Наляво или надясно? Нагоре!

Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.

Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?

Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

Ферейдун и вълшебната лампа

2023-а, мнозина пишат, че се чувства като 90-те. Има доза истина, делим се по поредната осева линия на злободневното, като народ, а и като цивилизация. Затворени в балоните си, все по-лесно и ожесточено намираме поредната разделителна линия в паметник, валута или ваксина.

А можеше ли светът да е друг? Да няма войни, всички да обсъждаме напредъка в Космоса, да сме постигнали огромен напредък в медицината, дневният ред на обществото да е посветен на това как да използваме технологиите и как да се развиваме като индивиди, като личности, като вид…

Ето по този начин поставя преди половин век големия въпрос днешният ни герой. Ферейдун М. Есфандиари, роден с име като от „1001 нощ“, той остава в историята с четвъртото си и последно название, което повече би отивало на наследник на Мъск – FM-2030.

Трансхуманизъм – направлението в футуристиката, което вярва, че е време човекът да продължи нататък с еволюцията си. Че технологичният прогрес е тук не само за да ни помогне да се бием с Facebook и ядрени бомби, а и за да докосваме нови светове. Да летим между планетите, не като част от държавна политика или пропаганда, а като естествено, еволюционно развитие на човека, създаващ следващите стъпки в собствената си еволюция…

Шах с пешката

Що за название, FM-2030? Първото са инициалите от рожденото му име (и не само), а второто – годината, в която той вярва, че ще бъде пробуден от леда, в който се е озовало (официално) мъртвото му тяло.

Но дълго преди да стигне до този момент, Ферейдун се ражда през 1930 г. в Брюксел, в семейството на ирански дипломати. Животът му потегля космополитно, което със сигурност оформя възгледите му нататък. Едва навършил 11, вече е живял в 17 държави. Доста време прекарва в Индия, казват, че цял живот говори английския с акцент.

Учи в начални училища в Англия и Иран, завършва Йезуитски колеж в Йерусалим. На 18 вече свободно говори 4 чужди езика – английски, иврит, френски и арабски.

Започва следването си в Бъркли, завършва го в Калифорнийския университет. Справя се с учението, но голямата му страст като хлапе е спортът. Това го отвежда а първите Олимпийски игри след Втората световна война. Само на 18, той е част от националния отбор на Иран по баскетбол. Според някои участва и в олимпийските състезания по борба, но в тази посока архивите си противоречат.

Към светли бъднини

Отборът на персийците така и не успява да излезе от груповата фаза, а това се оказва и краят на професионалната спортна кариера на футуриста.

По онова време страната му е център на ожесточени битки между различни течения, подкрепяни от държавите, които тъкмо са се впуснали в Студената война. Още една точка, която идва да ни загатне защо Ферейдун ще се превърне в толкова космополитна личност, ненавиждаща както ограниченията на държавите и цивилизациите, така и войните.

Приключвайки със спорта, той се насочва към философията. Постепенно се налага като учен, преподава в университети в Ню Йорк, Лос Анджелис, Флорида. Навлиза и в дебрите на художествената литература, издава три романа, които стават доста популярни и му носят прилични приходи.

През 50-те работи за ООН, поел по утъпкания от родителите му дипломатически път. Заради пъстрите му знания, от 1952 г. е в комисията, отговаряща за решаването на палестинския въпрос.

През 1957 г. в New York Times излиза интервю с него за психичните заболявания в Азия и Африка. Описва себе си като „иранец, който сега живее в Съединените щати“ и „писател на свободна практика, специализирал се в изследването на социалните проблеми при неразвитите общества“. О, колко бързо има да се променя това описание…

FM+

И днес Палестинският въпрос все още не е решен, както и големият въпрос, на който той посвещава живота си: бъдещето ни като вид. Ето че стигаме до края на 70-те, когато Ферейдун става световноизвестен с прогнозите и светогледа си.

Предсказва скорошната поява на ин витро технологиите, нещо, които все още изглеждат като научна фантастика. Описва бъдеще, в което конференциите и събитията ще се организират в мрежа, без да се налага хората да са на едно и също място. Разказва за задащото се дистанционно пазаруване, за телемедицината.

Върхът на славата му идва през 1989 г., когато издава най-известната си книга – „Трансхуманист ли си?: Наблюдение и стимулиране на вашия личен растеж в бързо променящия се свят“.

По това време той отдавна вече не е Ферейдун, на сцената още през 1972 г. се е появил FM-2030.

Той официално сменя паспорта си през 1988 г., защото „конвенционалните имена носят прекалено тежък културен багаж като националност, религия и социален произход“ и според него не са адекватни за днешния ден. Казва, че буквите не са непременно свързани с инициалите му, а значат също „човек на бъдещето“, „бъдеща модулярност“, „чудо от бъдещето“ (Future Man, Future Modular и Future Marvel).

Доста скромно, какво ще кажете? Футуристичен еквивалент на Чък Норис…

Толкоз просто и логично

„Аз не съм този, който бях преди десет години и със сигурност няма да бъда след 20 години. Името отразява твърдението ми, че годините около 2030-а ще бъдат чудни времена. Няма да стареем и всеки ще има възможност да живее вечно. 2030 е мечта и цел“.

И наистина, въпреки Шекспир, не е ли много често името и това, което ни определя? Което ни поставя в контекста, прави ни част от средата или външни за нея?

Разбира се, FM преди всичко провокира, в основата на идеите му стои очевидната утопия на свят, в който технологиите са се развили по най-оптимистичния сценарий. Че „технологичният прогрес ще позволи на хората да станат синтетични постбиологични организми с вечен живот“.

Фу, турист

Колкото и да си говорим за трансхуманизма със страх, като модернизирана версия на евгениката, особено през ХХ век той е едно оптимистично направление. Което, освен другото се оказва прав в немалко посоки. Да, според строгите правила на биологията все още човеците сме един и същи вид с тези преди хилядолетия… и все пак, промяната, свързана с ежедневието ни, а оттам и с всичко останало, е безспорна.

Увеличеният драстично човешки живот, напредналата медицина, невероятният скок в комуникациите и в начина, по който съхраняваме и управляваме данните си. Дори космонавтиката, колкото и днешните ѝ успехи да не носят магическия ореол от 60-те.

Така, макар и представители на същия биологичен вид, ние вече сме други. Заради начина, по който се информираме, заради начина, по който се случват събитията. Заради скоростта. Заради паметта. Заради неспособността ни да се концентрираме…

Тогава, не е ли редно да обръщаме внимание на прогностиката, при това в случая дошла от човек със сериозна биография, успял в толкова много направления да предскаже реални открития и явления?

Ледено безмълвие

Факт е, че на много места бившият Ферейдун не се справя. Пише например, че „през 2010 г. светът ще стигне нов етап в историята си. Семейството ще е отстъпило място на универсалния живот. Хората ще се събират и разделят според нуждите си, свободни от родства и притежания. Продължителността на живота ще бъде безкрайна, а болестите – практически елиминирани. Смъртта ще бъде рядка, инцидентна и няма да е завинаги….“

Е, смъртта си е още тук, при все с пандемиите, войните в сърцето на уж най-цивилизования свят… явно интересното не е в крайностите, а, както обикновено, в нюансите.

„Генетично инженерство за усъвършенстване на мозъка. Импланти за директен мозъчен интерфейс. Импланти за директно следене на всички телесни функции. През 2010 г. човешкият мозък трябва вече да е суперкомпютър, независим от животинското тяло, което може свободно да се заменя…“, чертае футуристът. За годината очевидно не познава, но всичко останало, дали наистина не се задава съвсем скоро?

Казва още: „Никоя цивилизация от миналото не е била велика. Всички са били примитивни и преследващи, основани на масово подчинение и масови убийства.“ Негова е мисълта, че „няма нелегални емигранти, има несъстоятелни граници“.

А дали… думите му са загубили изцяло смисъла си и за уж напредналите ни цивилизации днес?

Носталгия към бъдещето

Цял живот е вегетарианец, защото казва, че не би могъл да изяде нещо, което е имало майка.

Определя възгледите си не са леви и десни, а „нагоре“ – към прогреса, в противовес на злободневните решения в остарялата според него рамка. Публикува три манифеста, най-известен от които е този на „нагорните“ (по аналог с левите и десните) от 1973 г. Именно това е според него важната ни битка – на прогреса срещу ретроградното, на напредъка срещу застоя, на полета към други светове срещу оставането ни тук, на Земята.

Според него е време да изоставим всички направления, които използваме дотук, защото те не са адекватни за новото време – както комунизмът, така и капитализмът. Национализмът, тоталитаризмът, нихилизмът. Дошъл е моментът да запазим само две от тях – оптимизма и универсализма.

Реконтраутопия

„Трябва да разработим смела нова философия на бъдещето“ казва FM. „Обнадеждаваща перспектива, която да насърчи хората да искат да се изправят пред бъдещето. Да искат да го планират. Аз съм оптимист и това, което имам да споделя, е в противоречие с целия песимизъм около нас“.

Когато го питат за националността или годините му, не отговаря, защото тези въпроси са неуместни, а той е „глобален човек“. „Аз съм личност от XXI век, която случайно се е озовала в ХХ. Изпитвам дълбока носталгия към бъдещето“. Ех, ако предполагаше как, почти изминали четвърт от това столетие, поне що се отнася до цивилизационните решения, няма да сме чак толкова далеч…

Както личи от богатия му фотоархив, в късните си години има доста висок стандарт, пътува с яхти, обикаля световните курорти. И снима, ли, снима, включително и богата колекция от еротични кадри. Въпреки че цял живот пропагандира, че идеята за семейството е остаряла, от 1960 г. до смъртта си остава „в приятелство“ с Флора Шенъл, юристка и преподавателка в Харвард.

Смъртта е занимание самотно

По-интересното не е даже колко силно вярва той в подобна идея във времената, когато дори интернет не е измислен. А че я запазва и след това, до края на хилядолетието, оптимизмът така и не го напуска. Но го напуска животът… поне временно.

Навръх 2000 г. FM-2030 умира и е сред първите личности, дълбоко замразени с идеята един ден да бъдат пробудени от бъдните хора, които вече са развили достатъчно напреднали технологии, така че не само да го размразят, но и да го излекуват от всички болести.

Разбира се, всичко това става още по-интересно на полето на вярата. Защото героят с алтернативно име залага в основите на идеите си атеизма и недоверието към всякакви идеологии. Противопоставя ги обаче на друга вяра, в технологиите. Че те наистина ще се развият дотолкова, че ще повлекат напред и нас като вид… или обратното?

А после отново направление, което отрича прераждането… вярва, че един ден именно чрез прераждане ще докаже правотата си?!

Според FM-2030 продължителността на живота ще стане неограничена, благодарение на изкуствените органи, които ще сме способни да създаваме. Малко преди смъртта си той описва панкреаса като „глупав, тъп, жалък орган“.

Е, отива си именно от смъртоносния рак на „жалкия“ орган. За да се превърне в първия човек, не просто замразен, а криониран, поставен при толкова ниски температури, че плътта заприличва на стъкло.

Гости от бъдещето

Дори за времето си той е твърде краен, The New York Times описва прогнозите му като „Машината на Дядо Коледа“. Днес също думите му звучат по-скоро наивно заради неоправдалия се с времето оптимизъм. И въпреки всичко е изумително колко точен се оказва той в посоките, които предсказва – интернет и генетичното модифициране, биониката и триизмерното принтиране, онлайн пазаруването и дистанционните срещи.

И така, мечтател ли е той, визионер или наивник? Понякога в живота си човек може да бъде и трите едновременно. Вижте Мъск, който уж беше толкова амбициран към Марс, а днес търси зрелищен начин да се бие (или да се прави, че се бие) с другарчетата.

„Толкова ще се радвам, когато се върна“, казва в интервю, малко преди да си отиде. 2030-а е близо. Дори и при трансхуманизма, блажени са вярващите. А и непоправимите оптимисти…

Дали Ферейдун е имал основание за тази си прогноза? Трябва да почакаме само още 7 години и ще разберем. Дали ще се впрегнем в напредъка си като вид, дали ще победим смъртта? Дано все пак се окаже прав…

Специална благодарност за създаването на тази Дигитална история за Марио Мишев!