познаваш своята платформа, знаеш как работи, но не е задължително за разбираш алгоритъма, който се крие „отдолу“.

Това много често не е достатъчно и за да се справиш, ти трябват силни математически и аналитични умения. Мисля, че исторически българските инженери ги притежават заради силното ни образование не само по математика, но и в абстрактните науки, логика, химия, физика. Това ни помага да сме по-добри алгоритмици от средностатистическия инженер навсякъде другаде по света.

Нека дам един пример – немски клиент се свърза с нас с молбата да разрешим алгоритмичен проблем. Техните архитекти и главни инженери не бяха успели. За 3 месеца разработихме модел и визуален компонент, който разреши проблема така, както ни го бяха възложили.

 

Resolute

Тримата създатели на Resolute Software – Вели Пехливанов, Атанас Симеонов и Христо Георгиев.

 

– А какъв е имиджът ни на световно ниво? До неотдавна програмистите ни бяха търсени, защото трудът им е значително по-евтин, отколкото на Запад, но това вече се променя…

– Преди 5 – 10 години наистина бяхме в общия знаменател на „източноевропейски програмисти“. Високо ниво на разработка на ниски цени, които даже преди 15-ина години се доближаваха до тези в Азия. До Индия, където говорим за масово предлагане с вариращо качество в работата.

Днес не е така. Стандартът се покачва, очакванията също и това увеличава разходите

на всеки работодател.

Според мен не трябва да играем на пазара на евтина работна ръка от кодери. Има много други страни, които ни бият по цена, а ние сме твърде малки като предлагане, за да можем да компенсираме с количество.

Това, което може да ни открои, е качеството на работата. Мисля, че имаме потенциал да покажем резултати на световно ниво.

 

– Това обаче минава по някакъв начин и през по-активна и обединена общност в софтуерния бранш. Както на нивото на компаниите, така и на самите програмисти.

– Да, тук говорим за трансформация в мисленето на целия сектор, който трябва да е насочен много повече към развитието на кадри, към потенциала за учене, за висока добавена стойност и качество на работата. А не непременно да вземеш всеки проект, да наемеш всеки кандидат.

Да, в момента всички в бранша страдаме от недостига на служители, но това

не трябва да бъде оправдание да работим с хора, които не могат да покажат нивото,

което изискваме и трябва да изискваме.

Ние, в “Resolute“, не правим компромис с подбора на кадри, независимо колко спешно или жестоко ни трябват хора. Работим само с кандидати, които мислим, че могат да покажат и нужните технически умения, и нужните комуникационни и меки умения за работа пряко с клиента. Ценим най-много високия потенциал за развитие, тъй като моментните възможности на инженерите не са константни във времето. Днес работим с едни технологии, след 2 години най-вероятно ще е с други. Единственото, което е постоянно при нас, е развитието и придобиването на нови умения.

Според мен това е тайната за успеха на нашето малко айти общество. Фокус към качеството и предпоставки на бизнес ниво, на ниво образование и на ниво общество, за да се толерира единствено качествената работа.

 

Вели Пехливанов

 

– Защо се стига до недостига на кадри, при положение, че професията е толкова високо платена?

– Отдавам го на един макротренд в глобален мащаб. Софтуерната разработка главоломно расте, различни системи се влагат във всеки аспект на живота ни. Например на автомобилния пазар преди 10-ина години възможностите, с които се промотираха моделите, бяха окачване, двигател, обезшумяване. В момента всеки дилър промотира инфотейнмънт, навигация, автономни системи, все елементи, които са ефект от инженерен труд в софтуерния бранш повече, отколкото в автомобилната индустрия.

Така виждаме повсеместно увеличаване на приноса на софтуера към качеството на живота. Съответно расте и търсенето на решения, а предлагането не може да отговори. Особено в България, където браншът предлага много сериозна разлика в приходите спрямо другите.

 

– Търсенето на кадри наистина не спира да расте, като че ли и дупката от липсващи специалисти става все по-голяма. Мислиш ли, че сме близо до пика? Все пак няма как това да продължи безкрайно…

– Много опитни хора предричат такъв край. Но според мен сме в горната половина на кривата. Има няколко макроикономически фактора, които определят този пик и може би ще решат кога той ще приключи.

Първият са цените на услугите спрямо нивата на заплащане. Софтуерната разработка в Източна Европа се превръща във все по-скъпа услуга, доближава се до ценовите равнища на Западна Европа. Скоро факторът цена няма да бъде решаващ за печеленето на проекти, което може да доведе и до затишие в търсенето на кадри.

От друга страна,

започваме да се разминаваме в добавената стойност на индивидуалния инженер спрямо растящото ниво на заплащане,

което той търси на пазара.

Софтуерната разработка е колективен спорт, екипът е по-силен от индивида. Индивидът сам по себе си няма тази добавена стойност, както е било преди, а в същото време разходите за него растат. Важно е пресмятането на рентабилността – ако тя започне да убягва, това доста ще промени отношението на компаниите.

 

– Къде според теб има скрит потенциал? Винаги съм се чудил например защо някой не започне да инвестира по-сериозно в училищата и то конкретно в тези за малцинствата…

– Определено има неоползотворен потенциал от кадри. Със сигурност и държавата, и образователната система има какво да направят.

Айти образованието трябва да започва още от началните и основните училища. Така или иначе компютърната грамотност се превръща в неразделна част от изискванията за професионална реализация в развитието на всеки човек днес. Време е тя да стане част от базовите умения така, както днес учим химия и физика.

Разбира се, роля има и бизнесът, който може да помогне много. Защото нашата професия е много практична. Тя започва с голямо количество теория и има висока крива на знание, но всъщност ежедневната работа има много практични измерения. Айти компаниите могат да поощряват стажантски, обучителни програми и въобще практическия допир на младите с истинския бизнес. Това ще помогне изключително много не само за техническите умения, които са необходими в тази професия, но и за да усетят тези бъдещи професионалисти динамиката на работа.

 

Вели Пехливанов

 

– Започваш работа в софтуерния свят през 2008-а. Оттогава се случиха толкова много неща, компютрите завладяха живота на всички ни… Какво се промени в бранша според твоя поглед отвътре?

– Първо, станахме доста доста мултитехнологични. „Облачен инженер“, „фулстак“, „проджект мениджър“ са професии, които са се трансформирали във времето, включват няколко дисциплини, които не бяха обект на интерес преди 15 години.

Допълнително виждаме и задълбочаване на технологичното познание във всяка сфера. Преди 15 години търсехме програмист с умения в даден език за програмиране. Сега това не е достатъчно, за да определиш типа специалист, вече не си просто „JavaScript програмист“, има много голяма специализация в конкретна технология, например, дали си с Angular или React. Много често тези две общности не са взаимнозаменяеми, инженерите правят едното и не искат да правят другото.

 

– Тук мога да се съглася с две ръце, не бих сменил Angular като технология, на която работя, с другата платформа, която е по-търсена.

– Докато преди 15 години казваш просто: „Работя JavaScript“ и това включва всичко. Тогава дори нямаше девопс инженери. Сега, с развитието на технологиите, излязоха много допълнителни специализации.

Бих казал, че сме доста по-полиглотни като инженери отпреди

и с доста повече фокус към конкретни, специфични технологии, в които задълбаваме, за да дадем допълнителната стойност, която преди сме можели с по-общи концепции.

И ние, в “Resolute“, вярваме, че специализацията в определени умения е това, което ни дава най-голямо конкурентно предимство за определен тип технически предизвикателства, в които знаем, че сме много добри. И това в същото време ни дава увереността, че

няма нужда да сме най-добри във всичко и да се правим, че можем да решим всеки технически проблем.

Превърнали сме го в модел на поведение, на работа. Понякога се налага да кажем на даден клиент: „Не, съжаляваме, не сме вашите хора за тази задача“.

 

– Казали сте си, че никога няма да надминете 100 човека. Това не е ли изкуствено ограничение, каква е логиката?

– Ограничението е изкуствено, но не е случайно. Ние вярваме, че

екипната култура и сплотеност е по-важна от броя на хората.

Всичките основатели идваме от компании със стотици или хиляди души на глобално ниво. При тях се размива екипната култура, колективният имидж. Ангажираността на служителите не може да бъде гарантирана.

Аз съм виждал как в една голяма компания ангажираността, културата и щастието на служителите е пряка функция от екипа, в който работят. Това означава, че единствено и само хората в един колектив определят качеството му.

Ние сме си казали, че правим бизнес, който няма да прави компромис с качеството на този колектив, с екипната култура, с щастието, с удовлетвореността на хората. Което означава, че автоматично изключваш варианта да се превърнеш в голяма компания, тъй като това автоматично би означавало компромис.

Защо точно 100 човека? Проучвания сочат, че човек може да има до 200 смислени социални връзки. След като обикновено половината от живота ни минава в работа, в някаква професионална среда, значи там можеш да имаш до 100 смислени контакта.

 

– Освен това разбрах, че при назначаване кандидатите минават своеобразен личностен тест.

– Правим няколко теста, имаме цялостен модел за анализ на личностните и поведенческите качества на кандидатите. Даже

правим едно техническо интервю и 5 различни теста за поведенчески модели.

Анализът на личностните характеристики на кандидатите ни е дори по-важен от техническите им умения към този момент.

Ние сме компания, която работи много ангажирано с клиентите си и вътре в екипа също. Което означава, че ценим комуникационните способности, уменията за работа в екип, колаборативност и емоционална интелигентност точно толкова, колкото и техническите качества. За нас е важно да си открит, честен, с фокус към развитие и високи резултати в колективната игра, която представлява нашият бизнес.

 

– Къде мечтаеш да сте стигнали след 10 години?

– Представям си, че ще сме все така успешни, удовлетворени, работещи инженери и лидери. Ние не сме стартъп, който се развива по типичните, сега модерни тенденции за финансиране, рунд след рунд и някакъв изход. Напротив, правим бизнес по конвенционалния начин, с независим паричен поток, който ни дава възможност да растем органично. С фокус към удовлетвореността от това, че вършим работата си добре всеки ден. Така че нищо чудно след 10 години да сме пак същата “Resolute“ с 99 човека, просто по-успешни и още по-удовлетворени от днес…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This