Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си

юли 21, 2023 | Истории

Лайфлогърът. Да запишеш всеки миг от живота си

21 юли 2023 | Истории

Помните ли, едно време колекционирахме какво ли не: марки, салфетки, картички, снимки…, дори спомени?

2000-ата година. Един от големите учени на своето време започва оригинален експеримент. Ще носи денем и нощем на врата си камера, която да записва всеки миг от ежедневието му. С идеята да не изпусне нищо! Животът му да бъде уловен и надлежно документиран, той да може да се връща към всеки един момент от него, а и защо не… един ден отново да го преживее виртуално?

Гордън Бел е световноизвестен компютърен учен, на негово име се дава една от най-престижните награди в света на информатиката. Но експериментът който прави – да запише всяка секунда от своя живот, днес ни дава много повече, отколкото научните му изследвания. По един или друг начин, показва накъде сме се запътили всички.

Идеята му звучи като шега… защото вече се е претворила в практиката. Да, ние оставяме онлайн огромна следа от всяка своя минута. И това не ни впечатлява, не ни радва, дори не ни кара да си задаваме въпроса какви са последиците.

Мечтаете ли си да си спомните всеки важен миг от живота? Първата целувка, първата усмивка на новороденото хлапе, онази незабравима среща, която ви подсказа как да промените живота си?

Днес е по-лесно от всякога. И същевременно по-трудно, по-предизвикателно, дори… по-опасно.

 

Гордън Бел

 

Има Logика

“Lifelogging” – „записване на живота“. Добрият стар „животопис“, но с ново, технологично измерение. Има един известен „лайфлогър“, преди всички да се превърнем в такива, и неговото име е Гордън Бел.

Началото на века беше времето на големия ентусиазъм по новите технологии. Изведнъж се оказахме свързани в световна мрежа, постепенно тя щеше да се разпростре до всички ни.

По това време Гордън вече е натрупал огромен опит в света на компютрите.

Роден през 1934 г., той е изминал целия път от компютрите с размери на къща и примитивни умения. Баща му има магазин за електроника и по тази област от малък се увлича Гордън. Продължава с електроинженерство в МИТ, после пътят го отвежда на обучение в Австралия. По това време се случват две вълнуващи срещи, които се превръщат в любов. С бъдещата му съпруга Гуен и… със софтуера. През 1957 г., когато тази област все още се смята за екзотика и се водят спорове дали изобщо ще просъществува, той се запалва по идеята не толкова да конструира машинарии, колкото да намира начини да ги управлява.

През следващите десетилетия той се превръща във водещ учен в безброй области, свързани с компютрите. През 1972 г. пише „Закона на Бел за компютърните класове“, с който дефинира естествения жизнен цикъл на компютърните системи. Още тогава той предсказва, че на всеки 10 години ще се появява ново поколение технологични решения, които ще променят драстично света.

После… това започва да се случва пред погледа на всички ни. В интервю от 1992 г. мистър Бел самоуверено твърди, че „след 25 години компютрите ще бъдат точно като телефоните! При това те ще осъществяват комуникация през цялото време“!

 

Гордън Бел

 

Житие и страдания грешнаго Гордъна

Явно адашът на Алф и Стинг има усет не само за технологиите, но и за бизнеса, тъй като през 1995 г. се присъединява към развихрилата глобалната си доминация компания Microsoft.

И ето че стигаме до прехода между вековете, който посреща Гордън като водещ изследовател за тогавашния безспорен гигант. Насочил се е към технологиите, които позволяват дистанционна комуникация, както сам казва, „да бъдеш някъде, без да си там“. Именно в тази роля ученият стартира проекта MyLifeBits – „парченца от живота ми“. Лабораторията, която ръководи, изследва начина, по който информационните технологии улесняват комуникацията. Тъкмо са се появили първите примитивни възможности за дигитална фотография.

Гордън толкова си обича работата, че решава експериментът да се проведе не със съдействието на доброволци, а ролята на опитна мишка да поеме самият той.

Така на врата му се озовава дигитален фотоапарат, програмиран така, че да прави снимка на всеки 30 секунди. Но това далеч не е всичко – ученият иска да събере колкото може повече „следи“ от живота си. Така постепенно сканира всичките си статии, лекции, презентации, бележки. Запазва филмите, които е гледал, книгите, които е чел. Започва да записва всеки телефонен разговор. После добавя и здравословните показатели – включва данни за пулса си във всеки момент, температурата.

 

Гордън Бел

 

Дигитализирай това

Чудо голямо – ще си кажете. Ами че днес, четвърт век по-късно, това го прави почти всеки. Можеш да влезеш в профила си в Google, да си спомниш къде си бил преди година, какво си правил. Търсачката пази история и на комуникацията, и на всекидневните ти търсения, още от първия ден, когато си я отворил. Всеки от нас трупа хиляди снимки, които почти никога няма време да погледне. Какво му е интересното тогава на лайфлогъра?

Експериментът, който се оказва пророчески, и изводите, които с пълна сила важат и за нас, днешните обикновени лайфлогъри, озовали се във времената на изкуствения интелект.

Гордън е вдъхновен за експеримента от изследванията на Ванивар Буш, известен учен, съветник на Рузвелт през Втората световна война. През 1945 г. той предсказва създаването на машина, наречена „мемекс“ – комбинация от английските думи за „памет“ и „индекс“. Представя си я като своеобразно бюро, което сканира, намира взаимовръзки и после извлича информацията от огромен обем най-различни данни. Описва и доста технически детайли – ще се ползват фотоапарат, микрофилм.

Буш формулира в манифеста „Както може да си помислим“ идеята, че ще използваме технологиите, за да разширим възможностите на собствения си мозък. Определено в тази част се оказва прав, за разлика от микрофилмите…

 

Дневниците на вампира

Опитите за лайфлогване не закъсняват. Робърт Шийлдс решава да описва всичко, което му се е случило в 5-минутни интервали. Прави го четвърт век – от 1972 до 1997 г.! Резултатът? Най-дългият дневник в историята с 37 милиона думи. Робърт определено е бил писател, а не читател.

Малко по-модерно решение решава да потърси Гордън Бел. Да вкара цялата информация за живота в една система, благодарение на която да може да възпроизведе всеки отминал миг…

Бел решава, че ще стане първият човек, който няма нужда от хартия и ще дигитализира всичко важно за себе си. (Дали това не е още едно своеобразно пророчество?) В началото основната работа поема асистентката му Вики, която се заема с „голямото сканиране“. Тефтери със записки, сметки за ток и парно. Архивът му започва от снимка на майка му малко след като се е родила през 1900 г.

Скоро в записването се включват още двама изследователи – негови колеги от лабораторията на Microsoft. Те му помагат със създаването на софтуер, който да улесни събирането и класифицирането на записите.

Постепенно данните стават полезни. Веднъж, след като се чува с лекаря си, Гордън не успява да запомни всички съвети, които е получил, затова прослушва разговора отново. Когато негов приятел умира, той се заравя в 20-годишната им кореспонденция, за да подготви паметно слово.

 

Гордън Бел

Гордън Бел връчва наградата „Гордън Бел“

 

Миг като вечност

„В началото експериментът ме правеше много самодоволен“, спомня си Гордън. „Превърнах се в нещо като библиотекар на семейството, защото можех да разрешавам спорове за това кога някой има рожден ден или кога е дошла сметката. Основната ми идея беше нищо да не се пази на хартия. Тя е ужасна, защото на нея не може да се търси автоматизирано“.

Начинанието, уви, никак не се харесва на съпругата му. „Говорехме си и тя от време на време питаше: „Не си записал това, нали?“. А аз се смеех и си признавах, че записвам всичко. И тя започваше да вика: „Изтрий го! Изтрий го!“. Само че Бел не обича да трие нищо, именно това е основната част от философията на експеримента му.

Забравянето определено ни прави хора. Именно то е функцията, която спасява мозъка ни от претоварване. Отсяването на информацията ни прави креативни, създава магията на ежедневието. Но пък дали не ни лишава и от много възможности?

В началото го плаши липсата на достатъчно памет. Само за месец е събрал 1 гигабайт данни, така прави сметката, че за логването на живота на 72-годишен човек ще са нужни между 1 и 3 терабайта – почти невъзможни по онова време измерения. Достатъчно е да кажем колко бързо се променят нещата – 1 гигабайт памет през 1956 струва $10 милиона, а половин век по-късно – $1. Но я има и обратната страна – всяко следващо поколение технологии изисква все повече памет…

 

Гордън Бел

Схема на всички източници на данни, които записва Гордън

 

Къде бил Бел

През 2009-а Гордън и колегите му публикуват книгата „Пълно обобщение“, в която разказват за целия експеримент. От нея става ясно, че освен да съхрани спомените, идеята на лайфлогването е да помага на хората да откриват полезни закономерности и така да подобряват живота си. Бел, който е претърпял междувременно две операции за сърдечен байпас, анализира данните, за да намери зависимости между начина си на хранене, спортуването и симптомите на стенокардия. Казва,че това му помага да си спести нуждата от трета операция.

Оттук се ражда идеята, че тепърва ще ставаме свидетели на все повече софтуер, който да ни помага да извличаме закономерности от хаоса на разрастващите се данни. Е, до момента това надали се оказва точна прогноза, може би в тази посока напредъкът ще дойде скоро, с помощта на изкуствения интелект.

В книгата Бел предрича, че хората ще записват всичко, което виждат и чуват до 2020 г. Тук поне, според мен, се оказва не по-малко прав, отколкото с прогнозата си за мобилните телефони десетилетия по-рано…

 

Гордън Бел

 

Живот ли бе, да го опишеш

„Не се завръща никой никъде“, пишеше поетът Иван Пейчев. И наистина, всеки опит да съхраним пълнокръвно миналото е обречен на неуспех. Меланхолията, носталгията са приятни усещания, има и мигове, които искаме да си припомним. Но дори най-убедителният мултимедиен опит да ги запишем, е обречен да си остане непълен. Най-малкото заради контекста, в който се преражда.

Питайте Гордън. Проектът официално продължава 7 години, в които той записва всичко. Но днес, когато го питат за онези времена, казва, че „лайфлогването не се оказа нещо, донесло допълнителна стойност в живота ми“.

Според него причината е, че по онова време технологиите още не са били узрели за подобно предизвикателство. Цената на компютърната памет вече е толкова ниска, виждаме огромния напредък в изкуствения интелект, задават се и пробиви в разработването на батерии. Така че съвсем скоро ще е възможно да имаме истински лайфлогинг – да запазваме терабайти данни за всеки миг…

Гордън не казва с какво това би било по-различно от неговия опит със снимките. Е, аз мисля, че мога да ви подскажа. Мигът от миналото ще стане все по-реалистично възпроизводим. Ще можем да се върнем към нещо, което все повече ще прилича на реалност. Всеки ще има своето все по-пълноценно „времеубежище“…, но дали ще има време и желание да влиза в него? Опитът до момента по-скоро ни води към отрицателния отговор. Просто цената на меланхолията ще е малко по-ниска. Поне физическата, не и емоционалната…

 

 

Гордън Бел

Прототипът на програмата, създадена за експеримента

 

Снимка или не се е случило

„Междувременно ние вече си имаме истински мемекс, това е смартфонът“, казва Бел. И ако с експеримента си той е уловил посоката как ще записваме все повече данни за ежедневието и физическото си състояние, то признава, че не е подозирал как постепенно ще стигнем до свръхсподелянето на такъв тип данни чрез социалните мрежи. Че „лайфлогването“ ще бъде заменено от „лайфблогване“, веднага да разказваме всичко от живота си, а не да го пазим за самите себе си, или поне – за ограничен брой хора.

Един от големите парадокси на съвременните технологии е, че се заобикаляме с все повече данни и все повече оставяме след себе си, докато все по-малко помним.

Изкуственият интелект отдавна е тук, виждаме част от плодовете на труда му всеки ден, щом си отворим любимата социална мрежа. Защото именно алгоритмите са тези, които ни насочиха в улея на персонализираното съдържание и балоните.

А какво ще стане, когато те станат още по-съвършени и получат още повече от нашите „лайфлогнати“ данни? Ще ни познават по-добре, отколкото и най-добрият ни приятел. Ще са все по-успешни в това да ни препоръчват, да ни улесняват, да ни забавляват…

И да ни манипулират.

Също така – да ни възпроизвеждат, с всичко, което следва от това. Дори след като си отидем.

 

Гордън Бел

 

Животът като на лента

Но нека се върнем към нашия приятел Гордън, който днес е на достолепна възраст. Казва, че желанието му е било да започне да записва всеки миг от живота си, знаейки, че скоро всички ще го правим..

Но смята също, че идеята е била много по-присъща на неговото поколение. Спомня си как като малък започнал да колекционира бръснарски ножчета… А после събирал какво ли не. Идеята за колекциониране, казва Гордън, е толкова далечна на следващите поколения. „По онова време си мислехме, че ще колекционираме спомени, които ще предаваме от поколение на поколение и ще предаваме толкова толкова от тях, колкото пожелаем. Представях си го като един вид безсмъртие…“

Може би има логика? Надали някой би имал времето да „изгледа“ целия живот на дядо си, дори една седмица от него. Но пък, ако имаме съхранени всичките си дни, ще можем да подберем най-доброто, когато наближи времето да го предадем на следващите.

Стига да не бързаме прекалено много. Напоследък все бързаме…

 

Гордън Бел

 

Може ли да се забрави, Гордън?

Разбира се, цялото ни днешно лайфлогване може да бъде полезно по много различни начини. Очевидни са ползите от това устройствата да следят пулса ни и други здравни показатели. Ами ако знаем как използваме времето си, това няма ли да ни помогне да сме по-успешни? Има достатъчно популярни решения в тази посока… стига, разбира се да не ги превръщаме в поредната причина за дигитален стрес.

Днес Гордън се надява, че сме близо до края на ерата на свръхсподелянето, хората ще започнат да осъзнават, че оставят траен дигитален отпечатък и всички проблеми, които това ще им донесе. В същото време ще започнем да оценяваме повече данните, които сами имаме за себе си. „Казвам на хората, че никога, никога не трябва да изтриват нищичко. От спомените си ли или от записите“, казва ученият. „Дори и да е болезнено, можете да го използвате като препратка към нещо друго.“

„Хората казват: „О, това, което правите, е революционно!“, разкаваше той в началото на експеримента. „Аз им отговарям: „Не, не, то е еволюционно. Защото същото се случва с вас. Случва се сега, докато си говорим…“

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This