Асанж и свободата

юли 26, 2024 | Истории

Асанж и свободата

26 юли 2024 | Истории

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel

Къде е днес свободата? Където е била винаги, в идеалите. И в делата на все по-малкото хора, за които тя продължава да бъде кауза, а не кухо клише.

След 14-годишна битка, която в много моменти изглеждаше обречена, Одисей най-накрая се завърна в Итака. Частният самолет кацна в австралийската столица Канбера. От борда му слезе добре познатият по цял свят белокос харизматичен мъж и помаха на събралите се журналисти и посрещачи. После прегърна двете си малки деца, които за първи път виждаше на свобода, далеч от потискащите решетки…

Героите от миналото се борят за свободата. За независимостта на своите народи, срещу робството и несправедливостите. А днешните герои, които ще почитат следващите поколения? Ако го има утрешния ден, значи те ще са победили, колкото и да изглежда невероятно.

Днешните герои също се борят за свободата. Уви, нито са толкова много, нито са толкова познати. Но ако има един, чиято битка за истината е стигнала до мнозина, това несъмнено е днешният ни герой. Джулиън Асанж се превърна в легенда, в символ. А историята му е толкова вълнуваща и пълна с перипетии, че си струва да се заровим в нея. Като междувременно му дадем думата за някои важни цитати, които, надявам се, ще накарат повече хора да се замислят за истински важните теми на днешния ден. Тези, заради които ги има и Дигитални истории…

 

Джулиън Асанж

Една от малкото детски снимки на Джулиън, от периода, когато с майка му бягат от религиозния култ, в който са попаднали.

 

Освен оковите си

„Кой съм аз? Борец за свобода, лишен от всякаква свобода. Борец за свобода на словото, на когото е отказано всякакво слово. Борец за истината, станал обект на хиляди лъжи.“

Няма как да не сте виждали белокосия от млад австралиец с някак детски поглед. Журналист, програмист, радетел за истината, който успя да изкара на бял свят някои от най-пазените мръсни тайни на държавата световен хегемон. А после влезе в съдебна битка, която беше твърде вероятно да завърши с присъдата от 175 години затвор, точно защото е изпълнил дълга си. След 7 години в тясната стаичка на еквадорското посолство в Лондон и още 5 – в още по-тясната затворническа килия. След години в риск за живота и свободата си, Асанж се завърна като победител.

Предишната му спирка беше малка съдебна зала в далечния от малък остров Сайпан, където местната съдийка, представляваща САЩ в територията Северни Мариански острови, одобри сделката между Асанж и прокуратурата. Той се призна за виновен, прие присъдата от 5 години, които вече е е излежал. „Изглежда, ще можете да излезете от тази съдебна зала като свободен човек“, заяви съдия Рамона Манглона, за която това беше големият житейски шанс да попадне в светлината на прожекторите.

 

Джулиън Асанж

Култът „Семейството“ разглежда деата като общи – те се събират и възпитават заедно, като особено търсени са светлокосите хлапета. За щастие, майката на Асанж навреме разбира, че се е забъркала с неподходящите хора и успява да спаси себе си и сина си.

 

Народе????

„Интернет, нашият най-велик инструмент за освобождение, се превърна в най-опасният помощник на тоталитаризма, който някога сме виждали.“

За разлика от Асанж. От малък свикнал да се бори за това, в което вярва. Показал невероятна устойчивост в битката си срещу съдебната система, срещу най-силните държави, срещу абсолютно всички…

Каква ли е цената на тази сделка?

Преди да поразсъждаваме по тази тема, нека се върнем доста по-назад, преди историята с документите, с посолството и затвора, продължила нетипично дълго за днешните времена, когато всичко се случва толкова бързо…

 

Джулиън Асанж

Култовият сайт и днес може да се намери на познатия домейн wikileaks.org. През последните години там няма нови публикации, едно от предположенията е, че Асанж подготвя следващ проект, адекватен на новите световни обстоятелства.

 

Big brother

„Първо трябва да стане ясно, че човек или е участник в историята, или нейна жертва. Няма друг вариант.“

Родителите на Джулиън се разделят, още преди той да се е родил. Майка му Ан Хоукинс е визуален артист, баща му Джон Шиптън – строител и активист срещу войните.

Когато Джулиън е на 8, майка му се жени за актьора Брет Асанж, собственик на малка театрална компания… Именно него ще приеме бунтаря за свой баща и неговата фамилия ще прослави, макар с майка му да се разделят, когато нашият герой е само на 9.

„Брет Асанж беше мъжката фигура, с която се свързвах, добрият баща. Един от онези готини хора от 70-те, които се занимаваха с китари и всичко, свързано с музикалната сцена. Името Асанж е необичайно, идва от г-н Санг, или „ах-санг“ на кантон: защото неговият прапрапрадядо е бил тайвански пират“, разказва героят ни.

За разлика от всички стереотипи, истинският му баща ще се завърне в живота му по-късно. С неговия полубрат ще направят филм, озаглавен „Итака“, именно с надеждата да помогнат един ден Джулиън да спечели битката с правосъдето и да се върне у дома… Разбира се, много от детайлите остават неизвестни, Джулиън държи далеч от света личния си живот и събирането на късчетата от истории като неговата определено е предизвикателство за бъдещето. Ако историята оцелее като наука, която е достатъчно адекватна да отразява случващото се в дигиталните времена

 

Джулиън Асанж

Асанж на конференция през 2010 г. Преди да се озове в посолството на Еквадор, той постоянно пътуваше по света, за да разказва за разкритията на „Уикилийкс“.

 

Странник в странна страна

„Хората често питат: „Какво да направя?“. Отговорът не е толкова труден. Научете как е устроен светът. Противопоставяйте се на изявленията, действията и намеренията на онези, които се стремят да ни контролират зад фасадите на демокрацията или монархията. Обединете се в обща цел и общ принцип за проектиране, изграждане, документиране, финансиране и защита. Учете се. Противопоставяйте се. Действайте. Сега.“

Малко след втория развод майка му се жени за Лейф Майнел, основател на „Семейството“ – местна секта, както казва Джулиън. Семейството оцелява кратко, тя забременява, чувства се преследвана и бяга, започва да обикаля със сина си из Австралия, от щат на щат… „Така започнахме да се движим. Номадството подхожда на някои хора, на някои ситуации. Просто продължихме да се местим, майка ми получаваше работа в нов град и ние си намирахме жилище там“.

През следващите години, по негови думи, те ще минат през повече от 50 града, той ще учи в 37 училища.

От малък се откроява като умел програмист. Иска „да преодолее бариерите пред познанието“. На 8 се интересува от философия и математика, а на 11 вече е усвоил възможностите на един от дядовците на днешните компютри – Commodore 64.

Детството му обаче е и много повече. В провинциална Австралия казва, че си живее като Том Сойер – язди, изследва пещери, лови риба, гмурка се, кара мотор.

В гимназията му казват „Професора“. Обича да се хвали, че на 15 умее да „разбива системи за криптиране, използвани, за да попречат на хората да споделят софтуер“, което после ще му помогне и със „системи, използвани за скриване на информация в правителствени компютри“.

 

Джулиън Асанж

 

Манастирът тесен за мойта душа е

„Бъдещето на човечеството е борбата между хората, които контролират машините, и машините, които контролират хората; между демократизацията на комуникацията и узурпирането на комуникацията от изкуствения интелект.“

После, някак неусетно, пораства и сам е готов да пътува. Нарамва най-важните вещи и започва да опознава света, по хипарски, на стоп, понякога без документи, с различни измислени имена. Обикаля ли, обикаля, за да си натрупа километрите и за годините, които ще му се наложи да прекара в малката стаичка на посолството и в килията на строго охранявания затвор „Белмарш“.

В цялата суматоха е изоставил гимназията, вече е на 32, когато я завършва и записва да следва математика и физика в университета в Мелбърн…

Не завършва, защото вече му се е отворил шанс да промени света.

Джулиън попада в светлината на прожекторите именно като хакер. Само на 16 се подвизава с прякора Medax, когато с двама негови приятели са съдени за хакерство. Използват най-често социално инженерство, не злоупотребяват с информацията, не се възползват от нея, а само я споделят, което и ще ги спаси. И макар че хакват институции като Пентагона, Citibank, Motorola, Panasonic, НАСА и Военноморските сили на САЩ, им се разминава. Подписват споразумение със съда, като признават вината си и в замяна получават само условна присъда. Като че ли събитията се повтарят, какво ще кажете?

 

Джулиън Асанж

 

На върха на копието

„Истинската демокрация не е Белият дом. Истинската демокрация не е Канбера. Истинската демокрация е съпротивата на хората, въоръжени с истината, срещу лъжите, от Тахрир до Лондон. Всеки ден обикновените хора ни учат, че демокрацията е свобода на словото и протест. Защото, щом веднъж ние, хората, престанем да говорим открито и спрем да се противопоставяме, щом насочим вниманието си другаде или се успокоим, щом се отвърнем един от друг, вече не сме свободни.“

После застава начело на движението „Шифропънк“. Зад доста атрактивното заглавие се крие обединение от хора, които се занимават с търсене на „неприкосновеност на личния живот за слабите и прозрачност за властимащите“, които използват „математика и програмиране, за да създадат спирачка на правителствената власт“. Шифропънковете се обявяват за масово използване на криптографските технологии като начин за защита на основните човешки свободи.

Всичко това се реализира скоро в „Уикилийкс“ – организацията, която Джулиън и трима негови съмишленици основават през 2006 г. с идеята да създадат „Александрийската библиотека на бунтовниците“. Богата колекция от информация, която не може да бъде намерена никъде другаде, събрана в удобен за търсене вид така, че да следи как се справят с работата си днешните институции.

Макар че първата част от думата – „уики“, се използва за колекции информация, които могат да се попълнят от всеки, тук идеята е различна – своеобразна медия, която може да отговори на нуждите на новото време. За това подсказва и втората част – „лийкс“ от английския термин за изтичане на информация.

Според Асанж „Уикилийкс“ се крепи върху идеята за „научна журналистика – че всяка информация трябва да бъде цитирана точно, с оригиналния източник. Възможно най-голяма част от информацията трябва да бъде правена публично достояние, така че хората да я разглеждат, точно както е в науката, за да можете да проверите сами дали заключението следва от данните от експериментите.“

 

Джулиън Асанж

 

Публикувай или умри

„Виждам, че сега има милитаризация на киберпространството, в смисъл на военна окупация. Когато общувате по интернет, когато общувате с помощта на мобилни телефони, които сега са свързани с интернет, вашите комуникации се прехващат от военни разузнавателни организации. Все едно да имаш танк в спалнята си.“

По време на интервю молят Асанж да даде математическа формула за „Уикилийкс“ и той пише на един лист три думи: „Публикувай или умри.“

Само за няколко години скромното начинание се превръща в явление, което не може да бъде сравнено с нищо. Разкритите от него документи водят до мащабни журналистически разследвания, до политически сътресения. Дори до войни, прекратяване на войни, до смени на властта в редица държави. До днес в „Уикилийкс“ са публикувани над 10 милиона документа, много от които, можете да сте сигурни, не са били първа радост за правителствата на държавите на света.

Включително и за това на днешния глобален хегемон, неслучайно през следващите години Асанж и съмишлениците му са подложени на мащабна кампания без аналог, в която са очерняни, дискредитирани и, най-лошото – съдебно преследвани, упорито и безцеремонно, за поредица от очевидно измислени обвинения, а и за такива, които всъщност представляват примери за свобода на словото в най-чистата ѝ форма.

 

Джулиън Асанж

Постепенно Асанж се превръща в характерен герой от попкултурата, Бенедикт Къмбърбач играе ролята му в един от филмите, посветени на живота му. Самият Джулийн обаче казва, че изобщо не е впечатлен от ролята, която прави холивудската знаменитост.

 

Истината ще ви направи свободни

„От разкриването на истината произтича всичко останало. Нашите сгради могат да бъдат единствено толкова високи, колкото са здрави тухлите им. Нашата цивилизация е единствено толкова силна, колкото са верни нейните идеи.“

„Създадохме „Уикилийкс“, за да направим капитализма по-свободен и етичен и за да показва несправедливостите, а не за да бъдем неутрални“, казва още Асанж. Публикации от платформата са цитирани в повече от 28 000 академични труда и решения на американски съдилища.

Сред най-впечатляващите колекции от събрана информация е „Дневникът на Афганистанската война“, съдържащ 90 000 често ужасяващи доклади за смъртоносните действия на американската армия. За войната в Ирак са публикувани почти 400 000 полеви доклада, които разкриват военни престъпления и свидетелстват за огромния брой убити цивилни.

Може без преувеличение да се каже, че двете колекции водят и до край на военните действия и постепенното изтегляне на САЩ под натиска на обществото. А може би на това се дължи и фактът, че през последните години политиката на глобалния хегемон се промени към това да не се намесва директно във военни конфликти. Уви, военните престъпления по света не са свършили, но ако поне още няколко съвестни журналисти работят с размаха на днешния ни герой… това съвсем не би било утопия.

Под името „Кейбългейт“ бяха публикувани повече от 250 000 американски дипломатически грами, които предизвикаха скандали на много места по света. „Гуантанамските досиета“ разказваха за нечовешките изтезания, на които са подлагани арестантите, „Шпионските досиета“ пък показаха много случай на масово глобално наблюдение, включително на водещи политици. Един от последните мащабни скандали бяха публикуваните имейли на Хилъри Клинтън, които до голяма степен доведоха и до края на политическата ѝ кариера и днешната хаотична ситуация в американската политика.

 

Джулиън Асанж

 

С гол в ръката нож

„Властта е най-вече илюзията за власт. Пентагонът поиска да унищожим нашите публикации. Ние продължихме да публикуваме. Клинтън ни заклейми и каза, че представляваме атака срещу цялата „международна общност“. Ние продължихме да публикуваме. Вкараха ме в затвора и ме поставиха под домашен арест. Ние продължихме да публикуваме. Влязохме в директен сблъсък с АНС, изведохме Едуард Сноудън от Хонконг, спечелихме и му осигурихме убежище. Клинтън се опита да ни унищожи, но самата тя беше унищожена. Слоновете, изглежда, могат да бъдат повалени с връв. Или пък може би няма слонове?“

Разбира се, заради огромния списък, често обвиняват Асанж и сътрудниците му в сътрудничество с други държави и конкретно Русия, в политически манипулации и какво ли още не. Дълги години австралиецът беше заплашен от екстрадиция в Швеция по обвинение в изнасилване на две от сътрудничките на „Уикилийкс“. После свидетелствата се оказаха доста съмнителни, както и биографията на обвинителките и делото беше прекратено.

Заради разкритията на „Уикилийкс“ един от основните „доставчици“ на информация – Брадли Манинг, прекара известно време в американския паспорт, преди да се споразумее с прокуратурата и да излезе на свобода, вече с различно име и дори пол – като Челси Манинг. Едуард Сноудън пък продължава да живее в Москва, боейки се от последствията за това, че просто е разказал и показал действията на властите в собствената си родина. Впрочем, Сноудън нарича Асанж „един от най-прозорливите мислители в областта на технологиите, постоянно изпреварващ кривата“.

 

Джулиън Асанж

Стела Морис със синовете си Габриел и Макс (отляво) излизат от затвора „Белмарш“. Лесно може да се види колко много хлапетата приличат на баща си.

 

Дънди Крокодила

„С цифровите архиви, с тези цифрови хранилища на нашата интелектуална история, контролът върху настоящето позволява да се извърши абсолютно непроследимо премахване на миналото. Повече от всякога може да се направи така, че миналото да изчезне изцяло, напълно и безвъзвратно по незабележим начин.“

Благодарение на Асанж се появи популярният днес термин whistleblower – човекът, който надува свирката. Който има смелостта да каже, че царят е гол. Който има доблестта да разкрие огромните нередности, които се случват в държавите, компаниите и обществото и остават скрити.

Макар и символ на начинанието, Асанж винаги е казвал, че „Уикилийкс“ е отборен труд. И все пак, логичното се случи, когато през юни 2012 г. той трябваше да попадне в затвора, вече нямаше шансове да избегне гоненията и намери убежище в еквадорското посолство в Лондон. Тогавашния президент на малката южноамериканска държава – Рафаел Кореа, имаше смелостта да приюти бунтаря, давайки му политическо убежище, а след това и гражданство.

Но ако ви звучи като спасение, редно е да кажем, че посолството на Еквадор, превърнало се в поле за мащабни политически сътресения, се оказа 30-квадратен апартамент, в който Джулиън, свикнал от малък да обикаля света, беше принуден да прекара 7 години на 5,5 квадратни метра за лично ползване. „Достъпът ми до открито, до слънчева светлина е забранен от британските власти“, разказваше Асанж. „Както и възможността да отида в болница. Успях да използвам балкона на приземния етаж само три пъти, поемайки известен риск, като не ми беше позволено дори да излизам навън, за да спортувам. Посолството на Еквадор, което ми оказва чест със своята щедрост и смелост, които вероятно ми спасиха живота, представлява просто един апартамент, използван от дузина дипломати и служители, които не могат да изоставят мисията си“.

И все пак, още по-зле се развиха за него нещата, след като властта в Еквадор се смени, а новият президент бе значително по-проамерикански настроен и бавно, но сигурно се погрижи за това гостът да бъде предаден на британските власти.

 

Джулиън Асанж

 

Истината и само истината

„Колкото по-голяма е властта, толкова по-голяма е нуждата от прозрачност, защото, ако с властта се злоупотребява, резултатът може да бъде чудовищен. От друга страна, когато хората нямат власт, не трябва да намаляваме допълнително властта им, като ги правим още по-прозрачни.“

Така Асанж се озова в затвора със специален режим „Белмарш“ в Лондон за следващите 5 години, през които дълги, епични съдебни битки трябваше да решат бъдещето му.

Немалко бяха притесненията, че той няма да оцелее, дори от най-високо ниво. Ниле Мелцер, специален докладчик на ООН за изтезанията, посети Асанж с двама лекари и отсече, че „г-н Асанж е бил умишлено подлаган на все по-тежки тежки форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, чиито кумулативни ефекти могат да бъдат описани само като психологическо изтезание“.

За да допълним сюжета, важно е да не пропуснем, че през това време Джулиън се ожени за дългогодишната си приятелка Стела Морис, френска гражданка и част от юридическия екип, който се бореше за освобождаването му. Сватбата стана пред четирима свидетели, двама от които – кумове, а другите двама – малолетни. Това бяха синовене на Джулиън и Стела – Габриел и Макс, които днес са на 7 и 5 години. Явно тясното лично пространство на Еквадорското посолство е било достатъчно не само да се роди една любов…

Предполага се, че Джулиън има още един син, който е доста по-голям. А според слуховете, възможно е да има и много други деца, но… многото слухове идват само за да ни покажат в каква легенда се превърна през последните десетилетия австралиецът.

 

Джулиън Асанж

Стела Морис пристига за сватбата в затвора „Белмарш“.

 

Срещу море от мъки

„Сливането на нашите общества с интернет и на интернет с нашите общества позволи наистина удивителен хоризонтален пренос на информация, при който можем да научим един от друг много повече, отколкото бихме могли. От друга страна, това позволи на държавните разузнавателни организации и контрагентите, които работят за тях, да събират повече информация. В известен смисъл това е най-голямата кражба на богатство, която някога се е случвала.“

Преди да се разделим, време е за два любопитни щриха. Асанж се включи в класическия сериал „Семейство Симпсън“ през 2012-а, като в юбилейния 500-тен епизод дублира… себе си. Гласът му беше записан по телефона, докато той беше затворен в Еквадорското посолство.

А след това герой, вдъхновен от Асанж, беше включен в комикс от поредицата за Астерикс и Обеликс. Дубълполемикс – „международен глашатай на новини“, се появи в 36-ия епизод от поредицата, одобрението си дадоха легендарните създатели на комикса – самият художник Албер Юдерзо и наследниците на Рене Госини. Преди да публикува своите „Записки за Галската война“ Гай Юлий Цезар решава да премахне от тях главата, разказваща за поражението, което претърпял от галите. Писар на име Бигдата (модерния термин за данни) дава тази цензурирана глава на Дубълполемикс.

„По-добре е, отколкото Нобелова награда. Получили са я много повече хора от онези, станали герои в Астерикс“, усмихваше се Джулиън. Очевидно не без ирония към това, че уж най-големия приз за мир, за който той бе номиниран цели 8 пъти, нерядко е даван на нескрити войнолюбци и хора, отприщили кървави конфликти.

 

Джулиън Асанж

Създателят на „Уикилийкс“ се качва ва частния самолет, който ще го отведе в австралийската столица Канбера. Как ли ще продъли приключението му оттук нататък?

 

Свобода или смърт

„Ако можем да живеем само веднъж, тогава нека това бъде дръзко приключение, което използва всичките ни сили. Нека бъде с подобни хора, с чиито сърца и умове можем да се гордеем. Нека нашите внуци се радват, че намират началото на нашите истории в ушите си, а краищата им навсякъде наоколо в техните търсещи очи. Цялата вселена или структурата, която я възприема, е достоен противник, но колкото и да се опитвам, не мога да избягам от звука на страданието. Може би като възрастен човек ще намеря спокойствие, разхождайки се из някоя лаборатория, докато тихо говоря със студенти през летните вечери и ще приемам страданието с безгрижие. Но не сега. Мъже в разцвета на силите си, ако имат убеждения, са длъжни да действат в съответствие с тях.“

Така се стигна до дългоочакваната свобода, за която тепърва ще научим повече (или пък няма). Ден преди това се появи информация, че Джулиън се е споразумял с американското правителство да се признае за виновен и да получи символичната присъда за вече излежаното време на фона на 175-те години затвор, които го заплашваха.

Но по-важното е, че най-сетне Асанж прегърна хлапетата си в родната Австралия. Остава да гадаем срещу какво той получи така дълго чакана свобода.

И все пак, след всичко казано дотук, аз лично не допускам, че той се е предал и е поел ангажимент да спре с публикациите. Вярвам, че, макар и годините да напредват, а умората да се трупа, тепърва ще има и следващи „Уикилийкс“. Че битката за истината и свободата не спира тук.

А тя е всекидневна, неумолима, но задължителна. Би трябвало да я води всеки от нас, дори със себе си. И дано повече хора си дадат сметка…

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица? Днес, както никога, спорим за...

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти,...

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация

Най-новите:

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Какво ще правим, когато 1/3 от работните места изчезнат?

Развитието на изкуствения интелект ни изправя пред невиждана, всеобхватна социална трансформация. Докато неглижираме напредъка в тази сфера, големите компании инвестират в мултимилиардни проекти, чрез които машините могат да заменят 1/3 от работните места на планетата в близкото бъдеще. При това без да се раждат нови професии, както е било винаги досега. Да, технологичният напредък в тази област понякога изглежда като научна фантастика, само че той вече е тук, както ще стане ясно от разговора с днешния ни дигитален гост.
Петър Петров се занимава професионално с въвеждането на изкуствения интелект в практиката. Той е начело на ИИ екипа в Eleven VC – фонда, обединяващ някои от най-обещаващите български стартъп компании, сред които е и първият български еднорог – Payhawk. Неотдавна излезе първата му книга – „Изкуствен интелект: душа и силиций“.
Как да счупим клишетата и да започнем важния диалог за бъдещето, именно разговора, заради който съществува и този сайт? Как да се подготвим за непосредственото бъдеще, в което изкуственият интелект променя толкова много области от живота и ни изправя пред немислими доскоро предизвикателства?

повече информация
Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Share This