Четат ли хората, които водят напред света на информационните технологии? Четат и пушек се вдига, предстои ви да се изненадате. Време е за един много важен и много книжен експеримент. Ще поканя 15 водещи български личности от различни области на компютърния свят да ми кажат кои са любимите им 3 книги и защо биха ги препоръчали.

Дали ще се отзоват? Дали ще се окаже, че четат основно издания, свързани със софтуера, с бизнеса, с личностното развитие?

Отговорите им, поне за мен, се оказаха изненадващи.

Трудно ли е да бъдеш Бог? Въпрос за ценители. А защо е трудно?

Какво четеш? 3.0

Защо у нас не е важна темата кои са любимите книги на личностите, които попадат в светлината на прожекторите? Това ме накара да се замисля срещата с Даниел Пенев. Миналия вторник ви разказах за любимите четива на лидерите на дигиталния свят. Бил Гейтс, Мъск, Алтман определено впечатлиха с препоръките си. После поговорихме с Христо Блажев за един от най-важните избори в живота на всеки от нас. „Какво четеш?“.

Така стигаме до експеримента на следващите пиксели. „Препоръчай ми любимо четиво!“ Рядко се чува подобна покана в медийното пространство. (Прекрасно изключение е „Свръхчовекът с Георги Ненов“.)

Отправих въпроса към 15 души, които са гостували на Дигитални истории и са от софтуерната ни индустрия. Постарах се да са с различен профил – и програмисти, и мениджъри, и друг тип специалисти. И от бизнеса, и от образованието, и от науката. Получих 9 отговора, но с толкова интересни и неочаквани книги… които, смея да кажа, че съм сравнително четящ човек, но определено ме впечатлиха. И с пъстротата, и с посланията, които носят със себе си. Ще намерите препоръките им в реда, в който ги получих.

Ще се радвам да чуя вашето мнение. Разбирам напълно заетите в лудостта на ежедневието други поканени, които не изпратиха препоръките си. Винаги са добре дошли да го направят, темата е важна и със сигурност ще има продължение скоро със следващите книжни препоръки. Но нека не губим време, да видим какви книги ми препоръчаха гостите.

Какво е щастието?

Петър Събев е специалист в тестването на софтуер с огромен опит, организатор на събития, пътешественик, човек с широк, нетипичен поглед.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• Едни от любимите ми, четени като пътуващ човек книги, са „Географиите“ на Ерик Уайнър.

„Поредицата започва и е най-известна с „География на блаженството“. Както пише на корицата, тя е „увлекателен разказ, изтъкан от психология, геополитика, наука, пътешествия и хумор, един провокативен и забавен анализ на това какво е щастието, какво не е и къде можем да го открием“.

Много са интересни, защото съчетават пътувания, разсъждения и интересни странични истории от различни държави и култури и отговарят именно на въпроси като какво е щастието, какво е блаженството, какво е мъдростта или дори Бог според различните култури.“

• „Човекът в търсене на смисъл“ от Виктор Франкъл

„Не е лека книга, защото разказва за живота в концентрационните лагери, но ми напомня за това, че животът е нещо кратко и преходно и проблемите, които имам, са смешни на фона на световната история и световния мир.“

• „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс“

„Пътеводителят ми е любима книга. Не само заради хумора, 42 и ИТ смешките, на и по лични причини. След един разговор за числото 42 и Смисъла, още като млади гаджета, подарих на настоящата ми съпруга тази книга, опакована в хавлия и мисля, че доста се впечатли от това. Попита ме: „Защо?“. А аз ѝ отговорих: „Прочети я и ще разбереш!!!“.“

„Ако ме питаш пак след време, вероятно ще ти кажа нещо съвсем различно, но ето ти три напълно различни книги. 🙂“, добави Петър Събев и отвори по изключителен начин експеримента със страхотни предложения. Така и не съм чел поредицата за пътуванията, с която той започна… дали не е време?

Времеубежище в 1984

Атанас Райков е глобален вицепрезидент на Viber за маркетинг и бизнес развитие. Благодарение на него голяма част от екипа, създаващ популярната платформа, работи в София.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „1984“ и „Фермата на животните“ от Джордж Оруел

Ключови книги, често вървящи в комплект, включително като аудиокнига. Те ни напомнят до каква крайност може да стигне едно общество, ако се разпаднат институциите и предпазните механизми срещу автократичност.

С напредването на технологиите тази дистопия е напълно възможна. От друга страна, трябва да си напомняме с истории, че безразличието или сляпото следване на следващия спасител (бил той политически или технологичен) може само по себе си също да бъде ключово съучастие в реализирането на толкова негативни сценарии.

• „Времеубежище“ от Георги Господинов

Аз съм огромен почитател на Георги Господинов като писател и като човек. Имам честта да го познавам лично и твърдо смятам, че наградите на тази книга са напълно заслужени, защото тя много добре изгражда паралел между ефектите и дефектите на личната и груповата памет, които могат да създадат благодатна почва за носталгия към отминали времена, а тя да прерасне в масова илюзия, че „доброто старо време“ може да се върне в един супербързо променящ се свят.

• “AI 2041” от Кай-Фу Ли.

Най-интересната книга на тема изкуствен интелект, която по много достъпен начин описва възможни сценарии за бъдещето и как то ще бъде променено в следващите години от развитието на ИИ в различните му форми. Страхотна комбинация между художествен текст и стратегически анализ на един от най-изявените професионалисти в тази област.

„Много ми беше трудно да изготвя списък (само) с три препоръки и може би затова сегашният ще бъде доста повлиян от текущата ситуация по света а(и в технологиите)“, допълва Атанас. Имаме и идея за непреведена все още на български книга – последната, с погледи към бъдещето. Но… наистина, жизненоважни четива именно в контекста на днешния ден.

снимки: Добрин Кашавелов

Дигитални истории с Франкенщайн?

Йордан Даракчиев от почти десетилетие развива първия у нас едногодишен модул, в който човек може да получи достатъчно знания, за да започне работа в областта на науката за данните и изкуствения интелект (и мога да препоръчам лично като един от курсистите).

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „Дигитални истории“ от Георги Караманев

Бих я препоръчал във всяка друга класация. Тук конкретно се опасявам да не бъда обвинен във връзки с автора. Самите истории да ги оставим настрана, те за мен са източник на много позитивизъм и вдъхновение. Интересни хора и идеи има навсякъде около нас, отнема само малко вслушване в историите, които ни заобикалят, малко филтриране на полезните сигнали в шумотевицата, за да погледнем било то в душата на някого, било то в бъдещето.

• „Франкенщайн“ от Мери Шели

Оригиналният текст, не следващи версии. Много обичам хорър, особено класическите разкази и новели. Чудех се коя точно класика да препоръчам, но Франкенщайн си заслужава да се прочете по много причини. За мен книгата представлява едно любовно писмо към науката. Много ми харесва и темата за отдадеността, която довежда гения до лудост. А въпросите, които поставя (например за етиката в науката) са приложими и днес (когато чудовището може да се нарича чатбот).

А, да, крясъкът “It’s alive!“ е глупост, няма го в оригинала. Популярната култура много е разводнила и променила смисъла на оригинала.

• „Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс

На „Франкенщайн“ добър превод на български не съм намирал, такъв, който да улавя нюансите на написаното. „Пътеводителят“ и продълженията му обаче са доста добре преведени от колектива на „Бард“.

В почти всяко отношение книгата е противоположност на първата. Адамс поглежда към много дълбоки и сложни теми с лекота и хумор. Но тя (добре, де, книгите са няколко) е много повече от забавно четиво. На мен най-много ми харесва подходът да обяснява и най-абсурдните неща така, сякаш са напълно нормални, а нормалните – като необичайни. И аз го правя много често – не само с хумористична цел, а и като метод за опознаване на света… това е част от мен и го дължа основно на „Пътеводителя“.

• “House of Leaves” („Къща от листа“) от Марк Даниелевски

За разлика от другите, ми беше много трудно да избера книга, която някак да „завърши“ класацията. Колебая се между много заглавия – класики и съвременни, технически книги с логически пъзели… В крайна сметка избрах книга, която определено смятам, че има нужда от повече популярност. Основната причина да е тук е, че има дълга история да кара хора, които не са отваряли книга през живота си, да заобичат четенето.

Историята е почти клиширана – един човек намира записки, свързани с къща, в която стават интересни неща. Не викторианската тема обаче е основната причина да я препоръчам. Много е интересен начинът, по който е написана. Не се чете от началото до края, както стандартна книга.

Читателят е активен участник и интерпретатор на случващото се. За мен това е цяло преживяване, не просто книга, която разказва история. Трябва да се преживее, за да се разбере. И, да, чете се на хартия… Преди се намираше много трудно, последните 6 месеца я мернах няколко пъти в София.

„Дигитални истории“?! И то редом с подобни книги… Мога само да благодаря за високата оценка, заради подобни мнения я има книгата и продължава да го има и този сайт.

Обръщам внимание също, че за втори път се появява „Пътеводителят“… определено ИТ хората имаме усет и чувство за хумор! А тази „Къща от листа“ не бях чувал, поредно попълнение в личния ми списък.

Тютюн изправи рамене

Ангел Георгиев решава, че ще се занимава с образование преди 18 години. Създател на платформата Знам.бе и на приложната академия за образование „Синдео“.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „Атлас изправи рамене“ от Айн Ранд

• „Тютюн“ от Димитър Димов

„Това са последните художествени книги, които четох. Има интересни прилики между тях. Харесаха ми много „Шантарам“ и втората ѝ част – „Сянката на планината“ от Грегъри Дейвид Робъртс. Смешните книги на Стоян Николов – Торлака са много добри в аудио вариант, защото са с диалект – „Северозападен Романь“ и “Автономията????“. „Български хроники“ на Стефан Цанев ми отвори очите за доста неща. Според мен за всеки българин тази книга е задължителна. Достатъчно ли са тези книги? Имам и още много!“

Благодаря на Ангел, определено са повече от очакваното! Какво ли е общото между Борис Морев и Джон Голт? Ще го питам при следващата ни среща. Особено приятно ми е, че вече се появиха български автори. Даже такъв, който ми е гостувал – уви, Стоян Николов – Торлака вече не е сред нас, но книгите му продължават да вълнуват, усмихват и замислят…

Успех с принципи

Марио Пешев е програмист, маркетолог, предприемач и още много. 1 000 000 000 са посещенията всеки месец на сайтовете, за които се грижат той и екипът му, написал е и част от кода, с който работи платформата WordPress.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „Принципи“ от Рей Далио

„Едно от най-значимите четива в работно отношение за мен – много важни уроци за живота, както и разширяване на mindset-a с правила като radical open-mindedness и защо разширяването на кръгозора е от такова съществено значение за успеха във всяко начинание.“

• „Принципите на успеха“ от Джак Канфийлд

„Ако някога сте чели сериите „Пилешка супа за душата“ с истории, които оставят отражение дори 20 години по-късно, Джак развива доста подробно важни принципи за успеха, как да го дефинираме, целеполагане и удовлетвореност от личния и професионален живот.“

• „Тънкото изкуство да не ти пука“ от Марк Менсън

„Голяма част от философията ми за живота е свързана със стоицизма, а Марк дава един модерен прочит на живота и реалността, както и принципи за решаване на разочарованията с по-реална оценка на света около нас. Поставя множество въпроси за ценностната система и какво виждаме около нас, като същите обстоятелства могат да доведат до коренно различен прочит с правилната подготовка.“

Ето че списъкът сериозно се разшири, излязохме доста извън света на художествената литература, което е чудесно. Предупредих гостите, че тя ми е слабост, но имат пълната свобода да препоръчат книгите, които преценят. Благодаря специално и на Марио, който кани четящите хора и в своя Goodreads профил.

Политаме!

Михаил Стойчев е един от най-успешните български ИТ предприемачи. Само за няколко години той разви два изключително успешни стартъпа – SMSBump и NitroPack, които бяха придобити от глобални компании.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „Проектът „Аве Мария“ от Анди Уеър

„Аз не чета бизнес литература като цяло – главно чета фантастика, така че не съм сигурен дали това ще е полезно“, пише ми Михаил. А, как да не е полезно, напротив, очарователно е! Обожавам фантастиката и мисля, че е прекрасен светът, в който технологичните лидери четат повече от нея. И ето че списъкът му започна с една книга, която попада сред фаворитите и на много от световните ИТ лидери. Като че ли у нас не е толкова обсъждана, за мой срам признавам, че все още не съм я чел, но много скоро ще поправя грешката.

• „Онасис – екстравагантен живот“ от Франк Брейди

• „Ние сме легион“ (“We Are Legion”) и цялата поредица от Денис Е. Тейлър

Много интересни препоръки! И е впечатляващо, че Михаил ги даде, преди да се появи новината, че първата част от поредицата на Тейлър ще се появи и на български, а днес вече е в книжарниците!

Книгата за Аристотел Онасис пък е първата биография, за която получавам препоръка от гостите си.

Зад граница

Ивайло Христов е създател и съсобственик на DEV.BG – начинанието, което позволява на софтуерните специалисти да си сверяват часовника, а и да си намират работа.

(Още за и от него – тук.)

Книжната му препоръка:

• „Сложи граници, открий вътрешен мир“ от Недра Глъвър Тауаб

„Здравословни граници. Всички знаем, че трябва да ги имаме, за да постигаме равновесие между личния и професионалния живот, да се справяме с проблемните хора и да се радваме на прекрасни отношения с романтичните ни партньори, близките и приятелите“, пише на корицата. А за препоръката си Ивайло казва: „В последно време виждам страшно много хора, особено мъже, които имат проблеми с границите и това много, много лошо им повлиява. Определено бих препоръчал на повече хора тази книга“.

И наистина… толкова е трудно да я слагаш тази граница, както казва Ивайло, още повече, виждам го и аз, за мъжете. Докато средната продължителност на живота на мъжете в България определено е тема, за която много повече трябва да говорим.

снимки: Добрин Кашавелов

Неочаквана комбинация

Виктор Ботев е главен технологичен директор на Iris.ai. Норвежко-българският стартъп разработва системи за прилагането на изкуствен интелект в обработката на масиви с научни данни.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• „Трудно е да бъдеш Бог“ от Братя Стругацки

„Любимата ми книга, която чета от време на време и препрочитам. Според мен е доста релевантна и за днешното време, и за това какво ни очаква с изкуствения интелект :).“

• „Великият дизайн“ от Стивън Хокинг

„Описва на сравнително човешки език идеята за моделиране на вселената, за мултивселените и какво всъщност цели физиката.“

• „Nexus“ от Ювал Ноа Харари

„Представя развитието на човечеството и разбирането на света около нас чрез иновации и развитие. Акцентира на част от рисковете да се превърнем в разрушители на самите себе си“.

• „Стив Джобс. Официална биография“ от Уолтър Айзъксън

„Не е художествена литература, а биография, но е написана по много хубав начин. Пълна с уроци и нагледни примери от живота на един изключителен човек, който все пак е човек със своите грешки и недостатъци.“

Ето това е пъстра палитра, специално благодаря и на Виктор! А с братя Стругацки определено намерих в негово лице книжен съмишленик.

снимки: Владимир Мачоков, Списание 8

Не чети, ChatGPT

Светлин Наков е създател на СофтУни и един от хората, които най-много са променили не само моя, но и живота на хиляди българи, насочили се към софтуерната индустрия.

(Още за и от него – тук.)

Книжните му препоръки:

• ChatGPT

• Claude

• Copilot

„Други книги не чета. Времето ми отива в децата и семейството. Мечтая си някой ден да си прочета мейлите, но няма да стане.“

Винаги съм обожавал чувството за хумор на Наков, със сигурност ми помогна много и когато гледах уроците му, благодарение на които станах програмист. Тук обаче, освен, че ме накара да се усмихна, ми даде и интересна идея как да завърша днешния експеримент.

Стефан Стефанов FTW!

Нямаше много български автори в списъка дотук, защо да не помоля моя „приятел“ ChatGPT за 3 идеи в тази посока?

О, забавно и поучително. Първата препоръка е ясна и безспорна, не е случайно, че вече я имаме в списъка за четене. Втората… е на Иванка Могилска, която много харесвам и е гостувала на Дигитални истории! Не съм чел този ѝ роман, записвам си го в личния списък.

Третата идея обаче… Няма такова нещо. Роман с такова заглавие е написал Александър Секулов, също прекрасен писател и мой гост. А кой е Стефан Стефанов… ще оставя на ChatGPT да обясни на хората, които държат правата на книгата.

Книжно и лично

Знаете, не е хубаво да правиш на хората това, което не искаш да правят на теб. Така че, преди да се разделим, давам 3 свои препоръки. Много ми е трудно да се огранича до тази бройка, но още много препоръки можете да намерите в моя Goodreads профил. И все пак, правилата важат за всички.

Книжните ми препоръки:

• „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери

Смятам, че светът определено ще е хубаво място, ако всеки чете и препрочита през няколко години това тъничко книжле. А по-подробното ми обяснение ще намерите тук.

• „Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес

За нея не мисля, че може да се обясни каквото и да е. Или потъваш вътре и излизаш съвсем различен, или не успяваш да прелистиш и втората страница. Но е жизненоважно да опиташ…

• „Чист код“ (Clean Code) от Робърт Мартин

Ама как така софтуерната библия на Чичо Боб не е превеждана на български?

Все пак и програмистите са хора, нали? Не само, че четат, но това може да е полезно и в работата им. Затова ще се изкуша да дам едната от позициите си на книгата, която най-много ме е формирала като софтуерен инженер.

Разбира се, няма как да избягам от художествената литература… И аз съм писал и роман, и сборник с дигитални истории.

Нещо повече, имам късмета, благодарение на Дигитални истории да се срещам и на живо с авторите, които ме спечелят. Впечатли ли ме българска книга, веднага каня писателя за интервю (и само с един от тях не се получи).

И така, харесахте ли си следващо четиво? Как да променим тенденцията, че 40% от българите не са чели книга през последната година, ако не говорим за нея…

Интересен ли ви беше експериментът? Искате ли да продължи с други гости? Можете да ми отговорите или да дадете идея за следващата Дигитална история тук.