Ще повярва ли роботът в самодивите?

юни 24, 2022 | Срещи

Ще повярва ли роботът в самодивите?

24 юни 2022 | Срещи

Всеки човек се нуждае от чудеса. От малко суеверие, от мечти, а също и от живия контакт с останалите хора.

А как да се справим днес с недостига на всички тези неща? Ще успеем ли да научим на тях и изкуствения интелект? Във фолклора ли се крие разковничето?

Доц. д-р Вихра Баева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН е учен с пъстър опит, сериозен брой научни, а и популярни публикации (подробна визитка ще намерите тук). Една от големите теми на проучванията ѝ са чудесата, описвани във фолклора и устните разкази. Тя изследва и вярванията в митични същества като змейовете и самодивите.

Срещаме се точно на Еньовден в селската ѝ къща на по чаша чай от маточина, за да поговорим за всички тези дигитални и вечни теми.


 

– Днес голяма част от традициите „живеят“ в социалните мрежи. Това съхранява ли ги, или ги разрушава? Променя ли ги, допълва ли ги?

– Това е начин да съществуват и днес. Наистина, традициите имат съвременно битие, което допреди 20 години никой не би могъл да си представи, но ето че се случва. Фолклорът е изключително адаптивна система. Той винаги намира възможност да се възпроизвежда, независимо от условията и това го прави много жизнено явление. Да, това вече не е фолклорът, който се показва например по съборите за народно творчество, но е някакъв нов начин традицията да съществува.

В последно време все повече отбелязваме празничния календар във фейсбук. Днес например е Еньовден и слагаме снимки на билки, на еньовче.

Същевременно онлайн формата е лишена от живото присъствие. Много е характерно за фолклора хората да са заедно – един до друг, един срещу друг, да общуват непосредствено помежду си, а също и с природата. Сега общуването става по-стерилно и виртуално и това според мен го ограничава в доста аспекти.

 

Снимки: Владимир Мачоков

 

– Но пък ни позволява онлайн да празнуваме Бъдни вечер в двата края на планетата.

– Особено по време на пандемията много се наблюдаваше това онлайн празнуване. Направихме един сборник – „Етнология и епидемии“ (тук), който излезе в началото на 2021-а, и в една от статиите ставаше дума точно за миграции и празнуване. Споменава се как по Великден майка и дъщеря си месят козунаците заедно чрез онлайн видео връзка. Да, това е една допълнителна възможност хората да се свързват.

 

– Като етнолог ти изследваш чудесата във фолклора. А има ли чудеса и в онлайн общуването?

– Да, има много модели, които са съществували отдавна, а сега се адаптират в нова среда. Например това, че във фейсбук се разпространяват снимки на чудотворни икони и който ги сподели на стената си, ще му се изпълнят молитвите и желанията. Това е

един от примерите, който показва, че виртуалният свят до голяма степен повтаря реалния.

Но пък е повече в една определена плоскост.

 

Мемовете например също са фолклор. Но е интересно, че интуитивно не бихме се досетили за това, тази дума си остава с народните песни и традиции, някак от миналото.

– Даже според Института за български език е правилно да се наричат „мемета“. Специално правихме справка, докато подготвяхме този сборник. Обясниха ни, че „меме“ са картинките с надписи, а „мем“ е културологична категория.

Това наистина е нов, дигитален фолклор, който е близък до вица, само че битува в друга среда. Но вицовете днес също се разпространяват основно в интернет и колегите ми, които ги изследват, са установили, че все по-рядко хората си ги разказват наживо. Така че

новият фолклор съществува и дори използва механизмите на традиционния, само че се адаптира към сегашните условия.

Какво е общото? Например, те не са авторско творчество – както меметата, така и вицовете са анонимни. Освен това не са фиксирани, можеш да срещнеш много варианти на едно и също нещо с леки промени. Всеки, който го потребява и предава по веригата, може да измени каквото реши, така става съавтор, съучастник.

Много често тези форми изразяват такива стереотипи и нагласи, които не са индивидуални, а колективни и са част от общностната култура, която всеки от нас носи като представител на определен народ, район, селище. Това, което сме наследили по някакъв начин от културата, към която принадлежим.

 

 

– В някакъв момент, когато постигнем изкуствен интелект, който не се отличава от човешкия, мислиш ли, че той би се нуждаел от фолклор, от ритуали, от вярвания?

– Ако прилича на човешкия, вероятно да. Защото това е толкова човешко и се среща винаги, по всяко време. От това, което имаме като данни още за първите хора, та чак досега, в дигиталната епоха.

 

– В крайна сметка винаги, когато на някакво място има повече от един човек, се зараждат вярвания и колективно творчество.

– Дори и отделният човек може да си създаде някакви ритуали, образи, символи. Човекът винаги е продукт на някаква култура, той не е изникнал сам по себе си. Освен, може би, Маугли.

 

– А дали изкуственият интелект, който наподоби човека, ще бъде и суеверен? Защото това също е толкова типична човешка черта, колкото и да я отричаме, колкото и да бягаме към прагматичното…

– Това, което наричаме суеверие, всъщност е вярата, която не споделяме.

На специализиран език използваме термина „вярвания“, защото думата „суеверие“ вече съдържа оценка. Някой вярва в нещо, но не е прав. Докато всъщност нямаме гаранция, че определени вярвания за този човек не са валидни, това е нашата външна оценка. И ако не всичко може да се обясни със законите на физиката, не значи, че то не съществува, или поне не съществува в светогледа на определени хора и общности.

Мисля, че ще продължи да ги има тези вярвания, тези, както ги наричаме, суеверия, защото те са част от очовечаването на света. Човек има нужда да живее в свят, който прилича на неговото мислене, който е някак си по-уютен, обясним, който може да бъде разбран с нашите човешки мерки.

 

 

– И в който има чудеса.

– Да, това също е част от човешкото, тази надежда, че в най-тежкия момент нещо ще се случи, ще бъдеш спасен. Ще дойде някой свише и ще ти помогне. Дълги години съм се занимавала с тази тема и съм говорила със страшно много хора.

Факт е, че ако ти вярваш, това наистина ти се случва.

По един или друг начин. Въпрос на избор е.

 

– За да си добър фолклорист, трябва ли да вярваш в нещата, които описваш? Или обратното, да си дистанциран и безпристрастен?

– Опитвам се да избегна тази опозиция – вярвам / не вярвам, и просто да гледам нещата такива, каквито ги виждат събеседниците ми. Не да съдя

хората, които са се излекували с помощта на чудотворна икона или пък са виждали змейове, самодиви. Приемам, че това е техният свят, просто го наблюдавам и го проучвам.

Този свят за мен е интересен и очарователен.

 

Вихра, героинята от анимационния проект „Златната ябълка“, носи името на нашата гостенка, която е и консултант на начинанието.

 

– По-трудно ли оцеляват такива явления в днешните времена? Имаме достъп до невероятна информация, уж всички сме доста по-свързани с науката.

– Не. Просто официалният дискурс не допуска този тип разкази и този тип знание, но то продължава да се разпространява. Моята докторантка Стефана Минчева – Йорова направи дисертация за самодивите и когато беше обсъждането, една от моите колеги, много уважаван преподавател в Пловдивския университет, разказа как веднъж сама е виждала самодиви.

Това е човек с докторска степен. Специалист, който се занимава с наука и същевременно може да види този „невидим“, недоказуем, ненаучен аспект на света.

 

– Преди време писах за вярванията в едни духчета – здравичките, и всеки от изследователите фолклористи казваше, че ги е виждал, чувал, а ставаше дума за хора с много сериозна научна кариера.

– Явно не става дума за недостатъчна образованост. Особено през социализма това беше мантрата – понеже първобитните хора не разбирали законите на природата, си съчинявали някакви божества, за да си обяснят природните явления. Нещата всъщност са доста по-сложни.

 

– Сега обаче същото идва от социалните мрежи, ако кажеш нещо обратно на признатото, на официалното, ставаш своеобразен аутсайдер. Има някакъв мейнстрийм, догма, зад която стои неразбирането към различното мнение. А като бонус – и хейтът.

– Характерно за постмодерното общество е разрояването на истините. Кое е мейнстрийм вече? Това е един от въпросите, които остават открити.

 

снимка: Добрин Кашавелов

 

– От 30 години слушам някой да казва, че имаме последен шанс да съхраним традициите, да запишем какво си разказват бабите в селата. И досега все има някакви баби, които имат традиции за съхраняване. Ще го има ли фолклора, докато го има и човека?

– Така си мисля, макар че самият фолклор се променя. Преди 30 години е бил различен, а преди 150, когато е започнало неговото записване и събиране, е бил съвсем друг. Но го има. Той е някаква наша човешка потребност, която ни е присъща. Както нуждата от някаква сакралност, божественост, връзка с нещо по-голямо от нас, която всеки носи под един или друг начин, така и тази необходимост от свързване в общност чрез традиции, чрез някакви форми на култура, мисля, че е иманентно присъща. Да, трябва да пазим това, което сме научили от бабите и дядовците си, но същевременно

можем да сме спокойни, че фолклор винаги ще има.

Въпросът е, че в съвременността някои форми на фолклор вече доста се сближават с кича и вървят в посока на ерзац, който лично на мен не ми допада. Даже понякога силно ме дразни, но, от друга страна, изследователят в мен се опитва да запази спокойствие и да каже: „Нещата са такива, каквито са. Хората вероятно имат нужда от тези неща, колкото и да изглеждат неадекватни, еклектични, кичозни, сладникави, измислени или фейк. За някого е нещо смислено, въздейства му. Кои сме ние, че да съдим?“.

 

– Има го обаче и комерсиалното, доста хора печелят от това. И описвайки традициите по свой начин, могат да ги превърнат в норма. Например след поколение всеки да има в дома си книга с описания на традициите, която няма нищо общо с истинския фолклор.

– Фолклорът следва свои закони. Да, можем да се опитваме да просвещаваме, особено да показваме на младите хора това, което според нас е стойностно и смислено. Това, което можем да направим, е да оставим онова, което сме видели, регистрирали и изследвали.

Просто да го оставим някъде там и ако някой има нужда от него, да посегне и да го вземе.

 

Пред къщата на Гинчовия змей.

 

– Може ли българският фолклор да бъде представен в масовата култура? Няколко много смислени проекта така и не постигнаха кой знае какъв успех. Докато в световен план това е тенденция – толкова много сериали например са вдъхновени от скандинавската митология.

– Може би не е толкова масово, но напоследък е модерно да се пишат романи на фолклорна основа. Сред тях има и добри попадения, освен печално известните. А наскоро консултирах едни младежи, които пък правят настолна игра, основана на елементи от фолклора – „Дяволският мост“.

Има ги, просто може би, това че като численост българите не сме толкова много, ограничава тенденцията. Освен това връщането ни към фолклора датира отскоро, само отпреди 10-15 години.

 

– С какво българският фолклор най-силно се отличава в сравнение с околните народи, с които в крайна сметка имаме обща история и доста си приличаме?

– Трудно е да се посочи едно нещо, но ние сме много специфична смесица – от една страна славянското наследство, от друга – тракийското, а също балканското, което ни свързва с околните ни народи, и, разбира се, османското. Ние сме много интересна амалгама и на малка територия имаме богато разнообразие от традиции, текстове, песни, приказки, легенди, предания. Нашият фолклор е много богат и защото сме имали шанса да се запази през 5-вековното османско владичество. Смятаме го за национална травма, но по отношение на фолклора то се е оказало изключително благотворно.

Не е имало силни институции като църква и училище, които да просвещават. Да обясняват, че няма караконджоли и че е грешно да играят кукерите, защото това са някакви бесове.

Хората са си правели ритуалите и са пеели песните си необезпокоявани и в крайна сметка те са достигнали до нас в огромното си разнообразие и богатство. При голяма част от европейските народи това го няма, благодарение на стечението на историческите обстоятелства много отдавна е било изтрито от тези институционални агенти.

 

– Еньовден се свързва с лековитостта на билките. Коя е билката, която би изцерила съвременния човек от неговата вглъбеност в технологиите?

– Според легендата има 77 и половина болести и 77 билки. За всяка болка си има билка, само за тази половин болка няма и точно нея човек продължава да си я носи. Може би технологиите са в тази група на половината болка, за която няма лек.

От друга страна мисля, че събирането на билки и изобщо близостта до природата, до земята ни помага за това. Така се свързваме с естествените ритми, които днес много ни липсват, особено на хората в големия град, които живеем сред асфалт и бетон и почти не виждаме зеленина. Нашите предци са били дълбоко свързани с природата и традиционната култура, нейният ритъм е вплетен в природните ритми. Човек живее със сезоните, с деня и нощта, с природния календар, а ние сме се откъснали от това.

 

 

– На много места честват този празник по някакъв начин. С какво са различни обичаите при нас?

– Еньовден е близо до лятното слънцестоене, което се празнува навсякъде. Слънцето е било обожествявано до късно, дори се допуска, че Христос е по някакъв начин във връзка с бога Слънце, понеже се ражда около деня на зимното слънцестоене.

Слънцето е наистина много важно, затова масово се чества по най-различни начини. Може би билките са донякъде наша специфика, тази представа, че

в росата, която поръсва билките, се оглежда слънцето и по този начин силата му прониква в магическите треви и ги зарежда с особена енергия.

Точно тогава силата им е най-голяма и затова трябва да се берат по изгрев на този ден, когато Слънцето е в силата си и излъчва най-мощната си енергия. Освен това има песни за Еньо като особен персонаж, който доста се отличава от св. Йоан Кръстител именно по посоката на слънчево божество.

Има го и този сюжет за момичето, което е отвлечено на Еньовден от Слънцето. То спуска отгоре люлки и грабва най-хубавата мома от селото, за да стане слънчева невеста.

 


Вихра Баева е изследовател и автор в областта на фолклористиката, етнологията и културната антропология.

Тя е доктор по фолклористика и доцент в секция „Антропология на словесните традиции“ при Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН. Автор е на монографиите „Разкази за чудеса: локална традиция и личен опит” (2001; 2013) и „Нишката на живота: между коланчето за рожба и Богородичния пояс” (2012), както и на научнопопулярните издания „Голяма книга на българските празници и обичаи“ (2019) и „Голяма книга. Предания и легенди от България“ (2021) в съавторство в Веселка Тончева. Съставител и редактор (заедно с Я. Отченашек) на „Речник на термините от словесния фолклор. България” (2013); отговорен редактор на сборника с фолклорни текстове „Змей. Змеица. Ламя и хала” (2016).; съставител и редактор заедно с Ангелина Илиева на сборник с научни статии „Етнология и епидемии. Социокултурни измерения на пандемията от COVID-19“ (2021).

Автор на над 50 статии и студии у нас и в чужбина, публикувани на български, английски, немски, сръбски, чешки, словашки. Чела е лекции в Пловдивския и Софийския университет, както и в университетите в Краков, Лодз, Палермо, Прага, Братислава. Консултант на анимационния проект „Златната ябълка“ на студио „Змей“ и на романа „Приказка за долната земя“ на Ирена Първанова, както и на разработвания в момента проект за настолна игра „Дяволския мост“ на Yellow Madhouse.

Публикувала е научнопопулярни текстове в „24 часа“, „Списание 8“, сайта на Радио „България“, „Литературен вестник“ и др. Гостувала е в множество радио- и ТВ предавания, както и в интернет медии.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да...

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Да разкажеш цялата история на човечеството в няколкостотин страници… звучи като невъзможна задача. После да разкажеш бъдещето. И накрая – да успееш да привлечеш вниманието към големите въпроси на...

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание. Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

„Забравихме, че бебето знае как да се роди“

Как технологиите промениха бременността и раждането? С какво облекчиха и как – парадоксално, в други посоки създадоха проблеми за начина, по който идваме на бял свят?
Евгения Маркова се свърза с мен заради поредицата „Дигитални деца“ с предложението да поговорим за този аспект от връзката на технологиите с родителството. Тя живее в Германия и макар че дълги години е работила в сферата на маркетинга и разработката на софтуер, днес основното ѝ занимание е на дула. Особено популярно на запад, това е попрището на жени, които не са медицински специалисти, но помагат с информация, съвети, практическа и емоционална подкрепа на бъдещите майки.
Кога предоверяването на технологиите може да се превърне в проблем при бременността и раждането? Защо си струва в някои посоки да се върнем към традициите и повече да слушаме тялото си, а не само медицинските показатели или чужди съвети? Време е за един важен разговор, който според мен би могъл да даде много полезни идеи за хората, които тепърва се готвят да станат родители.

повече информация

Най-новите:

Питър Тийл. Консервативният визионер

Питър Тийл. Консервативният визионер

Facebook, SpaceX, Airbnb, LinkedIn, PayPal, Ethereum. Революцията на OpenAI и ChatGPT, възходът на Доналд Тръмп и вездесъщия му (доскорошен) съюзник Илон Мъск.
Наистина ли има една личност, която събира всички тези явления? Нещо повече – не е преувеличено да се каже, че ако не беше днешният ни герой, надали някое от тях щеше да се претвори в реалност…
Питър Тийл си е спечелил името на пророк, на гуру. На големия визионер на технологичните времена. Докато в същото време има толкова противоречиви възгледи, които някак си остават встрани от големия медиен шум. Но това е типично за родения в Германия предприемач. Някои го приемат за сивия кардинал на Силициевата долина, други – за мъдрец, който може да покаже на всеки пътя към големия успех в технологичната епоха.
Мултимилиардер, той казва, че конкуренцията е измамно благо, а монополите са решението на бъдещето. Създава мащабна програма, за да помага на хора, избрали да изоставят образованието си, за да създадат собствен бизнес, което пък проправя пътя на следващото поколение технологични лидери.
Всичко това и още много е г-н Тийл. Време е да застане под светлината на прожекторите, защото със сигурност е един от хората, които вече са променили живота на всеки от нас. Нещо повече – от него се очаква да зависи все повече в турболентните технологични времена, в които живеем.

повече информация
„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

„Днес можем да сме всичко, а избираме да сме еднакви“

Защо е толкова важно да разберем умеем ли да различаваме детските рисунки от генерирани изображения? Как изглежда бъдещето на творчеството, на изкуството, на човека във времената, когато алгоритмите се оказват неразличими и дори по-добри автори от нас самите? На какво има смисъл да учим децата днес?
Можете ли да различите 15 детски рисунки от 15 изображения, генерирани от изкуствен интелект? Предизвикателството за деца и родители на Дигитални истории за броени дни провокира над 2500 души да проверят интуицията си! Резултатите от теста се очертават изключително интересни, ще поговорим за тях след края му – на 1 юли.
Експериментът е създаден заедно с днешната ни гостенка – Елица Станева-Бритън. Психолог, журналист, преподавател, в момента тя работи по докторската си дисертация в БАН, а темата е творчеството в ерата на изкуствения интелект. Дойде време да поговорим по всяка от тези теми.

повече информация
Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какъв ще станеш, когато пораснеш?

Какви искат да бъдат, когато пораснат, днешните хлапета? Навръх техния празник, време е за резултатите от една любопитна анкета.
Поредицата на Дигитални истории за срещата на децата с технологиите събра важни гледни точки по много теми. От 350 души, включили се в анкетата на сайта, 289 избраха да отговорят:
Какви искат да станат децата, когато пораснат?
„Инфлуенсър“ или „лекар“ – кой според вас ще се окаже най-срещаният отговор?
Как се променят мечтите на хлапетата?
Какво говори това за нас, възрастните, за технологиите, за духа на времето?

повече информация
Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Тест: Кой го нарисува – дете или ИИ?

Време е за неочакван, но важен тест. За експеримент, който поставя важни въпроси за бъдещето на творчеството, на човешкото, на образованието.
Предизвикайте себе си и своята интуиция! 15 картини, нарисувани от деца между 3 и 10 г., и 15 – генерирани от изкуствения интелект. Ако успеете да ги различите, очакват ви награди!
Отговорите се събират до 1 юли, анкетата не би ви отнела повече от 10 минути. За всяко от 30-те изображения е достатъчно да предположите дали е нарисувано от дете, или генерирано от ИИ, а също и да оцените техниката и въображението, вложени в първите 10. Можете да отговорите и само на част от въпросите. Анкетата е отворена и за деца!

повече информация
Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Харари. Пророкът на новото време

Ювал Ноа Харари. Често ще чуете името на историка и футуролог в разговорите за бъдещето. През последните години той се утвърди като световният мислител, който не само успява задълбочено и компетентно да разплита нишките, от които е съшита историята на човечеството, но и поставя големите въпроси на утрешния ден.
Но как един професор по история се превърна в любим автор на хора като Бил Гейтс и Барак Обама, Марк Зукърбърг и Бил Клинтън, докато в същото време е популярен, превеждан, четен и обсъждан? Как успява да стигне с дългите си тестове до съзнанието на хората във времената, когато концентрацията и задълбоченият поглед се превърнаха в екзотични умения?
Шарен образ, отвъд стереотипите. Любима мишена на всеки, който иска да блесне. Веган и защитник на животните, със съпруга му са начело на фондация, която цели да провокира обществения дебат по важни теми. Израелецът е едновременно широко признат учен и авторитет. Най-важното според мен – ценен и силен глас, който ни предупреждава за непосредствените опасности пред нас като вид. Ето какво си струва да знаем за него и впечатляващите му прозрения.

повече информация
„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

„Свободният човек не би смятал телефона си за нещо изключително“

Днешният гост няма нужда от представяне, дори първото му име е достатъчно, за да привлече внимание.
Китодар Тодоров е популярен артист, телевизионен водещ. Но също и герой от мемове, опитен геймър, който кани гости, за да играят онлайн, докато си говорят за живота…
Дали ще се получи забавен разговор? Или по-скоро ще ни даде поводи да се замислим…? За днешното ни място в света на технологиите, за компютърните игри като начин на живот. За трудния баланс и големите въпроси.
А как ли се раждат мемовете с Китодар, които забавляват всички ни и стават толкова популярни онлайн?
„Цялата ни съвременна цивилизация е построена на някакви машинки, от които сме зависими, и това е много тъпо. Един истински свободен човек не би трябвало да смята телефона за нещо изключително важно, нито компютъра. Това го губим с времето, защото усещането е, че ни дават всичко. Че технологиите ни дават свобода, а не е така. Напротив, те ни създават повече зависимости.“
Очаква ни неочакван разговор!

повече информация
Share This