Невижданият код

ян. 12, 2024 | Истории

Невижданият код

12 януари 2024 | Истории

„В софтуерния свят хората със зрителни увреждания могат да намерят изключително добро професионално развитие“, казва днешният ни герой. И го доказва със собствения си пример.

Той е един от най-активните и постоянни ентусиасти в българската WordPress общност, особено що се отнася до достъпността на сайтовете. От цели две десетилетия създава уеб страници с помощта на платформите с отворен код. А сега е поел и по пътя на класическото програмиране…

Днес Исмаил Исмаил има две големи цели. Да помогне за това повече от огромните възможности на живота онлайн да станат достъпни за хората с увреждания.

И да покаже, че в сферата на информационните технологии те могат да намерят много успешно професионалното си бъдеще.

Отворете сетивата си за една доста неочаквана… гледна точка.

 

Наричайте ме Исмаил

Могат ли наистина незрящите да програмират?

Исмаил, познат на приятелите като Есмо, определено знае какво говори. Роден там, където се срещат Рила и Родопите – в малкото градче Якоруда, като малък животът му буквално е на ръба. Ражда се преждевременно, поставят го в кувьоз… уви, по времената, когато тези апарати все още не са особено съвършени. Заради прекаления приток на кислород се стига до ретролентална фиброплазия. Наричана и просто ретинопатия, зад тази диагноза се крие сериозно зрително нарушение – ретината е разрушена и не може да възприема зрителната информация.

Нашият герой има известен късмет и не ослепява напълно. Зрението му по документи е 100% нарушено, но той все пак може да разпознава силуети. Нещо повече – постоянните тренировки на очите са важни, за да съхранява зрението си и именно те го карат да се насочи към… създаването на интернет страници.

 

Исмаил Исмаил

снимки: Добрин Кашавелов

 

Око да пипне

Технологиите го увличат още като хлапе. Докато е в гимназията, на прага на новия век, родителите му подаряват първия компютър, който ползва основно за игри.

През следващите години обаче тези машини му стават все по-интересни. И когато идва време да избере професионален път… се оказва, че това няма как да се случи с висше образование в областта на компютрите, защото по онова време няма условия да го учат младежите със зрителни проблеми.

Така записва история. Науката за миналото също го увлича и през 2008-а завършва бакалавърска степен в Софийския университет.

Уви, с тази диплома така и не успява да си намери работа и това го връща към компютрите. Още докато следва, той се впечатлява от първите системи, подобни на днешния WordPress – с помощта на Drupal, а после и Joomla, започва да прави сайтове, първо за приятели, а после – и професионално.

 

Исмаил Исмаил

снимки: Добрин Кашавелов

 

Един за всички

Когато пък WordPress изгрява на хоризонта, той се превръща в един от първите големи фенове на платформата у нас. „Направен е така, че да бъде бърз и лесен за хората“, казва Есмо. Печели го както възможността всеки човек, дори без особен опит, да си направи собствен сайт, така и общността. Идеята на отворения код, съпричастността, възможността всеки да допринесе според способностите си.

Не спира да го прави и до днес. Редовно участва в срещите на общността, на няколко пъти е бил и лектор. Постоянно допринася и в реалната работа – най-често за да превежда на български новите версии на платформата, но и за „поправянето“ на бъгове, свързани с достъпността.

Именно проверката на това дали сайтовете са подходящи да посрещнат хора с увреждания през последните години се е превърнала в още едно основно занимание на Есмо. Уви, у нас на практика няма възможност за подобна професионална реализация, докато на запад има отделна специалност – на софтуерните специалисти по осигуряване на качеството конкретно що се отнася до достъпността.

През последните години той е на път да осъществи друга своя голяма мечта – да напредне в дебрите на фронтенд програмирането, като в момента изкарва JavaScript пътеката в СофтУни. Междувременно продължава да прави WordPress сайтове с трите теми, в които през последните години се е специализирал.

 

Исмаил Исмаил

снимки: Добрин Кашавелов

 

Вдигни очи

И ако Есмо има остатъчно зрение, ето че според него програмирането може да е прекрасно занимание и за напълно незрящите, само че в този случай по-скоро става дума за бекенд технологиите.

Но как се случва всичко това, ако човек не вижда кода си?

„Когато си напълно незрящ, се използват така наречените екранни четци – софтуер, който връща всичко онова, което по принцип се вижда на екрана, под формата на текст“, разказва Есмо. През последните години работата по разработката на софтуер по цял свят е все по-удобна за хората с увреждания. Най-популярният в момента софтуер за писане на програми – VSCode, е изцяло съобразен с нуждите им.

Неслучайно на запад има немалко напълно незрящи програмисти, Есмо познава двама българи, които работят в Германия – PHP програмист и специалист по Java. Ами у нас?…

В България няма официална статистика за броя на хората със сериозни зрителни увреждания, но се смята, че са не по-малко от 13 000. Едва 5% от тях имат някаква работа според единствената неофициална статистика, която намирам онлайн.

А дали не би могло това да се промени?

 

Déjà vu

Защото човек със сигурност се чувства пълноценен и щастлив и тогава, когато си намери призванието, както личи и от усмивката на Есмо, заговорим ли за програмиране.

„Трябва да се дава повече гласност на идеята, че един незрящ човек може да стане много успешен бекенд програмист!“, казва Есмо. „Кодът си е текст, който се обработва. Съвременният софтуер е доста усъвършенстван. Въпросът е повече хора да пробват!“

Кое ли според него е най-важно да знае всеки млад незрящ човек, преди да се насочи към програмирането? „Първо – че няма да му е лесно. Второ – че е трудно, но не и невъзможно. Трето – много хора се спират от математиката, зависи какво пишеш, но в повечето случаи тя никак не е сложна. И четвърто – да не се отказва! В началото е трудно, но после става наистина интересно“. Абсолютно същото мисля и аз.

Уви, за момента няма специализирани курсове за незрящи у нас, но опитът на нашия гост показва, че днес е възможно да се получи и в обичайните академии или университети.

 

Исмаил Исмаил

снимки: Добрин Кашавелов

 

Стъпки към достъпност

Повече от ясно е колко е несъобразена с нуждите на незрящите днешната ни градска среда – тротоарите понякога са приключение дори за здрав пешеходец. Ето защо технологиите днес се оказват незаменим помощник на хората със зрителни проблеми, които им помагат например като пазаруват онлайн, при навигацията, при избягването на препятствия.

Но ако достъпността в реалния свят е скъпа и очевидно непосилна за общините ни, то онлайн тя също се оказва много важна, а съвсем не е толкова трудна за постигане.

Честно казано, не бях се замислял дали и този сайт е достъпен за незрящи. За щастие, моят гост потвърждава, че всичко е наред, той следи Дигитални истории, дори сам пожела да разкаже историята си с идеята тя да мотивира повече младежи със зрителни проблеми.

Оказва се, че не е трудно да се провери дали един сайт е достъпен… достатъчно е някой да се досети да го направи.

 

Малка крачка за девелопъра…

Има четири основни четци – разработени за Windows и Apple и два проекта с отворен код. Софтуерът е настроен така, че да разчита по определени правила кода на уеб страницата и ако те не са спазени, сериозно „буксува“.

„Един сайт е достъпен, когато можеш да навигираш в него свободно без мишка, само с клавиатура. Трябва да спазва правилата за семантичен html, защото таговете помагат на екранния четец да прецени кое да прочете. Важно е също цветовата схема да е четима и контрастна“, разказва Есмо.

Каква част от сайтовете у нас отговарят на изискванията? Преди няколко години нашият гост се оказва начело на екип, който проверява уеб достъпността в публичния сектор, по това време се оказва, че сериозни проблеми имат около 50% от сайтовете. Според опита му днес нещата не са се променили особено, защото имаме формални изисквания в тази посока, но те не се спазват, а и никой не следи за тях. Отскоро в Електронно обслужване за първи път има специализирани тестери, но според Есмо препоръките им все още остават нерешени.

 

Исмаил Исмаил

снимки: Добрин Кашавелов

 

И… smile!

Извън официалните сайтове пък няма никакви правила. Според него хубав пример е екосистемата на Apple, където всяко приложение се проверява за достъпност, преди да бъде допуснато до клиентите. „Гледах на една конференция и как Google тестват за достъпност – всичко се минава от напълно незрящ, слабо зрящ, човек с двигателна увреда. Имаха 7 QA инженери, които тестват само това“.

В повечето сайтове, разбира се, това не е възможно, особено в малък пазар като нашия.

И все пак очевидно усилието не е голямо и си струва всеки собственик на местенце онлайн да помисли по темата. (Ако решите да го направите, нашият гост препоръчва за проверка WAVE Accessibility Tools, Google Lighthouse или добавката за Chrome axe DevTools.)

Преди няколко години Есмо среща любовта и днес е семеен мъж. Не спира да прави сайтове, да допринася за общността на отворения код и да изпитва наслада от това, което прави.

Плановете му за професионално развитие са свързани с WordPress, като обогати знанията си и с други технологии. „Мечтая да се реализирам като един нормален човек! Живот и здраве да има е най-важното, другото се постига“.

И като че ли историята на Есмо най-силно потвърждава именно тази максима…

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори. 30 бързи въпроса,...

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Изкуственият интелект ни изумява с умението си да създава текст, изображения, вече дори видео. Технологии, които изглеждаха немислими, днес са част от ежедневието и в същото време са...

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин,...

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

„Тетрис“. Играта от СССР, която 40 г. ражда легенди

Почти 40 години по-късно най-накрая оригиналният „Тетрис“ беше победен!
Триумфът на едно симпатично 13-годишно хлапе привлече погледите към добрата стара класическа надпревара във времената, когато компютърните игри са съвършена наслада за сетивата.
Какво има да ни каже това на фона на изкуствения интелект? Защо изведнъж в много интелектуални игри човекът се оказа способен на неочаквани умения? Как се роди играта, която всеки познава и как се превърна в легенда? Кои са интересните страни и мрачните ѝ тайни?
Това е дълга и поучителна дигитална история, която минава през забележителни личности, през триумфове и трагедии, през култури и обрати…

повече информация
„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

„Компютърът ще бъде като хляба!“ Как БГ фантастите видяха XXI век?

Как ще изглежда бъдещето?
Какъв ли ще е животът през XXI век, погледнат през телескопа на българските журналисти и фантасти от 80-те? Има от какво да се изненадаме. Предстоят 5 блестящи прозрения, 5 неоправдани очаквания и 5… особено интересни и важни повода за замисляне.
„Новите поколения машини и програми плътно се приближават до мечтания изкуствен интелект. Естествено, ние още не знаем доколко се припокрива мисленето на човека и на машината, но важното е не как мислят компютрите, а самият факт, че могат да имитират мисловна дейност.“
Не, думите не са на поредния потребител, очарован от ChatGPT. Те са от сборника „Силуети на XXI век“. Книгата излиза през 1986 г., автори са Димитър Пеев, Агоп Мелконян и Васил Димитров. Имената са познати на всеки любознателен читател над 40-те, а и на всеки ценител на българската фантастика.
В навечерието на Нова година е повече от интересно да се заровим в техните прозрения. Загледани в бъдещето, да се замислим… какво ли се задава наистина?

повече информация
Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

Щастлив ли е Марк 15 г. без пари?

Само си представете цяла седмица да живеете без пари. Никакви – карти, банкноти! Ами месец, година? Днешният ни герой се справя по този начин от цели 15 лета.
Започва начинанието като експеримент – как ли ще се му се получи да живее без пари за година? Харесва му толкова, че не се връща назад.
Нещо повече! Преди 7 години той прави следващата стъпка, да заживее без досег с модерните технологии. Казва, че е щастлив, както никога преди. Защото може да оцени нещата, които сме имали някога, необременени от проблемите на модерното общество.
А вие, бихте ли си представили утрешния ден, лишен и от пари, и от технологии? Какво още има да ни каже Марк Бойл?

повече информация

Най-новите:

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Кой е авторът – човек или изкуствен интелект?

Можем ли днес да различим създаденото от човека от генерираното от изкуствения интелект? Нека заедно направим един експеримент, който може да даде много интересни отговори.
30 бързи въпроса, достатъчни са около 5 минути. Иска се единствено да прецените кои от изображенията и текстовете са генерирани от изкуствения интелект и кои са създадени от хора.
Включете се, опитайте! Поканете и приятели! Колкото повече са участващите, толкова по-интересни ще са резултатите!
Събирането на резултати ще продължи две седмици – до 8 март 2024 г. Петима от участниците ще получат подарък.

повече информация
Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Създават ли алгоритмите изкуство? 15 важни гледни точки

Могат ли алгоритмите да творят?
Средство или автор е изкуственият интелект?
Има ли как ИИ да създаде следващите изкуства, или вече творенето е безсмислено занимание?
Какво ще правим, когато произведенията му във всяка област станат неразличими от човешките?
Вече 3 години в този сайт събирам гледни точки по големите въпроси на днешния технологичен ден. Смятам, че е жизненоважно да включваме повече различни гласове в дискусиите по важните теми, каквато безспорно е тази за изкуството и творчеството.
Ето 15 от най-интересните и съдържателни мнения, които събрах за това време. Влизат ли в противоречие, или се допълват думите на технологичните хора, писателите, творците, духовниците и… котараците?

повече информация
Как да си генерираш инфлуенсър

Как да си генерираш инфлуенсър

Как да не харесаш Елена Димитрова или просто ЕкоЕлена? Руса, усмихната, позитивна. Пътува, живее природосъобразно, дава полезни съвети, предлага екзотични рецепти. Е, има и още един детайл. Тя… не съществува.
Направих си експеримент, създадох изцяло генерирана изкуствена героиня, в продължение на един месец публикувах съдържание от нейно име във Facebook и Instagram.
Какво ли се случи нататък?
84 519 души видяха поне една от нейните публикации, 8900 ги харесаха, профилите ѝ привлякоха 289 последователи. Тя получи няколко десетки умилителни мнения, 9 предложения за романтична връзка… И нито един коментар, който по някакъв начин да отрази факта, че всяка буква, всеки пиксел от онлайн образа на Елена е генериран от изкуствения интелект.
Алгоритмите вече минават теста на Тюринг, ами… ние дали ще го издържим?

повече информация
Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

Д-р Физиев, който учи ИИ да чете гените ни

„Комбинацията между генетика и изкуствен интелект е изключително силна и очаквам през следващите години големи новини“, казва д-р Физиев.
Защо е толкова трудно да разчетем кои от гените ни са виновни за даден проблем? Какви са ползите от това, че днес всеки може да разчете генома си? Дали не надценихме наследствеността като основен фактор за това дали сме здрави? А как изглежда бъдещето на манипулирането на гени и „дизайнерските бебета“?
Д-р Петко Физиев е специалист по биоинформатика – онази област, която обещава през следващите години да научим повече за това как работят гените ни и каква част от здравословните проблеми са предизвикани от наследствеността. На напредъка в генните терапии се възлагат надежди да победи редица заболявания.
Гостът ни работи в сърцето на Силициевата долина, в компанията Illumina, световния доминатор в производството на апаратура за генетични изследвания. Начело е на екип, който разработва приложения с изкуствен интелект, които да помогнат в опознаването на собствената ни ДНК.

повече информация
„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Тетрис“. Човекът не спира да побеждава себе си!

„Ще умра, не си чувствам ръцете…“, продумва Блу Скути, преди да си даде сметка, че е изпълнил една мечта, изглеждаща невъзможна. Почти 4 десетилетия по-късно е победил, по един или друг начин, играта, която всички сме играли.
Застанал зад ретро телевизор с кинескоп, намерен след безброй трудности, щракащ 42 минути без откъсване копчетата на ретро джойстик със скорост над 20 удара в секунда… тийнейджърът ни припомни, че няма предел за човека.
Как обаче е възможно да победиш игра, която няма край? И защо този успех и пътят до него са много важна новина за хората като вид? За възможностите на човека, благодарение на сътрудничеството и на таланта винаги да върви напред… Да създава, да твори, да намира смисъл. Да ражда истории.
„Тетрис“ е легенда, която минава през поколенията, за да ражда следващи легенди. Преди седмица се разходихме из историята на играта, дошла от една съветска лаборатория по време на Студената война. А днес ще се докоснем до един съвсем пресен рекорд, който има да ни каже толкова много за нас самите.

повече информация
„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

„Всички истории вече са разказани. Но как ще трепти словото?“

Срещнали се режисьор, рапър, подкастър и журналист, програмист, писател. Разговор на разменени домакинства… и макар че сме само двама души (и, разбира се, още един чудесен подкастър), се оказа, че комбинациите от по три поприща имат още интересни нюанси.
Подкастът „2&200“ е класика в жанра, показва защо днес тази форма на разговор връща погледите и слуховете към споделените думи.
Продължаваме разговора за ценителите на Кустурица и/или Достоевски и/или Маркс. С Орлин Милчев, познат по-рано и като MC ATILA, способен да пробожда с думи и въпроси. Той е и режисьор, миналата година излезе дебютният му пълнометражен филм „Изкуството да падаш“. Гост с неочакван поглед към важните теми на днешния ден, преплетени с технологиите.
„Бич Божи“ отдавна не е един герой, а онова, което създадохме онлайн. Но какво се задава нататък?

повече информация
Share This