Тихо! Алгоритъмът сънува…

мар. 8, 2022 | Технологии

Тихо! Алгоритъмът сънува…

8 март 2022 | Технологии

Дълго ще се спори могат ли алгоритмите да създават изкуство. И докато спорим… ето го това изкуство.

Технологията Deep dreaming – „дълбокият сън“, ни издава какво виждат алгоритмите на изкуствения интелект, преди обективно „да си свършат работата“. И картината е магична, свръхреална, спокойно може да се припише на човешки артист. Защото надниква отвъд видимото, открива в снимките и картините свои шаблони, акценти и нюанси, образи, които вълнуват.

А нали тъкмо това е изкуството?

Пионерното технологично решение, което го наподобява… се ражда от кошмара на един програмист.

При това ни дава не просто изключително интересни изображения, но само ни помага да разберем по-добре една от най-нашумелите напоследък технологии. А дори… може за да окаже полезно средство, за да научим още и за самото човешко творчество, за начина на работа на мозъка ни, за отношението ни към Вселената.

 

 

Аз съм Сънчо

18 май 2015 г. Александър Мордвинцев не спи спокойно, върти се в леглото и изведнъж… усеща, че в дома му е влязъл неканен гост! Отскоро работи в „Гугъл“ и живее на квартира в Цюрих, там е с бременната си съпруга и 3-годишния им син. Александър се оттърсва от съня и…

Разбира, че усещането е било кошмар, за щастие няма крадци. Но вече се е разсънил, не иска да буди семейството си и сяда зад компютъра, за да поработи. Замисля се: а как ли сънуват невронните мрежи?

Мордвинцев пуска в ход идеята, която му се е присънила преди малко… и го среща първата впечатляваща картина. Променя малко параметрите и отново е изумен. Вижда как на алгоритъма също „му се присънват“ изключително интересни образи.

Картина, като от LSD „пътешествие“, само че произведена не от халюциногени. А от алгоритми.

 

Deep dreaming

 

Понякога ще идвам във съня ти

В 2,32 ч Мордвинцев пуска видяното във вътрешната мрежа на тогавашния „Гугъл плюс“ за служителите на компанията. „Не съм сигурен дали наистина беше добра идея да изпробвам дълбока невронна мрежа в 2 часа“, пише той. И добавя: „Как да спя оттук нататък?…“

Това изображение се оказва първото в цялото научно направление „дийп дрийминг“. То ни показва как сладкото котенце се превръща в зловещо същество, като че ли излязло от халюциногенен сън. Първият „дълбок сън“ остава в историята с тематичното име „звярът от кошмара“.

Слънцето никога не залязва над инженерните центрове на „Гугъл“, снимката бързо привлича погледите на впечатлени колеги от другия край на планетата. След секунда идва първият лайк, гарниран с коментара „Очите ми! Очите ми!“. За нула време получава повече от 100 коментара, казват му, че видяното напомня книгите на Лъвкрафт и Мордвинцев е отприщил тъмните сили.

Колелото се завърта и след броени дни, на 17 юни 2015 г. „дийп дрийминг“ стига до света.

 

Александър Мордвинцев

Така изглежда самият Мордвинцев по времето, когато създава алгоритъма.

 

Сън сънуваш, ой нерадост, опустяла младост

Това, което е хрумнало на Мордвинцев, е много малка, но гениална идея, която позволява да се родят изображенията, които виждате.

Дълбоките невронни мрежи са висшият пилотаж в областта на изкуствения интелект. Първоначално го свързвахме с машинното самообучение, а после се оказа, че то е само първата стъпка. Че алгоритмите му могат да бъдат „впрегнати“ в значително по-мощни структури, в които работят един до друг в слоеве, понякога „пържейки“ видеокарти, за да се допълват. Всичко това направи възможен напредъка, който днес виждаме в толкова много направления.

И ето, оказа се също, че тъкмо тези супермощни комбинации от алгоритми… могат да сънуват. Това ни показа несъстоялият се сън на Мордвинцев.

По това време е наскоро назначен служител на „Гугъл“. Въпреки че иска да се занимава с дълбоки невронни мрежи, работодателите му преценяват, че в екипите, които се занимават с това, има много хора, а той ще е по-полезен в проекта SafeSearch, чиято цел е да филтрира резултатите от търсенията за порнографско съдържание.

 

Александър Мордвинцев

Мордвинцев в едно от първите подобни изображения

 

Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада

В „Гугъл“ обаче имат оригиналната практика да позволяват на служителите си един ден в седмицата да работят по друг проект на компанията и Мордвинцев, разбира се, се насочва към любимата си тема.

Именно тя е в главата му и в онази нощ на знаменитото откритие. Той обаче знае, че няма достатъчно опит, за да развие идеята, затова в работата се включват двама негови колеги от „Гугъл“, впечатлени от поста му. 22-годишният тогава Крис Ола е още стажант в компанията, дошъл като млад талант. Спечелил е стипендията „20 под 20“, която му дава средства, за да изостави университета и да се насочи към работата.

Тройката допълва Майк Тика от офиса на „Гугъл“ в Сиатъл. Той пък има дълги години като биохимик, преди да се насочи към компютърните науки. Занимава се с тези технологии на изкуственияа интелект, които ще помогнат в разработката на нови лекарства. Но освен това е човек на изкуството – има авторски изложби като скулптор, произведенията му са вдъхновени от биохимичната му работа.

Тримата не се срещат нито веднъж на живо, но само за месец успяват да подготвят знаменития блогпост, в който показват на света изкуството на алгоритъма. Първо се чудят дали да не го направят под формата на научна публикация, но решават, че по-важно е идеята да стигне бързо до повече хора.

 

Deep dreaming

Някои от образите, „измислени“ от алгоритъма в оригиналния блогпост.

 

Тройка на разсъмване

В снимките, обработени от тримата чрез дийп дрийминг, планините се превръщат в пагоди, листата стават птици. В чистите фонове се появяват изящни ангели и зловещи демони. Крис Ола вижда и нови животни, нарича ги прасеохлюв, камилориба, птицокуче.

Първоначално наричат направление „интерсепционизъм“ – игра на думи със заглавието на фирма „Генезис“ (Inception) и думата за прекъсване – “interception”. В „Гугъл“ обаче се оказва, че вече има проект с това име, така се стига до промяна в названието и идва „дълбокото сънуване“.

А това название може би звучи метафорично, но е доста близо до действителността. Дълбоките невронни мрежи по същество представляват поредица от слоеве алгоритми, които анализират подадената информация. Накрая, на базата на прецизен анализ, връщат отговори. Например, способни са да определят кой е човекът на снимката.

Неслучайно се наричат „невронни мрежи“ – начинът им на обработка прилича на това, което се случва в мозъка ни. Всеки слой получава информацията от предходния и я предава нататък, оценявайки различни нейни параметри. Накрая идва последният слой, който трябва просто да изведе оценката, да направи класификацията на базата на всичко дотук.

 

 

Сънят безкрай, когато се измъкнеш

В случая се използват конволюционните невронни мрежи, чиято задача е да обработват изображения. Картинките биват превърнати в компютърен код и „неврончетата“ започват да ги обработват, търсейки закономерности. Често задачата им е да направят класификация – например да могат да преценяват какво е изображението на снимката – дали е човек или хамстер.

За да се случи това, те трябва да бъдат тренирани с огромен обем данни, на базата на които да настроят фините си параметри. И след това са готови за работа – можете да им изпратите снимка и те с изумително голям процент точност да познаят какво има на нея.

Само че доскоро оставаше енигма точният им начин на работа, това, което се случва в самата комуникация между слоевете. Именно тук се включи концепцията за „дийп дрийминг“. Идеята на Мордвинцев е да се усилят онези параметри, които алгоритъмът е преценил като важни, и да се визуализират, преди да се осъществи самата класификация.

Невронните мрежи през последните години се доказват като изключително успешно решение, например в лицевото разпознаване или обработката на естествени езици, но истината е, че до момента не знаем точно какво се случва в тях. Целта на Мордвинцев е да „надникне в мозъка“, да види как работи мрежата. Именно това успява да постигне. Макар и да не предполага, че то ще се изразява в съновиденията – мечти и кошмари, които виждате.

 

От сън спомен не остава

Мордвинцев прекъсва работата на конволюционната невронна мрежа, преди да е дала резултата си и ни показва какво вижда тя в обработката си до момента. След това той подсилва някои от входните параметри, за да се откроят нещата, които са я впечатлили.

С други думи, Мордвинцев просто променя задачата на мрежата – от това да ни каже какво има на една снимка към това да генерира нещо, което може би не съществува на нея. Доста различна парадигма…

Ако това се случи в първите слоеве, се забелязват само някакви по-общи щрихи – форми, цветове. Колкото по-„навътре“ се отива, толкова по-сложни стават обектите. Виждаме как мрежата откроява очи, форми. Първите слоеве засичат текстури, после фигури и накрая обекти.

 

Deep dreaming

Понякога малки настройки на алгоритъма създават съвсем различно изображение.

 

Бродница сънна в бездънна гора

Именно малко преди края на работата ѝ се появяват и най-зрелищните изображения, тези, които напомнят халюциногенни картини.

Сходството с тях съвсем не е случайно. Карл Фринстън, професор по невронауки от Лондон казва, че тези изображения „много точно показват нещо, което си представяме като резултат на психеделици или по време на халюцинация и това е напълно осезаемо“.

Метафората със съня в названието на технологията е прецизно насочена. Красивите или страшни картини, които виждаме, докато сме в покой и мозъкът ни обработва случилото се през последния ден, очевидно дори и визуално напомнят това, което „минава“ през слоевете на невронната мрежа.

 

 

Lucy in the Sky With Diamonds

Доста добро обяснение дава колегата на Мордвинцев Крис Тика. „Има дълбока връзка между начина, по който работят визуалните невронни мрежи и мозъкът ни. Ето защо според мен не е учудващо, че се забелязват сходни резултати. Ако използвате например химически стимуланти, това обърква невроните и предаването на синаптичните сигнали, получавате странни свръхинтерпретации и изкривявания. Мисля, че тук имаме пълна аналогия. Смятам, че изследването на невронните мрежи може наистина да ни помогне да разбираме по-добре и биологичните“.

Нашите мозъци „приютяват“ около 100 милиарда неврони, свързани с все още недокрай изучените 100 трилиона връзки. И, видим ли нещо, работят на сходен принцип. Имаме първоначална обработка на информацията във визуалния кортекс, който идентифицира линиите и ъглите. После данните отиват в частите от мозъка, които изпълват смисъла с образи – лица, очи, ръце. Накрая имаме оценката, която минава и през спомените и езиковите ни знания, за да определим какво виждаме.

При невронните мрежи принципите са сходни. Да, като обеми на връзките те все още са далеч от нашите показателите, по-близки са до доста по-ранни еволюционно форми на живот. Но бързо крачат напред. И освен това, в някои области се оказва, че вече „работят“ по-добре от човешкия мозък.

 

 

Спи градът в безшумните тъми

В първите дни след появата си, темата се превръща в хит. Всеки може да си поиграе със свои изображения, да се позабавлява със зловещите очички, които се появяват на портрета на тъщата… после, както с всеки хит, интересът позалязва. Обективно обаче дийп дрийминг навлиза сериозно като направление в областта на невронните мрежи и в близките години със сигурност ни очакват още интересни резултати.

Все повече се налага и като решение тогава, когато трябва да се оцени дали една невронна мрежа работи добре, дали архитектурата ѝ е правилна.

В началото тримата от „Гугъл“ използват вече тренирана невронна мрежа с често използваната в тази сфера колекция от данни ImageNet. Тя включва 1,2 млн. изображения с 1000 класа, цели 118 от които са породи кучета. Разбира се, това си личи и в самите изображения. По-късно идеята е приложена върху най-различни колекции и невронни мрежи. Дори и при такива, работещи с текст.

А за учените в тази сфера е важно и как точно изглежда обработката, това им дава много информация как и защо „вижда“ алгоритъмът. По какво се отличава от начина на работа на мозъка ни и по какво си прилича.

Например: често на изображенията от дълбокото сънуване се показват гирички. Човек би предположил, че за „компютърния мозък“ това ще са предмети с метален вид, издължени, в средата по-тънки и с широки тежести в края. Оказва се обаче, че по-скоро се открояват метални предмети, които са свързани задължително с човешка ръка.

Дийп дрийминг започва да генерира впечатления и интересни изображения дори ако му се подаде едноцветен кадър, случаен шум или еднообразна текстура. А дали… това не е начинът, по който работи въображението и на хората? По който всички ние мечтаем?

 

 

Сън ли, C

Откритието отваря много технологични, но и философски врати. Може би генерирането на образи с невронни мрежи може да промени представите ни за човешкото възприятие и творчеството.

Днес и тримата герои продължават да работят в „Гугъл“. Малко след откритието си Мордвинцев е прехвърлен в мечтания екип, където се занимава с лицево разпознаване. После се специализира в търсенето на още и още алгоритми, които са свързани с генерирането на изкуство, някои от тях също са впечатляващи. През 2021-а – 6 години след „кошмарната нощ“, той се зае по своеобразен начин да пресъздаде отново алгоритъма.

Идеята му идва, след като искат от него изображение, което да бъде включено в колекцията K21, събираща „изкуството на следващите 100 години“. Мордвинцев иска да пусне първоначалния си код, тогава е написал едва 30-ина реда, които са свършили цялата работа. Те обаче „не палят“, тъй като използват много външни библиотеки, които междувременно са променени. Затова програмистът се заема да напише всичко отначало. Избира класическия език C. Новият базов алгоритъм е вече от 1000 реда код, и, както казва създателят му, не зависи от никакви външни фактори. Ще може да се подкара винаги, докато C върви поне на един компютър.

Тематично тази програма – наречена deepdream.c, е продадена под формата на незаменяеми токени – NFT.

 

 

Сладки сънища

И така, дали това е изкуство? Нещо, създадено от нищо? Нещо, видяно и разтълкувано?

Както казва колегата на Мордвинцев Майк Тика, „ако мислим за човешката креативност, един малък компонент от нея е умението да събираш впечатления и да ги рекомбинираш по интересни, неочаквани начини. Яко е да видиш компютрите да забелязват неочаквани неща, които на хората не биха им хрумнали“.

Даваме думата и на Мордвинцев. „Мисля, че Пикасо е казал: „Аз никога не съм правил изкуство, аз правя само проучвания“. Разбира се, това е прекалено опростено. Учените трябва да цитират източниците си и да обясняват как ги използват. Да отделят време, за да покажат това, което правят, в рамките на нещата, които някой е направил преди тях. В изкуството не е така. Освен това, за мен произведение на изкуството е и малкото парченце код, което качих някога в Github. Кодът винаги е бил моето изкуство. Кодът е моята четка за рисуване“.

 

Deep dreaming

Пчелата, кацнала на слънчоглед се превръща в тази картина

 

Над сънния Люлин, прибулен

Тук можете да видите GitHub хранилището, където и аз си „поиграх“ с дълбокото сънуване за някои от изображенията, които виждате. А ако се увличате от компютърния код, можете да използвате този, за да се позабавлявате и вие, не е нужен някакъв кой знае колко специфичен софтуер.

А дори изобщо да не се занимавате с програмиране, пак можете да поекспериментирате тук. Ще се радвам после да споделите резултата.

Изкуственият интелект ще продължава да е магия или просто мошеничество в ежедневието ни. В негово лице имаме все по-мощно оръжие, което тепърва се учим да използваме. Но, както си личи от дълбокото сънуване, понякога просто една добра идея може да покаже как ръка за ръка човекът и алгоритъмът са способни да създават изкуство. Да създават своеобразна красота… а, както помним от добрия стар сънародник на Мордвинцев, тъкмо тя и никой друг ще спаси света.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера. Днес Васил Анастасов се е заел с още една...

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами...

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят? Жени Маркова се свърза с мен...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното...

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация

Най-новите:

Бил Гейтс и Философският камък

Бил Гейтс и Философският камък

Представяте ли си основателя на „Майкрософт“ като крадец на време? Как катеренето на високи планински върхове предопределя най-големите му успехи в софтуерния свят? Защо мечтата да победи баба си на карти е сред основните идеи, превърнали го в най-богатия човек на планетата?
Надали някой би обвинил Бил Гейтс, че притежава уменията на блестящ белетрист, обаче историите, които ни разказва един от най-важните (харесвани или не) хора на нашето време определено са впечатляващи. Избрах да ви разкажа 8 от тях…

повече информация
Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Васил Анастасов. VR среща взаимоучителната метода

Той е на 21, а вече е помогнал на повече от 200 деца да направят първите си стъпки в професионално поприще, което може да се превърне в успешна кариера.
Днес Васил Анастасов се е заел с още една кауза. С помощта на модерните технологии да направи българските музеи по-атрактивни, привлекателни за младите. В началото сам извървява пътя към магията не миналото, за да разбере смисъла и важността на експонатите, които иначе се крият зад неразбираеми витрини с неатрактивни табели.
Хайде, нека потърсим заедно съкровище! Да опитаме да намерим важните пътеки сред обраслата поляна. За това как да превърнем музеите в магнетични места за младите. Къде се крият любопитството и желанието да споделяш знание, да помагаш. За историите на фона на най-модерните технологии в разработването на компютърни игри и системи с добавена и виртуална реалност. Запретвайте ръкави, чака ни приключение!

повече информация
Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Оригами назаем. Колко струват авторските права онлайн?

Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.
Какво бихте направили в такава ситуация?
Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.
Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

Как срещаме децата с технологиите? (резултати от анкетата)

По колко часа на ден децата имат досег с екран? Трябва ли в училище да има телефони? Как изглежда технологичното бъдеще за днешните деца? Какво има смисъл да учат? С какво е различно днешното родителство?
Тези и още много важни въпроси отправих в началото на февруари към родителите и близките на деца до 11 години. Анкетата на Дигитални истории събра повече от 350 мнения. Изводите са показателни, замислящи. Посланията, събрани там, си струва да бъдат четени и обсъждани.
Благодаря от сърце на всеки, който я попълни, на всеки, който помогна повече хора да се включат! Ето какви се оказаха резултатите.

повече информация
„Страх от технологии = изоставане на нацията“

„Страх от технологии = изоставане на нацията“

Елица Стоилова казва, че дигиталната грамотност би трябвало да се превърне в национална цел, ако искаме да вървим напред. „Липсата ѝ води до страх от технологиите = консерватизъм в тяхното въвеждане и използване = изоставане на нацията ни в множество посоки. Какво е бъдещето на неграмотните народи?“, написа ми тя.
Толкова е пъстър пътят на днешната ни гостенка! 11 години се занимава с журналистика. После се насочва към туризма, за да стане… управител на хотел на Марианските острови в Тихия океан. Докато накрая акостира в ИТ света. Разбира, че голяма част от задачите в туризма успешно могат да се изпълняват от алгоритми, тъй като са повторяеми. Така създава чатбот платформата UMNI, много преди друг един чатбот да привлече погледите на света към това колко е напреднал изкуственият интелект.
Но как така… тя е толкова оптимистично настроена за пътя напред? Гостенката ни смята, че ако правилно изиграем картите си, ИИ ни води към едно прекрасно бъдеще. От какво зависи дали ще изиграем картите си както трябва? И защо понякога си струва дори да изоставиш едно от най-райските кътчета на планетата, преследвайки мечтите? Търсим важни и неочаквани отговори в следващите редове.

повече информация
Share This