8 неочаквани факта за Джон Атанасов

ян. 10, 2025 | Истории

8 неочаквани факта за Джон Атанасов

10 януари 2025 | Истории

„Бащата на компютъра е българин“. Някои твърдения приемаме за аксиома и повтаряме ли, повтаряме, често без да си даваме сметка какво стои зад тях. Българин ли е наистина? Какво точно е създал Джон Атанасов, част от блестящо поколение учени, и наистина ли приносът му е решителен? Има ли защо да се гордеем с него или става дума за още едно от обграждащите ни отвсякъде исторически клишета?

Всички важни отговори дава излязлата неотдавна на български книга „Джон Атанасов – човекът, който изобрети компютъра“. Авторката Джейн Смайли е носител на „Пулицър“. От Айова, мястото, където Атанасов прави големия си пробив, тя тръгва по пътя на изобретателя. Разказва за десетилетията в средата на миналия век, когато редица забележителни учени постигат стъпка по стъпка отдавнашната човешка мечта за машина, която да ни е полезна в безброй задачи.

С откритието си Атанасов отваря вратата на днешния дигитален свят.

Какво знаете за него? Ето 8 любопитни щриха от книгата, събрали някои от най-важните акценти в тази история.

 

Джон Атанасов

Джон с майка си Айва.

 

1. Господ е българин?

…или поне баща му. Дори ако се абстрахираме от факта, че в родината си той определено не вижда най-хубавите страни на живота. Днес името на Джон Атанасов носят астероид, връх в Антарктида и улица в столичния квартал „Кръстова вада“. Каква е обаче връзката му с нашата страна? Ето какво разказва Джейн Смайли.

„Бащата на Джон Винсънт Атанасов, Иван, е роден през 1876 г., в разгара на период на нарастващи политически сътресения. Родителите му живеят в българското село Бояджик. Революционното движение в България се засилва през 70-те години на XIX в., достигайки кулминацията си в Априлското въстание от 1876 г.

Въстанието е потушено с масови репресии от страна на османските власти. Родителите на Иван – Атанас и Яна, са принудени да бягат и напускат селото. Атанас носи бебето Иван на ръце. При завързалата се схватка Яна губи съзнание, а Атанас е прострелян в гърба. Атанас загива, а

куршумът, пронизал гърдите на бащата, излиза и наранява повърхностно главата на бебето. Въпреки всичко Иван и Яна оцеляват.

По-късно Яна се омъжва за местен скотовъдец, който успява да осигури образованието на малкия Иван, а брат ѝ установява връзка с американски мисионери, които му помагат да замине за Америка. Когато в края на 80-те години на XIX в. вуйчото се връща за кратко в България, малкият Иван, вече тринадесетгодишен, решава да замине с него за Америка. Яна осигурява средствата за пътуването, като продава парче земя, наследено от Атанас. На остров Елис името на Иван Атанасов е променено на Джон.“

 

Джон Атанасов

Джон Атанасов гостува в село Бояджик през 1970 г.

 

2. Кръстат бод

Безспорен е фактът, че изобретателят Джон Винсънт Атанасов, кръстен на баща си, има специално отношение към родината му. Той идва в България през 1970-а и 1985-а, когато вече е всепризнат авторитет, посещава родното му село – Бояджик. На Атанасов кръщават и първия астероид, открит от националната обсерватория в Рожен.

Изобретателят… определено се оказва нестандартна личност. Нека започнем далеч от светлините на големия му успех, с част от необичайните му хобита. Като малък той обича да се занимава с плетене, сам шие дрехите си. После ръководи строежа на собствения си дом, сам изгражда електрическата и водопроводната система.

„Джон обича да майстори разни неща и да демонстрира уменията си – в шести клас, понеже някои от по-големите момичета, вече завършили началното училище, се събират най-отзад в класната стая, за да плетат на една кука, той също се научава да плете като тях. Продължава това в училище – вече несмущаван от подигравките, дори поощряван от тях – гордее се с работата си и се хвали с уменията си, докато учителят не забранява плетенето на една кука. Скоро се научава и да шие. Всъщност Джон Винсънт Атанасов сякаш вижда във всяка нова идея или предмет възможността да изследва и овладява всичко, което му предлага светът около него.“

 

Джон Атанасов

 

3. Един зимен ден по шосето

Знаете ли, че идеята за голямото му откритие, онова, заради което всички ние сме чували името му и го наричаме (не без основание) „бащата на компютъра“, идва… в един бар?

„През онази декемврийска вечер на 1937 г. Атанасов скача в новия си форд и по-късно споделя: „Бях в ужасно психическо състояние, понеже беше невъзможно да се намери решение. Бях просто съсипан до крайна степен“. Но той се радва на новата си кола. Наслаждава се на скоростта и маневреността ѝ. Това го успокоява, усеща някакво спиране на времето. „Когато най-накрая се успокоих, вече пресичах река Мисисипи, на 304 километра от работното си място“. Следващата мисъл, която го връхлита, е характерна за практичния му и праволинеен нрав: „Сега ще трябва да се откажеш от тази проклета глупост“.

В този момент той вижда табелата на заведение. Влиза вътре, сяда и си поръчва бърбън със сода. От радиото, което се намира зад бара, се носи музика. Почти веднага след като сервитьорката му донася питието,

същността на компютъра се появява в главата му в логическата си цялост и той започва да вижда както съставните части, така и начина, по който те могат да се обвържат.

Нахвърля бележки на една салфетка, но по-късно те не са му нужни, защото успява да си представи и да обмисли машината си толкова задълбочено, без проблем си спомня какво е измислил. Остава в бара няколко часа, като обмисля всяка от концепциите си, но се концентрира най-вече върху идеите как ще работи паметта и как ще изчислява електронния процес на включване и изключване.“

 

Джон Атанасов

Прототип на ABC, създаден в Университета на Айова през 1997 г.

 

4. Смъртта е занимание самотно

После има търпението и късмета да претвори идеята си в реално работещ прототип. С разработките си той успява да спечели доверието на Университета в Айова, което му носи известен бюджет, а също и възможността да наеме асистент. Атанасов се спира на младия Клифърд Бери и през следващите години двамата заедно изработват прототипа на ABC – Atanasoff Berry computer. „Компютърът на Бери и Атанасов“ превръща десетичните числа в двоични и извършва аритметични операции, които записва в паметта си.

Следва кавалкада от нови големи стъпки, преди да стигнем до днешните съвършени устройства. И все пак, както личи дори и по заглавието на книгата, един е човекът, направил най-важната.

Дълги години по темата се водят спорове. Междувременно е започнала и приключила Втората световна война, Атанасов дълго време се занимава с военни технологии. После развива успешен консултантски бизнес, а историята за създаването на дядото на днешните компютри остава в миналото му.

Докато не излиза отново на преден план най-неочаквано. Признанието, че Атанасов и Бери са пионерите в тази област идва в резултат на мащабно търговско дело. Когато то започва, Клифърд Бери си отива съвсем млад от този свят. И именно това кара Атанасов да се включи активно в търсенето на истината…

„До края на живота си съпругата на Бери вярва, че той е бил убит. И други споделят нейното убеждение. Къруан Кокс, канадският филмов продуцент, който е проучвал Атанасов и Бери и е взимал многобройни интервюта, твърди, че независимо дали Бери е бил, или не е бил убит, безспорният резултат от смъртта му е нейното огромно въздействие върху Атанасов. Преди смъртта на Бери той не е искал да обсъжда ABC, защото е бил твърде разстроен от унищожаването на прототипа. Но е вярвал, че Бери е бил убит и че е нямало да изгуби живота си, ако не го е бил наел да работи върху машината. Смъртта на Бери променя отношението му към патентните съдебни спорове и той става много енергичен в борбата за решаване на патентния конфликт“.

 

Джон Атанасов

 

5. Дела и документи

По времето, когато двамата ни герои разработват прословутия си прототип, им гостува друг от големите учени на това поколение – Джон Мокли. Не след дълго той създава свой вариант, а през следващите години компаниите започват да развиват следващите стъпки, част от които са защитени от патенти.

Именно такъв търговски спор изведнъж се оказва важен и показва недвусмислено истината. Въпросът в него се състои най-вече в това: работел ли е прототипът на Атанасов и Бери, когато Мокли ги посещава, или не? Ако да – това би бил първият компютър, а Мокли просто го е копирал. Постепенно нещата си идват на мястото, доказателствата излизат наяве и през 1973 г. съдът взема решението, което окончателно удостоверява, че машината ABC е правела точни изчисления и е първият прототип на онова, което ще се превърне в днешния компютър.

Както обаче отбелязва изследователят проф. Владимир Гетов, „скандалът „Уотъргейт“ избухва на същата дата, когато се публикува съдебното решение на федералния съд. Това отнема на Джон Атанасов първите колони на сутрешните вестници и съответно първите минути заслужена слава“.

„С течение на времето, през XX век Атанасов получава все по-голямо признание за изобретяването на компютъра (въпреки че е пропуснат в уебсайта на Масачузетския технологичен институт). През 1974 г. го честват в щата Айова, а през 1989 г. Артър Бъркс и Алис Роу Бъркс, които са работили по ENIAC, издават подробната му биография.

През 1990 г. Атанасов е поканен в Белия дом и Джордж Буш му връчва Медала за технология за 1990 г. „за изобретяването на електронния цифров компютър и за приноса му към развитието на технически подготвените труженици в САЩ“. През 80-те е номиниран три пъти за Нобелова награда за физика, но тъй като докладът му – описание на ABC в 35 страници и другите статии, отнасящи се до теоретичните и техническите аспекти на ABC, никога не са били публикувани, той не е отговарял на изискванията. Атанасов умира на 15 юни 1995 г.“.

 

Джон Атанасов

 

6. Признат грях

Как ли показъснялото признание променя живота му? И що за личност е бил бащата на компютъра? Толкова мек, симпатичен човек, както бихме предположили от снимките? Не точно, явно българските гени от определен момент се обаждат по-често.

„Когато съдията Ларсън произнася съдебното си решение, Атанасов е точно на 70 години. Той все още е изключително активен във фермата си в Мериленд и се занимава със съпругата си Алис, с трите си деца и внуците си. Колко е зает, става ясно от писмо, написано от майката на Атанасов – Айва (вече почти стогодишна), след като тя се премества във фермата в средата на 80-те години: „Винсент… иска от мен да ходя всеки ден до портата на 780 метра, дори когато навън е под точката на замръзване. Имам един звънец, който звъни на всеки час, за да ставам и да се разхождам“. Айва започва да се наслаждава на активността си в студа, макар че един ден, когато навява сняг, тя убеждава Алис да се застъпи за нея пред сина ѝ.

Що се отнася до самия Атанасов, тя споделя: „Той отделя една четвърт от времето си, за да ми изнася лекции зa огромната необходимост да ям по-малко, да пия повече и да ходя повече. Другите три четвърти… прекарва в работилницата си. Чуваме само скърцане и скрибуцане. Попитах го какво прави и той ми каза: лодка. Предположих, че е малка лодка за разходки, но се зачудих, защото той не се интересува от риболов. Но той ми каза, че щяла да е голяма колкото къща“.

„Пенсионирането смекчи Атанасов много малко и той си остана активен и предизвикателен към околните. Един репортер го описва като „креативен и заядлив“, а дъщеря му Джоан смяташе, че „любимото му занимание са конфликтите“… „Харесваше му да изпитва хората и обичаше да въвлича приятелите и семейството си в интензивни дискусии или спорове като средство за оценка на умствените им способности… следеше училищните работи на внуците си и при посещенията ни отделяше време, за да ни изпитва по съответния материал“.

 

Джон Атанасов

 

7. За буквите

Оказва се, че през последните му години едно от големите увлечения на изобретателя е езикознанието. Случайно или не, ето че днес именно чрез големите езикови модели – срещата на технологиите и думите, имаме напредъка в изкуствения интелект, голямата тема на днешния ден.

„Истинското увлечение на Атанасов в края на живота му са езикът и азбуките. Той счита българската версия на кирилицата с трийсет и две букви до 1945 г. след това с трийсет букви за по-добра от английската азбука и когато заинтересовани групи го молят да говори за изобретяването на компютъра, той иска да насочва разговора към ползите от преоткриването на азбуката. През 1985 г. той казва пред един български вестник: „Чувам ги, чувам гласовете и сърцата на хората, които ги произнасят… Искам всяка буква, всеки символ да носи повече значения, да поддържа азбуката с пълна сила“.

 

Джон Атанасов

„Наследство, коетоп ромени света“, пише на надгробната му плоча.

 

8. Мечтай си

„Джон Винсънт Атанасов в много отношения е бил човек с късмет. Доживял е да види признание за упоритата си работа и предприемчивия си ум. През целия си дълъг живот е опитал много неща и благодарение на енергията си, на организационните си умения и на упоритостта си е постигнал всичко, което е опитал. Вероятно Атанасов би казал че е успял да постигне нещо много рядко. А именно, да направи това, което е искал, по начина, по който е искал, и да открие, че начинът, по който е искал да го направи, наистина е бил най-добрият“, пише Джейн Смайли.

И наистина… човек е толкова голям, колкота са големи мечтите му. И в технологичните времена можем да мечтаем все повече, да постигаме доскоро нереалното. Но правим ли го?

Струва си да се позамислим върху урока от историята на Джон Атанасов, „бащата на компютъра“

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какви ли не хобита имат хората – някои колекционират марки, други – евро, трети дори имат търпението да гледат български футбол. Е, аз освен че имам навика да проверявам нищожните си познания в...

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до...

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни....

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали. Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги,...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация

Най-новите:

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Колко е IQ-то на ChatGPT?

Какъв е коефициентът на интелигентност на напредналия изкуствения интелект?
Достига ли, надминава ли средните 100 точки на днешното човечество? И защо това е важно?
Хайде да научим заедно!

повече информация
„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

„Последният печели“. ChatGPT отвръща на удара!

Из въздуха витае интелигентност, в залата са малко над 100 души, повечето от тях са сред най-интелигентните в нашата страна. Не е предположение, мога да го докажа. Те са сред победителите в „Последният печели“ – телевизионното състезание, което през последните години припомня защо знанието е важно за всички ни, дори като вид, във времената на напредналия изкуствен интелект.
С моите съмишленици в залата имаме важна задача. Да се изправим заедно срещу ИИ в едно състезание, което може да ни каже и покаже много.
Ще победи ли с днешните си невероятни умения изкуственият интелект едни от най-знаещите представители на естествения? Време е да проверим. И да научим нещо ново…
ChatGPT срещу някои от най-интелигентните българи в състезание по познание. Кой ще победи? Изгубихме ли окончателно и тази битка срещу машините? Ръкавицата е хвърлена!

повече информация
„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Пожертвахме две поколения, защото не знаехме как работят технологиите“

„Ние, възрастните, пожертвахме две поколения, защото създадохме нещо, което не знаехме какво е и как работи. Тези деца са жертва на нашата некомпетентност. Вече никой не може да каже, че не знаем до какво води прекомерната употреба на дигитални устройства за развитието на емоционално-интелектуалния апарат на децата.“
Но какви точно са тези щети и защо са толкова важни? Как прекомерното излагане на технологии променя необратимо децата? И какво да правим, след като го знаем?
Слави Стоев е психолог, води обучения за лидерство и мениджърски умения, водещ е на подкаста „Естествен ѝнтелект“. В същото време е и баща, и автор на детски книжки, посветени на ранното развитие и емоционалната интелигентност.
Точният гост, с когото да потърсим има ли среден път в отношението на родителите към технологиите и как можем да го намерим. Ще поговорим за базовите умения, които днес не успяваме да развием, и упадъка, към който се е насочила цивилизацията ни. Ако бързо не вземем целенасочени мерки, свързани именно с пресечната точка между технологиите и децата.

повече информация
„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

„Питайте, хора! Питайте!“ 5 важни (неудобни) въпроса за незрящите

Виктор Асенов не спира да тича, напред към поредния рекорд за покоряване. Ако ви е попаднала забележителната Дигитална история на незрящия бегач на дълги разстояния, надали ви е оставила безучастни. Защото поуките от нея са много, а тя е повод и да продължим разговора с Виктор. За ежедневните неволи на българите със зрителни (и други) увреждания. За това как да се отнасяме с тях, дали сме достатъчно внимателни, дали в България се грижим за правата им.
Последният въпрос е риторичен. Сигурен съм, забелязвали сте и вие, че автобусите в София са пригодени за хора с увреждания. Виждали ли сте обаче някой да се качи в тях с инвалидната си количка? Ами сайтовете? Днес всичко се случва онлайн, технологиите улесняват всички ни и могат да бъдат толкова полезни и за хората, които най-много се нуждаят от тях.
Обаче не са. Как това може да се промени? С Виктор поговорихме и обобщихме 5 конкретни идеи. Поне за мен всяка от тях е повод за замисляне, така че и сам да се чувствам полезен. Дано и за вас е така…

повече информация
Къде оставихме ролята на бащата?

Къде оставихме ролята на бащата?

„БГ мама“ отдавна е нарицателно. А къде отиде… БГ татко? Защо толкова малко си говорим за ролята на бащата днес? Каква е тя всъщност? Как се е променила в епохата на технологиите? Можем ли да се подготвим за бащинството и кои са големите днешни предизвикателства в огромната отговорност да бъдеш татко?
Михаил Стефанов не само е баща, но и умее да говори за тази роля. Магистър по организационна антропология от Виена и София, създател на безброй он- и офлайн курсове за отношенията между хората, за продуктивността, за ефективността на екипите.
„Най-вероятно това е един от ефектите на модерността и постмодерността – разкъсването на връзки от всякакъв характер. Затова един от най-популярните жанрове литература е да намериш себе си. Бащата има ключова роля тук, той ти дава това кой си. Той не ти дава смисъл, да ти го обясни, но ти го показва. Той го обживява, а ти го виждаш…“
Продължава поредицата „Дигитални деца“. Търся важните гледни точки и полезните съвети, които да ни помогнат като родители и възрастни. 

повече информация
„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

„Като родител слушай себе си. Не роднините, не някой инфлуенсър!“

Имате дете и не сте разпознали тези типични, усмихващи и успокояващи илюстрации? Надали.
Неда Малчева от 13 години разказва за майчинските си радости и неволи чрез своите карикатури. Харесваме ги, според мен, не само защото са талантливи, оригинални, със стил и чувство за хумор, но и защото са ни близки. Защото мнозина, станали родители през това време, преосмисляме ежедневието си с „рисуваната Неда“, непосредствеността, симпатичния ѝ говор и трите хлапета.
До неотдавна тя водеше детската школа за рисуване „Картинка“, живее в малкия град Мартен… Така се събират поне 3 теми, по които ще чуем любопитната ѝ гледна точка. За изкуството, за родителството, за предизвикателствата, когато то се случва онлайн. За лудата надпревара и спокойствието на село. За трудностите, за които няма кой да ни подготви и проблемите, създавани от идеалния образ на инфлуенсърите.

повече информация
Share This