„Светът е твърде прекрасен, за да го доизмисляме виртуално“

сеп. 9, 2022 | Срещи

„Светът е твърде прекрасен, за да го доизмисляме виртуално“

9 септември 2022 | Срещи

Петя Кокудева е сладкодумен майстор на словото, умее с шепа изречения да разкаже дълбока история. И, дори невъзможното, да го прави не само за възрастните, но и за децата.

Днешната ни гостенка е от хората, които не спират да пътуват – и творчески, и физически. Петя тръгва от Родопите, дълги години работи като журналист, после отива в рекламната сфера като успешен копирайтър. И през годините не спира да събира пъстрите истории, които среща – онлайн и в книгите си.

Писателка с много награди за детски произведения, тя може би е най-популярна с култовата поредица „Приключенията на Лупо и Тумба“ и сборника с пътеписи „Поздрави от синята палатка“. Петя е човек на света, който знае какво да поиска от него.

За пътя си говорим – този по света, този надолу по фийда и този съм себе си. Този на всеки от нас и на всички ни като цивилизация по стръмнините на днешния ден, под светлината и сенките на технологиите.

Какво ли ни очаква зад завоя?


 

– Кой е най-големият смисъл от пътуването?

– Възможността да преживяваш трудности, шокове, сконфузвания, загуби и разочарования по много естествен, вълнуващ начин. Това споява премеждието с приключението и те тренира да живееш целия си останал живот така.

Безценен мускул, ако работи.

 

Петя Кокудева

снимки: Георги Янев

 

– Какво не могат да ни дадат виртуалните пътешествия?

– Много хубав въпрос. Да пътешестваш виртуално, е като да познаваш някого само от фейсбук. Сравнително илюзорно и безопасно е. Вероятността обаче реалността да се окаже твърде различна от образа, който си си съставил, е повече от огромна. Всяко място, с културата си, е твърде богато нюансирано, че да можеш да го разбереш от разстояние. Трябва да си там, със сетивата си, с интуицията си, с характера си най-вече…

Умът е безкрайно недостатъчен инструмент за изследване на нови светове.

И още нещо: светът е твърде прекрасен, ярък и сложен, за да има нужда да си го доизмисляме виртуално.

 

– С какво се различават силните, затрогващите истории, в дигиталните времена?

– Неведнъж съм мислила над това, доколкото сега отвсякъде ни залива тази дума „истории“. За мен лично хубавата история е фрагмент от света, който аз наричам „скрит философ“. Това е случка, детайл, история, която – без да изпада в размишление и философстване на едро – може

да се свърже с теб и да те накара да се вълнуваш и да мислиш едновременно. Нито само едното, нито само другото.

Това е моят личен проблем с хладното, абстрактно, отстранено разсъждаване – много е интересно, обаче изветрява. Не се промъква в теб, както го може една трогателна и сложно изплетена история.

Затова четем и си изваждаме много велики цитати, обаче оставаме отчаяни и непрозрели. Умностите сами по себе си не са способни да ни досегнат и да ни разбутат чарковете. Затова понякога ми е малко мъчно, че в българската традиция няма много разказване, а има повече философстване – ние обичаме да мъдруваме.

 

Фарьорските острови

 

– Днес ги има и чисто дигиталните истории, които според мен имат различен мирис, но също повече се преживяват, отколкото се разказват. Имаш ли някоя своя, която те е развълнувала?

– Ами, ще разкажа нещо буквално от вчера. Много ме впечатли, защото илюстрира как един съвсем малък детайл може да е разкриващ за широк аспект от културата на дадена нация. Сега резервирам квартири на няколко места в Дания, защото заминаваме за там. И няколко пъти домакините ми писаха да ме питат ще си носим ли кувертюр за легло. Кувертюр за легло!

Представяш ли си да помъкна в самолета красиво покривало за легло?!

Обаче датчаните са прочути със своето чувство за уют, подреденост, домашна идилия. И за тях е съвсем нормално да искам и в квартирата да имам с какво да си покрия леглото – нещо, което си е мое и си го обичам.

 

– По различен начин ли звучат думите в мрежата?

– Да. Мисля, че

тук често липсва контекст, цялостна картина около думите ни. И всичко се схваща много по-черно-бяло, отколкото е.

 

Петя Кокудева

Исландия

 

– Има ли думи, които са по-лесни за казване онлайн?

– Грубите, уязвяващите, невъзпитаните. Защото реално ти не виждаш какво предизвикваш у отсрещната страна.

 

– Много често, когато питам гостите си за корените на хейта, стигаме именно дотам и до това как ни разделя той. Защо онлайн толкова лесно излизат на преден план негативното и омразата?

– Впрочем, излиза и обратното, което също за мен е порочно. Хората много лесно и охотно слагат сърца, обясняват се в любов, сипят приятелство. То не би могло да бъде реализирано в подобни количества в реалността, защото изисква много по-реални усилия.

Колкото за омразата, мисля, че

когато причиняваш болка някому, част от нея полепва и по теб

– чуждата болка винаги остава по теб. Онлайн сме ограбени от това – и да, неслучайно казвам „ограбени“. Да чувстваш чуждата болка е знак, че си жив.

 

Петя Кокудева

 

– Ще може ли един ден изкуственият интелект да създава истинско изкуство, да пише литература?

– Аз живея от много години с човек, завършил роботика и занимаващ се с невронни мрежи и обучение на изкуствен интелект. Така че, да, вярвам, че

AI-ът дори скоро ще пише и превежда по-добре от повечето от нас.

Никога няма да превежда като Иглика Василева или Нева Мичева обаче. Няма да успее да рисува като Недко Солаков. И няма да пише критика като Марин Бодаков. Необяснимите и неподражаеми таланти ще останат труднодостижими за машините. Останалите, които сме приятно посредствени, ще седим на един чин с мило примигващи роботи.

 

– Ще успеем ли да научим един ден роботите да се смеят искрено?

– Намирам за прекрасно, че сме в мъгла по този въпрос. Представяш ли си да знаехме?!

 

Петя Кокудева

Цветните планини, Перу

 

– Кое е най-важното, което ни отнемат модерните технологии?

– Мисля, че възможността за посветено внимание в общуването с другия. Все по-често общувам с хора, които, докато говорят с някого, си цъкат на телефона. Или гледат жива презентация и си скролват, а самият представящ вижда това и изпада в смут. Това поражда огромен разлом в общуването.

 

– А което ни дават?

– За мен лично най-същественото е достъпът до важна, интересна информация. Книги, презентации, архиви, етнографски колекции, виртуални музеи, документални филми. Цялото това богатство – далеч отвъд книгите – го ползвам например за предварителни проучвания, когато пътувам.

 

– Оказа се, че технологиите не успяха да победят книгите, в момента се издава дори повече, отколкото преди 10-20 години. Как стана така?

– За мен интересното е не дали и колко се издава, а дали се увеличава шансът ми като читател да срещна талантлива книга. По мои наблюдения, не се увеличава.

Чувствителните, добре написани книги остават рядкост.

И даже е малко по-трудно да стигнеш до тях, защото зашумяването е огромно и очакването от всяка книга е голямо. Аз бих искала да чета не много, а по-често да стигам до точните за мен книги.

 

Петя Кокудева

Латвия

 

– Кое е най-трудното за „хуманитарните хора“ в дигиталното настояще?

– Едното е сравнително по-слабата им обща оправност с джаджи и машинария. То и интересът им към тях е по-слаб обикновено… Другото е, че са свикнали да действат за без пари, което не е само трудност, а и предимство.

Да правиш нещата, които обичаш, въпреки че няма да забогатееш от тях, може да е много каляващо

и осмислящо за човек.

 

– Според мен пък прекаляваме с клишето за хуманитарните хора и това ни ограничава. Но е факт, че в тази област е все по-трудно да правиш това, което харесваш, и да можеш да си изхранваш семейството. Кои хуманитарни професии според теб ще изчезнат в следващите десетилетия?

– Ама какво… аз предлагам обратното – да се появяват нови хуманитарни, те ще са все по-нужни. Например

съсредоточител – човек, който разказва увлекателно и тренира хората да се фокусират.

Или преводач от депресантски – човек, който превежда на другите какво чувства депресираният човек, а не само да му казват: „Стегни се, бе, Иване!“.

 

Петя Кокудева

Патагония

 

– Творческа ли е работата на копирайтъра? По какво се доближава до литературата?

– Творческа е, но опасна за литературния човек. Рекламната комуникация е много интересно, бурно, дейно занимание, много разнообразно. Само че там

целта не е самото творчество, а отива отвъд – какво постигаш с него и върху кого го постигаш.

Това неусетно, ако започнеш да го правиш в литературата, я превръщаш в послание. А посланието… неговият проблем е, че не ти оставя пространство на теб да разсъждаваш и интерпретираш, а ти казва какво да мислиш и да правиш.

Могъществото на изкуството е в това, че ти се свързваш с него и сам го продължаваш

– с живота си, с главата си, със сърцето си. И го продължаваш по свой си, непредсказуем начин. Много хора твърдят, че дадени книги са ги спасили, помогнали си им в болница, при развод, в най-тежък момент от живота. Не съм чувала реклама да е направила това.

 

– Тази професия добър вариант ли е за „хуманитарните хора“, които не виждат бъдеще в дигиталния свят?

– Да, тази професия тренира човек в много полезни качества – идейност на всякакви равнища, сръчна мисъл, вслушване, критичност. Обаче

след 15 години в нея аз имам проблем със смисъла – има далеч по-смислопораждащи занимания,

в които един 40-годишен човек може да вложи опита и знанията си.

 

Норвегия

Норвегия. снимки: Георги Янев

 

– Тази също е от големите теми на „Дигитални истории“ – пътят на истината от журналистите през копирайтърите до инфлуенсърите.

Има ли технологии, които те карат да мечтаеш?

– Има, разбира се. Но те не са толкова технологии, колкото идеите зад тези технологии. Винаги ми е харесвало онова турско приложение, което беше пренесло традиционното им гледане на кафе виртуално. Истински турски бабета ти гледат на кафе отдалечено. Има много дух и живот в това. Харесва ми и дигиталната колекция с истории от миналото, която имат датчаните – всеки може да добави снимка или история към своеобразен етнографски дигитален музей. Идеята, не технологията ме кара да мечтая.

 

– Отскоро и у нас има нещо подобно – „Есториум“. В този смисъл: повече предимство или проблем е, че днес всеки може да разкаже история и да стигне до всеки?

– Като с книгите е, за които казах преди малко.

Всяка нова книга или история е като светещия нотификейшън във фейсбук

– има там нещо ново, червеничко, ау, колко яко, какво ли ме чака! Цъкаш и… уф, то не било кой знае какво. Тази многотия създава интензивни и чести очаквания за нещо велико и това очакване те кара да се разочароваш от повечето истории – защото не ги възприемаш естествено, без много очакване, както в реалния живот, където просто ти се случват иззад ъгъла.

Ние живеем в перманентно прекаляване, в необозримо изобилие – няма как това да не създава проблем.

 

– Социални ли са наистина социалните мрежи?

– Да, за изначален контакт – да срещнеш хора с твоите интереси, с подобна ценностна система. Не за развит, задълбочен контакт.

 

– Измислени ли са вече всички велики сюжети в литературата?

– Без съмнение. Но има още много хора, които ще успеят да ги разкажат по начин, който ни вълнува, както никога преди. Начинът, не сюжетът.

 

– По-скучен ли става светът с глобализацията?

– Не. Светът никога не е бил и няма да бъде скучен, освен разбира се, ако не сме вгледани само в пъпа си, където има предимно пъпен мъх – най-много понякога да е син или зелен спрямо цвета на тениската ни.

 

– Какви възможности ни дава странното време, в което се озовахме през последните години?

– Да се случва нещо от такъв мащабен порядък и толкова трусово – на глобално и лично ниво, е без съмнение трансформиращо. Болката винаги дава възможности, само че са с отложен ефект – първо трябва да я преболееш, да ѝ подариш от времето си, после – като премине – човек се отърсва и вижда, че

болката му е оставила торта на масата, преди да си тръгне.

Мисля, че много бързаме да си отговорим за възможностите – тепърва ще ядем тортата.

 

– Като заклет пътешественик, как ти се отрази периодът, когато всички бяхме затворени вкъщи?

– Той съвпадна с бременността и раждането на детето ми. Цялото ми същество беше в процес на промяна. Така че просто бях на друг вид пътуване.

 

Петя Кокудева

Негев, Израел

 

– Това пътуване сигурно е по-различно и защото си детски писател, който вече има дете. Промени ли се нещо в представата ти за децата?

– Дъщеря ми не ме вдъхновява да пиша за деца. Тъкмо напротив – тя ми помага да съм повече възрастен, в хубав и в лош смисъл. Писането за деца е друго – то е свързано с моята битност на пораснало дете. Продължавам да твърдя, както и преди да имам дете, че

добрите детски писатели може да са даже хора, които избягват деца.

То е нещо дълбоко вътрешно и въпрос на натюрел.

 

– На какво те научи дъщеря ти?

– На издръжливост – физическа и психическа. На това с охота да съм доволна на по-малко, защото повечето е за нея. На това за първи път в живота си да умея да изпитвам истинска радост от радостта на друг – нейната. И ме отучи от много неща, което е не по-малко важно.

 

– Кога човек спира да се изненадва?

– Не знам, не искам да знам! Моля, моля. Не ми се мре още.

 

– Кога ще спрат да се случват вълнуващи истории?

– Когато спрем да се оглеждаме за тях у другите и започнем да ровим само в себе си. Човек може истински да се опознае само през другите.

 

– Когато сме най-смачкани, кое може да ни даде сила да се усмихваме?

– Не е нужно винаги да се усмихваме. И другите усещания са естествени и полезни за нас.

За мен най-важно е да си напомням, че всяка сериозна житейска ситуация – смърт, раздяла, загуба – никога не е равна само на едно чувство – мрак, гняв, тъга. Напротив, всяка такава ситуация е заредена със сплав от усещания и това рядко ни го казват: понякога смъртта идва с тъга, но и с облекчение; разводът идва с болка, но и спокойствие; загубата идва с отчаяние, но и с иронии и смешни моменти. Това е, което прави живота поносим – че е винаги, винаги разнолик и богат във всяка своя точка.

 

– Каква история мечтаеш да разкажеш?

– Мечтая да си напиша книгата с кратки фрагменти от Южна Америка, Фарьорите, Андалусия, Шотландия и други… Стигнала съм до 27-а страница. Има бая да поработя още в междубебията.

 

– Къде би живяла, освен в България?

– В Арекипа, Перу. В Порто, Португалия. Или в Окланд, Нова Зеландия. Но не за цял живот.

 

– Кое място на света най-силно те е изненадало?

– Преди години бих казала конкретни места, сега – не. Онези места са ми помогнали да успявам да се изненадвам почти навсякъде. Това също е мускул, който притежаваме.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или...

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги...

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

1910. Това е годината, в която се раждат Майка Тереза и Жак-Ив Кусто, а светът още се радва на предвоенното спокойствие. За българска история обаче сме се събрали да си говорим. Точно 1910 души се...

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация

Най-новите:

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Кои са любимите книги на технологичните лидери?

Четат ли книги световните технологични лидери? Кои са любимите четива, препоръчвани от Илон Мъск, Сам Алтман, Марк Зукърбърг? Ще намерите ли някои сходства със собствения ви литературен вкус, или изобщо не съществува такава тема?
У нас не е модерно да разказваме какво четем в медийното пространство. За това ме накара да се замисля в гостуването си журналистът и преводач Даниел Пенев. Да, сигурно ще се сетите за прословутия „Винету“ като любимо четиво и.. толкова.
Не навсякъде е така. И на запад, и на изток личностите, които попадат в светлината на прожекторите, обичат да говорят за книгите, за любимите си автори, за литературата, която ни помага да продължим нататък.
Е, време е да започнем да го правим и тук!

повече информация
Любов по време на изкуствен интелект

Любов по време на изкуствен интелект

Тази история е за любовта, дошла не много рано, но навреме. За късмета и щастието да намериш своя човек. За мечтите, които отлагаме, а не бива. За силата да не се предаваш, дори в най-трудните моменти и пред най-тежките предизвикателства. Поне докато имаш най-силната опора, тази на човека до себе си.
„През декември навършвам 63 години. Видял съм много и съм преживял много. Вместо да намаляват, проблемите стават все повече. Имах два инсулта, злокачествен тумор и още. В тези трудни моменти винаги имаше един човек до мен, който отново и отново ме изправяше на крака и дори ми даваше крила. Този човек е моята съпруга Тони. Преди няколко дни спонтанно записах чувствата си към нея в няколко реда. Тъй като не съм нито музикант, нито певец, с помощта на изкуствен интелект направих от тях песен.“
Силните истории продължават да се случват в дигиталния свят заради, благодарение на или въпреки него. И както отношенията ни като хора неусетно се променят от развитието на технологиите, така ги има и онези универсални сюжети, които оцеляват във времето и се прераждат с нови нюанси, с нови детайли и вдъхновение.
Все по-често историите изчезват яко фийд, незабелязани в бързината на скролването, на злободневното. Имаме ли времето и нагласата да ги потърсим? Да се зачетем, да се увлечем по тях, докато бързаме нататък, улисани в поредната злободневна тема?

повече информация
„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

„Пределно ясно е, че ИИ е бъдещето“

Ден преди да се срещна с Илия Вълчанов официално излиза новината, че неговият стартъп Team-GPT е успял да си осигури рекордното за България финансиране от $4,5 милиона!
Днешният ни гост е начело на платформата, която помага на бизнеси от цял свят да използват възможностите на големите езикови модели, като в същото време гарантира безопасността и конфиденциалността на данните. Това далеч не е първото му впечатляващо постижение – от години Илия разработва онлайн обучения по наука за данните и изкуствен интелект, които се радват на огромен успех. Лично той вече има над 1 400 000 ученици в платформата Udemy!
Забележителните си успехи дължи на задълбочения си подход, на много четене, учене, смелост и нестандартни решения. Ето защо се срещаме – да поговорим за следващите големи новини, които се задават от света на изкуствения интелект. За това как технологията ще трансформира всяка област от бизнеса, но и за рисковете, които създава. За важните каузи, свързани с напредъка на ИИ и уменията, които никога няма да успее да развие.

повече информация
Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Можем ли да различим историческите факти от измислиците на ChatGPT? (резултати)

Цели 1910 души се включиха в експеримента на Дигитални истории, който имаше за цел да провери колко добре познаваме българската история! Дали сме способни да различим безспорни исторически факти от учебниците от такива, измислени от изкуствения интелект, който има за цел да ни подведе.
30 твърдения – половината исторически верни, половината – измислици на алгоритмите. Можете ли да ги различите?
Резултатите, поне за мен, са впечатляващи и дават доста поводи за размисъл.
Успя ли изкуственият интелект да затрудни участниците? Познаваме ли добре българското минало, което е толкова важна днес тема?

повече информация
Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Share This