Какво се случва, когато 1000 доброволци, повечето от които от сферата на информационните технологии, запретнат ръкави, за да създадат нещо, което може да промени обществото ни?
Ще ви издам, резултатът от този опит е положителен и полага основите на една платформа, която буквално може да спасява животи. Тази дигитална история е смислена и показателна за това, че събирането на силите на различни хора, подкрепени и с типичната българска упоритост, може да ражда истински чудеса.
Подкрепи.бг е платформа, която заработи съвсем скоро. Чрез нея се набират средства за благородни начинания в най-различни посоки, при това без комисиона. Парите се насочват честно и прозрачно, а това се гарантира не само от откритото лице на цялата идея, но и от популярните гаранти, които застават зад всяка кауза.
Платформата е създадена от упорития труд на доброволците, но се превръща и в своеобразен социален експеримент. Тя избуява от една добра идея, покълнала онлайн, която не умира въпреки безбройните трудности, с които се сблъсква по пътя си. Докато тепърва обещава все по-големи новини…
Ако до всеки добър програмист…
…застане поне още един, тогава със сигурност ще намерят за какво да се изпокарат, а ако дойде и трети, първите двама ще измислят някакъв особено груб мем, с който да го подиграват следващите месеци. Поне така би си представил човек, че се подреждат взаимоотношенията в гилдията, ако влезе в най-популярната фейсбук група на общността – DevBG.
Само че именно там преди почти две години се появява един пост, с който започва тази история.
Октомври 2020 г., в националния телевизионен ефир става безпощадно ясно, че HelpKarma – една от най-популярните платформи за дарения, злоупотребява грозно с парите, които събира. Огромна част от тях отиват в джобовете на създателите, което опорочава начинанието и е на път да хвърли петно върху цялата дарителска екосистема.
А това може да е въпрос на живот и смърт, особено в нашата страна, където институциите очевидно не функционират както би трябвало и много често един човек или група хора се нуждаят от помощ, за да оцелеят.
Следват немалко призиви да се създаде ново място, което да върне доверието в дарителството. В DevBG пишат администраторите на групата с призив всеки, който има желание, да влезе в обсъжданията. Да се заемат за работа и на доброволни начала да направят нова платформа и да я популяризират. Да дадат възможност хората, които отделят средства за благородни каузи, да знаят, че даренията им отиват по предназначение.
Пътят към ада…
…е постлан с некадърно написан програмен код. А добрите идеи много лесно падат жертва на сблъсъка си с реалността.
За щастие, неочаквано за много от нас, днес Подкрепи.бг вече приема дарения за първите си каузи, начинанието е извървяло критичните начални стъпки и е показало, че е възможно. Че създаването на подобна мащабна платформа може да се случи на доброволен принцип от група хора с различни професии, обединени от каузата.
В началото, само за няколко месеца се записват цели 1000 доброволци, разказва Георги Иванов. Той е предприемач и специалист по маркетинг и HR, има сериозен опит в мащабни софтуерни начинания, а и в комуникацията в популярната програмистка група. От самото начало той е част от ядрото, от хората, които не се отказват през цялото време, а, както сам държи да отбележи, те съвсем не са малко. (Кои са всички, донесли сериозно за начинанието, можете да прочетете тук.)
И така, бързо се отзовават хора, при това с доста широк спектър от професии. В бланката, с която се записват, се изисква подробно да изброят уменията си, така че организацията да се получи възможно най-лесно. Записват се програмисти – специалисти по най-различни технологии, хора с опит в областта на маркетинга, дизайнери, мениджъри, финансисти, юристи, медици…
Което от една страна е прекрасно – за да работи подобна система, със сигурност има нужда от труда на всички изброени професии. Но, все пак, повечето от тях нямат много поле за изява, преди да се появи поне началният продукт, преди да си свършат работата хората, които да създадат самата софтуерна платформа. Да, програмистите…
снимки и илюстрации: Подкрепи.бг
2 + 2…
…понякога е равно на много повече от обичайния отговор. Доказва го и развитието на тази история. Но не и в началото ѝ, когато сборът от труда на уж 1000 записали се и съгласили се да помагат професионалисти клони към нулата.
„Не осъзнавахме с какво се сблъскваме“, признава днес Георги. „Като видяхме колко хора се записаха, решихме, че са предостатъчно. Не съзнавахме, че половината са с роли, които ще имат работа най-рано след година. Другите пък са много начинаещи, не могат да бъдат полезни, без да имаме ядро от опитни специалисти. А за капак започна и битка какви да са технологиите“.
Първите трудности идват, когато трябва да се избере технологиите, които ще се ползват за създаването на платформата. Като човек, изкарващ хляба си точно в тази област, ще ви кажа, че днес има безброй технологични решения, които трябва да се допълнят в един пъзел, за да могат да изградят подобно многопластово начинание. И неудобството често се крие в това, че програмистите се профилират в дадена технология и не могат да бъдат особено полезни извън нея.
В началото екипът решава да потърси нестандартно решение на този първи голям проблем – да създаде модулна система, в която да се използват различни програмни езици и технологии и всеки от програмистите доброволци да е полезен с това, което умее.
Бързо обаче става ясно, че идеята няма как да сработи, а създава предпоставките за още по-голям хаос. Така екипът стига до решението да използва тези решения, които са вече познати на възможно най-голяма част от екипа и от записаните се доброволци.
„Мислехме си, че има предостатъчно желаещи. Но повечето доброволци се появиха по веднъж, свършваха по 1-2 малки неща и изчезваха. Вероятно и ние сме били част от причината, в началото беше сериозен хаос, който не успяхме да подредим достатъчно бързо. Но никой от нас нямаше опит в работата с толкова голям екип от хора, които не са се виждали на живо и работят дистанционно. Отделно повечето активни доброволци имат възможността да отделят по 2-3 часа седмично и 15-20 от тях се оказаха работоспособни колкото един човек на пълно работно време“, разказва Георги.
„От тези около 1000 записани накрая се оформи ядро от 10-15 човека и още 20-30, които се включваха активно в различни периоди. Хората, наблюдаващи отстрани, се чудеха: „Тия какво се мотаят толкова време“, без да си дават сметка за характера на доброволческата работа и за това, че не е просто да накодиш една платформа, а трябва да се създаде цялостна организация, която да я поддържа, развива и надгражда.“
Градил Илия…
…знаем какво е градил, но със сигурност му е било по-лесно, тъй като се е справял сам с нелеката задача. Оказва се доста по-трудно ентусиазмът да се запази, отколкото да се роди.
„Трудно е, защото не можеш да държиш сметка за доброволческа работа. Ясно е, че на хората това не им е първи приоритет. Имаш семейство, работа и в момента, когато се появи истински проблем там, естествено, че ще се насочиш към него за сметка на доброволческия проект“, разсъждава Георги.
Екипът си прави онлайн срещи всяка срядо от 19 ч, обсъждат как вървят нещата и вземат решения. Минава се през тежки периоди, когато малцина остават да „теглят“ напред, докато останалите са повлечени от злободневния ход на нещата. В някои моменти се включват едва трима-четирима от 1000-ата доброволци. За капак всичко се случва и на фона на пандемията, екипът се е събирал на живо само два пъти.
Но важното е, че изворът не пресъхва нито в декемврийските празнични дни, нито в лятното безвремие. Винаги се намира кой да продължи начинанието, дори когато останалите са притиснати от обстоятелствата. „Имаше няколко души, които просто не допуснаха енергията да умре. И когато усещаха, че някой друг го натиска работата, веднага застъпваше друг. Ние нямаме лидер, всички сме равни и кредитът е разпределен поравно“, казва Георги.
Ситуацията се оказва критична през януари, начинанието сериозно изостава. Именно тогава се включва с партньорство СофтУни – от академията свързват екипа с 12 от своите подбрани възпитаници, които хем се учат в реална среда, хем допринасят с упорития си труд нещата да се получат. Благодарение на натрупания опит почти всички стажанти само след 2 месеца вече са си намерили работа.
Който го е страх от мечки…
…не се захваща със софтуерен бизнес. А който го е страх от хейт, не пише във форума на DevBG (мен ме е страх, признавам).
Хората зад тази платформа обаче не ги е. И така постепенно нещата потръгват. Във всяка от областите се намира ядро от достатъчно опитни специалисти, които да въведат ред. Много от тях са основатели на фирми, които могат да си позволят да са малко по-гъвкави в работното си време, а и са видели достатъчно, за да знаят какво трябва да се прави.
Софтуерната част от проекта се прави с отворен код, всеки може да се включи. И за изненада на екипа дори двама индийци и японец помагат със свои редове код. Един от модулите пък изцяло е дело на… 12-годишен програмист, курсист в СофтУни!
И така, днес вече и останалите професионалисти доброволци се включват с опита си. Платформата събира дарения по първите си пет каузи. И тук идва следващата голяма стъпка – подборът на кампании, които ще бъдат подпомогнати.
За да се спечели повече доверие, освен че всички дейности ще бъдат проследявани и описвани подробно и ще се търси пълна отчетност, екипът на Подкрепи.бг се запознава лично с всеки организатор и когато е нужно, ходи на място. В момента се сформират и различни експертни съвети – медицински, технически съвет, а новост е, че всяка от кампаниите има и гаранти.
От една страна това са хора, които вече са работили с организаторите и искат да ги подкрепят, а от друга – понякога са знаменитости, които могат да помогнат със своята популярност. Сред първите в списъка са Графа, Устата, „Свръхчовекът“ Георги Ненов (кампаниите ще намерите тук).
Приятел в нужда…
…продължава да се търси, винаги е добре да имаш още повече приятели.
„Проектът беше сериозна хапка и продължава да бъде“, казва Георги Иванов. „От самото начало идеята ни не беше просто да накодим една платформа и да я пуснем да живее в онлайн пространството. Повечето хора имаме опит в тази област и знаем, че трябва да създадеш сериозна организация зад този проект, който едва след това може да започне работа“.
Една от следващите големи цели е Подкрепи.бг да стигне до повече хора, медиите да дадат гласност, така че машината да се завърти. А според Георги това ще започне да се случва естествено, когато се появят и първите успешно изпълнени кампании. „Доверие се печели с прозрачност и резултати – не стига просто да чуят за нас и да ни видят. В тази сфера доверието се печели изключително трудно, но то е всичко. Именно то е и основната ни мотивация, това е целта на проекта – да върне доверието в добрината, в дарителските кампании и организации“.
Вероятно в даден момент ще бъдат наети и няколко човека на пълен работен ден, но дотогава всичко продължава да се случва с доброволен труд. Екипът продължава да се нуждае от съдействие, към момента най-активно се търсят хора с опит като фронтенд и бекенд програмисти (използваните технологии са тук), девопс инженери, проектни мениджъри, както и маркетинг специалисти, и хора с опит в оценяването и проследяването на кампаниите.
Съединението прави…
…ето че така се оказва, че наистина прави силата!
„За мен най-впечатляващото в този проект е, че се събрахме хора, които не се познаваха, и успяхме да преформулираме тази енергия от хейтене и „как може такава наглост“, от мрънкане и оплакване в нещо, което да съгражда. Най-големият кеф не е толкова, че платформата се появи, колкото че създадохме сериозна организация, която седи зад него и, стига да сме живи и здрави, нямам съмнение, че няма да изчезне след 1 година. Аз съм много приятно изненадан от този граждански експеримент и ми е много интересно докъде ще стигне“, обобщава Георги Иванов.
Ето че сега топката е във всеки един от нас. Разгледайте първите проекти, може би ще намерите нещо, което ще ви развълнува. А можете да се включите като доброволец или пък да убедите компанията, в която работите, да стане регулярен дарител. Стига човек да има желание, вариантите за помощ са много.
Понякога, напук на стереотипите и негативните очаквания, когато сме заедно, наистина се случват чудеса.
