Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

юли 13, 2021 | Истории

Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

13 юли 2021 | Истории

Фиксирате най-заблеяно-замечтания поглед. Сгъстявате устни и само след 232 опита и най-точния филтър, нещата се получават. Перфектното селфи. Даже се вижда и нещо от фона, но пък него няма време да го оправяте, кадърът вече трябва да лети – горещ, горещ! – в инстаграм.

Откъде дойде тази нужда да се самоснимаме? Май като цяло приятелите ни (или последователите) знаят как изглеждаме, не е ли по-интересно да уловим в кадър какво виждаме, както се правеше преди това? Дори да става дума за секси инфлуенсърка… хм… надали точно този ракурс е най-търсеният от феновете. Та… откъде дойде селфито?

Отправяме се на летящ опит да надникнем малко по-дълбоко в културата на това явление. Като се върнем столетие назад, за да стиснем яката ръка на един от пионерите му. Здрав норвежки художник в разцвета на силите си. Едвард Мунк. Роден през 1863 г. и отишъл си през 1944 г.

Мунк автопортрет

Първият запазен автопортрет на Мунк, направен в Берлин през 1902 г.

 

Селфи с елфи

Селфи… Някои по-хипстърски настроени софиянци второ поколение ще ви кажат, че е съкратено от „селска физиономия“. А какво общо има Мунк… да, „Викът“. Този толкова знаменателен за модерния човек вик, показващ с мощната визуална сила на експресиониста всичко, което имаме да кажем за света около нас. Днес и през последните стотина години.

Той обаче не е селфи. Образът в този толкова характерен образ си е показал ръцете. Майсторът на селфитата си е самият Мунк, както го виждате вече на няколко кадъра. Въпреки че описва по толкова успешен начин страданието, самотата… и каквото още си решите от минорния спектър, той си пада доста по автопортретите, при това през целия си живот. Даже на някои е… добре, да го кажем, не прекалено облечен. За щастие на естетите, те са от по-ранните етапи на творчеството му, няма да ви ги показвам.

Как се стига до Мунк като един от прародителите на селфито? Да, не може да се каже, че опитите му изглеждат прекалено добре. Но пък е доста голямо умение да си ексцентричен художник експресионист и да успееш да уцелиш едно явление, което ще разцъфти в пъстрата си пролет от вторачени физиономии стотина години, след като ти си си отишъл. След като за повечето хора си останал само чрез „Викът“.

Мунк автопортрет

Автопортрет на Мунк от 1904 г.

Фото – мото

Телефонът промени завинаги отношението ни към снимките. А после дойде и селфито, този фундаментално нов жанр, софистициран вариант на художническите автопортрети, призван да верифицира, че сме някъде и изглеждаме поне достатъчно добре, че да не ни е срам да се покажем.

Малко след като навършва 40, Мунк си купува популярния апарат на „Кодак“ “Bull’s Eye No. 2“ и започва да търси скритите моменти от живота. Първо са околната среда и хората около него, после решава, че има какво да покаже и като снима самия себе си. Рядко гледа фронтално срещу апарата. Опитва се да улови физическото и менталното си състояние с невъзможна за изобразителното изкуство яснота.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1906 г.

 

Той е нарисувал прословутия „Вик“ доста по-рано, още в края на 20-те си години.

„Една вечер се разхождах по пътя, градът беше от едната страна, фиордът – зад мен. Чувствах се уморен и болен. Спрях и се загледах към фиорда. Слънцето залязваше и облаците се оцветяваха в червено. Усетих един безкраен вик, пронизващ природата. Все едно наистина чух вик.“

После той рисува още доста версии на картината. През 2012 г. една от тях беше продадена за 119 922 500 долара, което май все още е рекорд за произведение на изкуството.

Сигурно е доста потискащо да си направил най-запомнящото се от себе си и после просто да продължаваш…

 

Мунк автопортрет

„Самоснимка“ по време на работа, 1906 г.

 

Снимайки, Мунк не просто документира, но ето че дори създава жанрове.

 

Мунк автопортрет

„Селфи“ на Мунк от 1930 г.

 

Снимам, кимам

Изобразяването на света около нас е толкова старо начинание, че нови жанрове трудно могат да се пръкнат от нищото. Да, има ги автопортретите, но тяхната идея като че ли е друга. Те са преднамерени… именно портрети, защото художниците искат да се изрисуват така, както биха го направили с някой друг. Да се отделят от себе си, но резултатът да е изкуство. Обмислено, носещо послания.

И селфито носи послания, не е ли така. „Аз бях тук“. Или има и други?

Както казва културната критичка Алиша Елър, „днес ние се превърнахме в наши собствени най-големи фенове и частни папараци“.

Официално терминът „селфи“ се появи преди десетилетие и през 2013-а победи дори „биткойн“, за да бъде избрана за дума на годината от Оксфордския речник на английския език. Бързо лети времето, нали?

Дори повече. В същия речник е описано, че произходът ѝ е австралийски. Защото за първи път е използвана във форум в страната на кенгурата като неологизъм през септември 2002 г. Някакъв неизвестен мъж снима сцепената си устна след пиянска вечер и търси съвет как да прикрие раната на „селфито“. Лингвистите обясняват, че окончанието, което е поставил, си е типично за австралийския английски, но думата и явлението оцеляват и ни завладяват.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1930 г.

 

Вик велик

Пионерът на термина така и си остава неизвестен. Всъщност, първото истинско фотографско селфи е малко по-старо, може би не го помните и вие. То е от 1839 г. и е дело на един от пионерите на фотографията в Америка Роберт Корнелиус.

Но пък най-точното въплъщение на селфито според мен някак си остава именно г-н Мунк, скрит и зад „Викът“.

 

Мунк автопортрет

Последното „селфи“ на фона на картината „Метаболизъм“, 1932 г.

 

После ще се появи първата камера от предната страна на телефона (от несъществуващата вече марка Sony Ericsson – моделът Z1010 от 2003-а). „Селфи стикът“, който идва на помощ на „специалистите“ чаааак през 2015-а. Така те получават малко повече възможности за включване на фона и на останалите хора наоколо.

Дойдоха Елън Дедженерис и прословутото ѝ селфи на Оскарите, споделено над 2 милиона пъти, още преди да е свършила самата церемония. Дори Обама се „самоселфира“ на поклонението след смъртта на Нелсън Мандела.

После спряхме да му обръщаме толкова внимание. Новият жанр се превърна в ежедневие, рутина. Само почнахме да си слагаме и маски.

 

Корнелиус

„Селфито“ на Роберт Корнелиус

 

Луди люде

Кадрите от селфитата на Мунк бяха събрани за изложба в „Скандинавския дом“ в Ню Йорк през 2018-а.

„Болестта, лудостта и смъртта бяха черните ангели, които ме наобиколиха още от люлката и ме съпровождаха през целия ми живот“, пише художникът. И още нещо, особено важно, преди да се разделим с г-н Мунк.

За разлика от толкова много чувствителни художници, изгубили битката с тъмнотата на собствените си демони, той си живее дълъг и щастлив живот. Дори към края му рисува този толкова симпатичен и мек автопортрет:

автопортрет

„Автопортрет: между часовника и леглото“, създаден 2 години преди смъртта на Мунк.

 

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.

Най-нови публикации:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

През последните години технологиите, свързани с обработка на естествени езици, се развиват главозамайващо. Създаването на текст, генерирането на изображения по описание са примери, които се...

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите?...

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин? Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към света на информационните технологии. Цели 15 години e в тази...

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите? Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта...

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Чудите се дали си струва да опитате с програмирането? Ще се опитам да ви отговоря. Тази Дигитална история не е като другите. Ако имате опит в тази област или пък тя ви е безинтересна, не губете...

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните две десетилетия. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с...

повече информация

От рубриката:

На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация
Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Гай Фоукс, лицето на „Анонимните“

Тази физиономия сте я виждали често, тя е големият символ на 21-и век. Идва дълбоко от недрата на британското минало, но нямаше да се превърне в така познатия днес архетип, ако не се беше случила една чиста случайност, дошла от изкуството.
Кой е този Гай Фоукс? Как митичният персонаж от далечното британско минало се прероди, за да приюти зад себе си толкова символика? По какъв начин името му се е превърнало в дума, всекидневно ползвана на английски? Дали наистина е човек, който има защо да служи за пример?

повече информация

Най-новите:

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Експеримент: умее ли вече ИИ да превежда?

Тук ли са вече технологиите, които да позволяват качествен превод, включително от и на по-редки езици като българския?
Време е за прелюбопитен експеримент. DeepL не само се хвали, че е „най-точният преводач на света“, а и доста хора вече го използват в ежедневието си.
Как ли ще се справи с преводите на класически текстове от Толстой, Мураками, Ремарк или Господинов?
Дали накрая ще се окажем изгубени в превода… или ще стане ясно, че преводът е още едно поле, в което вече можем да разчитаме на изкуствения интелект? А парите, дадени за частни уроци по чужд език на детето ще се окажат хвърлени на вятъра…

повече информация
„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

„Днес и любовта се случва бързо. А бавната любов е по-красива…“

Къде се крие магията днес? Ще изгубим ли някога силата на словото? Кога връзката с миналото ни помага да разберем кои сме и защо сме тук? Защо журналистиката вече изглежда предадена на алгоритмите? Трябва ли изкуственият интелект да учи за нас от книги като „Братя Карамазови“? А какво ли би разбрал от историите на днешния ни гост?
Николай Терзийски е млад писател, който дава свой, задълбочен и съвременен поглед към вечни теми. Асоциират стила му с магическия реализъм и има защо. Той владее забравеното умение да рисува с думи вълнуващи, преплетени, реалистични и вълшебни истории. В книгите му се срещат исторически пластове, градят се паралели между поколенията и съдбите. И, преди всичко, личи майстор на словото с магичен поглед, който дава много на читателя.
Всички ли имаме звезди под клепачите си?…

повече информация
„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

„Най-жалко е да се откаже дете, което има талант“

Децата и компютрите – как тази среща да се случи по най-добрия начин?
Елица Цонева работи като журналист, преди да се прехвърли към информационните технологии. Цели 15 години e в тази сфера, а после най-неочаквано и непланирано… става учител.
Само за няколко години децата, на които преподава, печелят впечатляващи награди на национални и световни надпревари по информатика и информационни технологии.
Тя въвежда редица иновации. Вместо учебници, предпочита да използва конкретни проекти, които децата да разработват като екип, в организация, подобна на тази в софтуерните фирми. Често комбинира уроците по няколко предмета, за да стимулира мисленето и творческия потенциал на децата за сметка на зазубрянето и преповтарянето.
Защо у нас образованието така и не се превръща в приоритет? Как учителят може да спечели вниманието на учениците си и да ги мотивира? Има ли деца с хуманитарно и такива с алгоритмично мислене, или това са стереотипи от миналото? Как да пробудим искрата на любопитството в погледа на детето, така че то да учи и да се развива пълноценно?

повече информация
На кавала – Дядо Коледа

На кавала – Дядо Коледа

Какво е да си чешит днес? Може ли съдбата да е щастлива, когато вървиш срещу течението и стереотипите?
Тази дигитална история е за двама души, разделени от няколко поколения и обединени от любовта си към България и фолклора ни. Един чешит, изоставил корпоративна кариера, за да се посвети на любимото си изкуство ни разказва за последните години на друг чешит, събрал в себе си десетки образи. На музикант, създател на музикални инструменти, мъдрец, свещеник и… дори Дядо Коледа.
Богдан Дарев е режисьор на филма „Кавал Парк“, в него за почти два часа ни представя сюрреалистичния образ на Александър Еплер, американец от руски произход, българин по душа. Ще потърсим заедно нишките, които свързват смислените истории. Късмета и проклятието да си чешит в този все по-унифициран земен свят.

повече информация
Стани програмист!

Стани програмист!

Дали програмирането е за вас? Струва ли си да опитате в тази професия? Какви знания и умения ви трябват, за да започнете? Кога е късно? Какви са основните решения, които трябва да вземете в началото? Как да изберете език за програмиране? Къде да го учите? Как да си намерите първа работа? Кои са другите професии в тази сфера, към които може да се насочите?
Ще се опитам да ви отговоря от собствената си гледна точка.
Айти секторът изживява разцвет, особено на фона на икономиката ни като цяло. Аз реших, че ще ставам програмист на 33, вече имах сериозен опит в друга професия. Има толкова много неща, които бих се радвал някой да ми каже в онзи момент, когато взех решението да се пренасоча. Именно тях ще се опитам да събера тук.

повече информация

„Колкото сме по-напреднали технологично, толкова по-страшни грешки забравяме“

Людмила Филипова е сред най-четените български автори през последните години. Романите ѝ обхващат огромен кръг от теми, тя не спира да търси нови литературни предизвикателства, свързани с далечното минало на хората по нашите земи, с днешните им предизвикателства, с големите загадки, които ни отправя животът.
След толкова пъстра палитра от интереси, време е и за нейните дигитални истории. Насочваме се първо към миналото, за да погледнем към бъдещето. И накрая, най-важното, ще помечтаем за момента, когато хората отново ще се вълнуват не от злободневното. А от звездите…

повече информация
Share This