След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.
Наказателен вот
– Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем правителствени! – извика бай Ганьо и удари силно по масата.
– А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели?*
* Цитатите са от „Бай Ганьо прави избори“ на Алеко Константинов
Може би знаете, обичам да си правя експерименти с технологиите и техните приложения, за да проверявам колко напред са стигнали в развитието си и как бихме могли да ги използваме по-пълноценно. Преди време си генерирах инфлуенсър, който в продължение на месец достигна до 85 000 души, без никой да забележи, че нещо не е наред.
Е, политиката не е по-маловажна сфера, също тясно свързана и с начина, по който се информираме днес за слудващото се около нас. И в нея постепенно изкуственият интелект отправя много сериозни предизвикателства, поставя ключови въпроси, за които е ставало дума.
Опитаме ли се да съберем двете, е доста по-трудно да се направи подобен експеримент. А и няма нужда, след като по света инфлуенсърите вече събират огромни резултати на избори, а дори в нашата страна всички поредни избори ни изненадват с екзотични кандидати, които дори изкуственият интелект не бил могъл да измисли… или не? Може би пък той ще роди интересни идеи и теми за размисъл?
Еха, доста логично звучи! Нататък алгоритъмът продължава да каканиже… досущ влязъл в ролята си на политически пиар. Ще се грижим за икономическото развитие, създаването на работни места, ще преборим корупцията… Мед му капе от графичния процесор.
Маски и маскари
– Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал – осмели се да възрази Бочоолу.
– Кой ти каза, че съм либерал! – попита строго бай Ганьо.
– Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли – ти сам каза, – че даже на Иречека си се хвалил, че си либерал? – възразяваше Бочоолу.
– Ей че си прост! – отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. – Че какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз един Иречек ако не метна, кого ще метна?
Колко ли сме ги слушали тези клишета, дали пък проблемът не е в тях? Дали цялото политическо говорене не се е превърнало в свръхизтъркано вербално клише, което е още по-неадекватно на фона на комуникацията онлайн?
Някъде в суматохата всички започнаха да говорят за едно и също, с едни и същи шаблони – и леви, и десни… доколкото изобщо се различават по нещо. А в същото време какво се случва с дългоочакваната съдебна реформа? Кога някой ще посмее да реформира системата на здравеопазването? Ами данъчната система?
Добре, разбирам. Ставаме все по-политкоректни. Правя този експеримент с най-новия модел на ChatGPT – o1. Според слуховете той трябваше да се нарича Strawberry, а по-рано Q*. Именно заради него се заговори, че е постигнат пробив, че алгоритъмът демострира много повече здрав разум, по-малка склонност към халюцинации.
Целия разговор можете да прочетете тук.
Преди това обаче зададох същите въпроси и на неговия предшественик – ChatGPT 4o. И той беше доста по-конкретен, отвърна ми, че име резон новата партия, с която ще се опитам да вляза в парламента, да е с лево-центристки уклон, което било по-песпективно за общество като нашето. Е, на мен отговорът ми хареса, защото е по-близък до моите виждания, но…
Полети в политиката
Сега да ви кажа как се избира бюро за изборите. Това става по жребий. Председателят на съда го тегли. Тъй се казва „по жребий“, ама аз мога да ти избера, когото искам. И твърде лесно: ако пуснеш билетчетата в чаша, да могат отвън да се виждат, трябва да драснеш с мастило по една чертичка на пълните билетчета; ако ли пък са в кутия, трябва да вземеш по-дълбока кутия, да не се виждат отстрана билетчетата и ще наредиш пълните от една страна, празните – от друга. След туй остава ти само да пошушнеш на председателя, че „работата му е спукана“ и затова „да си отваря очите“… Извикат: Иван, Стоян, Първан! Трябва ли ти Първан? – земи пълно билетче. Не ти ли трябва Първан – земи празно билетче. Сиреч, председателят тегли жребия…
Дали пък именно затова не ни поведоха технологиите в ерата на социалните мрежи към унификацията, към размиването на стандартите? Към популизъм, но от изцяло нов тип, в който и едните и другите обещават същите голословни клишета и общи фрази?
Готови сме! Все си мислех, че от постоянно роящите се и обединяващи (или просто съществуващи) български партии не са останали неизползвани абревиатури и кухи фрази за слоган, тук алгоритъмът ме впечатли. Вярно, измисли си някои имена, които дори вече съществуват, но пък… Харесва ми още първата идея, Народно единство.
НЕ!
Избори и с бири
След няколко дена Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата телеграма: „София. Министър-президенту. Изборите се извършиха при абсолютна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните кандидати се провалиха позорно. Щом се появиха избирателите с музика начело, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество. Ганьо Балкански
Изкушавам се да го попитам с кого да се коалираме, ако влезем в парламента, но той отново избира коректността и ми обяснява, че в зависимост от светогледа и политическия спектър, мога да си избера между водещите в момента български партии. Тези, които все по-трудно събират 6-цифрено число гласове.
Впечатлен съм обаче, че алгоритъмът бързо сткруктурира и на практика без халюцинации изброява всички онези партии, които най-често влизат в Парламента при предишните избори.
Добре, де, хайде да пробваме да поразширим програмата. Да видим, няма ли пък GPT да измисли и някакви по-комплексни, оригинални мерки, с които да привлека избирателя? Интернет за всички, свобода на изкуствения интелект?
Доста добре се справя, какво ще кажете? Пак все неща, за които все уж слушаме.
Решавам за малко да разширя експеримента. Набързо намирам най-актуалните политически програми, публикувани на официалните страници на две от партиите, които най-често са в челните места при последните парламентарни избори у нас.
Наслуки избирам кратки части от посланията им. Може да не се зачитате в детайлите…
Ако не беше различният шрифт, общите приказки спокойно биха могли да са генерирани от алгоритъма. И да звучат еднакво, без шанс да познаете кое кой го обещава.
Даже по-скоро бих казал, че ChatGPT навлезе в повече конкретика за това какво точно ще предлои новата ни партия НЕ на избирателя в сравнение с конкурентите.
Тогава обаче…
А няма ли как технологите да помогнат в този процес? Как да върнем младите (и не само), как да ги накараме да станат част от процеса?
Пак получавам доста общи приказки, но и смислени идеи:
После решава да опитам да науча как да използвам технологиите, за да очерня съперника си… Консултантът ми първо отказва да отговори, но след като му обяснявам, че е за да се защитя от такива, става доста подробен и изчерпателен.
Съединението прави силата?!
„А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.“
Ще ви спестя размислите на „колегата“ за това как да привлечем интереса на младите, и той е достоен за същата стилистика. И тъй като наистина всички сме потопени в морето от информация, този път и аз ще се опитам да съм кратък. Да си дойдем на думата…
В морето от думи много от най-важните слова губят значението си. Може би си спомняте, едно време имаше предизборни дебати, сядахме, за да чуем по какво се отричават кандидатите, по какво – партиите. Какво предлагат, какви са идеите, що за личности седят зад тях…
Докато все повече просто си гласуваме по инерция или срещу някого. Все повече се раздробяваме в избора си, далеч не само българско явление.
Докато все по-яростно се караме за поредното злободневно явление, за поредното дребнотемие.
Прав е. А и на кого ли му пука всъщност?
Да, ще се наложи да почакаме идването на истинска Роботническа партия, дотогава ще трябва демокрацията по един или друг начин да се адаптира към новия свят, в който живеем. Към предизвикателствата на онлайн монополите и изкуствения интелект.
Към новия начин, по който общуваме. По който осмисляме света, по който гласуваме… Или пък се решаваме да влезем в политиката. Която междувременно става все по-неблагодарна сфера за изява.
Дали един ден ще гласуваме за Изкуствен интелект… не се знае, нито колко далеч е този ден. И все пак, както в българсата политика, така и за технологиите мнението ви е важно!
Вече се включиха повече от 700 души, а смятам, че наистина е важно да нарисуваме картината на българското обществено мнение към най-нашумялата и предизвикателна тема на днешния ден.
Докато се чудите за кого да (не) гласувате, гласувайте с мнението си за напредъка на технологиите тук.