Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.
Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Изображенията са дело на Midjourney, „помолен“ да си представи различни аспекти от живота през 2050 г.
Земята – кристална топка
Хеймиш Макрей е журналист, а, както казва издателят Филип Греъм, „журналистиката е първата чернова на историята“. Британецът има над 40 години опит, основният му ресор е икономиката. Но и прогностиката. През 1990 г. той публикува книгата „Светът през 2020 г.“. Предсказва проблемите пред американската либерална демокрация, въплътени в избора на Тръмп за президент, прогнозира, че в рамките на периода Великобритания ще напусне ЕС. По своеобразен начин предрича дори пандемията от ковид. Да, както сам признава, не се справя толкова добре що се отнася до технологиите.
Те обаче са доста по-широко застъпени в новата му книга „Светът през 2050 г.“, издадена на български от „Книгомания“ в превод на Илия Илиев.
Макрей се заравя в дебрите на международната политика и икономика, вещае, че през 2050 г. ЕС ще изглежда повече като музей, отколкото като лаборатория за развиване на модерни идеи. Прогнозира, че не само Китай, но и Индия ще задминат САЩ като най-продуктивни световни икономики. Също и че западните хора, малко или повече, ще се наложи да се научат от източните да поставят интересите на общността над тези на личността.
Много са прелюбопитните му прогнози, които, както сам пише, са повече шаблон, който да ни накара да се замислим. И си струва да бъдат прочетени, дори само за да не се съгласите с тях. Ето 10 от идеите в книгата му, свързани конкретно с технологиите и с начина, по който те променят и ще променят живота ни…
1. Едно е да можеш…
„Прогнозирането на новите технологии е много по-трудно. Просто не сме в състояние да знаем кои иновационни разработки, смятани в момента за граничещи с абсурда, един ден наистина ще променят света и кои ще стигнат до задънена улица при доразработването си. Това, че нещо може да бъде направено, не означава непременно, че би имало някаква практическа полза от него. Или пък цената му ще се окаже толкова висока, че няма да може да се получи масово приложение. Има обаче множество области от обществения живот и икономиката, които просто плачат за нови технически решения.“
„Трудността при прогнозирането на революционните промени се състои и в това, че когато вече станат факт, те изглеждат толкова очевидни – как никой не се е сетил досега?, – но преди да се появят, даже не можем и да си представим, че такова нещо може да съществува.“
„Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш“. Да, Хайтов нямаше предвид технологичния прогрес, а и в наши дни трудно би привлякъл читателите с разказ на име „Мъжки времена“.
Така или иначе, роботите, които ще бъдат неразличими от хора; самоуправляващите се коли; студеният ядрен синтез; напредналите квантови компютри; изкуственият интелект, който може да съперничи на човешкия… Списъкът може да бъде продължаван безкрайно. Толкова много са технологичните направления, в които си говорим за огромен пробив, за някои от тях е очакван повече от столетие и все пак… Както съвсем основателно пише Хеймиш Макрей, много е трудно да предположиш коя от технологиите ще успее да направи пробив и коя ще се сблъска с неочаквано препятствие. И, не на последно място: дали дадено решение ще се окаже икономически привлекателно, готово за практически приложения и за среща с предубежденията на обществото.
Какъв ще бъде според вас следващият голям технологичен пробив?
2. Залудо не стой
„Не избираме професии, които скоро ще се упражняват само от роботи. Повечето от нас си дават сметка, че по време на трудовия си стаж ще се наложи няколко пъти да се преквалифицират. Затова създаването на някаква картина на бъдещето би било полезно за хората, за да уточнят своите представи и очаквания.“
„Точно както през 1990 г. беше невъзможно да предвидим бума на нови професии, настъпил в периода до 2020 г., така и днес не е възможно да знаем в какви сфери хората биха желали да работят през 2050 година. Но можем да предположим някои от социалните и образователните нагласи, които ще са търсени към тази дата. Те ще включват някои „твърди“, или базисни умения като езикова и математическа грамотност, но също и „меки“ – като гъвкавост и емпатия към други човешки същества. Как ще бъдат обучавани, насърчавани и наставлявани младите хора, за да развият подобни качества, е друга тема.“
Езикова грамотност… дали?
„Кои професии ще ни вземе изкуственият интелект?“. Ами…, които му дадем. Или които сам ще си вземе? През последните две години не спираме да си задаваме този въпрос, задавам го и аз на гостите си и отговорите варират в толкова широка палитра. Ето тук можете да прочетете повече за тенденциите и, все пак, също си струва да разсъждаваме, преди да дойде моментът, в който изведнъж пазарът на труда спре да „продава“ дадена професия.
Дали ще ни се освободи толкова време, че да трябва тепърва да се учим да скучаем качествено? Ще стигнем ли до крайни и толкова оспорвани решения като безусловния базов доход?
Със сигурност базовите умения като гъвкавостта, като нормалните отношения с другите хора ще останат безценни. И може би най-важна е нагласата – живеем във все по-динамични времена и това надали ще се промени скоро.
3. Кой да ти каже?
„Бъдещото развитие на другите видове услуги не изглежда толкова прозрачно. Особеност на комуникационните услуги е в това, че никой не знае каква услуга биха желали да купуват хората, преди някой да я измисли. Не знаехме, че се нуждаем от Facebook, докато не ни го предложиха. Същото се отнася до цялата сфера на социалните медии. Повечето от информационните услуги, които ще доминират на пазара в годините до 2050, още дори не са създадени.“
„Революционните нововъведения се явяват резултат или на внезапни научни открития, или когато няколко съществуващи технологии бъдат обединени и усъвършенствани, за да се създаде нов продукт или услуга, разпространяваща се бързо по целия свят.“
Наистина, кой ли би могъл да предположи, че ще измислим нещо, подобно на социалните мрежи, успяло да отвлича такава част от времето и вниманието ни? Готово да промени из основи начина, по който общуваме като вид, но и по който възприемаме информацията и научаваме за всичко, случващо се по света…
Напоследък все повече се говори за успешните стартъпи на бъдещето, които биха могли да генерират внимание и печалби, а да са разработвани от един-единствен човек, подпомогнат от изкуствения интелект.
Добрите идеи са „на масата“, предубеденията няма да си отидат, а се задават вълнуващи нови идеи. В коя ли посока ще поемат?
4. Живи и здрави и образовани
„В бъдеще най-ценни ще се окажат уменията да се предлагат такива услуги, които целият свят да иска да купи. Вече стана ясно кои ще бъдат някои от тези услуги. Образованието и здравеопазването се очертават на първите две места, защото и понастоящем потребността и от двете е безкрайно голяма.“
„През 2050 г. здравеопазването ще бъде далеч по-качествено и вероятно по-евтино. Тогава не само че ще се знае по-добре какво не е наред в организма на пациента, но и здравето му ще може да бъде наблюдавано в реално време. Диагностицирането ще се автоматизира, а медицинската интервенция ще е по-точно насочена за оптимален отговор на това, което не е наред.“
За очакваните пробиви в света на медицината си говорим често (например тук и тук) в Дигитални истории. Мнозина предполагаха, че пандемията ще привлече огромни инвестиции в таз сфера и бързо ще се раждат големите новини. Може би все още не ги забелязваме, но определено в гърнето на медицински иновации къкрят забележителни решения, които ще променят живота на всички ни.
И все пак… измежду всички области именно здравеопазването и образованието да са тези, които да изживеят най-бурен възход? Не е ли прекалено оптимистично настроен мистър Макрей? Ако се окаже прав, току-виж ще имаме шанса в добро здраве и вечна младост да обсъдим отново темата през 2050 г…
5. Ученото си е учено
„През следващите тридесет години границата между образователната индустрия и бизнесите, вдъхновени от тази индустрия, все повече ще избледнява. Университетите все повече ще заприличват на бизнес институции, а бизнесът – на висше училище. И това вече се случва, но започналата промяна ще набира скорост. Единственият реалистичен път да се продължи напред в тази сфера е да се използват информационните технологии за постигане на по-голяма ефективност.“
Ами сега?! Дали си струва да учим висше образование, което ще е остаряло докато завършим, заради следващите големи технологични стъпки? Дали си струва да търсим тясната специализация, или да се насочим към онова, което едно време наричахме обща култура?
Едно е сигурно, във времената на напредналия изкуствен интелект образованието е изправено пред сериозни предизвикателства. Но и пред огромни възможности, стига да намери обоснованите и смислените му приложения.
6. ИИ. И какво?
„Изкуственият интелект е превъзходно средство за анализ на данни – много по-добро от човека в тази дейност. Но пък е безполезен в много други области на живота. Не може да изпразни съдомиялната например. Затова изкуственият интелект е много полезен, докато морето от данни продължава да ни залива. Той е в състояние да ни бие на шах, но не може да ни помогне да открием лекарство против рака. Все още сме в много ранен етап от осъзнаването на възможностите, които изкуственият интелект притежава.“
Стигаме до големия въпрос. Година и половина минаха, откакто на хоризонта се появи ChatGPT, за да покаже на широката аудитория докъде сме стигнали в уподобяването на човешкия мозък. А после… дали наистина изкуственият интелект се намеси навсякъде? Дали промени из основи всяка област от живота ни, или просто е въпрос на повече „технологично време“?
Дали сме по пътя към прословутия генерален изкуствен интелект? Или пък сме близо до лимита на настоящия ни подход към изкуствения интелект, а и на данните, които можем да използваме, за да го обучаваме?
Смислени и актуални отговори по темата ще намерите тук.
7. Няма скрито-покрито
„При използването на изкуствения интелект възникват редица проблеми. Един от тях е нарушаването на личното пространство. До каква степен бихме искали да бъдат анализирани не само личните ни данни, но и всички такива, които създаваме във всекидневния си живот? Друг проблем са злоупотребите, защото стана ясно, че изкуственият интелект може да злоупотребява, както и естественият. Трети проблем: как да използваме по-праволинейните възможности на изкуствения интелект да анализира данни и да разсъждава логично, наред с по-гъвкавите способности на човешкия интелект като емпатия, креативност и въображение?“
„За такова състояние на нещата не съществува прецедент. Никога светът не е бил място, където за всички да се знае почти всичко и където системата сигнализира, ако за някого се открият някакви пропуски. Следователно ни очаква период от две-три десетилетия, през който отделните общества ще се лутат, докато открият къде да поставят границата между личното пространство и общодостъпната лична информация и как да опазват първото, докато разгръщат второто.“
Ето част от големите въпроси по тази тема, чието решаване така и все отлагаме ли, отлагаме.
- За данните, които с лека ръка оставяме навсякъде около нас;
- За възможностите за манипулиране, на които широко отваряме вратите с всяка следваща технология;
- За бъдещето без престъпления, в което би могъл да ни заведе изкуственият интелект…, а лесно може да се превърне в дигитален концлагер;
- За огромните, безусловно необходимо промени, пред които са изправени днешните демократични системи;
- За дигиталните неравенства, които, по всичко личи, се задълбочават все повече и повече с напредъка на изкуствения интелект.
8. Бебе по поръчка
„В сферата на биотехнологиите почти сигурно могат да се очакват изненади. Ще се опитат ли богатите хора от развитите страни да създадат идеални бебета, каквото и да значи това? Или стремежът ще бъде по-общ и ще засегне хората в множество държави, които ще искат гените на потомството им да бъдат така манипулирани, че да осигурят по-големи шансове на тези бебета да станат уравновесени щастливи хора? Тези въпроси звучат доста смущаващо, но с развитието на генното инженерство ще стане невъзможно да бъдат подминавани.“
И макар че в книгата си икономическият журналист се концентрира именно върху икономиката и политиката, в нея се появяват и други, много по-рядко обсъждани, но не и по-маловажни теми. Свързани с откритията, които имат силата необратимо да ни променят като вид. От дизайнерските бебета през безконтролните генни манипулации, изкуствените утроби и преосмислянето на това кои сме ние, хората, и накъде отиваме…
9. Битката за истината
„Големите масиви от недостъпна информация, както и разрастването на социалните мрежи доведоха до това, че хората все по-малко вярват на онова, което четат и което гледат. Мнозина взеха да подбират мненията и гледните точки, които съвпадат с техните лични. На всичкото отгоре такива хора си подбират и новините, които са в съзвучие с тези гледни точки, като ги правят още по-предпочитани за тях. Много тревожно звучи наблюдението, че колкото по-образован е даден човек, толкова по-склонен е да търси информация, потвърждаваща неговото мнение и да избягва тази, която го поставя под съмнение.“
„Надявам се, че когато един ден хората свикнат с наличието на изобилна информация и с опасностите, които социалните мрежи крият, ползите от широката достъпност на познанието ще се видят много по-ясно. Култовете и конспиративните теории ще продължат да се пръкват както и досега, но ще съществува достатъчно здрав разум, който ще позволява на човечеството да продължава да върви по пътя на истинското познание.“
Харесва ми оптимизмът на Хармиш Макрей за това, че ще се научим да се отнасяме по-внимателно и критично към информацията. Към важните теми, към разговора.
Защото, наистина го вярвам, ти не си това, което ядеш, а това, което четеш.
Защото именно от начина, по който ще обсъждаме бъдещето и по който ще го осмисляме зависи и как ще изглежда това бъдеще.
10. Еволюция или революция?
„Технологиите ще продължат да се развиват. В повечето случаи това ще става постъпателно, но ще дойде някакъв момент, когато в човешкото познание ще се извърши коренна промяна, след която всичко, което сме знаели дотогава, ще ни се представи в различна перспектива. Дали тази промяна ще има нещо общо с начина, по който Чарлз Дарвин е обяснил произхода на човешкия вид в книгата си „За произхода на видовете“? Или може би това ще бъде някакво техническо откритие, сходно по значение с откриването на антибиотиците, или пък – не дай си боже, – нещо подобно на атомната бомба? И двете са вероятни, и то в еднаква степен.“
Мъск неотдавна каза, че според него още през 2025 г. изкуственият интелект ще стане по-умен от който и да било човек на планетата, а към 2029-а ще надмине и цялото човечество. От обратната страна с лекота могат да бъдат цитирани безброй скептици.
Заобиколени от информационен шум, а и от цялата нелогичност в технологичния напредък, за която стана дума, наистина е трудно да преценим откъде точно ще дойде следващата голяма промяна.
Но и как. Дали един ден ще се събудим в съвсем различен свят, както е било например след взривяването на първата ядрена бомба? Или промяната идва бавно, неусетно, докато новите технологии не само са способни да заменят труда на хората от дадена професия, но и на практика ги заместят. Когато домовете вече няма да се строят, а ще се печатат, когато изкуственият интелект ще изпълнява толкова много нови роли…
Каква според вас ще бъде следващата голяма промяна? Ако за нея все още не е ставало дума в Дигитални истории, предложете ми я тук, а в замяна ви очаква подарък.
