БДС или фонетична? Битка за букви

ян. 27, 2023 | Технологии

БДС или фонетична? Битка за букви

27 януари 2023 | Технологии

Spomnqte li si 6liokavicata? Толкова бързо се променят някои от основополагащите средства за комуникация онлайн. Само допреди десетилетие беше голям проблем човек да пише на кирилица и отсреща получателят да чете текст, а не йероглифи.

Заговорим ли за писането на български обаче, непроменима остава една друга голяма битка, между поколения и логики. Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?

Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?

Докато чакаме гласовите команди да станат достатъчно съвършени, особено на по-редки езици като българския, има много интересни неща, свързани с клавишите, които всеки ден поразяваме с пръстите си, докато се опитваме да изразим мисълта си там, където тя все повече вирее – в мрежата.

 

БДС или фонетична

Снимка: Chris Hardy, Unsplash

 

Буквоядци

Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората. У нас навлизат пишещите машини, първите прототипи идват в самото начало на миналия век. Фирмите нямат стандарт и всяка „разпределя“ буквите както намери за добре.

Едно от местата, където най-активно се ползва нововъведението, е Народното събрание. През октомври 1907-а началникът на стенографското бюро на парламента Теодор Гълъбов възлага на подопечните си да направят количествено изследване на българския език – да анализират набраните текстове, като отбележат колко често се използва една или друга буква.

Резултатите са публикувани в края на същата година и на базата на тях е изработен стандартът БДС, който остава почти непроменен до днес – с разликата от буквите, премахнати при реформата и най-вече символите, които „се крият“ заедно с числата.

Подредбата е направена така, че набирането на текст да става максимално бързо. От една страна се има предвид, че бързописците ползват десетопръстната система и все пак – най-използваните букви се падат там, където се падат показалците. О, Н, Т и А, са поставени така, че да се удрят от по-силните пръсти.

 

БДС или фонетична

Българската клавиатурна подредба по БДС 5237-1978

 

Всички български мъже да спазват Бе Де Се

Също така е важно най-често комбинираните двойки букви да бъдат разделени, човек набира по-бързо, ако редува ръцете си, а не ако набира предимно с едната. Разбира се, взета е предвид и особеност, която е характерна само за пишещите машини – всеки, който е докосвал тази „антична“ технология знае, че при нея натискането на клавиша води до това едно малко лостче да „шамароса“ лентата, което пък да отпечата буквата. Съответно, важно беше буквите да се набират така, че да има максимално малко колизии: двете лостчета да останат едновременно натиснати и това да блокира машината.

В случая обаче това е по-скоро страничен ефект, който няма значение, но и не пречи в днешните времена, когато лостчетата ги няма, заменени от компютърните бутони.

В средата на миналия век стават популярни международните състезания по набиране на текст. По онова време нашият стандарт се оказва много добър, печелим редица надпревари за скорост, което е и безспорният критерий за това колко е добра българската система.

Както пише специалистката по приложна лингвистика доц. Мария Стамболиева, „проектирана с гениална прецизност, клавиатурата БДС е единодушно призната от потребителите си за една от най-съвършените в Европа. Използването на БДС с помощта на десетопръстна система позволява постигането на бързина на въвеждането на информация, близка до тази на стенографските машини“. А това значи наистина невероятна скорост – над 1000 знака в минута, с която е възможно да се набира произнасян текст в реално време, дори и при сравнително бърза скорост на говорене.

 

БДС или фонетична

Традиционна фонетична подредба

 

Имам пръст

Така поколенията българи, които използваха машините, на практика нямаха избор и се учеха да набират на същата тази стандартна клавиатура.

После, разбира се, дойдоха компютрите. При тях дълго време кирилизацията беше сериозен проблем, затова и писането на латиница не беше някакво подценяване на езика ни, а просто необходимост в първите години на масовия интернет. В един момент повечето проблеми бяха решени, съвсем естествено комуникацията мина на кирилица. А заедно с това се появи един нов вечен спор: фонетична или БДС?

За поколенията, свикнали с пишещите машини, беше по-лесно да продължат, използвайки добрата стара система, създадена за целите на българския език. В същото време се появиха и генерации, които се бяха научили да набират на английски. И за тях, съвсем естествено, първото решение беше фонетичната клавиатура.

Сериозен фактор се оказа и писането на телефон. Докато властваха мобифоните и първите джиесеми с клавиши, беше неудобно да се пише на кирилица (а често – и невъзможно) – без надписаните букви, когато един клавиш служеше за 3 или 4 знака. Да, днес в смартфоните имаме повече свобода, разполагаме с виртуална клавиатура, която повтаря истинската и може също да бъде фонетична или БДС. По този начин обаче отново се връщаме към основния въпрос.

 

Буквално

Има ли победител в този спор? Няма как да го определим еднозначно – ако сте свикнали на едната клавиатура, със сигурност би ви отнело немалко време и усилия да преминете на другата. Дали ползвате само 4 или всичките си пръсти, дали гледате в ръцете си, или не – опитът показва, че скоростта надали се отличава чак толкова в ежедневието.

И все пак, има я и другата гледна точка. От едната страна стои система, която е изработена специално за бърза работа на български, толкова доказана с годините, че почти не е променяна. Когато неотдавна 200 общественици (и, кой знае защо) духовници поискаха промяна, тя се изчерпваше с… премахването на буквите Э и Ы, които наистина не се използват, за сметка на… Ѣ, Ѫ и Ѭ, а тях, сигурен съм, всеки от нас ежедневно изписва. Трябва ли да има голяма буква „ь“ или ударено „и“? Нека оставим този спор на специалистите. Така или иначе, ако вместо „ѝ“ използваме „й“, това не се приема за правописна грешка, обяснява доц. Стамболиева.

Според повечето от тях БДС продължава да е по-доброто решение, ако тепърва ще се учите да набирате на компютър. Те са на мнение, че този стандарт трябва да е застъпен и в образователната система.

 

БДС или фонетична

Снимка: Patrick Fore, Unsplash

 

По клавишите ще ни познаете

Както пише отново доц. Стамболиева, „днес масовото навлизане на компютрите в ежедневието и домовете на българина превърна въвеждането на информация с помощта на клавиатура в доминиращия вид „писане“.

Децата ни често сядат пред компютрите, още преди да са взели в ръка молива или химикалката. Но точно през последните години, когато използването на клавиатурата се превърна в необходимост, столетната българска традиция за обучение по писане с БДС беше прекъсната, а учениците бяха оставени да се самообучават, както могат и намерят за добре. Българското училище не само не ги учи да пишат; то дори не ги насочва каква клавиатура да използват. И много от тях подскачат с две пръстчета по една неудобна за въвеждане на български текст буквена подредба, проектирана да обслужва носителите на един друг език“.

Специалистката има какво да допълни и днес, след като я помолих за коментар. Според доц. Стамболиева темата за клавиатурите е важна основно от гледна тока на образованието и здравето на пишещите. „За да има ефективно писане, добре е да има обучение, както това се случва в много държави. А то предполага учебници и унифициране на клавиатурните подредби. Важен е и въпросът за здравето. Една добре планирана, ергономична клавиатура, изисква по-малко усилия и натоварване на ръцете и очите“.

Според нея фонетичната система предвижда излизане от буквеното поле и придвижване на ръцете до областта, предвидена за функционалните клавиши. А това затруднява писането, без да гледаме в клавиатурата и го забавя. „Опитвала съм да обясня на експерти в МОН необходимостта от въвеждане на часове по писане с клавиатура в училище, но засега без успех. А те многократно биха повишили грамотността на децата“, казва изследователката.

 

БДС или фонетична

Снимка: Waypixel on Unsplash

 

Дума след дума, клавиш след клавиш

Фонетичната клавиатура има някои любопитни особености. Най-„консенсусната“ буква си остава „е“, доколкото тя е на един клавиш и на английски, и в двете български клавиатури.

Но пък дълго време имахме „ж“ като съответствие на “v”, а „в“ – при “w”. Това е така, защото при създаването на стандарта е ползвана доминиращата по традицията в типографията немска транслитерация. Остава да се чудим защо и как „я“ се озовава на мястото на “q“.

Освен че при фонетичното решение механично се прехвърля система, изработена за друг език, любопитно е да отбележим, че QWERTY, познатата на всички ни англоезична клавиатура… също не е общоприетият най-добър вариант. Може да ви го каже например добре познатият Мат Муленвег – създателят на WordPress е сред застъпниците на най-популярната алтернатива, която носи името Dvorak.

Историята на QWERTY е доста по-дълголетна от тази на нашата БДС. Пишещата машина е патентована официално през 1868 г., а стандартът се появява само петилетка по-късно. И двете стъпки са дело на американския изобретател и издател Кристофър Латъм Скоулс и бързо се налагат като стандарт. Все пак, финалният вариант на подредбата е дело на Remington. Оръжейната компания иска да смени имиджа си, купува патента и става първият голям производител на пишещи машини в света.

Като че ли при създаването на стандарта е търсена основно идеята да се избегне блокирането на машините, за което вече стана дума, а не са влагани статистически данни, както в случая с българското решение.

 

БДС или фонетична

 

ASD, ASD

През 30-те се появява най-популярната алтернатива в англоезичния свят. Тя носи името на своя създател – статистика д-р Томас Дворак, и се оказва доста по-подходяща за бързо писане. Уви, и до днес се използва рядко, въпреки че през няколко десетилетия темата отново става актуална. Според създателя си Dvorak помага скоростта на писане да се увеличи с цели 74%, а с 68% да се намалят грешките. Основното предимство е, че намалява разстоянията между често използвани букви и „мести“ всички най-често натискани на средния ред.

Мат Муленвег разказва, че му е отнело малко време, а е много доволен от резултатите, след като е преминал от QWERTY на Dvorak. Разликите в подредбата, както си личи и на схемите, не са малко – ако например Мат набере четирите първи бутона на средния ред, вместо обичайната програмистка комбинация от случайни букви ASDF, би получил AOEU, видимо там са събрани най-често използваните гласни.

 

QWERTY и Dvorak

 

Виж, клавиш

Днешният световен рекорд по бърз набор на английски се държи от Стела Пахунас, която постига 216 думи в минута на QWERTY през 1946 г.. С което побеждава дотогавашното върхово постижение от 213 думи, дело на Барбара Блекбърн от 1946 г., която пък ползва Dvorak.

В наши дни има и трети състезател в спора на клавиатури, който е и единственият от споменатите, създаден за нуждите на компютърния свят. COLEMAK от 2006-а твърди, че взема най-доброто от другите две решения.

Съществува и четвърти участник в спора – KALQ, създаден конкретно за тъч скрийн, така че да се използва, когато текстът се въвежда на таблет или смартфон.

И все пак, поне за момента, победителят тук е ясен и безспорен. По-скоро заради традицията, отколкото по обективни причини. Днес за отрицателно време можем да създадем алгоритъм, който да анализира как изглежда клавиатурата, на която се пише по-бързо и ефективно. Съгласете се, доста по-прецизно, отколкото неясно точно кой го е направил преди 150 години. Тук например има интересен подобен анализ, в който ясно личи колко сериозно QWERTY отстъпва на другите решения. И все пак… опитайте се да го обясните на производителите на клавиатури, че ще трябва да изхвърлят всички, които са с отпечатана тази подредба на буквите…

 

БДС или фонетична

Първият патент на клавиатурата QWERTY

 

Пръст при пръста

Най-хубавото днес е, че можем да избираме между клавиатурите, а те вече са толкова добри и стандартизирани, че ни позволяват доскоро немислими луксове. Например да можем да пишем „ѝ“ вместо „й“ тогава, когато граматиката го изисква (shift + ь, или латинско „a“ за БДС и shift + латински “x“). Можем да отваряме и затваряме кавички така, както би трябвало да е според българската пунктуация – „“. И да използваме почти всякакви символи, които са ни нужни – например останалите ударени гласни, благодарение на възможностите за добавяне на допълнителни знаци.

Така или иначе, каквато и да е подредбата, които и да са буквите, по-важно е какво казват, събрани в думи и как го казват. А докато ги има буквите, ще ни има и нас. Също както ще го има и спорът коя клавиатурна подредба е по-добра… ако не вярвате, питайте програмистите. Те със сигурност имат различно мнение.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This