Славяни от всички страни, усмихнете се!

сеп. 13, 2022 | Истории

Славяни от всички страни, усмихнете се!

13 септември 2022 | Истории

Страницата Squatting Slavs in Tracksuits е едно от най-приятно смешните неща, които може да си причините онлайн. Място, където всеки, свързан по някакъв начин с Балканите, с Източна Европа и славянския свят, няма как да не се усмихне. Защото с фино и приятно чувство за хумор мемовете улавят познати и дълбоко вкопани у всеки от нас чудеса на Изтока. Топло, добродушно, незлобливо и с приятна самоирония.

Може би и вие сте сред онези 1,2 милиона последователи на начинанието във фейсбук? Ако не, със сигурност си струва да надникнете.

Какви ли хора стоят зад тази страница? Какво според тях успява толкова успешно да разсмее гостите от иначе толкова различните държави на Източния блок? Защо мутрите от 90-те, грижовните „бабушки“, пиететът към „Адидас“ и шантавите нискобюджетни решения на злободневни проблеми могат да се превърнат във вирални мемета? Как да обясним всичко това на човек от Запада?

Е, историята на страницата и отговорите, които получих, определено си струва да се прочетат.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Западните хора / източните хора

 

Балкански синдром

От страницата веднага отговарят на поканата ми за интервю. Скоро се свързвам с отсрещната страна и се оказва, че… става дума за един-единствен младеж, който от 2015-а развива профила и неговите „роднини“. Полага колосален труд да създава и събира мемове, благодарение на който днес усмихва всеки ден милиони източни хора.

Разказва ми кой и откъде е, но моли да запазя информацията за себе си, предпочита да се асоциира с профила, който е създал.

Всъщност, в началото Squatting Slavs in Tracksuits започва като форум за споделяне на мемове. После обаче, по не особено ясни причини, той е затворен от фейсбук, а страницата и останалите профили остават единственото място, където младежът споделя.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Ако „Игра на троновете“ беше в Източна Европа“

 

„Ние, славяните, източните хора, сме свикнали с трудностите“, казва създателят на шеговитите, но и умилителни страници. „Родени сме бедни и всеки ден трябва да се опитваме да правим пари и „голям“ бизнес. Нищо не ни е осигурено и никой не ни помага в никаква посока, въпреки че сме длъжни да си плащаме данъци. Свикнали сме на труден живот“.

Нас, на Изток, могат да ни разсмеят много повече неща, защото имаме по-развито чувство за хумор, казва той. „И дори когато имаме сериозни проблеми, намираме начин да се пошегуваме с тях“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Защо хората си вземат ваканция / Защо славянските хора си вземат ваканция

 

Шия от туршия

Чудите се откъде идва странното название, което на български звучи като „клекнали славяни по анцузи“? Всъщност, обяснението, както и доста от хумора на страницата, идва от доста по-ведрите в някои отношения 90-те години на ХХ век. Тогавашен типичен мем в рускоезичния свят е гопникът. На български нямаме пълен аналог, става дума за хулигани, които идват от крайните квартали и правят „голям бизнес“. Може би своеобразен еквивалент от нашия сленг за борците, преди да еволюират в днешното „мутри“.

Така или иначе, много от разпознавателните знаци, характерни за тях, и у нас са добре познати. Анцуг „Адидас“, маратонки. Но откъде идва това „клекнали“? Типичната снимка на гопника е в тази позиция, при това с пети, здраво опрени в земята. Такъв е дори кадърът, с който това явление е описано в рускоезичната уикипедия.

Петите са много важни, защото ако те видят в позиция, в която не са на земята, шегата гласи, че си американски шпионин. Освен това, всеки уважаващ себе си гопник има както маратонки, така и анцуг „Адидас“ и задържането на петите позволява трите магически ленти да съвпаднат под идеален ъгъл.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Когато затваряш една врата, друга врата се отваря пред теб“

 

Изтокът е тънка работа

„Когато създадох форума, а после и страницата, в интернет нямаше място с подобен тип шеги и това ме накара да започна“, разказва младежът. Признава, че и сам има немалка колекция от анцузи. „Защото по време на комунизма „Адидас“ беше ултра модерна фирма и във всички славянски страни се бяха появили огромен брой ментета, които го имитираха. Всеки истински гопник трябваше да носи такова“.

Още от самото начало той е амбициран да направи най-голямата славянска мрежа в интернет. Разбира се, казва, че „славянското“ в случая е доста условно, защото този тип шеги се оценяват от доста повече народи, които са имали сходна съдба през 80-те и 90-те, а и преди това.

 

Squatting Slavs in tracksuits

 

Днес списъкът със страници, които поддържа, включва още Scenic Depictions of Slavic life, Babushka (с описанието „Тук е, за да вари компот и да се гордее с внуците си“) и Lada Life във фейсбук, @squattingslavs, @scenic_depictions и @babushka_ssit в инстаграм.

След всичко изброено (и малко картинки от примерите, които виждате), на човек му става ясно защо този хумор успява да пробуди носталгията на всички, които помнят 90-те, или поне са слушали за тях. Всеки, който се е учил да кара на „Лада“, или просто му липсва компотът с индрише на баба. Ето защо съвсем не е случайно, че днес това е най-голямата онлайн мрежа с подобен тип съдържание. При това всичките общо над 3 милиона последователи са дошли 100% органично – без никаква форма на реклама.

 

Squatting Slavs in tracksuits

„Не се шегувай с ладата“

 

Сланинка с лучец

Разбира се, мемовете далеч не се изчерпват с носталгията, а и с много други находки, като например двойници на известни личности, снимки на странни архитектурни решения и какво ли още не. Все теми, в които мнозина от нас се разпознават.

Днес младежът изкарва пари от креативните фланелки, които са създадени по някои от най-успешните мемове. Но не това, а постоянният приток на интерес, на забавни коментари и нови снимки го кара да продължава упорито да публикува всеки ден.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Производство 2022: Чупи се след няма 2 години / Хладилник от 1980-а: Ще надживея всичко, което познаваш, дори любовта, аз съм вечен, аз съм самото време…

 

„Идеята ми е да показвам неща, които всеки от нас, в славянските държави, вижда всеки ден. Между нас има доста общи неща, както си личи и от успеха на тези страници“, допълва той.

Според него повечето от мемовете са разбираеми и харесвани и на запад. Всъщност най-много се оказват последователите на страниците от САЩ (разбира се, с уговорката, че немалко от тях са емигранти от Източна Европа).

 

Squatting Slavs in tracksuits

София

 

Славянски гювеч

„Ние, източните хора, виждаме неща, които ежедневно са край нас, представени по забавен начин. Докато за западняците този тип хумор е някакъв тренд, нещо различно от обичайното“.

Много са и българите, около 10% от феновете на страниците. Младежът познава добре нашата страна, идвал е доста пъти. Дори в първите години на форума е организирал две срещи с фенове у нас, които са се получили забавни и емоционални.

В началото той публикува само мемове, които създава сам. После започва да добавя и забавни хрумки от други сайтове, какъвто е и естественият поход на мемовете, които днес са и част от фолклора. Днес по-голяма част от съдържанието му пращат фенове. Нерядко с него се свързва някой, за да му благодари, след като лицето му е станало популярно от споделена снимка.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Отдавна скролваш, нали? Поседни, хапни нещо…

 

При баба и дядо на село

Събеседникът ни казва, че определено най на сърце са му мемовете, свързани с „бабушка“. „За славянина бабата е нещо свято. Тя е място, където винаги ще намерим огромна, безусловна любов и най-добрата храна в целия свят“.

Постоянно му разказват различни забавни истински истории. Една от последните, които са го усмихнали, е за баба от Хърватия, която успяла да пребие въоръжените нападатели в магазина, в който пазарувала. За целта използвала метлата с дълга дръжка, която случайно се озовала до нея.

Защо според него типичният източноевропеец живее с родителите си до 40? „Заради парите. В повечето източни страни или имаш пари, или нямаш, средната класа изобщо не съществува така, както е на Запад“.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Дружба / Дружбай

 

Как ли изглежда славянската мечта? „Да имаш покрив над главата си, семейство, което те чака вкъщи, кола в гаража и много алкохол и цигари“.

А неговата лична мечта е да запознае колкото може повече хора със славянската култура. „И дори един ден да има световен ден на клякането“, усмихва се младежът.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“

 

Оптимистична теория

Според него на нивото на отделния човек ние, източните народи, винаги сме били единни и сме намирали общ език. „Добър пример е с бежанците от Украйна. Във всички страни се опитват да им се притекат на помощ. Но политически никога няма да бъдем обединени. Ще се борим да плащаме данъците си, а политиците ще гарантират, че систематично крадат от нас всеки ден“.

Защо тогава през последните десетилетия не сме толкова успешни като западните страни? „Защото ни ръководеха само некадърни хора, чиято единствена цел беше да забогатеят“. Дали това може един ден да се промени?

 

Squatting Slavs in tracksuits

Голям „бизнис“ в България. Разпродажба на стара балканска музика на нови флашки

 

Да, често не си даваме сметка, че много неща, които иронизираме като типично български, най-често негативни черти, всъщност не са само наши, а и на съседните ни народи. Пък и невинаги са толкова лоши, защото са по-истински и естествени за средата ни.

И да, българите, както и останалите близки ни народи, определено имаме чувство за хумор. Остава да благодарим на нашия събеседник, че го изкарва на преден план в най-свежата му и приятелска форма.

Славяни от всички страни, усмихнете се! Защото само така животът става за живеене…

Squatting Slavs in tracksuits

Китайските хакери: Ще хакнем всички бази данни в Румъния. Румънските бази данни:

 

Squatting Slavs in tracksuits

Неславяни, които се опитват да разберат славянски мемове.

 

Squatting Slavs in tracksuits

Лято в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Вин Дизел след месец в България

 

Squatting Slavs in tracksuits

Загреб, Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянска наука

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски минимализъм

 

Squatting Slavs in tracksuits

Славянски плейстейшън

 

Squatting Slavs in tracksuits

Чех в Хърватия

 

Squatting Slavs in tracksuits

Българската космическа агенция, София

 

Squatting Slavs in tracksuits

Хлапета гледат мача между Босна и Херцеговина и Финландия в Зеница.

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация

Най-новите:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Share This