NFT. Да си купиш… нищо

юни 15, 2021 | Технологии

NFT. Да си купиш… нищо

15 юни 2021 | Технологии

През март един файл беше продаден от „Кристис“ за 69 346 250 долара. Не какъв да е – колаж от 5000 снимки. Това направи сравнително неизвестния 40-годишен графичен дизайнер от Южна Каролин Майк Уинкълман – Бийпъл един от тримата най-високо оценени живи артисти. Неизвестният купувач получи на мейла си… 319-мегабайтовия файл и своя NFT – поредица от символи, гаранция за собственост.

 

Beeple

Така изглежда творбата на Бийпъл, струваща почти 69 милиона долара.

 

В началото на юни пък дигиталното произведение „Крипто Пънк“ заслужи доста по-…хм, скромните 11,8 милиона долара, платени на търг в „Сотбис“. То представлява колекция от 10 000 дигитални образа, създадени от артистите в проекта „Ларва Лабс“.

Джак Дорси, създателят на „Туитър“, продаде за 2,9 милиона долара… първия си туит.

Добре, тези суми са доста сериозни, всички знаем, че понякога хората просто не знаят какво да правят с парите си. Но по-интересното в случая е… как точно е възможно да купиш файл или туит? Че това нали са неща, които могат да се споделят ей така, без пари. Не е особено сложно всеки да притежава една и съща дигитална снимка, да я копира и разпраща колкото си иска (разбира се, отделен въпрос са авторските права).

Тогава за какво точно се дават тези пари? Отговорът е в съкращението, което ще срещате все по-често в информационния поток – NFT.

sothebies

Един от образите, продадени като колекция от „Сотбис“

 

Тик-так-токен

Абревиатурата идва от non-fungible token – несменяеми токени, или жетони, ако не си падаме по чуждиците. Така или иначе: олицетворение на нещо, което ни дават, за да удостоверим по най-лесния начин, че имаме правата на даден актив. А са „несменяеми“, защото това определя най-важната им характеристика. Винаги можете да размените една банкнота от 10 лева за 2 по 5. Да купиш биткойн и после да го продадеш. Но тези токени са без еквивалент, те представляват нещо уникално, което не може да бъде разменено за друго от същата категория. Просто защото нищо не попада в същата категория.

Ако не ви е станало особено ясно, не се притеснявайте, продължаваме с доста примери.

Фактът, че става дума за нещо без аналог, съвсем логично насочи първото им приложение към изкуството. А в перспектива идва какво ли не – дори недвижими имоти и… несъществуващи скулптури.

Макар че технологията съществува вече повече от 5 години, за несменяемите токени се заговори особено много през последните месеци. Неслучайно започнахме с примерите от „Сотбис“ и „Кристис“ – вече и най-големите в бранша ѝ имат доверие и я използват активно.

NFT в последно време е задължително попълнение в списъците с най-добро решение къде да се инвестират средства в динамичната световна икономическа ситуация след идването на коронавируса.

 

Блокчейн под налягане?

Неотдавна ви разказахме за технологията блокчейн, как работи и колко са пъстри евентуалните ѝ приложения в бъдещето. Е, NFT е именно едно от тях. Цялата ѝ идея е, че веднъж вложена в масива на блокчейн мрежата, информацията завинаги остава там, докато този блокчейн съществува. Тя е непроменена и непроменима, което е своеобразна гаранция, най-ценната характеристика на този тип системи. Разбира се, под това се крият доста технически детайли, повече за които можете да намерите отново в предишната публикация.

Когато купувате NFT, вие по същество купувате правото на собственост върху токен, който след това може да бъде пренасочен към вашия дигитален портфейл. На практика абсолютно същото, както, ако закупите биткойн или етериум.

Само че с тази разлика, че в случая с несменяемите токени има добавката и на уникалност – купувате не просто дадена част от записите в мрежата, а много конкретна част, която пряко се асоциира с покупката ви. Независимо дали става дума за физически съществуваща картина, дигитален файл или туит.

bitcoin

Снимка: Brian Wangenheim, Unsplash

 

NFT за кокошка

Звучи ви като да купиш парцел от Луната или като някой от четиристотинте „сравнително честни начина за измъкване на пари“ от арсенала на Остап Бендер? Е, надали ще убедите в това „Сотбис“ или ентусиаста, платил 69-те милиона за колажа от снимки.

Вече няколко са групите музиканти, които продават изпълненията си само и единствено чрез NFT. Да, те не са особено известни, още по-скоро това е форма на реклама, отколкото масово явление. Но дори да не става дума за сумите, с които опитах да привлека вниманието ви, това е доста сигурен начин за опазване на авторското им право, защото, с риск да се повторя, веднъж попаднала в блокчейна, информацията завинаги остава там. Няма как някой да претендира за авторството на дадена песен, ако не „покаже“ по-стар запис.

В този смисъл, за NFT можем да мислим и като за сертификат за собственост на нещо уникално, който дава пълни гаранции и не би могъл да бъде фалшифициран. Сертификатът е токенизираният актив, неговото представяне под формата на NFT.

 

Тука има, тука – не

Тук се стига и до някои доста странни възможности. Например – самият предмет да бъде унищожен, а неговият NFT да продължи да съществува, носейки цялата му стойност. Дали в това има смисъл, или звучи повече като спекулация, оставям да прецените вие.

Следващият пример не е интересен с цената, а с друго. Само за 15 000 евро Миланската аукционна къща „Арт Рите“ продаде… невидима (и несъществуваща) скулптура на италианския художник Салваторе Гарау. Произведението се казва „Аз съм“ и като основно предимство се изтъква, че не замърсява околната среда. Хареса ми сполучливото сравнение с „Новите дрехи на царя“.

Всъщност в този случай продажбата не е била чрез NFT, а по класическата форма, но… доста специалисти правят прогнози, че подобни сделки ще станат по-чести именно с помощта на технологията.

 

nft

Снимка: A M Hasan Nasim, Pixabay

 

NFT-ита за менкане

Жената на Елън Мъск – певицата Граймс, вече е продала свои дигитални картини под формата на NFT за повече от 6 милиона долара.

Американската баскетболна лига NBA също инвестира сериозни средства в проект, в който продава NFT за видеосъдържанието от някои мачове. По този начин ти може да нямаш правото да предаваш съдържанието, но да си негов собственик. И можеш да препродаваш тази собственост – нещо като нов вариант на едновремешните картички със спортисти, които феновете си купуваха, продаваха и разменяха.

По своеобразен начин, както криптовалутите хвърлят ръкавицата на традиционните валути, така несменяемите токени го правят за колекционерството. Защото дават предимството на уникалността така, както най-добре можем да си я представим например с колекционерите на картини. Можеш да си купиш колкото искаш репродукции на „Мона Лиза“, да си я снимаш, да стои разпечатана у дома ти, но собственикът на самата картина си остава само един, в случая – „Лувърът“.

Но и с една добавка. Перспективата един ден да дадат възможност и за купуване на недвижимо имущество. И на всичко друго, за което пазарът се досети, че има елемент на уникалност.

 

Пари при пари отиват

Технологичните гении са измислили нещо гениално ново? Претоплят се стари идеи с нови технологии? Или пък светът тотално се е побъркал? Личният ми отговор за момента клони повече към последното.

Дали това е мода, която ще мине бързо? Или финансовата система на бъдещето, която ще позволи на хората на изкуството да намерят нов вариант да се изхранват, да получават по-сериозни приходи? Предстои да разберем. Така или иначе, идеята е доста нестандартна, иска сериозен преход в начина на мислене, за да стане по-масова. Но пък, ако не вярвате в бъдещето на блокчейн, отворете и вижте как продължава и продължава да се катери цената на биткойна и събратята му.

Очевидно е, че световната икономика има нужда от нови форми на размяна, които да отговарят и на новото технологично ниво. И може би силната страна на несменяемите токени е в уникалността. Да притежаваш нещо, което никой друг не би могъл да има.

И тъй като нещата в тази област далеч не са особено регламентирани, със сигурност ще има поле за огромни измами. Важно е кой и какъв точно блокчейн се избира за транзакцията, важат и обичайните правила за всяка сделка – да е ясно, че продавачът наистина би могъл да има претенциите за собственост или авторство.

През 2020-а според „Ню Йорк Таймс“ пазарът на NFT е достигнал рекордните 250 милиона долара. Само за първите 3 месеца на 2021-а той вече е 200 милиона. Очаква се да расте много, много бързо… или пък да рухне като безсмислица. Но, разбира се, пътят към дигиталното бъдеще е постлан със срутили се прогнози. Така че ни остава да стоим и да наблюдаваме… поне докато не решим да отделим няколко милиона долара, за да си купим някой особено впечатляващ и шарен гиф с котенце

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Стив Джобс воскресе!

Стив Джобс воскресе!

Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.
Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско.
Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.
Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами?
Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This