Дигитален минимализъм. Как да се откъснем от информационната зависимост?

май 14, 2021 | Технологии

Дигитален минимализъм. Как да се откъснем от информационната зависимост?

14 май 2021 | Технологии

Седя и си бъбря спокойно с приятел, обаче просто не се издържа. Пристрастен съм, бъркам в джоба и вадя телефона. Няма как да не погледна кой е писал. Защо извибрира преди секунда проклетото нещо?! А пътьом – да хвърля и един поглед колко хора са лайкнали новата ми публикация…

Всички сме така.

Днес за вниманието ни се води ожесточена битка, в която се използват всички средства. И за момента я печелят с огромна разлика онлайн гигантите, на които пък съвсем всичко им е позволено. Те се възползват, увличайки ни да се потопим в собствения си балон и с нетърпение да тръпнем за всеки следващ лайк. Разбира се, това е също тясно свързано и с начина, по който изобщо възприемаме информацията днес.

Едно от решенията, с които се спасяваме поединично, е „дигиталният минимализъм“. Дали обаче то има шанс да доведе до промяна, да стане масово? Как работи? Има ли алтернативи?

Телефон все ни свързва, телефон ни дели

„Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие. (…) Удоволствието и насладата, които са изпитани първоначално, при продължителна употреба на веществото или дейността, води до необходимост от употребата им, за да се възвърне нормалното състояние.“

Ползвам тази дефиниция, която повече от нас биха погледнали първа – директно взета от българската Уикипедия. Е, не важи ли за всички ни? Честно казано, нервността, с която запалените пушачи посягат към кутията, за да запалят, след като са минали заветните минути, често е доста по-безобидна гледка от ожесточението и упоритостта, с която всички бъркаме в джоба за поредната доза интернет.

Е, да, мислим си за нея като за парченце комуникация, контакт. Обаче, ясно е, в един момент тя се обръща срещу реалния контакт.

Почти всички днес сме жертва на това пристрастяване. И няма как, „Фейсбук“ има ресурсите и възможностите, за които „Филип Морис“ само може да си мечтае.

 

дигитален минимализъм

Снимка: FunkyFocus, Pixabay

 

Аз вървя по света и подсвирквам си даже

Безспорно компютрите, мобилните телефони, платформите за общуване са все технологии, които правят живота ни по-лесен и, може би, по-интересен. Но в един момент се превръщаме в техни роби… а уж e далеч времето, когато машините щяха да влязат в тази роля.

Ето малко конкретика. Според анализа на изследване от 2018-а си отваряме мейла средно на 6 минути или по-малко.

Използваме поне 56 приложения дневно, прескачайки между тях повече от 300 пъти.

Прекарваме около 4,5 часа на ден, цъкайки на телефона си.

Поне 40% от тези часове правим повече от една задача едновременно.

Три години по-късно цифрите няма причина цифрите да не са още по-високи. Битката става все по-ожесточена.

 

Тишина, тишина… Само тя ми остава след теб

В зората на интернет и компютърните игри повече се говореше за пристрастяването към тях, после темата позатихна. Останахме си с грубите шегички как в Азия приемат в санаториуми хората, които не могат да се откъснат за 10 часа от интернет… а днес всички прекарваме толкова, че и много повече време взаимодействайки с мрежата. Без някой да ни плаши. Значи няма проблем, така ли?

„А някога бях човек“. Така се казва есето на блогъра Андрю Съливан, което през септември 2016-а се превръща в хит в мрежата. Подзаглавието му гласи „Безкрайната бомбардировка от новини, клюки и картинки ни превърна в информационни наркомани. Мен ме пречупи, а може да пречупи и вас“. Блогърът емоционално разказва изводите от самонаблюдението си.

Пише, че е сред първите хора, които са пренесли живота си в мрежата в измеренията, в които го правим всички днес. И как постепенно усеща, че се превръща в бомбардирано от безсмислени нотификации същество, което напълно е заменило естествените си приоритети с постоянно взиране в екрана. В едно ангажиране на вниманието с (почти само) безсмислена информация, която няма край и не знае почивка. Разбира се, това рядко води до чак такива крайности, но за Съливан 15-годишният живот в мрежата приключва в болница с неврологични проблеми. Излизайки оттам, той си поставя много строги граници и, както сам казва, се връща към истинския живот.

 

дигитален минимализъм

Снимка: Andrea Piacquadio, Pexels

 

Като яребица се заобажда

Да, ние сме невинни жертви. Днес всеки он- или офлайн има основната грижа да ни привлече вниманието. Ако е магазин – за да си купим от продуктите, ако е имиджов сайт – за да се впечатлим от това, което умее собственикът му. А ако е платформа за комуникация – чат или социална мрежа, да ни ангажира така, че да продължим след всеки клик. Да скролнем. И отново, и отново.

По начало ни е хубаво. Пък и то наистина си е хубаво – имаш връзка с хората, винаги можеш да задоволиш любопитството си какво е станало с Петърчо от пети клас, когото не си виждал от 20 години. Да ти е подръка най-близкият приятел, с когото да се посъветваш правилно ли направи, като не каза „добър ден“ на кифлата, дето те дразни…

Само че в един момент идва в повече.

 

Към пропаст сякаш вървя

Всичко това води след себе си ужасно изтощение. Въздействието се натрупва. Следим служебния чат, лайковете на блога, какво ново в сторитата, в инстаграм и какво ли още не… Всеки нов канал си „дърпа“ по малко от вниманието ни, опитва се (и често успява) да предизвика у нас емоции. И колкото повече успява, толкова и нещата излизат от контрол.

В един момент се стига до пристрастяването, което е по-коварно от много други. Защото е перфидно, неусетно, маскирано зад моментни удоволствия и, не на последно място, без социална стигма. А от него идва и следващата стъпка – постоянна тревожност в очакване на следващото извибриране на машинката в джоба ни. Изкривяване на истинската комуникация лице в лице за сметка на другата.

И още нещо, което не е за подценяване – неотдавна стана ясно колко всъщност е „заразително“ взирането в екрана, докато двама души са седнали заедно. 30 секунди са нужни и ефектът е почти гарантиран, събеседникът също вади телефона от джоба си.

дигитален минимализъм

Снимка: Pexels, Pixabay

 

Миналото мина, бъдещето – не

Последната година също помогна заради това, че ни лиши от другия, от нормалния вариант.

Но какво да правим, за да облекчим зависимостта и малко да поуспокоим темпото?

През 2019 г. излезе книгата на Кал Нюпорт „Дигитален минимализъм“, която дава някакъв възможен отговор. А именно: да опитаме с 30-дневна „диета“, или както е по-модерно – „детокс“. Така бихме могли да проверим кое ни е наистина важно и след това постепенно и контролирано да си позволяваме само него.

Има известна логика, всъщност Нюпорт е особено убедителен в първата част, където разглежда начините, по които всеки тип онлайн страница се опитва да ни задържи по-дълго. Това наистина го прави всеки, правя го и аз с този и всеки друг текст, само че целта е различна, смисълът също. Както е например с въпросните лайкове. Да, сигурно има нещо приятно в това да видиш, че приятелите ти харесват снимката, обаче още утре тя ще потъне във фийда и какво остава след нея?

Всичко отминава под това небе

Нюпорт сполучливо сравнява умните телефони, които промениха изцяло взаимодействието ни с онлайн света, с игралните машини в казината. И двете са измислени, за да те карат да продължиш, да залагаш и да губиш още и още. Само че в единия случай става дума за пари. А в другия – за него още по-ценно в живота. Сили и енергия, които можеш да посветиш на по-смислени и приятни неща.

Концепцията му обръща поглед към по-старите проявления на минимализма от идеите на Хенри Дейвид Торо и Марк Аврелий. „Минимализъм е не просто да харчиш по-малко пари и да притежаваш по-малко неща от другите. Минималистите значително повече се стараят, понякога дори радикално, да концентрират живота си върху нещата, които значат нещо за тях“, пише Нюпорт.

 

дигитален минимализъм

Снимка: Vitaly Vlasov, Pexels

 

Като дим в комина

„Колкото по-малко, толкова по-добре“, гласи основното послание на дигиталния минимализъм.

Кратката формулировка на самия Нюпорт: „Дигиталният минимализъм е философия, която ти помага да си задаваш въпроса кои дигитални средства за комуникация (и кое поведение, свързано с тях) добавят най-ценни неща в живота ти. Той е мотивиран от убеждението, че целенасоченото и агресивно отстраняване на цифровия шум с ниска стойност и оптимизирането на използваните полезни инструменти могат значително да подобрят живота ти.“

Нюпорт разказва за опита си с 1600 доброволци, които се включват в експеримента му и минават по описаната в книгата „информационна диета“. Той обобщава практиките, които са откроили като най-работещи в експеримента му и все пак – до голяма степен те се препокриват с основното послание.

Първата стъпка е да седнете и да помислите кои са наистина важните ви технологии. После за 30 дни да изключите всичко, което попада в графата „май мога и без него“. Добре е през този месец да си намерите и повече „аналогови забавления“, които по някакъв начин да компенсират лишенията. Следва правенето на план на базата на изводите от тези 30 дни и плавно връщане към нормалното.

Само че, в добрия случай, с едно наум и 309832983 приложения по-малко в телефона.

 

Бързаш, нямаш време

И какво, да ставаме отшелници? О не, в никакъв случай. Най-малкото, мнозина не биха могли да си позволят дигиталния минимализъм, предлаган от Нюпорт, просто защото голяма част от работата им е свързана със социалните мрежи. А и прекалено строгите диети… винаги се връщат като йо-йо. Пък същото важи и за другите зависимости.

Сред другите идеи на Нюпорт има и такива, по които си струват да се замислим: да прекарваме повече време сами, да оставяме телефоните вкъщи, като излизаме на дълги разходки. Дори от време на време да сядаме и да пишем писма сами на себе си. Да избягваме „харесванията“ като начин на комуникация за сметка на разговорите – в краен случай и онлайн. Докато си почиваме, да предпочитаме занимания, изискващи повече усилия, вместо такива, при които пасивно консумираме информацията. Четене с разбиране вместо просто скимиране.

 

дигитален минимализъм

Снимка: philpace, Pixabay

 

Със 100 километра в час

А дали пък не е достатъчно просто да имаме едно наум? Точни рецепти няма как да дадем, не ни е това специалността. Но пък и дигиталният минимализъм звучи като малко обща и крайна концепция, която надали би могла да стане масова.

Крайностите като цяло рядко работят, а и резките решения не са особено често и оптималните. Темата е голяма, и все пак, в духа на минимализма, нека спрем дотук. Скоро очаквайте и прелюбопитната гледна точка на психолог.

Определено си струва всеки от време на време да спре и да се замисли дали не трябва малко да върне личната си граница по-назад, към аналоговото. Да махне поне определено ненужните изписуквания на телефона за всяка дреболия. Да има едно наум, преди само 10 секунди по-късно пак да грабне джобния компютър. Надали се е случило нещо чак пък толкова важно…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Доверявай, но проверявай онлайн!

Доверявай, но проверявай онлайн!

Ако не сте чували какво е „социално инженерство“ или „инженерия“, както казва, че е правилно да го наричаме днешният ни гост, сигурно си представяте сюжет като от „Франкенщайн“ – инженерът си прави човек… Или пък от конспиративните теории за контрол на масите.
Независимо дали сте го чували обаче, важно е все повече да си говорим по тази тема. Защото става дума за най-опасната и най-ефективната атака в дигиталния свят. Която не засяга компютри, мрежи, сървъри или програми, а най-слабото звено във веригата: човека.
„Днес пробивите в киберсигурността стават все по-често през социалната инженерия – метод, който използва манипулации и манипулативни техники, така че хората да бъдат измамени и така да бъде получен достъп до чувствителна информация“, казва специалистът по киберсигурност Пламен Цветанов.
Но кои са най-важните стъпки, за да се предпазим? Какви са най-големите рискове да подценим човек, от другата страна? Защо доверието онлайн трябва да бъде дефицитна стока? Темата е важна за всеки, дори да не си дава сметка…

повече информация
Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Радио-тв-грамофон. 5 неочаквани БГ технологии

Знаете ли, че невинаги напрежението в мрежата у нас е било 220 волта? А че една прелюбопитна българска компютърна игра от началото на 80-те направо се превръща в… пророчество още със заглавието си? Как ли изглеждат първите български електрически скутери? А дали „хипстърите от 60-те“, които са ги ползвали, са имали как да си вземат и радио-тв-грамофон… достатъчно е било да са способни да носят 120 кг на рамо.
Отново се отправяме из пъстрата история на българската техника с най-точния и увлекателен гид. Вече 15 години Антон Оруш събира море от информация (и експонати), разказващи за миналото и настоящето ѝ. Невероятната му съдба, достойна за роман, бе една от първите дигитални истории.
Ето, качваме се в машината на времето за 5 спирки назад в историята, 5 интересни истории, свързани с миналото на технологиите по нашите земи.

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This