Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

ное. 10, 2023 | Истории

Програмистът, който изтри 11 реда и „счупи“ интернет

10 ноември 2023 | Истории

23 март 2016 г. можеше да бъде апокалиптичен ден в историята на дигиталния свят, който надали ще се повтори. Netflix, Facebook и Spotify са само част от безбройните сайтове, които изведнъж се оказва, че… няма как да бъдат поддържани и обновени.

Защо ли? 28-годишният програмист Азер Кочулу просто е изтрил 11 фатални реда компютърен код.

Но как е възможно един непознат програмист да блокира сайтовете на световните гиганти? Защо в странния днешен онлайн свят неочаквано се оказва, че огромни, мултимилиардни проекти се крепят на раменете на доброволния труд на ентусиасти? Какво ли е накарало Азер да се ядоса толкова, че да отприщи в най-страховития му вид ефекта на пеперудата?

Понякога най-малките и уж безобидни редове код обръщат програмата…

 

Азер Кочулу

 

Бекъп дупка не прави

Прелюбопитна е дигиталната история на JavaScript – езикът за програмиране е създаден само за 11 дни и… понякога му личи, въпреки че оттогава извървя дълъг път. Превърна се в жизнената сила, проправила пътеките на днешния интернет, какъвто го познаваме. Докато преди сваляхме програми за какво ли не, инсталирахме ги чрез операционната система, днес почти всичко се случва в браузъра.

Промяната дойде толкова бързо и неусетно, колкото не можехме да предположим… А също толкова бързо всичко може и да се срути, както личи от историята на днешния ни герой.

Възходът на уеб приложенията съвпадна с едно друго важно явление в софтуерния свят – масовото навлизане на софтуера с отворен код. Първопроходник беше създателят на Linux и Git Линус Торвалдс, а през последните десетилетия върху програмите, които са открити и се споделят свободно, се крепи огромна част от днешната софтуерна индустрия.

Особено що се отнася до света на JavaScript. Най-популярната платформа за това се нарича NPM и притежава буквално милиони проекти, които изпадналият в нужда програмист може да използва. Всеки е добре дошъл да остави своите парченца код, които, по един или друг начин, да бъдат използвани от всички останали.

 

Азер Кочулу

 

Бързата работа, срам за програмиста

Тази система работи по повече от впечатляващ начин. Постоянно се появяват нови библиотеки, най-успешните биват сваляни и използвани от разработчиците милиони пъти на ден.

Нещо повече, постепенно този тип проекти се превръщат в огромни вавилонски кули, защото библиотеките със софтуер се крепят една на друга, всяка следваща използва малко парченце код от предишните…

Което в един момент, въпреки цялото удобство, може да се превърне в проблем. Точно както в историята на Азер Кочулу.

Мнозина иронизират факта, че за да създадеш нов проект чрез модулите, които ти се налага да използваш, трупаш гигабайти в папката node_modules, които в един момент тежат повече от Вселената… но това, в крайна сметка, не засяга крайните потребители и определено е по-малкият проблем.

 

Казана дума, хвърлен бъг

По-големият риск със сигурност е сигурността, която става все по-трудна за проследяване с използването на море от код. Именно напомняне в тази посока е случката с мигранта от южната ни съседка.

От малък Азер Кочулу е запален по идеите за софтуера с отворен код. Заедно с основната си работа, има и своеобразно хоби – да създава библиотеки, които да качва на платформата NPM, давайки на останалите програмисти.

Някои от проектите му се радват на сериозен успех, а и той изпитва удовлетворение. До прословутия 23 март 2016 г. е публикувал цели 273, някои от които имат стотици хиляди използвания за седмица. И точно тогава той получава имейл, който го разгневява…

Пише му Боб Стратън, патентен специалист от фирма на име kik. Азер е създал малка софтуерна библиотека със същото название и за да не стават грешки, адвокатите го призовават да смени името на своя проект.

 

Азер Кочулу

 

Шушу-мушу сайта разваля

Знаете, понякога нещата в онлайн комуникацията ескалират бързо, нали? Е, няколко имейла по-късно Азер започва да хвърля огън и жупел с речник, на който би завидял и герой на сръбски филм. Категорично отказва да смени името на библиотеката, дори и когато са му предложени $30 000. Казва, че идеята му е друга и че на полето на отворения код не бива да са водещи търговските интереси.

Прочел интересни неща за близките си роднини, патентният адвокат разбира, че по този начин няма да се получи. Затова решава да се свърже направо с организацията, която може да му помогне.

Макар че NPM е напълно некомерсиална платформа, тя си има компания собственик, която се грижи за правилата и инфраструктурата. Именно на нея пише патентният адвокат на kik, явно успява да впечатли получателите и този път вместо цветист отговор, среща съгласие.

Азер получава нов имейл, този път от NPM, в който го информират, че библиотеката му е отстранена заради проблеми с авторските права. Тъй ли? Възмутен, че платформата се поддава на шантажа и погазва собствените си правила, той с едно движение изтрива всичките си 273 библиотеки.

 

Азер Кочулу

 

Капка по капка – бъг

Така стигаме до следобеда, когато хиляди програмисти от цял свят получават една и съща грешка – някаква библиотека, за която почти никой от тях не е чувал, не може да бъде заредена. Това означава, че те са блокирани в работата си, а някои, които са имали лошия късмет тъкмо тогава да изпращат новия си код към потребителите, се озовават с напълно неработещи сайтове. И всичко това, само заради един от проектите на Азер.

Но как никой не е чувал за липсващата семпла библиотека, след като за последния месец преди това тя е била свалена от цели 2 550 569 програмисти?

Как така всички са използвали кода му, без дори да са чували името му? Как компании като Netflix, Facebook и Spotify са се доверили в крайна сметка на външен софтуер, който би могъл дори да нанася неподозирани вреди?

Отговорът отново се крие в пирамидата на днешния уеб софтуер. Всеки разчита на външни библиотеки, които пък разчитат на предишните.. в огромна кавалкада от взаимни зависимости.

Азер просто е бутнал първото парченце домино… „Това просто счупи интернет“, гласи коментарът, събрал най-много радостни отзиви по темата в платформата за програмисти GitHub.

 

Три пъти мери, един път коди

Е, същото се е случило и с работата на Азер. Оказва се, че огромен брой от най-използваните приложения са използвали точно най-малкия от всичките му 273 проекта – наричан Left-pad и състоящ се от… 11 реда код:

Азер Кочулу

 

Ако дори сте се докоснали до програмирането, бързо ще прецените, че става дума за елементарна функция, която буквално би могла да бъде написана за минути от всеки, познаващ на базово ниво JavaScript. И, все пак, вместо да си я направят сами, са решили да я използват наготово някои от най-популярните библиотеки, на които се крепи мрежата.

Най-много проблеми идват от това, че Left-pad по това време е част и от Babel – много важна и разпространена библиотека, която се използва, за да „превежда“ кода така, че да бъде разчетен и от по-стари браузъри. Babel се използва, на практика, навсякъде. Списъкът включва сайтовете на Facebook, Netflix, PayPal, Yahoo, Spotify, Reddit, Slack, LinkedIn.

И така… „онлайн апокалипсисът“ бързо е избегнат. Първото работещо решение се появява 42 минути, след като проблемът е споменат за първи път. Няма и два часа по-късно в NPM вече е качен нов пакет със същото име, което веднага решава проблема.

 

Азер Кочулу

 

Не е луд който яде бъговете…

После идва време за анализа след мача. И Азер, и kik, и NPM влизат в обяснителен режим, за да разкажат на общността какво се е случило, картината бързо се избистря.

Азер казва, че се е ядосал, защото „тази ситуация ме накара да осъзная, че NPM е нечия частна земя, където корпорацията е по-силна от хората. А аз създавам отворен код, защото „силата трябва да е в хората“. Той моли за прошка всички, които са пострадали, но казва, че това е тъкмо нужната възможност да се говори повече за това как решенията в общността трябва да се вземат именно от нея, а не от централизирани институции.

Остават обаче по-важните въпроси. Ако ставаше дума за много по-комплексно решение, то буквално би могло да блокира работата на милиони програмисти по цял свят и би застрашило почти всички най-големи сайтове.

Още ли ни звучи толкова примамлива идеята за софтуера с отворен код?

 

Азер Кочулу

 

Програмата се кове, докато е гореща

За щастие, оказва се, че тя е още по-магнетична и работеща от всякога. И именно подобни случаи го показват.

Защото общността, която включва огромен брой специалисти, може да реагира бързо и да реши подобен проблем. Днес Азер е с десетилетие по-опитен, натрупал е сериозни успехи като програмист, вече е с по-семпла прическа, може би дори е забравил, че в един момент за малко не „счупи интернет“. Но опитът от този случай даде идеята за по-строги правила кой и как може да изтрие дадена библиотека с код. Днес това би отнело много повече време, всички, които я използват, биха били предупредени навреме, за да вземат мерки.

Ето че когато комерсиалният елемент е елиминиран, понякога могат да се случват чудеса.

Софтуерът с отворен код продължава да властва, както никога. Защото е един от онези не чак толкова много примери, които ни връщат към основната идея на интернет. Възможността да сме обединени, равни, да си помагаме… Пък дано се научим как да го правим и в социалните мрежи.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то? „Олимпиадата е нашият...

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува? Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал. „Все едно си говориш с призрак“, описва...

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени...

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме...

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация

Най-новите:

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

„Изкуственият интелект навлиза мащабно, бурно и малко хаотично“

Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?
„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.
Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.
Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.
Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

повече информация
Чергар, който свали правителството (без да иска)

Чергар, който свали правителството (без да иска)

Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?
Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.
„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.
Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“
Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?
„Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия…“

повече информация
„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

„Разумен ИИ? Само ако направим следващата голяма стъпка“

Виктор Ботев и екипът му разработват успешен продукт в едно от най-високотехнологичните направления на изкуствения интелект. Но защо ли ентусиазмът му за близкото бъдеще, в което ИИ ще промени всички ни…, е далеч от ширещите се огромни очаквания? Предстои ни да срещнем една неочаквана, задълбочена гледна точка към голямата тема на нашето време.
Вече 8 години гостът ни е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.
Защо не изглежда да сме чак толкова близо до генералния изкуствения интелект? Обречени ли сме да се съобразяваме с пристрастията и халюцинациите на моделите, преди да измислим следващата голяма стъпка?
Надценихме ли ефекта от появата на ChatGPT и това кои области могат да бъдат променени из основи от големите езикови модели? Защо според госта ни сме близо до предела на възможностите им и е време за следващата голяма стъпка?
Защо според него ерата на сървиз компаниите у нас приключи безвъзвратно? Изпуснахме ли ключовия момент да изведем IT индустрията си на следващото ниво и има ли шанс да наваксаме?
Очаква ни един дълъг технологичен разговор по човешки за ценители…

повече информация
Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Избори + изкуствен интелект. Перфектната буря

Тази година почти 2/3 от хората на земното кълбо ще избират, по един или друг начин, онези, които да ги управляват. Открояват се изборите за президент на САЩ на 5 ноември, у нас на 9 юни ще избираме едновременно представителите си в националния ни и в Европейския парламент. Ключови избори има в 8 от 10-те най-големи държави на планетата, поне 2 милиарда души се очаква да се озоват пред урните (ако не отидат за гъби).
И ако за нас през последните години това се превърна в повтарящо се често, не особено атрактивно и мотивиращо задължение, то ето че за първи път демократичните процедури от подобен мащаб се случват в епохата след ChatGPT. Във времето, когато изкуственият интелект се превърна в голямата възможност и предизвикателство. И всичко това – на фона на цялостния упадък на интереса към демократичните процеси. В зората на зараждащите се обществени сътресения, които, няма как, са свързани изключително пряко с технологичната революция, в която живеем.
Може ли изкуственият интелект да се превърне в ключов фактор, който ще решава задаващите се избори? Има ли как да намалим риска да бъдем манипулирани в избора си, на фона на и без това манипулативните форми на комуникация онлайн? Как ще изглежда и колко е далеч моментът, когато технологиите ще ни позволят да направим следващите стъпки от развитието ни като вид, от начина, по който е организирано и управлявано обществото ни? Ето осем повода за замисляне.

повече информация
„ИИ вече промени работата на преводачите“

„ИИ вече промени работата на преводачите“

Знаете ли, че автоматизираните системи за превод се използват навсякъде около нас? Че огромна част от административните и комерсиални текстове се превеждат на всички езици с изкуствен интелект, а задачата на хората е да проверяват и поправят?
Вече дори не ги наричат „преводачи“, а „постредактори“.
След като хората станаха постредактори на алгоритмите… тук ли е някъде и срещата с постистината? Ще влезе ли изкуственият интелект в ролята на вавилонска рибка, или ще създаде новия Вавилон?
Познавате Рада Ганкова от гостуването ѝ преди година, когато си поговорихме за залинялото ни словотворчество. За лекотата, с която вземаме думи като „еърфрайер“, докато някога сме били достатъчно оригинални да измислим „чушкопек“. Днес ще поговорим за основната ѝ работа – превода, и начина, по който я променя навлизането на изкуствения интелект.

повече информация
Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Stack Overflow. Спасителят на програмистите си отива

Много е лесно да различиш човек, който някога е програмирал от останалите – „докосвал“ ли си код, просто няма как да не си виждал Stack Overflow. Само за 15 години сайтът с въпроси и отговори промени из основи начина, по който работят програмистите. Превърна се в Мека за софтуерните инженери, в спасителен пристан за почти всеки ежедневен техен проблем.
Днес обаче легендата върви към своя залез. При това, по ирония на съдбата, заради напредъка в технологиите, който сама направи възможен…
Нещо повече – заради упадъка на проекта мнозина вещаят сериозни проблеми, с които ще се сблъскват следващите програмисти.
Историята на Stack Overflow е показателна за това къде сме днес в света на технологиите. За стремителната скорост, с която се променяме. За семенцата, за добрите идеи, които могат да покълнат само ако попаднат в подходящата среда и в точния момент. И за бързината, с която до вчера непоклатимият гигант се превръща в сянка на себе си.

повече информация
Share This