Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

окт. 15, 2021 | Истории

Чичо Боб, мразеният Мойсей на програмистите

15 октомври 2021 | Истории

Програмирането е много яка професия… до голяма степен благодарение на Чичо Боб. Днес създаването на код е не просто търсено, но и приятно поприще от много гледни точки, а голяма част от тях се дължат на днешния ни герой.

Робърт Сесил Мартин, или, както обича да се представя сам: Чичо Боб, формулира SOLID принципите, приети днес в общността за основополагащи. Петте божи заповеди на програмистите. Дефинира правилата на „чистия код“, които също са своеобразна аксиома. Той е и един от създателите на „Аджайл“ манифеста, който пък позволи софтуерът да се създава в по-неформална среда, екипите да са гъвкави, хората да работят в съвсем различна организация.

За същия този Чичо Боб има само 20-ина реда в англоезичната „Уикипедия“. А след като са прочели горните няколко реда, доста програмисти вече са ни напуснали като читатели, заети да пишат хейтърски коментар. Въпреки че трудно може да бъде оспорена огромната заслуга на Чичо Боб за всеки, който днес си изкарва хляба с код. Харесван или не (издадох се, за мен важи първото), Чичо ни Боб заслужава внимание като пъстра личност с прелюбопитна Дигитална история.

 

Боби и Зуки

Кои са героите на дигиталния свят? Строй се, преброй се. Бил Гейтс, Джобс, Безос, Зукърбърг… тях ги знаем, но те май са по-скоро героите, които го капитализираха. А онези, които наистина го създадоха, останаха в сянката на новоизпечените филантропи и мъдреци зад мултимилиардни компании.

Например Брендън Ейк, създателят на JavaScript. Езикът завинаги промени отношението ни към софтуера, като „вкара“ всичко в браузърите, милиони си изкарват хляба с него, милиарди го ползват всеки ден. А за Ейк днес онлайн ще намерите основно информацията, че е скептик към мерките, които се вземат срещу ковид.

Нещо подобно се случва и по отношение на Чичо Боб. Защо е така, не заслужава ли той светлината на прожекторите? Ще стигнем и дотам, нека първо да поговорим за приноса му към софтуерното инженерство, а оттам – и към дигиталния свят, към настоящето, в което всички живеем.

 

Чичо Боб

Снимка: WikiCommons

 

А ние с Боби двамата пием кафе

С риск да прозвучи малко грубо (но той обича този подход), Чичо Боб вече е Дядо Боб. Днес е на 69 години, опитът му в програмирането е над половин столетие, но той продължава да работи като софтуерен инженер. Звучи забавно на фона на днешните обяви за работа в сектора, в който 5-годишен опит едва ли не се смята за половин кариера.

Това хич не го притеснява. Както казва,в едно от малкото си интервюта, „аз съм програмист. Обичам да бъда програмист. Искам да пиша код, докато умра. Ще цитирам един от моите идоли, Айзък Азимов: мечтая да ме намерят с нос, заклещен между клавишите на клавиатурата ми.“

За кого точно работи като програмист днес Чичото, не знаем. Добрата стара „Уикипедия“ ни казва, че той има две компании: Uncle Bob Consulting, която организира обучения и Clean Coders, създаваща обучителни видеоклипове.

Малобройните му интервюта и медийни представяния, блогът му, не дават кой знае колко подробности. Той никак не обича да говори за себе си – знаем, че е роден на 5 декември 1952 г., но какви са родителите му, колко деца има, какво обича да похапва за вечеря… надали ще разберем. От него не би излязъл успешен инстаграм инфлуенсър.

 

SOLID, но начало

И така, ето защо Чичо Боб е сред най-великите личности на компютърния свят.

Започнахме със сравнение с Мойсей и Божите заповеди. Е, със сигурност не е чак с израженията на религия, най-малкото защото никак не се вписва в останалата част от образа на Чичо Боб. Но е истина, че милиони програмисти започват пътя си със SOLID принципите. 5-те аксиоми на обектно-ориентираното програмиране са задължителна част от обучението, също както са и неизменна част от интервютата за работа за начинаещите девелопъри. Те наистина са като стихчета, които в началото на професията се очаква да знаеш, дори да те събудят насън.

Разбира се, не е като да не са оспорвани. В този бранш безспорни истини не съществуват. Факт е обаче, че няма програмист по света, който да не може да ви ги изрецитира.

 

Чичо Боб на „Железния трон“

Чичо Боб на „Железния трон“

 

Старо и патило

Да, формулирал ги е Чичо Боб. Не знам дали е ходил в планината Синан, като Мойсей; може би не му е стигнало въображението, за да ги докара и той до 10.

Чичо Боб няма претенциите, че сам е измислил 5-те SOLID принципа (или че Бог му ги е продиктувал, доколкото знам). Единият дори е кръстен на изследователката, която го формулира – Барбара Лисков. Той обаче ги събира, обяснява подробно и логично и за финал: лепва им готиното съкращение, което се превръща в задължителна част от сленга на всеки програмист. Очевидно в точния момент и по точния начин, така че да не могат да бъдат забравени.

И като сме тръгнали с библейските асоциации, ред е на другата огромна звезда в биографията на Чичо Боб: „Тайната вечеря“ от 2001 г.

 

Чичовци

Ако работите в софтуерната област, със сигурност сте се досетили какво имам предвид. Една студена зимна вечер през 2001 г. малка скиорска хижа в щата Юта приютява 17 „умни глави“, които имат да свършат толкова важна работа, че ще промени цяла огромна индустрия.

Там е целият елит в професията. Но вместо да си пият спокойно червеното винце и да обсъждат младостта, чичовците написват един много, много кратък документ, който променя всичко.

Пишат манифест. Като при Маркс и Енгелс, само че няма нищо общо. Това, което „излиза“ от хижата, се нарича „Манифестът Agile“ и наистина променя начина на работа, по който ще се трудят поколенията следващи програмисти. Събира 12 постулата, на основата на които после се зараждат конкретните методики за работа, по които днес е организиран софтуерният свят.

 

„Къде съм аз и кои са тези хора?“, попита неотдавна в „Туитър“ нашият герой… с леко двусмислие, случайно или нарочно.

 

Чичовата усуканица

„Реагирането на промяната пред следването на плана“, тази от 12-те „програмистки заповеди“ май казва почти всичко. (Тук е кратичкият манифест на български.)

Е, нашият Чичо Боб не просто е един от най-дейните участници в срещата, но е и този, който я организира.

Бих нарекъл манифеста, с цялата странност на това сравнение, своеобразен „Баухаус“ за програмисти.

Преди да се появят тези 12 изреченийца, които отприщват промяната, работата в софтуерните екипи е като всяко друго производство – прави се план, разработва се прототип, после фабриката започва да бълва едни и същи продукти. След 2001-а това се променя, създават се динамични форми на работа, които са си отделна и много интересна Дигитална история.

 

Спомен за чичо

Така или иначе, тук имаме втората забележителна намеса на Чичо ни Боб, изключително важна за създаването на програми. И за всички, които ги използват.

Вече, надявам се, съм ви убедил, че става дума за много специална личност. Така стигаме до по-интересното.

Пиша в гугъл “SOLID principles”, резултатите са 464 000 000.

Agile? Само 193 000 000.

После отварям англоезичната Уикипедия, където на “Robert Cecil Martin“ са посветени… 5 реда биография и общо 278 думи (с включен списъка от книги, на които е автор.)

Как така?!

 

Чичо Боб

Чичо Боб дава интервю за телевизионния канал Russia Today.

 

Чичовото

Краткият отговор гласи: Чичо Боб никак не си поплюва в комуникацията с останалите програмисти, а и като цяло с обществото. И то по някакъв начин му отвръща със същото. Книгите му (и особено „Чистият код“, “The Clean Code“) са настолно четиво на всеки, който иска да надникне в логиката на програмирането зад очевидното. И същевременно повечето читатели се правят, че авторът не съществува.

Освен че не цепи басма никому, той има „късмета“ да работи в област, където много трудно си пробиват път авторитетите. В нея е лесно да започнеш, дори да станеш достатъчно добър, за да си намериш работа, да си полезен дълги години на екипа. Но малко програмисти избират да навлизат навътре, да задълбават в концепции и основи.

 

Кон боб яде ли?

Да не би идеите му да са отречени от времето? Надали.

Факт е, че те са оспорвани. С годините се трупат немалко критики срещу самите концепции, предлагани от Мартин. Много специалисти от компютърния свят не препоръчват правилата, формулирани като „Чист код“ (тук например са събрани интересни аргументи защо). Няма да навлизаме от техническата страна на нещата, целта ни е интересната дигитална история на Чичо Боб. И все пак, в негова защита: системата му се е доказала през годините, но е нормално и светът на програмирането да се променя и развива.

Университетските учени в компютърните науки поначало не са най-ревностните му почитатели, но е факт, че книгите на Чичо Боб са помогнали в професията на милиони програмисти и са направили безброй софтуерни проекти значително по-сигурни, стабилни, написани по правилата.

 

Чичо Боб мем

Мем, споделен от самия чичо Боб, свързан с това, че той често говори за важността на тестването при създаването на компютърен код.

 

Чичо Боб и Чичо Сам

Постепенно обаче му излиза имиджът на странна птица. Също и на автор, който прекалено иска да опрости сложна професия, каквото е програмирането. А и годините летят, той си държи на своите правила и принципи, които продължава да проповядва, смятайки, че основата на софтуерното инженерство си остава същата, дори и детайлите да се променят.

Според мен е прав.

По-скоро днешното отношение към него се дължи на неща, които нямат нищо общо с програмирането.

Давам направо: излезе му имидж на расист, хомофоб и женомразец. Според това, което прочетох – основанията са доста пресилени. Чичо Боб наистина обича да е кратък и ясен, понякога това се случва за сметка на нюансите, а всички знаем, че обществото на Запад през последните години се вманиачи в критериите си, слагайки такива определения.

 

Чичо Боб и чичо Тръмп

Хубаво, Чичо Боб признава, че е гласувал за Тръмп като преценка между два ужасни избора… и това май е разбираемо, и ние отдавна сме се отказали да търсим нещо по-добро от „по-малкото зло“.

„Гласувах за Тръмп, защото мислех, че е по-доброто от две крайно лоши решения. Той каза шантави неща. Променяше си мнението за истината. Но много от политиките му имаха добър резултат. Подкрепям добрите неща. Не подкрепям лошите“.

Казах ли ви, че е програмист? Е, още нещо ще ви кажа: често програмистите влизат в компютърната парадигма, досущ както изкуствения интелект от примера на самия Чичо Боб. Търсят правилното решение.

 

Чичо Боб

 

Тричат чичо

Забележките за сексизма също са съмнителни. Не, не е правил коментари като тези, които всеки е чувал от програмисти за това кой пол е по-добър в тази професия. Той просто държи на това, че на английски за „занаятчия“ трябва да се ползва “Craftsman”, което съдържа в себе си думата „мъж“, вместо по-полово неутрален термин.

Колкото до расизма, казва, че състезателите по американски футбол, които не стават прави по време на химна трябва да бъдат уволнявани.

Също, в разгара на миналогодишните събития след смъртта на Джордж Флойд, той написа: „Полицията не е проблемът. Полицията никога не е била проблемът. Липсата на доверие в нея е ужасно решение, което може да струва стотици и хиляди животи“. Казва, че полицията не действа по расистки подбуди и че САЩ не е страна, създадена от роби.

 

Чичо Боб и Вуйчо Ваньо

Иначе Чичо Боб продължава и до днес да изнася лекции… макар да личи, че го канят значително по-рядко. Редовно пише в сайта си (който, програмистите, които четат, ще оценят иронията, дори няма SSL сертификат). Публикува в „Туитър“, качва нови проекти в „Гитхъб“. Пише основно по теми, свързани с програмирането. Доста по-рядко си позволява и някой политически коментар.

Нашият герой определено умее да навлиза в темите, описва чудесно и увлекателно, дава нови погледи към технологични проблеми. Знам, че е странно, но попаднах на няколко руски форума, в които го наричат „Американския Чехов“.

Чичо Боб пише и за темите като програмирането, водено от тестове. Съветва софтуерните инженери по-често да работят заедно, пишейки код, да обсъждат и коментират.

 

Самолетът на Чичо Боб

Чичо Боб неотдавна се похвали, че си е купил самолет и търсеше доброволци, които да повози.

 

Чичковите червенотичковчета

„Не си готов, когато нещото работи, а когато е направено както трябва“, допълва той. Ами, почвам да си обяснявам защо днес не го харесват особено. Може би просто е прав.

Често отваря и темите, свързани с „Аджайл“ движението, което според него се е провалило в основните си цели. Така и не е успяло да изведе на преден план работата на програмистите за сметка на мениджърите. „Въпреки че започна точно от програмистите с идеята да каже: „Ей, вижте! Отборът има значение. Кодът трябва да е ясен. Искаме да работим заедно с клиента. И искаме да доставяме по-често и качествено“. Но също така искахме да въведем занаятчийския подход. Той не е за новите неща, а за старите. За това да се работи добре, да се добавя стойност. За взаимодействието, комуникацията, сътрудничеството. За адаптивната продуктивност и реакцията при промени. За професионализма и етиката“.

„Днес, за да те наемат като програмист, е достатъчно да кажеш, че разбираш от компютри. Смятам, че софтуерната индустрия сега прилича на медицината в тъмните векове“, казва още Чичо Боб. „Всеки може да каже, че е лечител. Някой ще е добър, друг няма да е, защото няма ясни стандарти. Но малцина от „лечителите“ ще са чували за Хипократовата клетва“.

 

Опа, чичо

Истинските професионалисти в нашата професия нямат шефове. Те са партньори, а не подчинени на бизнеса. Те могат да бъдат наети, но не са работници. Както наемате лекари или адвокати, но не ги управлявате, не ги учите как да си вършат работата. Представете си да давате акъл на хирурга, който ви прави сърдечна операция. Става дума за същата абсурдна концепция“, в типичния си прям стил добавя той.

Разказва, че през 1975-а е уволнен като програмист, тъкмо когато жена му е бременна с първото им дете. „Но това беше доста поучителен опит. Направих някои тъпи грешки. Не в кода ми, а в поведението“.

Противно на доминиращото мнение, Чичо Боб смята, че човек може да продължи да работи като софтуерен инженер много, много дълго. Според него съвсем не е задължително в определен момент да се пренасочите към управлението на хора.

„Много млади програмисти ще се сблъскат с дилемата дали да продължат да се развиват. Те ще чувстват, че кариерата им е ограничена, ако не решат да се катерят нагоре и по мениджърската стълбичка. Пълни глупости! Кариерата ви е ограничена от вашата страст и възможностите ви, не от това дали се заемате с мениджмънт. Ако искате да сте техническа суперзвезда, давайте смело напред! Повярвайте ми, има и нужда, и пазар за майстори в занаята, които винаги ще бъдат добре платени. Не се оставяйте някой да ви бута по път, който не сте избрали сами и никога не оставяйте работодателя ви да решава за вашата кариера вместо вас“.

 

Чичо Боб

 

Слушай чичо си

Интересно е да споменем, че Чичо Боб е скептик по отношение на изкуствения интелект, или поне на подхода ни към тази тема днес. Обича да разказва историята за „Уотсън“, един от знаменитите прототипи, препоръчван дори за ролята на президент на САЩ. Докато участва и успява да победи в популярната телевизионна игра „Джеопарди“, един от въпросите, които му задават, гласи: „Кажете името на град в САЩ, където има летище, кръстено на герой от Втората световна война“. „Торонто!“, отсича изкуственият интелект.

„В края на краищата „Уотсън“ е компютър и при тях винаги има ясни съображения защо правят едно или друго. Със сигурност има причина да го направи. Но нито един човек със средна интелигентност не би се подвел така. Въпреки това „Уотсън“ победи. Сега ни казват, че скоро изкуственият интелект ще управлява автомобилите и ще го прави значително по-безопасно от хората. Моят отговор гласи: Торонто!“.

 

Класика в жанра

Днес Чичо Боб наистина е поизгубил ореола, който имаше преди десетилетие. Това обаче се дължи на причини, които са далеч от реалната му работа. Безспорно е, че още много поколения програмисти ще напредват в професията с неговите уроци. А и определено не трябва да го мислим. Книгите му продължават да са страшно продавани, стоят във всички класации, независимо, че са писани доста отдавна.

Въпросът е за това как оценяваме кой какво е направил.

В този смисъл, преди да се разделим, нека за последно дадем думата на обвиняемия. Преди 3 години го питат го защо толкова често в субредита /r/programmers мненията му се посрещат с омраза. Той отвръща, че изобщо не знае какво е това събредит.

 

Чичо Боб

 

Пазарът на идеи

„Но знам, че има хора, които не харесват моето мнение по една или друга причина. Съвсем нормално. Аз вярвам в пазара на идеи. Ако техните идеи са по-добри, те ще победят.

Някои хора не харесват факта, че съм консервативен и съм републиканец. Някои не харесват това, че гласувах за Доналд Тръмп. Съвсем нормално. Аз вярвам в пазара на идеи. Ако моето мнение за политиката е грешно, те ще победят.

Междувременно, аз програмирам от 48 години. Това е нещо доста рядко. Много малко хора пишат код 48 години без прекъсване. Този очевиден опит ми дава някаква позиция на авторитет. Мисля също, че съм прилично добър писател и това помага.

Така или иначе, за всички ни има достатъчно поле за изява“.

За финал, аз определено бих искал да кажа на Чичо Боб една дума. Благодаря! Без теб професията ми определено щеше да е по-гадна… А също и светът, погълнат от технологиите. SOLID и „Аджайл“ са концепции, които подобриха живота ни. Пък ти имаш право на своите идеи, Чичо, аз на моите. Пазарът на идеи определено е цинично определение, както ти си можеш… но може би в него има доза истина.

Продължавай да не се впечатляваш от мнението на другите. И дано мечтите ти по Азимов се сбъднат…

 

Чичо Боб гостува в ЦЕРН

Чичо Боб гостува в ЦЕРН. Снимки: Профилът му в „Туитър“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This