NFT. Да си купиш… нищо

юни 15, 2021 | Технологии

NFT. Да си купиш… нищо

15 юни 2021 | Технологии

През март един файл беше продаден от „Кристис“ за 69 346 250 долара. Не какъв да е – колаж от 5000 снимки. Това направи сравнително неизвестния 40-годишен графичен дизайнер от Южна Каролин Майк Уинкълман – Бийпъл един от тримата най-високо оценени живи артисти. Неизвестният купувач получи на мейла си… 319-мегабайтовия файл и своя NFT – поредица от символи, гаранция за собственост.

 

Beeple

Така изглежда творбата на Бийпъл, струваща почти 69 милиона долара.

 

В началото на юни пък дигиталното произведение „Крипто Пънк“ заслужи доста по-…хм, скромните 11,8 милиона долара, платени на търг в „Сотбис“. То представлява колекция от 10 000 дигитални образа, създадени от артистите в проекта „Ларва Лабс“.

Джак Дорси, създателят на „Туитър“, продаде за 2,9 милиона долара… първия си туит.

Добре, тези суми са доста сериозни, всички знаем, че понякога хората просто не знаят какво да правят с парите си. Но по-интересното в случая е… как точно е възможно да купиш файл или туит? Че това нали са неща, които могат да се споделят ей така, без пари. Не е особено сложно всеки да притежава една и съща дигитална снимка, да я копира и разпраща колкото си иска (разбира се, отделен въпрос са авторските права).

Тогава за какво точно се дават тези пари? Отговорът е в съкращението, което ще срещате все по-често в информационния поток – NFT.

sothebies

Един от образите, продадени като колекция от „Сотбис“

 

Тик-так-токен

Абревиатурата идва от non-fungible token – несменяеми токени, или жетони, ако не си падаме по чуждиците. Така или иначе: олицетворение на нещо, което ни дават, за да удостоверим по най-лесния начин, че имаме правата на даден актив. А са „несменяеми“, защото това определя най-важната им характеристика. Винаги можете да размените една банкнота от 10 лева за 2 по 5. Да купиш биткойн и после да го продадеш. Но тези токени са без еквивалент, те представляват нещо уникално, което не може да бъде разменено за друго от същата категория. Просто защото нищо не попада в същата категория.

Ако не ви е станало особено ясно, не се притеснявайте, продължаваме с доста примери.

Фактът, че става дума за нещо без аналог, съвсем логично насочи първото им приложение към изкуството. А в перспектива идва какво ли не – дори недвижими имоти и… несъществуващи скулптури.

Макар че технологията съществува вече повече от 5 години, за несменяемите токени се заговори особено много през последните месеци. Неслучайно започнахме с примерите от „Сотбис“ и „Кристис“ – вече и най-големите в бранша ѝ имат доверие и я използват активно.

NFT в последно време е задължително попълнение в списъците с най-добро решение къде да се инвестират средства в динамичната световна икономическа ситуация след идването на коронавируса.

 

Блокчейн под налягане?

Неотдавна ви разказахме за технологията блокчейн, как работи и колко са пъстри евентуалните ѝ приложения в бъдещето. Е, NFT е именно едно от тях. Цялата ѝ идея е, че веднъж вложена в масива на блокчейн мрежата, информацията завинаги остава там, докато този блокчейн съществува. Тя е непроменена и непроменима, което е своеобразна гаранция, най-ценната характеристика на този тип системи. Разбира се, под това се крият доста технически детайли, повече за които можете да намерите отново в предишната публикация.

Когато купувате NFT, вие по същество купувате правото на собственост върху токен, който след това може да бъде пренасочен към вашия дигитален портфейл. На практика абсолютно същото, както, ако закупите биткойн или етериум.

Само че с тази разлика, че в случая с несменяемите токени има добавката и на уникалност – купувате не просто дадена част от записите в мрежата, а много конкретна част, която пряко се асоциира с покупката ви. Независимо дали става дума за физически съществуваща картина, дигитален файл или туит.

bitcoin

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

NFT за кокошка

Звучи ви като да купиш парцел от Луната или като някой от четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари“ от арсенала на Остап Бендер? Е, надали ще убедите в това „Сотбис“ или ентусиаста, платил 69-те милиона за колажа от снимки.

Вече няколко са групите музиканти, които продават изпълненията си само и единствено чрез NFT. Да, те не са особено известни, още по-скоро това е форма на реклама, отколкото масово явление. Но дори да не става дума за сумите, с които опитах да привлека вниманието ви, това е доста сигурен начин за опазване на авторското им право, защото, с риск да се повторя, веднъж попаднала в блокчейна, информацията завинаги остава там. Няма как някой да претендира за авторството на дадена песен, ако не „покаже“ по-стар запис.

В този смисъл, за NFT можем да мислим и като за сертификат за собственост на нещо уникално, който дава пълни гаранции и не би могъл да бъде фалшифициран. Сертификатът е токенизираният актив, неговото представяне под формата на NFT.

 

Тука има, тука – не

Тук се стига и до някои доста странни възможности. Например – самият предмет да бъде унищожен, а неговият NFT да продължи да съществува, носейки цялата му стойност. Дали в това има смисъл, или звучи повече като спекулация, оставям да прецените вие.

Следващият пример не е интересен с цената, а с друго. Само за 15 000 евро Миланската аукционна къща „Арт Рите“ продаде… невидима (и несъществуваща) скулптура на италианския художник Салваторе Гарау. Произведението се казва „Аз съм“ и като основно предимство се изтъква, че не замърсява околната среда. Хареса ми сполучливото сравнение с „Новите дрехи на царя“.

Всъщност в този случай продажбата не е била чрез NFT, а по класическата форма, но… доста специалисти правят прогнози, че подобни сделки ще станат по-чести именно с помощта на технологията.

 

nft

Снимка: A M Hasan Nasim, Pixabay

 

NFT-ита за менкане

Жената на Елън Мъск – певицата Граймс, вече е продала свои дигитални картини под формата на NFT за повече от 6 милиона долара.

Американската баскетболна лига NBA също инвестира сериозни средства в проект, в който продава NFT за видеосъдържанието от някои мачове. По този начин ти може да нямаш правото да предаваш съдържанието, но да си негов собственик. И можеш да препродаваш тази собственост – нещо като нов вариант на едновремешните картички със спортисти, които феновете си купуваха, продаваха и разменяха.

По своеобразен начин, както криптовалутите хвърлят ръкавицата на традиционните валути, така несменяемите токени го правят за колекционерството. Защото дават предимството на уникалността така, както най-добре можем да си я представим например с колекционерите на картини. Можеш да си купиш колкото искаш репродукции на „Мона Лиза“, да си я снимаш, да стои разпечатана у дома ти, но собственикът на самата картина си остава само един, в случая – „Лувърът“.

Но и с една добавка. Перспективата един ден да дадат възможност и за купуване на недвижимо имущество. И на всичко друго, за което пазарът се досети, че има елемент на уникалност.

 

Пари при пари отиват

Технологичните гении са измислили нещо гениално ново? Претоплят се стари идеи с нови технологии? Или пък светът тотално се е побъркал? Личният ми отговор за момента клони повече към последното.

Дали това е мода, която ще мине бързо? Или финансовата система на бъдещето, която ще позволи на хората на изкуството да намерят нов вариант да се изхранват, да получават по-сериозни приходи? Предстои да разберем. Така или иначе, идеята е доста нестандартна, иска сериозен преход в начина на мислене, за да стане по-масова. Но пък, ако не вярвате в бъдещето на блокчейн, отворете и вижте как продължава и продължава да се катери цената на биткойна и събратята му.

Очевидно е, че световната икономика има нужда от нови форми на размяна, които да отговарят и на новото технологично ниво. И може би силната страна на несменяемите токени е в уникалността. Да притежаваш нещо, което никой друг не би могъл да има.

И тъй като нещата в тази област далеч не са особено регламентирани, със сигурност ще има поле за огромни измами. Важно е кой и какъв точно блокчейн се избира за транзакцията, важат и обичайните правила за всяка сделка – да е ясно, че продавачът наистина би могъл да има претенциите за собственост или авторство.

През 2020-а според „Ню Йорк Таймс“ пазарът на NFT е достигнал рекордните 250 милиона долара. Само за първите 3 месеца на 2021-а той вече е 200 милиона. Очаква се да расте много, много бързо… или пък да рухне като безсмислица. Но, разбира се, пътят към дигиталното бъдеще е постлан със срутили се прогнози. Така че ни остава да стоим и да наблюдаваме… поне докато не решим да отделим няколко милиона долара, за да си купим някой особено впечатляващ и шарен гиф с котенце

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически...

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

Знаете, един митичен персонаж за седмица създаде света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.
Ето поучителната приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.
Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?
console.log(„Започваме!“);

повече информация
Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

Универсален базов доход. Време ли е да ни дават пари, без да работим?

По всичко личи, технологиите ще ни освободят доста време, но как ще се промени обществото? Какво представлява прословутият универсален базов доход? Кои са големите аргументи за и против идеята всеки да получава гарантирани пари? Или пък решението на новите предизвикателства може да се окаже 4-дневната работна седмица?
Изкуственият интелект има силата да промени ежедневието на всички ни. Днес се разделяме в крайни мнения за това колко е напреднала технологията. И все пак, надали има спор, че тя вече има потенциала да обърне с главата надолу почти всички индустрии и поприща.
Дали ще вземе хляба на мнозина от нас? Сигурно е, че има силата да ни отмени в поредната порция задачи, вземайки на своя страна много нови дейности. Появяват се и нови роли, както е било винаги, но какво ще правим ако темпото, с което това се случва, изостане? Ще успеят ли и как обществата в развитите страни да реагират на новото предизвикателство?
Идва 1 май, празникът на труда. Трудът със сигурност е нещо, за което си струва да се замисляме по-често, особено по нашите ширини, където винаги сме имали малко по-философски поглед към темата. Дотолкова, че и труда празнуваме с ден почивка…

повече информация
Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече четат мисли. Идва ли краят на свободата?

Технологиите вече позволяват мозъчните сигнали да се „превеждат“ в четими данни, първите пробиви са налице. Улисани в напредъка на изкуствения интелект и прословутия GPT, може да пропуснем една огромна стъпка, що се отнася до естествения. На нея обръща внимание проф. Нита Фарахани, учен и юрист с огромен опит.
„Днес вече има компании, които са способни да декодират мозъчните вълни“, каза тя на световния форум в Давос в началото на годината.
Готови ли сме за момента, когато някой ще чете мислите ни? Ще доведе ли това до тотален контрол, или ще направи живота ни по-удобен и смислен?

повече информация

Най-новите:

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

„Май нихилизмът е заложен в генома ни?“

Ивайло Кунев разказва вдъхновяващи истории от българското минало по магичен начин… Тогава как ли стигнахме до думите в заглавието?
Лидерите, хората, които умеят да променят света, да водят, да градят, да убеждават. Именно те са голямата тема на днешния ни гост, който повече от десетилетие разработва и води програми по лидерство.
Ивайло има впечатляващ мениджърски и предприемачески опит, минаващ през десетилетията. Като в същото време умее да разказва – историите му за силните личности привличат огромен брой почитатели. Автор е на книгата „Лидерите: забравените истории на България“.
Лидерството. Тази тема е толкова тежка по нашите ширини, а и като цяло във времената, в които живеем. Затова е време да потърсим трудните отговори.
Струва ли си да съберем историите на политиците, на предприемачите и на… хановете? Защо ни е трудно да формираме политически елит и да имаме автентични лидери като нация? Какво би написал Толкин, ако беше българин? Как българската история може да се превърне в лично приключение и да дава вдъхновяващи примери, които да ни помагат да сбъдваме мечтите си?

повече информация
Геният, който два пъти отрови света

Геният, който два пъти отрови света

Технологиите променят живота ни главоломно, а техните създатели – изобретателите, програмистите, са героите на днешния ден… Поне обикновено е така, докато не се окаже, че дадената иновация, която светът е посрещнал с невероятен ентусиазъм, е смъртоносно опасна.
И все пак, има един изобретател, който дълги години се носи на вълната на славата, тачен като гений, докато междувременно… създава не една, а две технологии, които впоследствие се оказва, че са стрували човешки животи. Щетите, които те са нанесли, засягат цялата планета и ще продължат да са тук дори за следващите поколения.
Историята на Томас Миджли-младши си струва да си припомняме всеки път, когато се зарадваме на поредния огромен пробив, свързан с изкуствения интелект или каквато и да било друга технология. Защото е показателна за това колко е важно да преценим рисковете, преди да полетим на крилете на ентусиазма. Колко е важно да мислим и обсъждаме големите въпроси, които ни поставят технологиите и за които все нямаме време…

повече информация
Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории от конкурса Web Report!

Впечатляващо признание за Дигитални истории дойде от 6-ото издание на журналистическия конкурс Web Report. През последните години надпреварата се утвърди като водещ и най-реномиран журналистически конкурс у нас.
Тази година Георги Караманев и Дигитални истории заслужиха наградата в категория „Изкуство и култура“ за  експеримента „Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?“. В 6-те категории на конкурса се включиха 185 журналисти. 
Наградата е особено признание и защото Дигитални истории е сред победителите за трета поредна година!

повече информация
Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

Д-р Райчев, който даде Koprivshtitsa на Google

„Хора като него трябва да са лицето на България. Точно хората, измислящи неща, които човек не може да си представи“ казва за днешния ни гост проф. Мартин Вечев.
Д-р Веселин Райчев е единственият българин, чиято докторска дисертация попада в световния топ 3 на годината за всички сфери на информатиката. При това с нея той създава цяло ново направление, което днес изживява бум – концепцията изкуственият интелект да пише компютърен код.
Той създава стартъпа DeepCode, използващ машинно самообучение, за да прави компютърните програми по-сигурни. Компанията е придобита от Snyk, а нашият гост остава начело на ИИ направлението в нея.
Кариерата му започва в Google, благодарение на него и днес Google Maps препоръчва пътя ни чрез алгоритми с български имена. През последните години е канен за професор в МИТ, Станфорд и други реномирани университети. Той обаче избира професионално да се свърже с българския проект ИНСАИТ, който има силата да промени цялата екосистема на нашата айти индустрия.
Какво ли мисли изследователят за последните големи новини от света на изкуствения интелект? Помага или пречи големият шум по темата и кои са важните решения, които е време да вземем? Защо дори отдалеч той не спира да се вълнува от случващото се у нас и какъв според него е пътят към по-доброто развитие на страната ни? Кое го кара да изостави впечатляващата кариера в Google, за да продължи в света на науката?

повече информация
Баща и син. Щафетата на живота

Баща и син. Щафетата на живота

Баща и порасналият му син, хванати за ръце. Зад тях е онова, което ги определя, а пред тях – обективът с безпощадната си прямота. Важните снимки нямат нужда от думи.
Тази Дигитална история е толкова голяма, колкото живота. Защото ни връща към най-естествения цикъл, дава ни проницателния си поглед към смисъла.
Фотографът Валерий Пощаров има двама синове – на 12 и 9 години. Една сутрин ги води към училище и се замисля как неусетно ще дойде моментът, когато те вече няма да искат да ги държи за ръка.
Така се ражда идеята да улавя в обектива си бащи и порасналите им синове, заобиколени от онази среда, която ги представя най-добре. Резултатът: снимки, които не просто разказват истории, а рисуват вселени…

повече информация
„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Не чуждиците подкопават устоите на езика“

„Как се пише?“ е сайт, който си извоюва огромно значение за живота онлайн. Създателката му Павлина Върбанова на доброволни начала дава практични съвети за правописа, граматиката и пунктуацията с всичките им нюанси.
Разговорът с нея „Как се пише?“ „Незнам“ продължава да бъде най-четената дигитална история.
В навечерието на 24 май се срещаме, за да продължим. Ще поговорим за думите, които ни изграждат, и за отношението ни към тях.
За празника, за понякога фалшивата помпозност, която го съпровожда, и за честното ни отношение към езика. За това как думите са огледало на самите нас и на живота. За думите, които превръщаме в оръжия, и за технологиите, които им дават огромни сили да рушат.

повече информация
Share This