FM-2030. Той не умира

сеп. 15, 2023 | Истории

FM-2030. Той не умира

15 септември 2023 | Истории

Наляво или надясно? Нагоре!

Той вярваше, че когато дойде 2030 г., ще се пробуди от ледовете, за да отпразнува 100-годишния си юбилей. Беше убеден, че по това време ще сме стигнали небесата, ще сме населили други планети. Ще сме загърбили злободневните си дърления и, окрилени от технологиите, ще вървим напред в човешката еволюция.

Дали е бил прав FM-2030? Дали с точната си ръка на баскетболист няма да ни изненада в прогнозите си със стрелба от тройката?

Ако се окаже така, само след 7 години ще можем да обсъдим детайлите със самия него. Ако наистина бъде съживен, забравеният създател на трансхуманизма, избрал име като на радио канал, със сигурност ще има какво да ни разкаже… В обратния случай ще се превърне в поредния мечтател, надценил човечеството и изпреварил своето време.

 

Ферейдун и вълшебната лампа

2023-а, мнозина пишат, че се чувства като 90-те. Има доза истина, делим се по поредната осева линия на злободневното, като народ, а и като цивилизация. Затворени в балоните си, все по-лесно и ожесточено намираме поредната разделителна линия в паметник, валута или ваксина.

А можеше ли светът да е друг? Да няма войни, всички да обсъждаме напредъка в Космоса, да сме постигнали огромен напредък в медицината, дневният ред на обществото да е посветен на това как да използваме технологиите и как да се развиваме като индивиди, като личности, като вид…

Ето по този начин поставя преди половин век големия въпрос днешният ни герой. Ферейдун М. Есфандиари, роден с име като от „1001 нощ“, той остава в историята с четвъртото си и последно название, което повече би отивало на наследник на Мъск – FM-2030.

Трансхуманизъм – направлението в футуристиката, което вярва, че е време човекът да продължи нататък с еволюцията си. Че технологичният прогрес е тук не само за да ни помогне да се бием с Facebook и ядрени бомби, а и за да докосваме нови светове. Да летим между планетите, не като част от държавна политика или пропаганда, а като естествено, еволюционно развитие на човека, създаващ следващите стъпки в собствената си еволюция…

 

FM-2030

 

Шах с пешката

Що за название, FM-2030? Първото са инициалите от рожденото му име (и не само), а второто – годината, в която той вярва, че ще бъде пробуден от леда, в който се е озовало (официално) мъртвото му тяло.

Но дълго преди да стигне до този момент, Ферейдун се ражда през 1930 г. в Брюксел, в семейството на ирански дипломати. Животът му потегля космополитно, което със сигурност оформя възгледите му нататък. Едва навършил 11, вече е живял в 17 държави. Доста време прекарва в Индия, казват, че цял живот говори английския с акцент.

Учи в начални училища в Англия и Иран, завършва Йезуитски колеж в Йерусалим. На 18 вече свободно говори 4 чужди езика – английски, иврит, френски и арабски.

Започва следването си в Бъркли, завършва го в Калифорнийския университет. Справя се с учението, но голямата му страст като хлапе е спортът. Това го отвежда а първите Олимпийски игри след Втората световна война. Само на 18, той е част от националния отбор на Иран по баскетбол. Според някои участва и в олимпийските състезания по борба, но в тази посока архивите си противоречат.

 

FM-2030

 

Към светли бъднини

Отборът на персийците така и не успява да излезе от груповата фаза, а това се оказва и краят на професионалната спортна кариера на футуриста.

По онова време страната му е център на ожесточени битки между различни течения, подкрепяни от държавите, които тъкмо са се впуснали в Студената война. Още една точка, която идва да ни загатне защо Ферейдун ще се превърне в толкова космополитна личност, ненавиждаща както ограниченията на държавите и цивилизациите, така и войните.

Приключвайки със спорта, той се насочва към философията. Постепенно се налага като учен, преподава в университети в Ню Йорк, Лос Анджелис, Флорида. Навлиза и в дебрите на художествената литература, издава три романа, които стават доста популярни и му носят прилични приходи.

През 50-те работи за ООН, поел по утъпкания от родителите му дипломатически път. Заради пъстрите му знания, от 1952 г. е в комисията, отговаряща за решаването на палестинския въпрос.

През 1957 г. в New York Times излиза интервю с него за психичните заболявания в Азия и Африка. Описва себе си като „иранец, който сега живее в Съединените щати“ и „писател на свободна практика, специализирал се в изследването на социалните проблеми при неразвитите общества“. О, колко бързо има да се променя това описание…

 

FM-2030

 

FM+

И днес Палестинският въпрос все още не е решен, както и големият въпрос, на който той посвещава живота си: бъдещето ни като вид. Ето че стигаме до края на 70-те, когато Ферейдун става световноизвестен с прогнозите и светогледа си.

Предсказва скорошната поява на ин витро технологиите, нещо, които все още изглеждат като научна фантастика. Описва бъдеще, в което конференциите и събитията ще се организират в мрежа, без да се налага хората да са на едно и също място. Разказва за задащото се дистанционно пазаруване, за телемедицината.

Върхът на славата му идва през 1989 г., когато издава най-известната си книга – „Трансхуманист ли си?: Наблюдение и стимулиране на вашия личен растеж в бързо променящия се свят“.

По това време той отдавна вече не е Ферейдун, на сцената още през 1972 г. се е появил FM-2030.

Той официално сменя паспорта си през 1988 г., защото „конвенционалните имена носят прекалено тежък културен багаж като националност, религия и социален произход“ и според него не са адекватни за днешния ден. Казва, че буквите не са непременно свързани с инициалите му, а значат също „човек на бъдещето“, „бъдеща модулярност“, „чудо от бъдещето“ (Future Man, Future Modular и Future Marvel).

Доста скромно, какво ще кажете? Футуристичен еквивалент на Чък Норис…

 

 

Толкоз просто и логично

„Аз не съм този, който бях преди десет години и със сигурност няма да бъда след 20 години. Името отразява твърдението ми, че годините около 2030-а ще бъдат чудни времена. Няма да стареем и всеки ще има възможност да живее вечно. 2030 е мечта и цел“.

И наистина, въпреки Шекспир, не е ли много често името и това, което ни определя? Което ни поставя в контекста, прави ни част от средата или външни за нея?

Разбира се, FM преди всичко провокира, в основата на идеите му стои очевидната утопия на свят, в който технологиите са се развили по най-оптимистичния сценарий. Че „технологичният прогрес ще позволи на хората да станат синтетични постбиологични организми с вечен живот“.

 

Фу, турист

Колкото и да си говорим за трансхуманизма със страх, като модернизирана версия на евгениката, особено през ХХ век той е едно оптимистично направление. Което, освен другото се оказва прав в немалко посоки. Да, според строгите правила на биологията все още човеците сме един и същи вид с тези преди хилядолетия… и все пак, промяната, свързана с ежедневието ни, а оттам и с всичко останало, е безспорна.

Увеличеният драстично човешки живот, напредналата медицина, невероятният скок в комуникациите и в начина, по който съхраняваме и управляваме данните си. Дори космонавтиката, колкото и днешните ѝ успехи да не носят магическия ореол от 60-те.

Така, макар и представители на същия биологичен вид, ние вече сме други. Заради начина, по който се информираме, заради начина, по който се случват събитията. Заради скоростта. Заради паметта. Заради неспособността ни да се концентрираме

Тогава, не е ли редно да обръщаме внимание на прогностиката, при това в случая дошла от човек със сериозна биография, успял в толкова много направления да предскаже реални открития и явления?

 

FM-2030

 

Ледено безмълвие

Факт е, че на много места бившият Ферейдун не се справя. Пише например, че „през 2010 г. светът ще стигне нов етап в историята си. Семейството ще е отстъпило място на универсалния живот. Хората ще се събират и разделят според нуждите си, свободни от родства и притежания. Продължителността на живота ще бъде безкрайна, а болестите – практически елиминирани. Смъртта ще бъде рядка, инцидентна и няма да е завинаги….“

Е, смъртта си е още тук, при все с пандемиите, войните в сърцето на уж най-цивилизования свят… явно интересното не е в крайностите, а, както обикновено, в нюансите.

„Генетично инженерство за усъвършенстване на мозъка. Импланти за директен мозъчен интерфейс. Импланти за директно следене на всички телесни функции. През 2010 г. човешкият мозък трябва вече да е суперкомпютър, независим от животинското тяло, което може свободно да се заменя…“, чертае футуристът. За годината очевидно не познава, но всичко останало, дали наистина не се задава съвсем скоро?

Казва още: „Никоя цивилизация от миналото не е била велика. Всички са били примитивни и преследващи, основани на масово подчинение и масови убийства.“ Негова е мисълта, че „няма нелегални емигранти, има несъстоятелни граници“.

А дали… думите му са загубили изцяло смисъла си и за уж напредналите ни цивилизации днес?

 

FM-2030

 

Носталгия към бъдещето

Цял живот е вегетарианец, защото казва, че не би могъл да изяде нещо, което е имало майка.

Определя възгледите си не са леви и десни, а „нагоре“ – към прогреса, в противовес на злободневните решения в остарялата според него рамка. Публикува три манифеста, най-известен от които е този на „нагорните“ (по аналог с левите и десните) от 1973 г. Именно това е според него важната ни битка – на прогреса срещу ретроградното, на напредъка срещу застоя, на полета към други светове срещу оставането ни тук, на Земята.

Според него е време да изоставим всички направления, които използваме дотук, защото те не са адекватни за новото време – както комунизмът, така и капитализмът. Национализмът, тоталитаризмът, нихилизмът. Дошъл е моментът да запазим само две от тях – оптимизма и универсализма.

 

FM-2030

 

Реконтраутопия

„Трябва да разработим смела нова философия на бъдещето“ казва FM. „Обнадеждаваща перспектива, която да насърчи хората да искат да се изправят пред бъдещето. Да искат да го планират. Аз съм оптимист и това, което имам да споделя, е в противоречие с целия песимизъм около нас“.

Когато го питат за националността или годините му, не отговаря, защото тези въпроси са неуместни, а той е „глобален човек“. „Аз съм личност от XXI век, която случайно се е озовала в ХХ. Изпитвам дълбока носталгия към бъдещето“. Ех, ако предполагаше как, почти изминали четвърт от това столетие, поне що се отнася до цивилизационните решения, няма да сме чак толкова далеч…

Както личи от богатия му фотоархив, в късните си години има доста висок стандарт, пътува с яхти, обикаля световните курорти. И снима, ли, снима, включително и богата колекция от еротични кадри. Въпреки че цял живот пропагандира, че идеята за семейството е остаряла, от 1960 г. до смъртта си остава „в приятелство“ с Флора Шенъл, юристка и преподавателка в Харвард.

 

Смъртта е занимание самотно

По-интересното не е даже колко силно вярва той в подобна идея във времената, когато дори интернет не е измислен. А че я запазва и след това, до края на хилядолетието, оптимизмът така и не го напуска. Но го напуска животът… поне временно.

Навръх 2000 г. FM-2030 умира и е сред първите личности, дълбоко замразени с идеята един ден да бъдат пробудени от бъдните хора, които вече са развили достатъчно напреднали технологии, така че не само да го размразят, но и да го излекуват от всички болести.

Разбира се, всичко това става още по-интересно на полето на вярата. Защото героят с алтернативно име залага в основите на идеите си атеизма и недоверието към всякакви идеологии. Противопоставя ги обаче на друга вяра, в технологиите. Че те наистина ще се развият дотолкова, че ще повлекат напред и нас като вид… или обратното?

А после отново направление, което отрича прераждането… вярва, че един ден именно чрез прераждане ще докаже правотата си?!

Според FM-2030 продължителността на живота ще стане неограничена, благодарение на изкуствените органи, които ще сме способни да създаваме. Малко преди смъртта си той описва панкреаса като „глупав, тъп, жалък орган“.

Е, отива си именно от смъртоносния рак на „жалкия“ орган. За да се превърне в първия човек, не просто замразен, а криониран, поставен при толкова ниски температури, че плътта заприличва на стъкло.

 

FM-2030

 

Гости от бъдещето

Дори за времето си той е твърде краен, The New York Times описва прогнозите му като „Машината на Дядо Коледа“. Днес също думите му звучат по-скоро наивно заради неоправдалия се с времето оптимизъм. И въпреки всичко е изумително колко точен се оказва той в посоките, които предсказва – интернет и генетичното модифициране, биониката и триизмерното принтиране, онлайн пазаруването и дистанционните срещи.

И така, мечтател ли е той, визионер или наивник? Понякога в живота си човек може да бъде и трите едновременно. Вижте Мъск, който уж беше толкова амбициран към Марс, а днес търси зрелищен начин да се бие (или да се прави, че се бие) с другарчетата.

„Толкова ще се радвам, когато се върна“, казва в интервю, малко преди да си отиде. 2030-а е близо. Дори и при трансхуманизма, блажени са вярващите. А и непоправимите оптимисти…

Дали Ферейдун е имал основание за тази си прогноза? Трябва да почакаме само още 7 години и ще разберем. Дали ще се впрегнем в напредъка си като вид, дали ще победим смъртта? Дано все пак се окаже прав…


Специална благодарност за създаването на тази Дигитална история за Марио Мишев!

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
„Дигитални истории“ сборник

Най-нови публикации:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен? –...

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни...

повече информация
Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Елена Павлова пише, откакто се помни. Феновете на книгите-игри я познават с псевдонима Върджил Дриймънд, като автор на 25 от майсторските четива в този литературен феномен. Следвала компютърни...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Едуард и афронавтите

Едуард и афронавтите

От всички вечни истории, има една, която най-често подценяваме. Нека оседлаем Росинант, да посрещнем една незаконно млада Дулсинея и да подгонваме вятърните мелници на Слънчевата система!
Знаменития идалго Дон Кихот няколко века по-късно е Едуард Мукука Нколосо, изобретателят, който… за малко не изпревари САЩ и СССР в битката им за Космоса!

повече информация

Най-новите:

Какъв е „Произходът на българите“?

Какъв е „Произходът на българите“?

Кои са прабългарите, откъде идват предците ни? Какво имат да ни кажат новите технологии в търсенето на отговора? Наследници на траките ли сме, дали идваме от далечните степи, или пък сме сармати? Как генетиката се оказа поредната голяма научна стъпка, която ни даде много отговори за миналото и на практика остави валидна само една теория?
Какъв е произходът на българите? Защо този въпрос толкова сериозно ни вълнува и вкарва в ожесточени спорове хилядолетие и половина по-късно?
Тази тема се превърна в най-четената дигитална история, по същото време излезе книгата на историка доц. д-р Тодор Чобанов – „Произходът на българите – дебатът през XXI век“. Изданието на „Българска история“ дава най-важното от съвременния поглед. Ето защо има още толкова съществени отговори, които си струва да бъдат добавени.

повече информация
IT, любов и боровинки

IT, любов и боровинки

И двамата работят в света на информационните технологии. Той е програмист, тя – проектов мениджър. Днес заедно са собственици на 4700 корена боровинки, които през лятото зарадваха с впечатляващия си вкус стотици купувачи. Гледат и 5 декара рози, редуват дейлитата с прекопаване, разговорите за data science с такива за агрономство.
Понякога животът е цветя и рози, нужна е само смелост, за да го оцениш и преосмислиш. Да повярваш в мечтите си. И да забравиш за стереотипите…
– Имам една мечта… – започва, леко неуверен Нено. Двамата с Криси са се качили на хълма с внушителната панорама към Долината на розите и бъдещата ферма. – Да гледам боровинки. Ще бъдеш ли до мен?
– Да, на 100%! – отвръща тя, без да се замисли. – Идея си нямах с какво се захващам… – допълва Криси днес.

повече информация
„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

„Хората си оставаме същества, за които е важно да притежават“

Кога и как ще си разделим собствеността върху звездите? Обречени ли сме като цивилизация да бъдем водени от непрестанното желание да притежаваме? Защо изкуственият интелект е мощен инструмент, но същевременно и фантазия, която е обречена да не се претвори в реалност? Време ли е да включим алгоритмите във вечната битка на човека за справедливост?
Проф. дфн Стоян Ставру е способен да се вглъби в материя, която най-често смятаме за скучна, за да я изпълни със смисъл, да разкаже достъпно и атрактивно, да намери неочакван поглед към теми, важни за всички ни.
„Предизвикай правото!“, призовава юристът в тематичния си сайт. Завършил право и психология, той има специално отношение към технологиите и много неочаквани амплоа. Дипломиран планински водач, учител по японските бойни изкуства джодо и айкидо, водещ на подкаста Vox Nihili, в който се чуват „шепоти от бъдещето“ и главен редактор на експертна правна система „Лексебра“.

повече информация
Селфита, които ще спасяват животи

Селфита, които ще спасяват животи

Една дълго подценявана технология, узряла в днешния ден, може да спаси животите на много хора.
Понякога, в света на бурно развиващите се технологии, историите лъкатушат между голямата мечта и нереалното. Но много са аргументите, които показват, че тук се крие един огромен, неочакван пробив. Чрез малки промени в температурата на определени зони на тялото, уловени от термокамера и обработени с помощта на изкуствен интелект, могат да бъдат предсказани редица здравословни проблеми. Начинанието развива българският стартъп Kelvin Health.
Георги Къдрев е специалист по информационни технологии, отдавна се занимава и с предприемачество. Дълги години развива проекта Imagga, който неусетно се превръща в компания, технологичен лидер в разпознаването на изображения.
Пътят на Kelvin Health започва в първите дни на пандемията. Екипът е изправен пред предизвикателството да обработва изображения, показващи температурата на човешкото тяло в опит моментално да се разпознава ковид инфекция. Докато постепенно се оказва, че този метод, приеман едва ли не за алтернативен, може да се превърне в пробив за медицината. В технология, която да влезе във всеки дом и да спасява животи. Медицински директор на начинанието е известният сърдечносъдов специалист проф. Иво Петров.
Може ли термалната диагностика да се превърне в революция в медицината? Кои заболявания ще бъдат диагностицирани с новата технология? Може ли изкуственият интелект да удължи живота ни? Какво е за един стартъп да се превърне в еднорог, но не с пазарна оценка от милиард долара, а заради… милиард спасени човешки животи?

повече информация
Исус. Програмистът, дошъл от гетото

Исус. Програмистът, дошъл от гетото

„Най-трудно беше да взема есенцията от двата свята, в които живея, и да ги комбинирам в един. Изисква се доста емоционална енергия и висока емпатия. Бил съм отхвърлян от българи, защото съм циганин и от цигани, защото „се правя“ на българин. Бориш се да бъдеш уважаван на противоположни фронтове“.
Имам удоволствието да ви представя Исус Костов! За колегите си е просто „Джизъс“, а за мен – силен пример как човек може да победи средата, предубежденията, дори себе си, за да постигне онова, за което мечтае. Колкото и да изглежда далечно, дори невъзможно.
Пътят му тръгва от циганското гето, а днес е софтуерен инженер в реномирана компания. Учи сам онлайн, така и не се отказва, започвайки от училище, където често ходи гладен, с обувки без подметки. За да стигне до днес, натрупал сериозен опит в професията.
„Най-ценното, което програмирането ми даде безспорно е свободата“, казва Исус. „То ми донесе възможността да се измъкна от трудното положение, в което бях и да си изградя живот, в който съм независим и мога да помагам на семейството си“.
Следващата му цел е да вдъхнови повече хлапета да преследват мечтите си. Да не се отказват, потискани от средата и от обстоятелствата.
А какво ли ще стане, ако подобни истории променят отношението и на обществото ни, и на айти сектора към тези деца?

повече информация
Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Върджил Дриймънд, която днес мечтае да се свържем с компютъра

Елена Павлова пише, откакто се помни. Феновете на книгите-игри я познават с псевдонима Върджил Дриймънд, като автор на 25 от майсторските четива в този литературен феномен.
Следвала компютърни науки, пиар, отказвала се на няколко пъти от писането, през последните години тя се завръща с поредица от харесвани и награждавани издания за малки и големи.
Защо писателката няма търпение да стигнем до технологията, която ще чете мислите ни? Къде според нея изчезна днес фантастиката? Какви истории има да разкаже за времената на феномена „книги-игри“? Защо после бързо се стигна дотам писателите и преводачите у нас да нямат пари дори за хляб?
Видяла толкова много по житейския си и литературен път, срещаме се с Елена Павлова, за да чуем нейните дългоочаквани дигитални истории.

повече информация
Share This