На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

май 2, 2023 | Технологии

На 10-ия ден Брандън създаде JavaScript…

2 май 2023 | Технологии

Знаете, някои други митични персонажи за седмица създават света. Брандън Айк за малко повече време – 10 дни, създаде друг нов свят, в който всички живеем… JavaScript. Една технология, която промени ежедневието ни, след като позволи да се създават сложни приложения онлайн. Да отворим браузъра, да се насочим към любимата страница и тя да е способна на чудеса.

Следва една поучителна приказка за това как човек, почти случайно попаднал в епицентъра на събитията, може да изгради нещо огромно. Как в технологично динамичните времена съдбата бързо променя избраниците си и с едно нейно мигване от герой можеш да се превърнеш в аутсайдер.

Кой ли е този Брандън Айк? Защо и той, подобно на други компютърни легенди, днес не се радва на особена слава? Как се ражда JavaScript и защо, уж толкова подобен на другите, именно този език успя да промени революционно начина, по който ползваме компютрите?

console.log(„Започваме!“);

 

JavaScript

Снимка: Rob de RoyPixabay

 

Жаба стрит

Днес езиците все повече започват да си приличат. И програмните, и човешките…Този обаче за мен има специално място, на него си изкарвам хляба и въпреки цялата му вироглавост, не само е способен на чудеса, но и ги създава всеки ден.

Днес всеки от нас постоянно използва JavaScript, хиляди пъти. Именно това е единственият език, който позволява апликациите да се „задвижват“ в браузъра, прави възможно превръщането на старите статични страници от картинки и думички в огромни приложения – социални мрежи, медии, платформи за пазаруване и какво ли още не.

Днес, най-общо, програмирането на интернет приложения има две страни – фронт- и бекенд. Втората част е всичко онова, което стои на сървъра и получаваме само при заявка, докато първото е онова, което се случва в браузъра ви.

Днес JS е навсякъде – дава прекрасна алтернатива при бекенд програмирането, а за фронтенда властва без конкуренция и краят на царуването му не се очертава. JavaScript често е обект на подигравки, най-често именно заради основното си предимство – създаден е така, че да е максимално лесен и удобен… което позволява също толкова лесно и удобно да си създадеш тежки главоболия.

 

Брандън Айк

 

Java… скрит

Java и JavaScript… звучи като едно и също, а? Точно колкото компютри и компоти. Разбира се, близостта в името, както ще стане ясно, не е случайна.

Милиони хора по света (и десетки хиляди в България) си изкарват хляба с JavaScript, но надали и половината от тях биха ви отговорили кой е Брандън Айк (Brendan Eich). Дори ако погледнете в Wikipedia, ще видите, че е известен с „JavaScript, Mozilla и противопоставянето си срещу еднополовите бракове“. Малко неглижиращо, като за човека, направил възможен днешния интернет, не смятате ли?

Надали сте чували за браузъра Mosaic, създаден през далечната 1993 г. Забележителен е с това, че е първият с графичен интерфейс, достъпен за масовите потребители. Тоест – програма, която да отвориш, за въведеш адрес и в нея да започне да се зарежда страница.

Година по-късно създателите на проекта основават корпорацията Netscape с идеята да направят още по-добър браузър. И успяват – Netscape Navigator бързо се превръща в доминатор на пазара и хит в края на 90-те. Ако сте от българските интернет пионери, със сигурност го познавате. И споменът ви връща във времената, когато свалянето на една картинка от мрежата отнемаше минути…

 

JavaScript

Снимка: Alltechbuzz_net, Pixabay

 

Айк, айк, бейбе!

През 1995 г. програмистите решават да добавят към него и скриптов език, така че сайтовете да могат да стават по-динамични от простото показване на картинки и текст. Паралелно те подписват два договора с разработчици – с фирмата Sun Microsystems, която да им предложи вариант за прилагане на техния език Java в „навигатора“. И със споменатия Брандън, който пък да адаптира за целта по-стария език Scheme.

Скоро обаче и двете идеи отпадат. Защо не се получават нещата с родителите на Java, историята мълчи. Същественото е, че и Брандън… се проваля. Работи усърдно по проекта, но колкото и усилия да влага, му става все по-ясно, че никак не е добра идея в браузъра да се използва език, който е създаден за друго. Постоянно се появяват нови и нови неудобства. И той се връща при работодателите си от Netscape с много по-амбициозна идея: сам да създаде изцяло нов език за програмиране.

Магистър по компютърни науки, след като завършва, Брандън в продължение на 7 години разработва операционни системи, после 3 години пише софтуер за микропроцесори… По това време е на 34, тъкмо е подминал Христовата възраст. Изборът точно той да получи подобна задача е доста неочакван – в колежа е правил учебни проекти за създаване на езици за програмиране, но на доста любителство ниво.

Нека не забравяме обаче, че става дума за „каубойските“ години на технологиите, за времената, когато се появяваха неочаквани герои. Програмистът казва, че обича Scheme и харесва Java, но предлага да създаде по-прост език, „който да може да бъде използват и от хора, които не знаят какво е компилатор. Просто го пускат и започват да пишат код“.

 

 

Java Хътянина

Е, колегите му са близо до крайния срок на представянето на версия 2 на Netscape и се отнасят доста скептично към идеята. Все пак му казват да опита, но му дават почти невъзможната задача да се справи за 10 дни…

Надали си давате сметка колко непосилна е задачата, която сам си е поставил Брандън. Да създаде комплексен, работещ проект на език за програмиране… някакъв еквивалент на мисията на Кирил и Методий, само че в дигиталните времена. Да, по онова време вече има безброй популярни езици, които в различна степен си приличат, но за 10 дни той трябва да изведе нещо доста различно, готово да изпълнява задача, която до този момент не е съществувала.

Как точно успява да се справи в непосилния срок, не е ясно. Самият Брандън рядко разказва за онези времена, така или иначе, ако суперсилата му беше комуникацията, днес той щеше да бъде сред технологичните суперзвезди от нашето време. За причините това да не се случи, ще поговорим скоро, но ето че идва важната стъпка.

Една септемврийска сутрин през 1995 г. програмистът се появява при възложителите на проекта и представя новия език, кръстен на любимото му кафе – Mocha. После заедно с тях решават да добавят към името “script”, за да се знае, че това е скриптов език, който не се компилира, а се изпълнява директно от компютъра. Така се стига до името LiveScript.

Някак обаче не им звучи търговски, по това време Java e „върхът на сладоледа“ и за да заимстват част от славата му, Брандън и Netscape избират названието JavaScript. Което и до днес създава объркване сред неспециалистите, двата езика наистина сериозно се отличават.

 

JavaScript

 

На върха на езика

Както става ясно, любимият ми компютърен език е зодия Дева, с това може да си обясним и неговия понякога чепат характер. За доста революционно се смята решението на Брандън да избере език, при който променливите не са типизирани. Думата бързо може да се превърне в число, което доста улеснява програмистите. Но също и грешките, които допускат.

„Това, което направи JavaScript толкова мощен, въпреки всичките му проблеми и недомислиците от прибързаната работа, беше, че можеше да осъществи в браузъра всичко онова, което средните уеб програмисти искаха“, казва по-късно Брандън.

JS се оказва търсената парадигма, която през следващите десетилетия се развива главоломно, за да завладее света. Netscape Navigator отдавна е само в спомените на ранните интернет потребители, но неговото отроче царства онлайн без изгледи да сдаде короната си.

В първите си години езикът доста се отличава от това, което познаваме днес, той извървя сериозна еволюция, но самата му поява драстично променя парадигмата.

Оказва се толкова успешно решение, че най-големият съперник на Netscape – Microsoft с техния браузър Internet Explorer, използват „обърнато инженерство“, за да го проучат и да направят своя алтернатива – JScript. За добро или лошо, тя така и не успява да добие особена популярност.

 

Брандън Айк

 

Брандът Брандън

„Битката“ между много сходни езици става ожесточена… и в един момент се превръща в сериозен проблем за създателите на сайтове. Всеки от браузърите има свой език, различни команди вършат различни неща и програмирането става почти невъзможно. От тази битка победител излиза през 1996 г. нашият герой. Създателите на браузъри се обединяват около него и поверяват езика на ECMA International – организацията, която се грижи за стандартизирането му днес. Така JavaScript става достъпен за всеки.

През 1998 г. Брандън е сред създателите на компанията Mozilla, която разработи първия браузър от модерния тип, който сме свикнали да използваме днес. Firefox създаде концепцията с много отворени прозорци, значително ускори работата на компютрите и проправи пътя на модерния интернет. Едва после дойде доминацията на браузъра на Google – Chrome, който нескрито започна като копие на проекта на Брандън и колегите му.

Mozilla в началото е неправителствена организация, целяща да помогне за демократизирането на интернет и със сигурност прави много в тази посока. Това обаче се оказва и слабото ѝ място, когато се налага да противопостави проектите си на огромни компании, които на всичкото отгоре използват отворения ѝ код. Въпреки това проектът оцелява, превръща се в комерсиално начинание, а мнозина смятат, че успехите му се дължат до голяма степен на проницателността на Брандън Айк. Цели 16 години нашият герой е начело на технологичния екип на Mozilla, после заема поста на главен изпълнителен директор за… 11 дни.

Ето че стигаме и до мрачната страна от тази история. Брандън се оказа принуден да остави поста си, след като медиите осветиха факта, че той спонсорира политически кандидати, борещи се срещу еднополовите бракове. Той се видя принуден да признае, че именно такава е житейската му позиция и в резултат му се наложи да напусне компанията.

 

JavaScript

Снимка: Pexels, Pixabay

 

Смело сърце

Brave – ще рече „смел“, така се казва проектът, над който се труди таткото на JavaScript през последните години. Начинанието се стреми да създаде следващото поколение браузър, което отново да помогне за демократизирането на интернет света, този път освобождавайки го от бремето на монополите. Както сам той отбелязва, целта е да ни спаси от проследяващите технологии, които по ирония на съдбата използват основно… JavaScript. Brave е с отворен код, разработва своя система, по която потребителите да награждават авторите, чиито страници посещават. Така или иначе, за 7-те му години история не се е чуло да постигне главозамайващ успех.

Откакто е (в) Brave, Брандън смело говори за вижданията си, които днес бихме определили като консервативни. Той беше сред ярките критици на мерките, които бяха предприети срещу ковид, на маските, на прословутия американски епидемиолог д-р Фаучи. Това се оказа и поредният удар върху имиджа му в масовите медии.

 

Брандън Айк

 

Как ли гледа Брендън на днешното развитие на технологиите? Според него изкуственият интелект няма да вземе хляба на програмистите, напротив – ще ускори разработването на софтуер. Но същевременно ще създаде много нови предизвикателства, свързани със сигурността.

Е, за разлика от славата на създателя му, тази на JavaScript процъфтява. JavaScript често печели наградата за най-използван компютърен език онлайн, в ежедневната си работа казват, че го използват 64,9% от програмистите. От около 1,8 милиарда сайта онлайн през 2022 г. 98% използват по един или друг начин творението на Брандън. Езикът се разраства, постоянно се създават нови платформи, които улесняват използването му и го правят все по-популярен.

От раждането си той не спира да се развива – всяка година от ECMA International издават неговия обновен вариант, който се нарича ECMAScript. Многобройни идеи за развитие се обсъждат в общността, минават на три нива да одобрение, преди да се превърнат в част от езика.

Дали е по-важен творецът или творението? И двата фактора, разбира се. Но е редно поне да споменаваме имената на творците, променили света по един или друг начин, както със сигурност го е направил Брандън Айк…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This