Можете да чуете тази Дигитална история в 
Един канадски професор по психология ще се качи на сцената на зала 1 на НДК, за да говори на публика от предимно млади хора и да ги съветва как да подредят живота си. Билетите са разпродадени, наложи се второ издание на събитието въпреки доста сериозните цени. Въпреки темата, която на пръв поглед е далеч от най-търсеното, от мейнстрийма. Странно… или не?
Джордан Питърсън е специален образ. Той умее да вълнува. Възхваляван и оспорван, по света и у нас, професорът успя да си извоюва култов статус в качеството си на необичаен онлайн инфлуенсър. При това говорейки за уж толкова познати теми.
Но как един професор по психология се превърна в изключително успешен и търсен лектор и автор на бестселъри? Уменията на психолог, на инфлуенсър или на лектор стоят в основата на успеха му? Кое е това, което превръща Питърсън в толкова разпознаваема фигура на новото време? Дали чрез него преоткриваме забравени ценности…, или напротив, връщаме се към остарели концепции, неадекватни днес?
Строг, но справедлив
Признавам, аз още търся отговора на всички тези въпроси. Признавам също, той не ми е симпатичен с идеите си, но това не е важно. Неговите „правила за живота“, тестовете, популяризирани от него, според които „можеш да откриеш себе си“, явно са си намерили мястото. „Той просто дава на младите хора това, което им липсва, простотата“, гласеше едно сполучливо мнение сред много други, които потърсих. Разбира се, последователите му не биха се съгласили – за тях отговорите, които Питърсън предлага, са многоаспектни и комплексни. Както няма нищо просто например в личната отговорност, за която той често говори.
Джордан Бернт (по името на дядото норвежец) Питърсън е роден през 1962 г. в Албърта, Канада. Завършва бакалавърска степен по политически науки и психология в университета на родния си град, продължава с докторат по клинична психология. Дълги години преподава в Харвард, докато през 1998-а се връща в родната Канада, за да стане част от психологическия факултет в Университета на Торонто.
Тъй като се занимава с клинична психология, през годините той едновременно работи с пациенти, развива научни изследвания и преподава на студенти. През по-голямата част от живота си консултира по около 20 пациенти седмично. Определят го като верен последовател на Юнг, което и сам обича да повтаря.
Добрите момчета
Като малък е възпитан като вярващ християнин, после се насочва към социализма, а накрая в противоположната посока – към капитализма в класическия му смисъл. Въпреки че е очевиден застъпник на консервативното, той се самоопределя като класически британски либерал и традиционалист.
Малцина освен студентите му са чували за него допреди по-малко от десетилетие. Питърсън пише първата си книга през 1999 г., но тя стига основно до хората, на които преподава. „Карта на значенията: архитектура на вярванията“ събира в себе си психология, митология, религия, философия и невронауки, за да анализира историята на вярата и търсенето на смисъла.
Книгата може и да не става популярна, но през следващите години тя ще положи основата на лекциите и представянията му. Които неочаквано ще го превърнат от непознат преподавател в световноизвестен говорител. Питърсън обръща парадигмата и става инфлуенсър в ролята на учен, в зрялата си възраст, което го още по-интересен образ.
Леви, десни
Джендър, напоследък и тук си говорим, не прекалено задълбочено или компетентно, по тази тема, превръщаме я в удобна дъвка на мнения. Славата на Питърсън се заражда през 2016-а именно заради нея. По това време обсъждана новина в Канада са законови промени, свързани с дискриминацията на базата на половата идентичност. Както знаете, колкото по на запад отива човек на глобуса, толкова по-дискутирана е тази тема през последните години. И макар не винаги да личи, навсякъде се минава и през доста полярни мнения.
Именно тук блесва консервативната реторика на професора по психология. Той започва своите филипики срещу „ултралевите“, както ги нарича, политики за политическата коректност и идентичността. Или „постмодерен неомарксизъм“. Лекцията му от три части се казва „Професорът срещу политическата коректност“. Питърсън напада законовите промени, защото задължават по темите на половата идентичност да се говори по строго определен начин, а така ограничават свободата на словото. Той е категоричен, че правата на хората са важни, като психолог е имал транссексуални клиенти, но не това е начинът те да бъдат защитени.
После идва негово телевизионно интервю, в което водещата се опитва да интерпретира думите му доста крайно, а той не ѝ остава длъжен. През октомври 2016 г. онлайн се появява видео от неочакваната среща на Питърсън с група студенти, активисти за равни права.
В него той хладно и аргументирано отговаря на транссексуални хора, казвайки, че признава тяхната идентичност, но не и начина, по който се защитават правата им. Опитен оратор, той развива тезата си – че възходът на политическата коректност ще създаде по-голяма дискриминация и много по-опасни явления.
Професорът и нощта
Изказванията му бързо трупат популярност, превръщат се във водеща медийна тема. Разбира се, привличайки огромен брой съмишленици и също толкова опоненти. Както е типично за онлайн времената, хейтът между двете крайности и обществената поляризация със сигурност помагат за огромния интерес. Звучи ли ви познато от нашите ширини?
Буквално за няколко седмици професорът се превръща в знаменитост, поредиците му от видеоесета започват да трупат огромен брой гледания. Постепенно още по-популярни стават университетските му лекции.
Световният бум идва през 2018-а, когато Питърсън издава книгата си „12 правила за живота“. След нея идва мащабно турне, в което я представя пред огромни пълни зали. За какво ли се разказва в нея? За търсенето на смисъла…
„Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване“, пише в увода Питърсън. „Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.“
Чисти стаи, добри приятели
Е, че имаме нужда от ценности, няма никакъв спор и очевидно психологът успява да намери ниша, която е останала дълго време незапълнена в модерния западен свят. Какви ли са тези 12 правила, които той противопоставя на хаоса и според него дават смисъл на живота? Ето ги:
1. Изправете се.
2. Отнасяйте се към себе си като към човек, за когото сте отговорни.
3. Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто.
4. Сравнявайте се с човека, който сте били вчера, а не с някой друг днес.
5. Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате.
6. Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом.
7. Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл (не това, което е изгодно).
8. Казвайте истината. Или поне не лъжете.
9. Слушайте. Приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.
10. Изразявайте се точно и ясно.
11. Не закачайте децата, когато карат скейтборд.
12. Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я.
Е, няма да влизам в спор с хилядите хора, които твърдят, че тази книга им е дала насока и е осмислила живота им, тях наистина ги има и он- и офлайн. Няма спор също, че някои от правилата, дори повечето, връщат махалото към класическото възпитание. Но кое тогава прави толкова скандален професора?
От една страна, той определено е срещу много от тенденциите, които определят днешното западно общество. От друга – склонен е да опростява сложните психологически процеси, които той много добре познава в качеството си на специалист, до житейски напътствия в стила на някогашния любимец на манекенките Паулу Коелю.
От другата страна на махалото
Обвиняват го в прекалена консервативност, в мизогинизъм, в това, че дава поле за изява на крайнодесни идеи. Че тезите му помагат за това различните хора да бъдат дискриминирани.
Питърсън казва, че феминистките всъщност изпитват „желание за брутална мъжка доминация“, нарича развиващите се нации „ями за катастрофи“, пред Times споделя, че подкрепя „насилствената моногамия“. Ако попитате почитателите му, те ще кажат, че това са цитати, извадени от контекста, които нямат нищо общо със светогледа му, но са се превърнали в стигма.
Дали той наистина вярва в тези тези, или използва скандала като фактор на успеха? Всеки има своя отговор – според мен и двете. Питърсън е изключително успешен, защото е намерил своята аудитория. На Запад, а и тук, поколението Z, родено през последния четвърт век, се нуждае от своите ценности, които някак останаха забравени от обществените процеси.
Със сигурност огромен процент от феновете на Питърсън са младите мъже, които днес твърде често се оказват в потисната и уязвима обществена позиция. И намират в неговите идеи смисъла. Според тази публикация например, той се е превърнал в лайфстайл гуру за мъжете и момчетата, чувстващи се изместени в свят, в който привилегиите на белите мъже са атакувани.
Горбачов, Жижек и Ницше влезли в един бар…
„Толкова сме глупави“, казва Питърсън. „Ние отчуждаваме младите мъже. Ние им казваме, че са патриархални потисници, повелители в една култура на насилие. Ужасно е. Толкова е разрушително. Толкова е ненужно. И е толкова тъжно“.
Професорът казва, че не съществува нищо подобно на привилегии на мъжете или на бялата раса, това са исторически натрупвани привилегии, които имат своята логика така, че да отговорят най-добре на нуждите на обществото.
Не може да му се отрече още нещо – изключителното умение да увлича, харизмата, реторическото майсторство. При това гарнирани с така необходимата щипка ретро излъчване, даваща усещане за мъдрост, за опит. Освен че умее да говори, много добавя и широката му обща култура. В книгите и речите му се появяват и Каин и Авел, и Ницше, и историята на СССР.
Той не се притеснява да влиза в спорове. Повече от интересен е разговорът му с философа Славой Жижек за марксизма и капитализма, за мястото на щастието в двете системи.
Често думите му са спорни. Например, когато промотира хранителния режим на дъщеря си, избрала да яде… само месо, което се отразило изключително добре на многото заболявания, от които страдала.
За котките и хората
Самите психолози са нееднозначни в отношението си към делата на Питърсън през последните години. В професията си той е безспорно доказан, сред 70-те най-цитирани специалисти в конкретната област на работа, има над 100 научни публикации, цитирани повече от 18 000 пъти. Една от най-известните му статии е за това какво прави хората креативни – според него това са тези, които обръщат внимание на на пръв поглед нерелевантни, дребни детайли.
През последните години се забърка и в още един скандал – колегите му от Университета на Онтарио го задължиха да премине медийно обучение, така че да не подронва авторитета на професията си. Той, разбира се, определи това като опит за цензура и категорично отказа.
Дълги години той изследва тоталитарните режими и използва това, казвайки, че консервативните му тези днес не само не стимулират крайнодесните партии, а напротив – дават посока за това как да се борим с всякаква форма на фашизъм.
Казва, че именно интересът му към тоталитарните режими на XX век е причината да се насочи към психологията. Дотолкова, че колекционира картини от периода на социалистическия реализъм и кръщава дъщеря си Микейла на Горбачов.
Проф. Питърсън и мистър Хайд
През последните години Питърсън изостави научната работа и се превърна много повече в лектор и инфлуенсър. В типичния си стил, никак не крие и комерсиалния елемент. „Не трябва да го казвам, но ще го направя, защото е толкова дяволски смешно“, казва Питърсън в подкаста на Джо Роган. „Просто разбрах как да монетизирам войните за социална справедливост. Ако ме оставят да говоря, след това правя повече пари от Patreon… Ако протестират срещу мен, тогава започват спорове в YouTube и приходите ми растат много по-бързо“.
През последните години, няма спор, той печели доста от различните си начинания – списъкът им е дълъг. Книгите, представянията, сайтове за психологически тестове като Selfauthoring.com и understandmyself.com. Каналът му в YouTube има почти 7 милиона абонати.
Все пак, във всичко това няма нищо лицемерно, защото добре се вписва и в щрихите, които го рисуват пред обществото, и в съветите, които дава.
Погалете котката
Той често дава като положителен пример Илон Мъск, а най-богатият ни съвременник също нерядко се изказва ласкаво за психолога. Профилът му в Twitter беше блокиран заради това, че постна снимка на популярна моделка с… ъм, наднормено тегло с коментара: „Съжалявам. Не е красиво. И никаква авторитарна толерантност няма да промени това“. После продължи с коментари за трансджендър актриса. Една от първите задачи на Мъск начело на компанията беше да възстанови профила.
След „12-те правила“, се появиха още 12 в пореден бестселър.
После Питърсън привлече погледите и след като едва на загуби живота си през 2020-а. Проблемът започна с желанието му да се избави от зависимостта си към бензодиазепините, предписани му, след като жена му е диагностицирана с рак. Тъй като не успя да намери нито един лекар в цяла Северна Америка, готов да му предпише лечението, което искаше (и не обяви какво представлява), замина да го търси в Москва. Там разви пневмония, изпадна в кома и цели осем дни се намираше между живота и смъртта.
Няколко месеца по-късно със семейството му се преместиха в Белград, после той се върна към обичайната си форма и започна поредица от турнета, следващото от които ще го доведе в София. Организирано у нас, символично или не, от „Комеди клуб“.
Омар изправи рамене
Много от тезите му са спорни, например тази за „постмодерния неомарксизъм“. Според мнозина, а и според мен, двете думи са прекалено далечни, за да се съберат заедно днес.
Често оспорва съществуването на климатични промени. Смята, че учените напасват данните така, че да отговорят на предварителните им очаквания. „Това най-вече ме тревожи по темата, климатът е всичко. Но вашите модели на климата не включват всичко, а само определени показатели, които вие избирате“, казва психологът.
Един от любимите му примери за успеха са омарите. Именно с тях започва първото от „12-те правила“. Той сравнява тези животинки с хората, на обществено, но и на хормонално ниво. Макар че омарите рядко живеят в групи, в тези случаи в йерархията доминират индивидите, които излъчват сила. Които имат по-авторитетен език на тялото и показват доминация, докато по-слабите се опитват да изглеждат по-малки, стоят свитички, за да не сметнат останалите, че ги предизвикват. Същото, обяснява Питърсън, се случва и при хората. Например, ако в заведението влязат… нека ги наречем силни омаро-хора.
Според него мястото ни в йерархията зависи от нашето поведение и само ако изправим рамене, можем да доминираме в живота. Ако стойката ни е прегърбена, изглеждате малки, победени и незащитени. В резултат започваме и да се чувстваме точно такива. „Потърсете своето вдъхновение в победоносния омар с неговата трупана 350 милиона години практическа мъдрост. Застанете прави, с рамене назад“, пише Питърсън.
Е, малко е примитивно това сравнение, не е ли? Или пък наистина сме до такава степен зависими от хормоните?
Сблъсък на характери
Но да оставим омарите, друг от съветите, с който е особено популярен Питърсън, гласи, че е хубаво младите хора да се учат да подреждат и чистят стаята си, преди да тръгнат да променят света. Дали всички хора, създали днешния ден, са били с подредени стаи, можете да го питате, ако сте сред късметлиите, успели да си купят билет за гостуването му. Разбира се, в прекия или метафоричния смисъл.
„Снощи изнесох беседа, от около хиляда души, 500 останаха след края ѝ“, разказва в интервю с насълзени очи Питърсън. „Повечето бяха млади мъже, един след друг се приближаваха, стискаха ми ръката и казваха: „Слушах какво говорите… Започнах да чистя стаята си, да работя върху живота си. Започнах да работя усилено върху себе си. Просто искам да ви благодаря, че ми помогнахте…“
Психологът стана особено популярен с помощта на технологиите, онлайн светът му позволи да се превърне в това, което е днес. А с идеите си той се противопоставя на много от характеристиките на днешния ден, дошли благодарение на или заедно с тези технологии. Едно е ясно, харесваме го или не, Питърсън е явление, което може да ни каже много за днешния ден. И за това, което се задава в утрешния.
