FM-2030. Той не умира

сеп. 15, 2023 | Истории

FM-2030. Той не умира

15 септември 2023 | Истории

Наляво или надясно? Нагоре!

Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.

Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?

Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

 

Ферейдун и вълшебната лампа

2023-а, мнозина пишат, че се чувства като 90-те. Има доза истина, делим се по поредната осева линия на злободневното, като народ, а и като цивилизация. Затворени в балоните си, все по-лесно и ожесточено намираме поредната разделителна линия в паметник, валута или ваксина.

А можеше ли светът да е друг? Да няма войни, всички да обсъждаме напредъка в Космоса, да сме постигнали огромен напредък в медицината, дневният ред на обществото да е посветен на това как да използваме технологиите и как да се развиваме като индивиди, като личности, като вид…

Ето по този начин поставя преди половин век големия въпрос днешният ни герой. Ферейдун М. Есфандиари, роден с име като от „1001 нощ“, той остава в историята с четвъртото си и последно название, което повече би отивало на наследник на Мъск – FM-2030.

Трансхуманизъм – направлението в футуристиката, което вярва, че е време човекът да продължи нататък с еволюцията си. Че технологичният прогрес е тук не само за да ни помогне да се бием с Facebook и ядрени бомби, а и за да докосваме нови светове. Да летим между планетите, не като част от държавна политика или пропаганда, а като естествено, еволюционно развитие на човека, създаващ следващите стъпки в собствената си еволюция…

 

FM-2030

 

Шах с пешката

Що за название, FM-2030? Първото са инициалите от рожденото му име (и не само), а второто – годината, в която той вярва, че ще бъде пробуден от леда, в който се е озовало (официално) мъртвото му тяло.

Но дълго преди да стигне до този момент, Ферейдун се ражда през 1930 г. в Брюксел, в семейството на ирански дипломати. Животът му потегля космополитно, което със сигурност оформя възгледите му нататък. Едва навършил 11, вече е живял в 17 държави. Доста време прекарва в Индия, казват, че цял живот говори английския с акцент.

Учи в начални училища в Англия и Иран, завършва Йезуитски колеж в Йерусалим. На 18 вече свободно говори 4 чужди езика – английски, иврит, френски и арабски.

Започва следването си в Бъркли, завършва го в Калифорнийския университет. Справя се с учението, но голямата му страст като хлапе е спортът. Това го отвежда а първите Олимпийски игри след Втората световна война. Само на 18, той е част от националния отбор на Иран по баскетбол. Според някои участва и в олимпийските състезания по борба, но в тази посока архивите си противоречат.

 

FM-2030

 

Към светли бъднини

Отборът на персийците така и не успява да излезе от груповата фаза, а това се оказва и краят на професионалната спортна кариера на футуриста.

По онова време страната му е център на ожесточени битки между различни течения, подкрепяни от държавите, които тъкмо са се впуснали в Студената война. Още една точка, която идва да ни загатне защо Ферейдун ще се превърне в толкова космополитна личност, ненавиждаща както ограниченията на държавите и цивилизациите, така и войните.

Приключвайки със спорта, той се насочва към философията. Постепенно се налага като учен, преподава в университети в Ню Йорк, Лос Анджелис, Флорида. Навлиза и в дебрите на художествената литература, издава три романа, които стават доста популярни и му носят прилични приходи.

През 50-те работи за ООН, поел по утъпкания от родителите му дипломатически път. Заради пъстрите му знания, от 1952 г. е в комисията, отговаряща за решаването на палестинския въпрос.

През 1957 г. в New York Times излиза интервю с него за психичните заболявания в Азия и Африка. Описва себе си като „иранец, който сега живее в Съединените щати“ и „писател на свободна практика, специализирал се в изследването на социалните проблеми при неразвитите общества“. О, колко бързо има да се променя това описание…

 

FM-2030

 

FM+

И днес Палестинският въпрос все още не е решен, както и големият въпрос, на който той посвещава живота си: бъдещето ни като вид. Ето че стигаме до края на 70-те, когато Ферейдун става световноизвестен с прогнозите и светогледа си.

Предсказва скорошната поява на ин витро технологиите, нещо, които все още изглеждат като научна фантастика. Описва бъдеще, в което конференциите и събитията ще се организират в мрежа, без да се налага хората да са на едно и също място. Разказва за задащото се дистанционно пазаруване, за телемедицината.

Върхът на славата му идва през 1989 г., когато издава най-известната си книга – „Трансхуманист ли си?: Наблюдение и стимулиране на вашия личен растеж в бързо променящия се свят“.

По това време той отдавна вече не е Ферейдун, на сцената още през 1972 г. се е появил FM-2030.

Той официално сменя паспорта си през 1988 г., защото „конвенционалните имена носят прекалено тежък културен багаж като националност, религия и социален произход“ и според него не са адекватни за днешния ден. Казва, че буквите не са непременно свързани с инициалите му, а значат също „човек на бъдещето“, „бъдеща модулярност“, „чудо от бъдещето“ (Future Man, Future Modular и Future Marvel).

Доста скромно, какво ще кажете? Футуристичен еквивалент на Чък Норис…

 

 

Толкоз просто и логично

„Аз не съм този, който бях преди десет години и със сигурност няма да бъда след 20 години. Името отразява твърдението ми, че годините около 2030-а ще бъдат чудни времена. Няма да стареем и всеки ще има възможност да живее вечно. 2030 е мечта и цел“.

И наистина, въпреки Шекспир, не е ли много често името и това, което ни определя? Което ни поставя в контекста, прави ни част от средата или външни за нея?

Разбира се, FM преди всичко провокира, в основата на идеите му стои очевидната утопия на свят, в който технологиите са се развили по най-оптимистичния сценарий. Че „технологичният прогрес ще позволи на хората да станат синтетични постбиологични организми с вечен живот“.

 

Фу, турист

Колкото и да си говорим за трансхуманизма със страх, като модернизирана версия на евгениката, особено през ХХ век той е едно оптимистично направление. Което, освен другото се оказва прав в немалко посоки. Да, според строгите правила на биологията все още човеците сме един и същи вид с тези преди хилядолетия… и все пак, промяната, свързана с ежедневието ни, а оттам и с всичко останало, е безспорна.

Увеличеният драстично човешки живот, напредналата медицина, невероятният скок в комуникациите и в начина, по който съхраняваме и управляваме данните си. Дори космонавтиката, колкото и днешните ѝ успехи да не носят магическия ореол от 60-те.

Така, макар и представители на същия биологичен вид, ние вече сме други. Заради начина, по който се информираме, заради начина, по който се случват събитията. Заради скоростта. Заради паметта. Заради неспособността ни да се концентрираме

Тогава, не е ли редно да обръщаме внимание на прогностиката, при това в случая дошла от човек със сериозна биография, успял в толкова много направления да предскаже реални открития и явления?

 

FM-2030

 

Ледено безмълвие

Факт е, че на много места бившият Ферейдун не се справя. Пише например, че „през 2010 г. светът ще стигне нов етап в историята си. Семейството ще е отстъпило място на универсалния живот. Хората ще се събират и разделят според нуждите си, свободни от родства и притежания. Продължителността на живота ще бъде безкрайна, а болестите – практически елиминирани. Смъртта ще бъде рядка, инцидентна и няма да е завинаги….“

Е, смъртта си е още тук, при все с пандемиите, войните в сърцето на уж най-цивилизования свят… явно интересното не е в крайностите, а, както обикновено, в нюансите.

„Генетично инженерство за усъвършенстване на мозъка. Импланти за директен мозъчен интерфейс. Импланти за директно следене на всички телесни функции. През 2010 г. човешкият мозък трябва вече да е суперкомпютър, независим от животинското тяло, което може свободно да се заменя…“, чертае футуристът. За годината очевидно не познава, но всичко останало, дали наистина не се задава съвсем скоро?

Казва още: „Никоя цивилизация от миналото не е била велика. Всички са били примитивни и преследващи, основани на масово подчинение и масови убийства.“ Негова е мисълта, че „няма нелегални емигранти, има несъстоятелни граници“.

А дали… думите му са загубили изцяло смисъла си и за уж напредналите ни цивилизации днес?

 

FM-2030

 

Носталгия към бъдещето

Цял живот е вегетарианец, защото казва, че не би могъл да изяде нещо, което е имало майка.

Определя възгледите си не са леви и десни, а „нагоре“ – към прогреса, в противовес на злободневните решения в остарялата според него рамка. Публикува три манифеста, най-известен от които е този на „нагорните“ (по аналог с левите и десните) от 1973 г. Именно това е според него важната ни битка – на прогреса срещу ретроградното, на напредъка срещу застоя, на полета към други светове срещу оставането ни тук, на Земята.

Според него е време да изоставим всички направления, които използваме дотук, защото те не са адекватни за новото време – както комунизмът, така и капитализмът. Национализмът, тоталитаризмът, нихилизмът. Дошъл е моментът да запазим само две от тях – оптимизма и универсализма.

 

FM-2030

 

Реконтраутопия

„Трябва да разработим смела нова философия на бъдещето“ казва FM. „Обнадеждаваща перспектива, която да насърчи хората да искат да се изправят пред бъдещето. Да искат да го планират. Аз съм оптимист и това, което имам да споделя, е в противоречие с целия песимизъм около нас“.

Когато го питат за националността или годините му, не отговаря, защото тези въпроси са неуместни, а той е „глобален човек“. „Аз съм личност от XXI век, която случайно се е озовала в ХХ. Изпитвам дълбока носталгия към бъдещето“. Ех, ако предполагаше как, почти изминали четвърт от това столетие, поне що се отнася до цивилизационните решения, няма да сме чак толкова далеч…

Както личи от богатия му фотоархив, в късните си години има доста висок стандарт, пътува с яхти, обикаля световните курорти. И снима, ли, снима, включително и богата колекция от еротични кадри. Въпреки че цял живот пропагандира, че идеята за семейството е остаряла, от 1960 г. до смъртта си остава „в приятелство“ с Флора Шенъл, юристка и преподавателка в Харвард.

 

Смъртта е занимание самотно

По-интересното не е даже колко силно вярва той в подобна идея във времената, когато дори интернет не е измислен. А че я запазва и след това, до края на хилядолетието, оптимизмът така и не го напуска. Но го напуска животът… поне временно.

Навръх 2000 г. FM-2030 умира и е сред първите личности, дълбоко замразени с идеята един ден да бъдат пробудени от бъдните хора, които вече са развили достатъчно напреднали технологии, така че не само да го размразят, но и да го излекуват от всички болести.

Разбира се, всичко това става още по-интересно на полето на вярата. Защото героят с алтернативно име залага в основите на идеите си атеизма и недоверието към всякакви идеологии. Противопоставя ги обаче на друга вяра, в технологиите. Че те наистина ще се развият дотолкова, че ще повлекат напред и нас като вид… или обратното?

А после отново направление, което отрича прераждането… вярва, че един ден именно чрез прераждане ще докаже правотата си?!

Според FM-2030 продължителността на живота ще стане неограничена, благодарение на изкуствените органи, които ще сме способни да създаваме. Малко преди смъртта си той описва панкреаса като „глупав, тъп, жалък орган“.

Е, отива си именно от смъртоносния рак на „жалкия“ орган. За да се превърне в първия човек, не просто замразен, а криониран, поставен при толкова ниски температури, че плътта заприличва на стъкло.

 

FM-2030

 

Гости от бъдещето

Дори за времето си той е твърде краен, The New York Times описва прогнозите му като „Машината на Дядо Коледа“. Днес също думите му звучат по-скоро наивно заради неоправдалия се с времето оптимизъм. И въпреки всичко е изумително колко точен се оказва той в посоките, които предсказва – интернет и генетичното модифициране, биониката и триизмерното принтиране, онлайн пазаруването и дистанционните срещи.

И така, мечтател ли е той, визионер или наивник? Понякога в живота си човек може да бъде и трите едновременно. Вижте Мъск, който уж беше толкова амбициран към Марс, а днес търси зрелищен начин да се бие (или да се прави, че се бие) с другарчетата.

„Толкова ще се радвам, когато се върна“, казва в интервю, малко преди да си отиде. 2030-а е близо. Дори и при трансхуманизма, блажени са вярващите. А и непоправимите оптимисти…

Дали Ферейдун е имал основание за тази си прогноза? Трябва да почакаме само още 7 години и ще разберем. Дали ще се впрегнем в напредъка си като вид, дали ще победим смъртта? Дано все пак се окаже прав…


Специална благодарност за създаването на тази Дигитална история за Марио Мишев!

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

ChatGPT срещу шампиони. Последният печели!

Знаете ли кое е било мястото в България с най-висок среден коефициент на интелигентност на 16 март 2024 г. между 12 и 18 ч?
ChatGPT не би могъл дори да налучка. Аз обаче знам отговора. Не, не е Народното събрание.
В пловдивско заведение се бяха събрали за интелектуална надпревара 80 души, мнозина от които познати на всеки, който се интересува от викторини, от куизове, от телевизионни игри на знанието. Разделени на 10 отбора, те се изправиха едни срещу други и в същото време срещу… споменатия ChatGPT.
Тук бяха се събрали цели 33-има души, които поне веднъж са печелили предаването „Последният печели“ по БНТ1 (сред тях и аз). Участваха почти всички от най-популярните участници, натрупали впечатляващ брой триумфи. Останалите – до 80 души включили се в клуба, бяха участници и фенове на предаването и на куизовете като формат.
Що за нетипична надпревара? Кой ли се оказа големият победител? Какво е бъдещето на интелектуалните игри в битката (или срещата) ни с технологиите? Защо му е на човек днес да знае и помни факти, които онлайн са на една ръка разстояние?

повече информация
Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?
Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.
Само че с доста съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…
Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.
Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, или никога не е имал връзка с жена? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?
Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This