Спомняте ли си, не толкова отдавна бяхме затворени по домовете си, парковете бяха преградени от ленти, пътищата извън града – от пропускателни пунктове… После се появиха ваксините, щяха да ни спасят или да ни убият. Рекорден брой българи умираха, разделихме се на ваксъри и антиваксъри, а оттам тръгнаха и толкова други разделения…

Невероятно е устроен човешкият мозък, бързо забравя и се адаптира към новото, към лесното. Така обаче много от важните въпроси изчезват, изтикани от поредната „актуална“ тема, по която да се дърляме. Докато, междувременно, от много държави идват сигнали, че ковид се завръща…

Видяхме колко бързо ежедневието ни може да се преобърне наопаки. Колко сме крехки, като индивиди и като вид. И е време да потърсим поуките.

Пир по време на ковид

• Възможно ли е скоро да има нова вълна на коронавируса или пък да се появи следващият микроорганизъм, способен да промени живота на цялата планета?
• Научихме ли си уроците?
• Колко адекватно се справихме с пандемията?
• Можеше ли повече човешки животи да бъдат спасени?
• Колко смъртоносен се оказа коронавирусът?
• Прекалихме ли с мерките или напротив – трябваше те да бъдат по-строги?
• Решение ли се оказаха ваксините?
• По-подготвени ли сме за следващи епидемии?

Въпроси, чиито отговори са важни за всеки от нас.

Срещам се с инфекциониста д-р Трифон Вълков от столичната Инфекциозна болница и математика от БАН проф. Огнян Кунчев. Заедно с неколцина свои колеги от различни области през последните месеци те продължават да анализират какво се случи по време на пандемията и какво се задава след нея.

Неотдавна в реномираното международно списание British Medical Journal Open излезе статия на екипа, в която основно се обръща внимание на уроците, научени по време на пандемията и се прави анализ на статистическите данни за пандемията през периода 2020 – 2022.

Ето важните им отговори.

Снимка: Gerd Altmann, Pixabay

1. Какви са щетите у нас и по света?

Краят на пандемията беше обявен от Световната здравна организация на 5 май тази година. Официално COVID-19 уби близо 7 милиона души, но според СЗО реалното число е по-близо до 20 милиона. И още един показател: изгубени са близо 337 000 000 години човешки живот.

И все пак, ако 20 милиона e 0,25% от днешните жители на Земята, то има още една статистика, за която би трябвало повече да си даваме сметка.

Да, много са условностите къде и как са правени тестове, дали пациентите са умирали с ковид или непосредствено от болестта. Но статистиката е безспорна – България е страната с най-голяма свръхсмъртност за периода на пандемията, както ясно личи от данните на Националния статистически институт:

„Отиде си един процент от населението на държавата! Населението на един голям български град!“, казва математикът проф. Огнян Кунчев. „И всички си мълчат. Политиците продължават да се правят на ударени“.

Дори ако останем в рамките на официалната статистика, у нас от ковид е починал 1 на 270 човека при средно за света 1 на 1285. Докато свръхсмъртността (съгласно данните на НСИ) за периода 2020 – 2022 г. показва 1 на 100!

Обичайно за седмица умират 2000 българи, а през зимата смъртността е малко по-висока. Докато по време на пиковете на пандемията показателят надминава всякакви рекорди, увеличи се с над 100% на седмична база, достигайки в някои седмици над 4500! А после идва червената линия от настоящата година, която е по-ниска от предпандемичните.

Тоест, умрели са много, много хора, които са можели да живеят по-дълго.

д-р Трифон Вълков

2. Кое уби толкова много българи?

И така, почти всички минахме по веднъж или повече пъти през инфекцията (макар че в началото някои „авторитети“ бяха убедителни, че тя оставя имунитет докрай). Изредиха се различните варианти на коронавируса, докато стигнем до омикрон. И все пак, откъде дойде високата смъртност?

„Тази инфекция успя да извади най-лошото от най-лошото“, казва д-р Трифон Вълков, прекарал цялата пандемия на първа линия на медицинската битка. Според него постепенно сме се научили да лекуваме самата болест, но това, което се оказа най-смъртоносно, е начинът, по който вирусът се отрази на другите здравословни проблеми.

„Ковид доведе до обостряне на хроничните заболявания, до декомпенсация на бъбречната, на сърдечната недостатъчност, на захарния диабет, на онкологичните заболявания“, казва лекарят. „Когато идваше пациент с декомпенсиран захарен диабет, той не умираше от ковид, а от 40 милимола захар!“

„Не искам да навлизам в подробности – „загинал от“ или „загинал със“, важното е, че това са хора, които биха могли да живеят още със своите придружаващи заболявания. Но коронавирусът беше тази брънка във веригата, което причини автокаталитичен процес, доведе до декомпенсация на хроничните заболявания и в резултат – до тази смъртност“.

проф. Огнян Кунчев

3. Можеше ли да бъдат спасени?

Тук идваме до големия въпрос, въпроса на живот и смърт. Защо стигнахме до тази свръхвисока смъртност? Защо после не се обърнахме назад и не се опитахме да потърсим причините (и отговорността)?

„Въпросът е кое доведе до това“, казва д-р Вълков. „Дали защото България е първа на глава от населението по пациенти с придружаващи заболявания? Дали защото не се осъществява адекватна превенция на пациентите със сърдечносъдови, с онкологични, с ендокринни заболявания?“

Ако това беше водещият фактор, подобни биха били резултатите и при всяка по-тежка грипна вълна, смята инфекционистът. Например, десетилетие преди ковид, през 2009 г. беше последната по-тежка грипна епидемия. Тогава починаха около 4000 души, при това, без да носим маски, да затваряме кина, театри, магазини…

„Не ми се връзва като обяснение това, че хората са със сериозни заболявания“, казва д-р Вълков. „Или че болниците работели зле. Да не би да заработиха лошо от вчера? Много хора обвиняват системата. Но да обвиняваш системата, е все едно лекар да ви диагностицира, че оплакванията ви са от стрес. Каже ли това, значи няма абсолютно никаква представа какво ви е“.

Така причината според лекаря е, че лечението не се е случило така, както би трябвало.

Снимка: Edwin Hooper, Unsplash

4. Правилно ли се лекуваха болните?

„Истината е, че ние нямахме абсолютно никакво единогласие по темата“, казва д-р Вълков. „Как да се подхожда с тези пациенти, как да се диагностицират, как да се лекуват? Липсваха всякакви протоколи за диагностика и лечение – нещото, което другите държави направиха първо“.

Минахме през доста етапи. Ясно е, че в началото меко казано неподготвени се оказаха хората, от които зависеха главните решения. Така се появиха недомислиците като затварянето на парковете или градовете.

Последва изключително тежката ситуация в Бергамо и северните части на Италия, после същото се случи в Англия, във Франция. Стигнахме дотам френски пациенти да бъдат извеждани за лечение в немски болници.

Хроника на една колективна лудост

После стана ясно, че няма друг вариант и вирусът така или иначе ще обиколи света. Но междувременно лекарите бяха натрупали сериозен опит как да се подходи в различни ситуации.

Много бързо държавите създадоха протоколи за лечение, които се обновяваха на базата на натрупания опит. Така лекарите дори в малките градчета бяха достатъчно подготвени във всеки момент на базата на най-актуалната информация. Дори не толкова за това как да се лекува самата инфекция, колкото как да се справят с придружаващите болести, които най-често се оказваха смъртоносни.

„Всяка страна имаше единен консенсус – протокол, който да бъде приет и прилаган в абсолютно всички лечебни заведения. Знаеше се, че дойде ли пациент с такова заболяване, следват стъпка едно, две, три, четири“, казва д-р Вълков.

Снимка: Maxime, Unsplash

5. Защо не въведохме стандарт за лечение?

Докато ситуацията се променяше бързо и новините се пълнеха с данни за болни, ваксинирани, починали… у нас политическата ситуация, както често се случва напоследък, беше динамична. И в цялата суматоха, според днешните ни гости, така и не се стигна до единен протокол за лечение, до обединяването на опит как да се лекуват пациентите. Именно това доведе до много сериозни проблеми.

Д-р Вълков и колегата му д-р Георги Димитров създават подобен протокол още в самото начало. Инфекционист и специалист по генетика и онкология се заравят в документите от държавите, които първи са ударени тежко от вируса. Така създават своя протокол, одобрява го и Българският лекарски съюз, който помага за издаването на хартиено издание.

„Нямахме друг избор и го направихме за лично ползване“, разказва инфекционистът. „Видяхме, че не можем да разчитаме на институциите да ни предоставят такъв протокол и решихме да си направим „наш“. В кавички, защото това беше един конгломерат, синтез на протоколите за диагностика и лечение основно от 4 държави – Германия, Англия, САЩ и Израел. Той се променяше непрекъснато, за да може да е актуален“.

Здраво общество, здраво тяло

После е създадена работна група. Министерството на здравеопазването преценява, че е време за по-подробен документ, който да е полезен на лекарите именно в подобни ситуации – когато им се наложи да лекуват пациент с придружаващи заболявания.

Начело на работната група е днешният ни гост д-р Вълков. В нея има по двама лекари от всички специалности, някои от тях подготвят много полезни указания. Ендокринологът проф. Здравко Каменов дава подробен доклад как да се лекува обостреният диабет. Фармакологът проф. Георги Момеков описва детайлно как си взаимодействат отделните медикаменти на хронично болните с лекарствата, които се дават срещу вируса.

„Всичко това беше написано. Всичко беше качено на сайта на здравното министерство. И после не видя бял свят“, казва д-р Вълков. „Ако тази информация беше разпространена, ако беше станала достъпно до малките, до провинциалните болници, аз съм убеден, че нямаше да се стигне до такава висока смъртност. Просто нямаше да се стигне!“, емоционално обобщава лекарят.

Снимка: Parastoo Maleki, Unsplash

6. Как свърши пандемията?

Човек е устроен така, че за да оцелее, забравя както неочаквания стрес, така и облекчението след него. Краят на пандемията, удоволствието да се разхождаме без маски… бързо се свиква с удобството. Но как стигнахме до него?

Според моите събеседници има една причина и тя се казва „омикрон“. „Той заразява бързо, стига до много хора, но се прекарва по-леко“, обяснява математикът проф. Кунчев. „И не дава възможност на алфа, бета и другите по-тежки варианти да те заразят. Омикрон дойде в края на 2021 г. Когато тръгна, няколко месеца имаше висока смъртност поради силните варианти. Но той ги измести и с това пандемията приключи!“

Според него е особено интересно, че вариантът, регистриран за първи път в Ботсвана, няма нищо общо с уханския, веригата от генетични промени показва, че се е развивал напълно отделно. И това продължава да бъде много сериозна загадка за науката.

Не трябва да се пропуска и това, че тежките първоначални варианти на Ковид-19 си остават сред нас, макар и в минимален процент, и тежките случаи, които виждаме до днес, много често се дължат на тях.

Вирусите сигурно са полудели

Днес вирусолозите са разделени в мненията си дали омикрон е възникнал в човека. Коронавирусите по природа са зоонози, техен „резервоар“ в природата са прилепи, змии, гризачи, сърни. „Ние реално не му трябваме“, обяснява д-р Вълков. „Заразяваме се, когато влизаме в ареала на разпространение на тези животни“.

Така според инфекциониста е възможно вирусът да се е предал на някой животински вид и там да е мутирал до варианта омикрон, преди да се върне при човека.

„Освен това имаме много живи лаборатории на два крака“, допълва проф. Кунчев. „Това са хората, които не са добре излекувани. Пациентите с онкологични заболявания, със СПИН с месеци не могат да изчистят вируса. А това дава много възможности вирусът да мутира“.

Снимка: Anna Shvets

7. Какво знаем днес за вируса?

Толкова предположения и догадки… като че ли не са много ясните и недвусмислени факти, които знаем за прословутия причинител на пандемията?

Днес продължава да се прави секвениране на генома на вируса в много от държавите, у нас резултатите закъсняват. Но е показателно, че макар омикрон да продължава да доминира, толкова време след появяването си, не са изчезнали и по-старите и агресивни варианти.

„От самото начало знаехме, че си имаме работа с РНК вирус. Че той има множествен механизъм на предаване, но основният и най-ефективен е въздушно-капковият“, казва д-р Вълков. „Друга особеност – този вирус е с най-големия РНК геном, познат на науката!“

От самото начало ковид-19 впечатлява учените със своята мутагенност. Ако другите РНК вируси развиват по 1-2-3 мутации за няколко години, при него всеки следващ вариант има 40-50 мутации. Например, един от новите варианти – „Пирола“, носи 34 нови мутации, при това само в спайк протеина!

Показателен е примерът с морбили – за 100 години вирусът причинител на шарката е мутирал 70 пъти, докато днешният му наследник – коронавирусът, го направи 80 000 пъти само за 3,5 години!

„Никой до момента няма как да предвиди как и по какъв начин биха могли да се случат нещата в бъдеще и какви нови мутации би могъл да генерира този вирус“, казва д-р Вълков.

Което поставя с много голяма сила може би най-важния въпрос:

Снимка: cottonbro studio

8. Какво се задава?

В Англия в момента има официално 1,2 млн. доказано болни. В Русия връщат маските в лечебните заведения. У нас проби за коронавирус почти не се правят, така можем само да гадаем колко точно е разпространен.

Разбира се, безспорно той е отслабен, над 80% прекарват заболяването безсимптомно и изниква въпросът дали все още трябва да бъде причисляван към групата на острите респираторни вируси.

Но ако при такова разпространение следващата мутация обърне тенденцията?

„Цел номер едно на всички тези вируси е да оцелеят, да преживеят“, обяснява д-р Вълков. „Как става това днес? Като се манипулира имунният отговор по такъв начин, че да остане скрит. Има два начина – като се промени структурата или се „облече“ със захарни остатъци, които го маскират. Вариантът „Пирола“ в момента разполага и с двата механизма“.

Но дали след целия мащабен световен експеримент сме по-подготвени за следващия вирус, който може да е много по-смъртоносен?

„Дали си научихме урока? Някои държави определено“, казва д-р Вълков. „Аз не мисля, че Италия в момента би позволила да се случи нещо подобно. Разбира се, всичко зависи и от това колко агресивен ще е един новопоявил се причинител“.

Така или иначе, не успяхме да намерим някакви нови работещи мерки. Както казва проф. Кунчев, най-ефективни се оказва, че си остават дистанцията и маските. „Хората се учудиха как тези познати решения са изключително работещи. Но това беше потвърдено недвусмислено“.

„Ако се срещнем с ново подобно предизвикателство, единият вариант е да се окопитим бързо, да създадем протоколи, да обучим персонал“, смята д-р Вълков. „Но това е вървене срещу вятъра. Има и друг, по-разумен подход – в медицината днес много по-важна е превенцията, лечението излиза скъпо. Да се развива наука, да се разработват модели. Първо трябва да се мисли какво може да направим, преди да се случат подобни неща. Да имаме подготвени здравни лечебни заведения, кадри…“

Как ви се струва, дали у нас се случва нещо подобно?

Снимка: Vladimir Fedotov, Unsplash

9. Изкуствен или естествен?

И така, кой създаде вируса? Според проф. Кунчев шансът той да е естествен или изкуствен е приблизително равен. „Единственият аргумент в полза на конспирацията е, че фармацевтичните гиганти спечелиха. Те бяха заинтересовани от това да има такова нещо и то е очевидно“.

Според д-р Вълков много повече са аргументите, че това беше напълно естествено явление. „Да, много неща се знаят за структурата на вируса, за неговия геном, но все още човечеството не разполага с „машинария“, с инструментариум, с който да може да го промени. Нещо повече, бърникайки там, ние не знаем кое по какъв начин действа. Все едно човек, който няма абсолютно никаква представа от двигатели с вътрешно горене, да разглоби и после да трябва да сглоби отново такъв двигател.“

Според него вирусът е първично разпространен сред някои животински видове, които са и естествен резервоар. И това не е прецедент в природата – дори в момента в Бангладеш има взрив от подобен вирусен причинител – анипавирус, който се отличава с изключително висока смъртност – 60-70%.

„В Ухан има огромни животински пазари, всички знаем, че започна оттам. Ежедневно огромен брой животни се транжират и продават. Една част от тях са били резервоарът на този вирус, той се е развивал с десетилетия. Години наред е бил в контакт с нашия организъм, но не е намирал в нас благоприятни условия за развитие. Вие сте програмист, ще ви е трудно като коремен хирург. Но ако с течение на времето стоите в залата за операции и някой ви обяснява, ще натрупате опит до степен, когато сте готов“, казва д-р Вълков. „Попадайки в човешкия организъм, той търси начин да преживее, адаптацията му осигурява оцеляване до момента, в който той придобива такива механизми, които му дават възможност да припознае човешкия организъм като нов гостоприемник.“

Снимка: Elliot Alderson, Pixabay

10. Помагат ли ваксините?

Но как така пандемията приключи едновременно на запад, където ваксините стигнаха до много хора и при нас, където само около 33% от населението е получило поне една доза? Според някои ваксините бяха експериментална течност, според други – смъртоносна отрова (без да споменаваме чиповете)… може ли да е така?

Тук д-р Вълков има повече от ясен отговор. Защото с екипа учени, с които работят заедно, са автори на най-мащабното проучване по темата за ваксините, което беше публикувано в престижното научно издание The British Medical Journal.

Те изследват данните за 1 126 946 пациенти с потвърден COVID-19 у нас между март 2020 г. и април 2022 г.

„Очевидно е, стигнали до болницата, оцеляват хората, които са ваксинирани“, казва лекарят. „Разликите са фрапантни! Смъртността при пациентите със съпътстващи заболявания е многократно по-ниска при ваксинираните“.

И така, дано сме си взели поуките – на политическо, научно, обществено ниво.

Уви, по всичко личи, че е много вероятно отново да си припомним кое е единственото живо същество на планетата, способно да попадне два пъти в един и същи капан…