Понякога животът в мрежата ражда казуси, които не биха ни хрумнали, колкото и да отпускаме въображението си. Представете си, почти като в роман на Кафка, изведнъж започват да ви се появяват реклами на китайски магазини… за да ви предлагат нещо, което, много добре знаете, вие сте създали.

Какво бихте направили в такава ситуация?

Не Грегор Замза се казва нашият днешен герой, а Атанас Михалчев. Фотограф, художник, преподавател, от 3 десетилетия той живее в Канада и развива своето изкуство. Освен картините си – в пъстра палитра от стилове, той продава онлайн и малки, добре измислени и стимулиращи въображението и ловкостта детски комплекти за оригами. Които изведнъж… се оказва, че не са негови.

Наистина ли намерихме достатъчно добри механизми за защита на авторското право онлайн? Ще успее ли днешният ни герой да си върне откраднатото? Ще възтържествува ли справедливостта?

На илюстрациите са комбинациите между оригинала и копието. Лесно ще ги различите по марката „Hartia toys“… но не и по съдържанието

Само за малко

„Аз съм свободен и затова се чувствам изгубен“, пише Кафка в произведение, което не е „Метаморфозата“. Нещо подобно е животът в мрежата. Тя се роди, за да ни даде свободата да общуваме, да се изразяваме, да получим в шепите си цялото море от информация на препълнената ни с история и хора планета. Докато в същото време ни накара да се чувстваме изгубени, а свободата постепенно се превърна повече в декларация, отколкото в право.

Ето, например авторските права – една тема, която, уви, по нашите ширини така и не успя да намери достатъчно добрата си дефиниция така, че писатели, преводачи, фотографи, художници, музиканти и всички други творци не само да бъдат адекватно овъзмездявани за труда си, но и да са спокойни, че всеки, който използва без разрешение произведенията им, ще си получи заслуженото.

Да, в някои части на света много често е различно, но… той е все по-голямо село и правилата все по-трудно се намират. Да не говорим за контекста на идващия изкуствен интелект и неочакваните етични казуси, които дебнат зад ълъга, за да ни ударят с пълна сила.

Този див, див запад

Атанас Михалчев завършва анимационна режисура в Прага. Когато идват промените, решава да потърси късмета си зад граница – няколко години живее във Франция, после със съпругата и двете му дъщери намират бъдещето си в Канада. Избират френскоезичната част, защото се справят по-добре на този език и от 1993 г. са намерили в Монреал мястото, където се чувстват добре. Дори когато температурите паднат до -15 С, както ми показва, докато си говорим, артистът.

В началото Атанас работи като преподавател по графичен дизайн, после започва да показва тайните на фотографията на студентите в Монреалския университет. От 2015-а е, както казва, „щастлив пенсионер, който се занимава само с изкуство, а не мисли за бизнес и за пари“.

Ех, това определено звучи като идилия, пожелавам го на всеки, който чете този текст!

Но след като започнахме с Кафка, ясно е, скоро идилията ще се промени. Накъде ли?

Хартиите не горят

Повтарям се, но като щастлив пенсионер (да, у нас звучи странно) Атанас открива нова форма на изкуство, която го привлича. Той често идва в България и организаторите на ежегодния хартиен фестивал в София му показват, че в тази посока се крият много творчески възможности.

„Хартията днес се разглежда като материал, който е ефективен за всичко – монументално изкуство, скулптури, различни инсталации. Започнах да хвърлям повече сили там и открих колко интересна посока са хартиените играчки“, казва художникът.

И ако всички знаем какво е оригами – фигури, които се създават със сгъване, то в случая по-точно става дума за киригами – „кири“ значи изрязване, именно така се създават плодовете.

Всъщност интересът на Атанас към темата се заражда още преди 40 години, по време на следването му дават задачата да разработи хартиена играчка, представяща професия, и той създава пожарникари за изрязване и залепяне. После те се превръщат и в поредица, която е готова да бъде отпечатана и да се появи по българските книжарници, заедно с тропически и полярни животни, но така и не се случва заради липсата на хартия.

Историята продължава в Канада. „Представих хартиените фигурки и колегите вкупом почнаха да ме убеждават, че трябва да ги продавам. Така, през 2003 се роди фирмата ми Jouets Hartiatoys.
Пожарникарите облякоха нови канадски униформи, към наборите се прибави нова колекция – Ферма. Сега предлагаме общо 20 колекции“.

Изрежи и залепи

Така му хрумва идеята да разработва киригами комплекти за деца. Хем ще е полезно на хлапетата да стават от време на време от компютрите, хем ще претворяват нещо, което им е интересно… Така се ражда поредица от цветни комплекти на различни теми, един от най-успешните е свързан с плодове и зеленчуци – децата сглобяват хартиени дини, моркови, круши…

Атанас показва проектите си на Панаира на играчките в Ню Йорк, едно от най-големите световни събития в тази област. И среща сериозен интерес! Подписва договор с компания на име „Борнелюнд“, кръстена така от шведския си създател, която е собственик на 64 магазина за играчки. Тя поема задължението да разпространява киримите на българския художник.

„През последните няколко години родителите започнаха да си дават сметка, че компютърните игри имат невротизиращо влияние и започнаха отново да търсят позабравените ръчни занимания“, казва Атанас. „За да сглобиш хартиените фигурки, се изисква сръчност при изрязването, триизмерно мислене и търпение при залепването. Нашите продукти не са играчки с буквалния смисъл, а семейно занимание – родителите могат да помогнат с изрязването, а по-малките деца – да залепват. Всъщност това е философията на нашия продукт – да съберат забързаните съвременни родители и децата им за няколко незабравими мига“.

Заимстване

Щастлив пенсионер, както вече на два пъти стана ясно, той се захваща за работа и бързо произвежда пилотните 1000 комплекта. През следващите години оригамитата се появяват в магазините, голяма част от тях намират своите бъдещи „сглобители“, други се налага да почакат…

„Имам лека забрана вкъщи, казват ми да престана да развивам това нещо, защото съм напълнил гаража с кутии“, усмихва се художникът. Комплектите се появяват на повече сайтове, самият им създател ги предлага на коледни панаира, по събития, среща се с деца, които ще им се зарадват.

Оригамитата намират своите почитатели и се продават успешно, докато… изведнъж, както си работи на компютъра и търси в кои магазини онлайн се предлагат комплектите, Атанас вижда в AliExpress точно 9 от неговите неговите колекции, сред тях и „хартиени плодове“, при това на изумително ниска цена. Но… както са неговите, така съвсем леко са променени, преработени по доста странен начин.

„Гледам… Боже господи, кво е това? Тези хора не си поплюват въобще.“ Оригамитата са на практика същите, но някой се е постарал да изглеждат малко различно.

„Те са преснимали моята снимка на сглобените продукти, преначертали, изрязали и въпреки това цялата композиция е същата, едно към едно. Самите форми са сканирани и прерисувани, личи си много ясно. Има тук-таме различни черти и стрелки, някой е положил усилия, но това не променя факта, че е откраднал основната идея.“

Хер Замза, тук ли сте още?

За един пукнат долар

Добрите идеи летят във въздуха. Ама нали уж в модерните времена (поне дореди ChatGPT), уважаваме автора? Впрочем, в AliExpress такъв не е посочен за оригами комплектите.

И така, както се прави в подобна ситуация? „Не знам дали си струва да се подеме някаква инициатива, защото е безкрайна врътня. За да тръгне съдебно дело, след като проучих, се оказа, че са нужни 20 000 долара, а няма никаква гаранция, че ще спечеля“, продължава Атанас.

По Джон Гришам май не беше това идеята на американската съдебна система? Доколкото си спомням, той също съди OpenAI за това, че използват без разрешение произведенията му, за да обучават следващите си модели изкуствен интелект…

Композицията в китайския вариант на оригамито е абсолютно идентична. Атанас си поръчва един комплект и се впечатлява, качеството и на хартията, и на печата е добро. Само че струва… един долар. Той, каквото и да прави, няма как да произведе комплект, който да струва по-малко от 10. И още нещо – използва промоция и доставката е безплатна, нещо невъзможно за западен магазин при подобна малка сума.

Още една интересна тема за размисъл на фона на търговските войни и днешните глобални икономически спорове между световните сили.

Живот назаем

„Дори да спечелиш, те могат нищо да не платят, защото ще кажат – нямаме пари. Все пак, трябва да си дадем сметка, че в Китай някои хора живеят с 2 долара на ден“, казва Атанас.

Постепенно той свиква с идеята, че произведенията му са откраднати. В електронния магазин има възможност да подадеш сигнал, че нещо с предлаган продукт не е наред и той го е направил. До момента няма отговор.

И още нещо. Казва си, че след като го копират, значи е добър в работата си. „Постепенно се почувствах много поласкан, не го крия!“

Макар от Канада да е свикнал, че правилата за авторството трябва да се спазват. „Да, на всяка снимчица се пише авторът, плаща му се… Просто другото го нямат в главата си! Аз съм ги питал какво ще стане, ако ме спре полицай и му пъхна в джобчето 20 долара? „Абе, няма такова нещо!“ Как да няма? „Ще те арестува моментално и ще те затвори за подкуп на държавен служител“.

Великите умове

Днешният ден изглежда немислим в критериите на миналия. А бъдещето е ефимерна измислица, казвам ви го като човек, който вече 4 години събира Дигитални истории, опитвайки се да надникне в близкото бъдеще с ясното съзнание, че това е невъзможно.

Докато в същото време е задължително. Цивилизациите се конкурират, изкуственият интелект постига невероятни доскоро неща. А ние си оставаме хора, за които единственият начин да намират решения на големите пробелми, е да ги обсъждат.

Колко струва добрата идея?

Къде ще отиде авторството и ролята на създателя във времената, когато алгоритмите творят не само неразличимо, но и по-„добре“ от повечето от нас?

Как ще се срещне погледът на толкова различни цивилизации към бъдещето?

Ще стигнем ли до момента, когато дори западът ще се наложи да пожертва част от личната свобода за сметка на общото?

Аз лично търся отговора в историите. Понякога малките истории са най-силни. А вие – как ще реагирате, ако някой или нещо „създаде“ това, което вече сте създали? Отиде ли си ролята на човека като автор? Ще се радвам да чуя мнението ви.