Разделяй и владей онлайн

сеп. 6, 2022 | Технологии

Разделяй и владей онлайн

6 септември 2022 | Технологии

6 септември, планирани са бунтове в много градове. Правителството на Източна Румелия трябва да бъде свалено с мирен преврат… обаче всичко се проваля. Новината попада в неправилната фейсбук група и се почва. „Тия нищо не знаят“ „Вие сте николайофили!“ „Слуги на падишаха“ „Vsi4ko mi e qsno“ „Позор!!!!“ „Ганя…“ „Лираджии“ „Жълтопаветници“ (хем ги няма още жълтите павета) „Аз може да не разбирам, ама…“ „Който мисли така, да ми се маха от приятелите“.

Дали някое от най-смислените събития в историята ни, безспорен еталон за които е Съединението, би могло да се случи във времената на социалните мрежи?

Дали наистина във времето, когато онлайн средата предопределя съзнанието ни дори повече от офлайн битието, си струва да повтаряме прословутото:

 

Съединението прави силата?

Разбира се, дори когато националният ни идеал е бил доста по-ясен, ги е имало и Кириак Стефчов, и Иванчо Хаджипенчович.

Да, интернет средата е благодатна да създаде и градивна общност, когато дадено решение „уцели в сърцето“ критичния брой хора. Но това е изключение.

Много по-лесно е да намериш повода да се изпокараш с някого, отколкото да правите нещо заедно. Хеле пък онлайн.Защото интернет светът е устроен така, че да ни разделя и ожесточава едни срещу други.

Съединението е абстракция, утопия. Винаги ще имаме различни позиции, които ще влизат в колизия, но… нима то не е ценност?

Ако търсенето на онова, което ни обединява, на общите цели и идеали, не е приоритет и отправна точка… какво тогава празнуваме днес? Защо продължаваме да държим онези три думи на челото на сградата, която би трябвало да измисля бъдещето ни?

 

Абдикацията на истината

Защо ни е все по-трудно да намерим общ език, защо? Нещо повече ли имаме да делим? Дали наистина интернет просто ни кара да се чувстваме по-значими, богоравни, както казва психоложката Ани Владимирова?

Ако съединението, обединяването зад общи идеали е утопия, тогава какво остава за истината? По дефиниция и тя е утопия, не може да бъде абсолютна.

Животът онлайн ни го напомня всяка секунда, докато подмолно ни внушава между премигванията, че ние и само ние я знаем. Че сме по-умни и добри от другите. Че нашата истина е Истината. Както го улови диригентът Найден Тодоров, „фалшивото усещане, че мнението ни има значение“.

Всичко това има своята логична история, която води от журналистите далеч напред към инфлуенсърите. Заринати от информацията, бълвана ежесекундно от приложения, традиционни медии, рекламни профили и измислени герои, губим истината като утопията, водеща ни към другата утопия – на съединението.

 

 

ОбедиНЕни от интерНЕт

Истината не е забавна, не е интересна, а същевременно всички получаваме илюзорното усещане, че я владеем. И тази част от пъзела познаваме добре като балона на филтрите.

Не само социалните, но и всички мрежи ни улавят като цаца с пределно ясното послание – карат ни да се радваме колко сме прави, като ни заобикалят с мненията на съмишленици. И, по-рядко, но също задължително, с отрицанието, с грубите думи, които ще ни вбесят. Така работи мрежата за цаца, а ние, за разлика от цацата, дори го знаем добре. Просто не му обръщаме внимание.

Не било цаца, а кит, уловен от журналист, гласеше една шега от медната епоха, свързана с филм от каменната. За разлика от цацата обаче, излизаме от виртуалната мрежа и ни се струва, че не сме променени от нея. Докато тя ни озлобява и разделя. Рисува още червени линии, плътно покриващи тези, които съществуват и в реалния живот, заедно с още, за цвят. Чувството за самоирония потъва в груб хумор.

Злоба, агресия, омраза. Хейт.

 

Силно да любим и мразим

Рано сутринта войводата до последно чакаше четниците да се качат на парахода на пристанището в Гюргево. Беше описал във фейсбук събитието ясно какво се очаква, 5000 бяха записали, че се интересуват, 500, че ще се включат. И не дойде нито един, само камерите на телевизиите, които също бяха видели събитието. „Е, нищо, поне има шанс, ако един ден търсят името ми в гугъл, да не излезе първо футболен отбор“, каза си поетът.

 

 

Кой, ако не аз, разбира най-много за:
а) Политиката
б) Ковид
в) Амбър Хърст vs. Джони Деп
в) Бойко vs. Кирил vs. Корнелия vs. Радев vs…

Ако „Амбър срещу Джони“ е по-скоро емоционално решение, често се впускаме в кръстоносна война в теми, които са свързани със задълбочени, профилирани познания.

„Ти си тъп.“ „Не, ти.“ „Ти си мафия“. „Не, ти.“

Като в детската градина, но, уви, няма я госпожата.

Така от личното към общественото стигнахме до апотеоза. Губейки опорната точка, умението да си общуваме, политически стигнахме до позиция, в която излъчените от нас хора могат да си говорят само когато са притиснати от интереса. А иначе им трябва една нощ да спят накриво, да изживеят катарзис, за да се заобичат или намразят.

Или пък това е само претекст? Как да знаем, когато вече не е достоверността на информацията това, което ни вълнува? А краткото заглавие, секундната емоция като бърз въглехидрат.

Партиите и политиците всъщност доста точно изпълняват ролята си, да въплъщават нашите мнения. Със самоцелна агресия, повърхностно отношение, липса на диалог. Да, всичко това не се случва само у нас, но тук имаме и историческите натрупвания, които ни помагат да се разделяме, разломи, трупани с поколения. В допълнение с неадекватна медийна среда, в която качествената журналистика, пределно ясно, не е приоритет.

 

Чета с предател

Замислен като платформата, която да свърже света в едно, интернет бързо се превърна в машина за неравенства. А драматичните разлики – в социален статус, права, представителност, много бързо разделят и емоционално. Битието наистина няма как да остане встрани от съзнанието. Този процес също е глобален, но много ясно можем да го видим у нас, например със спора какво и как правят програмистите и дава ли им финансовият статус и друг.

Ако има нещо по-тъжно от разделянето, от невъзможността да формираме общи идеали и мечти, то е, че това явление все повече засилва процесите, които го пораждат. Лавината не личи от какво ще бъде спряна, докато изгодата от това е за всички, от които зависи устройството ѝ. За политиците, които ни нахъсват едни срещу други, когато им е изгодно. За платформите, фирми гиганти със силата на държави, които се издържат от все по-плътното ни окопаване в балоните.

Там някъде дебне прословутият изкуствен интелект, само че не в ролята на Терминатор или плашило. А като постоянен и ежедневен спътник, който все по-съвършено се превръща в оръжие на манипулацията, за да ни изправя едни срещу други. При това стреляйки със собствените ни данни, захранван с милиардите куршуми на всеки наш клик и скрол някога някъде в мрежата.

 

Поединично

Монахът събра смелост и пусна в мрежата кратката си книжка, за да стигне до „неразумния юрод“, който не се интересува от историята си. И веднага разбра, че е направил грешка. Първо дойдоха хилещите се човечева, после коментарите, че е преписал от Мавро Орбини, Цезар Бароний или Спароток. И накрая стана страшно. Появиха се застъпниците на идеята, че сме траки, които веднага влязоха в остър спор с автохтонните фенове… Монахът помисли, помисли и блокира коментарите.

 

 

Тук дойде и мястото на пандемията, която задълго ни затвори в още по-тесните ни балони. И вместо да ни припомни колко всъщност ни липсват най-човешките неща, ни запрати с все сила в мрежата. Където е по-трудно да чуеш мнението на колегата, който има различни от твоите политически виждания, а властва балонът.

Така, в дефицита на нормална човешка комуникация, при сблъсъка на поколения с добавката от живота на скролването и изгубеното желание и умение да четем дълги текстове, жертва паднаха нюансите. За сметка на повърхностното отношение и крайните тези. И, разбира се, в противовес на обединяването във всеки по-широк смисъл.

 

Писана дума = хвърлен камък

Времето на измислени обединения еднодневки като това за или против ваксините сме и на партиите и политиците еднодневки, които се впиват в тях с хоботчетата си. За или против Македония, докато накрая, дори и в крайните тези, никой не разбира какво се е случило. И забравя темата, защото фейсбук буламачът му е замислил нов повод да точи меча за тези, които мислят различно.

И какво, има ли решение? Със сигурност, при това е толкова просто, колкото изглежда. Да си говорим, да търсим това, което ни събира, а не което ни разделя. Да се изслушваме. Понякога дори, колкото и да е трудно, да стиснем ръката на победителя от съперниковия отбор. Да четем. Да ценим думите и посланията за всяка комбинация от думи. Да се задълбочаваме, да излизаме от филтрите си. Често, упорито и целенасочено. Не само да си даваме сметка за предизвикателствата, дошли с технологиите, но и да ги осмисляме, подреждаме и решаваме по човешкия начин.

Толкова ли е просто наистина? И дали имаме колективна сила и воля?

 

Три пъти мери…

Ханът отвори общ разговор в месинджър, беше подготвил смислена лекция за децата си, тъкмо нагласи снопа съчки… и един по един синовете му напуснаха чата. Криндж. Бумър. Група в месинджър, да ти бръмчи телефона всеки път. А и фейсбук не е място за младите. „Май трябваше да опитам с тикток?“, рече си ханът. „Може да стане жесток клип с това, което съм намислил“.

 

 

Ханът би станал тикток инфлуенсър с бистрите си послания, като това със съчките, но дали щяха да го видят и синовете му?

Независимо дали сте съгласни, или не, благодаря ви, че четохте дотук. Докато се говори по тези теми, има смисъл и да отбелязваме днешния ден не просто като неработен, а като повод за размисъл. За изтупване на прашното клише, изпод което се показва истинският смисъл.

Съединението прави силата.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората, или ще превърне света в дигитален концлагер?...

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече...

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е...

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така. Няма да се уморя да повтарям,...

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Не изпускай автобуса! За ползата от отворените данни

Щом настане есен, София започва да се задъхва от трафика на стотиците хиляди коли, за които не е подготвена. А всички ние започваме да си задаваме почти риторичния въпрос дали няма как това да се промени? Повече хора да ползват градския транспорт, колелата си… Ползите от това ги знаем много добре.
Градският транспорт, уви, често е неудобен. Макар уж да е свързан с най-модерните онлайн платформи, това не ни помага достатъчно. Казвам го от първо лице, като човек, който се придвижва с колело, с автобус и едва когато е неизбежно се качва на автомобила.
Платформи като Google Maps са безценни за това да планираш маршрута си, но… почти винаги дават неточни данни кога ще дойде следващият автобус. Не ти казват дали ще е препълнен до шушка, дали няма да е мръсен и неподдържан, дали шофьорът му ще те изчака ведро, или ще се окаже киселяк, готов да хлопне вратата под носа ти.
Това обаче може да се промени и тук отново на помощ идват технологиите. Идеята за отворените данни може да се окаже безценна в това София (а и не само) да се „отпуши“ и да започне да диша. Как? Ще разберете от прелюбопитната история на колегите ми програмисти от фирма „Кодексио“.

повече информация
Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Apollo ex machina. Включете се в конкурса за поезия, генерирана с ИИ!

Включете се в Apollo ex machina – първия български конкурс за генерирана поезия, организиран от Дигитални истории и издателство Scribens!
Няма ограничения за тематиката и дължината. Единственото изискване е да участвате със стихове, които сте създали с помощта на ИИ. Можете да изпратите до 3 произведения, срокът е 1 декември 2025 г.
Победителят ще получи награда от 300 лв., избрани книги очакват заслужилите второ и трето място, а най-добрите стихове ще бъдат издадени в стихосбирка от Scribens!
Ще ги избере авторитетно жури: поетите Петър Чухов, Бойко Ламбовски и Виолета Кунева, управителят на Scribens Георги Гаврилов и създателят на Дигитални истории Георги Караманев.

повече информация
Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Що за „човек“ е ИИ? Психологически експеримент

Каним четири най-популярни ИИ модела в кабинета на психолога, за да проверим какви „личности“ ще се окажат!
Властни или податливи на влияние, чувствителни или прагматични? Какви са по „характер“ GPT-5, Claude Opus 4.1, Gemini 2.5 Pro и o3?
Този експеримент може да ни каже много!

повече информация

Най-новите:

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Виж ти! Когато гледането стане изкуство

Да виждаш и да разпознаваш вече не е обективно умение и наука. Технологиите и хората вече не са способни да ни доказват кое произведение е човешко и кое – не, с достатъчна степен на убеденост, че да има смисъл. Тогава не е ли време да погледнем на гледането, на търсенето на истината, на проверката на факти… като на изкуство?
В една сумрачна зала неколцина млади лекари са се скупчили пред прожекционен екран. Но не, на него не се показват рентгенови снимки, нито лабораторни резултати, залата не е в болница или университет, а… в музей. Докторите разглеждат репродукции на картини от разни епохи – от Гоя, та до древноегипетски статуи.
Жената отпред им обяснява, че целта е да анализират какво виждат, сякаш е медицински случай. На екрана се появява хаотична мозайка от сиви, черни и бели „лепенки“. „Това е прочуто произведение на изкуството“, подсказва тя. Следва неловка тишина. „Испанско е, на един от най-известните художници на XX век…“ Накрая един от лекарите се престрашава: „Пикасо?“.
Оказва се прав – пред тях е „Герника“, емблематичната картина за ужасите на войната, която никой от присъстващите досега не е разпознал. Младите медици, потънали досега в учебници по биохимия и дежурства в болницата, изведнъж са изправени пред задача от съвсем различно естество – да търсят знаци, символи и истории, скрити в изкуството. Но защо им е нужно? Оказва се, че по неочакван начин това умение може да им помогне да откриват и анализират по-добре симптомите на своите пациенти.

повече информация
ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

ИИ – революция или маркетингов шум? Мнението ви е важно! (анкета)

Изкуственият интелект е неоправдан медиен шум или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер? Вашето мнение е изключително важно и ще съм благодарен от сърце, ако го споделите в кратка анкета! Очакват ви и награди – избрани книги!
Отговорите се събират до 31 декември. Можете да изберете въпросите, на които да отговорите. Анкетата е анонимна.
Всяко попълване, всяко споделяне е безценна помощ за това да видим как се отнасяме днес към голямата технологична тема на нашето време!

повече информация
Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Петко Динев, който дава „очи“ на НАСА

Българин и екипът му създават камери, с чиято помощ НАСА е насочила поглед към Луната, а после и към Марс. Неговите разработки се използват от всички най-големи авиационни компании, а освен че вече са „стъпвали“ на нашия спътник, летят и на хиляди спътници в орбита.
Петко Динев през 90-те заминава за Флорида, където започва работа в НАСА. После създава своя компания, която се откроява на световно ниво с опита си в създаването на промишлени камери.
Пътят му тръгва от Казанлък – той е първият български златен медалист по физика и ученик на знаменития Теодосий Теодосиев – Тео. Гостът ни е и сред главните герои в новия документален филм „Социално силните“, даващ думата на златните медалисти от школата на Тео.
Как човек случайно стига до НАСА? Как един учен създава компания, превърнала се в световен еталон в своята индустрия? Как можем да променим това, че днес половината ученици от гимназията, която е завършил, не успяват да изкарат и тройка на матурата по математика? Как да превърнем науката в мода и да дадем шанс на технологиите? Как да наваксаме изоставането си като хора от огромното им развитие? Огромни въпроси имаме да обсъждаме с този изключителен събеседник.
„Да, живеем в интересни времена. Даже може би твърде интересни. Аз не мисля, че сме стигнали предела на технологиите. Мисля, че сме още в увертюрата…“

повече информация
„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

„Ако е красиво, има ли значение, че е написано от ИИ?“

Има ли място за поезия в епохата на TikTok и изкуствения интелект? Как да върнем това изкуство на заслужения пиедестал? Могат ли и трябва ли да бъдат инфлуенсъри днешните поети? Плашещо или мечтано е времето, в което изкуственият интелект вече не може да бъде разделен от поезията?
Apollo ex machina – така се казва първият у нас конкурс за поезия, създадена с помощта на изкуствен интелект. Сега е моментът да се включите! Заглавието на начинанието е специално, а негов автор е днешният ни гост. Освен член на журито на конкурса, той е и управител на издателство Scribens, което ще издаде в стихосбирка най-добрите стихове от него.
Георги Гаврилов е поет и… физик. Създава издателство Scribens, за да дава шанс на млади български автори да стигнат до читателите си.

повече информация
Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Ще има ли български автор? Книжните препоръки на ИТ лидерите III

Бихте ли предположили, че българските ИТ лидери четат „Хари Потър“ или пък Достоевски? Аз не бих, поне допреди седмица, когато ги попитах и се оказа, че е точно така.
Няма да се уморя да повтарям, че ти си това, което четеш. В навечерието на Деня на будителите изпратих на 30 забележителни за мен личности кратка покана – да препоръчат 3 свои любими книги на читателите на Дигитални истории. Постарах се палитрата от гости да е възможно най-пъстра – от хора на лидерски позиции до такива, познати като лектори; от работещи отвъд океана до чужденци, които секторът е довел в България; представители на най-пъстри технологии и на различни поколения.
Получих цели 20 отговора, като днес имам удоволствието да ви представя втората половина от отговори (първата е тук)! Отново ще отбележа, че не са групирани по определена логика, защото се оказаха прекалено пъстри и неочаквани, за да е възможно, предлагам ви ги в поредността, в която ги получих.
Приятно четене!

повече информация
„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

„Инженери ще се търсят винаги. Но уменията ни трябва да се променят“

Работата в софтуерния свят вече се промени из основи с идването на изкуствения интелект. Не вярвам, че някой би го оспорил, независимо дали в положителен или отрицателен аспект, с ентусиазъм или отвращение, с нетърпение за бъдещето или опит да останем в миналото.
Колко обаче са различни нещата и докъде ще стигнат?
Джемал Ахмедов ще ни покаже отговорите на 29 ноември в уъркшопа на conf.ai. Той ще впрегне ИИ агентите, които ще заработят като цял софтуерен екип.
Преди това обаче е време да поговорим. За хаотичното настояще и неясното бъдеще на софтуерния свят в годините на напредналия изкуствен интелект. „Винаги ще имаме човек в процеса по създаване на софтуер“, казва Джемал. Така ли е наистина?

повече информация
Share This