Друга история

авг. 4, 2023 | Технологии

Друга история

4 август 2023 | Технологии

Можете да чуете тази Дигитална история в  Storytel


 

„Който контролира миналото, контролира бъдещето“, пише в една книга, която се напреварваме да цитираме. Също и „който контролира настоящето, контролира миналото“.

Докато все повече делегираме паметта си на технологиите, животът ни ще става все по-лесен. Докато търсим времеубежището си в собствените си балони, това ще ни събира и дели.

Може ли обаче днешните технологии да променят историята? Да зачеркват и да преосмислят събития от миналото? Има ли как да впрегнем изкуствения интелект в помощ на по-обективния поглед към историята във всичките ѝ периоди? Защо именно миналото се оказва вечна тема за спорове онлайн?

Как технологиите от бъдещето променят миналото… и обратното?

 

По следите на изгубеното време

„Времето е в нас и ние сме във времето“, често повтаряме думите на Левски. Макар че по-задължаващо е продължението им: „То нас обръща и ние него обръщаме“.

Както и друг ежедневен цитат, дошъл още от елините – „За мъртвите или добро, или нищо“. Само че без финала, който го осмисля – „Само истината.“

И наистина, отправим ли поглед към миналото, колкото и да е относително времето след Айнщайн, всички сме като студент, събудил се от тежко пиянство. Последните мигове са такива, каквито си ги представяме, далеч от всякакво осмисляне, по-назад като че ли има някаква обективност, поне докато не я сравним с тази на състудента, с когото снощи сме се изпокарали за пореден път. А, поне докато нещата не влязат в ежедневен ритъм, по-далечното отминало си остава абстрактно и неинтересно.

Историята е безпристрастна наука, нали така?

 

Папата среща Дарт Вейдър според MidJourney

Папата среща Дарт Вейдър според MidJourney

 

Херодот бот

Би трябвало да бъде, но и това е утопия. Бръснещ поглед из българските мрежи и медийния дискурс ще покаже, че близкото минало ни разпалва, столетието назад ни разделя неумолимо. Историята на страната ни през останалите около 1300 години ни се струва малко по-консенсусна. Но по-назад… става още по-неясно, защото се появява Голямата Тема „какви сме ние, българите?“.

Може ли тук да ни помага изкуственият интелект? Ще ни дадат ли технологиите безпристрастен поглед към миналото?

Добрата стара история би трябвало да е безпристрастна наука. Да събира архивите, да ги осмисля възможно най-пълно, с помощта на добитото от археологията. За да рисува случилото се без пристрастия и то да ни помага. Да ни учи, да ни разкрива грешките от миналото, като ни пази от това да ги повторим. Да ни разказва за цивилизациите, живели някога, за бита на хората, за личностите, от които си струва да се поучим или отвратим.

 

Какво тук значи някаква си личност?

Ифан, китайски автор на фентъзи романи, ровел из варианта на „Уикипедия“ на мандарин в търсене на вдъхновяващ сюжет, когато попаднал на статия за голямата мина Кашин. Създадена от Тверското княжество, независима държава между XIII и XV в., тя се превръща в една от най-големите в света – ранен индустриален център с размерите на град, в която работят около 30 000 роби и 10 000 свободни граждани. Мината се превръща в причина за многобройни войни, които обхващат територията на цяла днешна Русия.

Историята на мината Кашин привлекла Ифан, той се заровил в статиите за войните, за вълнуващите битки и впечатляващите личности, за които, кой знае защо, не бил чувал никога. Тъй като знаел руски, той се опитал да отвори и версиите на статиите на този език, за да види другата гледна точка. Тях обаче… ги нямало. Как така, големи войни, силни личности, все свързани с руската история? По някаква причина и линковете към източниците на китайските публикации не съществували или водели към различни от очакваните страници.

Постепенно Ифан се убедил, че мината Кашин просто не съществува. Макар и доволен, че си е намерил сюжет, той се свързал с редакторите на китайската „Уикипедия“, за да проверят какво се е случило.

 

 

О, неразумни чатботе!

Следва мащабна проверка, която открива 4 взаимно свързани фалшиви профила, създавали в продължение на повече от десетилетие измислени статии. Заради системата на свободната енциклопедия, след като са генерирали достатъчно авторитет, потребителите могат да одобряват съдържанието, качено от по-неопитни гости. Четирите профила систематично създавали напълно измислени страници или допълвали с измислени подробности редица исторически събития, свързани с китайската и руската история, без никой от милионите читатели да забележи. Създадени били 206 нови статии, а допълнени – няколкостотин.

Оказва се, че зад четирите профила се крие домакиня, която бързо става популярна като „китайския Борхес“. Така и не е обявено истинското ѝ име, но основният ѝ прякор е Жемао. Започва да пише през 2010 г., по това време баща ѝ работи като дипломат в Русия и тя влиза в „Уикипедия“, за да научи повече за общата история. После се жени за руснак, сама завършва руска история… но продължава съзнателно да публикува измислено съдържание за миналото, защото ѝ се струва по-интересно. Всичко това Жемао си признава след разкритието в извинение, публикувано отново в „Уикипедия“.

 

Има човек, има проблем…

Ами ако Жемао беше изкуствен интелект, способен да генерира стотици подобни материали в минута? Ами ако беше някоя пропагандна машина? Ами ако беше и двете – пропагандна машина, използваща възможностите на днешната технология за манипулация?

„Премахнете историята на един народ и след едно поколение той ще се превърне в тълпа, а след още едно ще можете да го управлявате като стадо.“ Думите се приписват на Гьобелс. Казал ли ги е наистина? Оставям на вас да проверите.

Какво ще стане, ако целенасочено променим информацията за дадено историческо събитие в мрежата? Ако е по-малко популярно, надали някой дори ще забележи, питайте Жемао. Ако пък е познато… просто ще отнеме повече време. Сещате се за прословутите снимки на Сталин, превърнали се в мем, от които един по един изчезва всеки следващ сподвижник, станал неудобен и озовал се в Сибир. Е, представете си как могат да изглеждат днешните им измерения, само че с възможностите на модерните технологии…

 

 

За история без истерия

„Историкът на утрешния ден ще бъде програмист. Или няма да съществува“. Думите са на известния френски историк Еманюел Льо Роа Ладюри и са коментар към опитите чрез компютърен анализ да се проследи как са гласували лордовете в Британския парламент. Макар да звучат толкова актуално, са написани през… 1968 г.

Прав ли е от днешна гледна точка Ладюри?

Остава да съчувстваме на историците след столетие, които би трябвало да търсят днешните герои във фийда. Биха ги намерили само, ако се откажат от обективността си, в обратния случай винаги ще се намери капчицата катран.

Улисани в спорове, понякога ни е просто трудно да намерим достатъчно сигурни ежедневни източници, които да ни потвърдят даден факт, „Уикипедия“ е точен пример. И това е съвсем нормално, не всеки има време да отскочи до библиотеката, преди поредния фейсбук статус (а и там зависи дали ще попадне на учебник от 60-те или 90-те).

Проблемът е по-скоро, че този подход се превръща в норма – има ли го в гугъл, значи се е случило. Уви, това все повече си личи и в образователната система. Неслучайно дори в най-популярната телевизионна викторина неотдавна питаха чий син е св. Иван Рилски. Отговорът се оказа цар Симеон, всъщност, повече от спорна идея, ако питате историците…

 

Юлий Цезар в момента, когато съзира сред убийците си Брут

Юлий Цезар в момента, когато съзира сред убийците си Брут

 

Добре забравено старо

Не е лесно и заради битката за истината, за авторитета на преценката. На журналистите им е все по-трудно да се утвърдят в ролята на гаранти на информацията, която предават, същото се случва и с историците. Можеш да се обосноваваш на изворите и научния подход, но това няма да впечатли събеседниците, съперниците за истината онлайн.

Има ли как да има абсолютна история?

Учили сме за хан Аспарух, който през 681 г. преминава Дунава и в Онгъла основава държавата ни.

Дали е била тази годината? Кои са били тези негови българи? Имало ли е там славяни, те ли са били повече, или прабългарите? Защо прабългари, нали са българи? Защо хан, правилно е да му казваме „кан“? А траките къде „изчезнаха“? Съветска пропаганда, соросоидна пропаганда…

А ако погледнем… македонската история? Как ли изглежда в учебниците на 4 съседни държави, има ли нещо общо, освен някоя и друга дата?

 

 

Край Босфора шум се вдига

Лесно историята се превръща във флуидна дисциплина, в която авторитетите нямат значение.

Днес парадигмата се променя отново. Докато преди, по някакъв начин, разчитахме на единните авторитети, „на учебниците“, а днес сме склонни да се дърляме за всичко, което намерим как да бъде оспорено, то бъдещото ни отношение към миналото изглежда още по-предизвикателно.

Няма да мъчим днешния решител на домашни по история – ChatGPT, с мнение за 9 септември 1944 г., няма да го питаме дали цар Борис III или синът му Симеон II, дали Тодор Живков или Иван Костов е по-значим държавник. Защото, повече от ясно е, заговорим ли за фактология, при това за не толкова познати събития, той започва да лъже най-безскрупулно, както можете да се убедите от няколкото въпроса, които му зададох.

И какво от това? Да не би всичко във фийда да е истина, дори ако заговорим за днешния ден? Нима не стават все по-абстрактни на ежедневна база определенията за безпристрастност, обективност, достоверност?

Ами снимките? Неотдавна Мадона публикува снимка на гръцки спасител, помагащ на турско дете след земетресенията с послание „човечността е над политиката“. Е, тя беше толкова истинска, колкото и онази на Леонардо, седнал да си бъбри с Мона Лиза преди портрета. Компютърно генерирана чрез популярните платформи, подобно на картинките, които виждате в този текст.

 

 

Минало незабравимо

Но я има и другата страна. Никой не би могъл да предположи колко от реално случилите се исторически събития, дори от сравнително модерните времена, са отминали, без да бъдат документирани. Освен това, ясно е, историята се пише от победителите, които често ни дават само своята славна гледна точка.

А това е сериозен проблем, когато сме принудени да научаваме за ранните български владетели основно от враговете, с които са влизали в смъртни битки.

В този смисъл… дали не бихме могли да използваме технологиите за възстановка на миналото, за търсене на достоверност, за попълване на исторически празноти?

Можем, разбира се, по-големият въпрос е защо тези приложения са толкова по-редки и непознати.

Интересен пример идва от времена преди днешния възход на прословутия изкуствен интелект. През 2009 г. австрийският професор Йоханес Прейзер-Капелер, професор в Австрийската академия на науките, проучва регистър на решенията на Византийската църква от XIV век. Обемът е огромен, хиляди документи, които.. може просто да бъдат въведени в база данни с имената на всяко от главните действащи лица. Постепенно историкът създава реконструкция на връзките между хората, методът се оказва толкова успешен, че го прилага и за да направи своеобразна карта на византийския елит от XIV в.

 

Илон Мъск и Грета Тунберг преди столетие

Илон Мъск и Грета Тунберг преди столетие

 

Преди сто лета

А на какви ли чудеса биха били способни съвременните езикови модели, ако бъдат тренирани на стари текстове? Огромни. Особено ако успеем да ги моделираме така, че да знаем как точно работят и каква част от анализите им могат да бъдат потвърдени. Иначе изпадаме в ситуацията с фантазиращия ChatGPT и с многото неочаквани предизвикателства, ако например опитаме да възпроизведем поведението на хората, живели някога.

Във Венеция съществува проект с поизтърканото име „Машина на времето“, чиято цел е, разбира се, да реконструира миналото. Дигитализирани са 1000 години история, огромна библиотека, покриваща рафтове с обща дължина 80 километра. Много от изворите изобщо не са били докосвани от историци, просто са прекалено много. Учените използват невронни мрежи, за да извличат информация и чрез проследяване на имената да реконструират връзките, които някога са свързвали венецианците.

А защо да не оставим алгоритмите да помагат в тълкуването на археологически разкопки? Или пък да декодират непознати, мъртви знаци? Колко бързо добре тренираните модели могат да „свършат работата“ на Розетския камък?

 

Линкълн, малко преди да бъде убит

Линкълн, малко преди да бъде убит

 

Вчера

Учени от Грьонинген в Нидерландия използват невронни мрежи в анализа на прословутите Кумрански свитъци от Мъртво море. Един от най-големите, дълъг над 7 метра, е датиран към IV век пр.н.е. И ето че алгоритмите успяват да докажат, че е създаден от двама автори, а не един, както се е смятало преди. Анализиран е начинът, по който е изписвана буквата „алеф“ и софтуерът ясно определя разликата, която се появява от определено място в текста.

Технологиите ни дават огромни възможности да учим още за миналото си, близко или далечно.Всичко това, разбира се, е свързано с големи предизвикателства. Защото модел, трениран на днешните ни снимки, би разпознавал мобилни телефони, коли и какво ли още не на изображения от отминали периоди, просто защото не е подготвен за това, което го очаква.

Къде минава границата на обективността в тези случаи? Нека оставим тази задача на учените. Достатъчно е ние да правим онова, което е по силите ни – да оценяваме факта, че миналото, особено близкото, е прекалено субективно. Че, волно или не, то лесно се превръща в оръжие, подсилено от собствените ни балони и останалите недъзи на общуването в мрежата.

И отново да си припомним на изпроводяк думите на Оруел от „1984“. „Който контролира миналото, контролира бъдещето.“ „Който контролира настоящето, контролира миналото“…

 


Какво ли мислят по темата историците? Ето прелюбопитното мнение на Александър Мошев.

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването...

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

есен смили се над тези които не могат да те понесат бъди красива до смърт   Или   близостта нанася удари под кръста подарък който не мога да пренеса без твоя помощ който не мога да откажа...

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все...

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време...

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Човек или ИИ – можем ли да различим автора? (Резултати)

Способни ли сме да различим създаденото от изкуствен интелект и от човека?
Започвам с краткия отговор: не можем. Това е основният извод от експеримента, който беше организиран на сайта Дигитални истории.
Има обаче и толкова много други любопитни щрихи, които да ни накарат да се замислим…
Йеронимус Бош или Петко Славейков се оказаха по-трудни за разпознаване? Гозбите на Мария Жекова или строфите на Виолета Кунева?

повече информация

Най-новите:

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Как DALL·E „прочете“ любими български книги?

Чукчата не е читател, а писател, знаете сигурно, ами… ChatGPT? Време е за поредния прелюбопитен експеримент, който да ни покаже на какво са способни днес алгоритмите в областта както на създаването на изображения, така и на разбирането на контекст.
Ще призова алгоритъма DALL·E 3, който е част от платената версия на ChatGPT, да ми илюстрира класически български литературни произведения от различни периоди.
Защо това е интересно? От една страна, ще ни покаже колко добре работи големият езиков модел на български. Ще стане ясно доколко разпознава някои от безспорните наши класически произведения.
Не на последно място просто защото… е интересно дали пък няма да ни покаже някакви по-неочаквани, различни, атрактивни гледни точки? Дали не можем да говорим за някаква форма на колективно неосъзнато? Дали картините ще се припокрият поне донякъде с образите, които всеки от нас има за тези книги в главата си?

повече информация
„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Представям си бъдещето като битка за невидимото“

„Засега изкуственият интелект ни се струва смешен, прилича ни на криво огледало или на глупчо, когото напътстваме и благодарение на когото се чувстваме знаещи и повече отвсякога хора. Това обаче се променя буквално за дни и скоро той ще се превърне в реалистично и достоверно наше отражение. Мисля за този момент – вероятно тогава ще успеем да се видим през неговия поглед, да осмислим кои части от нас са ясни дори за едно изкуствено създание, кое остава недостъпно за него и кое е най-ценното. Според мен това са онези места, където той не може да надзърне. Представям си бъдещето като битка за невидимото, това ще бъде най-важният ресурс. Онова, което изкуственият интелект не може да регистрира, е най-ценното в нас.“
„Почти всичко е наред“ се казва дебютната стихосбирка на поетесата Виолета Кунева и толкова точно формулира усещането ни за света днес.
Но как така се оказа, че вече не е възможно да различаваме поета от алгоритъма? Какво губим, ако е така?
Дали проблемът е, че масово сме изгубили критерия си за изкуство, за метафора, за многопластови, живи и човешки по дефиниция текстове, каквито са поетичните?
Ще дойде ли краят на поезията или… именно тя може да ни спаси от самите нас?

повече информация
Да си купиш вечна младост

Да си купиш вечна младост

46-годишният Браян Джонсън вече е похарчил над $4 милиона, така че тялото му да заработи като на 18-годишен. Твърди, че му се получава. Влага всички сили, стига дотам да си влива кръвна плазма от собствения си син. Смята, че е най-изследваното човешко същество, живяло някога, че експериментът му ще промени живота на всеки, който иска да живее дълго.
Тоест, на всеки.
Мечта или утопия? Безобразно пилеене на пари или идея, която може да промени еволюцията ни? Гениалност или чиста лудост?

повече информация
„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

„Българите имаме манталитета, за да сме успешни предприемачи“

Борис Паскалев e предприемач с впечатляващ опит в света на стартъпите. Отскоро е стратегически съветник към института INSAIT, още една гаранция, че оттам си струва да очакваме още и все по-забележителни новини.
Преди това младежки национал по баскетбол, днешният ни гост заминава да следва не къде да е, а в MIT. Завършва магистратура с отличие и започва кариерата си като програмист преди повече от 20 години. После се пренасочва към мениджмънта и предприемачеството. За да стигнем до момента, когато се събира с двама други герои на Дигитални истории – проф. Мартин Вечев и д-р Веселин Райчев в стартъпа DeepCode. Той е изпълнителен директор на една от пионерните разработки за създаване на код с изкуствен интелект, която през 2020 г. е придобита от мултимилиардната компания Snyk.
Ще поговорим за успешния му път през сърцето на Силициевата долина. За започналата революция на изкуствения интелект, която според него е по-голяма дори от откриването на електричеството. За друга революция, която се задава – тази в роботиката. За това как у нас може да има повече успешни стартъпи, които да развият средата и страната ни.
Кои са следващите големи новини, които да очакваме от INSAIT?

повече информация
ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

ИИ детектив. Технологията ли ще ни върне истината?

След като експериментът на Дигитални истории, в който се включиха почти 2000 души, показа, че вече не сме способни да различаваме генерираните от изкуствения интелект изображения и текстове, е време за следващата стъпка.
Дали пък… самият изкуствен интелект няма да ни помогне в тази вече неравна битка в търсене на истината? След като алгоритмите станаха толкова добри в генерирането на разнообразни текстове, изображения, а вече и видео, дали пък няма те да се окажат спасението?
Ще проверим на практика. Радостин Чолаков от родопското село Барутин ни гостува с една от първите Дигитални истории. Тогава, само на 15, той разказа за работата си в света на невронните мрежи, много преди изкуственият интелект да се превърне в темата на деня. А до днес успехите му са още по-впечатляващи. През последните години пътят му често се преплита с този на друг талантлив младеж на същата възраст. Делян Бойчев също завършва средното си образование тази година, но вече има сериозни успехи, специалността му са методите за компютърно зрение.
Двамата приятели се заговарят по темата и решават да проверят: ясно е, че днес изкуственият интелект създава забележителни изображения, но дали пак той би могъл да разпознае истината и лъжата, да прецени коя картинка е създадена от човек и коя – от алгоритъм?

повече информация
„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Тепърва ще се учим да скучаем качествено“

„Големият въпрос: как ще се трансформира обществото. Защото ние виждаме, че в момента нещата не се случват както би трябвало. Дори капитализмът е в заника си, близо до своя финал. Не знаем какво ще е следващото и как ще изглежда, но то със сигурност няма да бъде толкова водено от огромните бизнеси, които все по-трудно съществуват.“
Жюстин Томс има богат и пъстър опит в епохата на интернет – през комуникациите, дигиталния маркетинг, дизайна, предприемачеството. Преподава в Нов български университет и СофтУни Digital. Организира конкурса „Сайт на годината“, а личният ѝ блог съществува от почти две десетилетия.
С погледа на учен, практик и учител тя следи как се променя комуникацията в мрежата и накъде ни водят технологиите.
Как днес можем да сме сигурни, че в информационния поток не пропускаме нещо важно? Или че не ставаме жертва на манипулации? Как ще изглеждат новите медии след… „смъртта на медиите“?
Ще се справят ли те със задачата да ни ориентират?
В света, който през следващите години е обречен да се изправи пред мащабна трансформация…

повече информация
Share This