„Искам да чета нещо, написано от хора!“

ное. 14, 2023 | Срещи

„Искам да чета нещо, написано от хора!“

14 ноември 2023 | Срещи

За книги и фронтенд програмиране, за писането – на думи и компютърен код, ще си говорим с Александър Кондов. Ще минем покрай философията и изкуствения интелект.

Програмирането е изкуство, а не инженерна работа! – гласи веруюто на днешния ни гост.

Защо ли смята така?

Седнали сме тримата – с него и ChatGPT, в една дигитална кръчма, за да побъбрим на чаша дигитален чай за ония големи теми, които вълнуват всички ни…


 

– Животът днес е дигитална кръчма!

Но ти го знаеш по-добре, след малко ще стане ясно защо. Работиш като фронтенд програмист, с това си изкарвам хляба и аз. Имам две книги, ти също. Пишеш за „Тао на React“, как събра философията и програмирането?

– Още първата зима на пандемиятата бях бърнаутнал много жестоко. Не бях привикнал на работа от вкъщи, безкрайни часове, няма какво друго да се прави. И си бях казал, че ми трябва разнообразие, промяна, да сменя технологиите.

Помислих си: „Обаче работя с React, кажи-речи откакто е излязъл, искам някъде да запиша всички принципи, които следвам, може да са ми полезни, ако се върна“. Седнах, написах една много дълга статия в блога си с работно заглавие от типа „Най-добри практики“.

Обаче в същия момент се бях заровил да чета „Дао Дъ Дзин“. В този период бях прехвърлил цялата лесно смилаема философска литература, която можеше да им попадне. Казах си: „Тао на React ще е!“. Аз съм много слаб в промотирането на нещата, които правя, това е една от малкото статии, които реших да споделя в Reddit.

Пускам го, лягам си, а на сутринта имам 250 известия,

много хора ми пишат: „Това е адски полезно, много ми помогна! Толкова съм се чудил за тия неща“. Всички принципи, които заложих, бяха базирани на мой опит, не как как се действа по принцип, ами, ако си в тази ситуация, направи това, защото другото ще ти създаде такива проблеми в бъдеще.

Много хора казаха, че им е полезно. Споделиха статията в един нюзлетър и на шега бяха написали: „Може да сложиш цена от 10 долара и да го продаваш като книга“. И аз се замислих… защо да не взема да го направя?

 

 

– И го направи? За моята първа книга трябваше да минат 33 години, че да ми падне една достойна история на главата…

– Разписах я, подобрих примерите, добавих неща, които бях пропуснал в статията. Кажи-речи удвоих съдържанието, сложих цена и я пуснах.

В началото беше толкова нескопосано… не бях писал нищо по-дълго от блогпост и в един момент вече не издържах. Нужни са адски много редакции, всеки пасаж ти се струва написан зле, след като преспиш една вечер…

В един момент осъзнах, че тази книга никога няма да бъде завършена, ако продължавам по този начин. И си казах – ще я пусна. С 50% отстъпка, с правописните грешки, нередактирана, но есенцията е там. А ако някой си я купи, ще продължа да я подобрявам.

Оказа се, че на доста хора им свърши работа, имаха нужда да почерпят такъв опит. Като изгледаш един курс, научаваш как да работиш с малките парченца от легото, но за да построиш корабче, ти трябват и някакви принципи, които да следваш. След това на същия принцип направих и втората книга – за Node.js. Едната е 150, другата – 180 страници. И двете са колекции от опит, събрани правила.

Просто това беше нещото, от което аз бих имал нужда, когато започвах. Една празна зона – когато започваш да програмираш, има адски много съдържание, но след първоначалната крачка, като искаш да минеш към по-сложни приложения, да боравиш по-фино с тези инструменти, просто започваш да се учиш от проба и грешка.

 

 

– Според теб днес достатъчно осмислено ли създаваме софтуер? Използваме уж правилата от „чичо-ни-бобово“ време, но оттогава писането на програми като че ли е съвсем различно…

– Трябва да дам любимия отговор на всеки опитен програмист: „Зависи“.

Има много хубави принципи в някои от старите книги, но прилагането им е доста различно в днешно време и заради начина, по който индустрията се движи.

Днес скоростта има още по-голямо значение при писането на софтуер и това променя нещата.

Ако преди е можело да разпишеш една диаграма за архитектура и 6 месеца да работиш само по нея, днес си в стартъп, който след 6 месеца я съществува, я не. Променяте, махате, добавяте идеи и не можеш да разчиташ, че ще имаш дълготраен план.

Има причина принципите да са измислени по този начин, само че вече трябва да се прилагат в посока, която да пасва на днешните ни нужди.

Софтуерът е млад като индустрия, но има осмислени принципи и според мен трябва да се развива с еволюция,

а не революция. Няма нужда през няколко години да забравяме всичко, което е било и да започваме отначало. Икономическите ефекти, които тласкат индустрията, са доста различни, но както се е писал софтуер преди години, така може да се прави и днес.

 

 

– В каква посока трябва да върви тази еволюция?

– Трябва да си говорим повече за принципите, те да се преосмислят.

Имам една много конкретна идея. В моята работа за 10 години най-важният принцип, който съм се научил, е да се отделя бизнес логиката от останалите части на приложението. От една страна това ни дава скорост, модулярност и ни помага да се справяме с промените.

За мен са важни принципите, технологията се мени.

 

– Какво мислиш за навлизането на ИИ? Ще ни помогне ли в тази посока?

– Мисля, че ще вдигне нивото на абстракция. Не смятам, че ще останем без работа бързо.

Ако го погледнем исторически, вече не ползваме перфокарти, не пишем инструкции за процесора, имаме езици за програмиране на високо ниво. Вече не се налага да имаш собствен сървър, да пишеш конфигурационни файлове. Мисля, че и писането на код върви в тази посока.

Това, което забелязвам, е, че, ползвайки тези технологии,

лека-полека се превръщам в диригент, а не в музикант.

Налага ми се да помня по-малко ноти, а ми е важно да имам слух за това кое звучи добре, кой код ми върши работа в момента.

Всеки алгоритъм, всяка задача, която искам да направя, ИИ я прави много по-бързо, отколкото бих могъл. Наскоро работех по нещо супер специфично, което би ми отнело дни, а той се справи за секунди. Но се наложи няколко пъти да го насоча какво е нужно, ако нямах окото или вкуса, нямаше да се получи.

Аз си представям, че просто нивото на абстракция ще се вдигне. Не мисля, че знанията ще бъдат излишни – как работят алгоритмите например.

Само че не знам дали след 10 години нивото на абстракция няма да е такова, че просто да опишем какво ни трябва и толкова.

Хубавата страна е, че винаги ще има нещо, което да творя!

Нека си кажа шегата, която повтарям напоследък: Гипсокартонът винаги е опция, творим с ръцете си и в двата случая. Едната работа, може би, е малко по-мръсна от другата, но…

 

– И аз имам подобна шега. Че на 30+ години вече веднъж си смених професията, на 40+ ще е по-трудно да се уча да лепя плочки, изисква и ловкост, която нямам. Но наистина по всичко личи, че в нашия бранш по-малко хора ще могат да правят повече…

– Не ми е спокойно, наистина. Съзнавам, че трябва да съм в крак с тези неща и в един момент може би ще се наложи да направя някаква промяна в професията си. Поне засега изглежда, че има промяна в индустрията, но не е рязка. Виждам екипи от петима, двама напускат и не наемат други, защото се справят.

Откакто работя това, последните 10 години, всички казваха: „Да, ИИ ще прави глупавите неща“. А сега изведнъж ние чистим данни, а той рисува картини.

Който и да прогнозираше тогава, нямаше да каже нещо такова. Щеше да предположи, че ИИ първо ще кара камионите, а

какво се оказа? Че камионите още ги караме ние, а поезията и изкуствата са решен проблем.

 

 

– Каза, че работата на програмиста е да твори, но повечето колеги не биха се съгласили. Те се възприемат за инженери, хора, които правят нещо стандартизирано.

– И пак… зависи. Няма една истина, която да кажеш за програмирането и да не се появи някой, за да ти отговори: „Обаче, ако стане такъв случай, твоето решение няма да работи“.

Може би финалният продукт, който трябва да направиш – едни инструкции на процесора, които той да изпълни, това е инженерна работа.

Но пътят, който минаваш дотам, е креативна работа. Има много аналогии с писането.

Но и в други посоки. Не съм химик, но една химическа формула или дава финалния продукт, или не. Докато в програмирането имаме колкото хора, толкова и мнения. Едно и също нещо при различни обстоятелства, различни нужди и технологии може да бъде изразено по много различен начин. Така често начинът, по който работим, не е толкова близък до научния модел, колкото до този на един писател. Започваш, пишеш една груба чернова, просто искаш да се получи някак си, не гониш скорост, комплексност, просто искаш да сработи. После започваш да променяш, да подобряваш.

Много ми е смешно, когато програмистите започнат да обясняват как това е суперлогична, инженерна, а не креативна професия. А ако вземеш трима човека и им кажеш да се разберат кой код е по-чист, няма да стигнат до обективна оценка, защото всеки си разработва вкус, стига до някакви принципи и разбирания за това какво е чист код, как би трябвало да се нарича една променлива.

Колкото хора, толкова мнения. За мен това е креативната част!

 

Александър Кондов

 

– За мен пък е много естествено да редувам писането на код и на текстове. Достатъчно са различни и винаги другото занимание „върви“ на фон. В моя случай обаче по-скоро защото са различни – докато при писането отпускам творенето, при коденето се опитвам да влизам в рамки, в правила.

– И при писането имаш правила в езика, просто ги следваш интуитивно. Говоримият език, както и програмният, също има граматика и ние се придържаме към нея, за да можем да се изразяваме.

 

– Логиката в тази посока също е свързана с абстракцията, за която стана дума. Наистина, при днешните езици за програмиране почти на английски казваш на машината какво да прави.

– Още повече с навлизането на изкуствения интелект. Английският се оказа най-мощният език за програмиране.

 

– Има красиви, гениални книги. Може ли да има красив, гениален код?

– Според мен зависи от окото на четеца. Аз съм виждал няколко реда код в кариерата си, не знам дали мога да го нарека красив, но в тях мога да оценя майсторството на човека, който ги е писал. Като го виждаш,

оценяваш, че някой наистина е вложил много мисъл и старание. Щях да кажа и „страдание“, и то не се изключва.

Интересно е, че като чуя „красив код“ не правя аналогия с това да работи бързо. Когато гоним някакви показатели, най-често сме склонни да пожертваме всичко, да пишем само с цел нещо да работи. По-скоро разбирам като „красив код“ да оценя труда на човека. Да си го подреди, да напише коментар, където сметне, че е нужно, да е използвал разбираеми имена, така че да приближи четенето на кода до нормалния начин, по който мозъкът възприема едно изречение.

 

Александър Кондов

 

– Та седнали сме ние в дигиталната кръчма… А така се казва и едно твое начинание, как стигна до него?

– Аз не съм екстроверт, социалните контакти повече ме изтощават. Само че от време на време се случва, било то някоя късна вечер с добър приятел или просто с интересен човек, да сме се заговорили, да подхванем някаква тема,

нещо, за което най-вероятно няма да стигнем до отговор – било то за Вселената, за изкуствения интелект.

Нещо, в което има много голямо поле да се движиш, отговорът не е бял или черен. Доставя ми много голямо удоволствие да си комуникирам с хора по този начин.

Забавен факт е, че аз не пия, абсолютен въздържател съм от 10 години. Много приятели се шегуват, че направих точно проект, което е свързан с кръчма и вътре за награди се дават бирички.

 

– И как работи?

– Приложението е супер простичко. Всички получават един и същи въпрос с идеята да ги замисли, да погледнат в мислите си и да изкарат нещо интересно, което да споделят с другите. Псевдоанонимно е, човек може да си избере прякор. Условието е, че след няколко дни, когато въпросът приключи, това, което си написал, изчезва за останалите.

Тук идва втората страна на кръчмата. Смятам, че

писането е незаменим начин да поддържиш добра ментална кондиция.

Както тренировките са за тялото, така за мен писането е за мисленето. Има една мисъл, не мога да открия на кого е, но много ми харесва: „Ако мислиш, но не пишеш, значи само си мислиш, че мислиш“.

Исках да създам място, където хората да са провокирани да пишат, за да могат да се задълбаят в мислите си, да видят какво в действителност се корени там! Когато започна да пиша, често забелязвам, че някаква абстрактна мисъл, която се е зародила в главата ми, не е точно това, което си представям. И си мисля, че този процес би бил много полезен и на други.

Разбира се, съществува и чисто егоистичната страна – много ми е интересно какво хората имат да кажат по някакви важни за мен теми и исках да имам повод да ги попитам.

 

 

– Дигитално наздраве! Колко хора гостуваха до момента във виртуалната пивница?

– Идеята с кръчмата дойде, защото много често в късните часове хората започват на по чашка да нищят политиката, въпросите на Вселената, на живота. Исках да създам такова място, което да работи целодневно. На всеки няколко дни да получиш някакъв въпрос, да се замислиш, като лимитът е между 10 и 100 думи. Отговаряш, но можеш да видиш какво са писали другите, чак след като го публикуваш. Радваш се на писанията им няколко дни, след което въпросът се променя.

Няколкостотин души се записаха, от тях около половината отговориха на поне един въпрос. Все пак го смятам за някаква победа, немалко хора се престрашиха да излеят мислите си.

Исках да създам място, където гостите са предразположени да говорят по теми извън битовото. Да споделят мислите си по по-абстрактни въпроси. Да, има безброй форуми, една камара места, където да влезеш и да си излееш мислите.

Но това, което исках, беше да подтикна хората да участват. 90% от онези, които влизат във форуми, Редит или други платформи, само четат. Пасивно лайкват нещо, но не се включват в самия процес.

 

– Подобни въпроси винаги може да зададеш на ChatGPT и е много вероятно да не е възможно да се различи дали наистина си го писал ти.

– Факт.

 

– Това не е ли малко потискащо за пишещия човек?

– Няма да си кривя душата. Да, наистина. Като чета някоя книга,

на мен ми харесва да знам, че написаното е породено от смисъл, от някаква емоция, преживяване, че някой се е потил и е мислил всяка дума

от този текст. Редактирал го е хиляда пъти, чудил се е дали тук му е мястото, създавал е сюжетни линии, мислил е какво точно иска да каже.

Стивън Кинг казва, че писането е най примитивната форма на телепатия. Някак си, като четеш, влизаш в главата на автора. Виждаш начина му на мислене, начина, по който се изразява. С ChatGPT понякога чета нещо и се чудя това наистина писал ли го е някой, мислил ли го е? Или просто има вкус за това какво се иска да каже.

Това е може би единствената сфера, в която не съм фен на този главоломен прогрес.

Искам да чета нещо, написано от хора!

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This