NFT. Да си купиш… нищо

юни 15, 2021 | Технологии

NFT. Да си купиш… нищо

15 юни 2021 | Технологии

През март един файл беше продаден от „Кристис“ за 69 346 250 долара. Не какъв да е – колаж от 5000 снимки. Това направи сравнително неизвестния 40-годишен графичен дизайнер от Южна Каролин Майк Уинкълман – Бийпъл един от тримата най-високо оценени живи артисти. Неизвестният купувач получи на мейла си… 319-мегабайтовия файл и своя NFT – поредица от символи, гаранция за собственост.

 

Beeple

Така изглежда творбата на Бийпъл, струваща почти 69 милиона долара.

 

В началото на юни пък дигиталното произведение „Крипто Пънк“ заслужи доста по-…хм, скромните 11,8 милиона долара, платени на търг в „Сотбис“. То представлява колекция от 10 000 дигитални образа, създадени от артистите в проекта „Ларва Лабс“.

Джак Дорси, създателят на „Туитър“, продаде за 2,9 милиона долара… първия си туит.

Добре, тези суми са доста сериозни, всички знаем, че понякога хората просто не знаят какво да правят с парите си. Но по-интересното в случая е… как точно е възможно да купиш файл или туит? Че това нали са неща, които могат да се споделят ей така, без пари. Не е особено сложно всеки да притежава една и съща дигитална снимка, да я копира и разпраща колкото си иска (разбира се, отделен въпрос са авторските права).

Тогава за какво точно се дават тези пари? Отговорът е в съкращението, което ще срещате все по-често в информационния поток – NFT.

sothebies

Един от образите, продадени като колекция от „Сотбис“

 

Тик-так-токен

Абревиатурата идва от non-fungible token – несменяеми токени, или жетони, ако не си падаме по чуждиците. Така или иначе: олицетворение на нещо, което ни дават, за да удостоверим по най-лесния начин, че имаме правата на даден актив. А са „несменяеми“, защото това определя най-важната им характеристика. Винаги можете да размените една банкнота от 10 лева за 2 по 5. Да купиш биткойн и после да го продадеш. Но тези токени са без еквивалент, те представляват нещо уникално, което не може да бъде разменено за друго от същата категория. Просто защото нищо не попада в същата категория.

Ако не ви е станало особено ясно, не се притеснявайте, продължаваме с доста примери.

Фактът, че става дума за нещо без аналог, съвсем логично насочи първото им приложение към изкуството. А в перспектива идва какво ли не – дори недвижими имоти и… несъществуващи скулптури.

Макар че технологията съществува вече повече от 5 години, за несменяемите токени се заговори особено много през последните месеци. Неслучайно започнахме с примерите от „Сотбис“ и „Кристис“ – вече и най-големите в бранша ѝ имат доверие и я използват активно.

NFT в последно време е задължително попълнение в списъците с най-добро решение къде да се инвестират средства в динамичната световна икономическа ситуация след идването на коронавируса.

 

Блокчейн под налягане?

Неотдавна ви разказахме за технологията блокчейн, как работи и колко са пъстри евентуалните ѝ приложения в бъдещето. Е, NFT е именно едно от тях. Цялата ѝ идея е, че веднъж вложена в масива на блокчейн мрежата, информацията завинаги остава там, докато този блокчейн съществува. Тя е непроменена и непроменима, което е своеобразна гаранция, най-ценната характеристика на този тип системи. Разбира се, под това се крият доста технически детайли, повече за които можете да намерите отново в предишната публикация.

Когато купувате NFT, вие по същество купувате правото на собственост върху токен, който след това може да бъде пренасочен към вашия дигитален портфейл. На практика абсолютно същото, както, ако закупите биткойн или етериум.

Само че с тази разлика, че в случая с несменяемите токени има добавката и на уникалност – купувате не просто дадена част от записите в мрежата, а много конкретна част, която пряко се асоциира с покупката ви. Независимо дали става дума за физически съществуваща картина, дигитален файл или туит.

bitcoin

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

NFT за кокошка

Звучи ви като да купиш парцел от Луната или като някой от четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари“ от арсенала на Остап Бендер? Е, надали ще убедите в това „Сотбис“ или ентусиаста, платил 69-те милиона за колажа от снимки.

Вече няколко са групите музиканти, които продават изпълненията си само и единствено чрез NFT. Да, те не са особено известни, още по-скоро това е форма на реклама, отколкото масово явление. Но дори да не става дума за сумите, с които опитах да привлека вниманието ви, това е доста сигурен начин за опазване на авторското им право, защото, с риск да се повторя, веднъж попаднала в блокчейна, информацията завинаги остава там. Няма как някой да претендира за авторството на дадена песен, ако не „покаже“ по-стар запис.

В този смисъл, за NFT можем да мислим и като за сертификат за собственост на нещо уникално, който дава пълни гаранции и не би могъл да бъде фалшифициран. Сертификатът е токенизираният актив, неговото представяне под формата на NFT.

 

Тука има, тука – не

Тук се стига и до някои доста странни възможности. Например – самият предмет да бъде унищожен, а неговият NFT да продължи да съществува, носейки цялата му стойност. Дали в това има смисъл, или звучи повече като спекулация, оставям да прецените вие.

Следващият пример не е интересен с цената, а с друго. Само за 15 000 евро Миланската аукционна къща „Арт Рите“ продаде… невидима (и несъществуваща) скулптура на италианския художник Салваторе Гарау. Произведението се казва „Аз съм“ и като основно предимство се изтъква, че не замърсява околната среда. Хареса ми сполучливото сравнение с „Новите дрехи на царя“.

Всъщност в този случай продажбата не е била чрез NFT, а по класическата форма, но… доста специалисти правят прогнози, че подобни сделки ще станат по-чести именно с помощта на технологията.

 

nft

Снимка: A M Hasan Nasim, Pixabay

 

NFT-ита за менкане

Жената на Елън Мъск – певицата Граймс, вече е продала свои дигитални картини под формата на NFT за повече от 6 милиона долара.

Американската баскетболна лига NBA също инвестира сериозни средства в проект, в който продава NFT за видеосъдържанието от някои мачове. По този начин ти може да нямаш правото да предаваш съдържанието, но да си негов собственик. И можеш да препродаваш тази собственост – нещо като нов вариант на едновремешните картички със спортисти, които феновете си купуваха, продаваха и разменяха.

По своеобразен начин, както криптовалутите хвърлят ръкавицата на традиционните валути, така несменяемите токени го правят за колекционерството. Защото дават предимството на уникалността така, както най-добре можем да си я представим например с колекционерите на картини. Можеш да си купиш колкото искаш репродукции на „Мона Лиза“, да си я снимаш, да стои разпечатана у дома ти, но собственикът на самата картина си остава само един, в случая – „Лувърът“.

Но и с една добавка. Перспективата един ден да дадат възможност и за купуване на недвижимо имущество. И на всичко друго, за което пазарът се досети, че има елемент на уникалност.

 

Пари при пари отиват

Технологичните гении са измислили нещо гениално ново? Претоплят се стари идеи с нови технологии? Или пък светът тотално се е побъркал? Личният ми отговор за момента клони повече към последното.

Дали това е мода, която ще мине бързо? Или финансовата система на бъдещето, която ще позволи на хората на изкуството да намерят нов вариант да се изхранват, да получават по-сериозни приходи? Предстои да разберем. Така или иначе, идеята е доста нестандартна, иска сериозен преход в начина на мислене, за да стане по-масова. Но пък, ако не вярвате в бъдещето на блокчейн, отворете и вижте как продължава и продължава да се катери цената на биткойна и събратята му.

Очевидно е, че световната икономика има нужда от нови форми на размяна, които да отговарят и на новото технологично ниво. И може би силната страна на несменяемите токени е в уникалността. Да притежаваш нещо, което никой друг не би могъл да има.

И тъй като нещата в тази област далеч не са особено регламентирани, със сигурност ще има поле за огромни измами. Важно е кой и какъв точно блокчейн се избира за транзакцията, важат и обичайните правила за всяка сделка – да е ясно, че продавачът наистина би могъл да има претенциите за собственост или авторство.

През 2020-а според „Ню Йорк Таймс“ пазарът на NFT е достигнал рекордните 250 милиона долара. Само за първите 3 месеца на 2021-а той вече е 200 милиона. Очаква се да расте много, много бързо… или пък да рухне като безсмислица. Но, разбира се, пътят към дигиталното бъдеще е постлан със срутили се прогнози. Така че ни остава да стоим и да наблюдаваме… поне докато не решим да отделим няколко милиона долара, за да си купим някой особено впечатляващ и шарен гиф с котенце

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids,...

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят?...

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин? Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни...

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се...

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 В началото даже си имаше и „нос“: 🙂 С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация

Най-новите:

„Дигиталното може да почака, детството – не“

„Дигиталното може да почака, детството – не“

Как да изведем от мрежата децата, които вече са прекалено увлечени от нея? Това е голямата кауза на Александрина Георгиева. Програмист със сериозен опит, днес тя е начело на фондацията Offline kids, която има мисията да помага на родителите в търсене на баланса.
Кога срещата с технологиите може да се превърне в проблем за децата? Как да намерим този толкова труден баланс? Как да срещаме децата с технологиите, без това да е за сметка на основни човешки умения, които ще им трябват в бъдеще? Ако усетим, че детето прекарва часове пред телефона или таблета, има ли път назад?
Време е за една прелюбопитна лична история и безброй ценни съвети за всеки дигитален родител. За всеки, което смята, че от време на време е важно децата да се озоват и офлайн.

повече информация
„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

„Идва епоха, в която ще трябва да преизобретим себе си“

Как ще изглежда утрешният ден? Защо се задава „епохата, в която предстои да преизобретяваме себе си“? Какво има смисъл да учат днешните деца, за да са готови за бъдещето? Кои професиите ще оцелеят? И как да намерим онези, все по-дефицитни умения, които си струва да им помагаме да развиват?
Доц. Мариана Тодорова е пионер на българската футурология в съвременния ѝ вид. Превърна се в традиция в началото на всяка година да ми гостува с прогнози, които недвусмислено се претворяват в реалност.
„Връщаме се към това най-изконно човешко качество за критично мислене, разсъждение и дебати.“
„Въпрос на време е повечето от задачите, които изпълняваме, да бъдат иззети от изкуствения интелект. Ще живеем в една перманентна промяна и в един момент няма да можем да наваксаме. Бихме могли да реагираме като човечество само чрез глобален политически консенсус, в който да решим, въпреки че технологията може да прави почти всичко, хората остават. Но подобна философия е много анти капитализма и се изисква или някакъв безкраен хуманизъм, или диктаторство, за да се наложи.“
Можем ли да сме готови за бъдещето?

повече информация
Таралежите се раждат без ИИ

Таралежите се раждат без ИИ

В какъв свят ще живеят днешните деца?
Какво има смисъл да учат днес и кое би било загуба на време, усилия и пари?
Кога и как да ги срещнем с технологиите така, че да им помогнем да се опознаят, без някой да пострада?
А кога да ги „запознаем“ с изкуствения интелект?
Ще потърся отговорите на тези и други важни въпроси, свързани с децата и технологиите. Започва дълга поредица от детски Дигитални истории.
Ето защо според мен е жизненоважно да навлезем по-дълбоко в тези огромни теми:

повече информация
Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

Как срещаме децата с технологиите? (Анкета)

В какъв свят ще живеят децата ни? А как да ги срещнем с технологиите по най-добрия начин?
Имам две хлапета и този сайт го има, защото тези въпроси не ми дават мира. Докато има още толкова важни въпроси, на които е време да намерим отговор.
Нека ги обсъдим, а после да потърсим отговорите. Нека заедно нарисуваме картината на днешното дигитално родителство и погледа му към бъдещето.
Анкетата е насочена към родителите на деца от 0 до 11 години (а и към баби, дядовци, хора, които имат отношение към децата). Темите на тийнейжърите също са изключително важни, и за тях ще дойде моментът.
Анкетата е анонимна, можете да отговорите на въпросите, които си изберете. Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до 28 февруари, а в началото на март очаквайте резултатите.
С тази анкета започва поредицата от важни Дигитални истории за децата и технологиите. Ще поговорим за майчинството и бащинството днес, за промените в образованието, за професиите на бъдещето. Поканил съм забележителни гости, от които всеки родител (включително и аз) има много какво да научи.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

„Нямам търпение ИИ да става все по-добър!“

Изкуственият интелект хвърля ръкавицата към хората на изкуството във все повече области. Докато мнозина смятат, че технологията е далеч от това да създава по-добре от хората, все по-често и рязко се оказва обратното. Къде тогава отиват творчеството, изкуството, въображението? Как да ценим пътя, след като резултатът е лесен? Живеем в изненадващ свят, в който трябва да си адаптивен, за да оцелееш.
Любомир Сергеев е фотограф, дигитален артист, режисьор и продуцент с 30-годишен опит в областта на рекламата. Работил е на 5 континента, живял е в Лондон и Ню Йорк. Носител на дълъг списък от награди, сред които е „Victoria“, считана за най-престижна в света на фотографията. 12 години подред е в световната селекция „200 най-добри дигитални артисти“.

повече информация
:-) Усмихни се! Приказка за първия емотикон

🙂 Усмихни се! Приказка за първия емотикон

С идването на интернет текстът се преля в изображенията и обратното. И въпреки че всичко в онлайн света се променя главоломно, символът „първопроходник“ оцелява до днес.
Усмивката, която всички използваме ежедневно, „нарисувана“ само с 2 или 3 знака, е може би най-разпознаваемият знак на онлайн епохата. Модите, технологичните поколения, социалните мрежи идват и си отиват, докато „смайли“-то си остава, вечно и разпознаваемо.
Знаете ли кой е „баща“ му? Колкото и да е странно, комбинацията от знаци си има конкретен „изобретател“ и още един „кръстник“, който му помага да скочи в интернет. Графичният дизайнер Харви Бел печели за начинанието си – стилизирано смеещо се лице, „цели“ 45 долара. Той никога не е претендирал за авторски права, вместо това десетилетия по-късно създава фондация, която набира средства за деца в нужда, чийто символ, разбира се, е усмивката.
Усмихнете се на живота! Време е за една лъчезарна дигитална история.

повече информация
Share This