Разделяй и владей онлайн

сеп. 6, 2022 | Технологии

Разделяй и владей онлайн

6 септември 2022 | Технологии

6 септември, планирани са бунтове в много градове. Правителството на Източна Румелия трябва да бъде свалено с мирен преврат… обаче всичко се проваля. Новината попада в неправилната фейсбук група и се почва. „Тия нищо не знаят“ „Вие сте николайофили!“ „Слуги на падишаха“ „Vsi4ko mi e qsno“ „Позор!!!!“ „Ганя…“ „Лираджии“ „Жълтопаветници“ (хем ги няма още жълтите павета) „Аз може да не разбирам, ама…“ „Който мисли така, да ми се маха от приятелите“.

Дали някое от най-смислените събития в историята ни, безспорен еталон за които е Съединението, би могло да се случи във времената на социалните мрежи?

Дали наистина във времето, когато онлайн средата предопределя съзнанието ни дори повече от офлайн битието, си струва да повтаряме прословутото:

 

Съединението прави силата?

Разбира се, дори когато националният ни идеал е бил доста по-ясен, ги е имало и Кириак Стефчов, и Иванчо Хаджипенчович.

Да, интернет средата е благодатна да създаде и градивна общност, когато дадено решение „уцели в сърцето“ критичния брой хора. Но това е изключение.

Много по-лесно е да намериш повода да се изпокараш с някого, отколкото да правите нещо заедно. Хеле пък онлайн.Защото интернет светът е устроен така, че да ни разделя и ожесточава едни срещу други.

Съединението е абстракция, утопия. Винаги ще имаме различни позиции, които ще влизат в колизия, но… нима то не е ценност?

Ако търсенето на онова, което ни обединява, на общите цели и идеали, не е приоритет и отправна точка… какво тогава празнуваме днес? Защо продължаваме да държим онези три думи на челото на сградата, която би трябвало да измисля бъдещето ни?

 

Абдикацията на истината

Защо ни е все по-трудно да намерим общ език, защо? Нещо повече ли имаме да делим? Дали наистина интернет просто ни кара да се чувстваме по-значими, богоравни, както казва психоложката Ани Владимирова?

Ако съединението, обединяването зад общи идеали е утопия, тогава какво остава за истината? По дефиниция и тя е утопия, не може да бъде абсолютна.

Животът онлайн ни го напомня всяка секунда, докато подмолно ни внушава между премигванията, че ние и само ние я знаем. Че сме по-умни и добри от другите. Че нашата истина е Истината. Както го улови диригентът Найден Тодоров, „фалшивото усещане, че мнението ни има значение“.

Всичко това има своята логична история, която води от журналистите далеч напред към инфлуенсърите. Заринати от информацията, бълвана ежесекундно от приложения, традиционни медии, рекламни профили и измислени герои, губим истината като утопията, водеща ни към другата утопия – на съединението.

 

 

ОбедиНЕни от интерНЕт

Истината не е забавна, не е интересна, а същевременно всички получаваме илюзорното усещане, че я владеем. И тази част от пъзела познаваме добре като балона на филтрите.

Не само социалните, но и всички мрежи ни улавят като цаца с пределно ясното послание – карат ни да се радваме колко сме прави, като ни заобикалят с мненията на съмишленици. И, по-рядко, но също задължително, с отрицанието, с грубите думи, които ще ни вбесят. Така работи мрежата за цаца, а ние, за разлика от цацата, дори го знаем добре. Просто не му обръщаме внимание.

Не било цаца, а кит, уловен от журналист, гласеше една шега от медната епоха, свързана с филм от каменната. За разлика от цацата обаче, излизаме от виртуалната мрежа и ни се струва, че не сме променени от нея. Докато тя ни озлобява и разделя. Рисува още червени линии, плътно покриващи тези, които съществуват и в реалния живот, заедно с още, за цвят. Чувството за самоирония потъва в груб хумор.

Злоба, агресия, омраза. Хейт.

 

Силно да любим и мразим

Рано сутринта войводата до последно чакаше четниците да се качат на парахода на пристанището в Гюргево. Беше описал във фейсбук събитието ясно какво се очаква, 5000 бяха записали, че се интересуват, 500, че ще се включат. И не дойде нито един, само камерите на телевизиите, които също бяха видели събитието. „Е, нищо, поне има шанс, ако един ден търсят името ми в гугъл, да не излезе първо футболен отбор“, каза си поетът.

 

 

Кой, ако не аз, разбира най-много за:
а) Политиката
б) Ковид
в) Амбър Хърст vs. Джони Деп
в) Бойко vs. Кирил vs. Корнелия vs. Радев vs…

Ако „Амбър срещу Джони“ е по-скоро емоционално решение, често се впускаме в кръстоносна война в теми, които са свързани със задълбочени, профилирани познания.

„Ти си тъп.“ „Не, ти.“ „Ти си мафия“. „Не, ти.“

Като в детската градина, но, уви, няма я госпожата.

Така от личното към общественото стигнахме до апотеоза. Губейки опорната точка, умението да си общуваме, политически стигнахме до позиция, в която излъчените от нас хора могат да си говорят само когато са притиснати от интереса. А иначе им трябва една нощ да спят накриво, да изживят катарзис, за да се заобичат или намразят.

Или пък това е само претекст? Как да знаем, когато вече не е достоверността на информацията това, което ни вълнува? А краткото заглавие, секундната емоция като бърз въглехидрат.

Партиите и политиците всъщност доста точно изпълняват ролята си, да въплъщават нашите мнения. Със самоцелна агресия, повърхностно отношение, липса на диалог. Да, всичко това не се случва само у нас, но тук имаме и историческите натрупвания, които ни помагат да се разделяме, разломи, трупани с поколения. В допълнение с неадекватна медийна среда, в която качествената журналистика, пределно ясно, не е приоритет.

 

Чета с предател

Замислен като платформата, която да свърже света в едно, интернет бързо се превърна в машина за неравенства. А драматичните разлики – в социален статус, права, представителност, много бързо разделят и емоционално. Битието наистина няма как да остане встрани от съзнанието. Този процес също е глобален, но много ясно можем да го видим у нас, например със спора какво и как правят програмистите и дава ли им финансовият статус и друг.

Ако има нещо по-тъжно от разделянето, от невъзможността да формираме общи идеали и мечти, то е, че това явление все повече засилва процесите, които го пораждат. Лавината не личи от какво ще бъде спряна, докато изгодата от това е за всички, от които зависи устройството ѝ. За политиците, които ни нахъсват едни срещу други, когато им е изгодно. За платформите, фирми гиганти със силата на държави, които се издържат от все по-плътното ни окопаване в балоните.

Там някъде дебне прословутият изкуствен интелект, само че не в ролята на Терминатор или плашило. А като постоянен и ежедневен спътник, който все по-съвършено се превръща в оръжие на манипулацията, за да ни изправя едни срещу други. При това стреляйки със собствените ни данни, захранван с милиардите куршуми на всеки наш клик и скрол някога някъде в мрежата.

 

Поединично

Монахът събра смелост и пусна в мрежата кратката си книжка, за да стигне до „неразумния юрод“, който не се интересува от историята си. И веднага разбра, че е направил грешка. Първо дойдоха хилещите се човечева, после коментарите, че е преписал от Мавро Орбини, Цезар Бароний или Спароток. И накрая стана страшно. Появиха се застъпниците на идеята, че сме траки, които веднага влязоха в остър спор с автохтонните фенове… Монахът помисли, помисли и блокира коментарите.

 

 

Тук дойде и мястото на пандемията, която задълго ни затвори в още по-тесните ни балони. И вместо да ни припомни колко всъщност ни липсват най-човешките неща, ни запрати с все сила в мрежата. Където е по-трудно да чуеш мнението на колегата, който има различни от твоите политически виждания, а властва балонът.

Така, в дефицита на нормална човешка комуникация, при сблъсъка на поколения с добавката от живота на скролването и изгубеното желание и умение да четем дълги текстове, жертва паднаха нюансите. За сметка на повърхностното отношение и крайните тези. И, разбира се, в противовес на обединяването във всеки по-широк смисъл.

 

Писана дума = хвърлен камък

Времето на измислени обединения еднодневки като това за или против ваксините сме и на партиите и политиците еднодневки, които се впиват в тях с хоботчетата си. За или против Македония, докато накрая, дори и в крайните тези, никой не разбира какво се е случило. И забравя темата, защото фейсбук буламачът му е замислил нов повод да точи меча за тези, които мислят различно.

И какво, има ли решение? Със сигурност, при това е толкова просто, колкото изглежда. Да си говорим, да търсим това, което ни събира, а не което ни разделя. Да се изслушваме. Понякога дори, колкото и да е трудно, да стиснем ръката на победителя от съперниковия отбор. Да четем. Да ценим думите и посланията за всяка комбинация от думи. Да се задълбочаваме, да излизаме от филтрите си. Често, упорито и целенасочено. Не само да си даваме сметка за предизвикателствата, дошли с технологиите, но и да ги осмисляме, подреждаме и решаваме по човешкия начин.

Толкова ли е просто наистина? И дали имаме колективна сила и воля?

 

Три пъти мери…

Ханът отвори общ разговор в месинджър, беше подготвил смислена лекция за децата си, тъкмо нагласи снопа съчки… и един по един синовете му напуснаха чата. Криндж. Бумър. Група в месинджър, да ти бръмчи телефона всеки път. А и фейсбук не е място за младите. „Май трябваше да опитам с тикток?“, рече си ханът. „Може да стане жесток клип с това, което съм намислил“.

 

 

Ханът би станал тикток инфлуенсър с бистрите си послания, като това със съчките, но дали щяха да го видят и синовете му?

Независимо дали сте съгласни, или не, благодаря ви, че четохте дотук. Докато се говори по тези теми, има смисъл и да отбелязваме днешния ден не просто като неработен, а като повод за размисъл. За изтупване на прашното клише, изпод което се показва истинският смисъл.

Съединението прави силата.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Владимир „Каладън“ Петков работи в айти сферата две десетилетия и половина, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето. Дългият му опит е свързан с...

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Кооператив, в който няма началници и подчинени, няма работно време, нито заплати. Докато в същото време работата върви, а доходите се разпределят от справедлив алгоритъм. Дали това е утопия или е...

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще...

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Тези двамата днес са нарицателно за това как в мрежата, а и извън нея, колкото по-малко знае човек в дадена област, толкова е по-уверен в знанията си и готов да ги защитава, включително и агресивно....

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Стив Джобс воскресе!

Стив Джобс воскресе!

Чухте ли гостуването на Стив Джобс в подкаста на Джо Роган преди месец? О, беше супер интересно. „Компютрите имат силата да са 1000 пъти по-важни, отколкото са днес. Изхвърлям си компютъра през прозореца веднъж на няколко години, за да съм сигурен, че работи“. Стив се изяви в типичния си стил, с визионерство и чувство за хумор, докато разказваше и прелюбопитни моменти от историята на Apple.
Ама, чакайте… Стив Джобс не си ли отиде? Е, какво от това, интервюто е съвсем истинско.
Генерирано било от изкуствен интелект. Какво толкова, нали е интересно? Искате да поговорите с Айнщайн? Няма проблем, технологиите правят възможно дори това.
Готови ли сме за момента, когато компютрите ще могат да ни наподобят дотолкова, че няма да успеем да се различим и сами?
Как е възможно и редно ли е да се опитваме да „възкресяваме“ хора, създавайки по един или друг начин техни неразличими копия?

повече информация

Най-новите:

„Нищо не може да замени четенето!“

„Нищо не може да замени четенето!“

Леда Милева е символичен образ за българския ХХ век, а това е едно от последните ѝ интервюта, в което имах късмета аз да ѝ задавам въпросите.
Дъщеря на Гео Милев, авторка на знаменитото „Зайченце бяло“, писателка, преводачка, журналистка, дори политик.
Как виждаше тя компютърното бъдеще? Ще се окажат ли според нея технологиите по-силни от литературата? Как „Зайченцето бяло“ е произведението, което… писателката най-малко харесва, а се превръща в нейна запазена марка?
Леда Милева е родена на 5 февруари 1920 г. и си отива на същата дата точно 93 години по-късно.

повече информация
„Машините си остават естествено неинтелигентни“

„Машините си остават естествено неинтелигентни“

Как подценяването на етичната страна на изкуствения интелект доведе до огромни проблеми, застрашили основите на нашата цивилизация? Какви регулации подготвя ЕС по отношение на изкуствения интелект и могат ли те да забавят бума в тази област? Как идваха различните етапи от развитието на мрежата и какво да очакваме от Web 3.0?
Владимир Петков – Каладън, работи в айти сферата четвърт век, проследил е отблизо миналото и настоящето на информационните технологии, очаквайки бъдещето.
Опитът му е свързан с данните и иновациите. С приятеля му Еленко Еленков вече 6 години създават култовия подкаст „Говори ѝнтернет“, който вече е цяла платформа с пъстри по тематика, но обединени от качеството си подкасти.

повече информация
БДС или фонетична? Битка за букви

БДС или фонетична? Битка за букви

Какво е разположението на буквите, които ползвате – според добрата стара подредба, дошла от пишещите машини, известна като БДС? Или фонетичната, при която буквите на кирилицата следват еквивалентите на тези от латиницата?
Има ли по-добро решение? Наистина ли от този избор зависи сериозно скоростта, с която набираме символи на компютъра? А дали и двата стандарта не са остарели, защото идват от времената, когато основната им цел е била да са удобни за пишеща машина?
Тази история започва преди 115 години, когато компютрите ги няма дори във въображението на хората…

повече информация
„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

„Единственият ни шанс е да си спомним, че сме творци“

Тодор Колев е опитен програмист, предприемач, ментор на впечатляващи таланти в областта на информационните технологии. Но също и човек със собствен, прелюбопитен поглед не само към технологиите, но и към развитието ни като цивилизация.
Бъдещето, което идва с напредъка на технологиите, е това, което го вълнува повече от всичко. Няколко години задълбочено се занимава с когнитивна психотерапия, а после и с… теология.
Готови ли сме за следващата стъпка в еволюцията, която идва с технологиите? Защо не се замисляме за огромните предизвикателства, които идват? Как бъдещето ни води към все по-децентрализирани решения? Съвременният икономически модел се задъхва от предизвикателствата на времето, но какво се задава след края на капитализма?

повече информация
MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

MrBeast: Ами ако… ти дам $1 млн.?

Стоите си на работното място, когато изведнъж… се задава невзрачен младеж с небрежна брадичка и пита: „Би ли напуснал работата си, ако веднага ти дам срещу това 100 000 долара?“ Как ще реагирате? Ще се съгласите ли?
Искате ли да получите свой… остров? Ами собствено „Ламборджини“? Ей тъй, като подарък, без никакви уловки?
Онлайн няма невъзможни неща, а понякога на границата на провокацията се ражда смисълът.
Г-н Звяр – MrBeast, е прелюбопитен инфлуенсър, натрупал над сто милиона абонати, като просто… раздава парите нататък! Сюрреално организира скрита камера, която дори не е скрита. Трупа пари от реклами, за да ги раздава по зрелищен начин, понякога с провокираща задача, понякога… просто ей така. Лудост ли е това?!

повече информация
Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Дънинг и Крюгер. Силата на незнанието

Психолозите Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг са създателите на знаменитата теория, която описва толкова добре голяма част от днешната комуникация в мрежата. Чрез нея можем да разберем още и за проблемите, които се натрупват що се отнася до начина, по който се информираме онлайн.
Теорията е проста, но и показателна, също както експеримента, от който се ражда. Със сигурност сте чували за нея, но е интересно не само да се заровим малко по-подробно в смисъла ѝ, а и да научим поучителната ѝ история.

повече информация
Share This