„Напролет криптото се връща с траен ръст“

ян. 10, 2023 | Срещи

„Напролет криптото се връща с траен ръст“

10 януари 2023 | Срещи

Преди месеци всички говореха за криптовалути, биткойни и блокчейн, после изведнъж… криптосветът се озова в поредната си зима.

Дали това е краят или началото на този тип технологии? Дали точно сега не е моментът да погледнем към тях като перспективна инвестиция? Възможно ли е напролет всичко да се промени? Кои са областите, в които се очакват следващите големи новини от блокчейн света?

Благовест Белев е от пионерите в сферата на биткойн и криптовалутите у нас, занимава се с тях от 2013 г. Основател на първия български фонд за инвестиция в криптовалути – BlockChain.bg. От 2009 до 2017 г. той е сред създателите на Tavex – най-големия дилър на инвестиционно злато и обмен на валута в България.

Срещаме се, за да поговорим за бъдещето на блокчейн технологията, за NFT, за това дали когато всички говорят за биткойн, е време да купуваш или точно обратното. За вълнуващото бъдеще, което ни обещават технологиите.


 

– Блокчейн през последните години е като влакче на ужасите. Вече се говори не за криптозима, а за цяла Ледена епоха. Защо се случи така?

– Наистина навлизаме в генерално различна инвестиционна епоха. И все още не сме сигурни какво означава това, какви разлики ще има. Предполагам, че

криптозимата ще свърши в началото на 2023-а или поне в първата половина на годината,

ще започне траен ръст. Но дали следващата пролет и лято ще са като тези, които видяхме, не съм убеден – възможно е да са по-кратки. Сегашната ситуация с инфлация и лихви в световен план не се е случвала от 40 години, а когато този проблем излезе, той не изчезва бързо – обикновено

отнема около десетилетие, за да се изчистят дълговите нива и инфлацията да се вкара в някаква норма.

Очаквам следващото десетилетие да е по-инфлационно и при такива условия криптото ще се движи много повече от фундамента, от употребата, отколкото от спекулативните намеси, които го водеха до момента.

Така че не е точно ледена епоха, но влизаме в различен режим. И това е валидно за всички, това десетилетие ще е различно по динамика за всички видове активи. Инвестициите, които вървяха най-добре от 2008 до 2021 г., вероятно няма да се представят чак толкова добре – американските акции и особено тези на големите технологични компании.

 

bitcoin

 

– Кои са фаворитите да ги наследят?

– Трудно ми е да кажа, но изглежда, сякаш реалната икономика, която е загърбена от доста време, може да се справи доста по-добре – например суровините и енергийните компании.

Енергията във времена на инфлация е нещото, което компенсира най-добре. Повече от злато, от имоти и други активи. Струва ми се, че е разумно човек да хеджира с енергийни източници. Въпреки че постепенно петролът и газта ще намаляват влиянието си, все още сме далеч от този момент. Петрол, газ и вероятно уран ще са печелившите инвестиции.

Петрол и уран могат да се купуват директно чрез различни финансови инструменти, газ – не. Но вариантът са компании, които я добиват или други, които се занимават с инфраструктура – с газопроводи, втечнен газ.

 

– Но айти сферата надали ще потъне. От нея зависят все повече области, няма как да загуби своята привлекателност, не е ли така?

– Съгласен съм, но в момента оценката на айти проектите вече е много висока. Apple бяха на 20-годишна печалба – цената на компанията, разделена на годишната печалба, правеше 20, което е супер. Но оценките в такива инфлационни времена падат драстично, в случая до под 10. Разбира се, има изключения. Ако средният показател за всички компании в индекса S&P 500 е 8, компания като Tesla ще поддържа 15, макар че беше на 80, а сега е на 40. Тя, най-вероятно, ще продължи да се развива, но премията, която пазарът ѝ дава над останалите, ще бъде по-ниска.

Моята лична стратегия е в портфейла си да балансирам технологични проекти, които виждам, че се развиват и са смислени, като криптовалути, Tesla, Palantir, със суровини и най-вече енергия. За да може, ако се развият нещата така, както очаквам през това инфлационно десетилетие, да имам и от двете.

Технологията носи прогреса, но актуалното нещо са енергията и суровините.

При висока инфлация енергията ще е висока, оценката на технологичните проекти ще е потисната. Ако пък енергията и суровините са ниски, другата част на портфейла ще избие. Струва ми се, че двете части носят добър баланс. Освен ако не се зададат години на рецесия, тогава има шанс и двете да вървят надолу.

 

Благовест Белев

снимки: личен архив

 

– Дойде 2022-а, започна войната, търсеха се нестандартни форми на инвестиции и много хора си мислеха, че се задава бум в блокчейн света, който тъкмо беше на мода. Стигна се до точно обратното, защо стана така?

– Войната дава нестабилност, хората наистина търсят алтернативни начини за спестяване. Ако си в Украйна или Русия и искаш да имаш независимост, няма по-лесни финансови средства от криптовалутите. Златото се засича на граница, банковите преводи могат да бъдат спрени, парите кеш също се засичат. Криптото е единственото нещо, което може да достъпиш веднага от всяка точка на планетата, като само запомниш някакви фрази.

Според мен в момента няма голям застой, той е по-скоро в цената.

Редно е да отделим двата показателя – фундамента, самото приложение на криптовалутите, и цената им.

Понякога те се разминават. Фундаментът и сега върви плавно нагоре, не е толкова волатилен, докато цената зависи от 1000 други фактори, от настроението на пазара, от поетите рискове, от това дали има апетит.

Сега имаме нулеви или отрицателни лихви и хората търсят възвръщаемост. За да постигнат нещо нормално, качват толеранса си към риска и се насочват към инвестиции, които ще донесат нещо далеч на хоризонта. Биткойн и криптопроектите в дългосрочен план носят по-малко печалба. Така

охлаждането на паричната политика доведе до отлив на интерес към всички видове по-дългосрочни и рискови активи. Не само в криптовалутите.

 

– Според теб всички големи криптовалути ли ще оцелеят след сегашната зима?

– Не, не! Това е идеята на зимата – които не са здрави, да умрат.

Или, както е с криптото, те не умират, но постепенно залязват – при следващата пролет не се пробуждат и не стигат до старите си върхове.

Четох изследване, че само 3 или 4 криптовалути от 20 000, които са опитали, през 2021-а са направили нов рекорд спрямо биткойн от това, което са имали на предишния цикъл през 2017-а. Тоест, постепенно залязват. Тази индустрия се променя много бързо – буквално за 6 месеца има съвсем различна екосистема. Затова е важно човек да актуализира знанията и предпочитанията си. Да вижда какво е актуално и да пренасочва портфейла си.

 

Благовест Белев

 

– А кои според теб са актуалните посоки в момента?

– Сега сме на етап, в който

човек трябва да притежава основно биткойн и етериум, докато не премине зимата.

Когато дойде пролетта, това означава да се събере малко инерция в биткойна, може да се премине към нещата, които са актуални към момента.

Ако днес трябва да купя, бих избрал криптовалути, които са конкурентни на етериум, от първо ниво блокчейни. Именно те са предпочитани от технологичните компании от реалния свят. Солана пое тежък удар покрай фалита на FTX и не се знае дали няма да загуби някакво предимство. Но, все пак, засега солана и полигон са хванали попътен вятър.

Има и редица други интересни проекти. Например Helium правят мрежи за интернет на нещата, за независими начини за връзка с интернет, безжична мрежа, която не е свързана с големите доставчици.

Друга интересна посока е рендерингът – с видеокарти да се създават различни графики, използват ги например ИИ технологиите, които генерират картинки. Чрез блокчейн система можеш да организираш хора, които имат видеокарти, както бяха „копачите“. Да им даваш работа и да плащаш с тези токени. Ако този тип ИИ започне да прави видеа и анимации, предполагам, ще последва много сериозно търсене в тази посока.

 

– В началото, като се появи блокчейн, имаше голям ентусиазъм, че технологията ще е полезна в много посоки, например за проследяване на продуктите. Но той си остана основно във финансовия свят.

– От самото начало не харесвах идеята за прилагане в производствената верига. Няма нищо кой знае колко иновативно, човекът, който сканира дадената стока, винаги може да направи грешка и дотам.

Най-ценното нещо на блокчейн е, че може да се трансферира някаква стойност и това да бъде неутрално и независимо.

Нещата отиват натам. Правят се децентрализирани социални мрежи, от доста време се говори за това. Farcaster например правят протокол, който работи на базата на отделни мрежи, които са като подгрупи. Като потребител, където и да се присъединиш, си пазиш историята, аудиторията, потребителите, наградите.

Но блокчейн си остава основно нещо, което се използва за лесно прехвърляне на стойност. Дали ще е финансова, или не, няма особено значение.

 

ethereum

Снимка: Jievani, Pexels

 

– Казваш, че когато 15% от потребителите повярват в тази технология, тогава вече е сигурно, че тя необратимо ще промени финансовия свят. Стигнахме ли дотам?

– Мисля, че това вече се случи. Скоро имаше изследвания какъв процент от всички потребители притежават криптовалути. В някои държави, като Турция например, бяха стигнали 25%, но световно бяха около 10% от потребителите.

Мисля, че сме стигнали до тази точка, откъдето няма връщане назад.

Освен това, най-големият риск за забавяне или убиване на криптотренда е координирана световна забрана – не само в Европа, САЩ или Китай. В момента това ми се струва изключително малко вероятно, защото координацията в света падна на много ниско ниво.

 

– Според мен не би било чудно и в България да са над 10% от интернет потребителите. Но повечето хора възприемат криптовалутите като лотария, като супер рискова инвестиция.

– Аз също съм забелязал, че хората ги възприемат така. Но да притежаваш биткойн в момента, особено на тези цени, хич не ми се струва рисково. Какво може да стане?

 

Благовест Белев

 

– Цената му да продължи да пада…

– Да, но колко може да падне още? Той няма да стигне до нула. Всяка инвестиция може да падне още, включително и апартаментите в София, но потенциалът нагоре продължава да е доста голям.

Хората продължават да правят една голяма грешка – надяват се да вкарат 500 евро в някакъв койн, който никой не знае, и да направят печалба от 50 000 евро. Масово се оглеждат за това, купуват доджкойн, шиба ину, какви ли не странни криптовалути, само и само те да се качат 100-200 пъти. Шансът това да стане е изключително малък, почти нулев, особено във времена като сегашното. Някъде около началото на еуфоричната фаза човек може да пробва да играе тото, има някакъв смисъл, но в момента е абсурд.

Ако иска да спечели, трябва да има друг подход. Ако целта са 50 000 евро, по-добре е вместо да купува тъпотии, да си купи биткойн за 10 000 или 20 000 долара. Шансът той да се утрои за 5 години ми се струва 98%.

Но повечето хора предпочитат да залагат с шанс 1%. Това няма никаква логика като вероятност.

Хората сме лоши интуитивни статистици, това отдавна се знае, затова и хазартът процъфтява.

Никой, който мисли рационално, няма да играе хазарт, дори застраховките статистически са нещо, което ще намалее, ако хората бяха добри в статистиката.

 

Благовест Белев

 

– Какво е най-важно да притежава човек, за да успее в крипто света – да има интуиция, финансови, технологични познания, да следи всичко? Или някаква комбинация от всичко това?

– Има различни подходи и всеки изисква различни качества. Може да си тото играч, ако влезеш в правилното време и избереш 10 рискови проекта, има шанс да уцелиш. Но трябва да знаеш кое е правилното време.

Може да си пасивен играч – да си купиш трите най-популярни валути и да ги държиш, без изобщо да гледаш цените. Ако някоя отпадне от топ 3, сменяш за тази, която е влязла. Това изисква съвсем други умения – да си търпелив и да се спираш всеки път, когато усетиш прилив да продадеш. Много е трудно, човек непрекъснато се изкушава.

Има вариант да играеш с някаква цикличност. Да откриваш нови проекти, които са смислени, но пазарът още не ги е оценил. Това се прави във времена, когато няма толкова много очи, които гледат в тази посока. Например пролетта и лятото на 2020 г., много хора не обръщаха внимание на криптото и имаше период, в който етериум стоеше месеци наред около 300 долара, а в него вече имаше страшно много фундамент. Просто никой не се беше сетил да купува, хората си бяха насочили вниманието към други неща.

Сега според мен пак идват такива времена. През 2023-а, ако човек разбира от рендъринг и изобщо от нуждата за това, може да се добави в този конкретен проект и да оцени колко е голям този пазар. Да прецени дали има разминаване между това как го оценява пазарът и реалната оценка. Но за това се изискват конкретни специфични знания, които трудно се трупат.

Аз имах късмет в момента, когато забелязах криптоиндустрията и започнах да инвестирам. Идвах от сфера, в която цял живот съм се занимавал с пари и то с такива извън паричната система. Знам проблемите на паричната система и търся начини как да се решат – златото е един от тях. Така интуитивно схванах биткойна, просто ми е в сферата на компетенциите. Ако някой лекар например се захване, ще му трябват много време и усилия, за да схване каква е тая работа, защо е възможна изобщо и има смисъл

 

– Всяка технология стига до своята зима. В момента е голяма модата на изкуствения интелект и аз просто не си представям как може да дойде неговата.

– ИИ вече е минавал през зима, но къде ще е платото му, не знаем. Чатботовете, генерирането на снимки ни помагат, но има и по-впечатляващи неща. Гледах последните новини от Tesla – колите вече карат много добре, в градски условия, на тъмно, в дъжд. Все още правят грешки, но предполагам, че до няколко години и това ще се изчисти. Това дава такова огромно отражение на икономиката, носи такава продуктивност, просто е жестоко.

Ако колите карат сами, това би направило пътуването много по-приятно. Сега гледаш да си близо до всичко, после ще е по-малко важно, можем да си говорим, да спим, да работим, докато пътуваме. Ще отпуши градовете. Това според мен е генерална промяна в живота, ще се отрази на имоти, на лайфстайл. Ще освободи много работни места.

 

Благовест Белев

 

Автономното шофиране наистина изглежда много близо. И само можем да гадаем до какво ще доведе в живота ни.

– Да, няма как да знаем. Ето, сега ходим на фитнес. Ако бяхме казали на някого преди 100 години, че ще правим някакви зали, в които нарочно да вдигаме тежко, защото иначе не го правим, щеше да му звучи абсурдно. То е било вградено в живота на хората, а днес не го подлагаме на съмнение. Да полагаме някакъв безсмислен физически труд, за да се държим здрави, просто защото

ДНК-то ни е градено върху това милиони години, а вече сме стигнали до етапа, в който няма нужда. Същото ще става с все повече дейности.

Ето, Tesla правят домашен робот, да върши всички задачи вкъщи. Изведнъж започваме да се чудим какво ще го правим цялото това време. Мъск казва, че предстои ерата на изобилието. Хубава концепция, но тя носи нов тип проблеми на хоризонта. Когато е много лесно да си на топло, да имаш храна и основни потребности, започваш да се питаш: „Защо съм тук?“, „Как да съм щастлив?“, „Как да съм добре с хората около мен?“, „Какъв е смисълът на живота и как допринасям?“…

 

– Абсолютно! И това са част от темите и въпросите, заради които ги има Дигитални истории…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Ние спориме               двама с ChatGPT                           на тема: „Човекът във новото време“. Чувал съм да го наричат Чатчо, други използват официалното ChatGPT, вече две години той се е...

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва...

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории!...

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15...

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ...

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация

Най-новите:

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Етика на прогреса. Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?

Може ли да има етика в прогреса?
Могат ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Най-вероятно не.
Трябва ли да има етика в прогреса?
Трябва ли технологиите и човечеството да съществуват в баланс?
Определено да.
Но как така?

Ние спориме
              двама с ChatGPT
                          на тема: „Човекът във новото време“.

повече информация
Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъчен удар! 10 идеи от д-р Хансен как да оцелеем в дигиталното цунами

Мозъкът ни се развива с хода на еволюцията, постепенно свиква към различната среда… а после идват Facebook, Instragram, TikTok. Изведнъж се озоваваме в свят, за който най-важният ни орган се оказва напълно неподготвен. И се справя… както може. Старае се да се адаптира, но това няма как да се случи безаварийно.
Не авария, а катастрофа. Която няма как да отразим, защото не можем да спрем, да помислим, да обсъдим. Твърде сме заети да продължим нататък. Да скролваме, да преглеждаме, да се препираме… Като хамстер във въртележка.
Андерш Хансен е шведски психиатър, който не се бои да отвори големите въпроси на днешния технологичен ден. Именно тези, заради които го има и сайтът, на който сте се озовали. Хансен е автор, четен по целия свят, за щастие – защото със сигурност, ако имате време да се замислите за посланията, които оставя, това ще ви помогне да обърнете внимание на наистина важни въпроси.
Важни за всеки от нас.

повече информация
„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

„Поезията остава едно тайно съкровище“. „Христиан Папазов“ в първото си интервю

Човекът, който първи у нас класира стихове, генерирани от изкуствения интелект сред най-добрите на поетичен конкурс, дава първото си (и може би единствено) изобщо интервю за Дигитални истории! Въпросите задава… вторият, затвърдил впечатляващия експеримент.
Всяко чудо за 3 дни? Не и в този случай, генеративните модели са тук, за да останат и да променят всичко. Само в рамките на 3 дни през ноември стана ясно, че човек, представил се като Христиан Папазов, е изпратил стихове, които са се класирали в топ 10 на реномирания конкурс „Веселин Ханчев“. Историята се повтори с изпратени от мен стихове в друга авторитетна надпревара – „Станка Пенчева“.
Темата е толкова голяма и съществена, според мен поставя жизненоважни въпроси. Ето защо, въпреки липсата на особени реакции от творческите среди, разговорът ще продължи с още много и важни Дигитални истории.
Някои медии съобщиха новината, колеги от телевизия дори отидоха да търсят „Христиан“ в селото, където бе описал, че живее. А той избра да остане встрани от дискусията. До този момент.
Кой ли стои зад името Христиан Папазов? Кои са любимите му поети? Защо и как е направил експеримента си? Какво мисли за бъдещето на поезията и защо се надява, че… скоро ние, хората, ще пишем значително по-добри, оригинални, смислени стихове, а не алгоритмите? Гостува ни един неочакван и неповторим събеседник…

повече информация
„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

„Трудно е да бъдеш Бог“. Какво четат българските ИТ лидери?

Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.
Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?
Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.
Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

повече информация
Защо четеш?

Защо четеш?

Как да се срещнат буквите и байтовете, книгите и технологиите? Това е голямата тема на поредица от дигитални истории. След като във вторник стана дума за някои от любимите книги на световните ИТ лидери, сега отново ще излезем от клишето с автора на най-големия български блог за книги. Следващия вторник пък ви очакват неочакваните литературни препоръки на някои от най-значимите личности в българската ИТ сфера.
Ти си това, което четеш. „Какво четеш…“ е въпрос, който трябва да си задаваме по-често, най-вече в общественото пространство. Точно така се казва най-голямата и активна българска книжна група във фейсбук, създадена от днешния ни гост. Вече 15 години той дава препоръките си в „Книголандия“, най-големия блог за книги в България. Зам.-главен редактор на издателство „Сиела“, неотдавна той сбъдна и мечтата си да види името си като автор на „100 книги, които трябва да прочетете“.
С Христо Блажев ще поговорим за четенето и бъдещето на литературата. За технологиите, които го променят, и книгите, които изграждат технологиите. Ще потърсим заедно важни и неочаквани препоръки. За да се убедим, че е важно буквите и байтовете да вървят ръка за ръка, иначе не ни очаква нищо добро, дори като вид. Приятно четене!

повече информация
Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Share This