„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“

окт. 7, 2022 | Срещи

„В ИИ света всеки може да намери нещо вълнуващо“

7 октомври 2022 | Срещи

Йордан Даракчиев води единствения у нас модул, в който само за година човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на изкуствения интелект. Машинното самообучение е гореща тема, специалистите се търсят като топъл хляб, а въпреки това поредицата от курсове остава единствена по рода си.

Като човек, завършил модула, се убедих, че в него не само разбираш основите на това перспективно направление, но и преодоляваш себе си. За да се убедиш, че математиката може да бъде интересна. Че машинното самообучение и изкуственият интелект не са магически заклинания, а важни термини, които трябва да се обсъждат, като се използват отговорно и с познание.

Как така Йордан, астрофизик по професия, създава това начинание, което вече за 5-и път дава основните познания на толкова хора? Как завършилите модула продължават в научни институти, във фирми като „Тесла“ и „Мета“, в обещаващи стартъпи, дори създават и свои начинания? Какво се изисква, за да успееш в света на машинното самообучение? С какво този тип технологии помагат да опознаем света, в който живеем?

Кои са най-вълнуващите посоки, в които да очакваме новини, свързани с изкуствения интелект?


 

– Как обясняваш на баба си с какво е машинното самообучение?

– Питам я… може ли да поговорим някой друг път за това? Ще ми направиш ли чай? Но, извън шегата, тази дефиниция много зависи от аудиторията.

Машинното самообучение е начин да накараш компютъра да прави нещо с примери, подобно на начина, по който хората учат. Това е най-често дефиницията, която давам, но повечето хора, които срещаш на улицата, надали биха се интересували от машинно самообучение.

 

Йордан Даракчиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Но биха питали за изкуствения интелект, днес използваме това словосъчетание всеки ден.

– ИИ е малко по-различна фраза, която е натоварена с много проблеми, в това число и маркетингови. Фундаменталните въпроси са най-трудни за отговаряне, защото са абстрактни.

ИИ е имитация на човешки мозък върху чип.

По какъв начин ще бъде направена, зависи от много неща, най-вече от капацитета на създателя ѝ. ИИ имаш, когато играеш шах срещу компютъра си, но и когато Spotify ти препоръчва песен.

 

– И в крайна сметка ИИ днес се препокрива с машинно самообучение, като най-популярна негова посока на развитие.

– Всеки вид ИИ прави нещо подобно. Машинното самообучение някак си е най-секси понятието, но това не означава, че другите идеи не работят. За да направиш успешен продукт, трябва да си наясно какви възможности имаш. А тук технологиите работят, понякога даже нереално успешно. Появиха се научни статии със заглавия като „Непонятната ефективност на машинното самообучение в…“.

Машинното самообучение има доста насоки и постига сериозни успехи. Все пак, трябва да знаем, че

човешкият фактор е най-съществен.

Той е също така най-проблемен и поставя най-много въпроси. Взаимодействието на човека с това, което е създал, и с това, което използва. Именно той отличава най-много машинното самообучение от другите части на ИИ. Иначе той е просто интересна думичка, която някои хора използват, за да правят повече пари.

 

Йордан Даракчиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– Кои са посоките, които са те изненадали с някакъв огромен пробив? За мен напоследък това определено е генерирането на изображения, то е цяла парадигма по отношение на начина, по който творим…

– За мен лично винаги най-вълнуващо е било разпознаването на изображения, компютърното зрение. Затова в момента, когато се оказа, че напредъкът в изчислителната мощ може да му помогне да съществува, около 2014-а, то много се разви, дотогава беше на практика немислимо.

Това за мен беше най-големият прогрес – може ли да разбереш дали на тази картинка има терорист, или не; има ли котка, задачата е една и съща. Изведнъж получихме експлозия от алгоритми само за месеци. Да, ограничения винаги има, но те изведнъж се вдигат експоненциално нагоре и ти имаш експоненциално повече свобода.

Има много области, в които неща, които са били немислими, вече са възможни. Такова в астрономията например е предсказването на траекторията на астероиди. През последните месеци добър пример наистина са генераторите на изображения. Има много неща, които да ни впечатлят в последните тенденции в ИИ. За мен лично един от най-интересните алгоритми напоследък беше за решаване на триизмерни пъзели.

Според мен, ако повече хора се интересуват от ИИ, всеки ще намери нещо за себе си, което му е интересно и го впечатлява.

 

– Стига да се научим да говорим интелигентно по темата и да надникнем под повърхността. Да се опитаме да разбираме какво дават този тип технологии, а не да спрем до фейсбушкото „Терминаторът идва!“.

– Тези коментари не са безоснователни, има научни изследвания, които се занимават с тази част. И това е важно, защото

не е хубаво да е черна кутия нещо, от което зависи животът ти.

От друга страна… наистина, хайде да не направим Терминатор, без да искаме, а?

Но да, много теми биха били полезни, ако в тях се вкарваше малко повече интелект. Малко повече мисъл и по-малко мнение.

 

Йордан Даракчиев

снимки: Добрин Кашавелов

 

– За мен най-опасната част все още е информацията, затварянето в балоните. Това, че направихме алгоритмите за препоръчване прекалено добри. Те изкривяват драматично начина, по който се сдобиваме с информация за света и по който комуникираме. Има ли някакви приложения на алгоритмите, които могат да поправят това?

– Алгоритмите ли създават този балон? Ами, преди тях са били вестниците. Мозъкът ни е така устроен, че избира много на брой преки пътища. И това му е необходимо като орган, който работи изключително натоварено. Основната му работа е да не работи, да пести възможно най-много от това, което трябва да прави.

Балоните се създават от чиста необходимост.

Дали можем да ги елиминираме? Едва ли. Дали можем да предоставим повече информация? Има я вече. Дали можем да накараме хората, в това число самите себе си, да търсим повече информация и да сме критични? Да.

Дали имаме възможност да го направим за всички? В никакъв случай.

Дали е възможно да направим алгоритъм, който се справя с тези проблеми? Да, разбира се.

Още от старите основи на програмирането, една програма прави това, което ѝ кажеш. Продължава да бъде така в машинното самообучение и тук идва тънкият момент какво ще кажеш на алгоритъма.

Дали няма да попаднеш в ситуацията да съжаляваш за това, което си си пожелал.

 

Йордан Даракчиев

 

– Поредицата от курсове, които водиш, вече 5 години си остава единствената в България, при която завършваш готов за работа в областта на изкуствения интелект. Как се случи това?

– Има доста курсове, но те са кратки, от по месец-два и покриват само част от темите. Наистина, до момента няма друга цялостна поредица, която продължава година.

Как започнах? Един ден разказах на моя пряк началник в „СофтУни“ Ангел Георгиев, че вече 3 години професионално работя с данни. „Искаш ли да пробваме такова обучение?“ Неговата реакция беше мигновена: „Не знам какъв интерес ще има. Хайде да направим семинар и да видим“. Дойдоха повече от 250 души при капацитет на залата от 200. В рамките на месец-два успяхме да организираме курс, беше в края на 2017 г.

Не само имаше интерес, а беше и много наложително – все повече хора започваха да говорят за данни. Стараем се да не изоставаме от тенденциите, а

аз самият исках да водя нещо, което ми е интересно и много вдъхновяващо отвътре.

Тогава ме радваше, че сме единствени, сега, когато чуя, че още е така, малко се притеснявам. Донякъде заради отговорността, която пада върху мен, донякъде заради учудването – защо още няма други? Иска ми се да има конкуренция, все повече хора да се интересуват.

Малката подробност е, че материята е сложна и не е за всеки.

 

– Така е, лично мога да потвърдя. Но пък ти имаш безспорния талант да представяш атрактивно и достъпно. Може би просто в тази сфера у нас все още търсенето не е достатъчно голямо? А същевременно се изисква повече учене, отколкото например за да станеш програмист.

– За да станеш програмист също се иска много учене. И човек трябва да се развива всеки ден, иначе изостава някъде в миналото.

Програмирането не е по-лесно и не иска по-малко учене. Но началното ниво, което е необходимо за работа с данни, е по-високо. По-трудно се пробива, но това се изплаща – където има голям риск, има и голяма награда.

Работата е там, че програмирането днес е малко компютърни науки и много повече блъскане по клавиатурата и решаване на конкретни инженерни задачи. А те са горе-долу фиксирани, за тях имаме процеси, на които, общо взето, знаем отговора. В машинното самообучение също имаме процеси, но и научни въпроси, чиито отговорите са неизвестни. Неща, които не е ясно колко време ще отнемат. Колко данни ти трябват, за да направиш самоуправляваща се кола? Колко от от тях са нужни, за да я накараш да не блъсне някого на пътя? Оказва се, че все са недостатъчни, винаги ще намери начин да катастрофира.

Това е по-сложното – самата есенция често е по-абстрактна, по-теоретична. Не казвам, че е по-трудно от традиционното програмиране, хубаво е повече хора да се пробват, защото е интересно. И защото си заслужава!

 

Йордан Даракчиев

 

– Какви хора са те изненадвали като част от курса?

– Такива като теб! Но имам подробна статистика, особено за тези, които са се явявали на изпити. Две са основните групи и те са горе-долу равни – хора, които нямат никакво понятие от математика и са сравнително добри програмисти и обратното – с познания по математика, статистици с 5-10-15 години опит, докосващи за първи път програмиране.

Разбира се, голяма част са съвсем начинаещи и към тях основно е насочен моят модул. Но се оказа, че всеки може да вземе по нещо. Огромна част от хората по някакъв начин се интересуват от това какво може да прави машинното самообучение. Чували са за него, знаят

колко е прекрасна идеята да обучиш една програма, без да ѝ казваш какво точно да прави.

Искат да пробват. И не заради парите, знам колко е опасно да тръгнеш по пътя им. Основният фактор, който води хората, е интересът към това какво представлява машинното самообучение.

 

– Имаш ли впечатляващи примери на хора, които са стигнали далеч, тръгвайки от курса?

– Зависи от какво се впечатляваш. Някои вече работят в „Тесла“, в „Мета“, в „Майкрософт Рисърч“. Голяма или малка компания, няма значение, дали ще започнеш в „Майкрософт“, или в стартъп, е по-скоро въпрос на желание, не толкова на възможности. Но ми е интересно, че доста хора започнаха магистърски, докторантски програми, занимават повече с научни изследвания, при това в топ университети.

Много приятно е да видя, че хората, които записват модула, имат всякакви интереси и аз някак мога да помогна на повечето от тях да преминат през свое собствено приключение, да направят това, което после ще им е интересно. Радва ме, че успявам не да ги вкарам в един коловоз, което често се случва в курсове за начинаещи. Казват ти: „Това е начинът“ и го копираш цял живот. Ами ако лекторът е сбъркал?

Две са основните цели на курсовете ми. Първо, да накарам хората да мислят критично и да се съмняват в много неща, най-вече в себе си, колкото и деструктивно да е това понякога. И второ:

да отприщят креативността в себе си.

Да не се страхуват да вземат от курса това, което на тях им харесва, което е тяхното приключение. Знам, че звучи много странно, философски, абстрактно, но за мен това има много голяма конкретика – мислене и креативност.

 

– Ти как се насочи към тази област? Интересът към нея от астрономията ли дойде?

– Като малък прекарвах много време в Общинската библиотека в Котел, обичах да чета каквото ми падне. Интересувах се от компютри, бях почитател на игрите още от 4-5-годишен. Попадна ми книга за програмиране, тогава още не знаех какво означава това, обаче видях основите на BASIC. В друга книга прочетох, че

едно от най-интересните неща са невронните мрежи и изкуственият интелект някога ще завладее света.

Буквално го пишеше в книжката! Стана ми много интересно, беше много вдъхновяващо. Още не знаех за „Матрицата“ и фантастите, които се занимаваха по някакъв начин с изкуствения интелект и разказваха какво би могло да стане, добрите и лошите страни.

Много години по-късно, вече съм в края на първи курс в университета, уча физика и един приятел ме пита мога ли да му обясня нещо по математика. Поглеждам, виждам някакъв слайд от презентация и отговарям: „Това е съвсем просто, учил съм го в 9-и клас, ще ти го обясня“.

20 минути по-късно той знаеше какво е линейна регресия, а на мен ми стана интересно откъде е този слайд. След малко ми изпрати презентацията, оказа се от курса на Андрю Енг по машинно самообучение. Изкарах курса, стана ми много интересно и така започнаха нещата, почти по случайност. След това видях, че познанията ми за работа с научни данни, за научния метод, са много ценни, че мога да комбинирам двете си страсти – програмирането и астрономията.

Кое дойде първо? Не знам, някак си двете са били с мен цял живот. Не помня и кога съм се запалил по астрономията, знам, че на 3-4 г. вече се интересувах от небето, а в трети клас вече поправях учителката си в часовете по природознание.

 

Йордан Даракчиев

 

– Кои са най-вълнуващите посоки, в които машинното самообучение може да помага на астрономията?

– Много са, като започнем с най-стандартното приложение – да автоматизираме задачи, които са много трудни и бавни за хората.

Едната насока е да търсим нови обекти, които до момента не са били открити. Знанието за всяко нещо на небето ни носи някакъв вид конкретна полза. Едни обекти ни помагат да определим разстояние, някои звезди ни дават да разберем дали биха били обитаеми планетите около тях, мъглявините разказват каква е била историята на звездата преди тях.

Правим снимки. Както в „От местопрестъплението“, търсим как да ги направим по-качествени, да виждаме по-добре. Там също има софтуер и изкуствен интелект, който може страшно много да ни помогне.

Така например виждаме снимки на черна дупка, нещо, което е почти невъзможно да се получи директно, а вече се случва с магията на обработката на данни и машинното самообучение.

Има много ползи – от предсказване на слънчева активност до всякакъв тип предпазване на Земята, например от астероиди. Приложенията са толкова много, че ми е трудно да ги изброя.

 

– Сега си докторант по астрономия, в каква посока са твоите изследвания?

– Става дума за машинно самообучение в астрономията. Работя по търсенето на неоткрити до момента обекти – най-вече периодично променливи звезди. Основният тип, с които аз се занимавам – цефеидите, са много добри мерки за разстояние. На базата на тях можем да сметнем доста точно колко далеч са различни галактики. Основната цел на докторантурата ми е да разберем къде и как са разположени звездите спрямо космическия прах, който поглъща светлината.

Новото откритие води до много ползи и идеята е това да стане автоматизирано, доколкото е възможно. На астронома би отнело много време, това е сложна и специфична работа, която се влияе и от познанията му.

 

– Кои са най-вълнуващите новини, които очакваш да бъдат постигнати в астрономията и астрофизиката с помощта на машинното самообучение?

– Най-много бих се развълнувал някой ден,

ако видя заглавие, че са открили извънземен живот.

И съм абсолютно сигурен, че то ще изглежда много сухо и скучно. Научната статия за това няма да бъде „Открихме живот на планетата Х“ с много удивителни накрая, а нещо от сорта на „Има индикации на наличие на биологично синтезирана ДНК на планетата Х при доверителен интервал Y“. Но да, да открием следи от съществуваща извънземна цивилизация би било апотеоза на много, много изследвания.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация

Най-новите:

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Как се „счупи“ разговорът онлайн?

Днес в мрежата можем да си говорим както никога за важните неща, да чуем мнението на най-интелигентните хора, да обсъдим, а… се чудим за какво да се изпокараме.
За и против правителството, Тръмп, скандалната участничка в „Ергенът“ (защото се очаква да избират само нескандални). Машинното гласуване, ваксините, съдебната реформа. Новия чалга хит, поредната недомислена законова промяна и какво ли още не.
Знаем, че живеем в социалните балони, че платформите за съдържание отдавна не са място за среща с приятели, а големи телевизори, които правят всичко, за да погълнат вниманието ни, но… какво от това?
Можем ли да променим нещо? Струва ли си? Ето един малък експеримент, гарниран с 8 повода за замисляне.
Ще се върнем към темата за ковид и начина, по който я осмислихме. Ще тръгнем по пътя на една журналистическа публикация, за да поразмишляваме заедно. За мястото, докъдето сме стигнали.

повече информация
„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Share This