Ще повярва ли роботът в самодивите?

юни 24, 2022 | Срещи

Ще повярва ли роботът в самодивите?

24 юни 2022 | Срещи

Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора.

А как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето?

Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, сериозен брой научни, а и популярни публикации (подробна визитка ще намерите тук). Една от големите теми на проучванията ѝ са чудесата, описвани във фолклора и устните разкази. Тя изследва и вярванията в митични същества като змейовете и самодивите.

Срещаме се точно на Еньовден в селската ѝ къща на по чаша чай от маточина, за да поговорим за всички тези дигитални и вечни теми.


 

– Днес голяма част от традициите „живеят“ в социалните мрежи. Това съхранява ли ги, или ги разрушава? Променя ли ги, допълва ли ги?

– Това е начин да съществуват и днес. Наистина, традициите имат съвременно битие, което допреди 20 години никой не би могъл да си представи, но ето че се случва. Фолклорът е изключително адаптивна система. Той винаги намира възможност да се възпроизвежда, независимо от условията и това го прави много жизнено явление. Да, това вече не е фолклорът, който се показва например по съборите за народно творчество, но е някакъв нов начин традицията да съществува.

В последно време все повече отбелязваме празничния календар във фейсбук. Днес например е Еньовден и слагаме снимки на билки, на еньовче.

Същевременно онлайн формата е лишена от живото присъствие. Много е характерно за фолклора хората да са заедно – един до друг, един срещу друг, да общуват непосредствено помежду си, а също и с природата. Сега общуването става по-стерилно и виртуално и това според мен го ограничава в доста аспекти.

 

Снимки: Владимир Мачоков

 

– Но пък ни позволява онлайн да празнуваме Бъдни вечер в двата края на планетата.

– Особено по време на пандемията много се наблюдаваше това онлайн празнуване. Направихме един сборник – „Етнология и епидемии“ (тук), който излезе в началото на 2021-а, и в една от статиите ставаше дума точно за миграции и празнуване. Споменава се как по Великден майка и дъщеря си месят козунаците заедно чрез онлайн видео връзка. Да, това е една допълнителна възможност хората да се свързват.

 

– Като етнолог ти изследваш чудесата във фолклора. А има ли чудеса и в онлайн общуването?

– Да, има много модели, които са съществували отдавна, а сега се адаптират в нова среда. Например това, че във фейсбук се разпространяват снимки на чудотворни икони и който ги сподели на стената си, ще му се изпълнят молитвите и желанията. Това е

един от примерите, който показва, че виртуалният свят до голяма степен повтаря реалния.

Но пък е повече в една определена плоскост.

 

Мемовете например също са фолклор. Но е интересно, че интуитивно не бихме се досетили за това, тази дума си остава с народните песни и традиции, някак от миналото.

– Даже според Института за български език е правилно да се наричат „мемета“. Специално правихме справка, докато подготвяхме този сборник. Обясниха ни, че „меме“ са картинките с надписи, а „мем“ е културологична категория.

Това наистина е нов, дигитален фолклор, който е близък до вица, само че битува в друга среда. Но вицовете днес също се разпространяват основно в интернет и колегите ми, които ги изследват, са установили, че все по-рядко хората си ги разказват наживо. Така че

новият фолклор съществува и дори използва механизмите на традиционния, само че се адаптира към сегашните условия.

Какво е общото? Например, те не са авторско творчество – както меметата, така и вицовете са анонимни. Освен това не са фиксирани, можеш да срещнеш много варианти на едно и също нещо с леки промени. Всеки, който го потребява и предава по веригата, може да измени каквото реши, така става съавтор, съучастник.

Много често тези форми изразяват такива стереотипи и нагласи, които не са индивидуални, а колективни и са част от общностната култура, която всеки от нас носи като представител на определен народ, район, селище. Това, което сме наследили по някакъв начин от културата, към която принадлежим.

 

 

– В някакъв момент, когато постигнем изкуствен интелект, който не се отличава от човешкия, мислиш ли, че той би се нуждаел от фолклор, от ритуали, от вярвания?

– Ако прилича на човешкия, вероятно да. Защото това е толкова човешко и се среща винаги, по всяко време. От това, което имаме като данни още за първите хора, та чак досега, в дигиталната епоха.

 

– В крайна сметка винаги, когато на някакво място има повече от един човек, се зараждат вярвания и колективно творчество.

– Дори и отделният човек може да си създаде някакви ритуали, образи, символи. Човекът винаги е продукт на някаква култура, той не е изникнал сам по себе си. Освен, може би, Маугли.

 

– А дали изкуственият интелект, който наподоби човека, ще бъде и суеверен? Защото това също е толкова типична човешка черта, колкото и да я отричаме, колкото и да бягаме към прагматичното…

– Това, което наричаме суеверие, всъщност е вярата, която не споделяме.

На специализиран език използваме термина „вярвания“, защото думата „суеверие“ вече съдържа оценка. Някой вярва в нещо, но не е прав. Докато всъщност нямаме гаранция, че определени вярвания за този човек не са валидни, това е нашата външна оценка. И ако не всичко може да се обясни със законите на физиката, не значи, че то не съществува, или поне не съществува в светогледа на определени хора и общности.

Мисля, че ще продължи да ги има тези вярвания, тези, както ги наричаме, суеверия, защото те са част от очовечаването на света. Човек има нужда да живее в свят, който прилича на неговото мислене, който е някак си по-уютен, обясним, който може да бъде разбран с нашите човешки мерки.

 

 

– И в който има чудеса.

– Да, това също е част от човешкото, тази надежда, че в най-тежкия момент нещо ще се случи, ще бъдеш спасен. Ще дойде някой свише и ще ти помогне. Дълги години съм се занимавала с тази тема и съм говорила със страшно много хора.

Факт е, че ако ти вярваш, това наистина ти се случва.

По един или друг начин. Въпрос на избор е.

 

– За да си добър фолклорист, трябва ли да вярваш в нещата, които описваш? Или обратното, да си дистанциран и безпристрастен?

– Опитвам се да избегна тази опозиция – вярвам / не вярвам, и просто да гледам нещата такива, каквито ги виждат събеседниците ми. Не да съдя

хората, които са се излекували с помощта на чудотворна икона или пък са виждали змейове, самодиви. Приемам, че това е техният свят, просто го наблюдавам и го проучвам.

Този свят за мен е интересен и очарователен.

 

Вихра, героинята от анимационния проект „Златната ябълка“, носи името на нашата гостенка, която е и консултант на начинанието.

 

– По-трудно ли оцеляват такива явления в днешните времена? Имаме достъп до невероятна информация, уж всички сме доста по-свързани с науката.

– Не. Просто официалният дискурс не допуска този тип разкази и този тип знание, но то продължава да се разпространява. Моята докторантка Стефана Минчева – Йорова направи дисертация за самодивите и когато беше обсъждането, една от моите колеги, много уважаван преподавател в Пловдивския университет, разказа как веднъж сама е виждала самодиви.

Това е човек с докторска степен. Специалист, който се занимава с наука и същевременно може да види този „невидим“, недоказуем, ненаучен аспект на света.

 

– Преди време писах за вярванията в едни духчета – здравичките, и всеки от изследователите фолклористи казваше, че ги е виждал, чувал, а ставаше дума за хора с много сериозна научна кариера.

– Явно не става дума за недостатъчна образованост. Особено през социализма това беше мантрата – понеже първобитните хора не разбирали законите на природата, си съчинявали някакви божества, за да си обяснят природните явления. Нещата всъщност са доста по-сложни.

 

– Сега обаче същото идва от социалните мрежи, ако кажеш нещо обратно на признатото, на официалното, ставаш своеобразен аутсайдер. Има някакъв мейнстрийм, догма, зад която стои неразбирането към различното мнение. А като бонус – и хейтът.

– Характерно за постмодерното общество е разрояването на истините. Кое е мейнстрийм вече? Това е един от въпросите, които остават открити.

 

снимка: Добрин Кашавелов

 

– От 30 години слушам някой да казва, че имаме последен шанс да съхраним традициите, да запишем какво си разказват бабите в селата. И досега все има някакви баби, които имат традиции за съхраняване. Ще го има ли фолклора, докато го има и човека?

– Така си мисля, макар че самият фолклор се променя. Преди 30 години е бил различен, а преди 150, когато е започнало неговото записване и събиране, е бил съвсем друг. Но го има. Той е някаква наша човешка потребност, която ни е присъща. Както нуждата от някаква сакралност, божественост, връзка с нещо по-голямо от нас, която всеки носи под един или друг начин, така и тази необходимост от свързване в общност чрез традиции, чрез някакви форми на култура, мисля, че е иманентно присъща. Да, трябва да пазим това, което сме научили от бабите и дядовците си, но същевременно

можем да сме спокойни, че фолклор винаги ще има.

Въпросът е, че в съвременността някои форми на фолклор вече доста се сближават с кича и вървят в посока на ерзац, който лично на мен не ми допада. Даже понякога силно ме дразни, но, от друга страна, изследователят в мен се опитва да запази спокойствие и да каже: „Нещата са такива, каквито са. Хората вероятно имат нужда от тези неща, колкото и да изглеждат неадекватни, еклектични, кичозни, сладникави, измислени или фейк. За някого е нещо смислено, въздейства му. Кои сме ние, че да съдим?“.

 

– Има го обаче и комерсиалното, доста хора печелят от това. И описвайки традициите по свой начин, могат да ги превърнат в норма. Например след поколение всеки да има в дома си книга с описания на традициите, която няма нищо общо с истинския фолклор.

– Фолклорът следва свои закони. Да, можем да се опитваме да просвещаваме, особено да показваме на младите хора това, което според нас е стойностно и смислено. Това, което можем да направим, е да оставим онова, което сме видели, регистрирали и изследвали.

Просто да го оставим някъде там и ако някой има нужда от него, да посегне и да го вземе.

 

Пред къщата на Гинчовия змей.

 

– Може ли българският фолклор да бъде представен в масовата култура? Няколко много смислени проекта така и не постигнаха кой знае какъв успех. Докато в световен план това е тенденция – толкова много сериали например са вдъхновени от скандинавската митология.

– Може би не е толкова масово, но напоследък е модерно да се пишат романи на фолклорна основа. Сред тях има и добри попадения, освен печално известните. А наскоро консултирах едни младежи, които пък правят настолна игра, основана на елементи от фолклора – „Дяволският мост“.

Има ги, просто може би, това че като численост българите не сме толкова много, ограничава тенденцията. Освен това връщането ни към фолклора датира отскоро, само отпреди 10-15 години.

 

– С какво българският фолклор най-силно се отличава в сравнение с околните народи, с които в крайна сметка имаме обща история и доста си приличаме?

– Трудно е да се посочи едно нещо, но ние сме много специфична смесица – от една страна славянското наследство, от друга – тракийското, а също балканското, което ни свързва с околните ни народи, и, разбира се, османското. Ние сме много интересна амалгама и на малка територия имаме богато разнообразие от традиции, текстове, песни, приказки, легенди, предания. Нашият фолклор е много богат и защото сме имали шанса да се запази през 5-вековното османско владичество. Смятаме го за национална травма, но по отношение на фолклора то се е оказало изключително благотворно.

Не е имало силни институции като църква и училище, които да просвещават. Да обясняват, че няма караконджоли и че е грешно да играят кукерите, защото това са някакви бесове.

Хората са си правели ритуалите и са пеели песните си необезпокоявани и в крайна сметка те са достигнали до нас в огромното си разнообразие и богатство. При голяма част от европейските народи това го няма, благодарение на стечението на историческите обстоятелства много отдавна е било изтрито от тези институционални агенти.

 

– Еньовден се свързва с лековитостта на билките. Коя е билката, която би изцерила съвременния човек от неговата вглъбеност в технологиите?

– Според легендата има 77 и половина болести и 77 билки. За всяка болка си има билка, само за тази половин болка няма и точно нея човек продължава да си я носи. Може би технологиите са в тази група на половината болка, за която няма лек.

От друга страна мисля, че събирането на билки и изобщо близостта до природата, до земята ни помага за това. Така се свързваме с естествените ритми, които днес много ни липсват, особено на хората в големия град, които живеем сред асфалт и бетон и почти не виждаме зеленина. Нашите предци са били дълбоко свързани с природата и традиционната култура, нейният ритъм е вплетен в природните ритми. Човек живее със сезоните, с деня и нощта, с природния календар, а ние сме се откъснали от това.

 

 

– На много места честват този празник по някакъв начин. С какво са различни обичаите при нас?

– Еньовден е близо до лятното слънцестоене, което се празнува навсякъде. Слънцето е било обожествявано до късно, дори се допуска, че Христос е по някакъв начин във връзка с бога Слънце, понеже се ражда около деня на зимното слънцестоене.

Слънцето е наистина много важно, затова масово се чества по най-различни начини. Може би билките са донякъде наша специфика, тази представа, че

в росата, която поръсва билките, се оглежда слънцето и по този начин силата му прониква в магическите треви и ги зарежда с особена енергия.

Точно тогава силата им е най-голяма и затова трябва да се берат по изгрев на този ден, когато Слънцето е в силата си и излъчва най-мощната си енергия. Освен това има песни за Еньо като особен персонаж, който доста се отличава от св. Йоан Кръстител именно по посоката на слънчево божество.

Има го и този сюжет за момичето, което е отвлечено на Еньовден от Слънцето. То спуска отгоре люлки и грабва най-хубавата мома от селото, за да стане слънчева невеста.

 


Вихра Баева е изследовател и автор в областта на фолклористиката, етнологията и културната антропология.

Тя е доктор по фолклористика и доцент в секция „Антропология на словесните традиции“ при Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Автор е на монографиите „Разкази за чудеса: локална традиция и личен опит” (2001; 2013) и „Нишката на живота: между коланчето за рожба и Богородичния пояс” (2012), както и на научнопопулярните издания „Голяма книга на българските празници и обичаи“ (2019) и „Голяма книга. Предания и легенди от България“ (2021) в съавторство в Веселка Тончева. Съставител и редактор (заедно с Я. Отченашек) на „Речник на термините от словесния фолклор. България” (2013); отговорен редактор на сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала” (2016).; съставител и редактор заедно с Ангелина Илиева на сборник с научни статии „Етнология и епидемии. Социокултурни измерения на пандемията от COVID-19“ (2021).

Автор на над 50 статии и студии у нас и в чужбина, публикувани на български, английски, немски, сръбски, чешки, словашки. Чела е лекции в Пловдивския и Софийския университет, както и в университетите в Краков, Лодз, Палермо, Прага, Братислава. Консултант на анимационния проект „Златната ябълка“ на студио „Змей“ и на романа „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова, както и на разработвания в момента проект за настолна игра „Дяволския мост“ на Yellow Madhouse.

Публикувала е научнопопулярни текстове в „24 часа“, „Списание 8“, сайта на Радио „България“, „Литературен вестник“ и др. Гостувала е в множество радио- и ТВ предавания, както и в интернет медии.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This