Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

мар. 22, 2024 | Истории

Павел Дуров. По-добрият Зукърбърг

22 март 2024 | Истории

Обновено на 30.07.2024 г.


 

Щом има Гандалф и Гандалф Белия, защо да няма Зукърбърг и Зукърбърг Белия?

Странна птица е създателят на Telegram Павел Дуров. И той, като колегата си, „таткото“ на Facebook, е роден през 1984-а. Забогатява, след като създава социална мрежа. И той успява да натрупа известен брой милиарди.

Само че с някои съществени нюанси. За разлика от набора си, говори свободно латински, по снимките личи, че изглежда доста различно в мускулатурата. Направи световния си пробив с приложение, което ви гарантира сигурност и се старае да не ви манипулира. Не точно както при колегата…

Завършва с всякакви възможни отличия… филология, макар че в същото време уж е опасен хакер. Превръща се в знаменитост, преди да се забърка в тежки проблеми с властите в родината си.

Докато в същото време и до днес остава енигма за медиите по цял свят. Дали има две деца, пет деца или никога не е имал връзка с жена? Но как така изведнъж се оказа, че има… 100 деца, които ще се опита да запознае едно с друго? Какъв ли ще е следващият му голям проект? Как си представя бъдещето и бои ли се от изкуствения интелект?

„Нямам земя, нямам недвижими имоти. Нищо. Защото за мен приоритет номер едно в живота е моята свобода“.

Павел Дуров е от онези образи, които правят днешния технологичен свят значително по-вълнуващ…

 

Павел Дуров

 

Дойдох, видях, победих

Най-богатият гражданин на Обединените арабски емирства… определено бихме си представили, че е шейх, натрупал нефтени пачки долари, които напоследък раздава за застаряващи футболни звезди. Обаче не, това е младежът, когото виждате на снимките.

Същият, който, натрупал неочаквани богатства, се забавлява, пускайки като самолетчета с колегите си от петербургски небостъргач сгънати банкноти.

Същият, който отказа да предаде данните на потребители си и по тази причина му се наложи да търси ново професионално предизвикателство (и гражданство).

Създателят на два от най-успешните онлайн проекти в историята, филолог със златна диплома… която обаче така и не е отишъл да си вземе.

 

Павел Дуров

 

Човешко е да се греши

Налага се да дам уточнението, че за него се знае прекалено малко, дотолкова, че и до неотдавна нямаше да намерите свежи постове в големите социални мрежи, за първото му интервю трябваше да чакаме дълго… Преди това от време на време се включваше само в Instagram с мачовски снимки, гарнирани с житейски сентенции – собствени или на Марк Аврелий.

Павел се ражда в Петербург, започва училище в Торино, където учи за кратко, преди да се върне в родния град. Наричам го „младеж“ по лични причини. И той, и Зукърбърг тази година ще станат на 40, а и аз попадам в списъка.

Разбира се, от трима ни той е най-младолик, според злите езици тук не е малък приносът и на естетичната хирургия. Или пък просто, освен че е вегетарианец и либертарианец, става рано и ще живее до 200?

 

Павел Дуров

 

Докато дишам, надявам се

Още на 11 го увличат компютрите. Само че не той е звездата в семейството. Батко му Николай е с 4 години по-голям, само на 3 може да чете като възрастен, а на 8 – да решава квадратни уравнения. После печели безброй олимпиади по програмиране и математика и се насочва по пътя на точните науки.

Все още ли мислите, че хората се делят на такива на хуманитарните и на точните науки?

Баща им Валери (и до днес) е професор, специалист по латински и историята на Древен Рим и нашият герой тръгва по неговия път.

В гимназията го включват в експериментален клас, в който се изучават по-задълбочено всички предмети – учат се и цели 4 езика, сред които е латинският. Въпреки високата летва, Павел се откроява по всички предмети. Побеждава в училищните състезания по информатика, лингвистика и дизайн, печели поредица от стипендии.

 

Ако искаш мир, готви се за война

Седи на първия чин заради проблеми със зрението… но не си представяйте „класическия зубър“. По същото време той успява дистанционно да смени фоновата картинка на всички училищни компютри със снимка на учителя по информатика с надпис „Трябва да умре“. Съучениците му разказват също, че няколко пъти го лишават от достъп до училищната мрежа, но той все успява да заобиколи ограниченията благодарение на опита си с компютрите.

Как точно се комбинират двата образа – на свръхуспешния ученик и на кибер хулиган… можем само да предполагаме.

После завършва английска филология (с фокус върху латинския) и, както стана дума, през 2006 г. се сдобива с диплома от Петербургския държавен университет с пълно отличие, която така и не си е взел до днес.

 

Павел Дуров

 

Животът е кратък, изкуството – вечно

Защото вече има в главата си идея, която му се струва, че носи огромни възможности. „Когато гледах хората, които всеки ден пътуват до офисите си за рутинна работа, не си представях така да изглежда моят живот“, разказва Дуров. „Управлението на интернет проекти, организирането на университетски събития ме накара да свикна с независимостта и с идеята, че нямам преки началници“.

Един от тези проекти е университетският онлайн форум, където бъдещият предприемач е доста активен на всякакви теми – после разказва, че често е влизал с различни прякори и е спорил сам със себе си, за да провокира дискусия. Е, явно тогава се е изчерпало желанието му да споделя за себе си. Но пък се убеждава, че онлайн комуникацията може да бъде много по-атрактивна, ако хората си говорят с истинските си имена.

Приятели му разказват за младеж от Харвард – създал мрежа, в която състудентите му си говорят, разменят снимки, обсъждат важни теми. Павел усеща, че нещо подобно би било много успешно в Русия и… за броени дни изработва първия си успешен сайт, който и до днес е в топ 20 на най-посещаваните в световен план – „В Контакте“. Да, днес той няма нищо общо със създателя си, но се оказва идеалното локално решение в точния момент.

Първо платформата трябва да се казва „Студент.ру“, но бързо му хрумва сегашното име, защото „рано или късно всички се дипломираме“. Първият му сътрудник е брат му Николай, с когото заедно създават платформата. 2000 потребители са събрани само за седмица с обещание за награда – iPad за този, който привлече най-много приятели.

 

Ако си в Рим, живей като римляните

Младежът бързо се оказва изумително богат. От този период са и два от редките скандали, свързани с името му. Прословутата история, в която Павел и колегите му, почувствали се на върха на славата, хвърлят $2000 долара в банкноти от по 5000 рубли, направени на самолетчета, а отдолу тълпа от хора се избиват, за да ги събират. После Дуров казва, че това е бил нестандартният му начин да отбележи празника на Петербург. В другия случай предприемачът уж бута с колата си полицейски патрул… но после източниците толкова си противоречат какво точно е станало, че не се знае дори дали той е бил в региона.

Последните 12% от акциите на „ВКонтакте“ Дуров продава през 2014-а, защото „това, което владеете, рано или късно почва да владее вас“. Май ви споменах, че си пада по Марк Аврелий.

 

Павел Дуров

 

Горко на победените

Големите му проблеми започват през 2014-а, когато отказва да предаде данните на потребителите си от Украйна на руските власти. Заради това напуска родината си и казва, че няма намерение да се връща. Днес, по ирония на съдбата, двата създадени от него софтуерни продукта са по-търсени и използвани от всякога и в Русия.

И като стана дума за втория – Telegram се появява през август 2013-а и за два месеца събира милион потребители. Дуров разказва, че идеята за сигурно и криптирано приложение за комуникация му дошла в момента, когато за първи път спецчасти влизат в офиса му, за да искат достъп до данните на потребителите. А Павел се замисля, че към момента няма начин да си говори сигурно дори със собствения си брат. И е време да се създаде платформа. Прави го именно брат му Николай, който разработва криптографските основи на апликацията.

Проектът дълго време е пазен в тайна, преди да стане готов да посрещне потребителите си. И преживя истински бум, когато се заговори повече за сигурността онлайн – Telegram се превърна в най-сваляното приложение на 2021 г.

 

Павел Дуров

 

Глас народен – глас божи

„Не можем да направим технологията за съобщения сигурна за всички, освен за терористите. Тя или е сигурна, или не е“, казва предприемачът, който преди всичко държи именно на защитената онлайн комуникация. Именно затова избира за свой дом Дубай, казва, че там може да работи, без да бъде притесняван от държавата.

Дълги години Дуров издържаше начинанието със свои средства – без приходи от реклама или абонамент, което му струваше 13 милиона долара годишно.

Е, може да си го позволи, угажда си. Днес състоянието на Павел се изчислява на $11,5 милиарда долара – далеч е от колегата си Зукърбърг, „едвам“ влиза в световния топ 500, но пък е най-богатият обитател на Арабския полуостров и най-младият милиардер в тази част на света. А иначе е официален гражданин също на островната държава Сейнт Китс и Невис и на Франция.

Сред новите му планове беше създаването на блокчейн платформа със собствена криптовалута – грам. Разработването ѝ привлече впечатляващите $1,7 милиарда инвестиции, но американската комисия по ценните книжа отказва да лицензира проекта и така се наложи да бъде изоставен. „Блокчейн индустрията беше изградена с обещанието за децентрализация, а в крайна сметка се концентрира в ръцете на малцина, които започнаха да злоупотребяват с властта си“, написа по темата Дуров.

 

Павел Дуров

 

Истината ще ни направи свободни

През последните години не се е чуло да се е захванал с ново начинание. Както ще си помислим, гледайки Instagram профила му, може би се е отдал на почивка и наслада от живота. Или пък готви нещо наистина голямо и различно? Аз бих заложил на второто. Според хора, които го познават, онлайн ролята на мачо е маркетингов трик, за да привлича аудитория.

„Това, което правим сега, отеква във вечността“ – ето един от последните цитати на Марк Аврелий, споделени от Дуров.

„Тъй като нашата цивилизация става все по-ефективна в създаването на развлечения, в един момент тя може да стане твърде развлекателна, за да е все още ефективна“, гласи един от последните му туитове.

А предишният: „Някои хора се страхуват, че изкуственият интелект ще пороби човечеството. Но в известен смисъл той вече го е направил – чрез алгоритмите за препоръчване на съдържание. Колко часа на ден прекарвате пред устройствата си?“.

 

О, времена! О, нрави!

По всичко личи, вълнуват го именно такива теми, заради които разказвам Дигитални истории.

Ето още малко щрихи, за да си дадете сметка за колко интересен образ става дума. Казва, че го вдъхновяват Че Гевара и Стив Джобс. В някои интервюта признава, че е убеден дзен будист, в други – че е пастафарианец, почитател на измислената църква, която иронизира днешните религии. Голямото му хоби е да събира редки древни монети. Обича и екстремните спортове – от сърфинг до ски свободен стил.

За един от рождените си дни казва, че много отдавна се е отказал от 7 неща, които според него имат отрицателен ефект върху съзнанието: алкохола, месото, всякакви фармацевтични продукти, никотина, кафето, чая, бързата храна, захарта и…телевизията, заедно с всички нейни аналози. Какво ли му остава, освен да хрупа зеленчуци и да се снима по мускули за Instagram.

 

Павел Дуров

 

 

Съдбата обича смелите

Както стана дума, семейното му положение е неясно. Според единствената му полуофициална биография се смята, че се жени като студент за колежката си Дария и от нея има момче и момиче, днес те би трябвало да са тийнейджъри. И, макар че никой не ги е виждал и не е сигурен съществуват ли, редовно ги слагат в класациите на бъдещите богати наследници.

Съучениците му разказват, че Дария по това време била главен редактор на студентския вестник, а рано оплешивяващият Дуров бил сред знаменитостите на университета. Един ден тя го пресрещнала в коридора и помолила за интервю, защото е „такъв гений, талантлив и възхитителен човек“.

Пак от това време, прочути са думите му, когато на абитуриентския бал го питат за бъдещето му, а той отвръща: „Искам да съм тотемът на интернет!“. Е, успява да го постигне, макар и по доста странен, криволичещ път.

 

Манол Стоте братя

Може би си спомняте героя с това име от „Време разделно“. Е, Дуров със сигурност не е неговият баща, но… заглавието не е никак случайно. Защото точно както не се знаеше нищо за личния живот на Дуров, изведнъж се появиха забележителни новини.

Първо в руската преса излезе интервю с дама на име Ирина Болгар, която разказа, че има три деца от Дуров. И е дошло време да разкаже истината онлайн, защото те не се чувствали добре, след като никой не знае за тях:

Ирина Болгар

Но защо ли… са рижи?

Ирина не беше по-конкретна за историята на връзката си с Дуров. Но два дни по-късно той самият отново привлече по забалежителен начин погледите, казвайки че всъщност е… баща на повече от 100 деца!

„Току-що ми казаха, че имам над 100 биологични деца. Как е възможно това за човек, който никога не е бил женен и предпочита да живее сам?“ – написа сам в Telegram. А после разказа, че по идея на приятел е станал донор на сперма, за да помага на двойките, които не могат да имат собствени отрочета. Разбира се, всичко се случва анонимно, но после Дуров добави, че ще публикува пълните данни от своята ДНК, така че всяко от тях да може да потърси своите братя и сестри по света.

Историята започнала преди 15 години, когато въпросният приятел – ръководителят на клиника за ин витро, му казал, че няма достатъчно донори и го насърчил да дари колкото може повече…

И какво се оказа – милиардерите като Мъск и Дуров са тези, които най-видимо и активно се грижат за възпроизводството на човечеството?

 

Събеседник по желание

Малко по-рано, през април 2024-а се превърна в голямо събитие първото му голямо интервю. Което, разбира се, не се случи в традиционните медии, а беше за толкова популярния и оспорван напоследък Тъкър Карлсън. Дуров разказа подробно историята си, която потвърди в общи линии всичко, което се знаеше за него. Но каза и още доста важни неща, като например, че правителството на САЩ, както и всяко друго правителство, използва технологиите, за да шпионира хората. Че „отворената задна врата си е врата, без значение кой я използва“. Че именно това е битката му, която го е довела в Дубай – достатъчно далеч от силните и на изтока, и на запада.

Обратно на досегашния си имидж, Дуров беше доста подробен, искрен, ясен… Много повече човек от плът и кръв, отколкото в досегашния инстаграм имидж. Или пък и това е мода?!

„Аз съм оптимист. Вярвам, че светът се развива на цикли. И ако днес изглежда, че нещата вървят в една посока, това не означава, че утре ще вървят в същата.“

Разказва за срещата си със Зукърбърг, на когото разказал идеите си, а от Facebook „се опитаха да копират всичко. Не каквото направихме, а каквото им казах. Беше смешно.“ „Затова мисля, че не трябва да правя бизнес с Марк Зукърбърг.“

И още: „Нямам земя, нямам недвижими имоти. Нищо. Защото за мен приоритет номер едно в живота е моята свобода. След като започнете да купувате тези неща, това ще ви свърже с физическо местоположение. Нямам нищо против хората, които купуват имоти, но лично за мен това не е решение. Предпочитам да вземам решения, които ще повлияят на това как хората общуват, вместо да избирам цвета на стените на къщата, който ще виждаме само аз, моето семейство и приятели…“

Свободата… доста силни думи като за технологичен милиардер. Не знам за вас, аз бих повярвал, че е искрен. Какво ли се задава нататък?

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът в тази област...

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР. Може ли алгоритъмът да си намери...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Намери ли си ChatGPT работа като програмист?

Дали ChatGPT ще успее… да си намери работа? Или поне да стигне до интервю, може би най-трудната стъпка, когато става дума за първото работно място?
Няма да се отдаваме на излишни разсъждения, а, както се раждат много Дигитални истории, ще проверим на практика. Ще помоля алгоритъма сам да създаде автобиографията на млад програмист, който си търси работа. Ще изпратя създаденото от него CV като отговор на 10 обяви за работа за начинаещи програмисти.
Какъв ли ще е резултатът? Дали специалистите по подбор на кадри ще го поканят на интервю? Дали ще се усъмнят в генерираното CV на младия, но много мотивиран ИТ кадър? Или просто ще го игнорират? Хайде да проверим заедно.
И още нещо важно: поне на мен резултатите ми дадоха доста добри идеи за това как може да ми помогне ChatGPT следващия път, когато ми се наложи да си търся нова работа. Определено посоките не са малко. Ето за какво става дума.

повече информация

Най-новите:

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Не! Човешки ресурси…

Не! Човешки ресурси…

Отиваме на мач! Кой играе днес? Човекът срещу изкуствения интелект, мачът „не е свирен“. Поканили сме съдия с дългогодишен опит, няма да даваме шанс на досадния ВАР.
Може ли алгоритъмът да си намери работа? Направих си този експеримент, създаденият от ChatGPT Максим Иванов стигна до две интервюта за работа, получи и допълнителни шансове. Мачът свърши, време е за анализа.
Петър Джугански има опит като помощник съдия от над 250 мача в професионалния футбол, сред които финал за Купата на България, срещи на Байерн, Виляреал, националния отбор на Испания… А днес е „ейчар“ – HR, специалист по управлението на човешките ресурси, но и… обратното. Води подкаста НеЧовешки ресурси, който разглежда пъстри теми, свързани с работата.
Начело е на екипа, отговарящ за подбора на кадри в голяма софтуерна компания, опитах да го подведа, като изпратих генерираното CV и на тяхна обява.
Какво ли се получи, дали го подведох? И по-важното: как изглеждат днес перспективите във все по-оспорвания мач между ИИ и човека? Наистина ли софтуерната сфера вече не посреща нови хора? Започнаха ли да изчезват професии заради изкуствения интелект? Ще се превърне ли България в притегателно работно място за хората от далечни страни и трябва ли това да ни плаши? Ще разберете след последния съдийски сигнал…

повече информация
Share This