Подкрепи.бг. Можем ли заедно да правим чудеса?

окт. 25, 2022 | Истории

Подкрепи.бг. Можем ли заедно да правим чудеса?

25 октомври 2022 | Истории

Какво се случва, когато 1000 доброволци, повечето от които от сферата на информационните технологии, запретнат ръкави, за да създадат нещо, което може да промени обществото ни?

Ще ви издам, резултатът от този опит е положителен и полага основите на една платформа, която буквално може да спасява животи. Тази дигитална история е смислена и показателна за това, че събирането на силите на различни хора, подкрепени и с типичната българска упоритост, може да ражда истински чудеса.

Подкрепи.бг е платформа, която заработи съвсем скоро. Чрез нея се набират средства за благородни начинания в най-различни посоки, при това без комисиона. Парите се насочват честно и прозрачно, а това се гарантира не само от откритото лице на цялата идея, но и от популярните гаранти, които застават зад всяка кауза.

Платформата е създадена от упорития труд на доброволците, но се превръща и в своеобразен социален експеримент. Тя избуява от една добра идея, покълнала онлайн, която не умира въпреки безбройните трудности, с които се сблъсква по пътя си. Докато тепърва обещава все по-големи новини…

 

Подкрепи.бг

 

Ако до всеки добър програмист…

…застане поне още един, тогава със сигурност ще намерят за какво да се изпокарат, а ако дойде и трети, първите двама ще измислят някакъв особено груб мем, с който да го подиграват следващите месеци. Поне така би си представил човек, че се подреждат взаимоотношенията в гилдията, ако влезе в най-популярната фейсбук група на общността – DevBG.

Само че именно там преди почти две години се появява един пост, с който започва тази история.

Октомври 2020 г., в националния телевизионен ефир става безпощадно ясно, че HelpKarma – една от най-популярните платформи за дарения, злоупотребява грозно с парите, които събира. Огромна част от тях отиват в джобовете на създателите, което опорочава начинанието и е на път да хвърли петно върху цялата дарителска екосистема.

А това може да е въпрос на живот и смърт, особено в нашата страна, където институциите очевидно не функционират както би трябвало и много често един човек или група хора се нуждаят от помощ, за да оцелеят.

Следват немалко призиви да се създаде ново място, което да върне доверието в дарителството. В DevBG пишат администраторите на групата с призив всеки, който има желание, да влезе в обсъжданията. Да се заемат за работа и на доброволни начала да направят нова платформа и да я популяризират. Да дадат възможност хората, които отделят средства за благородни каузи, да знаят, че даренията им отиват по предназначение.

 

Подкрепи.бг

 

Пътят към ада…

…е постлан с некадърно написан програмен код. А добрите идеи много лесно падат жертва на сблъсъка си с реалността.

За щастие, неочаквано за много от нас, днес Подкрепи.бг вече приема дарения за първите си каузи, начинанието е извървяло критичните начални стъпки и е показало, че е възможно. Че създаването на подобна мащабна платформа може да се случи на доброволен принцип от група хора с различни професии, обединени от каузата.

В началото, само за няколко месеца се записват цели 1000 доброволци, разказва Георги Иванов. Той е предприемач и специалист по маркетинг и HR, има сериозен опит в мащабни софтуерни начинания, а и в комуникацията в популярната програмистка група. От самото начало той е част от ядрото, от хората, които не се отказват през цялото време, а, както сам държи да отбележи, те съвсем не са малко. (Кои са всички, донесли сериозно за начинанието, можете да прочетете тук.)

И така, бързо се отзовават хора, при това с доста широк спектър от професии. В бланката, с която се записват, се изисква подробно да изброят уменията си, така че организацията да се получи възможно най-лесно. Записват се програмисти – специалисти по най-различни технологии, хора с опит в областта на маркетинга, дизайнери, мениджъри, финансисти, юристи, медици…

Което от една страна е прекрасно – за да работи подобна система, със сигурност има нужда от труда на всички изброени професии. Но, все пак, повечето от тях нямат много поле за изява, преди да се появи поне началният продукт, преди да си свършат работата хората, които да създадат самата софтуерна платформа. Да, програмистите…

 

Подкрепи.бг

снимки и илюстрации: Подкрепи.бг

 

2 + 2…

…понякога е равно на много повече от обичайния отговор. Доказва го и развитието на тази история. Но не и в началото ѝ, когато сборът от труда на уж 1000 записали се и съгласили се да помагат професионалисти клони към нулата.

„Не осъзнавахме с какво се сблъскваме“, признава днес Георги. „Като видяхме колко хора се записаха, решихме, че са предостатъчно. Не съзнавахме, че половината са с роли, които ще имат работа най-рано след година. Другите пък са много начинаещи, не могат да бъдат полезни, без да имаме ядро от опитни специалисти. А за капак започна и битка какви да са технологиите“.

Първите трудности идват, когато трябва да се избере технологиите, които ще се ползват за създаването на платформата. Като човек, изкарващ хляба си точно в тази област, ще ви кажа, че днес има безброй технологични решения, които трябва да се допълнят в един пъзел, за да могат да изградят подобно многопластово начинание. И неудобството често се крие в това, че програмистите се профилират в дадена технология и не могат да бъдат особено полезни извън нея.

В началото екипът решава да потърси нестандартно решение на този първи голям проблем – да създаде модулна система, в която да се използват различни програмни езици и технологии и всеки от програмистите доброволци да е полезен с това, което умее.

Бързо обаче става ясно, че идеята няма как да сработи, а създава предпоставките за още по-голям хаос. Така екипът стига до решението да използва тези решения, които са вече познати на възможно най-голяма част от екипа и от записаните се доброволци.

„Мислехме си, че има предостатъчно желаещи. Но повечето доброволци се появиха по веднъж, свършваха по 1-2 малки неща и изчезваха. Вероятно и ние сме били част от причината, в началото беше сериозен хаос, който не успяхме да подредим достатъчно бързо. Но никой от нас нямаше опит в работата с толкова голям екип от хора, които не са се виждали на живо и работят дистанционно. Отделно повечето активни доброволци имат възможността да отделят по 2-3 часа седмично и 15-20 от тях се оказаха работоспособни колкото един човек на пълно работно време“, разказва Георги.

„От тези около 1000 записани накрая се оформи ядро от 10-15 човека и още 20-30, които се включваха активно в различни периоди. Хората, наблюдаващи отстрани, се чудеха: „Тия какво се мотаят толкова време“, без да си дават сметка за характера на доброволческата работа и за това, че не е просто да накодиш една платформа, а трябва да се създаде цялостна организация, която да я поддържа, развива и надгражда.“

 

Подкрепи.бг

 

Градил Илия…

…знаем какво е градил, но със сигурност му е било по-лесно, тъй като се е справял сам с нелеката задача. Оказва се доста по-трудно ентусиазмът да се запази, отколкото да се роди.

„Трудно е, защото не можеш да държиш сметка за доброволческа работа. Ясно е, че на хората това не им е първи приоритет. Имаш семейство, работа и в момента, когато се появи истински проблем там, естествено, че ще се насочиш към него за сметка на доброволческия проект“, разсъждава Георги.

Екипът си прави онлайн срещи всяка срядо от 19 ч, обсъждат как вървят нещата и вземат решения. Минава се през тежки периоди, когато малцина остават да „теглят“ напред, докато останалите са повлечени от злободневния ход на нещата. В някои моменти се включват едва трима-четирима от 1000-ата доброволци. За капак всичко се случва и на фона на пандемията, екипът се е събирал на живо само два пъти.

Но важното е, че изворът не пресъхва нито в декемврийските празнични дни, нито в лятното безвремие. Винаги се намира кой да продължи начинанието, дори когато останалите са притиснати от обстоятелствата. „Имаше няколко души, които просто не допуснаха енергията да умре. И когато усещаха, че някой друг го натиска работата, веднага застъпваше друг. Ние нямаме лидер, всички сме равни и кредитът е разпределен поравно“, казва Георги.

Ситуацията се оказва критична през януари, начинанието сериозно изостава. Именно тогава се включва с партньорство СофтУни – от академията свързват екипа с 12 от своите подбрани възпитаници, които хем се учат в реална среда, хем допринасят с упорития си труд нещата да се получат. Благодарение на натрупания опит почти всички стажанти само след 2 месеца вече са си намерили работа.

 

 

Който го е страх от мечки…

…не се захваща със софтуерен бизнес. А който го е страх от хейт, не пише във форума на DevBG (мен ме е страх, признавам).

Хората зад тази платформа обаче не ги е. И така постепенно нещата потръгват. Във всяка от областите се намира ядро от достатъчно опитни специалисти, които да въведат ред. Много от тях са основатели на фирми, които могат да си позволят да са малко по-гъвкави в работното си време, а и са видели достатъчно, за да знаят какво трябва да се прави.

Софтуерната част от проекта се прави с отворен код, всеки може да се включи. И за изненада на екипа дори двама индийци и японец помагат със свои редове код. Един от модулите пък изцяло е дело на… 12-годишен програмист, курсист в СофтУни!

И така, днес вече и останалите професионалисти доброволци се включват с опита си. Платформата събира дарения по първите си пет каузи. И тук идва следващата голяма стъпка – подборът на кампании, които ще бъдат подпомогнати.

За да се спечели повече доверие, освен че всички дейности ще бъдат проследявани и описвани подробно и ще се търси пълна отчетност, екипът на Подкрепи.бг се запознава лично с всеки организатор и когато е нужно, ходи на място. В момента се сформират и различни експертни съвети – медицински, технически съвет, а новост е, че всяка от кампаниите има и гаранти.

От една страна това са хора, които вече са работили с организаторите и искат да ги подкрепят, а от друга – понякога са знаменитости, които могат да помогнат със своята популярност. Сред първите в списъка са Графа, Устата,  „Свръхчовекът“ Георги Ненов (кампаниите ще намерите тук).

 

Подкрепи.бг

 

Приятел в нужда…

 

…продължава да се търси, винаги е добре да имаш още повече приятели.

„Проектът беше сериозна хапка и продължава да бъде“, казва Георги Иванов. „От самото начало идеята ни не беше просто да накодим една платформа и да я пуснем да живее в онлайн пространството. Повечето хора имаме опит в тази област и знаем, че трябва да създадеш сериозна организация зад този проект, който едва след това може да започне работа“.

Една от следващите големи цели е Подкрепи.бг да стигне до повече хора, медиите да дадат гласност, така че машината да се завърти. А според Георги това ще започне да се случва естествено, когато се появят и първите успешно изпълнени кампании. „Доверие се печели с прозрачност и резултати – не стига просто да чуят за нас и да ни видят. В тази сфера доверието се печели изключително трудно, но то е всичко. Именно то е и основната ни мотивация, това е целта на проекта – да върне доверието в добрината, в дарителските кампании и организации“.

Вероятно в даден момент ще бъдат наети и няколко човека на пълен работен ден, но дотогава всичко продължава да се случва с доброволен труд. Екипът продължава да се нуждае от съдействие, към момента най-активно се търсят хора с опит като фронтенд и бекенд програмисти (използваните технологии са тук), девопс инженери, проектни мениджъри, както и маркетинг специалисти, и хора с опит в оценяването и проследяването на кампаниите.

 

 

Съединението прави…

…ето че така се оказва, че наистина прави силата!

„За мен най-впечатляващото в този проект е, че се събрахме хора, които не се познаваха, и успяхме да преформулираме тази енергия от хейтене и „как може такава наглост“, от мрънкане и оплакване в нещо, което да съгражда. Най-големият кеф не е толкова, че платформата се появи, колкото че създадохме сериозна организация, която седи зад него и, стига да сме живи и здрави, нямам съмнение, че няма да изчезне след 1 година. Аз съм много приятно изненадан от този граждански експеримент и ми е много интересно докъде ще стигне“, обобщава Георги Иванов.

Ето че сега топката е във всеки един от нас. Разгледайте първите проекти, може би ще намерите нещо, което ще ви развълнува. А можете да се включите като доброволец или пък да убедите компанията, в която работите, да стане регулярен дарител. Стига човек да има желание, вариантите за помощ са много.

Понякога, напук на стереотипите и негативните очаквания, когато сме заедно, наистина се случват чудеса.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация

Най-новите:

Българският литературен Банкси

Българският литературен Банкси

„Най-опасният литературен терорист у нас“. Не, тези думи за днешния ни гост не са мои, а на специалист, който следи и познава отблизо случващото се в българската литература.
Ето че след 153 интервюта, публикувани на този сайт, дойде времето за… първия анонимен гост! Няма да ви издам дори дали е мъж, или жена, важни тук са историята и гледната му точка.
Преди броени дни в два поетични конкурса генерирани от ИИ стихове попаднаха сред най-добрите, във втория случай ставаше дума за експеримент на Дигитални истории. Според мен е жизненоважно да започнем дискусията за бъдещите ни взаимоотношения с технологиите, при това с участието на колкото може повече важни гледни точки. Очаквайте следващите забележителни гости (и експерименти) по темата.
Днес обаче се връщаме още преди модата на ИИ генерирането. За да разкажем историята на един човек, който дълго време експериментира с това да изпраща компилирани или просто абсурдни стихове под различни имена. Дълго време преди това той е участвал и печелил конкурси с истинското си име, докато… не се убеждава, че нещо в системата не е наред. Че критериите не са това, което би трябвало да бъдат. Идеята му се променя с годините, особено след като успява да постигне серия от убедителни резултати и безброй публикации в много от смятаните за водещи поетични издания у нас.
Каква ли е целта му? Как изглежда според него бъдещето на поезията? Как алгоритмите променят отношението ни към писаното слово и към творчеството? Очаква ни забележителна среща с първия анонимен гост на Дигитални истории, българския литературен Банкси.

повече информация
Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
Share This