Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си

юли 21, 2023 | Истории

Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си

21 юли 2023 | Истории

Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени?

2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално?

Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички.

Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците.

Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си?

Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.

 

Гордън Бел

 

Има Logика

“Lifelogging” – „записване на живота“. Добрият стар „животопис“, но с ново, технологично измерение. Има един известен „лайфлогър“, преди всички да се превърнем в такива, и неговото име е Гордън Бел.

Началото на века беше времето на големия ентусиазъм по новите технологии. Изведнъж се оказахме свързани в световна мрежа, постепенно тя щеше да се разпростре до всички ни.

По това време Гордън вече е натрупал огромен опит в света на компютрите.

Роден през 1934 г., той е изминал целия път от компютрите с размери на къща и примитивни умения. Баща му има магазин за електроника и по тази област от малък се увлича Гордън. Продължава с електроинженерство в МИТ, после пътят го отвежда на обучение в Австралия. По това време се случват две вълнуващи срещи, които се превръщат в любов. С бъдещата му съпруга Гуен и… със софтуера. През 1957 г., когато тази област все още се смята за екзотика и се водят спорове дали изобщо ще просъществува, той се запалва по идеята не толкова да конструира машинарии, колкото да намира начини да ги управлява.

През следващите десетилетия той се превръща във водещ учен в безброй области, свързани с компютрите. През 1972 г. пише „Закона на Бел за компютърните класове“, с който дефинира естествения жизнен цикъл на компютърните системи. Още тогава той предсказва, че на всеки 10 години ще се появява ново поколение технологични решения, които ще променят драстично света.

После… това започва да се случва пред погледа на всички ни. В интервю от 1992 г. мистър Бел самоуверено твърди, че „след 25 години компютрите ще бъдат точно като телефоните! При това те ще осъществяват комуникация през цялото време“!

 

Гордън Бел

 

Житие и страдания грешнаго Гордъна

Явно адашът на Алф и Стинг има усет не само за технологиите, но и за бизнеса, тъй като през 1995 г. се присъединява към развихрилата глобалната си доминация компания Microsoft.

И ето че стигаме до прехода между вековете, който посреща Гордън като водещ изследовател за тогавашния безспорен гигант. Насочил се е към технологиите, които позволяват дистанционна комуникация, както сам казва, „да бъдеш някъде, без да си там“. Именно в тази роля ученият стартира проекта MyLifeBits – „парченца от живота ми“. Лабораторията, която ръководи, изследва начина, по който информационните технологии улесняват комуникацията. Тъкмо са се появили първите примитивни възможности за дигитална фотография.

Гордън толкова си обича работата, че решава експериментът да се проведе не със съдействието на доброволци, а ролята на опитна мишка да поеме самият той.

Така на врата му се озовава дигитален фотоапарат, програмиран така, че да прави снимка на всеки 30 секунди. Но това далеч не е всичко – ученият иска да събере колкото може повече „следи“ от живота си. Така постепенно сканира всичките си статии, лекции, презентации, бележки. Запазва филмите, които е гледал, книгите, които е чел. Започва да записва всеки телефонен разговор. После добавя и здравословните показатели – включва данни за пулса си във всеки момент, температурата.

 

Гордън Бел

 

Дигитализирай това

Чудо голямо – ще си кажете. Ами че днес, четвърт век по-късно, това го прави почти всеки. Можеш да влезеш в профила си в Google, да си спомниш къде си бил преди година, какво си правил. Търсачката пази история и на комуникацията, и на всекидневните ти търсения, още от първия ден, когато си я отворил. Всеки от нас трупа хиляди снимки, които почти никога няма време да погледне. Какво му е интересното тогава на лайфлогъра?

Експериментът, който се оказва пророчески, и изводите, които с пълна сила важат и за нас, днешните обикновени лайфлогъри, озовали се във времената на изкуствения интелект.

Гордън е вдъхновен за експеримента от изследванията на Ванивар Буш, известен учен, съветник на Рузвелт през Втората световна война. През 1945 г. той предсказва създаването на машина, наречена „мемекс“ – комбинация от английските думи за „памет“ и „индекс“. Представя си я като своеобразно бюро, което сканира, намира взаимовръзки и после извлича информацията от огромен обем най-различни данни. Описва и доста технически детайли – ще се ползват фотоапарат, микрофилм.

Буш формулира в манифеста „Както може да си помислим“ идеята, че ще използваме технологиите, за да разширим възможностите на собствения си мозък. Определено в тази част се оказва прав, за разлика от микрофилмите…

 

Дневниците на вампира

Опитите за лайфлогване не закъсняват. Робърт Шийлдс решава да описва всичко, което му се е случило в 5-минутни интервали. Прави го четвърт век – от 1972 до 1997 г.! Резултатът? Най-дългият дневник в историята с 37 милиона думи. Робърт определено е бил писател, а не читател.

Малко по-модерно решение решава да потърси Гордън Бел. Да вкара цялата информация за живота в една система, благодарение на която да може да възпроизведе всеки отминал миг…

Бел решава, че ще стане първият човек, който няма нужда от хартия и ще дигитализира всичко важно за себе си. (Дали това не е още едно своеобразно пророчество?) В началото основната работа поема асистентката му Вики, която се заема с „голямото сканиране“. Тефтери със записки, сметки за ток и парно. Архивът му започва от снимка на майка му малко след като се е родила през 1900 г.

Скоро в записването се включват още двама изследователи – негови колеги от лабораторията на Microsoft. Те му помагат със създаването на софтуер, който да улесни събирането и класифицирането на записите.

Постепенно данните стават полезни. Веднъж, след като се чува с лекаря си, Гордън не успява да запомни всички съвети, които е получил, затова прослушва разговора отново. Когато негов приятел умира, той се заравя в 20-годишната им кореспонденция, за да подготви паметно слово.

 

Гордън Бел

Гордън Бел връчва наградата „Гордън Бел“

 

Миг като вечност

„В началото експериментът ме правеше много самодоволен“, спомня си Гордън. „Превърнах се в нещо като библиотекар на семейството, защото можех да разрешавам спорове за това кога някой има рожден ден или кога е дошла сметката. Основната ми идея беше нищо да не се пази на хартия. Тя е ужасна, защото на нея не може да се търси автоматизирано“.

Начинанието, уви, никак не се харесва на съпругата му. „Говорехме си и тя от време на време питаше: „Не си записал това, нали?“. А аз се смеех и си признавах, че записвам всичко. И тя започваше да вика: „Изтрий го! Изтрий го!“. Само че Бел не обича да трие нищо, именно това е основната част от философията на експеримента му.

Забравянето определено ни прави хора. Именно то е функцията, която спасява мозъка ни от претоварване. Отсяването на информацията ни прави креативни, създава магията на ежедневието. Но пък дали не ни лишава и от много възможности?

В началото го плаши липсата на достатъчно памет. Само за месец е събрал 1 гигабайт данни, така прави сметката, че за логването на живота на 72-годишен човек ще са нужни между 1 и 3 терабайта – почти невъзможни по онова време измерения. Достатъчно е да кажем колко бързо се променят нещата – 1 гигабайт памет през 1956 струва $10 милиона, а половин век по-късно – $1. Но я има и обратната страна – всяко следващо поколение технологии изисква все повече памет…

 

Гордън Бел

Схема на всички източници на данни, които записва Гордън

 

Къде бил Бел

През 2009-а Гордън и колегите му публикуват книгата „Пълно обобщение“, в която разказват за целия експеримент. От нея става ясно, че освен да съхрани спомените, идеята на лайфлогването е да помага на хората да откриват полезни закономерности и така да подобряват живота си. Бел, който е претърпял междувременно две операции за сърдечен байпас, анализира данните, за да намери зависимости между начина си на хранене, спортуването и симптомите на стенокардия. Казва,че това му помага да си спести нуждата от трета операция.

Оттук се ражда идеята, че тепърва ще ставаме свидетели на все повече софтуер, който да ни помага да извличаме закономерности от хаоса на разрастващите се данни. Е, до момента това надали се оказва точна прогноза, може би в тази посока напредъкът ще дойде скоро, с помощта на изкуствения интелект.

В книгата Бел предрича, че хората ще записват всичко, което виждат и чуват до 2020 г. Тук поне, според мен, се оказва не по-малко прав, отколкото с прогнозата си за мобилните телефони десетилетия по-рано…

 

Гордън Бел

 

Живот ли бе, да го опишеш

„Не се завръща никой никъде“, пишеше поетът Иван Пейчев. И наистина, всеки опит да съхраним пълнокръвно миналото е обречен на неуспех. Меланхолията, носталгията са приятни усещания, има и мигове, които искаме да си припомним. Но дори най-убедителният мултимедиен опит да ги запишем, е обречен да си остане непълен. Най-малкото заради контекста, в който се преражда.

Питайте Гордън. Проектът официално продължава 7 години, в които той записва всичко. Но днес, когато го питат за онези времена, казва, че „лайфлогването не се оказа нещо, донесло допълнителна стойност в живота ми“.

Според него причината е, че по онова време технологиите още не са били узрели за подобно предизвикателство. Цената на компютърната памет вече е толкова ниска, виждаме огромния напредък в изкуствения интелект, задават се и пробиви в разработването на батерии. Така че съвсем скоро ще е възможно да имаме истински лайфлогинг – да запазваме терабайти данни за всеки миг…

Гордън не казва с какво това би било по-различно от неговия опит със снимките. Е, аз мисля, че мога да ви подскажа. Мигът от миналото ще стане все по-реалистично възпроизводим. Ще можем да се върнем към нещо, което все повече ще прилича на реалност. Всеки ще има своето все по-пълноценно „времеубежище“…, но дали ще има време и желание да влиза в него? Опитът до момента по-скоро ни води към отрицателния отговор. Просто цената на меланхолията ще е малко по-ниска. Поне физическата, не и емоционалната…

 

 

Гордън Бел

Прототипът на програмата, създадена за експеримента

 

Снимка или не се е случило

„Междувременно ние вече си имаме истински мемекс, това е смартфонът“, казва Бел. И ако с експеримента си той е уловил посоката как ще записваме все повече данни за ежедневието и физическото си състояние, то признава, че не е подозирал как постепенно ще стигнем до свръхсподелянето на такъв тип данни чрез социалните мрежи. Че „лайфлогването“ ще бъде заменено от „лайфблогване“, веднага да разказваме всичко от живота си, а не да го пазим за самите себе си, или поне – за ограничен брой хора.

Един от големите парадокси на съвременните технологии е, че се заобикаляме с все повече данни и все повече оставяме след себе си, докато все по-малко помним.

Изкуственият интелект отдавна е тук, виждаме част от плодовете на труда му всеки ден, щом си отворим любимата социална мрежа. Защото именно алгоритмите са тези, които ни насочиха в улея на персонализираното съдържание и балоните.

А какво ще стане, когато те станат още по-съвършени и получат още повече от нашите „лайфлогнати“ данни? Ще ни познават по-добре, отколкото и най-добрият ни приятел. Ще са все по-успешни в това да ни препоръчват, да ни улесняват, да ни забавляват…

И да ни манипулират.

Също така – да ни възпроизвеждат, с всичко, което следва от това. Дори след като си отидем.

 

Гордън Бел

 

Животът като на лента

Но нека се върнем към нашия приятел Гордън, който днес е на достолепна възраст. Казва, че желанието му е било да започне да записва всеки миг от живота си, знаейки, че скоро всички ще го правим..

Но смята също, че идеята е била много по-присъща на неговото поколение. Спомня си как като малък започнал да колекционира бръснарски ножчета… А после събирал какво ли не. Идеята за колекциониране, казва Гордън, е толкова далечна на следващите поколения. „По онова време си мислехме, че ще колекционираме спомени, които ще предаваме от поколение на поколение и ще предаваме толкова толкова от тях, колкото пожелаем. Представях си го като един вид безсмъртие…“

Може би има логика? Надали някой би имал времето да „изгледа“ целия живот на дядо си, дори една седмица от него. Но пък, ако имаме съхранени всичките си дни, ще можем да подберем най-доброто, когато наближи времето да го предадем на следващите.

Стига да не бързаме прекалено много. Напоследък все бързаме…

 

Гордън Бел

 

Може ли да се забрави, Гордън?

Разбира се, цялото ни днешно лайфлогване може да бъде полезно по много различни начини. Очевидни са ползите от това устройствата да следят пулса ни и други здравни показатели. Ами ако знаем как използваме времето си, това няма ли да ни помогне да сме по-успешни? Има достатъчно популярни решения в тази посока… стига, разбира се да не ги превръщаме в поредната причина за дигитален стрес.

Днес Гордън се надява, че сме близо до края на ерата на свръхсподелянето, хората ще започнат да осъзнават, че оставят траен дигитален отпечатък и всички проблеми, които това ще им донесе. В същото време ще започнем да оценяваме повече данните, които сами имаме за себе си. „Казвам на хората, че никога, никога не трябва да изтриват нищичко. От спомените си ли или от записите“, казва ученият. „Дори и да е болезнено, можете да го използвате като препратка към нещо друго.“

„Хората казват: „О, това, което правите, е революционно!“, разкаваше той в началото на експеримента. „Аз им отговарям: „Не, не, то е еволюционно. Защото същото се случва с вас. Случва се сега, докато си говорим…“

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
Невижданият код

Невижданият код

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.
Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…
Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.
И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.
Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This