Можем ли да променяме средата? Страната си, света…ако просто напишем онлайн това, което ни вълнува?

Можем. Ето го най-силното доказателство, което съм срещал.

„Все едно си говориш с призрак“, описва срещата ни събеседникът. А не ми прилича на призрак, същински Шерлок, върлинест, с шахматно карирани каскет и сако. После, в разговора, повече ми заприличва на друг знаменит литературен герой, един идалго.

Срещу мен е легендарният блогър Чергар, създал незабравими текстове и мистификации, които и до днес стоят на почетно място в дигиталния фолклор и колективната памет. Авторът на сайта neverojatno, от определен момент познат и като „Бъзикилийкс“. За „Истината такава, каквато можеше да бъде!?“

Но как един анонимен блогър се превърна в честа тема за разговор между политици и медии? И как негов текст доведе до… оставката на българското правителство, при това… без той да го иска или очаква?

Хора от народа*

*Вътрешните заглавия са заглавия и на текстове на Чергар

По професия е инженер. Често пътува, работата го отвежда в различни градове, няколко години прекарва и в чужбина. Няма собствен дом, обикаля и живее под наем със семейството и големия си син, който днес е пораснал.

Първите години на новото хилядолетие, по онова време, както и днес, много неща ни разделят като общество, но едно ни обединява почти без изключения. Усещането, че политическата система не работи, че обществените структури в държавата ни могат да бъдат по-подредени. Че управниците ни не са на ниво, а „обикновеният човек“ нищо не може да промени.

„И едните и другите са маскари“, както казва друг герой, далеч не идалго. Именно защото е свикнал, че „преклонената главичка остра сабя не сече“ и никога не би могъл да продължи нататък…

Правосъние

„Започнах заради чисто социално недоволство, което нямаше къде да избие“, спомня си Чергар. „Всичко беше на майтап, оказа се забавно да пиша абсолютно измислени текстове за нещо случило се. Впоследствие открих, че по този начин пиша точно това, което ме вълнува вътрешно“.

Но защо решава да го прави с псевдоним? „Знам, че хората много се влияят от това кой пише, какъв е този човек, какво е положението му в обществото, Аз исках да пиша и да видя реакцията на самото писане, дали изобщо ще има такава. Има ли хора, които ги вълнуват и ядосват същите проблеми. Че институциите не работят! Дали някой ще каже – „да, така е“ или „какви са тези глупости?!“. Затова реших да пиша анонимно“.

Избира измисленото име заради начина си на живот, а и си пада по характерните, силни, позабравени български думи. В онези години платформата WordPress набира популярност, става по-лесно от всякога да започнеш блог и това прави нашият идалго…

„Именно разминаването в разказите на очевидците и мутиралото представяне на всекидневието ни е основна линия в творчеството на Чергар“, пише издателят в сборник с негови текстове от 2011 г. „Политическото лицемерие, съдебната необективност, административната некомпетентност, журналистическите напъни често са в центъра на обществения дебат, но от това нищо не произлиза.

Последната битка за България!

Е, определено се оказва, че хората ги вълнуват тези теми, че мнозина мислят като него, припознават се в думите му. По онова време още не бяха избухнали социалните мрежи като платформи за съдържание, живеехме в епохата на блоговете и медиите, които си проправяха пътя в мрежата.

От самото начало Чергар поставя надслова, който ясно казва, че всяка публикация на този сайт е измислена от него. С езопов език той пише текстовете, които бихме приели по-скоро за есета. Навлиза в света на измисленото, на фикцията, навсякъде ясно е написан истинският автор, но… дори по времена преди масовия фейсбук, знаете, хората не винаги подхождат внимателно. Ето какво имам предвид.

Предсмъртното писмо на Васил Левски

Чели ли сте „предсмъртното писмо на Васил Левски“? Неслучайно е в кавички, макар че и до днес можете да намерите извадки от „документа“ във впечатляващ брой източници, включително и официални. Думите му отекват 15 години по-късно в социалните мрежи, четат се на официални събития. Със силата си и духа на Апостола се цитират по медиите. Една вечер, в епицентъра на славата му, отекват в най-гледаното по онова време телевизионно предаване – „Шоуто на Слави“. Онлайн се намират мненията на най-известните ни историци, отделили време, за да изследват „документа“, да обясняват защо има някои разминавания, които правят невъзможно да е написан от самия Левски… Той ще се превърне и в основен източник за един от големите спорове дали са думи на Апостола „който ни освободи, той ще ни и пороби“, иначе преразказани само от Захарий Стоянов.

„Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. (…) Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си“.

То си е казано толкова ясно – би ли писал Левски за „днешните ни управници“. Точно така, това е един от първите текстове, написани от Чергар. Под вадещия очи надслов, че на този сайт се публикуват само думи на автора.

Да, той се е постарал да звучи в духа на Апостола, включва много дословни цитати. Но не с идеята да излъже някого, че става дума за истински документ.

Апокрифна реалност

„Много дълго време изучавах неговото дело, имах почти всички издадени книги, навлязох дълбоко в начина му на мислене, поне според мен“, разказва Чергар. „Написах това писмо в момент, в който бях жертва на системата. Има неправди, ти ги виждаш, но няма на кого да кажеш. Дори да ги кажеш, няма да ти обърнат внимание или ще направят нещо проформа. Така се роди писмото, от един вътрешен порив.

Идеята никога не е била това да се взема за истина! Навсякъде ясно се вижда, че е художествена измислица. Не исках да фалшифицирам! А да карам хората да се замислят, да се борят срещу несправедливостите, които виждат…“

„Писмото“ продължава да шества победоносно онлайн, да се обсъжда, да се използва като аргумент. Бързо търсене показа, че през последната година във фейсбук то е препубликувано поне стотина пъти като автентично, с десетки хиляди харесвания. Има дори хилядна група с призив него да пуснем в урните, вместо бюлетина на поредните избори без избор. Тоест… то е изпълнило ролята си, или не? Къде минава границата между есеистиката и променената история, ако се е изгубил критерият?

Още ли мислите, че изкуственият интелект е, който ни лъже или манипулира… или е по-важен естественият, критичното мислене, проверката на фактите? Дори на източниците, които обаче също могат да подвеждат – немалко са медиите, публикували „писмото“.

Три синджира оптимисти и Тегликредит

„Но как ти, глупави човеко, очакваш животът ти да стане по-добър, като не полагаш и грам усилие да се бориш дори и с малките неправди в живота си, а чакаш някой да го свърши вместо теб?“, пише в друг от постовете си Чергар, този път от името на Паисий. „Няма кой да дойде и да ти осигури нормален живот, след като ти сам си избрал робството – да си роб на телевизора, на политиците, на банките, на рекламите, на държавните служители и институции.

„Постепенно ми стана любимо занимание да си избера известна личност и да напиша интервю с нея“, допълва блогърът. „Не с цел да измамя! Целта никога не е била такава, а да дам моите думи, моето виждане да бъде изказано през чужд авторитет. По отклика разбрах, че доста от хората виждат нещата по същия начин. В тях има голямо вътрешно недоволство и се чувстват облекчени, когато разберат, че и други приемат нещата по същия начин.“

Малцина от познатите му през тези години знаят, че именно инженерът е блогърът Чергар. Често приятели му препоръчват негови текстове като истински. „Чу ли този министър какво е казал, Умберто Еко какво интервю е дал?“.

България след българите

Няколко години по-късно инженерът работи в Гърция, откъдето публикува текстове като „Гърци се появиха на площад „Синтагма“ с плакат „Тихо, да не събудим българите“ или реч на гръцкия премиер, свързана със страната ни. И двете са препубликувани в редица български медии, цитирани са в новините. В един момент дори премиерът Бойко Борисов обявява, че ще потърси извинение от гръцкия премиер за неговите думи.

„Това показва къде ни е политиката и политическата класа. Те са на едно абсурдно, първосигнално ниво. Ние не само сме дали на тези хора да ни управляват, а и продължаваме да го правим година след година“, размишлява Чергар.

И като стана дума за бившия ни премиер, ето че стигаме до кулминацията.

Ходене на Бойко по мъките

16 февруари 2013 г., можете да се досетите къде се появява новината „ЕРП-тата излязоха с обща декларация: „Сами сте си виновни“. По това време тъкмо са вдигнали драстично цената на електроенергията, в „декларацията“ с доста солени изрази се казва, че енергийните дружества са невинни за това, а хората трябва да потърсят сметка от управниците си.

Е, на следващия ден писмото е препубликувано във водещите медии, а в центъра на София се събира протест срещу новите цени. Хората са ядосани, малко им трябва, за да започнат ексцесии. И тъкмо тогава, в горещата хладна февруарска вечер, от мегафона един от организаторите възмутен прочита писмото, написано от Чергар. Обстановката се взривява, протестиращите нападат полицията. Стига се до сбивания, кръв. Броени часове по-късно министър-председателят обявява, че подава оставката на правителството, няколко месеца преди края на мандата…

„Беше фрапиращо! Аз не съм очаквал такова нещо“, спомня си Чергар. „И си дадох сметка, че е много жалко да виждаш как едни хора толкова лесно и видимо манипулират други, защото мислят, че това в момента им носи някакво влияние, някаква полза, помага им да изпъкнат. Хората много лесно стават жертва на манипулации!“

Често питам гостите си дали думите някога ще изгубят силата си. И тази история май още веднъж дава отговор. Надали ChatGPT би могъл да улови духа на времето така, както е успял Чергар. Кой знае дали и алгоритъмът би могъл да предположи как един текст в добрия класически дух на сатирата, създаден, за да сподели емоция и да замисли, може да се превърне в средство, в оръжие за манипулация и пропаганда…

Има ли как да се научим да се пазим, да върнем критичното мислене? Особено във времена, когато и изкуственият интелект създава неразличими от човешките творби?

„Хората трябва да мислят, но те са поставени в съвсем различна среда, нещо, което им е непознато и ново“, смята Чергар. Така определено не успяваме да се справим, особено в бясното темпото на все по-новото ново. Това обаче далеч не значи да спрем да се опитваме…

Главна дирекция за борба с обществената просвета (ГДБОП)

„Много от вас знаят стотици чалга текстове и имена на актьори от безбройните сапунени сериали, а не знаят имената на съседите си, нито пък са прочели през нещастния си живот дори една истинска книга. О, неразумний юроде! (…) Светът няма нужда от слепи последователи, те единствено служат за постигане на робска участ.“

Дали тези думи са на Паисий, или на Чергар? Може би след всичко дотук ще познаете, но какво му остава на клетия археолог, попаднал на тях след някой и друг изтерзан от технологичния преход век?

Но дори по-важно според мен е другото – духът на себеизразяването, желанието да променяш средата, да не се боиш да се изправиш срещу несправедливостта, която за повърхностния поглед може да изглежда като битка срещу вятърни мелници.

Преди десетилетие Чергар спира да пише активно. От една страна вече са навлезли алгоритмите на социалните мрежи, които вместо нас да избират кое да четем и кое е важно. А според него и за да заглушават алтернативните, опозиционните гласове.

Популизъм, лобизъм и фашизъм

От друга, той пише ли, пише, текстовете му добиват култов статус, а като че ли… всичко си остава същото. Въртят се в политическото ни пространство едни и същи проблеми, едни и същи спорове, дори личности, докато все така встрани остават истинските проблеми на хората извън светлините на прожекторите.

„Реших, че съм написал всичко, което ме вълнуваше, видях какъв е откликът, какъв е резултатът. Видях, че всичко се повтаря. Че тези, които управляват, както и тези, които се борят за власт, могат да чакат с години да им дойде времето и го правят. И едните, и другите са упорити и безпардонни. И по какъвто и начин да разкриваш тяхното лице, не се притесняват особено. Защото не виждат кой може да им вземе властта. По тази причина реших, че ще е загуба на време да продължа. Уцелих времето, когато беше възможно и внесох някакъв смут в системата, поне според мен. Другото щеше да бъде просто на инат, давам си ясна сметка, а не обичам да си губя времето.“

Младите хора

Това нали не значи, че трябва да спрем да се надяваме? Че ще е възможно да се развием като нация дотолкова, че да изградим политически елит, от който да се гордеем?

Според Чергар топката е в краката на младите, те винаги са тези, които са нахъсани, мислят, че могат да променят нещо и понякога успяват. В момента, когато човек се сблъсква с много тежки ситуации, натрупа житейски опит, той уляга. Идва естественото време да дадеш път на тези, на които принадлежи бъдещето.

Дали да очакваме следващия Чергар от поколението Z, което май не се вълнува чак толкова от политика, колкото от TikTok?

Чергар казва, че по-скоро това зависи от семейството и дава пример с големия си син. Момчето му не било доволно от училищната управа и бащата, вдъхновен от разказ на Стивън Кинг, му дал идея да създаде анонимен училищен вестник, където да разкаже за всичко, което не е наред – с отношенията между учители и ученици, с хигиената, в стола. Синът му бил по-затворен, не се чувствал добре сред съучениците и решил да опита.

„Учителите бяха шокирани, порицаха го, че уронва престижа на училището. Казали му, че ще викат родители. Добре, нека да ме извикат… но не го направиха. Все пак обсъдихме със сина ми и решихме да променим вестника, да не е толкова краен. Неусетно синът ми придоби авторитет сред своите ученици, всичко се обърна и се получи точно както при Стивън Кинг. Опитаха се да го сплашат, той не се поддаде. Накрая директорката реши, че може да изкара пари с проект за училищен вестник и се получи, но… нямаше кой да пише. Познайте кого покани… Но моят син отказа“.

Фейсбук обществото ни води към Анархия

Когато започнала войната, Чергар попитал момчето си дали в реномираното училище, в което учи, имат някаква позиция за всичко, което се случва в света. „Защото живеете в доста преломен момент. „Не.“ Не говорите ли? По време на войната във Виетнам е имало много протести срещу нея. Не за едната или другата страна, за мир, той е най-доброто лекарство! „Какво можем да направим?“ Всичко можете! Показах му как да създаде несъществуваща организация, която да развива дейност. Изпратихме писма до световните лидери с призив за мир. Опитвам се да му покажа, че не е вярно, че не може да направи нищо. Ако младите имат желание, имат идея, имат нещо, в което вярват и искат да постигнат, винаги трябва да положат усилия.“

Истинският живот е извън социалните мрежи, казва Чергар. „Защото ние си мислим, че общуваме през тях, а те са по-скоро индоктринация за правилната гледна точка. Например, там няма никакъв дебат за образованието, нещо много важно особено предвид технологичното развитие. Този дебат може да се случи само в едни истински общности, създадени от хора, които се събират, говорят, обсъждат, правят предложения… Лично моето мнение е, че през социалните мрежи да променим света е илюзия. Просто ще затънем в един фалшив свят. И ще изтървем истинския.“

Има воля – няма резултати?

„В този сив пейзаж идеите на блогърите се мяркат като цветни миражи, но бързо потъват в информационните урагани на мрежата“, пише в предговора на книгата на моя гост.

Според мен пътят към осмислянето са историите, те са цветните миражи. Чергар сам предложи да разкаже своята, а ако и вие виждате край себе си силна дигитална история, ще се радвам да ми помогнете да я разкажа тук.

„Ние сме се оставили изцяло външни фактори да ни влияят, да ни оформят мисленето. Чакаме някой да ни каже какво е правилно и грешно. Не е толкова трудно да решиш кое е правилно. Всеки човек може да промени нещо!“, казва на изпроводяк знаменитият онлайн идалго. А не мен толкова ми се иска да е прав и да виждам все повече такива примери…

Ако разговорът ни с блогъра Чергар ви е заинтригувал, можете да видите продължението му в неделя на живо! Заедно с историка Александър Мошев, Чергар ще е гост на събитие, чийто домакин са Дигитални истории.

На 11 май (събота) от 17,30 ч идва време за срещата „Друга история“. Като част от Софийския фестивал на науката, в София Тех Парк ще поговорим за това как технологиите променят отношението ни към миналото. За повече информация и билети – тук.