„Сънят безкрай, когато се измъкнем от бренната черупка“… скоро този момент наистина може да бъде съвсем различен. Оплетени с злободневното, като нищо можем да изпуснем една промяна, фундаментална за човечеството, за вида ни и за всеки отделен индивид.
Как мислите, може ли машините и изкуственият интелект да ни направят… безсмъртни? Каква ще е цената, която евентуално бихме платили? Какво ни очаква после? Къде минава границата между възможното, дори близко бъдеще и фантазията?
Знам, че имате свои отговори. И все пак, има много разработки и идеи по темата, които ни дават повод да се замислим по-сериозно.
Memento mori
Да, малко е странно да говорим за такива невероятни неща като безсмъртието на фона на годините, в които един малък вирус ни напомни колко сме нищожни, колко е чупливо всичко. И как напредъкът на науката, от който се възхищаваме, на практика се оказа безсилен да ни спаси дори от една инфекциозна болест, от една епидемия, каквато се е случвала много пъти в човешката история и каквато учените винаги са предупреждавали, че рано или късно ще се случи отново.
Ами ако вирусът беше още по-смъртоносен? Така или иначе, за съжаление той не се оказа измислица, а смъртоносна болест, която причини рекордна смъртност, включително и в България. Която понижи драстично средната продължителност на живота дори в най-развитите страни. Целият ни уж изумителен прогрес отиде на кино при такава важна битка. Даже и там не отиде, защото кината бяха затворени.
А ако същата тази наука, на крилете на технологиите, скоро ни се реабилитира, като направи човешкия живот, ако не безкраен (има ли изобщо безкрайност?), то поне драстично по-дълъг.
Смъртта винаги идва. Поне засега. Надали има по-силна мисъл за живота от латинската мъдрост, която ни съветва да помним смъртта. Само така можем да вдишаме най-доброто от онези нищожни на фона на времето мигове, които са ни отредени тук.
Млади по дух
Преди дни сайтът „Технолъджи ревю“ разказа за „Алтос Лабс“, новата надежда на Силиконовата долина за вечен живот.
Всичко започва през октомври миналата година, когато подбрана „колекция“ от доказани световни учени се озовава в имението на милиардера Юри Милнер над Пало Алто в Калифорния. Двудневната научна конференция е посветена на темата как биотехнологиите могат да бъдат използвани, за да подмладяват.
Милнер е прелюбопитна фигура, предприемач, смятан от мнозина за спекулант от порядъка на Уорън Бъфет. Други го приемат за филантроп, защото дава (или инвестира?) сериозни средства за научни изследвания. Богатството му се оценява на почти 5 милиарда долара. Същевременно образованието му е на физик.
Срещата води до основаването на компанията „Алтос Лабс. В стартъпа инвестират не само Милнер, но и много други паралии, включително и най-богатият землянин, Джеф Безос. Новата компания е създадена едновременно в САЩ и Великобритания, планирано е бързо да изгради мрежа от изследователски лаборатории по цял свят.
Снимка: Dirk Wouters, Pixabay
Духът на времето
Вече са наети сериозни учени от най-реномираните университети, примамени от изкусителни заплати и възможността да оставят следа в нещо толкова важно, като изследването на механизма, по който клетките стареят. И възможностите процесът да бъде обърнат…
Начело на екипа научни консултанти е Нобеловият лауреат Шиния Яманака. Откритието, за което той получава приза, е, че с добавянето само на 4 протеина, днес популярни като „факторите Яманака“, клетките могат да бъдат върнати към първоначалното си състояние, носещо характеристиките на ембрионални cтвoлoви ĸлeтĸи. Казано накратко: клетката се „рестартира“, подмладява. Именно неговият метод се очаква да стои в основата на разработките в „Алтос Лабс“.
В екипа е и Хуан Карлос Исписуа Белмонте – испански учен, работещ в Калифорния, който прави изследвания за „отглеждането“ на човешки органи в ембриони на примати и казва, че човешкият живот може да бъде удължен с поне 50 години. Известен е също и с това, че с помощта на „факторите Яманака“ вече е постигнал при мишки първите успешни опити за обръщане на процесите на клетъчно стареене.
Онази с косата
„Алтос Лабс“ далеч не е първото подобно начинание. Още от 2013 г. създателят на „Гугъл“ Лари Пейдж анонсира създаването на неговия участник в същото състезание – „Калико Лабс“. Целта отново е препрограмирането на клетките, а първата научна публикация на този екип вече е представена в работен вариант. Компанията успява да привлече за изследванията си 1,5 милиарда долара!
Както се казва, младите мечтаят да са богати, а богатите – да са млади. Затова не е никак чудно, че хора като Милнер, Безос и Пейдж не жалят милиони в тази посока. По някакъв начин така е било винаги.
Както казва проф. Aлexaндpo Oĸaмпo oт Унивepcитeтa в Лoзaнa, вече не е проблем да се вземе клетка на 80-годишен и в лабораторни условия да бъде променена така, че да не може да бъде отличена от такава на двойно по-млад човек.
Разбира се, доста по-сложни стават нещата, когато става дума за тъкани, органи и… цялото ни тяло. Мишките на Исписуа Белмонте например развиват много сериозно предразположение към тумори.
Снимка: Aron Visuals, Unsplash
Свобода или смърт
Важно е да отбележим, че този тип технологии може би един ден ще могат да спрат стареенето. Но не и болестите, хората пак ще умират, просто няма да се случва „от старост“. Сигурно ще се удължи средната продължителност на живота. Но само ако процесът се усъвършенства наистина драстично от днешните си измерения.
Освен това, говорим за общ процес на клетъчно стареене, но вероятно постепенно ще изникнат много нови въпроси, свързани с това как принципът да се прилага при всеки от многобройните ни органи, при различните типове клетки.
И все пак, какво ще стане, ако тези световни учени в някакъв момент постигнат успех, благодарение на огромните суми, които се изливат в тези проекти?
Ами, ако… резултатите в крайна сметка бъдат достъпни само за мултимилиардерите, които са инвестирали в проучванията? Или за хората, които те изберат? Какво ще стане със свят, в който безсмъртието се превръща в стока?
Краят на песента
За добро или лошо, звучи почти невероятно в обозримото бъдеще този пробив да стане факт. И все пак, редно е да си задаваме такива въпроси, защото иначе може да не сме готови с отговорите тогава, когато станат необходими.
Темата има и още много, доста различни и интересни гледни точки.
Заговори ли се за технологиите, които ще доведат до безсмъртие, любимият обект на подобни текстове дълго време беше д-р Обри де Грей – учен с дълга брада и монашеска осанка. И днес той продължава да твърди, че имаме около 50% шанс да спрем стареенето, а съответно – и да откажем смъртта, в рамките на живота на сегашното поколение земляни. В аргументите му има логика, но пък… щеше да е супер, ако се беше намерил и някой достатъчно авторитетен учен, примерно Нобелов лауреат, който да им даде още малко подкрепа. Или пък за двете десетилетия, откакто д-р Де Грей е суперстар, да се чуе за някакъв минимален напредък.
Снимка: Leon Seibert, Unsplash
Образ и подобие
Позалезе и модатата на криониката – направлението, при което си плащаш, за да те замразят дълбоко след смъртта, така че след време, когато технологиите напреднат, да могат да те клонират и лекуват в своеобразен човешки „Джурасик парк“. (Ако пък се окажат прави и ако по някакъв начин този текст стигне до тях, като нищо доста ще се посмеят на скепсиса ми замразените след някое и друго хилядолетие.)
Има обаче и много други концепции. Много от тях изискват да променим отношението си към безсмъртието от това, което си представяме – просто да продължим да живеем безкрайно дълго, без това да ни струва много сериозен компромис с досегашния светоглед. Не че каквото и да било безсмъртие не би направило това, имам предвид… в доста различен план.
Той не умира!
Като клонирането например. Днес го приемаме за нещо особено неетично, когато стане дума за хора. А… защо всъщност? Почнахме от овца, продължихме с други животни, дори беше даден шанс на първите видове, които са почти изчезнали от лицето на Земята. Да, все още става дума за… тъй де, пор. Но и поровете са хора, както се казва. А и списъкът с клонирани животински видове не е кратък.
Та, нека за малко се абстрахираме от етичните норми в биологията, знаем, че етиката често пада жертва на силните на деня под една или друга форма. Ако си представим някой много богат човек, който заобиколи директните правила, отивайки например в далечна, слабо контролирана страна… Ако клонираме един човек.
И после пътят му отиде към края си и пак го клонираме, ами, това не е ли безсмъртие? Същият човек, 100% същите гени, хубаво, без паметта от миналото. Но това, по същество, си е безсмъртие? Макар и по начин, много далечен от човешкия. Защото като вид (засега?) сме свикнали да асоциираме човека и с опита му, и с преживяванията, и с личните отношения… не сме взаимозаменяеми и простото оцеляване на абсолютно същите гени не бихме приели точно за безсмъртие.
Снимка: Uwe Driesel, Pixabay
Слуховете за моята смърт…
Или пък не искаме, защото не ни лишава от досадната подробност, че пак трябва да умрем. За добро или лошо, опитите за клониране на хора към момента са в застой (поне официално), а това отлага нуждата да мислим сериозно за етичните и хуманни страни на темата.
Любопитен факт, не свързан с хората, но отново в същата посока. През 2017 г. Барбара Стрейзанд клонира кучето си, след като нейният Сами си беше отишъл, тя вече си имаше чисто нов Сами, така че да не скърби.
В тази област е доста трудно да намерим границата между науката и мошеничеството; между реалния оптимизъм и напомпаното самочувствие в опит да се събират пари. Всеки (не само милиардер) би дал мило и драго да живее вечно, достатъчно е да бъде убеден, че това е възможно.
Руският милиардер Дмитрий Ицков например също е отделил сериозни средства и е наел голям екип от учени. Той обаче е поставил и конкретна цел – безсмъртието да дойде през 2045 г. Повтаря често: на 100% е убеден, че това ще се случи. При него обаче се говори за „кибернетично безсмъртие“. Търси се решението как целият човек да бъде трансфериран на изкуствен, електронен носител.
Лудост или гениална хрумка?
В края на краищата
В света на технологиите много бързо се менят любимите модерни теми за обсъждане. Например, клонирането някак си остана в първото десетилетие на новото хилядолетие, както си личи и от списъка с нови клонирани видове. Днес говорим толкова, толкова (толкова) много за изкуствения интелект, за свързването на хората с компютрите.
Така че това е още една логична посока, в която да потърсим надежда за края на края, или поне драстично дългото му отлагане.
Нека погледнем истински силните на деня. Илон Мъск, както вече е ставало дума подробно в Дигитални истории, е убеден, че бъдещето ни като вид може да съществува само в симбиоза, като неотделима и допълваща се част от технологиите. Защото в противен случай просто ще бъдем пометени в момента, когато изкуственият интелект се окаже по-силен от нас.
Снимка: Greg Rakozy, Unsplash
Душа в харддиск
С проекта „Неуралинк“ Мъск вече дава първите наченки на това, което наричаме „мозъчно-компютърен интерфейс“. Да, все още става дума за чип, който може да „чете“ много малка част от сигналите в мозъка ни. Но технологията доказва, че работи, а според сериозни учени скалирането в случая не би трябвало да е прекалено трудно. Тогава, какво ще се случи, ако наистина имаме чип, който може да разчете състоянието на всеки неврон… а после да го запише и да го прехвърли на харддиск?
Както сполучливо отбеляза при срещата ни писателят Иво Иванов, „и в момента най-могъщите компютри в САЩ, Китай, Европа работят неуморно върху копирането на човешкия конектом. Най-сложното нещо във Вселената! До този момент не сме открили нищо по-сложно от този килограм и половина сиво вещество, което се намира в черепната кутия на всеки човек“.
Да, за момента изглежда невероятно да успеем. Но да имаме електричество у дома си също не беше възможно, да използваме силата на атома, да носим в джоба си технология, събираща милиони книги и филми, с която да се свързваме на секундата с другия край на света…
Да даунлоуднеш баба си
Безсмъртието да си останеш в харддиск наистина изисква доста да сменим парадигмата, често ще си призная, че ми звучи направо гадно. Никой не иска да умира, но поне на мен не ми харесва и идеята да стана като розовия Кранк от „Костенурките нинджа“.
Трябва доста да пречупим обичайния си човешки светоглед, за да си представим, че след това събраното по някакъв начин цялостно съдържание на мозъка ни може да бъде копирано във физическо тяло.
Разбира се, другият вариант е да предположим, че тогава вече ще сме в огромна степен в симбиоза с технологиите, че органичното и технологичното ще са на практика неделими… Точно както в света, за който се подготвя Мъск с „Неуралинк“.
Честно казано, пред някои варианти на технологичното безсмъртие… смъртта направо изглежда като приемлив край на всичко.
Както казваше в знаменитата си реч пред завършващите университета Станфорд Стив Джобс, „никой не иска да умре! Дори хората, които мечтаят да отидат в Рая, не искат да умрат, за да отидат там. Въпреки това, смъртта е крайна спирка, която очаква всеки от нас. Никой не я е избегнал. И така трябва да бъде, защото смъртта е най-доброто изобретение на живота. Тя е агентът на промяната.“
Снимка: Possessed Photography, Unsplash
Да живей Сири!
Технологиите дават и още един вариант на евентуално безсмъртие, макар че той доста се отклонява от основната идея. Защото тук по-скоро целта е не човекът да не умира, а да остане под някаква форма, за да си говори с близките.
Идеята дава през 2017-а Евгения Куйда. Две години по-рано нейният приятел Роман Мазуренко загива в автомобилна катастрофа. Липсва ѝ много, тя все по-често се улавя, че седи и чете стари чатове и си мисли – а какво ли би ѝ отговорил Роман, ако беше тук днес…
Тогава решава да опита нещо. Самата тя е създател на стартъпа „Лука“, компания за чатботове. Тя и екипът ѝ вече са създавали работещи решения за големи компании, натрупали са опит. Продуктите им разчитат на изкуствения интелект – подават им се максимално много текстове, така че да се опитат в резултат да връщат своите възможно най-точни отговори дори на въпроси, които не се смята, че ще им бъдат зададени.
Да, по същество точно същото, което правят Сири, Кортана и другите виртуални асистенти. Евгения обаче се замисля: а какво ще се случи, ако опита да създаде чатбот, които да „влезе в кожата“ (простете за зловещата метафора) на отишлия си неин приятел?
Живите мъртви
В по-късни интервюта Евгения казва, че резултатът от работата ѝ буквално я е спасил, като ѝ е върнал приятеля. Дали го споделя искрено, или просто прави реклама на фирмата си, няма как да знаем, а и не е важно – по-интересна е самата идея.
Ясно е, че този тип изкуствен интелект се развива, става все по-добър. Направлението „обработка на естествен език“ (или Natural language processing) позволява все по-точно, с въвеждането на голям масив от текст, програмата да връща подходящи собствени решения. Процесът се усъвършенства, показва го успехът на платформата GTP-3.
И така, ако съберем огромен обем от информация, създадена от даден човек, може ли да използваме алгоритмите, за да създадем негов аналог, чатбот, който не може да бъде отличен от оригинала?
Отговорът най-вероятно е положителен, или поне ще стане такъв с очаквания още по-сериозен напредък на тези технологии. Тогава ще можем да си чатим (или пък да си говорим, нищо не пречи да се симулира и гласът на човек) с кого ли не. Преди няколко години стана ясно, че подобен патент развива дори „Майкрософт“.
Снимка: Gerd Altmann, Pixabay
Зомбита или киборги
Тогава… струва ли си например да съживим Айнщайн и на базата на новите ни познания да се възползваме от острия му ум за следващите стъпки в изучаването на Вселената?
Ето тук е големият проблем. От една страна, възкресяването ще е изцяло въображаемо. Но, не на последно място, дори да се създаде някаква програма, виртуална личност на отишъл си човек, няма как тя да има базовите познания и естественото развитие във всеки аспект за периода, след като той си е отишъл. Казано с други думи, вероятно технологиите могат да позволят чатботът да наподоби даден човек, но не и това как той би се развивал.
Човекът е постоянна промяна. Днес някой може да ви е симпатичен, утре да се скарате смъртно. И от това кое ваше мнение бъде въведено в чатбота, няма как да предположим дали той ще се изказва като днешното ви, или като вчерашното „аз“.
Carpe diem
Темата за смъртта е толкова безкрайна, универсална и вълнуваща във всички аспекти. Технологиите със сигурност ни позволиха да имаме доста по-дълъг (а според мен и смислен) живот. Дали ще ни дадат безсмъртие? А искаме ли го наистина? Няма как да знаем, всеки има своя отговор, аз просто се опитах да събера няколко интересни гледни точки от света на дигиталните истории.
По тази тема е говорил мъдро всеки творец, философ, за нея си е мислил всеки човек. И все пак, докато още сме в света на технологиите, нека се разделим отново с думите на Стив Джобс. „Да помниш, че ще умреш, е най-добрият начин да се избегне капанът на мисленето, че имаш нещо да губиш. Вече си гол. Няма причина да не следваш сърцето си.“
Снимка: Dominik Scythe, Unsplash
