Макафи, който не иска да си отиде

юни 17, 2022 | Истории

Макафи, който не иска да си отиде

17 юни 2022 | Истории

McAfee е добре позната марка на всеки, който ползва по-отдавна компютрите. Първата антивирусна програма от времената, когато те едва започваха да завладяват живота ни.

А човекът, чието име носи, е толкова пъстър и нестандартен на фона на много от скучните истории в софтуерната сфера, че просто няма как да не се потопим в неговата Дигитална история. Макар да си отиде преди година, и до днес Джон Макафи е любим образ на ценителите на силните истории, а и на любителите на конспирациите.

Твърдеше, че има 47 деца. Два пъти опита да стане президент на САЩ. Казваше, че никога няма да се самоубие и ако тази новина се появи, това ще значи, че е убит от властите. После тази новина се появи и се оказа истинска. Наследниците му водеха съдебен спор, заради който дълго време не можеше да бъде погребан.

Животът му беше безкраен купон, толкова странно бохемски, колкото ничий друг в света на Силициевата долина. По нещо от Стив Джобс, Доналд Тръмп и Митьо Пищова, събрани във взривоопасна сплав.

 

Джон Макафи

Снимки: Личен профил в туитър

 

Гориво за алчност

„При демокрацията властта се дава, не се взема. Но все още е власт. Любовта, състраданието, грижата нямат място при нея. Но тя е гориво за алчност, враждебност, ревност… Всяка власт разваля. Внимавайте какви правомощия давате на демокрацията.“

Достойният за Макиавели… или пък Маркс цитат се появява в туитър профила на Джон Макафи в 19:00 ч на 18 юни 2021-а. Това се оказва и последният му туит, преди 5 дни по-късно да бъде открит мъртъв в килията си в затвора в Барселона.

Ако не сте попадали на историята, сигурно ще ви прозвучи доста странно. Създателят на много успешен софтуер се самоубива в затвор… И наистина, всички клишета от този арсенал не важат за добрия стар Джон Макфий.

Роден в американска военна база в Англия, направил добри пари в Силиконовата долина и отишъл си по своя воля (или не?) на 75-годишна възраст в Барселона. Казваше, че се чувства колкото шотландец, толкова и американец.

Звездата му изгрява през 1987-а, когато създава първия комерсиален софтуерен продукт, призван да пази компютрите от вируси. Не страда от особена скромност, кръщава го на себе си, както и компанията – McAfee Associates.

Продуктът му е не само първата комерсиална антивирусна програма, но и първият софтуер, продаван по интернет. Две революции, които предопределят много от бъдещото развитие на софтуерния свят.

 

В колежа

 

Време за дезинфекция

Биографията на Макафи е интересна и преди това. В края на 60-те работи като програмист за НАСА по програмата „Аполо“, след това стига и до позицията на архитект на операционната система, разработвана от „Ксерокс“.

Как ли стига до вирусите? През 1980-а е нает от компанията „Локхийт“ и там вижда за първи път „Брейн“ – първия (според някои) компютърен вирус. „Когато за първи път чух за създания в Пакистан „Брейн“, никога не бях чувал за вирусите. Никой не беше и това ме ентусиазира много“, разказва по-късно той.

Антивирусните програми се оказват огромен пазар в началото на 90-те, когато изведнъж персоналните компютри се превръщат от лукс за университета в украса на домовете. Компанията бързо трупа сериозни печалби и се разраства… докато съвсем скоро нейният създател показва за първи път пред обществото чепатия си характер. През 1994-а Макафи продава дела си и напусна поста начело на компанията.

За да го удари на живот. Дали наистина децата му са 47, както казваше той, можем само да предполагаме. Колко са майките – също, но очевидно е успявал да се справи с антивирусните мерки и житейски, както го правеше софтуерът му с някогашните ни компютри.

 

 

Макафи срещу McAfee

Междувременно той обичаше да използва всеки повод, за да призовава хората да не си купуват продуктите на създадената от него софтуерна компания. Защото няма да ги пазят от вирусите, а само ще товарят компютрите им. Компанията носеше неговото име чак до 2014 г. Тогавашните нови собственици – Intel, решиха да сменят названието, а Макафи специално им благодари, че са го освободили от връзката с „най-лошия софтуер на планетата“.

Нещо повече, пред Би Би Си отбеляза, че никога през живота си не е използвал какъвто и да било антивирусен софтуер.

После Макафи създаде още няколко софтуерни компании, сред които и чат приложението PowWow, но така и не достигна комерсиалния успех на първото си начинание, носещо неговото име.

Богатството му достигна 100 милиона долара в началото на века, а после, заради финансовата криза, през 2009-а се сви впечатляващо до 4 милиона по собствените му признания. Решил да инвестира в недвижима собственост точно когато продажбите в САЩ рухнаха.

През 2013-а напусна Америка и се пресели в Белиз. Твърдеше, че причината е да работи по изследването на медицинските приложения на различни халюциногени… Да, сещате се. Според свидетели, по-скоро е прекарвал дните си в безкрайни купони с местни момичета.

 

 

Великият комбинатор

Финалът и тук е зашеметяващ: налага му се да напусне бутиковата централноамериканска държава заради… подозрения за убийство. Така и никога не е официално обвинен за смъртта на съседа си, но и никога не е разпитан.

Задържат го в съседна Гватемала и е на път да бъде екстрадиран, когато… му се случват два инфаркта. По-късно Макафи признава, че е симулирал, за да даде време на адвоката си.

През 2015-а го арестуват, защото кара пиян кола, пълна с незаконно притежавани оръжия.

После решава, че е добра идея да стане… президент на САЩ. Неуспешно се опитва да бъде издигнат като кандидат на Либертарианската партия за изборите през 2016-а и 2020-а. Не му се получава, но и двата пъти не е далеч от официалната номинация. При втория опит, заради проблемите му със закона, му се налага да премести щаба си… в Куба. Докато на хавайското пристанище „Хемингуей“ го чака любимата му яхта.

 

 

Remember, remember…

Подобно на други пионери на компютърния свят (например Жером Лание), той често повтаряше, че трябва да внимаваме много с използването на личните си данни онлайн, със съгласията, които даваме.

В класическия си стил, докторът по математика пусна през 2013-а в канала си в ютюб видеото „Как да деинсталирате McAfee Antivirus“, където е заобиколен от не прекалено облечени дами и имитира вдишването на мистериозен бял прах. После казва пред „Ройтерс“, че го е направил, за да иронизира негативния начин, по който го представят медиите.

 

 

На няколко пъти гръмко твърдеше, че е разбил софтуерните защити на операционната система на iPhone и на Android, но после твърденията му се оказваха най-малкото спорни.

През 2017-а туитна, че цената на биткойна до три години ще стигне половин милион долара, а ако това не се случи, ще се появи в националната телевизия, за да изяде… една част от тялото си, която физиологично не би могъл да достигне.

Последните му големи начинания бяха в областта на криптовалутите. Макафий вярваше, че блокчейн технологията може да помогне за въвеждането на либертарианските ценности, които той толкова харесваше: за свободен пазар, равнопоставеност, държавна ненамеса в чуждите дела и свободна употреба на леки наркотици.

Твърдеше, че от това как ще се справим със сигурността на блокчейн технологиите, зависи много. През пролетта на 2020-а дори пусна своя екологична криптовалута на име Ghost, която обаче така и не постигна особен успех.

През последните години той често повтаряше, че данъците са незаконни. И дори се хвалеше публично, че чрез криптовалутите е успял да спре да плаща своите. Именно това поведе историята към края ѝ, никак не е хубаво да се хвалиш с подобно нещо, когато насреща е държавата, която се приема за световен хегемон.

 

 

Антивируси

Ето че стигнахме и до трагичната развръзка. През октомври 2020-а Макафи беше арестуван в Барселона по обвинението, че 4 години не си е плащал данъците. Дни преди да бъде екстрадиран в САЩ, той беше намерен обесен в килията си. И, както се досещате, това провокира какви ли не подозрения. Той често повтаряше приживе, че никога не би постъпил по този начин и ако му се случи, това ще е инсценировка и всъщност ще става дума за убийство.

Тези му думи звучаха още по-аргументирано, защото баща му се е самоубил с пистолет, когато бъдещият компютърен гуру е бил едва на 15.

 

Джон Макафи

 

От юни миналата година до първите месеци на тази тялото му стоеше непогребано. Донякъде разбираемо, защото, макар официално да не са 47, децата му са… никой не знае колко. Официално има три съпруги (според други източници и още един кратък брак). С първата си съпруга се запознава, докато работи по докторската си дисертация, а тя е студентка. По онова време това не е разрешено и става повод докторантурата му да бъде прекъсната.

Особено шармантни са отношенията му с последната – Джанис. Запознават се, докато тя работи като проститутка и му предлага услугите си. После цяла нощ си приказват за смисъла на живота и пламва любовта. Разликата във възрастта им е 30 години. Според някои източници те се развеждат няколко месеца преди смъртта му, но е факт, че в последните месеци именно тя е най-близкият му човек.

 

Джон и съпругата му Джанис

 

Хроника на една предизвестена смърт

Джанис е от едната страна на съдебния спор, който бавеше погребението на Макафи. Тя се съди с по-голямата дъщеря на програмиста – Джен, която дори не иска да разкрива днешната си фамилия. Защо и за двете беше толкова важно да погребат Макафи, така и не е ясно.

Дали наистина се е самоубил? Доказаха го две експертизи, много са хората, които са го познавали и казват, че е бил параноичен до крайност. Марк Еглинтън, журналистът, който е подготвял мемоарите му, разказва как Джон карал съпругата си да опитва първа всяка храна, защото се боял, че тя може да го отрови.

 

 

Острови по течението

Три дни след смъртта му в инстаграм профила му е публикуван знакът Q, което медиите свързват с конспиративната организация QAnon. В Wikipedia към името му бързо се появи редакция, че е бил убит.

Джанис Макафи продължава да твърди, че става дума за убийство и той никога не би посегнал на живота си. Говорили по телефона се същия ден, той ѝ казал, че я обича и че ще се чуят пак вечерта.

Адвокатът му, който последно е говорил с него, също казва, че не е забелязал никакви признаци за суицидни намерения при последната им среща.

Други казват, че година по-рано той е направил и друг опит. Твърди се също, че в джоба му е имало прощално писмо, чието съдържание не е обявено.

 

 

За едното красно име…

И за финал… Прочетохте, че Intel е сменил името на световноизвестната антивирусна компания, което особено е зарадвало Макафи. Световният гигант купи компанията за впечатляващите 7,7 милиарда долара… доста щеше да спечели нашият приятел, ако беше изтърпял още малко там.

А няколко години по-късно, очевидно опирайки се на добрия имидж на марката, Intel отново прекръсти звеното си за киберсигурност с фамилията на нашия герой.

Така, въпреки всичко и след всичко, McAfee все още е огромна марка, която се асоциира със сигурността. Искрено се надявам, когато някой някога седне и напише роман за съдбата на този забележителен образ, той да има перото на Хемингуей. Или поне на Варгас Льоса…

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This