„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

авг. 1, 2023 | Срещи

„Сега е моментът да започнеш свой стартъп!“

1 август 2023 | Срещи

Знаете ли какво е да създадеш от нищото стартъп, който след няколко години да продадеш за над 37 милиона долара?

Михаил Стойчев знае. Защото опитът му е вдъхновяващ, също както и желанието му да убеди повече хора да започнат свои проекти в света на информационните технологии.

2011 г., с приятеля му от университета Георги Петров решават да захванат собствен бизнес. През следващите години създават цели 140 нови начинания, докато от тях извеждат две, които постигат впечатляващо развитие.

Платформата за маркетинг чрез съобщения SMSBump през 2020 г. беше купена от еднорога Yotpo, а двамата предприемачи насочиха усилията си към NitroPack. За да превърнат разработвания в България продукт в най-успешната платформа, помагаща на сайтовете да стават по-бързи.

Но защо точно днес е най-подходящият момент да започнем свое начинание? Как да създадем повече и по-успешни български софтуерни продукти? Откъде минава историята на NitroPack, за да се превърне днес в партньор на Google и незаменим помощник на повече от 200 000 сайта? Защо е толкова важна скоростта онлайн – и при сайтовете, и при вземането на важни решения?


 

– Следиш отблизо българските начинания в света на информационните технологии. Откъде очакваш най-големи новини?

– Секторът, който е свързан с изкуствения интелект, както навсякъде по света, ще се развие. Със сигурност много пари ще изчезнат, но големите победители – новите Google, Facebook, Apple, които ще определят следващите 10 години, ще са компании, свързани с ИИ. Очаквам и в България това да продължава да се развива.

Но друго според мен е по-важното. Днес е най-добрият момент да се започне стартъп. Очаквам големи новини от всеки, който сега си казва: „Искам да започна нещо свое, да направя нещо значимо“.

В момента по-големите компании освобождават служители, на пазара излизат кадърни хора, готови да създадат следващото голямо нещо. Следя какви идеи изплуват и наистина си мисля, че

в кризата хората са най-силни и най-добре се каляват.

Ще ми се да ме чуят всички, които се чудят дали да опитат. Нека се престрашат!

Може да е с компания, която предлага услуги, и там се учи много, просто растежът не би могъл да е толкова голяма. Това е бизнес, който купуваш на една стойност и продаваш в най-добрия случай за два или три пъти повече.

Друго е обаче, ако разработваш свой продукт. В началото на 2020 г. SMSBump порасна от 20 000 до 50 000 потребители за по-малко от 6 месеца, при това – с труда на екип от 25 човека. Това е огромно нещо! Когато работиш с професионалисти, които са отдадени на дадена идея, нещата се получават. Със сигурност добър допълнителен стимул за хората е възможността да получат и своя дял. Това прави голяма разлика в момента, когато компанията постига и дори надминава целите си.

 

NitroPack

 

– В момента си начело на NitroPack, компания, която помага за това сайтовете да са по-бързи. Опитах и аз плъгина, моята страница е направена на WordPress и вашата добавка определено направи всичко по-бързо.

– Ако влезем в Core Vitals Technology Report, който генерира Google, и сравним NitroPack с другите технологии на пазара, ще видим, че нашият продукт се откроява с конкурентно предимство. Това са официални данни, събирани от потребители на Google Chrome. Разликата между нашата платформа и останалите е повече от видима. Благодарение на него два пъти намаляваме обема на информация, който минава през мрежата и ускорява зареждането на страницата.

Но това не е всичко. Докато в началото, когато стартирахме, фокусът ни беше в скорост на зареждане, сега я надграждаме с цялостно изживяване на посетителите във вашия сайт. Да помагаме на бизнесите да отговарят на изискванията за Core Web Vitals – редица показатели, избрани от Google, които показват колко е ползваем един сайт.

 

– Нека се върнем обаче по-назад. Как се роди идеята?

– Историята наистина е дълга. През 2011 г. създадохме първата си компания – iSensе, която скоро се превърна в iSenseLabs. Добавихме „лабс“, защото решихме, че ще е лаборатория, в която тестваме различни неща и виждаме кои работят.

Дълго време правехме сайтове с помощта на OpenCart – безплатна платформа за електронни магазини с отворен код. Избрахме я, защото преценихме, че има голям, неразработен потенциал.

А също – за да опитаме да стават все по-добри. Така написахме първата версия на NitroPack през 2013 г. –

това беше изобщо първият плъгин, който имаше възможност да подобрява рейтинга за скорост на страницата в Google.

Точно по това време в Google осъзнаха, че по-бавният сайт пречи за доброто потребителско изживяване и решиха да стимулират съдържателите на сайтове да проверят колко е бърз сайтът им и при нужда да предприемат мерки.

Докато бяхме в ОpenCart, успяхме да се издигнем дотам, че да работим с компании като Facebook, Amazon Pay, Mastercard. Чак до 2019 г. NitroPack не срещна почти никаква конкуренция на платформата. Постепенно осъзнахме, че сме надраснали категорията, в която оперираме, и взехме решение да отворим продуктите си към всички платформи от типа на Shopify, Wix и Weebly, които растат по-бързо от пазара. През 2017 г., след доста големи проекти, които успяхме да реализираме в OpenCart, видяхме, че сме първи по продажби и надминаваме всички от второ до шесто място взети заедно!

 

Михаил Стойчев

 

– И явно е било време да продължите нататък…

– Да, беше привилегия за нас да сме на лидерска позиция но… след като минат 20 секунди, си казваш: Добре, ама как да помогнем на повече онлайн бизнеси? Как да просъществуваме на тази платформа, ако сме ограничени от нейния малък пазар?

Бяхме в пазар, който не растеше както ни се иска. Така решихме да вземем два от нашите най-добри и използвани продукти – SMSBump и NitroPack. Те отново бяха или позиционирани главно в OpenCart и нямаха възможност да растат.

Много се радвам, че тези две решения носят истинска стойност на потребителите. Едната маркетингова, а другата – по-скоро свързана със скоростта на сайтовете.

 

– Как се насочихте точно към тях?

– Дотогава използвахме лицензионен модел – купуваш си даден софтуер и го ползваш. Е, хвърлихме го в шахтата и решихме, че ще направим два продукта от типа „софтуер като услуга“. Беше почти спонтанно. Влязохме в Google Trends, написахме някакви ключови думи, видяхме коя платформа как расте и това беше. После стана ясно, че сме взели правилното решение.

Избрахме SaaS модела WordPress, с идеята приложението ни да се интегрира на повече от една платформа. Вкарахме 6 години в проучвания и разработка, но си струваше.

Пуснахме NitroPack като SaaS продукт през 2019 г., а през 2020 г. Google представиха Core Web Vitals, с идеята да измерват реалните изживявания на посетителите на уебсайтовете. Това е цялостна система, която събира много повече данни, добавиха конкретни измерители. Ние бяхме първата компания, която прегърна този подход и сменихме фокуса. Успяхме да приложим цялото си знание към тези изисквания.

 

NitroPack

 

– Това е доста специализирано програмиране. Не търсиш просто програмисти с традиционни фронтенд или бекенд технологии, трябват хора с дълбоки познания. Българи ли разработват всичко това?

– Само българи, колегите, които от самото начало са в ядрото на продукта. В момента сме 53 човека, голяма част са базирани в България, като наскоро отворихме офис в САЩ. В WordPress започнахме от нулата, а днес имаме близо 200 хиляди клиента.

Целта е да достигнем до 1 000 000 активни сайтове през следващите 3 години.

 

– Скоростта определено днес е много важна за всеки сайт, и аз съм навлизал в темата. И все пак, какво прави вашия проект толкова различен? И какви са следващите стъпки?

– Това, което ни отличава от останалите решения на пазара, е начинът, по който мерим скоростта на зареждане, а именно: през очите на посетителя.

Ние вярваме, че един сайт е бърз само тогава, когато гостите изживяват тази бързина. Фокусираме се върху данните, които Google Chrome споделя от реалните посетители. Така успяваме да намерим ефективно решение за бавните страници и това да помогнем на онлайн брандовете да увеличат продажбите си.

Отличителна характеристика на NitroPack е иновацията. Технологията, с която оптимизираме шрифтове и изображения, постига драстично по-добри резултати от всички други.

Неотдавна ни поканиха на ежегодната конференция Google I/O – нещо изумително! –, това определено ни показа, че се движим в правилната посока. Срещнахме се с компании като Disney, Bank of America, Cloudflare. В конференцията участваха 1500 души, а партньорите като нас бяха по-малко от 10%. Бяхме единствените българи и единственият продукт от нашия сектор. Много яко усещане, което ми даде допълнителен кураж, че сме в правилната посока.

Core Web Vitals сат важен показател, дори при напредъка на изкуствения интелект. Има една шега: „ако искаш да скриеш мъртво тяло, правилното място е втора страница на Гугъл“. Всички отварят резултатите от първата и това е пряко свързано със скоростта на сайта и останалите ранкинг фактори.

В момента с Google правим серия от уебинари по тези теми. Как тези показатели се съотнасят с реалните измерители за бизнеса. Как да ги подобрим и как това би се отразило на конверсиите, на времето, което потребителят прекарва на сайта, на броя страници, преди да направи поръчка.

 

Михаил Стойчев

 

– След като толкова успешно развихте и продадохте първото си начинание, не е ли изкусително да го направите и с NitroPack?

– Имахме вече няколко предложения, но ги отказахме. Защото вярваме, че можем да направим много по-мащабен бизнес. Че проблемът, който решаваме, е доста голям, а големите проблеми имат комплексни решения.

Това, което научихме от Shopify екосистемата, е, че

хората предпочитат да натискат бутони, а не да пишат код.

Същото искаме да направим с NitroPack 2.0 – много проста платформа за хора, които не са програмисти.

Да, изкушаващо е. Но не гледаме на всяко начинание от позицията на това какво да направим, за да го продадем.

 

– Започнали сте със 140 идеи, от които сте избрали 2. Това ли е най-трудният етап – да се избере начинанието, което ще се окаже успешно? По какво да го познаем?

– Когато избирахме, се водехме по това коя от идеите според нас би имала най-голямо въздействие, така че да станем готина, устойчива компании, която може да работи с най-големите таланти в България. Търсехме идеите, които имат най-голям потенциал да създадат голям продукт и тези, по които лично сме най-запалени. След доста разговори установихме, че са именно тези две.

Сега, с толкова опит, работейки в организация с 1000 души, със сигурност сме виждали и другата страна, където се правят много задълбочени анализи, финансови модели, проучвания. Решенията не са толкова праволинейни и отнемат доста повече време. Нашият модел беше много по-прост. Поглеждайки назад: сработи, но това не означава, че когато трябва да вземеш много важно решение и имаш възможността да работиш с всички интелигентни хора, тясно специализирани в това да правят проучвания и финансови модели, не е по-добре. Напротив, виждали сме го да работи страхотно, но

ако говорим за стартъпи, според мен по-малкото е повече. Понякога просто трябва да имаш една-две метрики плюс усета.

 

Михаил Стойчев

 

– Какъв според теб е пътят, така че секторът да създава повече продукти, да има повече стартъпи? Сега е доминиран от сървиз компании, а така създаваме продукт, който печели в чужбина.

– Според мен пътят е

хората да са по-отворени към риска и към неизвестното на лично ниво. Да си вярват,

че могат да направят нещо с висока добавена стойност. Не само да режем дърветата от гората и да ги продаваме за дървесина, а и да правим мебели от тях, там е високата добавена стойност.

Имаме все повече продуктови компании, които успяват, достатъчно е да спомена Telerik, Payhawk, SiteGround, GtmHub. Когато видиш, че има компания, която стартира от България и стига оценка един милиард, си казваш: „Добре, някой го е направил, значи и аз мога“.

Според мен цялото знание, което хората придобиват в сървиз компаниите, може много лесно да се пренесе в това да правят продукти.

Израел по същия начин е тръгнал като среда, в която има доста услуги, но с времето се преориентира изцяло към продуктова икономика. В един момент стават толкова високи цените да имаш програмисти, че просто не излиза сметката да си сървиз компания. Много се радвам, че виждам примери от компании, които вдигат нивото на целия пазар у нас.

За мен пътят е повече публичност, повече разговори и видимост за компаниите,

които създават продукт, без значение дали е подкрепен с инвеститорски интерес. Повече споделяне на неуспешни истории и повече инвестиции. Много се радвам, че през последните години в България има много фондове, които инвестират в продукти и си мисля, че е въпрос на време да се преориентираме от сървиз икономика в продуктова.

Някои пращат спътници в Космоса като „Ендуро Сат“, други са като „Дронамикс“, но повечето не включват хардуер, а само софтуер. Не е толкова трудно да създадеш продукт. Всички големи художници в началото на кариерата си са започнали да копират, да се инспирират, да заимстват. Не е грешен начин да тръгнеш с идеята: „Виждам този продукт, ползвам го всеки ден, обаче не ми харесва нещо. Мисля, че мога да го продавам по-добре, да го направя по-красив, да му добавя важна функционалност или да има много по-добра връзка с клиентите, да го насоча в друг сегмент от пазара“.

Винаги може да намериш някаква ниша, в която да специализираш, даже не е толкова трудно!

 

Михаил Стойчев

 

– Споменаваш разказването, аз също мисля, че то е много важно, а все още не се случва. Повечето хора, които срещнеш на улицата, не са чували за Telerik или Payhawk. Защо е толкова трудно на нашия сектор да разказва за себе си?

– Аз се радвам, че има такива медии, включително твоята, The Recursive, Trending Topics, специализирани медии, каквито нямахме преди 5 години! Виждам, че постепенно и мейнстрийм медиите започват да изкарват тези теми на преден план.

Важно е хората да чуват, че е възможно да се прави нещо толкова колосално. Младите имат достъп до море от информация, въпросът е тя да бъде споделена в каналите, които ги интересуват.

Тези истории започват да стигат до класните стаи, до някой, ровещ в Инстаграм, докато се чуди дали да се прибере в България. Всичко идва с наслагване. И с търсене на подходящите формати.

Стигнали сме дотам, че не четем. Хората се учим да оптимизираме от гледна точка на времето, тъй като рано или късно осъзнаваме, че то е най-ценно. За мен просто трябва да представяме историите в различни формати, по правилния начин. Успеем ли, според мен медиите ще са първите, които ще хванат тенденцията и ще я вдигнат на пиедестал.

Това според мен трябва да е лайтмотивът – хората, които не спират.

В момента, в който спреш, и животът спира. Когато спреш да поливаш хубави цветя, те умират. Трябва да го правиш всеки ден, малко по малко, за да израснат. Така и екосистемата ни ще разцъфне.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
Share This