Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?

ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.

В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.

Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

снимки: Hannig Photography

Събери приятелите…

Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.

Да, нямаше го Орлин Горанов, тъй като ставаше дума за неформална среща, но пък сред участниците личаха познати лица и от другите популярни тв викторини – „Стани богат“, „Минута е много“, цели двама от преследвачите в „Голямото преследване“. За да не обидя или пропусна някого, няма да споменавам конкретни имена.

И срещу цялата тази селекция от интелигентни хора се изправи сам самичък, предизвикващ уменията им не кой да е а… ChatGPT. Един на 80, разделени в 10 отбора от по 8 души.

Малко като спартанците срещу Ксеркс, кой ли ще се окаже победителят?

33-има победители в играта „Последният печели“, които се включиха в надпреварата с ChatGPT.

Закуска за шампиони

Атанас Атанасов е познат не само като 18-кратен победител в „Последният печели“, но и като автор на загадки, които „размърдват“ мозъка (убедете се тук). Гостувал е с интервю за Дигитални истории, в което поразсъждавахме за паметта, за това има ли смисъл днес човек да помни толкова факти, след като може да се качи на раменете на гигантите онлайн. За интернет като машина на забравата.

Както сам пише в страницата си, мисията му е да предизвика хората да мислят, да умуват. Да се изправят срещу задачи, чийто отговор не може да им даде дори вездесъщият Google.

Ами… ChatGPT? Ето, няма да разсъждаваме, ще разберем на практика.

Именно Атанас и съпругата му Моника са инициатори и организатори на срещата. Заедно стигаме до идеята да включим в куиз състезанието изкуствения интелект, „героя на нашето време“.

Форматът е класически куиз. 10 кръга с по 10 въпроса с отворени отговори. Включени са класически теми като „Музика“, „Литература“, „България“, „Наука и технологии“.

Какво да очакваме? Дали алгоритъмът – отбор ще отвее всички? Ще се представи убедително само в някои теми или пък няма да се окаже на висотата на състезанието в битката с доказани шампиони?

С организатора на срещата Атанас Атанасов
снимки: Hannig Photography

Защо не ръкопляскате?

Куизът е занимание самотно. За мнозина е безсмислена самоцел да се покажеш по телевизията, за да те препитват, подобно на гимназист, коя е столицата на Белиз и кой е написал „Маминото детенце“. Да, желанието човек да участва в такива индивидуални или отборни състезания е тръпка, която трудно може да се обясни, ако не ти идва отвътре. Затова, съвсем разбираемо, хората, които се вълнуват от подобни усещания, се събират в общности. Все повече са и пъб куизовете – отборните вечерни състезания в барове или ресторанти. И все пак… това със сигурност не е хоби, което би могло да стане масово. Особено във времената на гугъл и фейсбук.

Състезанието започва с доста оспорвани резултати. След три кръга ChatGPT показва, че явно няма да се откъсне драстично, дали заради типа на въпросите или заради трудността им, движи се на трето място.

„Стара планина“, отборът, в който съм аз, събира хора с повече от 25 победи в „Последният печели“. Четвърти сме, веднага след алгоритъма. Води ни само с две точки, но разликите са нищожни – първият и последният отбор се събират в по-малко от 10 точки. Личи си, че в крайна сметка всичко опира и до личните качества – някой отбор се проявява в спорта, друг – в географията.

Трудно е да се намери шаблон – понякога небиологичният ни съперник е изненадван от фактология, в други случаи се справя с нея. И ние, и той не успяваме да си спомним от кой шахматист д-р Макс Еве губи световната си титла, преди да си я върне. Ние не успяваме да измислим кой спорт ще приюти иначе предвидената за тенис зала „Сюзан Ленгле“ на Олимпиадата в Париж, той обаче се справя, познава, че става дума за бокс.

„Под кой псевдоним е творил поетът и революционер Александър Петрович?“ Алгоритъмът не познава. Някой, дори не чувам кой, подхвърля: „Шандор Петьофи“. Има логика, отговорът ни е верен!

„Ако съединим буквените обозначения на три последователни химични елемента, ще получим малкото име на истинската самоличност на комиксов супергерой“.

Нечовешки трудно? Поне за мен – да, за ChatGPT също. Отборът обаче обсъжда, събира знаниято си и отговорът идва! „Кларк“ Кент – 17, 18, 19!

Тримата шампиони с най-много победи в „Последният печели“/ Атанас Атанасов, Димитринка Илиева и Борис Русев
снимки: Hannig Photography

Специалист по всичко

В Дигитални истории е ставало дума за Watson – суперкомпютърът на IBM, които постигна редица неочаквани успехи дотам, че предлагаха да бъде избран за президент на САЩ. Предтеча на изкуствения интелект от времената преди облака, когато си мислехме, че една машина ще постига сама голям напредък в уподобяването на мозъка.

Малко познат факт е, че основната цел, с която е разработен Watson, е да дава отговори за американския телевизионен куиз “Jeopardy!”. Много подобно на всички наши оригинални или лицензионни тв викторини, за които вече стана дума, предаването започва да се излъчва на 20 март 1964 г., утре ще празнува 60-ия си рожден ден в ефир. Натрупало е над 9000 издания, сменило е неколцина водещи… да, днес не е някакъв безспорен хит, но продължава напред.

Въпреки че “Jeopardy!” беше „победен“ още през 2011 г. от въпросния Watson. Суперкомпютърът, кръстен на спътника на мистър Холмс, надви двама дългогодишни шампиони и си заслужи наградата от $1 млн. Дали я е използвал за книги или за партита със знойни хубавици, историята мълчи.

Много по-рано Гари Каспаров се предаде пред алгоритъма Deep Blue, последният бастион на човешката съпротива беше играта го, където обаче също алгоритмите се оказаха по-силни.

Моментът, в който Watson победи действащите шампиони в Jeopardy!

Аз си знам

Чували ли сте за следващата битка на световен шампион по шах срещу алгоритъм? Няма такава, надали и ще има. Тихомълком признахме превъзходството на машините и продължихме да „си играем“. Да, възвратната форма на глагола е неслучайна, игрите са, за да ги играят хора. Последният пример, с който ще ви разсея от основната тема (с надеждата да разсея и ChatGPT, ако ме чете) е… тетрис. Точно така, същата позната ъгловата и простовата по правила игра, която дойде от СССР преди 3 десетилетия. И която беше победена преди дни, показвайки ни още веднъж защо са важни игрите, но по-важни са хората, обединенията (историята – тук).

Ето че докато ви занимавах със странични теми, в куиза – състезание за „последни спечелили“ мина и последният кръг – „България“. Преди него отборът, от който съм част – „Стара планина“, се движеше на четвърто място, третото все още държеше „човекът“ отбор ChatGPT. Далеч напред се откъснаха първите два екипа, водени от забележителни ерудити.

В кръга с име „България“ като че ли нещата потръгват. Изкарваме цели 8 точки! С колко ли от въпросите ще се справи ChatGPT? Само 2?! Явно трябваше и те да са екип – да поканим и BGGPT, да отговарят заедно…

Признавам си, не уцелихме какви са първите имена на Гочоолу и Дочоолу. Не ги познава разбира се, и електронният съперник. Без грешка обаче ги заковава отборът победител – „Поаро“. После ще се зачудя и ще питам капитана им Иван Пантев как така си спомня тези Фильо и Танас, които всички сме чували, а никой не помни. А той ще ми разкаже, че е имал лична причина, важен спомен, за да научи в детайли как „Бай Ганьо прави избори”.

Гочоолу и Дочоолу се появяват в разказа „Бай Ганьо прави избори“. Илюстрацията е на Илия Бешков

Съмтаймс люн

Изборите, важните, ги правим всеки ден, всеки един от нас.

„Победа и пак победа“, както се пее на мач. Отборът ми е трети, ChatGPT остана извън почетната стълбица, все пак, изпреварвайки 7 отбора.

Ние сме с 54 точки, „колегата“ с 50, а победителите – с цели 60! Те го надвиват в 6 кръга, ние – в 4.

За да е прецизен, макар и любителски, експериментът, е важно да кажа, че в случая отговорите на изкуствения интелект идваха от ChatGPT 3. Моника Атанасова имаше грижата и предизвикателството да превежда на английски и да пита алгоритъма.

Отборът победител – „Поаро“
снимки: Hannig Photography

Ден по-късно си правя експеримента и задавам директно, на български въпросите от само един от кръговете на платената версия на алгоритъма, използваща модела GPT-4. Можете да видите тук, по предизвикателствата по за литература той се справи за 7 от 10 точки, дори само с толкова би ни изпреварил. А ако му задам и останалите…

Има ли значение? Има избори и битки, в които човекът винаги ще побеждава. И, поне в обозримото бъдеще, само той ще има шанса да се наслаждава на победите си. На дребните ежедневни правилни решения или удоволствието да познаеш столицата на Мадагаскар преди другите – по телевизията, в бара или онлайн.

Последните станаха първи

Днес технологиите ни създават опасната илюзия за преходността на знанието като фундаментална сила. Трябва да учим децата на това сами да учат бързо, на меки умения. Защо ти е да знаеш, важно е да можеш, да се адаптираш. Да, но и знанието, и комбинирането на неочаквани връзки, и състезателният дух са все човешки умения, които не са конструкти, а дълбоко вкоренени нужди, които само свързани заедно ни правят хора и ще ни оставят хора.

Днес е все по-трудно да си представим някаква нормалност в обществените отношения. Такова обаче е състезанието, за което ви разказах. Не само се състезаваме в отбор с хора, с които преди сме си „мерили знанията“, а и си помагаме…

Защо ли обаче някак все в обществото не се получава? Защо хората със знания, обща култура, любопитните, интелигентните рядко се превръщат в национален елит? Мисля, че знам отговора, дава го историята на Даниела Симидчиева, „най-интелигентната жена на планетата“.

Дали пък технологиите няма да са тези, които да ни помогнат да го постигнем? Да върнем знанието на пиедестала, като логичен противовес? Като „бавния път“, който, изгубим ли, ще изгубим окончателно и себе си като хора?

Не винаги печели последният, нито първият. И все пак, според мен, бъдещето е на мислещите хора. На помнещите. На чувстващите. Дали ще съм прав? Един ChatGPT знае…