Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

юли 13, 2021 | Истории

Мунк. „Викът“. Кратка история на селфито

13 юли 2021 | Истории

Фиксирате най-заблеяно-замечтания поглед. Сгъстявате устни и само след 232 опита и най-точния филтър, нещата се получават. Перфектното селфи. Даже се вижда и нещо от фона, но пък него няма време да го оправяте, кадърът вече трябва да лети – горещ, горещ! – в инстаграм.

Откъде дойде тази нужда да се самоснимаме? Май като цяло приятелите ни (или последователите) знаят как изглеждаме, не е ли по-интересно да уловим в кадър какво виждаме, както се правеше преди това? Дори да става дума за секси инфлуенсърка… хм… надали точно този ракурс е най-търсеният от феновете. Та… откъде дойде селфито?

Отправяме се на летящ опит да надникнем малко по-дълбоко в културата на това явление. Като се върнем столетие назад, за да стиснем яката ръка на един от пионерите му. Здрав норвежки художник в разцвета на силите си. Едвард Мунк. Роден през 1863 г. и отишъл си през 1944 г.

Мунк автопортрет

Първият запазен автопортрет на Мунк, направен в Берлин през 1902 г.

 

Селфи с елфи

Селфи… Някои по-хипстърски настроени софиянци второ поколение ще ви кажат, че е съкратено от „селска физиономия“. А какво общо има Мунк… да, „Викът“. Този толкова знаменателен за модерния човек вик, показващ с мощната визуална сила на експресиониста всичко, което имаме да кажем за света около нас. Днес и през последните стотина години.

Той обаче не е селфи. Образът в този толкова характерен образ си е показал ръцете. Майсторът на селфитата си е самият Мунк, както го виждате вече на няколко кадъра. Въпреки че описва по толкова успешен начин страданието, самотата… и каквото още си решите от минорния спектър, той си пада доста по автопортретите, при това през целия си живот. Даже на някои е… добре, да го кажем, не прекалено облечен. За щастие на естетите, те са от по-ранните етапи на творчеството му, няма да ви ги показвам.

Как се стига до Мунк като един от прародителите на селфито? Да, не може да се каже, че опитите му изглеждат прекалено добре. Но пък е доста голямо умение да си ексцентричен художник експресионист и да успееш да уцелиш едно явление, което ще разцъфти в пъстрата си пролет от вторачени физиономии стотина години, след като ти си си отишъл. След като за повечето хора си останал само чрез „Викът“.

Мунк автопортрет

Автопортрет на Мунк от 1904 г.

Фото – мото

Телефонът промени завинаги отношението ни към снимките. А после дойде и селфито, този фундаментално нов жанр, софистициран вариант на художническите автопортрети, призван да верифицира, че сме някъде и изглеждаме поне достатъчно добре, че да не ни е срам да се покажем.

Малко след като навършва 40, Мунк си купува популярния апарат на „Кодак“ “Bull’s Eye No. 2“ и започва да търси скритите моменти от живота. Първо са околната среда и хората около него, после решава, че има какво да покаже и като снима самия себе си. Рядко гледа фронтално срещу апарата. Опитва се да улови физическото и менталното си състояние с невъзможна за изобразителното изкуство яснота.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1906 г.

 

Той е нарисувал прословутия „Вик“ доста по-рано, още в края на 20-те си години.

„Една вечер се разхождах по пътя, градът беше от едната страна, фиордът – зад мен. Чувствах се уморен и болен. Спрях и се загледах към фиорда. Слънцето залязваше и облаците се оцветяваха в червено. Усетих един безкраен вик, пронизващ природата. Все едно наистина чух вик.“

После той рисува още доста версии на картината. През 2012 г. една от тях беше продадена за 119 922 500 долара, което май все още е рекорд за произведение на изкуството.

Сигурно е доста потискащо да си направил най-запомнящото се от себе си и после просто да продължаваш…

 

Мунк автопортрет

„Самоснимка“ по време на работа, 1906 г.

 

Снимайки, Мунк не просто документира, но ето че дори създава жанрове.

 

Мунк автопортрет

„Селфи“ на Мунк от 1930 г.

 

Снимам, кимам

Изобразяването на света около нас е толкова старо начинание, че нови жанрове трудно могат да се пръкнат от нищото. Да, има ги автопортретите, но тяхната идея като че ли е друга. Те са преднамерени… именно портрети, защото художниците искат да се изрисуват така, както биха го направили с някой друг. Да се отделят от себе си, но резултатът да е изкуство. Обмислено, носещо послания.

И селфито носи послания, не е ли така. „Аз бях тук“. Или има и други?

Както казва културната критичка Алиша Елър, „днес ние се превърнахме в наши собствени най-големи фенове и частни папараци“.

Официално терминът „селфи“ се появи преди десетилетие и през 2013-а победи дори „биткойн“, за да бъде избрана за дума на годината от Оксфордския речник на английския език. Бързо лети времето, нали?

Дори повече. В същия речник е описано, че произходът ѝ е австралийски. Защото за първи път е използвана във форум в страната на кенгурата като неологизъм през септември 2002 г. Някакъв неизвестен мъж снима сцепената си устна след пиянска вечер и търси съвет как да прикрие раната на „селфито“. Лингвистите обясняват, че окончанието, което е поставил, си е типично за австралийския английски, но думата и явлението оцеляват и ни завладяват.

 

Мунк автопортрет

Автопортрет от 1930 г.

 

Вик велик

Пионерът на термина така и си остава неизвестен. Всъщност, първото истинско фотографско селфи е малко по-старо, може би не го помните и вие. То е от 1839 г. и е дело на един от пионерите на фотографията в Америка Роберт Корнелиус.

Но пък най-точното въплъщение на селфито според мен някак си остава именно г-н Мунк, скрит и зад „Викът“.

 

Мунк автопортрет

Последното „селфи“ на фона на картината „Метаболизъм“, 1932 г.

 

После ще се появи първата камера от предната страна на телефона (от несъществуващата вече марка Sony Ericsson – моделът Z1010 от 2003-а). „Селфи стикът“, който идва на помощ на „специалистите“ чаааак през 2015-а. Така те получават малко повече възможности за включване на фона и на останалите хора наоколо.

Дойдоха Елън Дедженерис и прословутото ѝ селфи на Оскарите, споделено над 2 милиона пъти, още преди да е свършила самата церемония. Дори Обама се „самоселфира“ на поклонението след смъртта на Нелсън Мандела.

После спряхме да му обръщаме толкова внимание. Новият жанр се превърна в ежедневие, рутина. Само почнахме да си слагаме и маски.

 

Корнелиус

„Селфито“ на Роберт Корнелиус

 

Луди люде

Кадрите от селфитата на Мунк бяха събрани за изложба в „Скандинавския дом“ в Ню Йорк през 2018-а.

„Болестта, лудостта и смъртта бяха черните ангели, които ме наобиколиха още от люлката и ме съпровождаха през целия ми живот“, пише художникът. И още нещо, особено важно, преди да се разделим с г-н Мунк.

За разлика от толкова много чувствителни художници, изгубили битката с тъмнотата на собствените си демони, той си живее дълъг и щастлив живот. Дори към края му рисува този толкова симпатичен и мек автопортрет:

автопортрет

„Автопортрет: между часовника и леглото“, създаден 2 години преди смъртта на Мунк.

 

Дигитални истории
<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият...

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!...

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да...

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта...

повече информация

От рубриката:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация

Най-новите:

Евгений Замятин. Забравеният пророк

Евгений Замятин. Забравеният пророк

„Ние“ на Евгений Замятин е блестящ роман, защото в него наднича онова бъдеще, в което технологиите са победили човека. Вкарали са го в математическата си хватка, превърнали са го в цифра, в инструмент. Една от най-силните метафори на онова, което може би се задава и за което все повече си струва да си говорим. Технологиите определят правилата, а ние сме се превърнали в безсмислените части на един суров механизъм…
Често споменаваме Оруел и Олдъс Хъксли. И с пълно основание! Антиутопичните възможни светове, които си мислехме, че са останали в ХХ век, се завърнаха като тема, като заплаха.
Този писател е вдъхновител и на двамата, единственият му роман е антиутопия, не по-малко замисляща и осмисляща от тези на двамата класици. Защото се вглежда не толкова във възможния осъществен тоталитаризъм, а в една още по-актуална днес посока.

повече информация
„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

„Светът през 2050 г.“ Можем ли да надникнем в бъдещето?

Ще облекчат ли живота ни технологиите, или ще създадат огромна криза, разтърсвайки пазара на труда? Ще се радваме на благата на развития изкуствен интелект, помогнал ни за драстично удължаване на човешкия живот, в опознаването на Космоса, в развитието на следващите технологии? Или ще се събудим в свят под тотален контрол, предсказан от антиутопиите?
Как ще изглежда животът през 2050 г.? Време е да надникнем в бъдещето и да обсъдим прелюбопитните прогнози на един автор, който има смелостта да прогнозира в толкова динамичен период от историята. При това вече го е правил веднъж със завиден успех.
Можем ли да предскажем бъдещето? Никакъв шанс, всяка малка стъпка може да обърне посоката. А струва ли си да опитваме? Според мен е задължително, колкото и далеч да се окажем в идеите си, самият поглед, опитът за осмисляне е първата стъпка към това да се подготвим за него. Да избегнем някои опасности.

повече информация
Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Радиевите момичета. Когато технологията се окаже ужас

Открито е невероятно мощно явление, създаващо ново вещество! Не само че лекува дори нелечимите случаи на рак, но ще отвори очите на науката в толкова много посоки. Например… да освети тъмната нощ!
Мария Кюри открива радиоактивността, получава цели две Нобелови награди и проправя пътя на бъдещето.
Тя отваря вратите на една нова технология, която се оказва неочаквано успешна… До момента, когато става ясно, че силно сме подценявали опасностите от нея. Това ще струва живота на хиляди хора, които просто са търсели препитание.
Дали познаваме достатъчно технологиите, на които се доверяваме? Може ли и прословутият изкуствен интелект или пък някое от другите днес модерни направления да се окаже по-опасно, отколкото изглежда на пръв поглед?
Най-важното е да се замисляме, да обмисляме, да обсъждаме. Да си разказваме.
Истории като тази на радиевите момичета си струва да се четат по-често. За това са историите – да ни карат да подлагаме на съмнение, да имаме едно наум. Уви, не всичко, което блести, е злато…

повече информация
„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

„Толкова ли ще е лош светът, в който няма да работим?“

Чували ли сте за… киберпсихология? Най-накрая се появява тази област на науката, която изучава как си взаимодействаме с технологиите. Променят ли ни те като вид? Кои са най-големите предизвикателства, пред които ни изправят? Дали бързото им развитие е нечовешко предизвикателство, или обратното – естествен ход в еволюцията? Все въпроси, чиито отговори търся в повече от 300 дигитални истории, а ето че дойде време за гледната точка на киберпсихологията.
Елена Цанкова е доктор по психология, завършва в Германия, в Бремен продължава и изследователската си работа като постдокторант. През 2020 г. се връща у нас и започва работа като изследовател в БАН с амбициозната идея да проправи пътя на това ново и толкова важно направление.
През последните години изучава процесите на опознаване в интернет средата, също и общуването между човека и изкуствения интелект (ИИ). Изследва човешкото поведение в контекста на развиващите се технологии и се определя като експериментален киберпсихолог.
Ще поговорим за бързането и осъзнаването. За „зловещата долина“, в която възприятието за технологията става все по-положително с нарастващото ѝ подобие на човек, докато в един момент става толкова близка до човека, че бива възприета като зловеща… И за спокойната, философска гледна точка, която ни помага да осмисляме и приемаме големите промени.

повече информация
Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Василискът на Роко. Ами ако „то“ прочете как го обсъждаме?

Живеем си спокойно, забавляваме се с баналните издънки на изкуствения интелект, подиграваме се на създателите му. Докато той става все по-добър, в един момент се научава да взема решения, започва да следи интернет и да се намесва тук-там, първо лекичко, после по-смело…
Василискът на Роко е идея, според която ИИ ще се развие в нещо, способно да взема решения. После да се зарови в интернет и да потърси кой какво е казал за него… А след това да се погрижи да бъде представен в най-добра светлина. И тихомълком да започне да създава проблеми на хората, които по един или друг начин му пречат…
Сигурни ли сте, че не си струва да имаме предвид този мисловен експеримент?

повече информация
Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Чипс с ракия. Оптимистична теория за ИИ и изкуството

Виждали ли сте чипс с вкус на шкембе чорба или на ракия? А лего, в което се сглобяват катедралата „Александър Невски“ или стара жигула? Представяте ли си българските знаменитости като част от играта Mortal Kombat – Сънчо срещу Дънов и хан Кубрат срещу Гала?
Е, няма нужда да отпускате въображението си, всички тези идеи оживяват благодарение на впечатляващото сътрудничество между днешния ни гост и алгоритмите.
Росен Дуков е графичен дизайнер със забележителен опит – създава плакатите на някои от най-популярните български филми през последните години, автор е на кориците на книги, които стоят във всяка уважаваща себе си библиотека. Той е неколкократен победител в международни състезания по Photoshop, не е пресилено да го наречем световен шампион. През последните години преподава тези умения в СофтУни – и в дизайна, и в обработката на снимки, и в изкуствения интелект.
Защо визуалният артист не се бои в съревнованието с изкуствения интелект? Защо според него е важно час по-скоро да опознаваме новите възможности, които ни дават алгоритмите? Кои са следващите оригинални идеи, с които ще ни покаже докъде са стигнали генеративните модели?

повече информация
Share This