ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

мар. 1, 2022 | Истории

ЧРД, Дигитални истории. Време е за подаръци!

1 март 2022 | Истории

Точно преди година, на 1 март 2021 г., се появи сайтът Дигитални истории. Публицистично островче, където се представят най-актуалните технологии и предизвикателствата, пред които ни изправят. Заедно се отправихме на пътешествие, което среща два свята – хуманитарния и технологичния, за да потърси общото ни бъдеще като вид.

Време е за подаръци! Всеки от вас може да получи уникална (без преувеличение, в петък ще разберете защо) тениска с логото на проекта. Достатъчно е да напишете:

Коя е любимата ви дигитална история?
Отговорете във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Коя да бъде следващата дигитална история, която искате да прочетете?
Предложете я във фейсбук, инстаграм и линкдин.

Можете да се включите във всяка от платформите, като отговорите на всеки от въпросите. Срокът за участие е 20 март 2022 г., а победителите, които ще получат общо 10 фланелки, ще бъдат избрани чрез жребий. Победителите ще бъдат обявени под всяка от публикациите в съответните социални мрежи на 21 март 2022 г., както и тук.

 

Каква година само!

Цяла година! 104 публикации, представени всеки вторник и петък. Дадохме думата на смислени гости от най-различни области, които имат какво да кажат за цифровото ни настояще и бъдеще. Посрещнахме програмисти, писатели, учени, хора на изкуството.

Разказахме безброй вълнуващи истории, свързани по някакъв начин с технологичния свят. Стана дума за някои от пионерите в света на технологиите и за смислени български начинания онлайн. Разказахме вълнуващи съдби, случили се преди, заради или въпреки дигиталното.

Навлязохме дълбоко в дебрите на технологиите. На направления като изкуствения интелект, блокчейн, роботиката, които рисуват утрешния ден. Спряхме се подробно на начина, по който днес се информираме и бъдещето на медиите. Отделихме специално внимание на рисковете, което отправя пред човечеството днешният технологичен свят. Разбира се, не пропуснахме и да се позабавляваме.

Това е само началото! Ако ви харесва това начало, помогнете на Дигитални истории да стигнат до повече хора. Всяка добра дума, всяко споделяне е от значение.

За тази година Дигитални истории си спечели много приятели. Страницата беше посетена от 89 586 гости по данни от Google Analytics. Те дойдоха от цели 124 държави. 3589 са вече последователите на сайта във Facebook, 899 – в LinkedIn, постепенно стават повече тези в Instagram и Twitter.

 

 

Първият материал – Но! вината, посветен на бъдещето на журналистиката, получи голямата награда в категория „Технологии“ на конкурса за чиста журналистика “Web report“, организиран от Dir.bg, избран от жури, включващо водещи журналисти. Неотдавна проектът попадна и в тройката на номинираните в годишните награди на БАИТ. Темите ни гостуват често на страниците на три списания и много други медии.

Благодаря ви от сърце за доверието!

Харесвате Дигитални истории и искате да помогнете на начинанието? Има точно един начин да го направите. Разказвайте на повече хора за публикациите, споделяйте ги в социалните мрежи и извън всякакви мрежи. Защото днес не всеки има време и желание да чете дълги текстове като тези, но темите им определено засякат всекиго.

Подготвил съм още един скромен подарък за вас. Ето кои са 5-те най-четени истории за тази година, които си струва да погледнете, ако сте пропуснали. И още 5, които според мен си заслужава да стигнат до повече хора.

Приятно четене и до нови истории!

 

Петте най-четени

1. „Как се пише?“ „Незнам“

Със сигурност не само щекотливата тема за членуването в българския език, а много повече – важността на проекта на Павлина Върбанова, привлече най-много гости, които да прочетат интервюто с нея.

„Как се пише?“ е култов сайт за всеки българин онлайн, който се грижи за това да пише правилно. Срещнахме се с неговата създателка Павлина Върбанова.

Как се пише в дигиталния свят? Кои са най-често търсените грешки? Време ли е да отпадне ненужното правило за пълния член? Защо е важно да се грижим за словото, за думите, които зареждаме с послания?

 

2. Котаракът Румен: Интернетад саштествува, за да даде достап на хората до повече кодки

„едимственото което можех да правя, беше да ям, да цпя и да ходя до тоалента. с тия омения нямах друг избор на професиа, освем да стана енфлоенсар.“

Този любим събеседник на „Дигитални истории“ рядко дава интервюта. Смело можем да кажем, че ако не беше дигиталното ни настояще, нямаше да даде дори едно. И би било загуба за читателя, защото мислите му са искрени, шарени, поднесени по своеобразен начин.

 

3. „Заговорят ли всички за биткойн, не купувайте!“

Валентин Михов е човекът, който ви трябва, ако искате да получите актуален технологичен поглед към децентрализираните финанси и блокчейн технологиите.

Как изглежда бъдещето им след поредния рекорд в цената на биткойна? Какви са технологичните рискове? Какво ще се случи, след като бъде миниран и последният биткойн? Какво е важно да знае всеки, решил да инвестира в криптовалути?

4. 2022-а 60 години по-рано. Какво познаха фантастите?

Днес сме в 2022-а, но нека надникнем назад. През 60-те години Айзък Азимов пише впечатляващо есе, в което могат да се намерят някои невероятно проникновени прогнози. По същото време, в първия брой на списание „Космос“ излиза подобен текст със събраните идеи по темата на съветските фантасти.

Какво са познали писателите и къде са се провалили в очакванията си?

5. Григорий Перелман. Последният луд гений

Математикът Григорий Перелман се превърна в световна звезда, след като реши една от „Задачите на хилядолетието“, важни за технологичното развитие на цялото човечество.

После… отказа полагащите му се като награда 1 милион долара!

Историята на безспорния математически гений на нашето време е не само интересна, но и доста поучителна…

 

+ Пет лично препоръчани

1. Но!вината

Вече всеки ден четем статии, писани от робот. Днес най-ценният ресурс не е нефтът, не са и парите. Не е златото, не е даже и властта. В епицентъра на компютърната революция всичко е информация.

Здравко иска да стане журналист, Желязко е изкуствен интелект. На кого принадлежи бъдещето?

2. В балона на съмишлениците

Всички големи сайтове се грижат за нас почти бащински – като ни избират най-подходящото съдържание, пестят ни време и усилие. Това обаче се превръща в сериозен проблем за обществата. Защото балонът на филтрите ни прави по-затворени към различното мнение, по-агресивни. Изважда на преден план много от най-грозните ни страни. Лишава ни от нюансите и от красотата на комуникацията.

Балонът на филтрите е проблем, който все повече ни поглъща, а ние все по-малко говорим за него. Крайно време е това да се промени…

3. Истината… или се осмеляваш?

Откъде тръгнаха и докъде стигнаха професиите, чиято работа е да създават съдържание за аудиторията? Кой се бори за истината и трябва ли това да е важно за нас днес? Откъде дойдоха инфлуенсърите и защо е важно да осмислим мястото им в края на тази дълга верига от професии?

Истината и само истината… е някъде там.

 

4.„Животът не е борба за щастие, той носи щастие“

„Ако един учител твърде много се оплаква от работата си, той е изхабен и вече не може да бъде полезен.“

„Ако я няма саморефлексията, ако не се самоусъвършенстваш ежедневно, ти не можеш да си учител. Ти си заседнал в миналия век и си внушаваш, че твоята истина е най-меродавна, но неразбрана.“

Крис Григоров е най-силният човек, когото познавам. Историята, излъчването и музикалният му талант го превърнаха в звезда преди 15 години. Станал популярен като певец, той решава да завърши българска филология, работи като журналист.
Следващата му цел е да стане учител. Казал си е, че ако за 5 години не се намери училище, което да му предложи работа, той сам ще създаде школа, в която да преподава. Вече са минали 4 години.

 

5.„Компютрите могат прекрасно да манипулират чувствата ни“

„Смятате ли, че един ден ще има ИИ, способен да се смее и да плаче?“
„Не, но ще бъде способен да ни разсмива и разплаква.“

„А че един ден компютрите могат да имат чувства?“
„Не, но ще могат прекрасно да манипулират нашите.“

Проф. Юлита Василева от 30 години изследва компютрите и света, който те създадоха. Тя има късмета като учен да попадне в област, изживяла невероятен възход; като преподавател да се докосне до отношенията с технологиите на няколко поколения. Проф. Василева познава и изучава технологичната страна на компютърния свят, но още по-голямо внимание отделя на социалните му аспекти.

И интервюто с нея разказва накратко всичко онова, заради което ги има Дигитални истории. И заради което си струва да продължаваме със следващите…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс,...

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект...

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с...

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация

Най-новите:

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Поколенчески въпрос. Дигиталните лидери и култът към личността

Кои са най-ярките личности в общественото пространство през последните десетилетия? Тези, от които най-малко бихме го очаквали, ако вярваме на стереотипите – хората на технологиите. От Бил Гейтс, когото целокупното конспиративно човечество превърна в основния виновник за пандемията до Илон Мъск, който, докато ни „спасява“ свободата на словото, е последната ни истинска надежда да се извисим в Космоса като цивилизация…
Да, култът към личността в дигиталните времена изживява доста странен апогей. Политиците отдавна изгубиха магията си на интересни личности, хората на изкуството стоят по-скоро насочени към конкретните си аудитории… докато знаменитостите, свързани с технологичния прогрес, се превърнаха в силните образи на новото време.
Дали защото технологията е днешната магия? Неразбираема за много от хората, променяща, атрактивна… Свърховеци ли са силните образи на дигиталните времена? Получават ли заслужената си слава иноваторите, или процъфтяват крадците на идеи? По какво си приличат и се отличават представителите на различните поколения? Срещаме доста различни дигитални истории…

повече информация
8 неочаквани факта за Джон Атанасов

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?
Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.
С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.
Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

повече информация
ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

ЕИ + ИИ. Рамо до рамо, неврон до неврон

Докато се замерваме с клишета и спорим онлайн дали изкуственият интелект ще ни пороби, ще ни остави без работа или ще изчезне, затиснат от огромните очаквания… аз поне съм сигурен, че няма да направи нито едно от нещата в списъка. Но ще направи по малко и от трите.
Технологията, с идването на ChatGPT, вече 2 години е във фокуса на обществения интерес, на ежедневните разговори и на клишетата. Вече е ясно, че тя е тук…, а ние още не сме решили как да е посрещнем. В икономиката, в живота си, в погледа си към света. А и към самите нас. Към ежедневието ни, към труда ни. Към изкуството. Към всичко онова, което ни прави хора. И което може да ни прави по-добри и щастливи хора.
Единственият разумен подход оттук нататък е да се научим да работим заедно. Как да продължим да развиваме ИИ технологиите пълноценно, но и разумно. Обсъждайки, търсейки всеки важен аспект в различните областите на познанието.

повече информация
„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Епидемията от невежество само ще се разширява“

„Това, че не можем да захванем един смислен диалог, доведе до социална изолация на стотици хиляди хора. Някои се разболяват и умират просто защото нямат пълноценно общуване. Изкуственият интелект според мен ще засили тази тенденция, защото ще заблуди хората, че разговарят с приятел, с някого, когото са загубили или който не иска да ги чува. Така се оказваме в един свят, в който уж можем да си говорим. А всъщност, зад тази привидна палитра от гледни точки, от думи, словесна салата, включително от егоцентрични академични речи, седят едни изплашени, обезверени, обеднели, интелектуално и емоционално хора. Това според мен е големият ужас на съвремието.“
От поезията започна разговорът ни с писателката Силвия Томова, за да мине през образованието, историята, през епидемията от невежество и назрялата нужда от обществено пробуждане. На фона на всичко това като неизменен спътник останаха технологиите, които променят всяка от тези теми из основи.
Журналист и дефектолог по образование, тя публикува есета, разкази, романи. Носител на редица награди, автор на 5 романа и 3 сборника с разкази, Силвия често наднича и в миналото, и в големите въпроси на днешния ден. Не се страхува да излезе от клишетата и да предизвиква мейнстрийма и в литературата, и на общественото поле.
Ето че се срещаме за един важен и дошъл тъкмо навреме разговор.

повече информация
Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

Кои прогнози за 2025 г. се оправдаха? Какво се задава нататък?

През 2015 г. седмина водещи футуролози представят очакванията си за започващото десетилетие. След няколко часа ще посрещнем същата тази 2025-а, вече можем да преценим доколко добре са се справили с очакванията си в толкова динамичната и турбулентна първа четвъртина на XXI век.
А после идва още по-интересното: ще надникнем в днешните очаквания на същите тези футуролози и най-вече на онези сред тях, оказали се прави.
Какво се задава през следващите години според хората, които успешно са прогнозирали последното десетилетие?

повече информация
„Машината не може да бъде поет“

„Машината не може да бъде поет“

Може ли машината да се научи да пише като Пушкин? Или ни води към света на „Орвел“? Този текст е публикуван в септемврийския брой на списание „ЛИК“ за… 1967 г.! Но, ще се убедите, много от идеите в него звучат като от бъдещето.
„Писателят-машина? Тя пази в своята памет огромен запас от думи и владее до съвършенство всички тънкости на граматиката и стилистиката, познава всички органи за усещания и начини за писане, които са разработени от писателите през последните 3000 години. Този „писател“ наблюдава, запомня явленията, разсъждава, обработва данните, които му дава действителността. Накрая той пише книги и ние, четейки ги, се въодушевяваме, но… оставаме студени.“
Прав ли е Дмитрий Жуков, авторът на тези редове? Няма как да го попитаме. Но, ще се убедите, гледната му точка има да каже много и за днешния ден. Търсейки отговорите на големите въпроси, които ни вълнуват – за технологиите и човека, за поезията и творчеството, за „автоматите“ и истинските творци…

повече информация
Share This