NFT. Да си купиш… нищо

юни 15, 2021 | Технологии

NFT. Да си купиш… нищо

15 юни 2021 | Технологии

През март един файл беше продаден от „Кристис“ за 69 346 250 долара. Не какъв да е – колаж от 5000 снимки. Това направи сравнително неизвестния 40-годишен графичен дизайнер от Южна Каролин Майк Уинкълман – Бийпъл един от тримата най-високо оценени живи артисти. Неизвестният купувач получи на мейла си… 319-мегабайтовия файл и своя NFT – поредица от символи, гаранция за собственост.

 

Beeple

Така изглежда творбата на Бийпъл, струваща почти 69 милиона долара.

 

В началото на юни пък дигиталното произведение „Крипто Пънк“ заслужи доста по-…хм, скромните 11,8 милиона долара, платени на търг в „Сотбис“. То представлява колекция от 10 000 дигитални образа, създадени от артистите в проекта „Ларва Лабс“.

Джак Дорси, създателят на „Туитър“, продаде за 2,9 милиона долара… първия си туит.

Добре, тези суми са доста сериозни, всички знаем, че понякога хората просто не знаят какво да правят с парите си. Но по-интересното в случая е… как точно е възможно да купиш файл или туит? Че това нали са неща, които могат да се споделят ей така, без пари. Не е особено сложно всеки да притежава една и съща дигитална снимка, да я копира и разпраща колкото си иска (разбира се, отделен въпрос са авторските права).

Тогава за какво точно се дават тези пари? Отговорът е в съкращението, което ще срещате все по-често в информационния поток – NFT.

sothebies

Един от образите, продадени като колекция от „Сотбис“

 

Тик-так-токен

Абревиатурата идва от non-fungible token – несменяеми токени, или жетони, ако не си падаме по чуждиците. Така или иначе: олицетворение на нещо, което ни дават, за да удостоверим по най-лесния начин, че имаме правата на даден актив. А са „несменяеми“, защото това определя най-важната им характеристика. Винаги можете да размените една банкнота от 10 лева за 2 по 5. Да купиш биткойн и после да го продадеш. Но тези токени са без еквивалент, те представляват нещо уникално, което не може да бъде разменено за друго от същата категория. Просто защото нищо не попада в същата категория.

Ако не ви е станало особено ясно, не се притеснявайте, продължаваме с доста примери.

Фактът, че става дума за нещо без аналог, съвсем логично насочи първото им приложение към изкуството. А в перспектива идва какво ли не – дори недвижими имоти и… несъществуващи скулптури.

Макар че технологията съществува вече повече от 5 години, за несменяемите токени се заговори особено много през последните месеци. Неслучайно започнахме с примерите от „Сотбис“ и „Кристис“ – вече и най-големите в бранша ѝ имат доверие и я използват активно.

NFT в последно време е задължително попълнение в списъците с най-добро решение къде да се инвестират средства в динамичната световна икономическа ситуация след идването на коронавируса.

 

Блокчейн под налягане?

Неотдавна ви разказахме за технологията блокчейн, как работи и колко са пъстри евентуалните ѝ приложения в бъдещето. Е, NFT е именно едно от тях. Цялата ѝ идея е, че веднъж вложена в масива на блокчейн мрежата, информацията завинаги остава там, докато този блокчейн съществува. Тя е непроменена и непроменима, което е своеобразна гаранция, най-ценната характеристика на този тип системи. Разбира се, под това се крият доста технически детайли, повече за които можете да намерите отново в предишната публикация.

Когато купувате NFT, вие по същество купувате правото на собственост върху токен, който след това може да бъде пренасочен към вашия дигитален портфейл. На практика абсолютно същото, както, ако закупите биткойн или етериум.

Само че с тази разлика, че в случая с несменяемите токени има добавката и на уникалност – купувате не просто дадена част от записите в мрежата, а много конкретна част, която пряко се асоциира с покупката ви. Независимо дали става дума за физически съществуваща картина, дигитален файл или туит.

bitcoin

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

NFT за кокошка

Звучи ви като да купиш парцел от Луната или като някой от четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари“ от арсенала на Остап Бендер? Е, надали ще убедите в това „Сотбис“ или ентусиаста, платил 69-те милиона за колажа от снимки.

Вече няколко са групите музиканти, които продават изпълненията си само и единствено чрез NFT. Да, те не са особено известни, още по-скоро това е форма на реклама, отколкото масово явление. Но дори да не става дума за сумите, с които опитах да привлека вниманието ви, това е доста сигурен начин за опазване на авторското им право, защото, с риск да се повторя, веднъж попаднала в блокчейна, информацията завинаги остава там. Няма как някой да претендира за авторството на дадена песен, ако не „покаже“ по-стар запис.

В този смисъл, за NFT можем да мислим и като за сертификат за собственост на нещо уникално, който дава пълни гаранции и не би могъл да бъде фалшифициран. Сертификатът е токенизираният актив, неговото представяне под формата на NFT.

 

Тука има, тука – не

Тук се стига и до някои доста странни възможности. Например – самият предмет да бъде унищожен, а неговият NFT да продължи да съществува, носейки цялата му стойност. Дали в това има смисъл, или звучи повече като спекулация, оставям да прецените вие.

Следващият пример не е интересен с цената, а с друго. Само за 15 000 евро Миланската аукционна къща „Арт Рите“ продаде… невидима (и несъществуваща) скулптура на италианския художник Салваторе Гарау. Произведението се казва „Аз съм“ и като основно предимство се изтъква, че не замърсява околната среда. Хареса ми сполучливото сравнение с „Новите дрехи на царя“.

Всъщност в този случай продажбата не е била чрез NFT, а по класическата форма, но… доста специалисти правят прогнози, че подобни сделки ще станат по-чести именно с помощта на технологията.

 

nft

Снимка: A M Hasan Nasim, Pixabay

 

NFT-ита за менкане

Жената на Елън Мъск – певицата Граймс, вече е продала свои дигитални картини под формата на NFT за повече от 6 милиона долара.

Американската баскетболна лига NBA също инвестира сериозни средства в проект, в който продава NFT за видеосъдържанието от някои мачове. По този начин ти може да нямаш правото да предаваш съдържанието, но да си негов собственик. И можеш да препродаваш тази собственост – нещо като нов вариант на едновремешните картички със спортисти, които феновете си купуваха, продаваха и разменяха.

По своеобразен начин, както криптовалутите хвърлят ръкавицата на традиционните валути, така несменяемите токени го правят за колекционерството. Защото дават предимството на уникалността така, както най-добре можем да си я представим например с колекционерите на картини. Можеш да си купиш колкото искаш репродукции на „Мона Лиза“, да си я снимаш, да стои разпечатана у дома ти, но собственикът на самата картина си остава само един, в случая – „Лувърът“.

Но и с една добавка. Перспективата един ден да дадат възможност и за купуване на недвижимо имущество. И на всичко друго, за което пазарът се досети, че има елемент на уникалност.

 

Пари при пари отиват

Технологичните гении са измислили нещо гениално ново? Претоплят се стари идеи с нови технологии? Или пък светът тотално се е побъркал? Личният ми отговор за момента клони повече към последното.

Дали това е мода, която ще мине бързо? Или финансовата система на бъдещето, която ще позволи на хората на изкуството да намерят нов вариант да се изхранват, да получават по-сериозни приходи? Предстои да разберем. Така или иначе, идеята е доста нестандартна, иска сериозен преход в начина на мислене, за да стане по-масова. Но пък, ако не вярвате в бъдещето на блокчейн, отворете и вижте как продължава и продължава да се катери цената на биткойна и събратята му.

Очевидно е, че световната икономика има нужда от нови форми на размяна, които да отговарят и на новото технологично ниво. И може би силната страна на несменяемите токени е в уникалността. Да притежаваш нещо, което никой друг не би могъл да има.

И тъй като нещата в тази област далеч не са особено регламентирани, със сигурност ще има поле за огромни измами. Важно е кой и какъв точно блокчейн се избира за транзакцията, важат и обичайните правила за всяка сделка – да е ясно, че продавачът наистина би могъл да има претенциите за собственост или авторство.

През 2020-а според „Ню Йорк Таймс“ пазарът на NFT е достигнал рекордните 250 милиона долара. Само за първите 3 месеца на 2021-а той вече е 200 милиона. Очаква се да расте много, много бързо… или пък да рухне като безсмислица. Но, разбира се, пътят към дигиталното бъдеще е постлан със срутили се прогнози. Така че ни остава да стоим и да наблюдаваме… поне докато не решим да отделим няколко милиона долара, за да си купим някой особено впечатляващ и шарен гиф с котенце

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация
Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация

Най-новите:

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Share This