Скоро България ще посрещне първата международна олимпиада по изкуствен интелект! Как така страната ни се оказва пионер в толкова важно начинание и какви възможности ни дава то?

„Олимпиадата е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с изкуствения интелект и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ“, казва днешният ни гост.

Елена Маринова е съосновател и дългогодишен президент на „Мусала Софт“, днес е член на консултативния съвет на ИТ компанията на 6-милиардната група KKCG. Лидер с огромен опит в бизнеса, тя е начело и на редица инициативи, свързани с въвеждането на иновации и образованието.

Елена е съосновател на първата международна олимпиада по изкуствен интелект, която от 9 до 15 август ще събере в Бургас талантливи младежи от поне 30 държави. (Още за IOAI – тук.) Включват се учени от водещи университети, които вече подготвят състезанията, а и ще представят своите най-нови разработки.

Как така именно в България се роди идеята за подобно състезание? Какви са възгледите на един дългогодишен лидер в IT сферата за бъдещето ѝ? Какви са най-големите промени, които според госта ни обещава развитието на изкуствения интелект и защо е толкова важен диалогът по тези теми?

– С какво те спечели идеята за международна олимпиада по изкуствен интелект?

– Синът ми се шегува, че сигурно съм човекът, създал най-много международни олимпиади. Не съм проверявала, но може и да е прав – имам вече три. През 2000 г., заедно с основаването на „Мусала Софт“, сложихме основите на CodeIT – днес най-старото частно състезание по програмиране. През 2017 г. с Краси Манев, Бисерка Йовчева и Алексей Христов създадохме eJOI – европейската младежка олимпиада по програмиране.

2024-а ще е първата година за Международната олимпиада по изкуствен интелект IOAI, която стартираме с фондация LERAI (от имената на инициаторите – Лора, Елена, Роси, Алекс и Ива). IOAI обаче има и две стратегически, даже бих казала визионерски, цели – то

е нашият принос едновременно за изграждането на елитна човешка експертиза за съвместно бъдеще с ИИ и за широк обществен диалог за възможностите, ограниченията и етичните въпроси, свързани с ИИ.

Екипът зад олимпиадата. Снимки: личен архив

– Идеята е изключително силна! Именно заради важния и закъсняващ диалог по тези теми го има и този сайт. Но как точно ще изглеждат състезанията?

– Имаме два сегмента, които отразяват двете ни големи цели – научна и популярна.

Научното състезание ще е изследователско и теоретично, създавайки бъдещи учени, иноватори, инженери. То се състои от две части: първо се публикуват задачи, по които всеки отбор работи отдалечено няколко седмици преди IOAI. Те не са решени, нямат точен и ясен отговор, а са вид изследване, в което целта е да се прецени кои от отборите са „стигнали най-далеч“, най-близо до оптималното. Всеки отбор получава еднакви ресурси, състезателите имат няколко седмици, за да оформят решението си. По време на самото състезание се дава допълнителна част към заданията – тя ги надгражда, разширява или конкретизира и има за цел да установи и гарантира, че състезателите могат да работят без външна намеса.

Практическият кръг по време на олимпиадата дава на отборите задачи, които са свързани с вече разработени ИИ приложения и имат за цел да покажат границите, до които е стигнала науката към момента, а за в бъдеще да даде възможност да се покаже еволюцията ѝ. Тук целта е да се получи много по-широко разбираем продукт – аудио, видео, изображения и т.н. Ще използваме именно практическия кръг за

повече публичност и разговори за достъпността, масовото приложение и моралните въпроси около ИИ.

Създаваме го по креативен, интересен начин, който да направи реверанс към България, а и към следващите домакини.

– Предвид целия шум по темата през последната година, как така сме първите, които са се досетили за международна олимпиада по изкуствен интелект?

– Като че ли просто ни се получава. България е първи домакин на Международната олимпиада по информатика IOI през 1989 г., Международната олимпиада по лингвистика IOL през 2003 г. и Европейската младежка олимпиада по информатика eJOI през 2017 г. Освен това присъстваме в първите международни олимпиади по математика през 1959 г., физика – 1967 г., химия – 1968 г., биология – 1989 г. С IOAI просто продължаваме традицията.

Как се роди идеята? Миналото лято Алекс Велинов, който е дългогодишен ръководител на отбора ни по лингвистика, каза нещо като: „Хора, какво ще кажете да направим олимпиада по ИИ?“. И я направихме…

CodeIT 2023 г.

– Алекс ми е гостувал с невероятната история на българските успехи в международните олимпиади по лингвистика, той е двигателят зад забележителни инициативи. Спомена, че идеята не е просто за състезание, а за платформа, която да популяризира и да отваря важни въпроси. Кое е най-важното според теб, за да можем да използваме възхода на ИИ, така че България да се превърне в реален център за този тип разработки?

– Наскоро участвах в мащабно изследване на Meta и Visegrad Insight’s за ИИ в нашия регион. Един от големите му изводи, е, че

имаме точкови добри примери за разработки и въвеждане на ИИ, но липсва екосистема.

Аз мисля, че бъдещето на „центровете“ е способността им да бъдат част от микро-, регионални и международни екосистеми, да се включват гъвкаво в тях, като се възползват максимално от наличните ресурси и ограничения и се допълват с обкръжаващата среда. За това са нужни образование – на първо място!, – държавна политика, предприемачи, микс от малки и големи компании и най-трудното – общество, което гледа уверено, трезво и с любопитство към бъдещето.

– Дано успеем с постигането на най-трудното! За съжаление, темата много често влиза в общественото пространство повърхностно и с клишета. И все пак, странно ми е, че въпреки огромния шум покрай направлението, не виждам повече обяви за работа, свързани с ИИ. Защо е така?

– Не съм чула за безработен ИИ специалист.

Има няколко тенденции. Цялостната глобална консервативност на бизнеса през последните години се отразява и на ИТ сектора. Създаде се прекалено високо очакване, че ще има огромно търсене на ИИ специалисти, но истината е, че

бизнесът не е готов за мащабни ИИ проекти веднага.

Това съвпада и с осъзнаването, че няма как от нищото да изникнат ИИ експерти и компаниите започнаха програми за изграждането им, това ще отнеме известно време. Паралелно ИИ прониква навсякъде и ще стане нещо като еквивалента на „компютърна грамотност – работа с текстообработващи програми“ отпреди 20-30 години. Тоест, процесът е мащабен, бурен, малко хаотичен, но с ясна траектория – ИИ ще го бъде.

EJOI 2017 г.

– Слушах гостуването ти в „Свръхчовекът“ на Георги Ненов, където още през 2018-а казваш, че бъдещето е на изкуствения интелект. Какво те изненада в развитието на технологията за тези години?

– Изненада ме колко остър беше пробивът –

след десетилетия усилия един масов интерфейс – ChatGPT, успя буквално за седмици да стигне до едва ли не всеки човек на планетата

с достъп до интернет. Прилича ми на разпространението на ковид, само че позитивно.

– В същото интервю казваш и че креативността ще бъде заместена последна, но дали изглежда така и днес? Аз си направих експеримент, включиха се 1800 души и хората на практика не различават генерираното съдържание от създаденото. В друг експеримент създадох изцяло генериран онлайн профил и от 85 000 души, които го видяха, никой не го отбеляза. Могат ли технологиите да си върнат преценката за истината?

– И двете са добри примери, които ни връщат към 1950 г. и теста на Тюринг – може ли машината да заблуди човек, че отсреща има човек. Прескачайки векове философски дискусии, нека допуснем, че мисленето е материално, че за да мислим, ние използваме телата, мозъците си и известно количество химични реакции. Ако мисленето е логически процес, базиран на факти, а интелигентността е знание, то тогава

днешните машини са определено по-знаещи от нас, дори „мислят независимо“ и със сигурност с по-малко грешки от нас.

Все повече технологиите няма да минават теста на Тюринг, защото са по-бързи и знаещи от човека, а не защото грешат.

Технологията обаче отива по-наред и ще добавя още един пример към твоите. Преди малко повече от година БМВ представиха своята “Neue Klasse” Dee (Digital Emotional Experience, „дигитална емоционална интелигентност“) – кола, която претендира да е не само „умна“, но и „емоционална“.

Въпросът е какво означава „умна“ и „емоционална“ – това е ли нещо различно от „знаеща“?

CodeIT 2023 г.

Ако емоциите могат да бъдат измервани и предсказани на базата на факти, то тогава те се свеждат до „знание“. Така например, ако „умният“ дом знае, че обитателите му релаксират на фона на джаз музика и пуска джаз, когато те са приближат до входната врата, или пък колата си сменя цвета в небесносиньо, когато „види“, че аксесоарите ви са в тази гама, това магия ли е, или алгоритъм и данни? А как ще реагира ИИ на спонтанни емоции, необясними и за самите нас?

През следващите години технологиите ще изместват границите на „магията“ днес, свеждайки все повече от нея до факти, модели, процеси.

Но пък и на принципа „колкото повече знам, толкова повече знам, че не знам“. Колкото повече разкриваме, толкова повече виждаме. Това ще ни разкрие нови възможности, повече „магия“, и ще прави живота ни по-удобен, по-лесен в рутината си, по-интересен. И, да отговоря на въпроса,

всичко това ще разкрива нови нива на креативност, за които дори не подозираме в момента.

– Точно така мисля и аз! И се опитвам да събирам подобни примери… Кое не бива никога да делегираме на алгоритмите?

– Всичко, за което не се чувстваме готови. В този ред на мисли, аз харесвам европейския подход за регулации на ИИ на база на потенциалния риск – колкото по-голям е рискът, толкова по-стегнати са регулациите.

– А кое от развитието на технологиите днес по никакъв начин не би предположила, когато започна кариерата си в тази област?

– Може би най-много ме учуди колко бързо и масово навлезнаха технологиите в образованието по време на ковид. Не заради технологиите, а заради хората и системата. Като цяло развитието им в момента изпреварва това на обществото. Тоест:

има повече технологии, отколкото сме готови масово да използваме.

– В какво ги подценяваме и в какво ги надценяваме?

– Понякога забравяме, че технологията е създадена от хора. Дори и тази, създадена от друга технология, пак е създадена от хора изначално, така че

ядрото е човекът с цялата своя креативност и всичките свои несъвършенства.

Както казва Радичков: „Човек е дълго изречение, написано с любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки“. Технологията, колкото и съвършена и лишена от „човешки грешки“ да е, носи човека в себе си.

– Има ли смисъл днес човек да започне с програмиране, или, както беше коментирал един мой читател, е като да купиш фабрика на 8 септември 1944 г.?

– Това е любимият ми пост-ChatGTP въпрос. Няма да изчезнат програмистите. Ще се промени профилът им. Преди половин век се е програмирало с единици и нули, после с много линии код, после визуално, “low code”, после/сега с помощта на изкуствен интелект.

Има еволюция, но нуждата от „преводач“ между хората и машините все още не е изчезнала.

Ако обаче си се научил да пишеш на определен език за програмиране и нямаш изградено мисленето, тогава може да отпаднеш от играта и тези „кодери“ ще изчезнат, защото машината ще може да ги замести в огромна степен. За всички мислещи професионалисти ще има нови възможности.

– На какво според теб се дължи това, че обявите за работа в сектора намаляват? Дали вече е изкуственият интелект?

– Не е той. Тепърва ще виждаме осезаем ефект от него и пренареждане на картата в зависимост от нивото на използване на ИИ. Някои бизнеси ще се изстрелят напред, други ще загинат, но като цяло индустрията ще върви нагоре.

Комисия за наградата „Джон Атанасов“, връчвана от президента, 2021 г.

– С какво се отличават българските софтуерни специалисти? Има ли черта, умение, технология, с които сме водещи или се открояваме?

– Като цяло българите сме непокорни, изобретателни,

винаги знаем „един друг начин“ да разкажем виц или да свършим работа.

Това важи и за софтуерните специалисти – откъм негативната страна по-трудно се вписват в строга дисциплина както например немците, но пък изразяват мнение и търсят решения много повече от голяма част от азиатските култури да речем. И, с риск PISA-ултрасите да ме разпънат, имаме добри традиции в математиката – не навсякъде, но във водещите математически гимназии в страната, а това е базата, върху която може да се изгради почти всякаква инженерна специалност.

Създаването на нови технологични училища като ИТ Гимназията в Бургас е дългосрочна инвестиция, която съвсем скоро ще започне да дава резултат – първият випуск завърши през 2023 г. Имиграцията на софтуерни инженери от трети страни също има позитивен ефект в посока вписване в различни култури, надграждайки вече десетилетния експортен опит на българския ИТ бранш.

– Има ли рецепта за това у нас да има повече продуктови компании?

– Продуктовите и предоставящи услуги компании са различни бизнеси, не са по-добри или по-лоши едните или другите. На много високо ниво – продуктовите компании са с профил по-висок риск / по-висока възвращаемост, а тези, предоставящи услуги – обратното, с всичко, следващо оттук.

За България е добре да има диверсификация.

– Кои са технологиите, които нямаш търпение да се появят?

– Спасяващите живот. Всичко друго са приятни глезотии.

– С какво ще се занимава последният програмист?

– С ребрандинг. Ще сложи ново име на новата си професия.

– За какво мечтаеш?

– За нормалните човешки неща – здраве и щастие за мен и близките ми. Иначе

мечтая, планирам и действам да оставя след себе си добро, което да се развива и след мен.

IOAI е част от това добро.