Джордан Питърсън, който върна смисъла на живота… или не?

апр. 14, 2023 | Истории

Джордан Питърсън, който върна смисъла на живота… или не?

14 април 2023 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


Един канадски професор по психология ще се качи на сцената на зала 1 на НДК, за да говори на публика от предимно млади хора и да ги съветва как да подредят живота си. Билетите са разпродадени, наложи се второ издание на събитието въпреки доста сериозните цени. Въпреки темата, която на пръв поглед е далеч от най-търсеното, от мейнстрийма. Странно… или не?

Джордан Питърсън е специален образ. Той умее да вълнува. Възхваляван и оспорван, по света и у нас, професорът успя да си извоюва култов статус в качеството си на необичаен онлайн инфлуенсър. При това говорейки за уж толкова познати теми.

Но как един професор по психология се превърна в изключително успешен и търсен лектор и автор на бестселъри? Уменията на психолог, на инфлуенсър или на лектор стоят в основата на успеха му? Кое е това, което превръща Питърсън в толкова разпознаваема фигура на новото време? Дали чрез него преоткриваме забравени ценности…, или напротив, връщаме се към остарели концепции, неадекватни днес?

 

Джордан Питърсън

 

Строг, но справедлив

Признавам, аз още търся отговора на всички тези въпроси. Признавам също, той не ми е симпатичен с идеите си, но това не е важно. Неговите „правила за живота“, тестовете, популяризирани от него, според които „можеш да откриеш себе си“, явно са си намерили мястото. „Той просто дава на младите хора това, което им липсва, простотата“, гласеше едно сполучливо мнение сред много други, които потърсих. Разбира се, последователите му не биха се съгласили – за тях отговорите, които Питърсън предлага, са многоаспектни и комплексни. Както няма нищо просто например в личната отговорност, за която той често говори.

Джордан Бернт (по името на дядото норвежец) Питърсън е роден през 1962 г. в Албърта, Канада. Завършва бакалавърска степен по политически науки и психология в университета на родния си град, продължава с докторат по клинична психология. Дълги години преподава в Харвард, докато през 1998-а се връща в родната Канада, за да стане част от психологическия факултет в Университета на Торонто.

Тъй като се занимава с клинична психология, през годините той едновременно работи с пациенти, развива научни изследвания и преподава на студенти. През по-голямата част от живота си консултира по около 20 пациенти седмично. Определят го като верен последовател на Юнг, което и сам обича да повтаря.

 

Добрите момчета

Като малък е възпитан като вярващ християнин, после се насочва към социализма, а накрая в противоположната посока – към капитализма в класическия му смисъл. Въпреки че е очевиден застъпник на консервативното, той се самоопределя като класически британски либерал и традиционалист.

Малцина освен студентите му са чували за него допреди по-малко от десетилетие. Питърсън пише първата си книга през 1999 г., но тя стига основно до хората, на които преподава. „Карта на значенията: архитектура на вярванията“ събира в себе си психология, митология, религия, философия и невронауки, за да анализира историята на вярата и търсенето на смисъла.

Книгата може и да не става популярна, но през следващите години тя ще положи основата на лекциите и представянията му. Които неочаквано ще го превърнат от непознат преподавател в световноизвестен говорител. Питърсън обръща парадигмата и става инфлуенсър в ролята на учен, в зрялата си възраст, което го още по-интересен образ.

 

Джордан Питърсън

 

Леви, десни

Джендър, напоследък и тук си говорим, не прекалено задълбочено или компетентно, по тази тема, превръщаме я в удобна дъвка на мнения. Славата на Питърсън се заражда през 2016-а именно заради нея. По това време обсъждана новина в Канада са законови промени, свързани с дискриминацията на базата на половата идентичност. Както знаете, колкото по на запад отива човек на глобуса, толкова по-дискутирана е тази тема през последните години. И макар не винаги да личи, навсякъде се минава и през доста полярни мнения.

Именно тук блесва консервативната реторика на професора по психология. Той започва своите филипики срещу „ултралевите“, както ги нарича, политики за политическата коректност и идентичността. Или „постмодерен неомарксизъм“. Лекцията му от три части се казва „Професорът срещу политическата коректност“. Питърсън напада законовите промени, защото задължават по темите на половата идентичност да се говори по строго определен начин, а така ограничават свободата на словото. Той е категоричен, че правата на хората са важни, като психолог е имал транссексуални клиенти, но не това е начинът те да бъдат защитени.

После идва негово телевизионно интервю, в което водещата се опитва да интерпретира думите му доста крайно, а той не ѝ остава длъжен. През октомври 2016 г. онлайн се появява видео от неочакваната среща на Питърсън с група студенти, активисти за равни права.

В него той хладно и аргументирано отговаря на транссексуални хора, казвайки, че признава тяхната идентичност, но не и начина, по който се защитават правата им. Опитен оратор, той развива тезата си – че възходът на политическата коректност ще създаде по-голяма дискриминация и много по-опасни явления.

 

Джордан Питърсън

 

Професорът и нощта

Изказванията му бързо трупат популярност, превръщат се във водеща медийна тема. Разбира се, привличайки огромен брой съмишленици и също толкова опоненти. Както е типично за онлайн времената, хейтът между двете крайности и обществената поляризация със сигурност помагат за огромния интерес. Звучи ли ви познато от нашите ширини?

Буквално за няколко седмици професорът се превръща в знаменитост, поредиците му от видеоесета започват да трупат огромен брой гледания. Постепенно още по-популярни стават университетските му лекции.

Световният бум идва през 2018-а, когато Питърсън издава книгата си „12 правила за живота“. След нея идва мащабно турне, в което я представя пред огромни пълни зали. За какво ли се разказва в нея? За търсенето на смисъла…

„Тъй като всички ние сме уязвими и смъртни, болката и тревогата са неделима част от човешкото съществуване“, пише в увода Питърсън. „Ето защо се нуждаем от средство за противодействие на страданието, което е присъщо на Битието. Ние се нуждаем от сигурната опора на една дълбока система от ценности. В противен случай ужасът от съществуването бързо ще превземе живота ни. А след това ще нахлуе и нихилизмът с неговата безнадеждност и отчаяние.“

 

Джордан Питърсън

 

Чисти стаи, добри приятели

Е, че имаме нужда от ценности, няма никакъв спор и очевидно психологът успява да намери ниша, която е останала дълго време незапълнена в модерния западен свят. Какви ли са тези 12 правила, които той противопоставя на хаоса и според него дават смисъл на живота? Ето ги:

1. Изправете се.
2. Отнасяйте се към себе си като към човек, за когото сте отговорни.
3. Подбирайте си такива приятели, които ви желаят най-доброто.
4. Сравнявайте се с човека, който сте били вчера, а не с някой друг днес.
5. Не позволявайте на децата си да правят неща, които ви карат да не ги харесвате.
6. Преди да критикувате света, въведете идеален ред в собствения си дом.
7. Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл (не това, което е изгодно).
8. Казвайте истината. Или поне не лъжете.
9. Слушайте. Приемете, че събеседникът ви може да знае нещо, което вие не знаете.
10. Изразявайте се точно и ясно.
11. Не закачайте децата, когато карат скейтборд.
12. Ако някоя котка пресече пътя ви, погалете я.

Е, няма да влизам в спор с хилядите хора, които твърдят, че тази книга им е дала насока и е осмислила живота им, тях наистина ги има и он- и офлайн. Няма спор също, че някои от правилата, дори повечето, връщат махалото към класическото възпитание. Но кое тогава прави толкова скандален професора?

От една страна, той определено е срещу много от тенденциите, които определят днешното западно общество. От друга – склонен е да опростява сложните психологически процеси, които той много добре познава в качеството си на специалист, до житейски напътствия в стила на някогашния любимец на манекенките Паулу Коелю.

 

Джордан Питърсън

 

От другата страна на махалото

Обвиняват го в прекалена консервативност, в мизогинизъм, в това, че дава поле за изява на крайнодесни идеи. Че тезите му помагат за това различните хора да бъдат дискриминирани.

Питърсън казва, че феминистките всъщност изпитват „желание за брутална мъжка доминация“, нарича развиващите се нации „ями за катастрофи“, пред Times споделя, че подкрепя „насилствената моногамия“. Ако попитате почитателите му, те ще кажат, че това са цитати, извадени от контекста, които нямат нищо общо със светогледа му, но са се превърнали в стигма.

Дали той наистина вярва в тези тези, или използва скандала като фактор на успеха? Всеки има своя отговор – според мен и двете. Питърсън е изключително успешен, защото е намерил своята аудитория. На Запад, а и тук, поколението Z, родено през последния четвърт век, се нуждае от своите ценности, които някак останаха забравени от обществените процеси.

Със сигурност огромен процент от феновете на Питърсън са младите мъже, които днес твърде често се оказват в потисната и уязвима обществена позиция. И намират в неговите идеи смисъла. Според тази публикация например, той се е превърнал в лайфстайл гуру за мъжете и момчетата, чувстващи се изместени в свят, в който привилегиите на белите мъже са атакувани.

 

Джордан Питърсън

 

Горбачов, Жижек и Ницше влезли в един бар…

„Толкова сме глупави“, казва Питърсън. „Ние отчуждаваме младите мъже. Ние им казваме, че са патриархални потисници, повелители в една култура на насилие. Ужасно е. Толкова е разрушително. Толкова е ненужно. И е толкова тъжно“.

Професорът казва, че не съществува нищо подобно на привилегии на мъжете или на бялата раса, това са исторически натрупвани привилегии, които имат своята логика така, че да отговорят най-добре на нуждите на обществото.

Не може да му се отрече още нещо – изключителното умение да увлича, харизмата, реторическото майсторство. При това гарнирани с така необходимата щипка ретро излъчване, даваща усещане за мъдрост, за опит. Освен че умее да говори, много добавя и широката му обща култура. В книгите и речите му се появяват и Каин и Авел, и Ницше, и историята на СССР.

Той не се притеснява да влиза в спорове. Повече от интересен е разговорът му с философа Славой Жижек за марксизма и капитализма, за мястото на щастието в двете системи.

Често думите му са спорни. Например, когато промотира хранителния режим на дъщеря си, избрала да яде… само месо, което се отразило изключително добре на многото заболявания, от които страдала.

 

Джордан Питърсън

 

За котките и хората

Самите психолози са нееднозначни в отношението си към делата на Питърсън през последните години. В професията си той е безспорно доказан, сред 70-те най-цитирани специалисти в конкретната област на работа, има над 100 научни публикации, цитирани повече от 18 000 пъти. Една от най-известните му статии е за това какво прави хората креативни – според него това са тези, които обръщат внимание на на пръв поглед нерелевантни, дребни детайли.

През последните години се забърка и в още един скандал – колегите му от Университета на Онтарио го задължиха да премине медийно обучение, така че да не подронва авторитета на професията си. Той, разбира се, определи това като опит за цензура и категорично отказа.

Дълги години той изследва тоталитарните режими и използва това, казвайки, че консервативните му тези днес не само не стимулират крайнодесните партии, а напротив – дават посока за това как да се борим с всякаква форма на фашизъм.

Казва, че именно интересът му към тоталитарните режими на XX век е причината да се насочи към психологията. Дотолкова, че колекционира картини от периода на социалистическия реализъм и кръщава дъщеря си Микейла на Горбачов.

 

Проф. Питърсън и мистър Хайд

През последните години Питърсън изостави научната работа и се превърна много повече в лектор и инфлуенсър. В типичния си стил, никак не крие и комерсиалния елемент. „Не трябва да го казвам, но ще го направя, защото е толкова дяволски смешно“, казва Питърсън в подкаста на Джо Роган. „Просто разбрах как да монетизирам войните за социална справедливост. Ако ме оставят да говоря, след това правя повече пари от Patreon… Ако протестират срещу мен, тогава започват спорове в YouTube и приходите ми растат много по-бързо“.

През последните години, няма спор, той печели доста от различните си начинания – списъкът им е дълъг. Книгите, представянията, сайтове за психологически тестове като Selfauthoring.com и understandmyself.com. Каналът му в YouTube има почти 7 милиона абонати.

Все пак, във всичко това няма нищо лицемерно, защото добре се вписва и в щрихите, които го рисуват пред обществото, и в съветите, които дава.

 

Джордан Питърсън

 

Погалете котката

Той често дава като положителен пример Илон Мъск, а най-богатият ни съвременник също нерядко се изказва ласкаво за психолога. Профилът му в Twitter беше блокиран заради това, че постна снимка на популярна моделка с… ъм, наднормено тегло с коментара: „Съжалявам. Не е красиво. И никаква авторитарна толерантност няма да промени това“. После продължи с коментари за трансджендър актриса. Една от първите задачи на Мъск начело на компанията беше да възстанови профила.

След „12-те правила“, се появиха още 12 в пореден бестселър.

После Питърсън привлече погледите и след като едва на загуби живота си през 2020-а. Проблемът започна с желанието му да се избави от зависимостта си към бензодиазепините, предписани му, след като жена му е диагностицирана с рак. Тъй като не успя да намери нито един лекар в цяла Северна Америка, готов да му предпише лечението, което искаше (и не обяви какво представлява), замина да го търси в Москва. Там разви пневмония, изпадна в кома и цели осем дни се намираше между живота и смъртта.

Няколко месеца по-късно със семейството му се преместиха в Белград, после той се върна към обичайната си форма и започна поредица от турнета, следващото от които ще го доведе в София. Организирано у нас, символично или не, от „Комеди клуб“.

 

Джордан Питърсън

 

Омар изправи рамене

Много от тезите му са спорни, например тази за „постмодерния неомарксизъм“. Според мнозина, а и според мен, двете думи са прекалено далечни, за да се съберат заедно днес.

Често оспорва съществуването на климатични промени. Смята, че учените напасват данните така, че да отговорят на предварителните им очаквания. „Това най-вече ме тревожи по темата, климатът е всичко. Но вашите модели на климата не включват всичко, а само определени показатели, които вие избирате“, казва психологът.

Един от любимите му примери за успеха са омарите. Именно с тях започва първото от „12-те правила“. Той сравнява тези животинки с хората, на обществено, но и на хормонално ниво. Макар че омарите рядко живеят в групи, в тези случаи в йерархията доминират индивидите, които излъчват сила. Които имат по-авторитетен език на тялото и показват доминация, докато по-слабите се опитват да изглеждат по-малки, стоят свитички, за да не сметнат останалите, че ги предизвикват. Същото, обяснява Питърсън, се случва и при хората. Например, ако в заведението влязат… нека ги наречем силни омаро-хора.

Според него мястото ни в йерархията зависи от нашето поведение и само ако изправим рамене, можем да доминираме в живота. Ако стойката ни е прегърбена, изглеждате малки, победени и незащитени. В резултат започваме и да се чувстваме точно такива. „Потърсете своето вдъхновение в победоносния омар с неговата трупана 350 милиона години практическа мъдрост. Застанете прави, с рамене назад“, пише Питърсън.

Е, малко е примитивно това сравнение, не е ли? Или пък наистина сме до такава степен зависими от хормоните?

 

Джордан Питърсън

 

Сблъсък на характери

Но да оставим омарите, друг от съветите, с който е особено популярен Питърсън, гласи, че е хубаво младите хора да се учат да подреждат и чистят стаята си, преди да тръгнат да променят света. Дали всички хора, създали днешния ден, са били с подредени стаи, можете да го питате, ако сте сред късметлиите, успели да си купят билет за гостуването му. Разбира се, в прекия или метафоричния смисъл.

„Снощи изнесох беседа, от около хиляда души, 500 останаха след края ѝ“, разказва в интервю с насълзени очи Питърсън. „Повечето бяха млади мъже, един след друг се приближаваха, стискаха ми ръката и казваха: „Слушах какво говорите… Започнах да чистя стаята си, да работя върху живота си. Започнах да работя усилено върху себе си. Просто искам да ви благодаря, че ми помогнахте…“

Психологът стана особено популярен с помощта на технологиите, онлайн светът му позволи да се превърне в това, което е днес. А с идеите си той се противопоставя на много от характеристиките на днешния ден, дошли благодарение на или заедно с тези технологии. Едно е ясно, харесваме го или не, Питърсън е явление, което може да ни каже много за днешния ден. И за това, което се задава в утрешния.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация

Най-новите:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Share This