NFT. Да си купиш… нищо

юни 15, 2021 | Технологии

NFT. Да си купиш… нищо

15 юни 2021 | Технологии

През март един файл беше продаден от „Кристис“ за 69 346 250 долара. Не какъв да е – колаж от 5000 снимки. Това направи сравнително неизвестния 40-годишен графичен дизайнер от Южна Каролин Майк Уинкълман – Бийпъл един от тримата най-високо оценени живи артисти. Неизвестният купувач получи на мейла си… 319-мегабайтовия файл и своя NFT – поредица от символи, гаранция за собственост.

 

Beeple

Така изглежда творбата на Бийпъл, струваща почти 69 милиона долара.

 

В началото на юни пък дигиталното произведение „Крипто Пънк“ заслужи доста по-…хм, скромните 11,8 милиона долара, платени на търг в „Сотбис“. То представлява колекция от 10 000 дигитални образа, създадени от артистите в проекта „Ларва Лабс“.

Джак Дорси, създателят на „Туитър“, продаде за 2,9 милиона долара… първия си туит.

Добре, тези суми са доста сериозни, всички знаем, че понякога хората просто не знаят какво да правят с парите си. Но по-интересното в случая е… как точно е възможно да купиш файл или туит? Че това нали са неща, които могат да се споделят ей така, без пари. Не е особено сложно всеки да притежава една и съща дигитална снимка, да я копира и разпраща колкото си иска (разбира се, отделен въпрос са авторските права).

Тогава за какво точно се дават тези пари? Отговорът е в съкращението, което ще срещате все по-често в информационния поток – NFT.

sothebies

Един от образите, продадени като колекция от „Сотбис“

 

Тик-так-токен

Абревиатурата идва от non-fungible token – несменяеми токени, или жетони, ако не си падаме по чуждиците. Така или иначе: олицетворение на нещо, което ни дават, за да удостоверим по най-лесния начин, че имаме правата на даден актив. А са „несменяеми“, защото това определя най-важната им характеристика. Винаги можете да размените една банкнота от 10 лева за 2 по 5. Да купиш биткойн и после да го продадеш. Но тези токени са без еквивалент, те представляват нещо уникално, което не може да бъде разменено за друго от същата категория. Просто защото нищо не попада в същата категория.

Ако не ви е станало особено ясно, не се притеснявайте, продължаваме с доста примери.

Фактът, че става дума за нещо без аналог, съвсем логично насочи първото им приложение към изкуството. А в перспектива идва какво ли не – дори недвижими имоти и… несъществуващи скулптури.

Макар че технологията съществува вече повече от 5 години, за несменяемите токени се заговори особено много през последните месеци. Неслучайно започнахме с примерите от „Сотбис“ и „Кристис“ – вече и най-големите в бранша ѝ имат доверие и я използват активно.

NFT в последно време е задължително попълнение в списъците с най-добро решение къде да се инвестират средства в динамичната световна икономическа ситуация след идването на коронавируса.

 

Блокчейн под налягане?

Неотдавна ви разказахме за технологията блокчейн, как работи и колко са пъстри евентуалните ѝ приложения в бъдещето. Е, NFT е именно едно от тях. Цялата ѝ идея е, че веднъж вложена в масива на блокчейн мрежата, информацията завинаги остава там, докато този блокчейн съществува. Тя е непроменена и непроменима, което е своеобразна гаранция, най-ценната характеристика на този тип системи. Разбира се, под това се крият доста технически детайли, повече за които можете да намерите отново в предишната публикация.

Когато купувате NFT, вие по същество купувате правото на собственост върху токен, който след това може да бъде пренасочен към вашия дигитален портфейл. На практика абсолютно същото, както, ако закупите биткойн или етериум.

Само че с тази разлика, че в случая с несменяемите токени има добавката и на уникалност – купувате не просто дадена част от записите в мрежата, а много конкретна част, която пряко се асоциира с покупката ви. Независимо дали става дума за физически съществуваща картина, дигитален файл или туит.

bitcoin

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

NFT за кокошка

Звучи ви като да купиш парцел от Луната или като някой от четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари“ от арсенала на Остап Бендер? Е, надали ще убедите в това „Сотбис“ или ентусиаста, платил 69-те милиона за колажа от снимки.

Вече няколко са групите музиканти, които продават изпълненията си само и единствено чрез NFT. Да, те не са особено известни, още по-скоро това е форма на реклама, отколкото масово явление. Но дори да не става дума за сумите, с които опитах да привлека вниманието ви, това е доста сигурен начин за опазване на авторското им право, защото, с риск да се повторя, веднъж попаднала в блокчейна, информацията завинаги остава там. Няма как някой да претендира за авторството на дадена песен, ако не „покаже“ по-стар запис.

В този смисъл, за NFT можем да мислим и като за сертификат за собственост на нещо уникално, който дава пълни гаранции и не би могъл да бъде фалшифициран. Сертификатът е токенизираният актив, неговото представяне под формата на NFT.

 

Тука има, тука – не

Тук се стига и до някои доста странни възможности. Например – самият предмет да бъде унищожен, а неговият NFT да продължи да съществува, носейки цялата му стойност. Дали в това има смисъл, или звучи повече като спекулация, оставям да прецените вие.

Следващият пример не е интересен с цената, а с друго. Само за 15 000 евро Миланската аукционна къща „Арт Рите“ продаде… невидима (и несъществуваща) скулптура на италианския художник Салваторе Гарау. Произведението се казва „Аз съм“ и като основно предимство се изтъква, че не замърсява околната среда. Хареса ми сполучливото сравнение с „Новите дрехи на царя“.

Всъщност в този случай продажбата не е била чрез NFT, а по класическата форма, но… доста специалисти правят прогнози, че подобни сделки ще станат по-чести именно с помощта на технологията.

 

nft

Снимка: A M Hasan Nasim, Pixabay

 

NFT-ита за менкане

Жената на Елън Мъск – певицата Граймс, вече е продала свои дигитални картини под формата на NFT за повече от 6 милиона долара.

Американската баскетболна лига NBA също инвестира сериозни средства в проект, в който продава NFT за видеосъдържанието от някои мачове. По този начин ти може да нямаш правото да предаваш съдържанието, но да си негов собственик. И можеш да препродаваш тази собственост – нещо като нов вариант на едновремешните картички със спортисти, които феновете си купуваха, продаваха и разменяха.

По своеобразен начин, както криптовалутите хвърлят ръкавицата на традиционните валути, така несменяемите токени го правят за колекционерството. Защото дават предимството на уникалността така, както най-добре можем да си я представим например с колекционерите на картини. Можеш да си купиш колкото искаш репродукции на „Мона Лиза“, да си я снимаш, да стои разпечатана у дома ти, но собственикът на самата картина си остава само един, в случая – „Лувърът“.

Но и с една добавка. Перспективата един ден да дадат възможност и за купуване на недвижимо имущество. И на всичко друго, за което пазарът се досети, че има елемент на уникалност.

 

Пари при пари отиват

Технологичните гении са измислили нещо гениално ново? Претоплят се стари идеи с нови технологии? Или пък светът тотално се е побъркал? Личният ми отговор за момента клони повече към последното.

Дали това е мода, която ще мине бързо? Или финансовата система на бъдещето, която ще позволи на хората на изкуството да намерят нов вариант да се изхранват, да получават по-сериозни приходи? Предстои да разберем. Така или иначе, идеята е доста нестандартна, иска сериозен преход в начина на мислене, за да стане по-масова. Но пък, ако не вярвате в бъдещето на блокчейн, отворете и вижте как продължава и продължава да се катери цената на биткойна и събратята му.

Очевидно е, че световната икономика има нужда от нови форми на размяна, които да отговарят и на новото технологично ниво. И може би силната страна на несменяемите токени е в уникалността. Да притежаваш нещо, което никой друг не би могъл да има.

И тъй като нещата в тази област далеч не са особено регламентирани, със сигурност ще има поле за огромни измами. Важно е кой и какъв точно блокчейн се избира за транзакцията, важат и обичайните правила за всяка сделка – да е ясно, че продавачът наистина би могъл да има претенциите за собственост или авторство.

През 2020-а според „Ню Йорк Таймс“ пазарът на NFT е достигнал рекордните 250 милиона долара. Само за първите 3 месеца на 2021-а той вече е 200 милиона. Очаква се да расте много, много бързо… или пък да рухне като безсмислица. Но, разбира се, пътят към дигиталното бъдеще е постлан със срутили се прогнози. Така че ни остава да стоим и да наблюдаваме… поне докато не решим да отделим няколко милиона долара, за да си купим някой особено впечатляващ и шарен гиф с котенце

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This