Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

юли 13, 2021 | Истории

Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

13 юли 2021 | Истории

Фиксирате най-заблеяно-замечтания поглед. Сгъстявате устни и само след 232 опита и най-точния филтър, нещата се получават. Перфектното селфи. Даже се вижда и нещо от фона, но пък него няма време да го оправяте, кадърът вече трябва да лети – горещ, горещ! – в инстаграм.

Откъде дойде тази нужда да се самоснимаме? Май като цяло приятелите ни (или последователите) знаят как изглеждаме, не е ли по-интересно да уловим в кадър какво виждаме, както се правеше преди това? Дори да става дума за секси инфлуенсърка… хм… надали точно този ракурс е най-търсеният от феновете. Та… откъде дойде селфито?

Отправяме се на летящ опит да надникнем малко по-дълбоко в културата на това явление. Като се върнем столетие назад, за да стиснем яката ръка на един от пионерите му. Здрав норвежки художник в разцвета на силите си. Едвард Мунк. Роден през 1863 г. и отишъл си през 1944 г.

Мунк автопортрет

Първият запазен автопортрет на Мунк, направен в Берлин през 1902 г.

 

Селфи с елфи

Селфи… Някои по-хипстърски настроени софиянци второ поколение ще ви кажат, че е съкратено от „селска физиономия“. А какво общо има Мунк… да, „Викът“. Този толкова знаменателен за модерния човек вик, показващ с мощната визуална сила на експресиониста всичко, което имаме да кажем за света около нас. Днес и през последните стотина години.

Той обаче не е селфи. Образът в този толкова характерен образ си е показал ръцете. Майсторът на селфитата си е самият Мунк, както го виждате вече на няколко кадъра. Въпреки че описва по толкова успешен начин страданието, самотата… и каквото още си решите от минорния спектър, той си пада доста по автопортретите, при това през целия си живот. Даже на някои е… добре, да го кажем, не прекалено облечен. За щастие на естетите, те са от по-ранните етапи на творчеството му, няма да ви ги показвам.

Как се стига до Мунк като един от прародителите на селфито? Да, не може да се каже, че опитите му изглеждат прекалено добре. Но пък е доста голямо умение да си ексцентричен художник експресионист и да успееш да уцелиш едно явление, което ще разцъфти в пъстрата си пролет от вторачени физиономии стотина години, след като ти си си отишъл. След като за повечето хора си останал само чрез „Викът“.

Мунк автопортрет

Автопортрет на Мунк от 1904 г.

Фото – мото

Телефонът промени завинаги отношението ни към снимките. А после дойде и селфито, този фундаментално нов жанр, софистициран вариант на художническите автопортрети, призван да верифицира, че сме някъде и изглеждаме поне достатъчно добре, че да не ни е срам да се покажем.

Малко след като навършва 40, Мунк си купува популярния апарат на „Кодак“ “Bull’s Eye No. 2“ и започва да търси скритите моменти от живота. Първо са околната среда и хората около него, после решава, че има какво да покаже и като снима самия себе си. Рядко гледа фронтално срещу апарата. Опитва се да улови физическото и менталното си състояние с невъзможна за изобразителното изкуство яснота.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1906 г.

 

Той е нарисувал прословутия „Вик“ доста по-рано, още в края на 20-те си години.

„Една вечер се разхождах по пътя, градът беше от едната страна, фиордът – зад мен. Чувствах се уморен и болен. Спрях и се загледах към фиорда. Слънцето залязваше и облаците се оцветяваха в червено. Усетих един безкраен вик, пронизващ природата. Все едно наистина чух вик.“

После той рисува още доста версии на картината. През 2012 г. една от тях беше продадена за 119 922 500 долара, което май все още е рекорд за произведение на изкуството.

Сигурно е доста потискащо да си направил най-запомнящото се от себе си и после просто да продължаваш…

 

Мунк автопортрет

„Самоснимка“ по време на работа, 1906 г.

 

Снимайки, Мунк не просто документира, но ето че дори създава жанрове.

 

Мунк автопортрет

„Селфи“ на Мунк от 1930 г.

 

Снимам, кимам

Изобразяването на света около нас е толкова старо начинание, че нови жанрове трудно могат да се пръкнат от нищото. Да, има ги автопортретите, но тяхната идея като че ли е друга. Те са преднамерени… именно портрети, защото художниците искат да се изрисуват така, както биха го направили с някой друг. Да се отделят от себе си, но резултатът да е изкуство. Обмислено, носещо послания.

И селфито носи послания, не е ли така. „Аз бях тук“. Или има и други?

Както казва културната критичка Алиша Елър, „днес ние се превърнахме в наши собствени най-големи фенове и частни папараци“.

Официално терминът „селфи“ се появи преди десетилетие и през 2013-а победи дори „биткойн“, за да бъде избрана за дума на годината от Оксфордския речник на английския език. Бързо лети времето, нали?

Дори повече. В същия речник е описано, че произходът ѝ е австралийски. Защото за първи път е използвана във форум в страната на кенгурата като неологизъм през септември 2002 г. Някакъв неизвестен мъж снима сцепената си устна след пиянска вечер и търси съвет как да прикрие раната на „селфито“. Лингвистите обясняват, че окончанието, което е поставил, си е типично за австралийския английски, но думата и явлението оцеляват и ни завладяват.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1930 г.

 

Вик велик

Пионерът на термина така и си остава неизвестен. Всъщност, първото истинско фотографско селфи е малко по-старо, може би не го помните и вие. То е от 1839 г. и е дело на един от пионерите на фотографията в Америка Роберт Корнелиус.

Но пък най-точното въплъщение на селфито според мен някак си остава именно г-н Мунк, скрит и зад „Викът“.

 

Мунк автопортрет

Последното „селфи“ на фона на картината „Метаболизъм“, 1932 г.

 

После ще се появи първата камера от предната страна на телефона (от несъществуващата вече марка Sony Ericsson – моделът Z1010 от 2003-а). „Селфи стикът“, който идва на помощ на „специалистите“ чаааак през 2015-а. Така те получават малко повече възможности за включване на фона и на останалите хора наоколо.

Дойдоха Елън Дедженерис и прословутото ѝ селфи на Оскарите, споделено над 2 милиона пъти, още преди да е свършила самата церемония. Дори Обама се „самоселфира“ на поклонението след смъртта на Нелсън Мандела.

После спряхме да му обръщаме толкова внимание. Новият жанр се превърна в ежедневие, рутина. Само почнахме да си слагаме и маски.

 

Корнелиус

„Селфито“ на Роберт Корнелиус

 

Луди люде

Кадрите от селфитата на Мунк бяха събрани за изложба в „Скандинавския дом“ в Ню Йорк през 2018-а.

„Болестта, лудостта и смъртта бяха черните ангели, които ме наобиколиха още от люлката и ме съпровождаха през целия ми живот“, пише художникът. И още нещо, особено важно, преди да се разделим с г-н Мунк.

За разлика от толкова много чувствителни художници, изгубили битката с тъмнотата на собствените си демони, той си живее дълъг и щастлив живот. Дори към края му рисува този толкова симпатичен и мек автопортрет:

автопортрет

„Автопортрет: между часовника и леглото“, създаден 2 години преди смъртта на Мунк.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи. Много преди дигиталното, а и след...

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да...

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини и ще променят живота ни....

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации? Историята на Антони Христов е дори много повече от това! Попада в Холивуд само...

повече информация

От рубриката:

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

2 години Дигитални истории! Кои са най-четените публикации?

Дигитални истории днес навършват две години!
Кои ли са най-четените измежду 219 материала, публикувани за това време? Със сигурност все теми, които си струва да не пропуснете…

Благодаря от сърце на всеки измежду:
– Над 6800 последователи на Дигитални истории във Facebook;
– Над 3600 последователи в LinkedIn;
– Над 500 души, абонирали се за мейллиста;
– Над 190 000 читатели, влезли на сайта.

За тези две години начинанието:
– Спечели два пъти в категория „Технологии и иновации“ най-оспорвания журналистически конкурс – Web Report, веднъж – надпреварата, организирана от Българската асоциация за информационни технологии.
– Гостува с постоянни рубрики в списание „Мениджър“ и Бизнес новините на bTV. Представено беше в bTV, БНТ1, БНТ2, БНР, Дарик Радио, БТА, Dir.bg, списанията InGlobo, „Осем“ и много други медии;
– Най-важното! Привлече погледите към редица теми, които стават все по-важни и актуални с всеки изминал ден.
Благодаря ви! Всяко четене и всяко споделяне има значение!

повече информация

Най-новите:

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„ChatGPT е само един много скъп папагал“

„Не знаем каква глупост ще каже в следващия момент ChatGPT, защото той е само една необятна екстраполация на милиарди източници, на терабайти текст. Тази машина, колкото и да изглежда говореща, всъщност е само един много скъп папагал. Харчи 3 милиона долара на ден за ток и няма представа какво говори“.
Мариян Гоцев има над 30 години опит в света на информационните технологии – като програмист, но най-вече като архитект и анализатор на системно ниво. Другото му голямо увлечение е философията – задълбава се в търсенето на смисъла. Към всичко това добавяме факта, че е поет.
Впечатли ме неговият манифест за начинание, наречено „смислова“ или „семантична роботика“, в който той аргументирано описва как нашумелите езикови модели ChatGPT и GPT-4 не могат да се справят с много от задачите си, защото не търсят смисъла. А се опитват по добре познатия метод на грубата сила – брутфорс, да предлагат възможно най-точни отговори. Те търсят закономерностите, но остават далеч извън човешкото разбиране, така според него са достигнали предела си. За сметка на това Мариян Гоцев е убеден, че нов подход може да ни позволи да постигнем технология, която се доближава до човешкия начин на мислене.
Това е поводът да поговорим за нашумелите технологии като свръхскъпи папагали. Може ли наистина да предадем на компютрите здрав разум и защо според госта ни единственият път е като им предадем смисъла? Може ли машината да мисли от гледната точка на човек? Защо отношенията ни към бъдещите семантични роботи е задължително да бъдат робовладелчески? Защо компютърният специалист се сдоби с домейни, които продава за милиони?

повече информация
10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

10 аналогови истории в полет на Рафаело Казаков

Да уловиш мига вече значи друго, не като във времената преди Tik Tok. Или не? Тези снимки ще ви припомнят защо фотографията ще живее по-дълго от социалните мрежи.
Много преди дигиталното, а и след него, ние сме преди всичко колекционери на образи. Не вярвате ли? Ето 10 кадъра, които ще ни припомнят защо е важно от време на време да поспрем. Да се загледаме, замислим, да почувстваме…
Че снимките могат да са много повече от моментен блясък. Късчета истина, неочаквана история, повод за осмисляне на света.
Рафаело Казаков представя избрани снимки от личната си колекция в галерия Синтезис в София от 22 март до 28 април 2023 г.
Защо е интересно събитието? Както казва колекционерът, „защото предлага идеята, че фотографията има тяло. Че в света има изящни платинотипии, в които скъпоценна емулсия се нанася на ръка за бъдещото уникално изображение. Че фотографията живее живот извън екраните“.
Готови ли сте за 10 (+1) вълнуващи фотографии и историите зад тях?

повече информация
„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

„Технологиите са лабиринт, в който сами се заключихме“

Може ли не технологиите, а духовността да се окаже пътят към следващата стъпка в еволюцията ни? Настъпил ли е моментът всеки от нас да изведе от себе си свръхсилата, която религиите наричат Бог? Да открие, че полярността е временна, злото не съществува, а е неразвито добро…
Режисьорът Николай Василев на 19 март (неделя) от 18:00 ч в зала „Люмиер“ на НДК ще представи своя пълнометражен филм „Ваклуш“, който подготвя над 20 години! В него разказва за духовния учител Ваклуш Толев, променил до голяма степен живота и светогледа му.
Събирам толкова различни гледни точки към темата за дигиталната трансформация. До днес липсваше една от тях, тя ми е най-далечна и неразбираема, но е търсена, актуална и има своите застъпници. За духовното, мистичното познание… Има я в изобилие в историите и посланията на Ваклуш Толев и Николай Василев.
Кога човекът като творец ще се превърне в инженер и на живи структури? В какво се състои задаващият се преход, за който говорят много религии и учения? Какво може да ни даде криле, за да излетим от лабиринта на технологиите, в който днес се чувстваме безнадеждно изгубени?

повече информация
Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Изкуственият интелект и етиката. 10 големи въпроса

Невероятният напредък в изкуствения интелект е факт – технологии като ChatGPT ясно показаха, че учените са извървели огромни стъпки, които тепърва ще раждат големи новини.
Това изведе на преден план темата за етичните страни на този тип разработки. Отговорите тук могат да бъдат жизненоважни за всеки един от нас и за нас като вид.
Докато Европейският съюз и големите държави подготвят някакви форми на регулации, ето че ИИ революцията вече се случва пред очите ни.
Кои са 10 от най-важните въпроси, които трябва да си задаваме все по-често?

повече информация
„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

„Шансът ни е да дадем ноухау на младите“

Знаете ли, че българин е бил дълбоко въвлечен в създаването на „Търсенето на Немо“, „Уол-И“ и други култови анимации?
Историята на Антони Христов е дори много повече от това!
Попада в Холивуд само на 20, първата му работа е в ресторант. Решава, че начинът да успее в живота е анимацията. Работи като художествен директор в „Пиксар“ в продължение на 18 години. Пътят му се пресича с начинанието на Стив Джобс (а и със самия него) в златния период на компанията.
След почти 4 десетилетия на запад той се връща у нас и със съмишленици създава ARC Academy, образователен център за визуални изкуства. В него лектори от водещи световни компании подготвят младите ни таланти да се включат в разработката на визуални ефекти за кино и видеоигри.
Как изглежда Холивуд оттук и как – София оттатък? Как така Антони, прекарал съзнателния си живот в Щатите, се оказва ценител на хумора на… Чудомир? Къде и как се изгуби и се намира нормалността от двете страни на океана? Какво е бъдещето на креативността във времето, когато технологиите отправят своите големи предизвикателства?

повече информация
Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Програмистът, който отказа $10 000 000 000

Джейсън Ситрон знае добре какво е да се провалиш. Правил го е много пъти, зрелищно, губейки сериозни пари. Преди да създаде Discord, социалната мрежа от ново поколение, която отдавна излезе от света на игрите и се превърна в удобно и сигурно средство за комуникация, освободено от много от недъзите на традиционните платформи.
Но как така програмистът отказа оферта от… 10 милиарда долара от Microsoft?! Какви са провалите, през които минава Джейсън, преди да стигне до огромния успех? Кои са най-важните неща, които има да ни каже той и най-съществените поуки от прелюбопитната му история?

повече информация
Share This