Хлапето, което говори с блокчейна

авг. 20, 2021 | Истории

Хлапето, което говори с блокчейна

20 август 2021 | Истории

Той е престъпно млад, кльощав, вглъбен, никак не изглежда като най-вървежните в дискотеката момци, но пък е милиардер. И, което е по-важно, Виталик Бутерин направи възможна една обещаваща технологична революция.

Блокчейн е перспективно направление, което никак не се изчерпва с проглушилите ушите ни биткойни. Е, младежът, който виждате, направи така, че умните договори да дадат голяма възможност чрез блокчейн да променим много от областите на живота си през следващите години. Създаде Етериум (Ethereum), мрежата на етерите – втората най-популярна и доста по-стабилна криптовалута след биткойните.

И също така се отказа от криптовалута за 6,5 милиарда долара, просто защото не му хареса какво точно върши тя.

 

Виталик Бутерин

Не всичко е биткойн, приятелю

Етериум не е просто криптовалута, а в наши дни е най-голямата блокчейн платформа. Това е и първото масово решение, което направи възможно в блокчейна да не попадат просто записите, които са свързани с транзакции, а цялостни малки програми, известни като „умни договори“. Веднъж влезли в информационната база на мрежата, те остават там завинаги, могат да бъдат проверявани, проследявани и гарантирани. (Още за основните възможности, които дава блочейн, четете тук.)

Етериум създаде цялостна нова екосистема, която показа на какво наистина е способен блокчейн като концепция.

„И преди нашия проект всеки можеше да създаде свой блокчейн“, обяснява Бутерин. „Но за всяко следващо приложение, което хрумнеше на разработчиците, трябваше да се променя първоначалният протокол. Представете си, ако например създателите на мобилно приложение трябваше всеки път, когато решат да създадат нов продукт, да пускат цяла нова операционна система отначало“.

 

Малък, но вече знае…

С други думи, благодарение на проекта на Бутерин, възможностите на блокчейн вече са достъпни както никога преди и са ограничени само от въображението на програмистите. Благодарение на тази платформа стана възможно и раждането на технологията NFT с всичките ѝ големи перспективи и съмнителни страни.

Първата версия на Етериум заработи през 2013-а, когато нашият герой и основен създател на новия блокчейн беше на 19. През май 2021-а, вече на солидните 27, Бутерин официално беше обявен от „Форбс“ за милиардер, най-младия в този списък, със състояние от 1,4 милиарда долара. Е, после замалко изскочи оттам, защото поредната промяна в индексите намали състоянието му с 40% „само“ до 850 милиона долара.

Виталик обаче, с 1,4 милиарда или „само“ с 850 милиона долара, все си е вървежен ерген.

 

Биткойн и етериум

Снимка: Pierre Borthiry, Unsplash

 

Витално хлапе

Казва си се Виталий, но всички го знаят с галеното му име, което е доста странно – все едно да се казваш Петър и да нашумееш по света като „Пешо“. Както личи от името, той е руснак, но израства в Канада, попада там само на 6.

Роден е на 31 януари 1994 г. в московското предградие Коломна.

Какво обединява в момента блокчейн? Икономиката и технологиите. Именно това следват родителите на Бутерин, когато се ражда той. Майка му Наталия учи за икономист аналитик, а баща му Дмитрий завършва компютърни науки и започва работа за американска компютърна фирма с представителство в Москва. Постепенно решава да използва професията си и семейството да емигрира в Канада.

Дмитрий решава да покаже света на технологиите на сина си, когато е едва на 4. Подарява му компютър, който, естествено, се превръща в любимо забавление. Но не, както при повечето деца – за да прекарва времето в игри, филми и чатене, а за да учи как работят компютрите, да се вглъбява в различни програми. Казват, че като хлапе бил най-голям майстор в тънките и по-непознати възможности на Excel.

На 7 вече се справя толкова добре, че създава свой виртуален приказен свят, обитаван от зайчета. На 10 вече владее доста добре трудния програмен език С++ и работи по любителски, но доста изпипани компютърни игри.

 

Виталик като дете

Виталик с първия си компютър

 

Работи, мама, за да не учиш

През следващите години Бутерин се интересува силно от математика, програмиране и икономика, а родителите му имат достатъчно финансови възможности, за да му осигурят добро образование. Попада в модерна гимназия с алтернативна форма на организация, която според Виталик го учи да мисли и да се стреми към развитие.

После влиза в един от най-реномираните канадски университети, за да следва информатика.

Рано преценил, че блокчейн има силата да промени света, на 17 Бутерин вече е съосновател и редактор на списанието „Биткойн мегъзин“. Всъщност, заема се с това начинание с идеята да си осигури някакви пари, с които да купи биткойни.

Става му толкова интересно, че не остава време за учене. Зарязва университета и благодарение на това… получава подкрепа. Надали сте чували за фонда „Тийл фелоушип“, надали и сте предполагали, че нещо такова може да съществува, дори в странните ни технологични времена. Благотворителната организация се издържа от създателя на „ПейПал“ Питър Тийл, за да подкрепя финансово младежи, които изоставят университетите си, за да се заемат с лични проекти.

Да, жалко, че за студентите у нас няма нещо такова. Доста хора щяха да се концентрират върху лични проекти, заведенията и без това имат нужда от подкрепа.

 

Виталик с баща си Дмитрий

Виталик с баща си Дмитрий

 

Лимонада и етър

Така се ражда Етериум, чиято криптовалута – етерът, е втората най-скъпа, с пазарна капитализация от над 400 милиарда долара.

Платформата, създадена от Бутерин, позволява безброй приложения, докато биткойнът по идея и изпълнение има една-единствена цел – да служи като система за разплащане.

Виталик ползва следващата половин година, за да пътува по света, да проучва и обсъжда различни проекти със създателите им, работещи в блокчейн сферата. Идеята за умните договори му идва в Тел Авив, където се запознава с автора на подобна платформа, макар и с конкретно предназначение. Бутерин се сеща, че може да бъде създаден универсален протокол, които да върши тази работа за всяка ситуация.

Не след дълго публикува White paper – основния документ, на който после ще се базира техническата реализация на блокчейна Етериум. В него описва концепцията за „умни говори“ и фиксира доста от техническите параметри.

Обсъжда проекта с водещи специалисти, впечатленията им са добри и това му дава оптимизъм да продължи. Същинският проект започва с кампания за споделено финансиране (crowdfunding). Само за две седмици събира 18 милиона долара, достатъчни за първите стъпки. В разработването се включва сериозен екип от специалисти.

Криптоплатформата нашумява през 2015-а, бързо печели почитатели и се нарежда на второ място по популярност в блокчейн света.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

 

Пàри? Парù

Май 2021-а беше доста интересен месец за младежа. Освен че за първи път се появи във възможно най-авторитетния списък на милиардерите, той изхвърли в боклука други… 6,5 милиарда долара.

Да, светът на блокчейн технологиите е доста забавен, понякога изглежда като Дивия запад в годините на Златната треска, а в други моменти е по-сюрреалистичен и от Салвадор Дали, дошъл във „Факултета“.

Разработчиците на криптовалутата Shiba Inu решават да подарят на Бутерин като благодарност за заслугите му към технологията като цяло 505 трилиона монети, чиято пазарна капитализация е сумата по-горе, около 10% от БВП на България.

Той благодари официално за подаръка, но… после го препраща на несъществуващ адрес. Парите просто изчезват в нищото.

Официално Бутерин казва, че причината са съображенията му за безопасност и идеята да се избегнат спекулациите при последващи транзакции. Други пък казват, че това е просто пиар ход за привличане на внимание.

 

Виталик Бутерин

Бутерин в една от много редките снимки, които сам публикува. В случая, за да отбележи своеобразен юбилей на Етериум блокчейна.

 

В криптата

Като стана дума за вниманието обаче, отношението на младия криптопринц към него е доста противоречиво.

Знае се, че той дарява сериозни средства за научни изследвания в битката срещу различни тежки болести. А също и за проучванията, свързани с драстичното удължаване на човешкия живот – тема, която сериозно го вълнува.

За личния му живот никак не се знае много, не се е чувало и виждало да има приятелка. Бутерин обича да говори пред медиите с часове за блокчейн, умни договори и други технологии, но насочат ли го към личните теми, разговорът бързо приключва. Отсъства от инстаграм, в туитър даже няма снимка и пише само по технологични въпроси. В личния му сайт също няма снимка, но пък публикува доста размисли, включително и за философия.

Включително и заради липсата на информация за него, той е любим обект на искрящо жълти новини – от такива, че страда от смъртоносна болест, до други, че има аутизъм и затова е особен в комуникацията си с медиите. През 2017-а дори пускат слух, че е починал, което за няколко часа срива цената на етерите.

 

Етериум

Снимка: Zoltan Tasi, Unsplash

Др. Робот

Някои журналисти казват, че интонацията му напомня на виртуалните помощници Siri и Alexa. Факт е, че той не е цар на ораторското майсторство, погледът му тича нанякъде, говори бързо и леко неразбираемо. Може би и затова поне засега не е толкова популярен на запад, като много от „колегите“ си.

Явно обаче не навсякъде е така. „Когато Бутерин говори за блокчейн, станфордските професори вадят тефтери и започват да записват“, образно казва известният руски политик и банкер Герман Греф.

В крайна сметка младежът си има важни теми и приоритети, очевидно обича тях и не е толкова близо до обичайните житейски суети. Личи си и по облеклото му – то му е последна грижа, ходи неглиже, по фланелка, и на най-реномираните световни форуми. Често е с различни чорапи.

Напуснал Русия като невръстно хлапе, Бутерин се връща там за малко едва 15 години по-късно, през 2016-а, а още година след това на международен научен форум се запознава с Владимир Путин.

Обича да пътува, често сменя местожителството си. Напоследък най-често можете да го срещнете, ако имате път към Сингапур.

 

Виталик Бутерин

 

Пред нас са блеснали блокчейни

„Революцията, която направи интернет, може да се повтори. Да се преобърнат човешките отношения, като се отстрани посредникът не просто от паричните преводи, както го позволи биткойн, но и във всяка друга сфера на живота“, гласи накратко веруюто на днешния ни герой.

„Безопасност, надеждност и прозрачност“ – това са трите основни качества, които рано или късно ще позволят на блокчейна да доведе своята революция, казва Бутерин. (Още по темата – четете тук.)

Младежът говори с часове за възможностите, които дават Етериум и блокчейнът като цяло. Но, както сам казва, най-интересните ще се окажат точно тези приложения, за които все още не сме се досетили.

След годините на създаването на Етериум, ентусиазмът покрай блокчейн направлението поспадна. Настана периодът, станал популярен сред специалистите като „крипто зима“. По всичко личи обаче, че той е към края си и технологичното общество е готово да даде нов, по-зрял и осмислен шанс на блокчейн.

Не знам, но като слушам интервютата на това хлапе, определено ми се струва, че в думите му има и логика, и убеденост. Струва си да следим какво ще прави оттук нататък, защото, по всичко личи, най-интересното в блокчейн света тепърва предстои. А едно от имената, които ще чуваме често в тази връзка, е това на Виталик Бутерин.

 

Етериум

Снимка: Executium, Unsplash

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This