Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.
Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.
Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?
Е, историята на страницата и отговорите, които получих, определено си струва да се прочетат.
Балкански синдром
От страницата веднага отговарят на поканата ми за интервю. Скоро се свързвам с отсрещната страна и се оказва, че… става дума за един-единствен младеж, който от 2015-а развива профила и неговите „роднини“. Полага колосален труд да създава и събира мемове, благодарение на който днес усмихва всеки ден милиони източни хора.
Разказва ми кой и откъде е, но моли да запазя информацията за себе си, предпочита да се асоциира с профила, който е създал.
Всъщност, в началото Squatting Slavs in Tracksuits започва като форум за споделяне на мемове. После обаче, по не особено ясни причини, той е затворен от фейсбук, а страницата и останалите профили остават единственото място, където младежът споделя.
„Ние, славяните, източните хора, сме свикнали с трудностите“, казва създателят на шеговитите, но и умилителни страници. „Родени сме бедни и всеки ден трябва да се опитваме да правим пари и „голям“ бизнес. Нищо не ни е осигурено и никой не ни помага в никаква посока, въпреки че сме длъжни да си плащаме данъци. Свикнали сме на труден живот“.
Нас, на Изток, могат да ни разсмеят много повече неща, защото имаме по-развито чувство за хумор, казва той. „И дори когато имаме сериозни проблеми, намираме начин да се пошегуваме с тях“.
Шия от туршия
Чудите се откъде идва странното название, което на български звучи като „клекнали славяни по анцузи“? Всъщност, обяснението, както и доста от хумора на страницата, идва от доста по-ведрите в някои отношения 90-те години на ХХ век. Тогавашен типичен мем в рускоезичния свят е гопникът. На български нямаме пълен аналог, става дума за хулигани, които идват от крайните квартали и правят „голям бизнес“. Може би своеобразен еквивалент от нашия сленг за борците, преди да еволюират в днешното „мутри“.
Така или иначе, много от разпознавателните знаци, характерни за тях, и у нас са добре познати. Анцуг „Адидас“, маратонки. Но откъде идва това „клекнали“? Типичната снимка на гопника е в тази позиция, при това с пети, здраво опрени в земята. Такъв е дори кадърът, с който това явление е описано в рускоезичната уикипедия.
Петите са много важни, защото ако те видят в позиция, в която не са на земята, шегата гласи, че си американски шпионин. Освен това, всеки уважаващ себе си гопник има както маратонки, така и анцуг „Адидас“ и задържането на петите позволява трите магически ленти да съвпаднат под идеален ъгъл.
Изтокът е тънка работа
„Когато създадох форума, а после и страницата, в интернет нямаше място с подобен тип шеги и това ме накара да започна“, разказва младежът. Признава, че и сам има немалка колекция от анцузи. „Защото по време на комунизма „Адидас“ беше ултра модерна фирма и във всички славянски страни се бяха появили огромен брой ментета, които го имитираха. Всеки истински гопник трябваше да носи такова“.
Още от самото начало той е амбициран да направи най-голямата славянска мрежа в интернет. Разбира се, казва, че „славянското“ в случая е доста условно, защото този тип шеги се оценяват от доста повече народи, които са имали сходна съдба през 80-те и 90-те, а и преди това.
Днес списъкът със страници, които поддържа, включва още Scenic Depictions of Slavic life, Babushka (с описанието „Тук е, за да вари компот и да се гордее с внуците си“) и Lada Life във фейсбук, @squattingslavs, @scenic_depictions и @babushka_ssit в инстаграм.
След всичко изброено (и малко картинки от примерите, които виждате), на човек му става ясно защо този хумор успява да пробуди носталгията на всички, които помнят 90-те, или поне са слушали за тях. Всеки, който се е учил да кара на „Лада“, или просто му липсва компотът с индрише на баба. Ето защо съвсем не е случайно, че днес това е най-голямата онлайн мрежа с подобен тип съдържание. При това всичките общо над 3 милиона последователи са дошли 100% органично – без никаква форма на реклама.
Сланинка с лучец
Разбира се, мемовете далеч не се изчерпват с носталгията, а и с много други находки, като например двойници на известни личности, снимки на странни архитектурни решения и какво ли още не. Все теми, в които мнозина от нас се разпознават.
Днес младежът изкарва пари от креативните фланелки, които са създадени по някои от най-успешните мемове. Но не това, а постоянният приток на интерес, на забавни коментари и нови снимки го кара да продължава упорито да публикува всеки ден.
„Идеята ми е да показвам неща, които всеки от нас, в славянските държави, вижда всеки ден. Между нас има доста общи неща, както си личи и от успеха на тези страници“, допълва той.
Според него повечето от мемовете са разбираеми и харесвани и на запад. Всъщност най-много се оказват последователите на страниците от САЩ (разбира се, с уговорката, че немалко от тях са емигранти от Източна Европа).
Славянски гювеч
„Ние, източните хора, виждаме неща, които ежедневно са край нас, представени по забавен начин. Докато за западняците този тип хумор е някакъв тренд, нещо различно от обичайното“.
Много са и българите, около 10% от феновете на страниците. Младежът познава добре нашата страна, идвал е доста пъти. Дори в първите години на форума е организирал две срещи с фенове у нас, които са се получили забавни и емоционални.
В началото той публикува само мемове, които създава сам. После започва да добавя и забавни хрумки от други сайтове, какъвто е и естественият поход на мемовете, които днес са и част от фолклора. Днес по-голяма част от съдържанието му пращат фенове. Нерядко с него се свързва някой, за да му благодари, след като лицето му е станало популярно от споделена снимка.
При баба и дядо на село
Събеседникът ни казва, че определено най на сърце са му мемовете, свързани с „бабушка“. „За славянина бабата е нещо свято. Тя е място, където винаги ще намерим огромна, безусловна любов и най-добрата храна в целия свят“.
Постоянно му разказват различни забавни истински истории. Една от последните, които са го усмихнали, е за баба от Хърватия, която успяла да пребие въоръжените нападатели в магазина, в който пазарувала. За целта използвала метлата с дълга дръжка, която случайно се озовала до нея.
Защо според него типичният източноевропеец живее с родителите си до 40? „Заради парите. В повечето източни страни или имаш пари, или нямаш, средната класа изобщо не съществува така, както е на Запад“.
Как ли изглежда славянската мечта? „Да имаш покрив над главата си, семейство, което те чака вкъщи, кола в гаража и много алкохол и цигари“.
А неговата лична мечта е да запознае колкото може повече хора със славянската култура. „И дори един ден да има световен ден на клякането“, усмихва се младежът.
Оптимистична теория
Според него на нивото на отделния човек ние, източните народи, винаги сме били единни и сме намирали общ език. „Добър пример е с бежанците от Украйна. Във всички страни се опитват да им се притекат на помощ. Но политически никога няма да бъдем обединени. Ще се борим да плащаме данъците си, а политиците ще гарантират, че систематично крадат от нас всеки ден“.
Защо тогава през последните десетилетия не сме толкова успешни като западните страни? „Защото ни ръководеха само некадърни хора, чиято единствена цел беше да забогатеят“. Дали това може един ден да се промени?
Да, често не си даваме сметка, че много неща, които иронизираме като типично български, най-често негативни черти, всъщност не са само наши, а и на съседните ни народи. Пък и невинаги са толкова лоши, защото са по-истински и естествени за средата ни.
И да, българите, както и останалите близки ни народи, определено имаме чувство за хумор. Остава да благодарим на нашия събеседник, че го изкарва на преден план в най-свежата му и приятелска форма.
Славяни от всички страни, усмихнете се! Защото само така животът става за живеене…