Разделяй и владей онлайн

сеп. 6, 2022 | Технологии

Разделяй и владей онлайн

6 септември 2022 | Технологии

6 септември, планирани са бунтове в много градове. Правителството на Източна Румелия трябва да бъде свалено с мирен преврат… обаче всичко се проваля. Новината попада в неправилната фейсбук група и се почва. „Тия нищо не знаят“ „Вие сте николайофили!“ „Слуги на падишаха“ „Vsi4ko mi e qsno“ „Позор!!!!“ „Ганя…“ „Лираджии“ „Жълтопаветници“ (хем ги няма още жълтите павета) „Аз може да не разбирам, ама…“ „Който мисли така, да ми се маха от приятелите“.

Дали някое от най-смислените събития в историята ни, безспорен еталон за които е Съединението, би могло да се случи във времената на социалните мрежи?

Дали наистина във времето, когато онлайн средата предопределя съзнанието ни дори повече от офлайн битието, си струва да повтаряме прословутото:

 

Съединението прави силата?

Разбира се, дори когато националният ни идеал е бил доста по-ясен, ги е имало и Кириак Стефчов, и Иванчо Хаджипенчович.

Да, интернет средата е благодатна да създаде и градивна общност, когато дадено решение „уцели в сърцето“ критичния брой хора. Но това е изключение.

Много по-лесно е да намериш повода да се изпокараш с някого, отколкото да правите нещо заедно. Хеле пък онлайн.Защото интернет светът е устроен така, че да ни разделя и ожесточава едни срещу други.

Съединението е абстракция, утопия. Винаги ще имаме различни позиции, които ще влизат в колизия, но… нима то не е ценност?

Ако търсенето на онова, което ни обединява, на общите цели и идеали, не е приоритет и отправна точка… какво тогава празнуваме днес? Защо продължаваме да държим онези три думи на челото на сградата, която би трябвало да измисля бъдещето ни?

 

Абдикацията на истината

Защо ни е все по-трудно да намерим общ език, защо? Нещо повече ли имаме да делим? Дали наистина интернет просто ни кара да се чувстваме по-значими, богоравни, както казва психоложката Ани Владимирова?

Ако съединението, обединяването зад общи идеали е утопия, тогава какво остава за истината? По дефиниция и тя е утопия, не може да бъде абсолютна.

Животът онлайн ни го напомня всяка секунда, докато подмолно ни внушава между премигванията, че ние и само ние я знаем. Че сме по-умни и добри от другите. Че нашата истина е Истината. Както го улови диригентът Найден Тодоров, „фалшивото усещане, че мнението ни има значение“.

Всичко това има своята логична история, която води от журналистите далеч напред към инфлуенсърите. Заринати от информацията, бълвана ежесекундно от приложения, традиционни медии, рекламни профили и измислени герои, губим истината като утопията, водеща ни към другата утопия – на съединението.

 

 

ОбедиНЕни от интерНЕт

Истината не е забавна, не е интересна, а същевременно всички получаваме илюзорното усещане, че я владеем. И тази част от пъзела познаваме добре като балона на филтрите.

Не само социалните, но и всички мрежи ни улавят като цаца с пределно ясното послание – карат ни да се радваме колко сме прави, като ни заобикалят с мненията на съмишленици. И, по-рядко, но също задължително, с отрицанието, с грубите думи, които ще ни вбесят. Така работи мрежата за цаца, а ние, за разлика от цацата, дори го знаем добре. Просто не му обръщаме внимание.

Не било цаца, а кит, уловен от журналист, гласеше една шега от медната епоха, свързана с филм от каменната. За разлика от цацата обаче, излизаме от виртуалната мрежа и ни се струва, че не сме променени от нея. Докато тя ни озлобява и разделя. Рисува още червени линии, плътно покриващи тези, които съществуват и в реалния живот, заедно с още, за цвят. Чувството за самоирония потъва в груб хумор.

Злоба, агресия, омраза. Хейт.

 

Силно да любим и мразим

Рано сутринта войводата до последно чакаше четниците да се качат на парахода на пристанището в Гюргево. Беше описал във фейсбук събитието ясно какво се очаква, 5000 бяха записали, че се интересуват, 500, че ще се включат. И не дойде нито един, само камерите на телевизиите, които също бяха видели събитието. „Е, нищо, поне има шанс, ако един ден търсят името ми в гугъл, да не излезе първо футболен отбор“, каза си поетът.

 

 

Кой, ако не аз, разбира най-много за:
а) Политиката
б) Ковид
в) Амбър Хърст vs. Джони Деп
в) Бойко vs. Кирил vs. Корнелия vs. Радев vs…

Ако „Амбър срещу Джони“ е по-скоро емоционално решение, често се впускаме в кръстоносна война в теми, които са свързани със задълбочени, профилирани познания.

„Ти си тъп.“ „Не, ти.“ „Ти си мафия“. „Не, ти.“

Като в детската градина, но, уви, няма я госпожата.

Така от личното към общественото стигнахме до апотеоза. Губейки опорната точка, умението да си общуваме, политически стигнахме до позиция, в която излъчените от нас хора могат да си говорят само когато са притиснати от интереса. А иначе им трябва една нощ да спят накриво, да изживеят катарзис, за да се заобичат или намразят.

Или пък това е само претекст? Как да знаем, когато вече не е достоверността на информацията това, което ни вълнува? А краткото заглавие, секундната емоция като бърз въглехидрат.

Партиите и политиците всъщност доста точно изпълняват ролята си, да въплъщават нашите мнения. Със самоцелна агресия, повърхностно отношение, липса на диалог. Да, всичко това не се случва само у нас, но тук имаме и историческите натрупвания, които ни помагат да се разделяме, разломи, трупани с поколения. В допълнение с неадекватна медийна среда, в която качествената журналистика, пределно ясно, не е приоритет.

 

Чета с предател

Замислен като платформата, която да свърже света в едно, интернет бързо се превърна в машина за неравенства. А драматичните разлики – в социален статус, права, представителност, много бързо разделят и емоционално. Битието наистина няма как да остане встрани от съзнанието. Този процес също е глобален, но много ясно можем да го видим у нас, например със спора какво и как правят програмистите и дава ли им финансовият статус и друг.

Ако има нещо по-тъжно от разделянето, от невъзможността да формираме общи идеали и мечти, то е, че това явление все повече засилва процесите, които го пораждат. Лавината не личи от какво ще бъде спряна, докато изгодата от това е за всички, от които зависи устройството ѝ. За политиците, които ни нахъсват едни срещу други, когато им е изгодно. За платформите, фирми гиганти със силата на държави, които се издържат от все по-плътното ни окопаване в балоните.

Там някъде дебне прословутият изкуствен интелект, само че не в ролята на Терминатор или плашило. А като постоянен и ежедневен спътник, който все по-съвършено се превръща в оръжие на манипулацията, за да ни изправя едни срещу други. При това стреляйки със собствените ни данни, захранван с милиардите куршуми на всеки наш клик и скрол някога някъде в мрежата.

 

Поединично

Монахът събра смелост и пусна в мрежата кратката си книжка, за да стигне до „неразумния юрод“, който не се интересува от историята си. И веднага разбра, че е направил грешка. Първо дойдоха хилещите се човечева, после коментарите, че е преписал от Мавро Орбини, Цезар Бароний или Спароток. И накрая стана страшно. Появиха се застъпниците на идеята, че сме траки, които веднага влязоха в остър спор с автохтонните фенове… Монахът помисли, помисли и блокира коментарите.

 

 

Тук дойде и мястото на пандемията, която задълго ни затвори в още по-тесните ни балони. И вместо да ни припомни колко всъщност ни липсват най-човешките неща, ни запрати с все сила в мрежата. Където е по-трудно да чуеш мнението на колегата, който има различни от твоите политически виждания, а властва балонът.

Така, в дефицита на нормална човешка комуникация, при сблъсъка на поколения с добавката от живота на скролването и изгубеното желание и умение да четем дълги текстове, жертва паднаха нюансите. За сметка на повърхностното отношение и крайните тези. И, разбира се, в противовес на обединяването във всеки по-широк смисъл.

 

Писана дума = хвърлен камък

Времето на измислени обединения еднодневки като това за или против ваксините сме и на партиите и политиците еднодневки, които се впиват в тях с хоботчетата си. За или против Македония, докато накрая, дори и в крайните тези, никой не разбира какво се е случило. И забравя темата, защото фейсбук буламачът му е замислил нов повод да точи меча за тези, които мислят различно.

И какво, има ли решение? Със сигурност, при това е толкова просто, колкото изглежда. Да си говорим, да търсим това, което ни събира, а не което ни разделя. Да се изслушваме. Понякога дори, колкото и да е трудно, да стиснем ръката на победителя от съперниковия отбор. Да четем. Да ценим думите и посланията за всяка комбинация от думи. Да се задълбочаваме, да излизаме от филтрите си. Често, упорито и целенасочено. Не само да си даваме сметка за предизвикателствата, дошли с технологиите, но и да ги осмисляме, подреждаме и решаваме по човешкия начин.

Толкова ли е просто наистина? И дали имаме колективна сила и воля?

 

Три пъти мери…

Ханът отвори общ разговор в месинджър, беше подготвил смислена лекция за децата си, тъкмо нагласи снопа съчки… и един по един синовете му напуснаха чата. Криндж. Бумър. Група в месинджър, да ти бръмчи телефона всеки път. А и фейсбук не е място за младите. „Май трябваше да опитам с тикток?“, рече си ханът. „Може да стане жесток клип с това, което съм намислил“.

 

 

Ханът би станал тикток инфлуенсър с бистрите си послания, като това със съчките, но дали щяха да го видят и синовете му?

Независимо дали сте съгласни, или не, благодаря ви, че четохте дотук. Докато се говори по тези теми, има смисъл и да отбелязваме днешния ден не просто като неработен, а като повод за размисъл. За изтупване на прашното клише, изпод което се показва истинският смисъл.

Съединението прави силата.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Share This