БДС или фонетична? Битка за букви

ян. 27, 2023 | Технологии

БДС или фонетична? Битка за букви

27 януари 2023 | Технологии

Spomnqte li si 6liokavicata? Толкова бързо се променят някои от основополагащите средства за комуникация онлайн. Само допреди десетилетие беше голям проблем човек да пише на кирилица и отсреща получателят да чете текст, а не йероглифи.

Заговорим ли за писането на български обаче, непроменима остава една друга голяма битка, между поколения и логики. Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?

Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?

Докато чакаме гласовите команди да станат достатъчно съвършени, особено на по-редки езици като българския, има много интересни неща, свързани с клавишите, които всеки ден поразяваме с пръстите си, докато се опитваме да изразим мисълта си там, където тя все повече вирее – в мрежата.

 

БДС или фонетична

Снимка: Chris Hardy, Unsplash

 

Буквоядци

Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората. У нас навлизат пишещите машини, първите прототипи идват в самото начало на миналия век. Фирмите нямат стандарт и всяка „разпределя“ буквите както намери за добре.

Едно от местата, където най-активно се ползва нововъведението, е Народното събрание. През октомври 1907-а началникът на стенографското бюро на парламента Теодор Гълъбов възлага на подопечните си да направят количествено изследване на българския език – да анализират набраните текстове, като отбележат колко често се използва една или друга буква.

Резултатите са публикувани в края на същата година и на базата на тях е изработен стандартът БДС, който остава почти непроменен до днес – с разликата от буквите, премахнати при реформата и най-вече символите, които „се крият“ заедно с числата.

Подредбата е направена така, че набирането на текст да става максимално бързо. От една страна се има предвид, че бързописците ползват десетопръстната система и все пак – най-използваните букви се падат там, където се падат показалците. О, Н, Т и А, са поставени така, че да се удрят от по-силните пръсти.

 

БДС или фонетична

Българската клавиатурна подредба по БДС 5237-1978

 

Всички български мъже да спазват Бе Де Се

Също така е важно най-често комбинираните двойки букви да бъдат разделени, човек набира по-бързо, ако редува ръцете си, а не ако набира предимно с едната. Разбира се, взета е предвид и особеност, която е характерна само за пишещите машини – всеки, който е докосвал тази „антична“ технология знае, че при нея натискането на клавиша води до това едно малко лостче да „шамароса“ лентата, което пък да отпечата буквата. Съответно, важно беше буквите да се набират така, че да има максимално малко колизии: двете лостчета да останат едновременно натиснати и това да блокира машината.

В случая обаче това е по-скоро страничен ефект, който няма значение, но и не пречи в днешните времена, когато лостчетата ги няма, заменени от компютърните бутони.

В средата на миналия век стават популярни международните състезания по набиране на текст. По онова време нашият стандарт се оказва много добър, печелим редица надпревари за скорост, което е и безспорният критерий за това колко е добра българската система.

Както пише специалистката по приложна лингвистика доц. Мария Стамболиева, „проектирана с гениална прецизност, клавиатурата БДС е единодушно призната от потребителите си за една от най-съвършените в Европа. Използването на БДС с помощта на десетопръстна система позволява постигането на бързина на въвеждането на информация, близка до тази на стенографските машини“. А това значи наистина невероятна скорост – над 1000 знака в минута, с която е възможно да се набира произнасян текст в реално време, дори и при сравнително бърза скорост на говорене.

 

БДС или фонетична

Традиционна фонетична подредба

 

Имам пръст

Така поколенията българи, които използваха машините, на практика нямаха избор и се учеха да набират на същата тази стандартна клавиатура.

После, разбира се, дойдоха компютрите. При тях дълго време кирилизацията беше сериозен проблем, затова и писането на латиница не беше някакво подценяване на езика ни, а просто необходимост в първите години на масовия интернет. В един момент повечето проблеми бяха решени, съвсем естествено комуникацията мина на кирилица. А заедно с това се появи един нов вечен спор: фонетична или БДС?

За поколенията, свикнали с пишещите машини, беше по-лесно да продължат, използвайки добрата стара система, създадена за целите на българския език. В същото време се появиха и генерации, които се бяха научили да набират на английски. И за тях, съвсем естествено, първото решение беше фонетичната клавиатура.

Сериозен фактор се оказа и писането на телефон. Докато властваха мобифоните и първите джиесеми с клавиши, беше неудобно да се пише на кирилица (а често – и невъзможно) – без надписаните букви, когато един клавиш служеше за 3 или 4 знака. Да, днес в смартфоните имаме повече свобода, разполагаме с виртуална клавиатура, която повтаря истинската и може също да бъде фонетична или БДС. По този начин обаче отново се връщаме към основния въпрос.

 

Буквално

Има ли победител в този спор? Няма как да го определим еднозначно – ако сте свикнали на едната клавиатура, със сигурност би ви отнело немалко време и усилия да преминете на другата. Дали ползвате само 4 или всичките си пръсти, дали гледате в ръцете си, или не – опитът показва, че скоростта надали се отличава чак толкова в ежедневието.

И все пак, има я и другата гледна точка. От едната страна стои система, която е изработена специално за бърза работа на български, толкова доказана с годините, че почти не е променяна. Когато неотдавна 200 общественици (и, кой знае защо) духовници поискаха промяна, тя се изчерпваше с… премахването на буквите Э и Ы, които наистина не се използват, за сметка на… Ѣ, Ѫ и Ѭ, а тях, сигурен съм, всеки от нас ежедневно изписва. Трябва ли да има голяма буква „ь“ или ударено „и“? Нека оставим този спор на специалистите. Така или иначе, ако вместо „ѝ“ използваме „й“, това не се приема за правописна грешка, обяснява доц. Стамболиева.

Според повечето от тях БДС продължава да е по-доброто решение, ако тепърва ще се учите да набирате на компютър. Те са на мнение, че този стандарт трябва да е застъпен и в образователната система.

 

БДС или фонетична

Снимка: Patrick Fore, Unsplash

 

По клавишите ще ни познаете

Както пише отново доц. Стамболиева, „днес масовото навлизане на компютрите в ежедневието и домовете на българина превърна въвеждането на информация с помощта на клавиатура в доминиращия вид „писане“.

Децата ни често сядат пред компютрите, още преди да са взели в ръка молива или химикалката. Но точно през последните години, когато използването на клавиатурата се превърна в необходимост, столетната българска традиция за обучение по писане с БДС беше прекъсната, а учениците бяха оставени да се самообучават, както могат и намерят за добре. Българското училище не само не ги учи да пишат; то дори не ги насочва каква клавиатура да използват. И много от тях подскачат с две пръстчета по една неудобна за въвеждане на български текст буквена подредба, проектирана да обслужва носителите на един друг език“.

Специалистката има какво да допълни и днес, след като я помолих за коментар. Според доц. Стамболиева темата за клавиатурите е важна основно от гледна тока на образованието и здравето на пишещите. „За да има ефективно писане, добре е да има обучение, както това се случва в много държави. А то предполага учебници и унифициране на клавиатурните подредби. Важен е и въпросът за здравето. Една добре планирана, ергономична клавиатура, изисква по-малко усилия и натоварване на ръцете и очите“.

Според нея фонетичната система предвижда излизане от буквеното поле и придвижване на ръцете до областта, предвидена за функционалните клавиши. А това затруднява писането, без да гледаме в клавиатурата и го забавя. „Опитвала съм да обясня на експерти в МОН необходимостта от въвеждане на часове по писане с клавиатура в училище, но засега без успех. А те многократно биха повишили грамотността на децата“, казва изследователката.

 

БДС или фонетична

Снимка: Waypixel on Unsplash

 

Дума след дума, клавиш след клавиш

Фонетичната клавиатура има някои любопитни особености. Най-„консенсусната“ буква си остава „е“, доколкото тя е на един клавиш и на английски, и в двете български клавиатури.

Но пък дълго време имахме „ж“ като съответствие на “v”, а „в“ – при “w”. Това е така, защото при създаването на стандарта е ползвана доминиращата по традицията в типографията немска транслитерация. Остава да се чудим защо и как „я“ се озовава на мястото на “q“.

Освен че при фонетичното решение механично се прехвърля система, изработена за друг език, любопитно е да отбележим, че QWERTY, познатата на всички ни англоезична клавиатура… също не е общоприетият най-добър вариант. Може да ви го каже например добре познатият Мат Муленвег – създателят на WordPress е сред застъпниците на най-популярната алтернатива, която носи името Dvorak.

Историята на QWERTY е доста по-дълголетна от тази на нашата БДС. Пишещата машина е патентована официално през 1868 г., а стандартът се появява само петилетка по-късно. И двете стъпки са дело на американския изобретател и издател Кристофър Латъм Скоулс и бързо се налагат като стандарт. Все пак, финалният вариант на подредбата е дело на Remington. Оръжейната компания иска да смени имиджа си, купува патента и става първият голям производител на пишещи машини в света.

Като че ли при създаването на стандарта е търсена основно идеята да се избегне блокирането на машините, за което вече стана дума, а не са влагани статистически данни, както в случая с българското решение.

 

БДС или фонетична

 

ASD, ASD

През 30-те се появява най-популярната алтернатива в англоезичния свят. Тя носи името на своя създател – статистика д-р Томас Дворак, и се оказва доста по-подходяща за бързо писане. Уви, и до днес се използва рядко, въпреки че през няколко десетилетия темата отново става актуална. Според създателя си Dvorak помага скоростта на писане да се увеличи с цели 74%, а с 68% да се намалят грешките. Основното предимство е, че намалява разстоянията между често използвани букви и „мести“ всички най-често натискани на средния ред.

Мат Муленвег разказва, че му е отнело малко време, а е много доволен от резултатите, след като е преминал от QWERTY на Dvorak. Разликите в подредбата, както си личи и на схемите, не са малко – ако например Мат набере четирите първи бутона на средния ред, вместо обичайната програмистка комбинация от случайни букви ASDF, би получил AOEU, видимо там са събрани най-често използваните гласни.

 

QWERTY и Dvorak

 

Виж, клавиш

Днешният световен рекорд по бърз набор на английски се държи от Стела Пахунас, която постига 216 думи в минута на QWERTY през 1946 г.. С което побеждава дотогавашното върхово постижение от 213 думи, дело на Барбара Блекбърн от 1946 г., която пък ползва Dvorak.

В наши дни има и трети състезател в спора на клавиатури, който е и единственият от споменатите, създаден за нуждите на компютърния свят. COLEMAK от 2006-а твърди, че взема най-доброто от другите две решения.

Съществува и четвърти участник в спора – KALQ, създаден конкретно за тъч скрийн, така че да се използва, когато текстът се въвежда на таблет или смартфон.

И все пак, поне за момента, победителят тук е ясен и безспорен. По-скоро заради традицията, отколкото по обективни причини. Днес за отрицателно време можем да създадем алгоритъм, който да анализира как изглежда клавиатурата, на която се пише по-бързо и ефективно. Съгласете се, доста по-прецизно, отколкото неясно точно кой го е направил преди 150 години. Тук например има интересен подобен анализ, в който ясно личи колко сериозно QWERTY отстъпва на другите решения. И все пак… опитайте се да го обясните на производителите на клавиатури, че ще трябва да изхвърлят всички, които са с отпечатана тази подредба на буквите…

 

БДС или фонетична

Първият патент на клавиатурата QWERTY

 

Пръст при пръста

Най-хубавото днес е, че можем да избираме между клавиатурите, а те вече са толкова добри и стандартизирани, че ни позволяват доскоро немислими луксове. Например да можем да пишем „ѝ“ вместо „й“ тогава, когато граматиката го изисква (shift + ь, или латинско „a“ за БДС и shift + латински “x“). Можем да отваряме и затваряме кавички така, както би трябвало да е според българската пунктуация – „“. И да използваме почти всякакви символи, които са ни нужни – например останалите ударени гласни, благодарение на възможностите за добавяне на допълнителни знаци.

Така или иначе, каквато и да е подредбата, които и да са буквите, по-важно е какво казват, събрани в думи и как го казват. А докато ги има буквите, ще ни има и нас. Също както ще го има и спорът коя клавиатурна подредба е по-добра… ако не вярвате, питайте програмистите. Те със сигурност имат различно мнение.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia. Българският алгоритъм на децентрализирания свят

Kademlia е името на едно от най-значимите технологични решения в света на информационните технологии, създадени от българин. Не сте чували за него? Значи е крайно време!
Петър Маймунков създава почти на шега системата, която се използва широко в света на децентрализираните решения – от BitTorrent до Ethereum. Kademlia се оказва точното решение в началото на хилядолетието, във времената, когато интернет направи решителната крачка от централизираните системи към направлението, което ни отведе до блокчейн.
Ученият и творението му заслужават своята слава, ето защо.

повече информация
Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Кой си ти, ChatGPT? 5 шедьовъра, 5 провала и 5 големи въпроса

Вие от кои сте? От скептиците, за които ChatGPT е много шум за нищо? Или от феновете му, според които той ни води в невероятното бъдеще?
ChatGPT е безспорна суперзвезда, всеки се изкуши да се докосне до него. Фийдът се препълни с невероятно точни отговори, с брутални издънки на алгоритъма и с новини за него.
Нека опитаме да съберем всичко най-интересно и съществено,
Започваме с 5 впечатляващи дигитални истории, родени от чатбота, продължаваме с 5 забележителни негови издънки.
За да завършим с 5 големи въпроса, които поставя знаменитият ни събеседник пред всички нас и пред цивилизацията ни…

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This