Макафи, който не иска да си отиде

юни 17, 2022 | Истории

Макафи, който не иска да си отиде

17 юни 2022 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

McAfee е добре позната марка на всеки, който ползва по-отдавна компютрите. Първата антивирусна програма от времената, когато те едва започваха да завладяват живота ни.

А човекът, чието име носи, е толкова пъстър и нестандартен на фона на много от скучните истории в софтуерната сфера, че просто няма как да не се потопим в неговата Дигитална история. Макар да си отиде преди година, и до днес Джон Макафи е любим образ на ценителите на силните истории, а и на любителите на конспирациите.

Твърдеше, че има 47 деца. Два пъти опита да стане президент на САЩ. Казваше, че никога няма да се самоубие и ако тази новина се появи, това ще значи, че е убит от властите. После тази новина се появи и се оказа истинска. Наследниците му водеха съдебен спор, заради който дълго време не можеше да бъде погребан.

Животът му беше безкраен купон, толкова странно бохемски, колкото ничий друг в света на Силициевата долина. По нещо от Стив Джобс, Доналд Тръмп и Митьо Пищова, събрани във взривоопасна сплав.

 

Джон Макафи

Снимки: Личен профил в туитър

 

Гориво за алчност

„При демокрацията властта се дава, не се взема. Но все още е власт. Любовта, състраданието, грижата нямат място при нея. Но тя е гориво за алчност, враждебност, ревност… Всяка власт разваля. Внимавайте какви правомощия давате на демокрацията.“

Достойният за Макиавели… или пък Маркс цитат се появява в туитър профила на Джон Макафи в 19:00 ч на 18 юни 2021-а. Това се оказва и последният му туит, преди 5 дни по-късно да бъде открит мъртъв в килията си в затвора в Барселона.

Ако не сте попадали на историята, сигурно ще ви прозвучи доста странно. Създателят на много успешен софтуер се самоубива в затвор… И наистина, всички клишета от този арсенал не важат за добрия стар Джон Макфий.

Роден в американска военна база в Англия, направил добри пари в Силициевата долина и отишъл си по своя воля (или не?) на 75-годишна възраст в Барселона. Казваше, че се чувства колкото шотландец, толкова и американец.

Звездата му изгрява през 1987-а, когато създава първия комерсиален софтуерен продукт, призван да пази компютрите от вируси. Не страда от особена скромност, кръщава го на себе си, както и компанията – McAfee Associates.

Продуктът му е не само първата комерсиална антивирусна програма, но и първият софтуер, продаван по интернет. Две революции, които предопределят много от бъдещото развитие на софтуерния свят.

 

В колежа

 

Време за дезинфекция

Биографията на Макафи е интересна и преди това. В края на 60-те работи като програмист за НАСА по програмата „Аполо“, след това стига и до позицията на архитект на операционната система, разработвана от „Ксерокс“.

Как ли стига до вирусите? През 1980-а е нает от компанията „Локхийт“ и там вижда за първи път „Брейн“ – първия (според някои) компютърен вирус. „Когато за първи път чух за създания в Пакистан „Брейн“, никога не бях чувал за вирусите. Никой не беше и това ме ентусиазира много“, разказва по-късно той.

Антивирусните програми се оказват огромен пазар в началото на 90-те, когато изведнъж персоналните компютри се превръщат от лукс за университета в украса на домовете. Компанията бързо трупа сериозни печалби и се разраства… докато съвсем скоро нейният създател показва за първи път пред обществото чепатия си характер. През 1994-а Макафи продава дела си и напусна поста начело на компанията.

За да го удари на живот. Дали наистина децата му са 47, както казваше той, можем само да предполагаме. Колко са майките – също, но очевидно е успявал да се справи с антивирусните мерки и житейски, както го правеше софтуерът му с някогашните ни компютри.

 

 

Макафи срещу McAfee

Междувременно той обичаше да използва всеки повод, за да призовава хората да не си купуват продуктите на създадената от него софтуерна компания. Защото няма да ги пазят от вирусите, а само ще товарят компютрите им. Компанията носеше неговото име чак до 2014 г. Тогавашните нови собственици – Intel, решиха да сменят названието, а Макафи специално им благодари, че са го освободили от връзката с „най-лошия софтуер на планетата“.

Нещо повече, пред Би Би Си отбеляза, че никога през живота си не е използвал какъвто и да било антивирусен софтуер.

После Макафи създаде още няколко софтуерни компании, сред които и чат приложението PowWow, но така и не достигна комерсиалния успех на първото си начинание, носещо неговото име.

Богатството му достигна 100 милиона долара в началото на века, а после, заради финансовата криза, през 2009-а се сви впечатляващо до 4 милиона по собствените му признания. Решил да инвестира в недвижима собственост точно когато продажбите в САЩ рухнаха.

През 2013-а напусна Америка и се пресели в Белиз. Твърдеше, че причината е да работи по изследването на медицинските приложения на различни халюциногени… Да, сещате се. Според свидетели, по-скоро е прекарвал дните си в безкрайни купони с местни момичета.

 

 

Великият комбинатор

Финалът и тук е зашеметяващ: налага му се да напусне бутиковата централноамериканска държава заради… подозрения за убийство. Така и никога не е официално обвинен за смъртта на съседа си, но и никога не е разпитан.

Задържат го в съседна Гватемала и е на път да бъде екстрадиран, когато… му се случват два инфаркта. По-късно Макафи признава, че е симулирал, за да даде време на адвоката си.

През 2015-а го арестуват, защото кара пиян кола, пълна с незаконно притежавани оръжия.

После решава, че е добра идея да стане… президент на САЩ. Неуспешно се опитва да бъде издигнат като кандидат на Либертарианската партия за изборите през 2016-а и 2020-а. Не му се получава, но и двата пъти не е далеч от официалната номинация. При втория опит, заради проблемите му със закона, му се налага да премести щаба си… в Куба. Докато на хавайското пристанище „Хемингуей“ го чака любимата му яхта.

 

 

Remember, remember…

Подобно на други пионери на компютърния свят (например Жером Лание), той често повтаряше, че трябва да внимаваме много с използването на личните си данни онлайн, със съгласията, които даваме.

В класическия си стил, докторът по математика пусна през 2013-а в канала си в ютюб видеото „Как да деинсталирате McAfee Antivirus“, където е заобиколен от не прекалено облечени дами и имитира вдишването на мистериозен бял прах. После казва пред „Ройтерс“, че го е направил, за да иронизира негативния начин, по който го представят медиите.

 

 

На няколко пъти гръмко твърдеше, че е разбил софтуерните защити на операционната система на iPhone и на Android, но после твърденията му се оказваха най-малкото спорни.

През 2017-а туитна, че цената на биткойна до три години ще стигне половин милион долара, а ако това не се случи, ще се появи в националната телевизия, за да изяде… една част от тялото си, която физиологично не би могъл да достигне.

Последните му големи начинания бяха в областта на криптовалутите. Макафий вярваше, че блокчейн технологията може да помогне за въвеждането на либертарианските ценности, които той толкова харесваше: за свободен пазар, равнопоставеност, държавна ненамеса в чуждите дела и свободна употреба на леки наркотици.

Твърдеше, че от това как ще се справим със сигурността на блокчейн технологиите, зависи много. През пролетта на 2020-а дори пусна своя екологична криптовалута на име Ghost, която обаче така и не постигна особен успех.

През последните години той често повтаряше, че данъците са незаконни. И дори се хвалеше публично, че чрез криптовалутите е успял да спре да плаща своите. Именно това поведе историята към края ѝ, никак не е хубаво да се хвалиш с подобно нещо, когато насреща е държавата, която се приема за световен хегемон.

 

 

Антивируси

Ето че стигнахме и до трагичната развръзка. През октомври 2020-а Макафи беше арестуван в Барселона по обвинението, че 4 години не си е плащал данъците. Дни преди да бъде екстрадиран в САЩ, той беше намерен обесен в килията си. И, както се досещате, това провокира какви ли не подозрения. Той често повтаряше приживе, че никога не би постъпил по този начин и ако му се случи, това ще е инсценировка и всъщност ще става дума за убийство.

Тези му думи звучаха още по-аргументирано, защото баща му се е самоубил с пистолет, когато бъдещият компютърен гуру е бил едва на 15.

 

Джон Макафи

 

От юни миналата година до първите месеци на тази тялото му стоеше непогребано. Донякъде разбираемо, защото, макар официално да не са 47, децата му са… никой не знае колко. Официално има три съпруги (според други източници и още един кратък брак). С първата си съпруга се запознава, докато работи по докторската си дисертация, а тя е студентка. По онова време това не е разрешено и става повод докторантурата му да бъде прекъсната.

Особено шармантни са отношенията му с последната – Джанис. Запознават се, докато тя работи като проститутка и му предлага услугите си. После цяла нощ си приказват за смисъла на живота и пламва любовта. Разликата във възрастта им е 30 години. Според някои източници те се развеждат няколко месеца преди смъртта му, но е факт, че в последните месеци именно тя е най-близкият му човек.

 

Джон и съпругата му Джанис

 

Хроника на една предизвестена смърт

Джанис е от едната страна на съдебния спор, който бавеше погребението на Макафи. Тя се съди с по-голямата дъщеря на програмиста – Джен, която дори не иска да разкрива днешната си фамилия. Защо и за двете беше толкова важно да погребат Макафи, така и не е ясно.

Дали наистина се е самоубил? Доказаха го две експертизи, много са хората, които са го познавали и казват, че е бил параноичен до крайност. Марк Еглинтън, журналистът, който е подготвял мемоарите му, разказва как Джон карал съпругата си да опитва първа всяка храна, защото се боял, че тя може да го отрови.

 

 

Острови по течението

Три дни след смъртта му в инстаграм профила му е публикуван знакът Q, което медиите свързват с конспиративната организация QAnon. В Wikipedia към името му бързо се появи редакция, че е бил убит.

Джанис Макафи продължава да твърди, че става дума за убийство и той никога не би посегнал на живота си. Говорили по телефона се същия ден, той ѝ казал, че я обича и че ще се чуят пак вечерта.

Адвокатът му, който последно е говорил с него, също казва, че не е забелязал никакви признаци за суицидни намерения при последната им среща.

Други казват, че година по-рано той е направил и друг опит. Твърди се също, че в джоба му е имало прощално писмо, чието съдържание не е обявено.

 

 

За едното красно име…

И за финал… Прочетохте, че Intel е сменил името на световноизвестната антивирусна компания, което особено е зарадвало Макафи. Световният гигант купи компанията за впечатляващите 7,7 милиарда долара… доста щеше да спечели нашият приятел, ако беше изтърпял още малко там.

А няколко години по-късно, очевидно опирайки се на добрия имидж на марката, Intel отново прекръсти звеното си за киберсигурност с фамилията на нашия герой.

Така, въпреки всичко и след всичко, McAfee все още е огромна марка, която се асоциира със сигурността. Искрено се надявам, когато някой някога седне и напише роман за съдбата на този забележителен образ, той да има перото на Хемингуей. Или поне на Варгас Льоса…

 

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист и писател. Още за мен – тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“ Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ...

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“ Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото: Технологията не е неутрална. Технологията е средство на...

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в...

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“   „Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“  ...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

ИИ при букмейкъра. Спечелиха ли Claude и ChatGPT от залози за Световното?

Дадох по 20 евро на най-новите версии на ChatGPT и Claude. Отворих им акаунти на два популярни букмейкърски сайта, точно преди да започнат решителните мачове от Световното. После им оставих пълната свобода да се справят сами. Какво ли се получи? Може ли ИИ да се превърне в помощник на залагащите или в край на този бизнес?
Не бях отварял букмейкърски сайт. Не бих и работил за такива, видял съм достатъчно примери, че хазартът е наркотик, който убива.
Но в днешните времена… не можем ли да проверим дали пък ИИ не е този, който може да победи него? Да се окаже, че е прекалено добър и да обезсмисли чистата математика, която се крие зад това, че няма как да не загубиш дългата игра…

повече информация

Най-новите:

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Литератрон. ChatGPT през… 1964 г.?!

Чували ли сте за литератрона? Представлява… машина, която създава текст по указания на потребителя. Анализира текстове, пише бестселъри, съчинява предизборни речи, сглобява комикси и заплашва да сведе езика на медиите до 500 разрешени думи.
Нищо ново, нали вече всички си имаме ИИ, тези сюжети са ежедневие, само това „литератрон“ звучи малко ретро. А защо е така, става ясно, ако погледнем датата на корицата на една тънка книжка, която обаче не е пресилено да се нарече пророческа.
Романът „Литератрон“ на французина Робер Ескарпи излиза през 1964 г. в поредицата „Le Meilleur des mondes“.
Толкова ли обаче изобретението прилича на големите езикови модели?
Меко казано.

повече информация
Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

Мистър Макгонигъл. Американският ирландец от България

„Опитвам се да изтръгна тази история от себе си, но коя страна ще я приеме?“
Дали историите си имат дом? От Бруклин ли започва тази, където се е родил нейният герой през 1944 г.? Или пък началото ѝ е през 1947 г., в събитията, чието описание започва с изречението по-горе? А с какво са толкова различни и толкова еднакви онези далечни времена с прехвърлилия първата си четвърт 21-и век?
Говорим си за Борисовата градина с Томас Макгонигъл, после той ми разказва за онзи ден през 60-те, когато най-неочаквано се озовава на софийската Централна гара. Картата с неумело прехвърлени на английски имена на улици се оказва неизползваема, затова той търси някой, който да го упъти. Влиза в първото магазинче, което попада пред очите му. Момичето зад щанда след време ще стане негова съпруга. А България ще се превърне в тема и на първия, и на най-новия му роман.
Защо е толкова лесно да се роди една любов и още по-лесно – да си отиде? Може ли човек да се влюби в държава? Томас Макгонигъл със сигурност обича България. Но… защо?

повече информация
„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

„Трябва ни нещо много мощно, което да рестартира света. Дано не е война“

Променя ли се световният ред без война? Кое може да е събитието, което да го направи днес? Как можем да ограничим властта на корпорациите, които се оказаха по-силни от държавите в епохата на технологиите?
„Технологията е като нож – зависи как я използваш.“
Често чуваме това клише. Според днешния ни гост обаче то изобщо не е вярно. Защото:
Технологията не е неутрална.
Технологията е средство на управление и манипулиране.
Технологията разкрива властови и йерархични структури.
Технологията създава монополи.
Йозеф Мюлбауер изследва най-ценното – мира. Макар да е австрийски политолог и журналист, учен от Университета в Грац, си говорим на български – майка му е предала езика ни. А темите за технологиите, мира и демокрацията, за преосмислянето на обществения договор, са толкова важни, че е крайно време да започнем истинския цивилизационен разговор за тях.

повече информация
Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен Бачи. Поуките на Синята брада

Адриен обича да тича. И тича ли, тича по предприемаческия път, а и в истински маратон. Но най-вече тича срещу стереотипите. Ако го видите веднъж, ще го запомните, даже не е нужно да ви казвам с какъв детайл от характерната му визия.
Струва си да го запомните и защото историята му дава неподправено вдъхновение. Адриен Бачи живее в София от 18 години, развива успешна компания за компютърни игри, която дава работа на българи, осиновява българско момиче и е събрал много дигитални истории, които да ни разкаже. Ето ги!

повече информация
„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

„Живеем в света на преписването, на плиткото, на бързото“

На 21 г. той застава пред камерата на „По света и у нас“. 17 години по-късно си тръгва и преминава… в света на технологиите. Защото там вижда промяната, за която иска да допринесе. Там е бъдещето, в което ще живеят трите му хлапета.
Спас Кьосев е сред най-разпознаваемите телевизионни лица, най-младият водещ на централните новини в историята на БНТ. Дълги години кара „БНТ такси“ в награждавано и смислено предаване, което даваше думата на всеки за важните теми от деня.
Толкова много неща има да обсъдим – за технологиите и журналистиката, за телевизията и четенето, за новината и публицистиката.
Хайде, качвайте се и вие в „Дигитални истории такси“! Безплатно е и винаги ще бъде!

повече информация
„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„ИИ не е по-добър програмист от този, когото имате!“

„Както и да интегрираме ИИ, накрая всеки ред код трябва да бъде прочетен от човек.“
„Пълно безумие е да вярваме, че генерален ИИ може да бъде постигнат с големите езикови модели.“
„Светът, такъв, какъвто го познавахме, е мъртъв и няма да се върне.“
На Иван Ванков – Гатака винаги може да се разчита за собствен, неортодоксален, провокативен и замислящ поглед към технологиите, ще се убедите от следващите редове.

повече информация
Share This